2 Същност на външонтърговските сделки Външнотърговската сделка



Дата28.02.2018
Размер236.89 Kb.
2. ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ: СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ

 

2.1. Същност на външонтърговските сделки



Външнотърговската сделка (Foreign trade transaction) представлява процес на покупко-продажба на стоки и услуги между износители и вносители от различни страни. Тя се осъществява в условията на международния пазар, в икономическата среда, изградена от външнотърговската политика на страните и от регулиращите механизми на международните търговски институции. Основанието за успех на външнотърговската сделка е доброто познаване на международната търговска конюнктура и тенденциите в развитието на международните пазари. Гаранция за успех е и познаването на търговските, данъчните, валутните, митническите и др. закони на страните, а така също и на международните конвенции, регулиращи МИО.

Външнотърговската сделка отразява отношения между контрагенти по повод покупко-продажбата на стока или услуга. Тя предполага стоката да се предостави от продавача (износителя) в собственост на купувача (вносителя), който поема задължението да изплати нейната стойност. Обхваща отношения на собственост, риск, плащане, транспортиране, договаряне и т.н. Конкретните условия на сделката и задълженията на контрагентите е съдържанието на външнотърговския договор (Foreign trade contract). То е свързано с количеството, качеството, опаковката, цената на стоката и услугата, плащането, предаването и приемането и др. Освен това съдържанието на външнотърговския договор включва правата и задълженията на контрагентите по придвижване на стоката и правните отношения по сделката.

Външнотърговските сделки са резултат на преговори. Международната практика предлага разнообразни форми – устно, при срещи на партньорите, писмено, чрез приетите механизми на търговска кореспонденция, виртуално, чрез средствата на информационните технологии.

 

2.2. Документи при сключване на външнотърговските сделки

Търговските преговори се съпровождат с редица документи:


  • Оферта (Offer) – устно или писмено предложение на продавача за сключване на сделка. Офертата може да бъде твърда или свободна. Твърдата оферта (Firm offer) обвързва оферента (Offering firm) с посочените условия и води до сключване на сделка, задължителна за двете страни. Офертата обикновено съдържа определянето на стоката, количеството, качеството, цената. Твърдата оферта се предпочита от продавача, когато пазарът е пазар на купувачите, т.е. предлагането е по-голямо от търсенето. Свободната оферта (Free offer) не ангажира оферента с условията в нея, невинаги води до сключване на сделка и не се регулира от конкретни правила. Нейната цел е привличане на внимание, поради което тя не съдържа всички условия на евентуалната сделка. Продавачът би я предпочел, когато международният пазар е пазар на продавачите, т. е. когато търсенето е по-голямо от предлагането.

  • Запитване (Enquiry) – устно или писмено желание на купувача да закупи дадена стока. То е по-кратко и акцентира върху качеството на стоката, срока на сделката. В практиката е възприето купувачът да не определя цената, а пръв я конкретизира продавачът. Запитването не обвързва купувача и то не води до сключване на сделка. Продавачът отговаря на запитването с твърда оферта.

  • Поръчка (Order) – инициатива на купувача за сключване на сделка. Тя ангажира купувача и при приемането й сделката се счита за сключена. Предпочитана форма е при дългосрочни и трайни контакти между партньорите. Поръчката конкретизира условията, определени от предварително сключения договор.

Резултатът от международните преговори е сключването на сделката чрез подписване на международен договор.

Изпълнението на сделката означава стоката да бъде доставена на купувача в определеното място и време. Това става чрез товарене, разтоварване, складиране, транспортиране и т. н. Тоест с всички логистични операции. В същото време изпълнението на сделката е съпроводено с предвижване на редица документи.



Стокови документи:

  • Сертификат за качество (Quality certificate). Документ, с който износителят гарантира, че стоката отговаря на изискванията за качество, отбелязани в договора. Издателят на сертификата (лаборатории, производителите и др.) се фиксират в договора.

  • Ветеринарен (Veterinary certifficate) и фитосанитарен (Phytosanitary certifficate) сертификат. Сертификати за качество на стоки от растителен и животински произход. Издават се от съответните държавни инспекции от страната износител и удостоверяват, че растенията и животните не са заразени и болни и са подходящи за потребление.

  • Сертификат за произход (Certificate of origin). Документ, представян на митническите власти на държавата вносител, показващ страната, от където произхожда стоката.

  • Опаковъчен лист (Packing list). Описва стоката в съответната опаковка. Съдържа данни за количество, бруто и нето тегло, адресите на страните по сделката и др. Изготвя се от износителя.

Транспортни документи:

  • Коносамент (Bill of lading). Документ при морския транспорт. Издава се от превозвача и удостоверява сключен договор за морски транспорт, служи за стоково разпоредителен документ, свидетелства, че стоката е приета от превозвача.

  • Железопътна товарителница (Railway bill). Удостоверява, че е сключен договор за превоз между железницата и изпращача на стоката.

  • Международна автомобилна товарителница (International consignment note). Договор за превоз в съответствие с Конвенцията относно договора за международен превоз по шосе.

  • Въздушна товарителница (Airway bill). Договор за въздушен превоз.

Митнически документи:

  • Митническа декларация за внос/износ (Customs declaration of import/export). Изготвя се от износителя и удостоверява стоката, която предстои да премине в установения срок през митницата. Вносителят изготвя документа за освобождаване на стоката от митницата и за получаването й. На основата на този документ митническите власти на страната вносител определят митата, таксите и др., които вносителят дължи.

  • ТИР-карнет (Pass-book T.I.R.). Международен митнически документ при транзитен автомобилен превоз. Издава се съобразно митническата конвенция за международен транспорт на стоки.

  • АТА-карнет (ATA carnet). Документ за транзитен превоз или временен внос в съответствие с митническата конвенция по карнета АТА за временен внос.

  • Митнически манифест (Entry manifest). Документ, предоставен в граничния пункт от превозвача, деклариращ наличието на стоки и горива, намиращи се в транспортното средство, независимо от предназначението им.

Платежни документи:

  • Експортна фактура (Invoice). Издава се от износителя и е основен търговски и платежен документ. Използва се за осъществяване на плащането по сделката, за осчетоводяване на разходите на вносителя, за начисляване на мита и такси.

  • Нареждане за плащане (Payment order). Издава се от вносителя до обслужващата го банка в зависимост от приетата форма на плащане.

За да бъдат улеснени външнотърговските сделки, за да се премахнат недоразуменията и унифицират тълкуванията, Международната търговска камара в Париж още през 1936 г. разработва Международни правила за тълкуване на търговските термини. Те са известни като ИНКОТЕРМС (International Cfmmercial Terms – INCOTERMS). Правилата непрекъснато се усъвършенстват. Записванията във фактурите и транспортните документи стават чрез стандартизирани формули, обединени в четири групи – E (продавачът предоставя стоката на купувача на територията на продавача), F (продавачът е задължен да достави стоката на превозвача, определен от купувача), C (продавачът трябва да сключи договор за превоз, но не поема риска от загуби и повреждания на стоката или допълнителните разходи в резултат на събития след натоварването и изпращането), D (продавачът е длъжен да понесе всички разходи и рискове, необходими за доставката на стоката в предназначената страна.

 

2.3. Видове външнотърговски сделки



Съвременният международен бизнес се характеризира с разнообразие от външнотърговски сделки. Могат да се класифицират следните видове:

  • Класическа външнотърговска сделка за покупко-продажба. Тя съдържа характеристиките на традиционната международна покупко-продажба и е теоретическа и практическа база за анализ на връзките в международния бизнес (нейният анализ е направен в предшестващите страници). Класифицирането на сделките би могло да стане по предмет на операциите, по начина на осъществяване, по правни характеристики, по форми на плащане и т. н. За учебните цели на тази тема заслужават внимание следните класически външнотърговски сделки:

  • Бартерни сделки (Barter). Те характеризират прекия обмен на еквивалентни по стойност стоки, услуги, резултати на интелектуална дейност и др.

  • Външнотърговски сделки с услуги (Foreign trade transactions with services). Услугите се дефинират като нематериални блага, състоящи се от човешки умения (труд, съвет, управление, идеи и т.н.). Разграничават се на потребителски (доставка по домовете, продажба на книги и др.), професионални (бизнес, лекарски, адвокатски и др.), търговски (банкови, застрахователни, туристически и т.н.). Могат да се разграничат още на услуги, които се опосредстват вещно, и услуги, непосредствено предназначени за човека, несвързани с материални продукти.

Съвременният международен пазар на услуги предлага много широка гама от видове:

- франчайз (Franchise) – това е лиценз за продажба на стоки и услуги в даден регион за ограничен период от време. Страната, която дава лиценза, е франчайзодател, а която получава лиценза, е франчайзант;

- инженеринг (Еengineering) – международна сделка за инженерно-консултантски услуги по създаване на предприятия и други обекти;

- реинженеринг (Re-engineering) – инженерно-консултантстки услуги за преустройство на организацията и управлението на действащи стопански субекти за повишаване на тяхната конкурентоспособност;

- лизинг (Lease) – дългосрочна аренда. Предоставяне на правото да се притежава и ползва дадено имущество (движимо и недвижимо) за определен срок;

- ноу-хау (Know-how) – система от технически, производствени и търговски знания, опит и информация, които се обменят между фирмите чрез международните сделки.

  • Посреднически външнотърговски сделки. Те са особено приложими при малките и средни фирми, които имат значителен и траен външнотърговски бизнес, но са затруднени да създадат собствени ефективни международни контакти, поради изострената конкуренция, протекционистичните мерки на държавите, увеличаване на значението на неценовата конкуренция и т.н.

Посредническите сделки могат да се разграничат на:

Сделки по препродажба и дистрибуторство (Transactions on resale and distribution). Посредникът купува стока от производителя и я продава от свое име и за своя сметка на чуждестранния купувач. Ефекти, както и рискове реализират и тримата участници в сделката. Посредникът реализира печалба от разликата в покупната и продажната цена. Но той поема и търговския (стоката може да не се продаде), ценовия (настъпили неблагоприятни разлики в цените на покупка и продажба), финансовия (възможността потребителят да не заплати стоката) и кредитен (трудности в издължаването на кредита, произтичащи от трудностите в продажбата) риск. Производителят ускорява продажбата и оборота на капитала, независимо че стоката не е стигнала до потребителя. Не му се налага да се адаптира към пазарите и към условията на клиентите, а използва търговския авторитет на посредника. Но той губи ефекти от неутвърждаването на личния си авторитет на пазара, от липсата на пряка и собствена информация за пазара и т.н. Купувачът получава стоката от посредника, разчитайки на неговата пазарна компетентност, на редовното доставяне на стоката и допълнителните услуги, които той му предоставя. Но той губи ползи от завишаването на цената, от недиректния контакт с производителя и възможността за некачествена стока.

Комисионни сделки (Commission transactions). При тези операции посредникът (комисионерът) сключва сделки за продажба от свое име, но за сметка на производителя (комитент) (Principal). За този си ангажимент получава възнаграждение – комисионна. Стоката остава собственост на комитента до продажбата й на потребителя. Този вид сделки дават предимства на комисионера, свързани с по-малкия търговски, ценови, финансов и кредитен риск. Размерът на комисионната определя неговият риск. Той може да не я получи или да я получи намалена. Възможно е некоректно да бъде конкуриран на пазара от производителя или от друг негов посредник. Производителят може чрез комисионния договор да определя условията на реализация на стоката съобразно собствените си пазарни интереси, има по-голяма възможност за контакти с потребителя. Но в същото време той би могъл да определи неправилно пазарната позиция на комисионера, има по-малка възможност да прикрива произхода на стоката, рискува комисионерът да работи за други фирми и да му предоставя подвеждаща пазарна информация. Клиентът има по-голяма възможност за директен контакт с производителя, но той поема чрез цената печалбените ефекти на комисионера.

Консигнационни сделки (Consignament transactions). Те притежават същността на комисионната сделка, но се различават от нея по това, че посредникът (консигнаторът) притежава склад за съхраняването на стоката, докато настъпи благоприятен момент за нейната продажба. Така той притежава възможността да се възползва от конюнктурата на пазара, изчаквайки по-добрия й вариант; може да обработи стоката, съобразно с потребителските изисквания и др. Но едновременно с това промяната в пазарната ситуация може да е неблагоприятна, съхраняването може да влоши качеството на стоката и прочее. Консигнантът избягва проблеми по спешни доставки, транспортни загуби и т.н. Заедно с това влошаването на конюнктурата, некоректното поведение на консигнатора ще рефлектира върху печалбите му. Потребителят може да разчита на бързо получаване на стоката, което не зависи от транспортирането и отдалечеността на производителя, но рискува тя да е с влошено качество.

 Търговско-представителски (агентски) сделки (Agent transactions). Специфичното при тези сделки е запазването на собствеността на стоката от производителя. Посредникът (агент, търговски представител) има задача само да извърши нейната реализация. Срещу комисионна той има право да подготви, сключи и изпълни външнотърговска операция от името и за сметка на продавача (принципала). Ефектите за агента се съдържат в по-малките рискове, тъй като работи от името на друг, във възможността да изгради търговски контакти и опит, които дават възможност да работи за собствена сметка и съответно да увеличи печалбата. Но той може да не получи или да получи част от комисионната и нелоялно да бъде конкуриран на дадения пазар от други представители на производителя или от самия него. Принципалът има възможност да направлява външнотърговската сделка и да установи по-близък контакт с потребителите. Продажбите чрез агент са по-бързи и по-лесни. Рискува с всички последствия от некомпетентността и нелоялността на агента, няма възможност да скрива произхода на стоката и т.н. За потребителя е благоприятно наличието на фактическа и юридическа връзка с производителя, но увеличаването на цената е негативен ефект за него.



  • Реекспортни сделки (Re-export transactions). Те са специфични външнотърговски сделки за препродажба на чужди стоки на чужди потребители, естествено за получаване на печалба. Те не са посреднически операции, тъй като участват три фирми от три различни държави и не са дългосрочни, а еднократни сделки.

Класически реекспорт. Тези сделки изразяват най-простите реекспортни ситуации, при които се закупува стока от една страна, за да се продаде в друга, без да се преработва. Стоката се транспортира директно от страната на продавача за страната на потребителя. Реекспортьорът предследва свободно конвертируемата валута.

Сложен реекспорт. Сложен реекспорт съществува, когато реекспортьорът реекспортира различни видове стоки от един или няколко доставчици, предназначени за един или повече клиенти.

Срочен реекспорт. Когато покупката на реекспортната стока и нейната продажба се разграничават значително във времето, операцията се определя като срочен реекспорт. Неговият положителен ефект може да се търси в благоприятната промяна в пазарната конюнктура.

Многократен реекспорт. Той изразява операция, при която реекспортната стока преминава през няколко реекспортьора. Естествено за това благоприятства голямото търсене на дадена стока.

Явен (открит) и таен (скрит, камуфлиран) реекспорт. Когато действията на реекспортьора не са насочени към прикриване на типичността на сделката. Както към доставчика, така и към купувача тя се дефинира като явна. Ако прикриването е цел на реекспортьора, ако той преопакова, разфасова, преетикира стоката, променя документацията и т.н., реекспортът е таен.

  • Комплексни външноикономически операции. Освен споделените традиционни външнотърговски операции, съвременните международни фирми имат много широки възможности за международна икономическа дейност. Комплексните външноикономически сделки са насочени към ефективни инвестиционни, научно-технически, производствени, търговски и пр. връзки. Тяхното изброяване насочва към производственото коопериране, смесените фирми и консорциумите, международния инженеринг, международни лицензионни съглашения, международни промишлени компенсации и т.н.

11.  Техники на плащане на външнотърговските сделки

3. ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ: ТЕХНИКИ НА ПЛАЩАНЕ

 

3.1. Кредитни и платежни средства



Кешовите операции (Cash transactions) в съвременните външнотърговски сделки не са разпространена практика. Банкнотите и монетите се използват извънредно рядко. Затова академично внимание заслужават кредитните и платежните средства, които теорията нарича още търговски ефекти (Negotiable documents). Съществуват в две форми – полица и чек. Трябва да се отбележи, че освен в международната търговия те се използват при кредита, туризма и т.н. Идеята, която реализират, е да се намали рискът и неудобството при пренасянето на големи разстояния на парични средства.

  • Полица (Note). Полицата е най-старата историческа форма на кредитно и платежно средство. Възниква през ХІІ–ХІІІ век. Съществува в две форми – запис на заповед и менителница. Тяхното разграничаване става от позиция на това, кой издава документа, какви са задълженията на участващите в сделката лица, как се погасяват задълженията и др.

Запис на заповед (Promissory note). Писмено обещание да се плати на приносител или на посочен бенефициент (ремитент) посочената сума. Нарича се още проста менителница и е най-елементарният начин за осъществяване на кредитните отношения. Записът на заповед демонстрира едностранното и безусловно задължение на издателя на документа да заплати определената парична сума на друго лице или на негова заповед. Следователно участват две лица – издател на записа на заповед, който е и платец, или още длъжник по сделката; и ремитент, който е получател, или още кредитор. Кредиторът е продал стока на кредит в определен срок. Фирмата длъжник (вносител) издава запис на заповед и поема задължение за плащане на дължимата сума. Запис на заповед се издава в законоустановена писмена форма и трябва задължително да съдържа следните елементи – наименованието “запис на заповед”; сумата, която трябва да се изплати; името на лицето, на което трябва да се плати; името и подписът на издателя на документа; падежът на плащане; мястото и датата на издаване на документа.

Менителница (Bill of exchange), наречена още трата (Draft). Тя отразява ситуация, когато едно лице се задължава да заплати определена сума на друго лице използвайки, трето. Може да бъде представена със следния пример. Фирма Х продава стоки на фирма У. Продажбата е на кредит, с отложено плащане за срок от два месеца. Едновременно с това фирма Х е закупила стоки на кредит от фирма Z, със същия отложен срок на плащане. Ситуацията подсказва, че би трябвало да се осъществят две независими плащания. Използването на менителницата може да облекчи плащането, като фирма Х нареди на длъжника, фирма У, да изплати сумата, която дължи, не на нея, а на фирма Z. Така с едно плащане се погасяват две задължения. В движението на менителницата участват три лица – издател (трасант) (Drawer of a bill of exchange), субектът, който е едновременно кредитор и длъжник; платец (трасат, акцептант) (Acceptor), субектът, който е само длъжник и който изплаща сумата; и ремитент (поемател) (Payee), субектът, който получава сумата по менителницата. Много често в практиката посочените платци и ремитенти са банки, обслужващи кредиторите и длъжниците. Следователно менителницата е едностранно безусловно нареждане на кредитора, с което той задължава длъжника да изплати дадена сума в даден срок на трето лице или на негова заповед.

Като всеки законоустановен документ менителницата съдържа наименованието на документа, което обаче се поставя в текста, а не вън от него. Например “бройте по тази менителница…”. Съдържа още сумата на менителницата, обикновено във валутата на страната, в която се извършва плащането; името на платеца; името на ремитента; срока на падежа; мястото и датата на издаване на менителницата; мястото на изплащане; собственоръчен подпис на издателя. Срокът на плащане може да се определи като конкретна дата (“Платете на 10 май..”), като срок от датата на издаване (“Платете един месец след днешната дата…”). Може да се издават менителници без определен падеж, с максимален срок една година след издаването, които се наричат менителници на виждане. Когато в тях се фиксира срок на плащане след предевяването им, се наричат менителници на виждане с допълнителен срок. Мястото на плащане на менителницата е само едно. Когато длъжникът живее на друго място от мястото на плащане на менителницата, тя се нарича домицилирана, мястото на плащане – домицил, а платецът – домицилант. Когато някой от задължителните елементи в менителницата липсват, тя се нарича бланкова и не поражда права и задължения до попълването им.

От гледна точка на предназначението си менителниците се разграничават на:

- търговски менителници – издават се от износителя с нареждане към вносителя на основата на сключени между тях сделки. Тези менителници гарантират изплащането на кредита.

- банкови менителници (банкови акцепти) – издават се от износителите срещу банки, които са се ангажирали да дадат своя акцепт за изплащане на сумата. Задължението фактически се поема не от вносителя, а от банка акцептант, при което, предвид на платежоспособността на банката, кредитният риск намалява. Следователно сконтирането и ресконтирането на такава менителница е без проблем.

- съкровищни менителници – издават се от държавата (Министерство на финансите или Централна банка) и се използват за изтегляне на суми, с които да се покриват бюджетни дефицити.

- финансови менителници – издават се от една банка срещу друга банка.

Много често в практиката се използват така наречените документарни менителници, които са придружени със стоково-разпоредителни документи, изпращани от износителя на вносителя или на неговата банка след експедиране на стоката. Те съдържат фактура, транспортни документи, застрахователни полици и др.



Менителниците са кредитни документи (известни са още като кредитни пари), които имат самостоятелно движение. Могат да се джиросват, сконтират и ламбардират. Когато менителницата се прехвърля от едно лице на друго, тя се джиросва (Endorsed). Джирото (индосаментът) (Endorsement) е едностранно изявление на волята на ремитента, който може да прехвърли своите права на друго лице, а платецът е длъжен да изпълни нареждането. Лицето, което прехвърля правата си, се нарича джирант (Endorser), а лицето, върху което се прехвърлят права – джиратар (Endorsee). Джиросването е писмено и се отбелязва на гърба на менителницата (in dosso, от където идва и синонимът на джирото – индосамент). Джиросването може да се изключи, когато при издаването на менителницата се отбележи “не на заповед”. Известни са няколко вида джиросване:

Пълно поименно джиросване. На гърба на менителницата се отбелязва пълното име на лицето, на което менителницата се прехвърля. Възможно е тази операция да става многократно.

Ограничително (ректа) джиро. Поименно джиро, забраняващо понататъшното прехвърляне на менителницата.

Бланково джиро. На гърба на менителницата се слага подписът на джиранта, без да се посочва името на лицето, на което тя се прехвърля.

Заложно джиро. То позволява менителницата да се залага. В този случай тя служи като гаранция за получаване на кредит или за друго задължение.

Джиро за инкасиране. С това джиро не се прехвърля собствеността, а само се оторизира банката да събере сумата в полза на притежателя на менителницата.

Сконтирането (Discounting) на менителницата е операция, чрез която сумата по менителницата се получава преди настъпването на падежа. Това е кредитна операция, при която банката, преди срока, изплаща сумата на своя клиент. Менителницата става нейна собственост и тя получава средствата по нея от длъжника при настъпването на падежа. Банката прави отбив от сумата, определен от сконтовия (дисконтовия) процент. Чрез сконтото (Discount) фактически клиентът плаща услугата на банката. Сконтовата политика на банката е диференцирана в зависимост от платежоспособността (първокласността) на нейните клиенти и отношнието й към тях. За същата услуга банката може да се обърне към централна банка и да поиска повторно изкупуване на менителницата. Тази операция се нарича ресконтиране. Така чрез движението на сконтовия процент централна банка разполага с инструмент за осъществяване на кредитната си политика и за въздействие върху икономическото развитие. Много естествено е сконтовият процент по ресконтиране да е по-нисък от този при сконтирането, при което банките реализират печалба.

Ломбардирането (Lombard) е процес на залагане на менителницата от нейния собственик пред банка или друга институция с цел да се получи кредит. Кредитът, придобит срещу залог от ценни книжа, се определя като ломбарден. Неговият ефект зависи от ломбардния процент, който банката определя. В практиката този процент е по-висок от сконтовия, което прави ломбардния кредит по-неизгоден.

Издаването на менителницата е първият момент в нейното движение. Акцептирането (Acceptance) на менителницата е следващият. Длъжникът приема нареждането за изплащане на сумата, като акцептира издадената срещу него менителница. Това означава, че той дава своето съгласие и става реален платец. Издателят от пряк платец в момента на издаването (дължи сумата на своя кредитор), при акцепта се превръща в регресивен длъжник. С акцептирането изплащането на менителницата е гарантирано. Заслужава да се знае, че съгласието на длъжника се дава чрез неговия подпис напречно върху лявата лицева страна на менителницата. В практиката менителниците, акцептирани от банки или други финансови институции, имат по-голямо и по-безрисково движение.

Съществен момент при използването на менителниците е поръчителството. Поръчителство (авал) (Aval) е писмено едностранно изявление на дадено лице, което поема задължението солидарно с лицето, в полза на което той поръчителствува, да отговаря за изпълнението на менителницата. Може да бъде поръчителстван издателят, джирантът, акцептантът и това трябва да е отбелязано върху менителницата. В противен случай се счита, че поръчителството е в полза на издателя. Авалът се поставя върху менителницата непосредствено след акцепта.

Изплащането на менителницата става, когато държателят на менителницата потърси платеца. След извършване на плащането върху менителницата се записва, че е платена (квитирана) (Quitted bill). Това означава, че участващите лица се освобождават от задължения, а менителницата излиза от обръщение.



  • Чек (Check). Чекът е писмен документ, чрез който даден субект нарежда на банка или друга финансова институция, в която има текуща сметка или открит кредит, да изплати посочената в документа сума на дадено лице, на негова заповед или на приносителя на чека в определен момент. Тоест издателят на чека трябва да има сметка в банката, за да й нареди да изплати от нея определената сума. Банката изплаща чека само когато той има покритие. Покритието може да се обезпечи със собствени средства или с кредит от банката. Освен това между банката и собственика на средствата трябва да има сключен чеков договор, позволяващ средствата да се използват чеково и в който са отбелязани всички условия за осъществяването на чековите плащания. Чекът изразява връзките между три лица: чекоиздател – лицето, което издава чека; чекодържател – лицето, получаващо чека; платец – финансовата институция, срещу която е издаден чекът. Чекът е много удобна форма за облекчаване на банковото обръщение и широко употребявано платежно средство. Той се използва и при нетърговски плащания –издръжка на лица в други страни, пътуване в чужбина и т.н.

В зависимост от целите, за които се издава чекът, са познати няколко вида чекове:

Поименен чек (Nominal check). Той се издава на точно определено лице, името на което се посочва в чека. Поименният чек е сигурно платежно средство и лесно се джиросва, поради което използването му в международните плащания е мащабно. Но за да се прехвърля чекът, в него трябва за има клауза “на заповед”. Този чек се дефинира като ордерен.

Документарен чек (Documentary check). Той се изплаща само след представяне на стоково-разпоредителни документи. Стоката се предава на вносителя след изплащането на чека.

Чек на приносител (Chek to the bearer). На него няма посочено име на притежателя. Това благоприятства бързото и лесно предаване от едно лице на друго. Но в същото време способства злоупотреби с него.

Пресечен (бариран) чек. На лицевата страна на чека се поставят две успоредни линии. Това означава, че той може да бъде теглен само срещу банка и да бъде изплатен само на банка, тоест безналично. Името на банката, на която трябва да се изплати, се написва между двете линии. Барираният чек намалява злоупотребите и увеличава сигурността на плащанията.

Банков чек (Bank check). Издава се от една банка срещу друга банка. Много често се използва при превеждане на суми в чужбина.

Разчетен чек (Estimated chek). Той не може да се изплаща в брой. Затова на него се написва “само за минаване по сметка”.

Пътнически чек (Traveller's check). Издава се от банка с нареждане на друга банка да изплати сумата на лицето, чийто подпис е поставен върху чека. Лицето подписва два пъти чека – при издаване и при изплащане. За да се използа този чек, е необходима предварителна договореност между банките.

През 1968 г. в Париж 15 европейски страни създават системата на еврочека (Eurocheque). Тя е междудържавна система за унифициране на чековете. В последствие страните се увеличават. България участва от 1971 г. Банките в системата се разделят на активни – издават и изплащат чекове и пасивни – само изплащат чекове. Индивидуалното участие в системата изисква поименна и непрехвърляема гаранционна карта и чекова книжка от 25 чека. Те могат да се изплащат във всяка страна членка на ситемата.



  • Електронни системи за разплащания. Това са съвременни автоматизирани системи, основани на модерните информационни технологии. Известни са разплащания с магнитни карти (smart card) и домашно банкиране (home banking), осъществявани всъщност чрез електронни импулси. Известна е например S.W.I.F.T. (The Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunicаtion) – международна финансова общност, която създава световна комуникационна среда за съхраняване, предаване и обработка на банкови разплащания.

 

3.2. Форми на плащане

Чрез формите на плащане вносителят осъществява задълженията си за изплащане на стоката на износителя. Те определят реда за осъществяване на плащането. Конкретизират мястото и срока за осъществаването му. Уточняват от кого ще се изплати, в чия полза и т.н. Формата на плащане има за цел да намали риска от външнотърговската сделка както за продавача, така и за купувача.

В международните разплащания са се наложили няколко форми:


  • Документарен акредитив (Documentary credit). Той е основна и най-често използвана форма. Представлява споразумение, в резултат на което една банка по нареждане на свой клиент се задължава да поеме ангажимент за плащане, да изплати в полза на трето лице или да оторизира друга банка да осъществи плащането при определени условия и срещу определени документи. Дефинира се като документарен, тъй като изисква представяне на стоково-разпоредителни документи, съпътстващи стоковата доставка.

Участват няколко лица: наредителят (акредитиводател) е лицето (вносителят), което нарежда на банката да открие акредитив. Той посочва точно сумата, вида на валутата, срока на акредитива. Бенефициент (Beneficiary) – лицето (износителят), в полза на което се открива акредитива. Акредитивна банка е банката, която открива акредитива. Тя поема двойно задължение и съответно отговорност. Трябва да провери стоковите документи на бенефициента и да осъществи плащането на акредитивната сума; да провери документите на наредителя, за да пристъпи към плащането. Тази банка може да обслужва износителя, вносителя или трето лице. В акредитивната операция участват две банки – едната е акредитивната, а другата изпълнява подчинена роля. Ако акредитивната банка е в страната на бенефициента, банката в страната на наредителя е нареждащата за откриване на акредитива банка, а всички задължения към бенефициента се поемат от акредитивната банка. Когато акредитивната банка е в страната на наредителя, в зависимост от задачите, които банката в страната на бенефициента изпълнява, тя се определя като авизираща (уведомяваща) – има функцията да уведоми за плащането, без да поема ангажимент за осъществяването му или да поеме определени задължения към бенефициента, за което дава съгласието си, и номинирана – има задължение да провери документите на бенефициента и тогава да осъществи плащането, при условията на акредитива. Акредитивната банка издава документ, наречен акредитив, изпраща негово копие на бенефициента, уведомявайки го за условията на акредитивното плащане. Документът трябва да съдържа данни за акредитивната и авизиращата банка, бенефициента, вида на акредитива, сумата, срока на валидност на акредитива, видове и брой на необходимите документи, описание на стоката и т.н. Валидността на акредитива се определя от срока, през който задължението за изплащане е в сила. Времето (няколко дни, седмици или месеци) или крайният срок на плащане (отбелязва се крайната дата на плащане) се конкретизира от наредителя.

Документарните акредитиви са няколко вида:



Неотменяем акредитив (Irrevocable). Той демонстрира твърдо задължение и не може да бъде отменен или изменен без съгласието на всички участващи лица. По този начин е носител на по-малък риск. Това е обяснението на факта, че в действителността той съществува масово.

Отменяем акредитив (Revocable). Може да бъде изменен или отменен. Това става както от акредитивната банка, така и от вносителя. Сигурността на бенефициента е малка, а банката няма твърд ангажимент към него. Това е причината той почти да не се използва в практиката.

Непотвърден акредитив (Unconfirmed). Това е акредитив, за който бенефициентът е уведомен от банката в неговата страна, но тя не поема задължение за изплащане. В този случай банката на вносителя е акредитивна, а на износителя е авизираща.

Потвърден акредитив (Comfirmed letter of credit). Банката, обслужваща износителя, поема ангажимент за изплащане. Така тя, изпълнява функциите на втора акредитивна банка. Това става по искане на бенефициента, когато доверието му в банката на вносителя е слабо. Двойното потвърждаване на акредитива го прави по-сигурен и съответно предпочитан.

Делим (Divisible) и неделим (Indivisible) акредитив. При делимия износителят има право да изпраща стоката на части и да получава акредитивната сума на части срещу представени документи. Неделимият акредитив не дава това право.

Прехвърляем (Assignable letter of credit) и непрехвърляем акредитив. Прехвърляемият акредитив позволява на бенефициента да прехвърли правата си на трето лице. Обикновено се използва от посредници в сделката. Непрехвърляемият лишава бенефициента от тези права.

Еднократен и възобновяем. Еднократният се открива за точно определена доставка и след осъществяването й се закрива. Възобновяемият се използва при периодични еднакви по количество и качество доставки. Откритият акредитив след изпълнение на доставката автоматично се възобновява със същата сума.

Покрит акредитив. Акредитивът е покрит, когато наредителят е превел сумата за плащането.

  • Документарно валутно инкасо (Documentary currency collection). При тази форма на плащане износителят след изпращането на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка сумата на доставката, след като се предадат документите на вносителя. Тези документи могат да бъдат фактури, менителници, чекове и т.н. Банката на износителя изпраща документите на банката на вносителя, която трябва да му ги предостави, за да се осъществи плащането. Плащането се извършва срещу представянето на стоково-разпоредителни документи (Commodity documents). Банката на вносителя го уведомява за постъпилите документи, предоставя му комплект от тях. Той в определен срок трябва да уточни редовността им и да уведоми банката приема или не плащането.

В тази форма на плащане участват: Наредител – износителят, който нарежда на своята банка да инкасира сумата. Банка наредител – банката на износителя, осъществяваща нареждането за инкасиране на сумата. Тя е пълномощник на продавача и не поема задължения за плащането от купувача. Инкасираща банка – банката на вносителя, която след получаването на документите ги предоставя за проверка от купувача и извършва операцията по плащането на сделката. Платец – вносителят, който след прегледа на документите осъществява плащането.

Плащането се определя от продавача. Съществуват два варианта. Плащане срещу представяне на документи. След получаване на документите, купувачът изплаща сумата и става собственик на стоката. Предаване на документи срещу акцептиране на менителница. След получаване на документите купувачът акцептира менителницата, става собственик на стоката и се задължава в определения срок да изплати кредита по менителницата. Документарното валутно инкасо съдържа значителни рискове за износителя и се основава на коректността на купувача. То не съдържа достатъчни гаранции за износителя и е по-изгодна форма за вносителя, за разлика от акредитива. Още повече, че банките не носят отговорност пред износителя за плащането.



  • Плащане с авансов превод. При тази форма плащането се извършва от купувача преди доставянето на стоката. Тя се използва много рядко, тъй като съдържа неравностойни рискове за контрагентите. Много е полезна за износителя и много неизгодна за вносителя.

  • Плащане по открита сметка. След експедиране на стоката износителят изпраща документите директно на вносителя. Изпращането по банков път означава, че банките поемат задължението само да предвижат документите и не се ангажират с нищо друго. Вносителят става собственик на стоката, а плащането се осъществява в определен, предварително уговорен срок. Ясно е, че тази форма е особено рискована за продавача, поради което тя не е предпочитана.

В България се прилага международния класификатор за условия на плащане “ПЕЙТЕРМС” (PAYTERMS). В него са обособени условията за плащане – документарни акредитиви; инкасо; частично плащане; други начини на плащане; специфични начини на плащане; без плащане, с техните подгрупи и кодови обозначения.






База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница