2 тема Исус Христос – кръвта на спасението Аз (Исус) съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14: 6) Мъжът в световната литература



Дата19.01.2018
Размер30.2 Kb.
2 тема
Исус Христос –

кръвта на спасението
Аз (Исус) съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Йоан 14:6)
Мъжът в световната литература

Прочути писатели пишат разкази, повести, пиеси, есета, мемоари и романи, в които има главни и второстепенни действащи лица. При пространен и задълбочен анализ става ясно, че съотношението между мъжките и женските герои в българската и в световната литература е категорично в полза на силния пол. Това е обяснимо: мъжът винаги има по-голяма активност в живота, по-често е на ръководни места – като се започне от дома и се стигне до президентското кресло.


Мъжът от Евангелията

Евангелията представят скромен юдеин, който се храни скромно, пътува пеш, изморява се, спи дълбоко, но най-присъщото Му качество е, че притежава вяра, която Го принуждава понякога да се моли на Бога по цяла вечер (Лука 6:12).

Но веднъж, изведен от дълбок сън чрез вика на Свой ученик, Той се изправя пред разпенено езеро и виква: ”Мълчи, утихни!”. И бясната буря мигновено притихва. Следва въпросът:”Кой е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?” (Марко 4:35-41).
Кой е Исус Христос

“Аз (Исус) съм пътят, истината и животът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6). “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Матей 3:17). Христос е Богът, Който взема човешка плът, за да спаси човека (Матей 1:21). Нито повече, нито по-малко! “Истинският Бог не може да бъде пряко опознат (...) И от любов Той става човек!” (Сьорен КИРКЕГОР, Въдворение в християнството, с. 141).


Думата има историята

Името на Исус няма как да бъде премахнато от страниците на историята – въпреки всички опити то да бъде изличено или забравено. Римските историци скептици Тацит и Светоний говорят за Христос – и то не с половин уста, а ясно, категорично, разбрано. Писателят Плиний Млади (римлянин) пише служебно до император Траян (писмо № 96) и в него споменава титлата Христос три пъти, думата християнство веднъж, а християнин или християни - осем пъти. Когато говори за християните, той казва, че те пеят песни “в чест на Христос като бог” (ПЛИНИЙ МЛАДИ. Писма, с. 378, 379). Кратко, но достатъчно.


Кой разделя историята

Фридрих НИЦШЕ е син на протестантски пастор от Хамбург и е възпитан да почита Писанието, да издига добродетелта. Но той се променя и вдига ръка срещу Небето. Той вече не подписва писмата си със собственото си име, а с псевдоними – един от тях е “Антихрист”. Но светотатството има както граници, така и степени. И Ницше решава да стъпи на върха на бунта: обявява се за световно историческо събитие и претендира, че разделя историята на две части. Докато приятелите му онемяват, той продължава: трябва да се промени календарът, летоброенето трябва да започне не от раждането на Христос, а от появата на неговия Антихрист. (Чудовищно!)

Но светът знае, кой разделя историята на две части. И Го възпоменава всеки ден при изписването на всяка дата, защото тя указва Неговото въплъщение и присъствие в света.

“Ако измерим всички пространства, ние ще намерим само Бога на всемогъществото. Измерим ли пък всички времена, ще намерим само Бога на правдата. Бога (...) на благодатта намираме само в Исус Христос (...) само Богът на благодатта е Онзи, Който съгласява противоположностите на света” (Христиан ЛЮТАРД. Апология на християнството, І т., с. 276-277)


Христос е жив

Безсмъртието на Христос не е безсмъртието на писателя или поета – не е безсмъртието на тленната слава: “Новите кападокийски открития ни задължа-ват да изменим вижданията си за някои важни събития от световната история. И това, което преди се смяташе за достойно за митовете, днес трябва да привлече вниманието на историците. Новите документи покоряват скептиците със своята убедителност, говорят в полза на най-голямото чудо на чудесата – завръщането към живота на Този, Който е бил лишен от него на Голгота” (Фридрих ЕНГЕЛС. в. “Факт”, 19. 10. 1990, с. 13).

Ръдиард КИПЛИНГ, нобелов лауреат за литература, пише:”Сега моят жизнен път приключва и аз очаквам своето възмездие. Исусе (...), моля Те, възкреси и мен самия!” (Тихомир ДИМИТРОВ. 50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога, с. 93)
“И докато на земята съществува още чувство на благодарност, Исус няма да бъде забравен и името Му ще живее в сърцата на хората, ще звучи по техните устни. Който би лишил хората от Него, с това би срутил основния камък от най-благородната сграда на човечеството” (Христиан ЛЮТАРД. Апология на християнството,т. І , с. 277).

Исус Христос казва: ”Елате при Мене всички!” (Матей 11:28).



Пастор Митко ДИМИТРОВ


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница