2 тема Капиталистическият характер на модерното общество

1. Определяне на феномена

Капиталистическо е стопанството, чиято специфична форма е капиталистическото предприятие. Последното има за цел да репродуцира някакво имущество (дълготрайни активи) с печалба чрез една сума от договаряния относно парично остойностени услуги и контрауслуги. Имуществото, употребявано и увеличавано по този начин, се нарича капитал. Целта не е удовлетворяването на конкретна потребност, а нарастването на абстрактната стойност. Това нарастване е потенциално безгранично. То е еманципирано от ограниченията на индивидуалните желания и възможности. Осамостоятелностяване на капитала – предприемачът е негов репрезентант (наместник, представител). Квантифициране (превръщане в чисто количество) – индиферентност спрямо спецификата на трудовия процес и продукта. В циркулацията си капиталът претърпява метаморфоза – започва и завършва в парична форма, но между тези крайни точки се преобразява в различни предметни и персонални фактори на производството.

Дейността на капиталистическия предприемач е:

• 
  разполагащо-организираща – колективен характер на производството, но той не е спонтанен, а наложен „отгоре“
  
• 
  калкулиращо-спекулативна – разсъдъкът и фантазията са комплементарни (взаимно допълващи се), т.е. именно защото се играе на сигурно, се проиграват в представата възможните сценарии
  

2. Източници на „първоначално натрупване на капитала“

Те трябва да бъдат търсени извън сферата на производството и търговията от занаятчийски характер, където печалбите и най-вече акумулираните средства са нищожни.

2.1. Транссубстанциация на налично имущество в капитал

а) източници на исторически наследеното имущество

- папските финансови институции имат историческата заслуга, че са поощрили тенденцията към монетаризиране на имуществото

- приходите на рицарските ордени, които са предимно от поземлена рента, надвишават значително тези на папството

- през цялото Средновековие с папството и рицарските оредни могат да се мерят по финансова мощ само кралете на Франция и Англия

- поземлените владетели

- градският патрициат

б) форми на прехвърляне на имущество

- участие в публични приходи: обуржоазяване на феодалната финансова администрация – с напредването на монетарната икономика се проявява нуждата от школувани кадри; като такива предлагат себе си преди всичко търговците на стоки и най-вече на пари

- придобиване на дял от поземлената собственост като отплата срещу отпуснат паричен кредит, т.е. чрез лихварство: в периода от 12 до 15 в. прехвърлените чрез търговия стойности са нищожни в сравнение с цифрите на кредитните сделки, а в печалбата разликата е още по-внушителна; юдеите имат голяма заслуга за разлагането на феодалното общество.

2.2. Непосредствено натрупване на парично имущество – извличане на благородни метали чрез минно дело

2.3. Основният начин на „първоначално натрупване на капитала“ е акумулирането на поземлена рента (наем за използване на земя) от страна на поземлената аристокрация, която се установява в градовете и обуржоазява, и най-вече от градския патрициат (първоначално придобилите поземлена собственост в градовете родове): акумулираната поземлена рента е един вид пра-капитал; тя поскъпва с развитието на градовете, чиито причини остават неизяснени от Зомбарт. В авангарда на това развитие са Италия и Фландрия-Брабант. Предимството на Италия се дължи до голяма степен на интегрирането на поземлената аристокрация в градския живот, имащо римски прототип, което не се случва в Испания или Германия.

2.4. Колониално стопанство

Решаващо събитие в този аспект е изтласкването от страна на португалците на арабите от тяхното място на посредници межу Ориента и Запада. Първопроходни са италианските комуни в Близкия Изток. Създаденият от тях модел се повтаря в по-голям мащаб, но почти без изменение три века по-късно от испанците в Америка. „Принадената стойност“, която бива акумулирана, в основната си част произхожда от принудителен, робски труд – тогава все още не е изпълнено едно от условията за капиталистическия тип производство – наличието на безимотна класа, пролетариат, който фигурира на пазара като стока „работна сила“. Според Зомбарт капитализмът не би бил възможен без срещата на два исторически факта – безогледната експлоатация на човешка работна сила и природни ресурси в колониите, от една страна, и „изпомпването“ на наличните там богати залежи от благородни метали.

В заключение: за Зомбарт основните източници на „първоначално натрупване на капитала“ са акумулирането на поземлена рента в градовете и експлоатацията на работна сила и благорони метали в колониалното стопанство.

3. Източници на капиталистическия дух

Без него натрупаната стойност не би била впрегната в една капиталистическа форма на производство. Типично за предкапиталистическия дух е това, че богатството дава привилегията човек да не се занимава със стопанска дейност. Нагласата на рицаря-благородник е противоположна на бакалско-гешефтарската.

3.1. Секуларизирането (осветскостяването) на цялостния мироглед в следствие на лукса, към който откриват погледа кръстоносните походи. Центърът на социалния живот бива изместен в градовете. Нуждата от пари като средство за постигане на земно блаженство води до разцвет на алхимията и златотърсачеството. Печеленето или добиването на пари става основен движещ мотив на човешката дейност. Постепенно то се превръща от средство в цел.

3.2. Размяната срещу паричен еквивалент се развива най-силно между чужди – ролята на импрегнираните в европейските народи юдеи и на колониалната търговия.

3.3. Откриването на методите на точната калкулация и на двойното счетоводство. Те правят възможно рационалното планиране на бъдещето и отделянето на имуществото от личностите на собственика и работниците и от свързаните с тях ограничения. Капиталът бива еманципиран от свойствената за конкретните личности случайност, получава свои собствени закони на движение.

Революцията, която осъществява модерният капитализъм, се състои в това, че вече се търси парична печалба чрез стопанската, и преди всичко чрез производствената дейност, която до този момент е служела само на простото възпроизводство на жизнените условия. Капиталът започва развитието си като заемен капитал и постепенно се трансформира в производствен – първоначалните договори за производство на определени стоки прерастват в индиректна зависимост от банковия и търговски капитал, и накрая този капитал се инвестира директно в едно капиталистически организирано производство. Раннокапиталистическият период (до средата на 19 ч., в Англия – до края на 18 в.) е белязан от бавен прогрес поради някои спирачки по пътя на капиталистическото развитие – „прахосване“ на натрупаното парично имущество за военни цели и все още лишено от масовост формиране на безимотни прослойки (пролетариат).

II. Произход на капиталистичекия дух от етиката на аскетичното протестантство (Макс Вебер)

1. „Протестантската етика и духът на капитализма“ – отбелязано на лекция.

2. Юдейство и дух на капитализма

Юдейската религия само формално може да бъде определена като църква, защото е организирана като териториална институция, в която човек се ражда, а не като съюз на религиозно квалифицирани лица. И на нея й липсват магическа харизма, раздавана от институция на спасението Божия благодат и монашество. След разрушаването на Храма няма свещеници и култ, а само събирания за проповед, молитва и интерпретация на текстовете. Следователно решаващото религиозно постижение следва да бъде извършено не от институцията, а от индивида. Стриктното спазване на Божия закон не е обаче само знак за разпознаване на избраните, както при аскетичните протестанти, а реален начин за сдобиване с Божията благословия. Есхатологичните надежди (надеждите за Спасение) на юдейската религия са свързани преди всичко със земния живот, т.е. няма отвръщане от света. Силно рационалният характер на начина на живот се оформя, както в протестантството, от религиозното възпитание. Католикът може да не познава Светото Писание и Предание, понеже за него се застъпва светата институция – вярата му е подчинение на авторитета на църквата. За разлика от това за юдея, както и за пуритана, Свещеното Писание е единственият задължителен закон, който те следва да познават детайлно и следват методично.

Евреите са носители на парично стопанство и по-специално на заемно дело. Имат силно влияние в заемите за държавите в началото на Новото време, в учредяването на колониални съдружия и в колониалната търговия, в търговията с роби и преди всичко в модерната борсова търговия с ценни книжа. Но капитализмът, подхранващ се от лихварство, от потребността на държавата от кредит и доставки и от ограбващо колониите стопанство не е специфично модерен. Модерният се характеризира с кап. организация на промишлеността. Решаващите институции на модерната търговия – ценни книжа и борси – имат романо-германски произход, а евреите участват в по-нататъшното оформяне на борсовата размяна.

III. Свободният пазар и индустриално-техническата революция като следствие от преучредяването на световния ред в елемента на морето (Карл Шмит)

Стр. 94: Морският поглед вижда твърдата земя като брегова линия. Той мисли в опорни точки и транспортни коридори. Онова, което за другите народи е почва и родина, за англичаните е чисто и просто хинтерланд. Аналогия с техниката при Хайдегер. Техниката не е просто средство и човешко дело, а начин на отношение към съществуващото, при който последното бива разглеждано като стоящо на разположение, като имащо битие дотолкова, доколкото доставя, реализира онова, което се изисква от него. По същия начин англичаните са индиферентни към начина на живот на местните обитатели, не се опитват да опознаят територията в социален аспект, за да я овладеят, а само се базират на брега и контактуват с нея единствено като с доставчик на ресурси. Що се касае до транспортните коридори, океанът е като магистралата, която само свързва две геометрични точки и е безразлична спрямо собствения живот на околните села, т.е. отново контактува повърхностно с тях, с оглед на определена и предзададена цел.

Аналогия между свободата на морето и свободния пазар. Първоначално в морето няма фиксирани граници, както на твърдата земя.

Война – не открито противопоставяне, поставящо на равна нога, а блокада и обстрелване от една дистанцирана, привилегирована позиция. Враг е и мирното население, което не би могло да се изпъзне от глада или да избегне ударите, колкото и контролирани да са те.