Божидар Нанев повлече новата шефка на НЗОК

Новата шефка на Националната здравна каса (НЗОК) Жени Начева, излъчена от ГЕРБ, е с обвинение за престъпления по служба. Тя смени бившата шефка на касата Румяна Тодорова, която е сестра на евродепутатката от БСП Илияна Йотова. Обвинението дойде точно 68 дни след като Начева зае поста в НЗОК.

Обвинения за искане на подкуп пък бяха повдигнати срещу бившия шеф на управителния съвет на НЗОК и бивш зам.-министър на здравеопазването Емил Райнов, както и срещу Веладин Битолски, парламентарен секретар на Министерския съвет при управлението на тройната коалиция и бивш съветник на Сергей Станишев.

Първото обвинение срещу Начева е за това, че между февруари-май 2009 г. като директор на "Бюджет и финансови параметри" в касатa е превишила правата си, като неправомерно се разпоредила да бъде извършена корекция в бюджета на районната здравна каса в Сливен. Начева е завишила годишния разполагаем лимит на болница "Хаджи Димитър" в Сливен с 800 000 лв., без да са налице основания за това, с което е ощетила бюджета на НЗОК.

Второто обвинение е за продължавано престъпление по служба, извършено през март 2010 г. Според обвинителите на 2 март Начева неправомерно е разпоредила на директора на РЗОК в София да бъдат изплатени средства за извършена дейност над месечните лимити на болница "Токуда" на обща стойност 327 248 лв. Така според прокуратурата Начева е набавила облага на частната болница и е ощетила НЗОК.

В същия период Начева е разпоредила да бъдат изплатени суми над месечния лимит и на Военна болница в София в размер на 511 917 лв., с което също е ощетен бюджетът на касата.

И тримата нови обвиняеми са с парична гаранция от по 2000 лв. От прокуратурата обявиха, че ще поискат отстраняването на Начева от поста, а премиерът Бойко Борисов заяви, че чака тя да подаде оставка. Той даже вече имал име за неин заместник.

Докато разследващите се ровели около случая с бившия здравен министър Божидар Нанев, се натъкнали на находките, довели до обвиненията на директора на НЗОК Жени Начева, на бившия зам. здравен министър и председател на Управителния съвет на здравната каса Емил Райнов и на Веладин Битолски, който е член на Националния съвет на БСП и бивш шеф на политическия кабинет на премиера Сергей Станишев. Бившият здравен министър беше обвинен в края на миналия месец за сключени неизгодни сделки за доставка на антивирусното лекарство "Тамифлу". Близо 20 дни по-късно дойдоха и новите обвинения.

Според прокуратурата през 2005 г. Райнов в съучастие с Битолски е поискал от изпълнителния директор на ”Търговска лига” АД Тони Веков 17,3 млн. лева, представляващи 7% от годишния оборот на компанията в доставките на лекарства по обществени поръчки на здравното министерство. Парите били искани, за да може Райнов в качеството си на зам. здравен министър и шеф на УС на НЗОК да упражни влияние при вземането на решения при обществените поръчки.

Според второто обвинение през 2007 г. Райнов е поискал 11 млн. лева, отново представляващи 7% от оборота на компанията по обществените поръчки, за да упражни влияние върху длъжностни лица, от които е зависела акредитацията на болници и сключване на договори с НЗОК. Договори с НЗОК бяха отказани на кардиологичните болници в Ямбол, Велико Търново и Варна, собственост на ”Търговска лига” АД, през 2008 г.

Тогава Райнов съобщи публично, че ще сезира прокуратурата за това, че “Търговска лига” е притискала касата да наруши закона и да сключи договори с техни болници, които, по думите му, не отговарят на законовите изисквания. “Търговска лига” пък обвини Райнов, че е искал подкуп от 2,8 млн. евро всеки месец.

Битолски пък е обвинен, че като помагач в съучастие с Райнов е искал парите от “Търговска лига“ през 2005 г. Според държавното обвинение Битолски умишлено улеснил извършването на престъплението „чрез разяснения, че ще получава от изпълнителния директор на “Търговска лига” АД и ще предава на Райнов исканите суми“. В края на миналата година беше проведена акция, при която полицаи претърсиха адресите на бивши и настоящи служители в здравното министерство, НЗОК и Агенцията по лекарствата. Тогава беше посетен и Райнов.

Работила е и в Международния институт по финанси във Вашингтон, стажант в САЩ към Американската комисия по ценните книжа, експерт по здравно финансиране към „Беринг поинт груп”, стажант към Международен здравен лидерски съвет към Кембриджския университет.

Допреди назначаването й директорът на институцията се назначаваше след конкурс, но през 2009 г. Законът за здравното осигуряване беше променен и шефът вече се избира от депутатите. По време на гласуването в парламента на 10 февруари Начева беше подкрепена от 110, 12 бяха против и 41 се въздържаха.


Андрей Иванов сменя Лъчезар Иванов начело на ГЕРБ
Зам.-шефът на парламента и председател на здравната комисия Лъчезар Иванов ще бъде махнат от поста шеф на ГЕРБ-София, потвърдиха за "Новинар" от партията на Бойко Борисов. Като негов наследник се спряга председателят на Столичния общински съвет Андрей Иванов.

Интригата изплува и заради повдигнатите обвинения срещу шефката на здравната каса Жени Начева. Сред обсъжданите имена за нейния пост обаче със сигурност не е настоящата й заместничка Албена Златарева, чието име се свързваше Лъчезар Иванов от времето, когато той се развеждаше.

Докато здравната каса и здравното министерство са без титуляри, пациентски организации и лекарския съюз подновиха исканията си за приемането на Закон за правата и задълженията на пациентите. Според тях в страната ни не се реализира правото на информирано съгласие и информиран избор, тъй като пациентът не получава информация за методите на диагностика и лечение.

Такъв закон ще бъде приет, но малко го загърбихме, защото на дневен ред е здравната реформа, заяви пред "Новинар" Лъчезар Иванов. "Има внесени три законопроекта, ще ги обсъдим", обеща той.

Депутатът от Синята коалиция Ваньо Шарков внесе в началото на мандата такъв законопроект. При разглеждането му в пленарна зала обаче депутатите от ГЕРБ гласуваха "въздържал се" и проектът беше отхвърлен.


Прокуратурата обвини шефката на НЗОК
Бившият зам.-министър на здравеопазването Емил Райнов поискал 7% от оборота на „Търговска лига“, помагач му бил Веладин Битолски
Ана Михова

Прокуратурата повдигна две обвинения на директора на НЗОК Жени Начева и поиска отстраняването й от длъжност, съобщи вчера говорителят на главния прокурор Стелиана Кожухарова. Привлечени като обвиняеми са още бившият зам.-министър на здравеопазването Емил Райнов и бившият шеф на политическия кабинет на Сергей Станишев и член на НС на БСП Веладин Битолски. Тримата са на свобода срещу 2000 лева парична гаранция на човек.

„Очаквам Жени Начева да подаде оставка от поста, за да може институцията да продължи нормалната си работа. В течение съм на разследването от самото начало. Поздравявам прокуратурата и ДАНС за добрата съвместна работа“, заяви премиерът Бойко Борисов в официална позиция, разпространена от МС. Премиерът вече имал готовност да предложи нов кандидат за поста.

Жени Начева е обвинена, че като шеф на дирекция „Бюджет и финансови параметри“ в НЗОК през февруари-май 2009 г. е превишила правата си, като неправомерно и еднолично е разпоредила да бъде завишен годишният лимит на болница „Хаджи Димитър“ в Сливен без основания за това. От това е настъпила облага в размер на 800 000 лв. Второто обвинение е за две деяния, извършени през март т.г., когато Начева вече е шеф на касата. На 2 март тя неправомерно е разпоредила на шефа на РЗОК-София да изплати на болница „Токуда“ 327 248 лв. за извършена дейност над месечните лимити на болницата. От това е настъпила облага за лечебното заведение. Пак през март Начева разпоредила на РЗОК София-град да бъдат изплатени средства над месечните лимити на ВМА за дейности, извършени през февруари 2010 г., в размер на 511 917 лева. Средствата не били заявени от столичната каса.

На Емил Райнов са повдигнати две обвинения за търговия с влияние. През 2005 г. Райнов поискал 7 % от годишния оборот на „Търговска лига“, което е 17 298 538 лв. Той искал сумата, за да упражни влияние върху членове на комисии при провеждане на търгове с лекарства. При искането на сумата помагал Веладин Битолски, който е обвинен в помагачество. През 2007 г. Райнов отново поискал 7% от оборота на „Търговска лига“, този път в размер на 10 964 949 лв.. Причината била, за да упражни влияние върху служителите на здравното министерство, отговорни за акредитацията на болниците, и върху чиновниците от касата за сключване на договори на болничните заведения на „Търговска лига“.


Осигурителните вноски може и да се увеличат
Ако не спрем източването на осигурителните фондове, може да се стигне до повишаване на осигурителната вноска. Това заяви вчера пред БНТ директорът на НОИ Христина Митрева. По този начин тя обясни намерението за плащане на първите два дни от болничния от работодателя, а третият да не се плаща. Митрева коментира още, че злоупотребите са факт, защото само през първите три месеца на тази година разходите за изплащане на болнични са се увеличили със 17 млн. лева. Според директора на НОИ поне 25–30% от болничните са злоупотреба.

„Да бъде върната така наречената давност на отпуските, която обвързва правото на ползване и получаването на обезщетение с определен срок.“ Това предложи вчера пред „Дарик“ изпълнителният секретар на Департамента по правна закрила и законотворческа дейност към КНСБ Чавдар Христов. Според него трябва да се помисли за срок на давност от две години и половина.

Лекарската грешка да се счита за престъпление и дори да залегне в Наказателния кодекс. Това настояха пациентските организации на среща с представители на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз вчера. Идеята си те ще оформят в проектозакон и ще търсят депутати, които да го внесат в парламента.

Болните да плащат изцяло лечението от джоба си, ако са пропуснали да отидат дори само веднъж на профилактичен преглед. Компромиси да няма дори за тези, които редовно са си плащали здравните осигуровки. Такова изменение да залегне в Закона за здравето, поискаха още пациентските организации.

Друго предложение предвижда лекарите, които отчитат фиктивно имунизации и направени профилактични прегледи, да бъдат съдени по условията на Наказателния кодекс, обясни Теодора Захариева - основателка на Центъра за защита правата в здравеопазването. Тя е и първата болна от рак, която преди четири години осъди МЗ за прекъснато лечение поради забавени безплатни лекарства. - Икономиката губи милиони от пропуснати трудови дни по болест, а всички ние - здраве, заради собствената си немарливост, подчерта Захариева и добави, че държавата също трябва да облекчи достъпа до лекаря.

Според нея и представители на пациентските организации лимитите за прегледи при доктора

специалист са една от причините, поради която хората си спестяват редовното ходене на доктор.

Пациентските организации ще внесат предложенията си и в кабинета на министър-председателя Бойко Борисов.

Премиерът ни е диалогичен човек, при всички наши срещи е проявявал разбиране, убедени сме, че ще ни подкрепи и в това искане, заяви Пламен Таушанов - председател на Българската асоциация за закрила на пациентите. В България медицинските стандарти са само на книга. В тях не е уредено кой и как ще лекува болния, ако лекарят му отсъства от работа. Не е регламентирано и как се процедира при лекарска грешка, добави той.

Докторите в болниците, които не разясняват подробно на пациентите как ще ги лекуват и предупреждават за евентуалните опасности,

да отнасят големи парични санкции

и да бъдат подвеждани под съдебна отговорност. Това да залегне в Националния рамков договор, настояват още от пациентските организации. По думите на Таушанов най-високата глоба, която досега е отнасял доктор, който не е поискал информирано съгласие от болния за неговото лечение, е 90 лева.

Масово в болниците това се прави от медицинските сестри, които поднасят на болните формуляр, който те подписват, но в повечето случаи не знаят точно какво пише на него.

Необходимо е час по-скоро да бъде приет закон за правата на пациента, в който да бъдат разписани всички взаимоотношения между задълженията и правата както на лекарите и останалия медицински персонал, така и на болните, заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов.

Пламен Таушанов изтъкна, че правата на болния според Европейската харта за правата на пациента са 14. У нас в Закона за здравето обаче е залегнало само едно от тях, това за информираното съгласие при лечение.

Държавният бюджет дава по 10 млн. лв. годишно на фондации, свързани със здравеопазването, съобщи председателят на Българската асоциация за закрила на пациентите Пламен Таушанов и уточни, че най-големият потребител на тези средства е БЧК за осигуряване на кръводарители. Според него обаче БЧК не осигурява кръводарители. Това правят болниците - с рекетиране на пациентите преди всяка операция да дават кръв поне за двама души. Същевременно Българската асоциация за закрила на пациентите не получава и един лев от държавата и въпросът не е решен години наред, обвини той.

Рекордна комисиона за близо 28 млн. лева си поискал бившият зам.-министър на здравеопазването от кабинета "Станишев" Емил Райнов.

Офертата била отправена към дружество „Търговска лига" и в замяна здравният шеф обещал съдействие при различни търгове. Заради тези престъпления вчера точно в 12 часа на обед Райнов бе привикан в Националната следствена служба, където му бяха повдигнати две обвинения за търговия с влияние.

От прокуратурата обясниха, че крупната сума от почти 28 млн. лева е поискана, за да бъдат уредени обществени поръчки за доставка на лекарства и за получаване на лиценз на болничните заведения. Съучастник на бившия зам. здравен министър пък бил бившият шеф на политическия кабинет на тогавашния премиер Сергей Станишев - Веладин Битолски. Той бил свръзката между Райнов и рекетираните бизнесмени

Според прокуратурата през 2005 г. Райнов поискал чрез Битолски над 17 млн. лева от шефа на „Търговска лига" Тихомир Каменов. Парите били, за да въздейства дружеството да спечели обществени поръчки за доставка на лекарства.

Второто обвинение е, че през юли 2007 г. Райнов е поискал 11 млн. лева, отново представляващи 7% от оборота на компанията по обществените поръчки, за да упражни влияние върху длъжностни лица, от които е зависела акредитацията на болници и сключване на договори с НЗОК.

На кардиологичните болници в Ямбол, Велико Търново и Варна, собственост на "Търговска лига" АД, бяха отказани договори с НЗОК в края на 2008 година заради проблеми с акредитацията. Трите

болници заплашиха тогава да си търсят правата

по съдебен ред с всички "негативни финансови, наказателноправни и морални последици за НЗОК".

Ако вината на Райнов и Битолски бъде доказана, те ще откарат до 6 години решетки или глоба от по пет бона.

Обвинение за престъпления по служба вчера отнесе и шефката на здравната каса Жени Начева. Тя ще отговаря пред Темида за престъпления по служба. Според обвинението от февруари 2009 г. до март 2010 г. Начева

еднолично е завишила бюджета на три болници

Става въпрос за болница „Хаджи Димитър" в Сливен, чийто лимит бил завишен с 800 000 лева. Над 327 бона пък били дадени на "Токуда", а във ВМА пък потънали над 511 хил. лева от здравната каса.

Според прокуратурата Начева не е имала право да разпределя средствата еднолично. Това става само чрез решение на Управителния съвет на НЗОК.

Въпреки това обаче шефката на здравната каса пращала имейли до шефовете на РЗОК с одобрените увеличения на лимитите. От прокуратурата вчера са поискали отстраняването на Начева от длъжност. Заради престъпленията си тя може да получи до 8 години затвор.

На мушката на прокуратурата вече са няколко болници, спипани, че не изразходват правомерно отпуснатите им средства. Прокурор Кожухарова обясни, че към момента са образувани още 3 производства за неправомерно изразходване на средства на НЗОК за старозагорската болница "Проф. Киркович", за лекари от ДКЦ в Бяла Слатина и за Габрово.

Любопитен момент е, че новите обвинения са повдигнати в рамките на едно дело - това срещу бившия здравен министър Божидар Нанев, който се разследва за неизгодни сделки с ваксини за свински грип. От прокуратурата обясниха, че разследването продължава в много насоки. След време, когато някое от делата бъде приключено, то ще бъде отделено от общото разследване и внесено с обвинителен акт в съда, поясниха от прокуратурата.

Тъй като престъпленията, за които са обвинени, са извършени преди време, в момента е невъзможно те да бъдат уличени във вземане на подкуп. Именно затова прокуратурата ще провери дали в периода, когато са вършели престъпления, тримата обвиняеми или техни близки са натрупали суми, за които не могат да докажат произход. Ревизията ще обхване 5-годишен период.

Освен това най-големите обществени поръчки за доставка на лекарства и медицинска техника ще бъдат проверени. Прокурорите ще нищят кои са 15-те фирми, печелили най-големите поръчки за най-много пари. Целта е да се провери по какъв начин дружествата са печелили конкурсите и дали са си плащали за това на Райнов или друг шеф в здравното ведомство. Междувременно от прокуратурата останаха учудени, че няма контролен орган, който да проверява как и за какво се харчат парите за здраве.

Според говорителя на главния прокурор Стелиана Кожухарова в последните три-четири години "по много странен начин е нарушавана финансовата дисциплина" в здравната каса, а Сметната палата само е заверявала годишните й отчети, без да са правени одити на закупуваните лекарствени средства. Такива одити са правени единствено по отношение на издръжката на касата - за командировки, заплати и други подобни харчове.

Инжектирането на течен силикон и хидрогел в гърдите уврежда сериозно и необратимо кожата. Това предупреди председателят на Българската асоциация по пластично-възстановителна хирургия д-р Димитър Евстатиев. По кожата се появяват видими възли ­ силикономи, които не могат да се отстранят. Те се получават от т.нар. резорбируеми филъри, поясни лекарят и предупреди, че тези препарати предизвикват тежки възпаления.

Протезите на френската фирма "Поли имплант протез" вече са изтеглени от българския пазар, каза още д-р Евстатиев. Това е станало в края на миналата седмица, след като стана ясно, че имплантирани изделия на тази фирма буквално се спукват в тялото на жените. 3418 силиконови гърди от тази марка са внесени у нас, припомни д-р Любомир Димитров, завеждащ дирекция "Медицински изделия" в Изпълнителната агенция по лекарствата. Засега все още няма подадени сигнали за дефектни импланти, увери той.

Очаква се до дни фирмата вносителка J@D Medicals да каже дали ще изплаща обезщетения, ако имплантите започнат да гърмят и в пазвите на българките.

От асоциацията по пластична хирургия са категорични, че е необходим специален закон за пластичната хирургия, за да е ясно кой какво присажда и какви глоби да плаща, ако материалът се окаже калпав.