20 декември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Повече от 50 г. сме тук, а сега искат да ни бутат къщи­те! Къде да отидем, като ня­маме други имоти? На нико­го не пречим. Пари сме дали

за тухли, керемиди, боядисваме ги. Ще легнем пред багерите, ако дойдат", гнев­ят се ромите от кв. Кремиковци на гърменското с. Марчево. В последните месе­ци ДНСК издаде трийсетина заповеди за събаряне на незаконните постройки в ма­халата, вдигнати върху близо 60 дка об­щинска земя.

Около 130 са масивните къщи, като поне още толкова са бараките, сковани от дървени талпи и покрити с найлон или скъсани черги. Независимо от вида на жилището обаче, върху всяко има зака­чена сателитна чиния.

Преди няколко месеца общинският съ­вет в Гърмен взе решение да започне

продажба на парцелите под къщите на собствениците им. Обявени са около 130 парцела с големина от 200 до 500 квадра­та. Направената оценка е 1,50 лв. на кв. м. Част от търговете са минали, като поло­вината собственици на къщите са учас­твали и почти всички са платили земята след това.

"Реално ние започнахме да реализира­ме идеята на Цветан Цветанов, който е и председател на националния съвет по ет­ническите въпроси", коментира кметът на община Гърмен Ахмед Башев. Той ще изпрати писмо до вицепремиера обаче с питане защо, след като националната стратегия за интегриране на ромите пред­вижда това, от своя страна ДНСК масово издава заповеди за събаряне на построй­ките. Башев уточни, че към общинските земи, върху които са вдигнати ромските жилища в с. Марчево, никой няма претен­ции. "Хората не пречат на никого. Глав­ният архитект на общината издаде удо­стоверения за търпимост, направена е ка­дастрална карта с всеки имот и предвиде­ните улици", допълни той. Категоричен е, че бараките трябва да се съборят, защо­то не са подходящи за нормален живот, но не и къщите, вдигнати от тухли.

"Това е голям социален проблем, и то не само при нас, а в цялата страна и не бива с лека ръка да събаряме жилища на хора, които няма къде да отидат. По-до­брият вариант е да им се даде възможност да си ги узаконят и да си купят земята. Държавата също трябва да помогне", смята Башев.

Общината е изградила магистрален водопро­вод през махалата и все­ки, който си плати за включване, може да си прекара вода до дома. Засега всички обаче се тълпят на единствената обществена чешма, от­където пълнят кофи и туби. Семействата, кои­то имат финансови въз­можности да се включат във водопровода, не го правели заради неиз­вестността дали няма да им съборят къщите.

Ромската махала на с. Марчево е на лично мя­сто. Такава няма друга в

страната, гордеят се обитателите на ге­тото. "Ромите в другите градове са в покрайнините, никой да не ги вижда как мизеруват. Ние обаче сме на главния път за курортните села Лещен и Ковачевица. Вдигнали сме си къщите от две­те страни на шосето да ни виждат баровците, тръгнали на почивка", казват ро­мите от кв. Кремиковци. И наистина колоритът на живота в колиба впечат­лява туристите. През махалата автомо­билите се придвижват с не повече от 5 км в час, защото тълпи от деца търчат по шосето.

Общинските земи покрай шосето за­почнали да се населват още през 60-те години на миналия век. Според реги­стрите на община Гърмен сега там жи­веят около 700 души. Местните обаче смятат, че са поне 2000.

През 2014 г. софиянци ще стигат от Младост до летището за 5 мин. След пускането на участъка от бул. „Цариградско шосе" до аерогарата, чието изграждане ще стартира до­година, трафикът по булеварда ще намалее с още 6%, съобщи шефът на метрополитена Стоян Братоев.

130 проекта от 20 страни пък участваха в конкурса за архитектур­ното оформление на бъдещата стан­ция №20 в Дружба 2. Международ­ното жури начело с главния архи­тект на София Петър Диков отреди две първи награди и едно второ мя­сто. Според правилата проектите останаха анонимни за журито до последно, а пликовете с имената на отличените екипи бяха отворени вчера. Така по 8000 лв. грабнаха

проекти на пловдивски екип наче­ло с арх. Александър Шинолов и лондонски проектанти, ръководени от Виктор Хименес. Второто място е за южнокорейски екип с ръково­дител Ки Чул Ли.

„Всички проекти са съвременни, нестандартни и оригинални. Това със сигурност ги прави и по-скъпи за изпълнение, но категорично ще обявим конкурси и за някои от 18-те станции на третия метродиаметър", обясни Диков.

Журито постави допълнителни задачи на екипите, грабнали пър­вото място, за да избере по кой от тях ще се изгради станцията. Бъл­гарският екип ще трябва да пред­види достъп за хора с увреждания и да остъкли атриума, предвиден за перона.

34,6 млн. евро от опера­тивна програма " Околна среда" ще бъдат насочени към природните паркове. Това става ясно от обява на управляващия орган, който е към екоминистерството.

Помощта е предназначе­на само за управите на 11-те природни парка в страната - Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Рилски манастир, Русенски лом, Сините ка­мъни, Странджа, Шумен­ско плато, Българка и Бе­ласица. За да я ползват, те обаче трябва да подадат проекти за одобрение, ка­то срокът е в следващите 3 години.

С помощта от еврофондовете може да се финанси­рат проекти за посетителска инфраструктура - пей­ки, пътеки, беседки, ин­формационни центрове, образователни програми и мероприятия за запазване на биоразнообразието на парковете. Това става ясно от обявлението на екоминистерството.

Договор за 28,6 млн. лв. от еврофондовете подпи­саха министърът Нона Караджова и кметът на Ихти­ман Калоян Илиев. С тези пари ще се изгради напъл­но ВиК инфраструктурата и ще се направи пречиства­телна станция за отпадни води.


20.12.2011 г., с. 8
В топ 3 на ЕС сме по спад на строителството
България е на трето мя­сто в Европейския съюз по спад на строителството през октомври спрямо съ­щия месец на 2010 г. Това показват данни на Евростат, обявени вчера. Нама­лението у нас на годишна база е с 9,5%, по-голямо е само в Словения и Порту­галия. Средният спад на сградното строителство в ЕС е 2,2 на сто, а на про­мишлени и граждански съ­оръжения е с 0,6 на сто.

В Германия, Швеция и Полша пък е отчетен ръст в строителството, който стига до 9,4%.

Въпреки големия спад у нас на годишна база през октомври спрямо септем­ври е отчетено увеличение с 0,1 на сто. Най-голямото месечно намаление на строителството в ЕС пък е в Словения - с 14,1 на сто. (24 часа)


20.12.2011 г., с. 12
РАЗВРЪЗКА
Държавата дава 78 дка на приюта в Нови хан
Незаконно построеното крило на приюта на отец Иван в Нови хан няма да бъде съборено, докато не бъде построена нова сграда, където да се настанят обитателите му. ДИСК преустановява процедурата по премахването на незаконната постройка. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова вчера на среща със свещеника и институциите, които имат отноше­ние към проблема. Държавата е задвижила проце­дура за предоставянето на фондацията на отец Иван на държавен терен от 78 дка с постройки в местност край Ихтиман. Сградите ще бъдат ремонтирани и в тях ще бъдат настанени питомци на приюта. Те ще използват парцела за земеделие. Министър Павлова обяви, че ще стартира и национална кампания за набиране на средства за подпомагане на дейността на отец Иван. Софийската митрополия е превела 9000 лв. за такса за промяна на предназначението на друг терен край Нови хан, който отец Иван е купил преди време. Там ще се строи нова сграда за семейства, настанени в приюта. Теренът имал одо­брен устройствен план, а МРРБ щяло да помогне за придвижването на документацията. Агенцията за со­циално подпомагане пък щяла да поеме таксите за детската градина на малките и да помогне за забавачка за 11 деца, за които сега няма места. Провер­ка и с участието на агенцията за закрила на детето установила, че всички обитатели на приюта са там доброволно, няма сираци и деца без родители и всички малчугани ходят на училище.

"Нищо няма да се събаря, преди да построим. Бог ще ни помогне. Това, което сме предвидили, ще се реализира. Ще направим образцов дом, който да по­кажем и на света, за да се види, че в България ста­ва нещо добро за бедните хора, на които сме длъж­ни да помагаме", подчерта отец Иван. Според него децата се успокоили, като разбрали, че домът им няма да се събаря. (24 часа)

- Шефът на Корпоратив­на търговска банка Цветан Василев казва, че трябва да се смени целта на модела на икономиката ни от неолиберален към неокейнсиански. Как да разчетем това послание, при положение че тъкмо КТБ, която г-н Василев ръководи, държи голяма част от парите на държавни предприятия?

- Не знам какво има пред­вид г-н Василев, защото за огромно съжаление и две­те понятия - либерализъм и неолиберализъм, от една страна, и кейнсианство и неокейнсианство, от друга, започнаха много сериозно да се изтъркват откъм сми­съл особено при дебата в България. Защото ги из­ползват много

хора, които не знаят за какво става въпрос

Опасявам се, че за да отго­воря на вашия въпрос, трябва да попитам самия г-н Василев какво разбира под неолиберализъм, къде го вижда този неолибера­лизъм в България, и какво разбира под неокейнсиан­ство. Защото използване­то на такива термини в мо­мента не дава яснота какво има предвид по отношение на конкретни действия.

Много е вероятно да ста­ва дума за често срещана идеологическа склонност у хора, чийто бизнес в много голяма степен зависи от държавата и от нейните по­литически решения. Оби­кновено

хора, които се справят в една конкурентна среда

благодарение на соб­ствената си способност да предоставят услуги на други, равностойни на тях хора, разсъждават по-раз­лично. Ако г-н Василев има предвид някакви дър­жавни инвестиционни на­меси, е едно, а ако има предвид някакво държав­но стимулиране на потре­бление, е друго. Трето е, ако има предвид някакъв държавен стимул на изно­са. За да го разберем наи­стина, общото говорене за неокейнсианство или либерализъм в случая не може да ни помогне.

- Разследване на „24 ча­са" показа, че сектори ка­то енергетика, пътно строителство, целият ни военно-промишлен ком­плекс и част от търговските дружества на Ми­нистерството на отбрана­та всъщност държат па­рите си в Корпоративна банка. Как оценявате та­кава практика?

- Теоретично е възмож­но те да държат парите си там, защото тази банка предоставя най-добри ус­ловия. От друга страна, тогава би трябвало да ви­дим и много други пред­приятия, не само собстве­ност на държавата, да са направили същия избор, ако наистина условията в тази банка са толкова пре­красни. В съотношението привлечени откъм дър­жавни предприятия депо­зити спрямо такива, при­влечени от граждани и други частни предприятия в КТБ,

делът на първите изглежда многократно по-висок, отколкото в останалите банки

Т.е. става очевидно, че стратегията на КТБ е да привлича парите именно на държавните предприя­тия.

- Но с част от тези пари КТБ финансира и медии.

- Да, така е. Много добре се знаят връзките на КТБ с различни медии в Бълга­рия - и печатни, и електрон­ни. Това може да бъде раз­глеждано и откъм политикономическата страна на анализа, която няма много общо с кейнсианство и нео­либерализъм, защото тези две школи са в макроико­номическия анализ. А политикономията в момента е една доста единна дисциплина.

Та откъм политикономия се виждат една съвсем ясна връзка

и възможност чрез по­добно поведение от страна на държавата да бъде регу­лирана медийната сфера, съответно публичният де­бат, при това по не съвсем открит и прозрачен начин. Въпреки че, от друга стра­на, ние в България си знаем всичко. И някои медии въ­обще не могат да ни изне­надат. Но от гледна точка на връзката между полити­ческа система и икономика такава концентрация на държавни пари през една банка към медии създава възможност за известно изкривяване на публичния дебат.

- Не се ли създава по този начин, с тези пари една па­ралелна икономика в дър­жавата?

- Да не забравяме, че ста­ва дума за държавни пред­приятия. И че в огромната си част парите на държава­та са в БНБ. Разбира се, че държавата харчи много по­вече - на година милиарди отиват в обществени по­ръчки, също по най-раз­лични програми и, разбира се, за социално подпомага­не. Така че чрез тези кана­ли държавата има много по-голяма възможност да влияе върху стопанските процеси в икономиката, отколкото чрез този кон­кретен канал, който е за неколкостртин милиона. Разбира се, от гледна точка на бизнеса на самата банка да имаш такава голяма експозиция към един-единствен собственик, какъвто е държавата, е леко риско­ва стратегия.

- Защо?

- Защото

- От всичко казано дотук какъв е все пак български­ят прочит на неокейнсианството?

- Много отдавна се зани­мавам с този въпрос и съм стигнал до някои изводи. Разбира се, някои от тях може и да не са верни - ни­кое изследване не е съвър­шено. Но основната визия на неокейнсианството е в голяма хармония с душев­ността на много българи и макар днес да има видима поколенческа промяна, мисля, че този извод оста­ва. А той е, че твърде голя­ма част от българите виж­дат пътя към успеха или към

забогатяването чрез преразпределение от останалите

Т.е. българите се опи­тват да преуспяват, вземай­ки от другите през държа­вата. В този смисъл кейнсианството е просто пер­фектната идеология за по­добна житейска стратегия. . - Има ли други страни по света, където държавни предприятия да държат па­рите си в една банка?

- Поначало държавните предприятия в други стра­ни не са чак толкова много и толкова важни, колкото у нас. Ако мислим за англо­саксонския тип модели, в

Щатите например енерге­тиката не е държавна. А в България, общо взето, ос­новно доминират суми от енергийните предприятия. За мен обаче е любопитно

какво е

къде са им били депо­зитите допреди няколко месеца и къде са те сега, ако не е търговска тайна. Ще се радвам да науча това. Но предполагам, че на дру­ги места, в самите държав­ни предприятия има из­вестна диверсификация да не си държат всичките яй­ца в една кошница. Ще бъ­да изненадан да видя подоб­ни пропорции като в КТБ и другаде.

- Ще се окаже ли спасите­лен за еврото новият фи­скален съюз, в който учас­тва и България?

- Трябва да направим малко разграничение - фи­скалният съюз е дългос­рочна мярка. А самият из­раз „за спасяване на евро­то" означава някакви крат­косрочни действия. Крат­косрочният спасител на еврото може да е Европей­ската централна банка. Та­ка че големият въпрос е до­колко този фискален съ­юз, това съобщение за стратегическата насока на промяна на нещата в Евро­па (защото те драматично трябва да се променят в сравнение с това, което бе­ше досега) ще даде основа­ние на ЕЦБ да покрие теку­щата криза. Предстои да разберем отговора.

- Каква е икономическа­та ви прогноза за България през 2012 г.? Бившият со­циален министър Иван Не­йков каза, че трябвало да се радваме, ако сме толко­ва зле, колкото през 2011 г.

- Тази мисъл на г-н Ней­ков е напълно разумна. 2012 г. е проклятието на прогностика, защото всяка разумна прогноза предста­влява някакво усредняване от възможните варианти. За съжаление обаче дого­дина възможните вариан­ти са или ясен плюс, или ясен минус и нищо по сре­дата. Така че, ако някой ка­же, че нещо ще стане дого­дина и то стане,

той просто е

залагал и е

играл хазарт

Аз давам два варианта. Те са доста ясно очертани и не може да има нещо по средата. Или в Европа ня­ма да има криза, което оз­начава, че може би ще се движим с малко по-добри темпове от тазгодишните. Защото последните данни показват известно съживя­ване на вътрешното потре­бление и намаление на спа­да във вътрешните инве­стиции. Другият вариант е Европа да се спихне. Тога­ва няма как и ние да не из­паднем в рецесия.

• Роден на 16 ноември 1967 г.

• Възпитаник на Първа английска езикова гимна­зия в София

• Получава бакалавърска степен по иконо­мика и бизнесадминистрация в Грийсланд колидж в Айова и маги­стърска степен по иконо­мика в университета „Сейнт Луис" във Вашинг­тон, САЩ

• От 2003 г. е асистент в Стопанския факултет на СУ

• От 2005 г. е предсе­дател на УС на Българ­ската макроикономичес­ка асоциация

• Програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София

•Член е на групата икономисти MacroWatch

Да откриеш водомер в гърменското село Горно Дряново, се оказва непо­силна задача. Не защото местните не ползват вода, а защото си имат нещо като свое ВиК. Демонтирали водомерите през 1992 г.

"Преди 20 г. бяхме въз­мутени от лошата услуга, която ВиК ни предлагаше. Често имаше аварии, а гру­пите за отстраняване идва­ха понякога дори след сед­мица. Плащахме, а все имахме проблеми. Реших­ме всички да се откажем от държавната фирма",

спомнят си днес хората в селото.

Пратили тогавашния кмет Шукри Пендев при шефовете на клона в Гоце Делчев да предаде, че хора­та не искат повече да пла­щат. Ще се справим сами, отсекли 1000 жители и за­почнали да си свалят водо­мерите. Тогава от ВиК не проявили кой знае каква настоятелност и догово­рът бил прекратен.

Пак на събрание хората гласували единодушно да се плаща минимална такса на човек за година, която да се събира в кметството, и с нея да се поддържа мре­жата. Всеки можел да хар­чи колкото вода иска. 15 г.

плащали по 6 лв. годишно на човек

Размерът на таксата се определял на събрание през януари всяка година. Сумата отивала за заплата­та на водопроводчик и за текущи ремонти. Парите се държали на специална сметка към община Гърмен, всеки разход се оправ­давал с документ, за да ня­ма измами.

Когато през 2007 г. се­гашният кмет Шукри Османчев бил избран за пър­ви мандат, предложил вди­гане на таксата на 20 лв., за да има пари, ако се наложи по-сериозен ремонт на во­допровода.

"Само 1 г. обаче остана 20 лв., на следващата я сва­лихме на 15 лв., както е и досега", казва кметът Османчев.

„Нашият водомер май остана единствен

В двора е, затрупан от дърва и ламарини", казва 55-годишната Фатма Ходжова. Монтирали го в сре­дата на 70-те, когато с мъ­жа си построили къщата.

Фатма и синът й внасят 30 лв. в кметството. "Не жаля водата, през лятото си поливам градината с

краставици. Други хора харчат много повече, но не се сърдим", казва жената.

В десетината заведения и магазини сега плащат по 20 лв. годишно независимо от броя на местата в кафене­тата. Детската градина и училището пък са освобо­дени от такса.

Напоследък обаче за­почнали да се появяват

дрязги между хората зара­ди еднаквата сума. Имало къщи с по един човек, но пък с огромна градина, която се полива. На друго място пък живеели по 5-6 души, но нямало какво да поливат. Затова някои ве­че започнали да надават глас за поставяне на водо­мери. На събранията през

януари, когато се решава размерът на таксата, невинаги присъстват хора от всички фамилии. Предва­рително се разлепват съоб­щения за датата. Има и "щатен" викач, на когото плащат по 5 лв. "Ако някой случайно се окаже недово­лен, но не е присъствал на събранието, няма право да се жали. Следващата годи­на да дойде лично", казва кметът Османчев.

Имало десетина фами­лии, които не плащали. Кметът подготвил багер и

обявил, че тръгва да реже тръбите от главния водопровод към къщите им. Още на разсъмване пред кмет­ството пристигнали хора­та с парите. Останала само една къща с 8 души, на коя­то спрели водата. Сега но­сели с туби и кофи от сел­ската чешма.

Със сумата от 15 лв. на човек годишно за 7-8 г. са подменени външният во­допровод от 4 км, както и 3/4 от вътрешната мрежа в селото, която вече е с PVC тръби.

Водопроводчикът Сю­лейман Шакиров всъщ­ност е най-важният човек в селото след кмета, защо­то местните много се стра­хуват да не останат без вода. Той е на минимална за­плата и работи със соб­ствени инструменти. Вся­ко сутрин първата му задача е да обиколи во­доизточниците. Едната част на Горно Дряново се захранва от Църна река, на 4 км над селото. След това към тръбите се включва вода и от други два източника - Дълбоко­то дере и Пенсионерска майка. " Пенсионерска майка преди години е изграждана от пенсионерите в селото. Там се събират няколко поточета", обяс­няват хората. Дебитът се­га е около 3-4 л в секунда -достатъчно за зимния пе­риод. Там има изграден и 300-кубиков резервоар, за да се събира вода и да се ползва при засушаване.

В другия край на селото пък е вторият водоизточ­ник в местността Врис. Той е на около 2 км, а тръ­бите още не са сменени. Хората се надяват до 2 г. да съберат пари и за тях.

Водоизточниците са оградени с бодлива тел и заключени с катинар. Ако някъде има пробив по тръ­бите, Сюлейман се захва­ща да оправи проблема. Когато аварията е по-голяма, наемат за няколко часа багер, викат и хора от временната заетост да по­магат, купуват се материа­ли и тръби.

" Виждате, че с малко па­ри си поддържаме мрежа­та. Нашето ВиК работи безотказно", коментират в Горно Дряново. Няколко пъти в годината

носят проби за чистотата на водата,

досега отклонения от нор­мите нямало. Веднъж го­дишно се прави и дезин­фекция. Кметът и водо­проводчикът се допитват до специалисти какъв препарат и в какво коли­чество да сложат. В по­следните години за дезин­фекция вече не ползвали хлор, а специална белина, която била по-безопасна. "Хората засега са до­волни от нашето си ВиК, но на мене хич не ми е лес­но. Тези дни ще нося про­би в София за пестициди и радиология. Все има не­що, което трябва да се върши. В началото на го­дината, съберем ли такси­те, тръгвам да купувам материали, за да довър­шим подмяната", казва селският кмет.
Снимка на две колони - фатма Ходжова е до­волна от таксата за во­дата, която плащат в Горно Дряново.
Снимка на пет колони - Водомерът на семейство Ходжови. може би един­ствен в селото, е затрупан от дърва и ламарина.