20. Видове радиоактивни отлагания. Изотопен състав на радиоактивните отлагания



Дата05.03.2018
Размер33.31 Kb.
20. Видове радиоактивни отлагания. Изотопен състав на радиоактивните отлагания.
При аварии в АЕЦ се образуват главно локални и тропосферни отлагания, докато при въздушни ядрени взривове – предимно стратосферни.

  1. Локални отлагания се образуват от едри частици, които падат в близост до реактора, за 24 часа, под влияние на гравитацията.

  • по-дребните частици се преместват под влияние на хоризонталните въздушни течения;

  • увеличено локално отлагане на радиоактивни частици се наблюдава при неблагоприятни метереологични условия: напр. при силна облачност, радиоактивните частици стават центрове на кондензация и предизвикват валежи, които свалят върху земната повърхност значителни количества радиоактивни вещества;

  1. Тропосферните (континентални) отлагания се състоят от малки частици (под 1 мм), които остават в горната част на атмосферата в дисперсно състояние.

  • радиоактивният облак, от който се образуват тропосферните отлагания се разкъсва под влияние на въздушните течения;

  • доминиращите за района хоризонтални въздушни течения, чиято скорост може да стигне до 100 км/ч. може да пренесат радиоактивните частици на огромни разстояния за кратко време;

  • тропосферните отлагания остават във въздуха за сравнително кратко време. Средният им престой там е 30 дни.

  • В сравнение с локалните, тропосферните отлагания създават ниска плътност на замърсяване на земната повърхност;

  • Дребнодисперсните частици на тропосферните отлагания падат на земята много бавно по следните няколко механизма:

    • Влажният способ има най-голямо значение за очистване на
      тропосферата от радиоактивни частици – те стават центрове на кондензация и ледообразуване и падат на земята под формата на дъжд или сняг.

    • гравитационният способ има малко значение за тропосферните отлагания - поради малките размери на частиците.

    • коагулационен способ – при съчетание на сухо време и пълно безветрие радиоактивните частици коагулират с локалните аерозоли (нерадиоактивен прах). В резултат на удрянето им една в друга те полепват помежду си като формират по-едри частици, които падат на земята под влияние на гравитацията.

    • при наличие на вятър и сухо време радиоактивните частици полепват по почвата, предметите и главно по растенията. Това се дължи на ламинарното движение на въздушния поток около растенията и предметите и рязката промяна в посоката на въздушната струя.

  1. Стратосферните отлагания се формират главно при опити с ядрено оръжие (особено при експлозии в атмосферата). Радиоактивните частици престояват в атмосферата средно 2 - 3 дена. Могат да се отложат във всяка точка на земната повърхност, поради което се наричат глобални.


Изотопен състав на радиоактивните отлагания
Изотопният състав на радиоактивните частици (аерозоли), образувани при аварии в АЕЦ и при опити с ядрено оръжие зависи от много фактори и варира в широки граници.

В ранните срокове след постъпване на радиоактивните смеси в атмосферата главната радиационна опасност е радиоактивният йод.

Най-опасни са изотопите с масово число 131 до 135 и период на полуразпад от 1 час до 8 дни.

От петте изотопа на йода най-голямо значение има йод-131.


  • Той има период на полуразпад 8.06 дни.

  • Разпада се като излъчва гама кванти и бета частици;

  • Независимо от пътя на постъпване отлага се почти изцяло в щитовидната жлеза (критичен орган);

  • Отделя се чрез всички органи, отделящи вода.

  • Преминава плацентата

Трайното радиоактивно замърсяване на атмосферата след ядрени аварии обаче се дължи на изотопите с относително голям период на полуразпад. Това са продуктите на деление на урана - цезий-137, стронций-90, итрий-90, церий-144, барий-140 и др.



  • Цезий-137 е високотоксичен изотоп и има изключителна способност да се включва в биологичните вериги и попада в човешкия организъм след консумация на контаминирани продукти, основно месо. Резорбира се отлично в храносмилателния тракт.

  • Стабилният изотоп на цезия по химични свойства е много близък до калия и рубидия.

  • Освен цезий-137 по-малко значение като замърсител има цезий-134.

  • Цезий-137 е бета и гама излъчващ изотоп.

  • Периодът на полуразпад е 30 години.

  • Дъщерният му продукт барий-137 излъчва гама кванти и има много кратък период на полуразпад (2 - 55 мин).

  • Цезий-137 се разпределя равномерно в организма – мускули, тъкани.

  • Отделя се главно чрез бъбреци и храносмилателен тракт.


Стронций-90 е важен радиоизотоп, формиращ радиационната обстановка след ядрена авария.

  • Той е чист бета излъчващ изотоп, с висока енергия на бета частиците (средно 1 МеВ).

  • Има период на полуразпад 28.6 години

  • Разпадният му продукт е итрий-91, с период на полуразпад 58 дни.

  • Отлага се в скелета.

  • Отделя се главно чрез бъбреците и храносмилателния тракт, но и чрез млякото.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница