20 юли 2012 г. Тема: здравеопазване



страница1/5
Дата11.01.2018
Размер0.67 Mb.
  1   2   3   4   5
20 юли 2012 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Шефът на Асоциацията на частните болници с благодарност към лекарите
Председателят на Националната асоциация на частните болници доц. д-р Стайко Спиридонов е изпратил официално обръщение-благодарност до екипа на МБАЛ „Лайф хоспитал” Бургас, във връзка с активното съдействие на медиците при трагичния инцидент на летище Сарафово. Текстът му гласи:
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Във връзка с трагичния инцидент на летище Сарафово при който пострадаха израелски граждани, бих искал да изкажа признателност на всички лекари и медицински екипи от МБАЛ «Лайф хоспитал» гр. Бургас, които в този труден момент безвъзмездно се присъединиха към своите колеги от МБАЛ Бургас и помогнаха за оказване на първа помощ на ранените.

Двама пациенти бяха приети в болницата за лечение и лекарите от МБАЛ „Лайф хоспитал” доказаха още веднъж своята висока квалификация.

В подобни трудни моменти високият професионализъм на лекарите и тяхната хуманна ангажираност са доказателство, че частната медицина е равнопоставено готова да се ангажира във всякакви тежки ситуации, като защити всички нива на медицинската компетентност.

Ползвам случая да поздравя медиците от МБАЛ „Лайф хоспитал” и да им пожелая винаги да бъдат сред първите когато пациенти имат нужда.
Доц. д-р Стайко Спиридонов д.м.

Председател на Национална Асоциация на частните болници




Исак загуби своята Кохава

Друг гост от Израел няколко часа бе в ужас, че бременната му съпруга е мъртва
"Помощ, има ли кой да ми помогне. Търся жена си Кохава". Исак Шрики размахва безпомощно ръце пред спешния център на бургаската болница. Лицето му е цялото в кръв, надупчено от стъкла и почерняло от изгарянията. След като се качил в рейса, той седнал на четвъртата седалка, когато адската машина избухнала. Преди взрива не видял в рейса нищо подозрително.

"Загубил съм съзнание за 15 минути. Когато се събудих, автобусът беше обвит от гъст дим и нищо не се виждаше. После дойдоха пожарникарите и ме измъкнаха. Оттогава не съм виждал жена си, търсих я в едната болница и после в другата, но никъде я нямаше", разказва Исак. Ударната вълна дошла "някъде отстрани". Стъклото се пръснало върху лицето му. Премиерът Бойко Борисов, който дойде в три през нощта в болницата, успокои и потупа по рамото бедстващия евреин, който продължаваше в шок да повтаря името на жена си Кохава. Неофициално пред "Стандарт" лекари казаха, че жена му е сред загиналите, но не му казват, тъй като Исак е в тежък шок. Той научи тежката вест буквално минути преди да се качи на самолета за Израел.

Съдбата се оказа по-благосклонна към друг негов сънародник, който е бил във взривения автобус. Мъжът търсеше през целия ден бременната си съпруга и бе изпаднал в истерия, че се е случило непоправимото. За щастие се оказа, че жена му е жива и здрава. При извозването с линейките мъжът попаднал в частната болница "Лайф хоспитал", а съпругата му била откарана с друг реанимобил в общинската болница. Въпреки тежките рани лекарите от "Лайф хоспитал" са пуснали пациента да отиде при жена си.

Руслан ЙОРДАНОВ Стела НИКОЛОВА


Паника от 3 фалшиви сигнала за бомби
Само няколко часа след бомбения атентат на летището в Бургас се разигра нова истерия. Неизвестен мъж е съобщил на тел. 112, че има втори терорист, който е успял да се промъкне в бургаската МБАЛ, където бяха настанени ранените над 30 израелци. Според сигнала атентаторът имал задача да довърши оцелелите в болничните им легла. Цялата МБАЛ бе отцепена от униформени, които започнаха да проверяват сигнала. Точно в същия момент започна извеждането от здравното заведение на пострадалите и извозването им с линейки до летище Бургас. В болницата са взети извънредни мерки за сигурност. Вътрешният министър Цветан Цветанов пък призна, че вчера е имало още два сигнала за поставени бомби във Варна и Златни пясъци. За щастие те са се оказали несъстоятелни. Първото съобщение дошло от Варна, където в туристически автобус е останал съмнителен сак, след като туристите са слезли. Спецчасти установили, че става въпрос за забравена чанта, пълна с глюкоза. Вторият сигнал е дошъл от Златни пясъци. Туристи са сигнализирали за съмнителен кашон, оставен до една от терасите. За щастие пакетът се оказал също безобиден.


Купуваме кола без бележка за данък здраве

Депутатите не приеха идеята на министър Атанасова
Кола или апартамент ще можем да прехвърлим и без да сме платили здравните си вноски. Преди около два месеца здравният министър Десислава Атанасова предложи идеята прехвърлянето на недвижимо имущество и на МПС да става само с удостоверение от НАП за платени здравни осигуровки. Идеята й обаче не издържа пред депутатите от здравната комисия и бе отхвърлена с 8 гласа "против" и с 5 "за". Мотивите за отпадането бяха, че не е редно задълженията за здравно осигуряване да се приравняват с данъчните. Шефката на здравната комисия Даниела Дариткова обясни пред "Стандарт", че предложението на Атанасова може да е отпаднало на комисия, но най-вероятно ще бъде прието в пленарна зала. Тя обясни, че в действителност има някои недоуточнения, но те ще бъдат изчистени, когато влязат в зала.

Прието бе здравните осигурителни фондове да станат застрахователни.

След дълги дебати депутатите приеха предложението Националният съвет по лекарствата да бъде позициониран в Плевен. Опозицията възрази, че това ще затрудни работата на много от експертите, които биха работили в него, тъй като те и без друго били малко, а и щяло да им се наложи всеки ден да пътуват до Плевен. Нигяр Джафер /ДПС/ обясни, че е абсурдно такава важна комисия да бъде поместена в университетската болница в Плевен, тъй като това е единственият медицински университет в страната без фармацевтичен факултет.

Руслана Петрова


Обискираха офиси на Огнян Донев

Отвориха сейфовете в Общинска банка на Диляна Грозданова
Полицаи и прокурори обискираха офиси на фармацевтичната фирма "Елфарма" и "Телсо", която се води собственост на бизнесмена Огнян Донев. Компанията е свързана със "Софарма", като даже двете дружества се водят на един и същи адрес в столицата. Междувременно стана ясно, че са били отворени два от сейфовете на Диляна Грозданова в Общинска банка, научи "Стандарт". По неофициална информация от разследващи в двете каси са били открити 200 000 евро, както и документи за участието на Любомир Павлов в различни акционерни дружества. Всичките папки ще бъдат проверени в хода на разследването по производството за пране на пари срещу Павлов и Донев.

Справка в търговските регистри показва, че Огнян Донев е записан като собственик и управляващ на "Елфарма". "Телсо" пък е собственост на офшорна компания. Тя включва в ръководството си представители от управителните органи на "Софарма имоти" и "Фармалогистика", които също са притежание на "Софарма".

"Вярно е, че е имало претърсвания. Документите, които се изземват, веднъж вече са били проверявани от прокуратурата и тя разполага с тях. Може би някой иска да заглуши шума от доклада на Европейската комисия. Нямам друго обяснение", заяви за "Стандарт" адвокат Даниела Доковска, която защитава Донев.

Обиските от органите на реда са заради сигнала срещу Донев и неговия съратник Любомир Павлов за пране на пари от началото на 2011 г. при покупката на всекидневниците "Труд" и "24 часа". Сигналът е подаден от бившите му съдружници в медийната група, купила вестниците - Христо Грозев и Карл Хабсбург. На 12 юни на Огнян Донев и Любомир Павлов бяха повдигнати обвинения. Павлов трябва да отговаря за документна измама, фалшифициране на документи и пране на пари, а Донев - само за пране на пари. На двамата бе определена мярка за неотклонение "парична гаранция" от по 50 000 лева. Бяха запорирани и дяловете им в издателството. Започна и описване на активите им.




Здравната министърка си писа 6 заради свършената работа на лекарите
Аида Ованес
"Като видях бързата и адекватна реакцията на лекарите от различните лечебни заведения, съм горда, че съм министър на здравеопазването. Лекарите бяха безупречни в действията си", каза Десислава Атанасова на брифинг. Тя изрази задоволство, че реакцията на Спешна помощ е била достатъчно бърза.

По думите на министърката трима от пострадалите - мъж и 2 жени, в тежко състояние са в "Пирогов" и във ВМА. Дошли са и израелски лекари, които се запознали със състоянието на тримата пациенти и заедно с българските си колеги са решили, че ще бъдат транспортирани за Израел, когато състоянието им позволи. Мъжът е в "Пирогов" и е с 55% изгаряния, счупен таз, но е със стабилни жизнени показатели. Едната жена е в "Пирогов" с тежка мозъчно-черепна травма, с опасност за живота, но със стабилни показатели. Другата жена е във ВМА с гръдна и коремна контузия, разкъсан черен дроб, но също е със стабилни жизнени показатели.

Вчера следобед тримата ранени израелски граждани са отпътували за Израел, придружени от израелски военни служители, със специален военен самолет.


Депутат от ГЕРБ с 1 346 300 лв. в банката
Областен на Борисов с нов апартамент за над половин милион лева в Благоеврад от миналата година
Полина НАЙДЕНОВА

Най-богатият сред българските депутати за 2011 г. е Румен Стоилов от ГЕРБ..Той е посочил в декларацията си за имотно състояние пред Сметната палата 1 176 800 лева, 85 142 евро и 20 104 долара собствени средства. Има и пет банкови влога за над 300 хил. лв. В блестящо финансово положение се намира и председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. Той има банков влог с 916 489 лева, както и вземания от 1 097 497 лв. От прехвърляния на права и имущества Велчев е получил още 200 хил. лв.

Областният на Благоевград от управляващата партия Костадин Хаджигаев пък е платил през 2011 над половин милион за апартамент и гараж. Жилището е близо 200 кв. м. и струва сумата от 634 762 лева, по данни на документите пред Сметната палата. Заместникът му Георги Баханов е декларирал апартамент, който е получил като "дарение" със съпругата си Славка в курортния град Сандански. В квартала на богатите "Бояна" изпълнителният директор на агенция Медицински одит Златица Петрова си е купила палат за близо четвърт милион лева. Интересен е въпросът как държавен служител е успял да си купи вила с вилно място за 230 581 лева в съседство с най-богатите бизнесмени в страната.

Последната година се оказа една от най-тежките за българина. Това може да се заключи, след като джобът на хората олекна значително с рязкото поскъпване на комуналните услуги у нас. Същевременно безработицата у нас скочи над 12 %, по данни на синдикатите. Трудният период явно е прескочил представителите на властта, защото



депутати и министри под крилото на Бойко Борисов са си купили скъпи имоти

дори извън страната. Други, само за изминалата година, са прибавили към придобивките си поне по един голям апартамент в баровските квартали на София или са успели да заделят по няколкостотин хиляди левове в банковите си сметки, сочат имотните декларации на лицата, заемащи висши държавни длъжности. Сред депутатите от ГЕРБ цари пълно оборудване на нови имоти или земи. Народният избраник Ангел Даскалов си е купил парцел в Родопите, а Кирил Калфин двуетажна масивна къща край курорта Сандански. Колегата им в парламента Веселин Давидов вече се шири в чисто нов апартамент 154 кв. м. за 180 хил. лв. в столицата. Новата шефка на здравната комисия Даниела Дариткова е успяла да се снабди с лекарски кабинет в Смолян, според документи пред Сметната палата. Депутатът Николай Равев е взел за децата си къща във Враца, а гербаджийката Христина Янчева очевидно е решила да развива селскостопански бизнес край Плевен. Тя е купила заедно с мъжа си десет ниви в района на Долни Дъбник и земеделска техника за няколко хиляди лева. Народният представител от редиците на управляващите Емил Димитров е декларирал до момента парични средства в размер на 893 000 лева, а депутатът Доброслав Димитров е изкарал 290 000 лева от "трудови правоотношения, извън тези на заеманата длъжност" като депутат, пише в годишната му декларация. Съпартиецът му Кирил Калфин дори е успял да задели в банката 30 бона от депутатската заплата и 45 375 лева от адвокатски хонорар. Теодора Георгиева се оказва също пестелива. Тя е отделила 105 413 лева, извън заплатата си от НС, по данни на имотната й декларация. Проверка на в. "Атака" установи, че сред служители на министерствата има бум в купуването на апартаменти. Миналата година министър Нона Караджова се е сдобила с две големи жилища в столицата, а зам.-министърът на околната среда и водите е броила 103 658 лв. за нов дом. Като дарение е получил имот в столица председателят на Върховния Касационен съд Лазар Груев. Срещу близо 200 000 лева неговият колега прокурор Максим Колев също спазва тенденция с масовото пазаруване на жилища и през 2011 г. и става собственик на 205 квадрата нов апартамент, придружаван с два гаража. За по-скромните 66 бона прокурор Петър Раймундов от ВКП си е взел двустаен апартамент, пише в декларацията му. Прокурор Антон Гергинов пък е декларирал нова къща в курортното градче Вършец, а прокурор Петя Маринова се е бръкнала с 122 400 лева за ново жилище на ул. Кричим в София. Колежката й Снежана Димитрова от ВКП срещу 100 бона има къща в с. Саранци, Софийско. От миналата година областният на София Красимир Живков е станал собственик на два имота в Правец и има част от паркинг в Поморие. Интересно дали в черноморския курорт паркоместата му не са придружени с няколко апартамента, които е пропуснал да посочи или областният е решил да си има само паркинг в морското градче. В планинския курорт Самоков пък с право на строеж се е сдобил зам.-шефът на изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия. Освен това за последните 12 месеца се е сдобил и с къща с два парцела в Радомирско. Директорката на фонд "Земеделие" е посочила в имотната си декларация пред Сметната палата, че през 2011 си е закупила апартамент в столицата за 125 173 лева, както и нова кола за 25 370 лева.


Държавата изнудва болниците за по-високи заплати,но пари не дава

Дянков иска еднакви правила за възнаграждения и на чиновниците, и на медиците
Четвърти министър на здравеопазването на ГЕРБ се опита да промени правилата в системата. С 20% ще се вдигнат заплатите на медиците, обяви Десислава Атанасова, но минути преди официалната церемония за колективния трудов договор болничните шефове отказаха да го подпишат. Причината е проста: бюджетът не отпуска нито стотинка допълнително и оставя лечебниците да се справят сами, в рамките на делегираните им бюджети. Държавата пробва да си направи пиар за сметка на клиниките: вдигането на заплатите зависело от мениджърските умения на болничните шефове. Правителството си измива ръцете. Атанасова не изглеждаше особено притеснена -оставяла на здравия разум на работодателите и синдикатите да се разберат, тя винаги била насреща. Веднага след това я подкрепи и финансовият министър Симеон Дянков, чиито опити да се меси в здравната система не са от вчера. Този път обаче той стигна по-далече: приравни медиците с държавните чиновници. За какво става дума. Според неподписания договор началната минимална заплата на лекар трябваше да скочи от 560 на 700 лева, на сестрите и лаборантите - от 400 на 540 лева, а час нощен труд трябваше да се увеличи от 50 ст. на 1 лев. КТД в здравеопазването се отнася за всички болници, независимо от собствеността им, също и за бюджетните здравни заведения като Спешна помощ, ТЕЛК и районните здравни инспекции. Той се подписва от синдикати, работодатели и Министерство на здравеопазването. У нас в момента има 27 980 лекари, 31 786 медицински сестри, фелдшерите са 2417, акушерките - 3 247 и санитарите - 2 731. "Ако трябва да повишим началните и основните заплати на лекарите и сестрите, до края на годината ще ни бъдат необходими още 5 млн. лева", изчисли доц. Карен Джамбазов, директор на университетската болница "Св. Георги" в Пловдив. Пари, които той няма откъде да вземе. Също както и останалите шефове на болници. Симеон Дянков обаче продължава да настоява лечебните заведения да платят увеличението от 20% на заплатите, с което Атанасова и той вече се похвалиха. Според финансовия министър принципът трябва да е съвсем като при чиновниците. Медиците следва да получават по-високи основни заплати и по-малко допълнителни средства. Пристрастеният към болничните дела вицепремиер обаче недооценява, че за разлика от държавната администрация възнагражденията на медиците се формират на съвсем друг принцип и важното при тях е допълнителното заплащане по клинични пътеки, а не основните заплати, които обикновено са ниски. Болниците са търговски дружества и заплатите им се определят на пазарен принцип. Парите по клинични пътеки зависят пряко от обема работа, както и от това дали се извършват по-сложни или по-прости интервенции. От значение са и цените на клиничните пътеки, някои от тях са недофинан-сирани, други са добре платени. Затова има и сериозна разлика в заплатите на лекарите според мястото, където работят или специалността им. За Дянков обаче този начин на заплащане е непрозрачен. Само че докато възнагражденията се определят от клиничните пътеки, а не от диагностично свързани групи (ДСГ), болниците ще изнемогват. Въпреки че ДСГ са записани като цел в реформата на ГЕРБ още в предизборната им програма, вече четвърти здравен министър отлага въвеждането им. За какво стабилизиране на болничните бюджети говорим тогава. Подписването на нов колективен трудов договор в здравеопазването, който предвиждаше увеличение на основните минимални заплати със задна дата - от 1 юли, се провали. Причината е, че директорите на болници поискаха гаранции за финансовата стабилност на лечебните заведения. Оказа се, че някои болници няма как да дадат по-високите заплати при сегашното си финансово положение. Въпреки това финансовият министър Симеон Дянков продължава да твърди, че пари в болниците има. Основната заплата можела да се вдигне също като в държавната администрация - с 20% и да се намалят добавките. Кои - по клиничните пътеки? Това щяло да повиши прозрачността в системата. Гъвкавото стимулиране, за което говори Дянков, е неприложимо при формирането на заплатите в здравеопазването. Защото болниците са търговски дружества и се финансират по клинични пътеки от здравната каса. А това няма нищо общо с чиновническия маниер на заплащане. Докато заплатите се определят от клиничните пътеки, а не от диагностично свързани групи, лечебниците ще изнемогват.


ЛЕЧЕБНИЦИТЕ КАТЕГОРИЧНИ: ЛИМИТИТЕ ТРЯБВА ДА ПАДНАТ
Работодателите в здравната система, т.е. болниците, поискаха в колективния трудов договор да се запише, че увеличението на заплатите ще е при гарантиране на финансовата им стабилност. Това значи да се премахнат лимитите - делегираните бюджети, които НЗОК спуска на болниците сега. Тя отново трябва да плаща за всеки отчетен случай, обясни председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването и директор на болница "Св. Анна" в София Димитър Димитров. Лимитите бяха въведени заради сериозните свръхотчети на болниците. "Намираме се във финансова стагнация. Искахме да вдигнем между 10 и 11% заплатите на лекарите и с до 20% на сестрите и лаборантите, а през 2013 г. да има ново увеличение с 10%, но при условие, че се гарантира финансовата стабилност на лечебните заведения", обясни той. Според Димитров проблем са и недофинансираните клинични пътеки, по които касата плаща на болниците. Той даде пример със своята болница, която е превишила бюджета си за второто полугодие с над 500 000 лв. Обикновено обаче здравната каса плаща т.нар. над лимит на дейност. От НЗОК припомниха и че се обмисля от догодина въвеждане на нов метод за плащане на болниците, който ще премахне лимитите в сегашния им вид. "Не искам да сложа подписа си под нещо, което може да не бъде изпълнено", заяви Димитров. Според него по-големият проблем за гарантиране на по-високи заплати е в малките общински болници, макар че и в големите са притеснени от заложените минимални прагове.


Д-р Любомир Киров: Може да има информация, но компютърът не лекува
Д-р Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Завършил е Медицинския университет в Пловдив. Работи като общопрактикуващ лекар в гр. Пещера. През април тази година защити дисертация и стана доктор на медицинските науки, като преди това е завършил две специалности. С проблемите на хората и техните болежки се занимава от 22 години, преподава и обща медицина на студентите от СУ „Св. Кл. Охридски". Специалист по вътрешни болести, обща медицина и мениджмънт, национален консултант. Запитвам го какви въпроси вълнуват лекарите от неговото съсловие днес и какво ги задържа в професията. „Всеки ден се сблъскваме с неприятности. От месец и половина искам среща с министър Атанасова, но тя все няма време. А това са проблемите на общопрактикуващите лекари и още на седем милиона българи, което не е за подценяване". Има спънки в специализацията по обща медицина. Важно е да има правила в тази касаеща здравето на хората работа, което е от полза за пациенти и за лекари. Ще се наложи да направим лятна пресконференция с журналисти, за да могат да се решат някои проблеми". Всеки лекар от общопракти куващите има поне 1200-1300 души, които се налага да лекува. Огромен брой от хората обаче не се осигуряват. Този важен въпрос не се решава никак. Общата картина се помрачава от 2 милиона българи, които са загърбили осигуровките, не си плащат, поради което се формира огромен дефицит. А не всички са социално слаби. Да се определи по критерии кои ще смятаме за социално слаби, а другите просто да си плащат осигуровките. В този случай се нарушава и законът, но това не се приема като нещо отговорно и сериозно. Тук е ролята и на пациентските организации, които трябва да убедят хората не само да си търсят правата, както става напоследък, но и да си плащат осигуровките. Много хора не знаят каква е работата на пациентските организации и колко дружества обхваща. Конфедерация „Защита на здравето" е учредена от 14 такива организации на хората с онкологични заболявания, които са над 230 хиляди, на страдащите от астма -около 250 хиляди, на децата с церебрална парализа - 22 хиляди, и други. Обикновено това остава скрито от погледа на обикновения човек, но тези организации реализират на практика правото на хората да се организират около определи принципи. Тези организации у нас са в процес на съзряване, целите и идеологията, около която се формират, е не само „искам" и „имам права", но и много ясно да се различават задълженията, финансовата, а и поведенческата дисциплина гарантират завишена степен на зрялост и отговорност. Милиард и половина отиде в бюджета, вместо да се даде за здраве. Този факт не се „забелязва", а това се случи още преди година, стана с участието на министър Дянков. Сега сме свидетели на „борбата" да се намали цената на лекарствата с 2 процента. Ефектът от едно такова действие е повече от параден, отколкото да донесе реална полза. И всичко това се случва на фона на 13-процентно увеличение на електроенергията, скок на горивата. Интересно е какво ще се случи, ако намалим цената на електроенергията с 2 процента, а не на лекарствата? Говорим и за това, че в много малки села и обезлюдени райони няма общопрактикуващи лекари и хората ходят до най-близкия град. Вече за 300 души е лукс да има лекар, а и държавата не може да разреши този проблем. Би могло това да бъде финансирано, но не е разумно. Общините трябва нещо да направят по въпроса - не е възможно специалист с висока квалификация да работи в такива места, трябва местната власт да направи всичко възможно и да го задържи. Трябва да се разделим с манталитета, че за здраве не се плаща. „Интересен е фактът, че за първична помощ се използват само 6 процента от бюджета на Здравната каса, това са 169 милиона от целия фонд средства. Диспропорцията е огромна, като се има предвид, че 80 процента от здравната дейност се извършва при нас. Достатъчно е да се види работата на нашите лекари, броят прегледи, хората, които всеки ден минават през кабинетите. За първична помощ в развитите страни се плаща в пъти повече, което прави хората поздрави и пълноценни в обществото". Днес, в ерата на интернет, младото поколение е по-информирано, четящо, със завишена здравна култура. Както казва д-р Киров: „Повишава се здравната култура, но не се повишава здравната дисциплина". Това означава човек сам да ходи на профилактични прегледи, имунизации, да е отговорен за здравето си. „Може да имаме много информация, но компютърът не лекува, не дава диагноза", отбелязва специалистът. Стига се дотам, че страдащите идват късно при лекаря, когато нещата са влошени, а очакват чудеса. Всеки трябва да си върши работата". Напоследък се заговори за закон за защита правата на пациента. Това от своя страна означава, че пациентите дотук са нямали права. Тук трябва да се добави, че такъв регламент по света няма. Само права никъде не съществуват, има и задължения. У нас се злоупотребява с проблема за здравето. Човек оценява здравето едва когато го загуби, а от това в обществото се търсят икономически и политически дивиденти. Друг е въпросът, че нещата трябва да са по-добре организирани в системата, да се направят организационни промени, да се добавят средства, . особено за болници, специализираната помощ, спешна помощ. В жегата д-р Любомир Киров съветва малките деца и възрастните хора да пият повече течности, защото лесно се дехидратират. Повече вода, айрян, сокове, да се избягва излагането на слънце. За разходка са подходящи ранните прохладни часове. Хората с високо кръвно трябва да знаят, че в топлото време кръвното пада, затова е важно да намалят лекарствата си, но не и да ги спрат. През есента отново могат да се върнат към пълната доза. Разговорът неизбежно се завърта около клиничните пътеки и как всеки се бори да стигне до нужния специалист. Докторът категорично казва: „Клиничните пътеки не са обект на нашето занимание като организация. За нас е важно да има промени, за да може ефективно да се усвояват средствата. Системата е дефектно направена и трябва трансформация". Хобито на доктор Киров е риболовът. Когато успява да намери време, предпочита да релаксира с въдица в ръка, по язовири и реки. Обожава природата, планината.Трудно би понесъл скуката на 15 дни отпуска на едно място. Питам го от кого се е учил в медицината, има ли кумири. „От много хора съм се учил, вземам най-доброто, а иначе нямам кумири. Уважавам хората, които признават, че имат грешки, но това не им пречи да правят нещо добро".



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница