20 юли 2012 г. Тема: здравеопазване

Огнян Донев и Любомир Павлов в един и същ ден отново станаха обекти на внимание от страна на държавата. Двамата са съсобственици на „Медийна група България холдинг", която издава вестниците „Труд" и „24 часа". Действие 1 В ранния следобед полицаи са претърсвали офисите на фармацевтичната компания „Софарма", чийто изпълнителен директор е Огнян Донев. Той е и председател на най-голямата работодателска организация - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и съсобственик в медийната група заедно с Любомир Павлов. По непотвърдена информация от източници на dnevnik.bg се търсели документи за сделка, заради която вече има отказ от образуване на досъдебно производство. Материалите по нея са били изискани преди месеци и компаниите са ги предоставили. През юни на Павлов и Донев им бяха повдигнати обвинения за пране на пари по жалба на техни бивши съдружници за придобиването на вестниците. „Тези претърсвания целят да се внесе шум в системата. Документите, които се изземват, са отдавна предадени на прокуратурата", заяви пред „Дневник" Даниела Доковска, адвокат на изпълнителния директор на „Софарма" Огнян Донев. Активността на полицията в последните дни е голяма, според наблюдатели това е пряк резултат от критичния доклад на Европейската комисия. От прокуратурата не бяха открити за коментар до редакционното приключване на броя. Действие 2 В същото време Столичният общински съвет възложи на председателя си Елен Герджиков да сезира прокуратурата за възобновянето на досъдебното производство срещу Любомир Павлов за Общинска банка. Решението е на временната комисия, която беше създадена през ноември 2011 г., за да провери как при управлението на Павлов са били прехвърлени дялове, собственост на общински дружества в банката, към фирми, близки до Христо Ковачки. Временната комисия на общината се състои от съветници от всички партии с групи в общинския съвет. Председател е Орлин Алексиев от ГЕРБ. Същевременно днес беше удължен срокът на работа на комисията с още една година. На заседанието нямаше дебат по темите на доклада, който беше приет от всички 46 присъстващи в залата общински съветници, според dnevnik.bg.

Всички пострадали при атентата, които бяха настанени за лечение в бургаски болници - 32-ма, са изписани, съобщи министърът на здравеопазването Десислава Атанасова.Те бяха транспортирани вчера с правителствения самолет за Израел.

Тежко пострадали са трима души на видима възраст до около 30 г., които са настанени в София - двама в "Пирогов" - мъж и жена, и една жена във ВМА.

Мъжът - Д.ф., е с 55% изгаряния от 1, II и III степен по цялото тяло. Настанен е в реанимацията на Секцията по изгаряния и пластична хирургия с опасност за живота. Той има и множество травматични наранявания, счупен таз и подбедрица. Стабилизиран е, но рискът за живота му остава.

Жената, приета в "Пирогов", с тежка черепно-мозъчна травма и оток. Тя също е с опасност за живота, но в стабилно състояние.

26-годишната А. К., която е настанена във ВМА, е с тежка политравма на гърдите и корема, има разкъсан черен дроб и е на изкуствено дишане. Оперирана е в Бургас, но животът й е в опасност. Израелски лекари може да дойдат, за да проверят състоянието и на тези пациенти.

Министър Атанасова определи като перфектна организацията по медицинското обгрижване на пострадалите. Тя похвали всички лекари, които са се включили в акцията. Проф. Николай Петров, началник на КАРИЛ във ВМА, например бил в отпуск, но веднага дошъл, за да помага. От Българския лекарски съюз също изказаха благодарност към всички медици, помогнали след атентата. След реакцията, която видях, се почувствах горда, че съм здравен министър, допълни Атанасова.

Медиците ни получиха благодарности и от властите на Израел.

Окръжната прокуратура във В. Търново върна съдебномедицинската експертиза по разследването за " бебето от фризера" заради липсващ подпис, съобщи говорителят на прокуратурата Румяна Ирманова. Причината е, че била подписана от 8 вместо от 9 вещи лица.

"Нямаме обяснение защо един от лекарите, който е уважаван гинеколог от София, не е подписал заключението, но не можем да го приемем в този вид", обясни Ирманова. Тя отказа да разгласи заключението на подписалите по обвиненията срещу лекарите за умишлено причиняване на смъртта на детето на 17-годишната Боряна от Лясковец. Бебето бе открито във фризер с болнични отпадъци в края на 2010 г.


Повече талони за модерни изследвания
С 45% повече са направленията за високоспециализирани медицински дейности като ехокардиография, доплер и др. за 2012 г. спрямо първите шест месеца на 2011 г., съобщават от НЗОК. При останалите талони нямало недостиг.


Лекуват кръвно с нов метод
Високочестотна енергия прекъсва нервни окончания на бъбречната артерия, замества хапчетата на хипертониците
Нов метод с високочестотна радиофреквентна енергия постига почти пълно излекуване при хипертоници, на които лекарствата не помагат, съобщи доц. Божидар Финков, шеф на кардиологията в университетската болница" Св. Анна". Технологията се прилага на три места у нас - в тази клиника, в Правителствена болница и в "Токуда". При лечението се изгарят нервни окончания на бъбречната артерия. Терапията не се прилага при всички хипертоници, а само при тези, които не могат да постигнат добър контрол на заболяването си с медикаменти, обясни специалистът. Процедурата е с лека упойка, трае около 40 минути. Успеваемостта в света била около 75%.

Здравната каса поема извършването на процедура, но сумата, която плаща за нея - 3300 лв., не е достатъчна, за да се покрият разходите, тъй като консумативите струват скъпо, коментира доц. Финков. Пациентите трябвало да доплащат около 2200 лв.

Допреди 7-8 години молекулярно-генетичната диагностика на т. нар. редки заболявания у нас е била на много ниско ниво. И не защото не е имало пациенти, които са се нуждаели от нея -срещат се хора с изключително редки заболявания, включително и единични случаи за България. Но самата инвестиция за реактиви и апаратура, а и за специалното обучение на кадрите, е много сериозна и практически невъзможна за отделните болници.

В тях акцентът, естествено, пада върху честите генетични заболявания у нас като муковисцидоза и бета-таласемия -1 човек на 20 е носител на някоя от тези генни мутации. И дори носителят да не е болен, но съществува реален риск да се срещне с друг носител и да се роди болно дете.

"Получаваше се така, че на много хора не можехме да предоставим адекватно генетично консултиране и профилактика - казва доц. Албена Тодорова. - Защото отделните заболявания наистина са редки, но общият брой на пациентите, боледуващи от тях, е доста голям. При това значителен процент са деца, защото засягането при част от диагнозите е в ранна детска и юношеска възраст."

Това са обикновено фамилни заболявания, които в повечето случаи се предават от родители на деца. И е желателно унаследяването на болестта в поколения наред да се прекъсне. Единственото решение на този проблем е т. нар. пренатална диагностика - т. е. генетично изследване на плода.

"Нашата цел е да се отговори на нуждите на всяко конкретно семейство - подчертава доц. Тодорова. - Основният проблем на тези хора винаги е бил гарантирането на здраво поколение.

Защото самите болни рядко имат шанс за лечение. Но ако се открият генетичните дефекти, се прекратява предаването им по-нататък в поколението. И хора, които вече имат болно дете, могат да имат здрави деца при следваща бременност. Тези изследвания трябва да се правят максимално рано в хода на бременността, за да има време семейството да прецени дали да я прекъсне, ако ембрионът е засегнат."

Добре е пациентите да знаят, че имат шанс за здрави деца, ако се направи адекватна консултация. И той никак не е малък. В случаите на доминантно унаследяване всеки болен има шанс 50:50 за здраво дете. При рецесивните заболявания, когато и двамата родители са носители, но не са болни, шансът да се роди здраво дете е 75%. В лабораторията са имали случаи на 3-4 поредни бременности със засегнат плод, докато се стигне до здрав ембрион, което е и крайната цел на специалистите и семействата. Доц. Тодорова и колегите й имат много снимки на здрави деца, родени благодарение на техните изследвания, с което много се гордеят. Връзката и приятелството с техните родители остава завинаги.

Молекулярно-генетичната диагностика е много важна и областта на умствените заболявания в детска възраст. Едно от тях е синдромът на чуплива Х-хромозома, който засяга основно момчета. Те са с тежко до средно умствено изоставане, не могат да посещават нормално училище, трудно или въобще не проговарят. Като пример за синдром с умствено изоставане при момичета с най-висока честота в България е синдромът на Рет, който се характеризира с тежко умствено изоставане и сериозни синдромни изменения.

Сериозна група заболявания са и епилепсиите, които атакуват и ранната детска възраст. Проблемът при тях е, че в много случаи са с различен причинител и различна проява - от лека степен до тежки епилептични пристъпи, които може да приключат фатално. Тук също е важна генетичната диагностика - ако се открие генетичният дефект, при следваща бременност може да се предложи пренатална диагностика. Но при епилепсиите невинаги генетичната причина е водеща, тъй като те може да са придобити. Освен това учените все още познават много малко от човешките гени. Но в повечето случаи специалистите успяват да изяснят един сериозен процент от случаите с епилепсия и да направят адекватна молекулярно-генетична диагностика, за да може да се осъществи съответното семейно планиране.

Доц. Тодорова е категорична, че все повече хора търсят сами помощта на специалистите, когато в семейството има конкретна диагноза, за да не я предадат на децата си.

Друг проблем, с който се сблъскват доц. Тодорова и нейните колеги, са възникващите нови мутации - това се вижда основно при деца, защото гениите мутации се изявяват в ранна възраст. Родителите нямат заболяването, нямат генетични изменения, но при детето е възникнал проблем. И честотата на такива случаи се увеличава. Оказва се, че около 30 процента от генетичните дефекти не са унаследени, а нововъзникнали. Така е и при мускулната дистрофия Дюшен/Бекер, където по принцип майките са носителки, без да са болни, и я предават на синовете си. Това се получава, защото генът е огромен - най-големият известен засега човешки ген - и е много лесно да бъде атакуван. В този случай, както и при други подобни заболявания, причинени от нововъзникнал дефект, пренаталната диагностика не може да помогне, тъй като мутациите се появяват конкретно в ембриона.

"Разбира се, много заболявания са генетично обусловени, но това е нещо различно от тези, които се унаследяват задължително - подчертава доц. Тодорова. - При генетичната предразположеност цялата интерпретация и консултация са различни, там не става дума за заболяване, а за оценка на риска да се прояви определено състояние. Тук много важно е с какви странични фактори ще се срещне даденият индивид. Той може да има генетично предразположение, но никога да не срещне отключващия (епигенетичен) фактор за изява на патологичното състояние. При нас например идват жени с чести спонтанни аборти. Налице са генетични фактори, които обуславят повишен риск от повтарящи се спонтанни аборти и при пациентки с 4-5 спонтанни аборта е добре да се направят изследвания. Защото, ако докажем рисковите фактори, тогава акушер-гинекологът ще бъде наясно как да реагира по време на бременността и какви медикаменти да предпише, за да сведе до минимум риска от повторна загуба на ембриона."

Освен за диагностика на плода и семейно планиране генетичните изследвания в днешно време придобиват все по-голямо значение и за лечение на пациенти чрез т.нар. генна терапия.

- Истинско предизвикателство, защото това е реалният живот. Сблъскваме се с реалните проблеми на хората. Болницата е добре планирана и създава комфорт за пациентите, които я посещават. За краткото време след откриването й вече

работният ритъм е ускорен. Отделенията са 14, но планираме развитието на още сектори, ще предлагаме и химиотерапия. Анализи сочат, че има недостиг на звена, които да поемат онкоболните. На научен форум наскоро бе съобщено, че само 30% от българите получават адекватна помощ за лечението на рака. Планираме още отделение по съдова хирургия. В София са няколко, но са малко общо за страната. Така ще помогнем да няма чакане. Ако се отлага прекалено дълго лечението, човек може да загуби ръката или крака си.

Времето за медицинска намеса често е решаващо. Ето един пример. В дните за свободен кардиологичен прием при нас случайно един от чакащите получава инфаркт пред кабинета. Бързо го закараха в кардиологията и на 30-ата минута беше излекуван.

- Заработи ли спешното отделение?

- Вече участваме в спешната програма на столицата, но очакваме здравното министерство да ни натовари с още отговорности. Болницата има огромен капацитет и можем да помогнем за обслужването на пациентите. Има екипи, които сега осигуряват 24 часа обслужване на спешния портал. Линейката е оборудвана по стандарт, разполагаме и с противошокова зала, планираме да вземем и още лекари.

Често пъти частните болници са критикувани, че подбират пациенти, че не обслужват тежко болните. Всъщност тази селекция се прави от държавата. Имаме спешна помощ, назначили сме хора, имаме оборудване, медикаменти. Обаче

нямаме право да получим дори тези скромни средства за преминал болен в спешната помощ - 20-30 лв. на човек. Единствената причина е,че сме частна болница, а уж по конституция всички лечебни заведения сме равни. По същата причина сме лишени от парите, които се плащат за реанимацията - по 500 лв. на ден. Няма логика да се прави подобно разделение. Засега реанимацията работи, като компенсираме с приходи от други дейности.

- Проблем ли е намирането на квалифицирани лекари?

- Да, проблем е. По някои специалности определено има недостиг - например патохистолози. Хирурзите вземат проби при операция, но някой трябва да го изследва и да каже има ли злокачествен процес. Без диагнозата на патохистолог онкокомитетът не може да вземе решение за лечението - дали да има химио- или лъчетерапия.

- Как се справя една частна болница с пословичното недофинансиране на много дейности?

- Трудно е, защото инвестициите са за сметка на хората, които са поели отговорността да създадат такава болница. Има много подценени като остойностяване дейности. Ако си позволиш да направиш голяма черепно-мозъчна операция или да лекуваш спукана аорта, това ще струва стотици хиляди левове, докато пациентът може да бъде изписан. Това не са много често срещани случаи, но ги има и нанасят удар по работата на болниците.

- Пациентите се оплакват от липсата на прозрачност по доплащанията, че малко се говори с тях. Как е организирано при вас?

- Пациентът може да получи информация навсякъде. Лекуващият лекар и завеждащият клиниката дават подробна информация. Има информирано съгласие и право на избор на екип.

- Как смятате, трябва ли да има единна тарифа за избора на екип?

- Може да има нещо препоръчително, но е добре всяка болница да може сама да решава за размера на тези плащания. На болничния пазар има конкуренция и всеки се съобразява със стандарта на българите. В Германия обаче има една интересна практика - шефове на клиники имат право на 5 % частни легла в обществената болница. Това са негови пациенти, но от приходите, които те му носят, той дава част на болницата затова, че ползва инфраструктурата.

- Тежка ли е конкуренцията?

- Конкуренцията е полезно нещо при болниците. Ако ние не сме вежливи и внимателни, пациентите ще отидат другаде. Смятам, че бъдещето е на големите болници, защото можете да получите комплексна услуга, различни специалисти се консултират помежду си и веднага решават проблема. В малката, където има две-три отделения, при по-сложни случаи трябва да се търси помощ отвън. Напоследък се създадоха малки болници, които са по-гъвкави и бързо отговарят на конюнктурата, но според мен те нямат реално бъдеще. Някои са тясно специализирани, а други правят всякакви процедури.

- Но такива големи болници са само в големите градове. Вие приемате ли болни от страната, които търсят помощ първо при вас?

- Възможностите за бърз и своевременен достъп е един от проблемите на здравната система у нас. Болница "Софиямед" има спешен портал. Ако човек смята, че има сериозен проблем, нашите лекари ще го поемат. Здравно осигурен ли е, той попада в болницата и не дължи никакви пари.

- Как се справяте с проблема с неосигурените?

- Нечовешко е да се изхвърли човек, който е тежко болен, но не може да си плати. Никой лекар не би си го позволил, в тази ситуация се търсят някакви вътрешни резерви. Има един фонд в социалното министерство, който трябва да покрива разходите на най-бедните и неосигурените. Всяка година се гласуват 5 млн. лв. за целта. Само че да получиш нещо от него, е много трудно. Трябва да се получи предварително разрешение, че ако си социално слаб, ще ползваш парите когато се разболееш. Как да стане това?

Подобен тип фондове трябва да има към всяка община. Там имат по-добър поглед върху нуждите на хората. Тогава болницата ще се обръща към местните власти, за да си получи парите. Може да бъде дори още по-добре - на бедните да се дават ваучери, които да служат за достъп до здравната система. В много страни има подобен тип системи. Може общината да ни накара да кандидатстваме за тези пари - да си купи здравни услуги за тези 5 млн. лв. Болниците ще дадат дори отстъпки, защото става дума за обслужване на крайно бедни хора.

- Може би държавата се опасява, че тези 5 млн. лв. няма да стигнат...

- Но какво се случва сега? Отчитат, че са похарчени 1,2 млн., а останалите се връщат в бюджета.

- А защо имаме толкова много неосигурени?

- Държавата трябва да направи профил на неосигурените. Сега има само проучвания. Оказва се, че не само бедните не плащат, около 30% от тези с прекъснати права са средна класа, но просто не вярват в системата. Проучванията показват, че българинът не харесва солидарността на здравния ни модел. Нарушаването на справедливостта отблъсква.

Има много, които не плащат, но се промъкват в системата и ползват услугите

Това действа деморализиращо за плащащите. Хората са по-склонни в момент, когато се появи остър здравословен проблем, да съберат пари ида платят. А не да внасят по мъничко и да са изрядни. В много отношения българите сме солидарни, но в този случай не.


Заради сигнала за пране на пари: