На морето: Борят грипа срещу €200

По-солено излиза тази година прегледът в морските курорти за турист, пипнал вирус или чревна инфекция. Близо 200 евро струва лечението на летен грип например в Слънчев бряг. Цената на антибиотика е последния проблем на пациента. Разходите набъбват най-много от прегледите и кръвните изследвания. Повечето поликлиники в курорта работят на твърдо фиксирани такси от 50 евро първичен преглед. Толкова струва и посещението в медицинските кабинети в "Св. св. Константин и Елена" и Златни пясъци, където няма нито един лекар, който да работи със здравната каса. Още толкова пари туристът трябва да брои за диагностициране от специалист. Според ценоразписа в трите кабинета в "Св. св. Константин и Елена", разположени в различни хотели, вторичният преглед струва 50 лв., венозната инжекция - 40 лв., превръзката на открита рана - 30 лв., а подготовката на документи за застрахователите - 10 лв. Транспортът с линейка излиза 3 лв. на км. Във Варна пък частните линейки возят срещу 30 лв. в рамките на града и по 1 лв. на км отгоре извън него. Ако болният е неподвижен и в сградата няма асансьор, таксата скача с 5 лв. на всеки етаж. На много места по морските курорти обаче цените за прегледи и манипулации не се обявяват на видно място в медицинските центрове. Проверка на "Стандарт" показа, че в Слънчев бряг рентгеновата снимка е 50 евро, а ехографът е между 30 и 40 евро. За поставяне на инжекция туристите броят от 5 до 10 евро в зависимост в кой медицински център ще попаднат. Лечението на чревни инфекции и гастритните проблеми струва средно по 100 евро. Приблизително толкова излиза и гипсът, но само ако не се налага операция.

Солидните суми за преглед в курортите стресират българите, признават лекарите по морето. Те споделят, че често правят жест към сънародници, като за дребен проблем ги записват като спешни пациенти. В някои случаи правят отстъпка - само 25 евро за преглед. Другият вариант е болните да отидат до Варна или Бургас, но там пред лекарските кабинети се чака с часове. Ако туристите си носят синята здравна книжка, плащат само стандартната потребителска такса от 2,90 лв. в болниците на големите градове. Често обаче хората я забравят и тогава дължат 30 лв. за преглед при джипи и 50 лв. - при специалист. В поликлиниките за инжекция и мерене на кръвно взимат по 6 лв., а за превързване на рана - 10 лв. Цените във Варна са в пъти по-ниски от курортите. Част от ДКЦ-тата са обявили 50% намаление за редовни кешови пациенти, каквито са руснаците с имоти по морето.

Стела Николова

Кръстина Маринова
Цените

На Север

Преглед - 100 лева

Преглед от специалист - 120 лева

Вторичен преглед - 50 лева

Венозна инжекция - 40 лева

Превръзка на открита рана - 30 лева

Подготовка на документи, нужни на застрахователите - 10 лева

Линейка в курорта - 3 лева на километър

Линейка в града - 30 лева

Такса пренос до линейката - 5 лева на всеки етаж

Еднодневна детоксикация - 300 лева
На Юг

Преглед - 50 евро

Преглед от специалист - 50 евро

Рентгенова снимка - 50 евро

Ехограф - 40 евро

Венозна инжекция - 10 евро

Измерване на кръвно налягане - 10 евро

Вливане на физиологичен разтвор - 40 евро за всяка банка

Линейка в курорта - 30 евро

Линейка до града - 100 евро


Всеки получава спешна помощ
Всеки български гражданин, без значение дали е осигурен или не, има право на безплатна спешна помощ в животозастрашаващи състояния. Спешната помощ е безплатна и за гражданите от ЕС срещу предоставянето на европейска здравна карта. Всички чуждестранни гости обикновено имат и здравни застраховки за престоя си тук, които им гарантират безплатен достъп до спешни медицински услуги. Неспешните прегледи обаче се заплащат по цени, които са определени от лечебните заведения.

Всеки българин с редовни здравни вноски има право и на безплатен преглед при джипи на морето, ако му представи здравноосигурителната си книжка. За посещението той ще заплати само потребителска такса. Ако човек потърси медицинска помощ без здравноосигурителната си книжка в извънболничната помощ обаче, ще трябва да заплати услугите по съответните цени на лекарите. Ограничения за тях пък няма. Достъпът до болница е различен. Там ще ни приемат без пари и без книжка, стига да сме с редовни здравни вноски.

Хора от медицинските среди разказаха, че в тази схема били замесени и таксиметрови шофьори, които работели по курортите. Те вземали разболелите се туристи и ги карали в близко здравно заведение, като услужливо асистират на нуждаещия се. В крайна сметка туристът обикновено не можел да каже, нито в кое здравно заведение е бил, нито пък името на лекаря, нито какво точно му е правено, защото не получава документ за прилаганото му лечение.

Подобно е положението и в реанимационните пунктове по морето. На тях трябва да работят или реаниматори, или анестезиолози. Често срещана практика обаче била докторът да е с някаква друга специалност, а понякога и лични лекари вземали отпуск и работели за по месец на морето в реанимационни пунктове. От БЧК заявиха, че в реанимационните пунктове по плажовете лекарят задължително трябва да има сертификат за интензивна помощ, за да бъде адекватен в действията си при удавяне или други проблеми на плажа. Хората могат да получат инфаркт, инсулт на слънцето и, за да им бъде спасен животът, именно лекарят от реанимационния екип трябва да знае какво се прави в такъв момент, добавят специалистите от БЧК. Оттам допълват, че все по-рядко се намират специалисти, които да обхванат роящите се по Черноморието плажове.

Виржиния Георгиева


Руснаци взимат хляба на наши доктори

Чужденците откривали кабинети в хотели, преглеждат без разрешение
Чужди доктори лекуват туристите у нас и взимат хляба на родните доктори, показа проверка на "Стандарт". За първи път по морето има бум на руски специалисти, които лекуват сънародниците си. Те обаче практикуват незаконно, алармираха българските им колеги. За да преглеждат пациенти, чуждите лекари трябва да имат разрешение за това от здравното министерство и районната здравна инспекция. Освен това трябва да се регистрират в подразделението на Българския лекарски съюз в града, в който ще работят. Проверка на наши лекари обаче показала, че повечето им руски колеги не притежават нито един от нужните документи. Според доктори те отваряли кабинети в хотели или малки офиси и преглеждали, без да издават документи за манипулациите. "Всеки знае, че докторите на морето вадят добри пари лятото. Стига се до 6000 лева заплата, и то за лекари, които работят по договор към поликлиниките. Надницата се договаря в зависимост колко дефицитна е специалността. Всяко дежурство се плаща от 100 до 200 лева", разказаха родни джипита. И признаха, че медиците, които въртят частни кабинети, печелят доста повече. "Един добър специалист с добра клиентела може да изкара и 10 хилядарки на месец", твърдят те. Заради частните практики обаче в момента никой не знае точния брой на лекарите по курортите. Под контрол са единствено реаниматорите по плажните ивици, които са задължени да сключват официални договори с концесионерите.

Стела Николова


Нямаме право да регулираме цените
Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на БЛС

Има определена процедура как могат да работят чужденци в България и тя трябва да бъде спазена. В нея пише, че лекарите трябва да имат разрешение от БЛС и да бъдат регистрирани в съответната районна колегия. Ако процедурата не бъде спазена, те си носят наказателната отговорност. За български лекари, които от един град отиват да практикуват на морето, изискването е да се регистрират в съответната районна колегия във Варна или Бургас, както и в РЗИ. Контролът се упражнява от съответните институции - здравна каса, ако имат договор с нея, Медицински одит, РЗИ.

Цените на частните прегледи се определят от всеки лекар. БЛС се опита да сложи минимален праг на тях и КЗК ни глоби с 80 хил. лв. Така че регулации на цените са невъзможни.


Учим 2400 джипита как да разпознават самоубийци
Искаме от църквата рамо за донорството

Отпушихме европарите за млади доктори, доволен е проф. Чавдар Славов
Промени в специализациите на младите лекари, изграждане на здравна карта и съживяване на системата за трансплантации - това бяха част от заявките за промени в здравеопазването. Докъде стигнаха тези идеи? "Стандарт" попита проф. Чавдар Славов. Той е зам.-министър на здравеопазването, светило в урологията, доктор на медицинските науки, а зад гърба си има 260 научни труда.
- Проф. Славов, предвиждате ли промени в областта на донорството и трансплантациите? Кога ще проработи тази система и у нас?

- Това е един много труден проблем, самият аз съм повече от 30 г. в него. Поне едно 15 министри и зам.-министри сме ограмотявали в тази дейност, сега аз като ресорен зам.-министър имам амбицията да променим нещо. Но това ще стане само с промяна в съзнанието на българите по отношение на донорството. Точно затова една от първите ни задачи е сформирането на Обществен съвет. В него ще влизат изявени специалисти в тази област, представители на съсловните и пациентски организации, медии. Най-важното обаче е, че искаме да поканим представител на Българската православна църква. Прави ми впечатление, че в православните държави сякаш донорството е по-малко развито в сравнение с католическите. Това е не само в България, а и в Гърция, Сърбия и в бившите руски републики. Една малка Хърватия е на първо място с 34 донора на милион население годишно. Тя надмина дори Испания, която е с 32, а България е едва с 2,7.

- Как са успели хърватите?

- С една перфектна организация, с координаторите по места, които се стимулират финансово. Този въпрос и при нас вече е решен, защото променихме наредба и вече се дават по 1500 лв. за откриване на донор на лечебно заведение. За установяване на мозъчна смърт се дават 800 лв., а за поддържането на жизнените функции на донора - 5000 лв. Лечебните заведения получават общо над 7000 лв. Това не са малко пари, 50% от тях ще се дават директно на работещите по откриването и кондиционирането на донора. Тоест, каквото зависи от институциите го имаме - имаме хубав закон, добра организация с 26 донорски бази, финансиране. Оттук насетне остава да променим съзнанието на българина. Трябва да разберем, че въпреки мъката, когато наш близък почине, е добре да дарим органите, за да спасим друг човешки живот.

- Как виждате ролята на църквата в тази дейност?

- Първо, като заяви своето отношение, като обявят, че поддържат тази идея, че слагането на орган от един човек в друг е високо хуманен акт.

- Говорихте ли вече с църквата?

- Имахме едни предварителни разговори, заедно с изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) сме пратили официално писмо до патриарх Неофит и Светия синод, сега чакаме отговор. Надяваме се като начало да излъчат свой представител за този Обществен съвет.

- А ще станем ли член на "Евротрансплант"?

- Това е другата идея, която имаме. Сега се подготвят съответните документи в министерството, с които да сложим начало на този процес. Така, ако ни приемат, и ние не можем да присаждаме бял дроб, ще го даваме на другите държави, където има чакащи. От тях пък ще получаваме органи за наши пациенти, когато има възможност.

- Докъде стигна промяната на медицинските стандарти?

- Създадохме работна група, която да преразгледа стандартните по вътрешни болести, хирургия, неврология, обща и спешна медицина, където проблемите са най-наболели. Целта е там, където стандартните не са съобразени с условията в България, да се направят промени. Например стандартът по урология е съобразен с реалностите и компетентността на нивата на болниците. Затова сега лечебните заведения могат спокойно да вземат трето ниво с 6 лекари, а не с 10, както беше преди. Това дава възможност за по-голяма мобилност и сключване на договори с касата и облекчава финансовия натиск върху болниците. Защото има места, където няма нужда от 10 лекари, и те са принудени да назначават специалисти, които на практика не са активни. Идеята за по-нататъшните промени е да се преразгледат условията за работа на първо ниво, за да се даде шанс на малките болници да сключват договори по повече дейности с касата.

- Например?

- Промяната на стандартите засяга най-вече хирургическите стандарти. Сега в една общинска болница има обща хирургия до второ ниво, в която работят 4 лекари. Идеята е същият екип да може да изпълнява операции и от първо ниво при някои хирургически специалности. Например шиниране при счупване, обработка на порезна рана със засягане на костта, някои малки операции на тестиса в урологията например. Също така да могат да поемат и спешни случаи - кръвоспиращи операции и др. С промените тези дейности ще могат да правят всички малки болници второ ниво. Така пациентите няма да има нужда да ходят за малки операции на 60-100 км до София, ако изрично не желаят това.

- Има ли яснота как точно ще изглежда здравната карта?

- Тя се изготвя в момента на базата на една обработена карта, където има заложени максимални и минимални потребности от лечебни заведения. Това е много флуктуабилно, затова ще работим в посока прецизиране и създаване на карта и за високоспециализираните дейности като инвазивната кардиология, кардиохирургията, трансплантологията, неврохирургията, изследванията с ПЕТ/СКЕН и др. Не всеки може да прави тези дейности, но не трябва те да бъдат концентрирани на едно място. Например при центровете за трансплантация, ако трябва да поемем сегашните потребности, напълно достатъчни за страната са 3-4 центъра. Но подробностите за всяка сфера ще се уточнят с медицинските дружества, финансовото министерство, регионалните структури. Тази карта не трябва да стряска никого, защото цяла Европа работи на този принцип. Ако един инвеститор иска да построи болница по онкология в Париж, му казват - там не може, отворете в Лил, ако желаете.

- Където има пренасищане на високоспециализирани дейности или болници, и все пак някой иска точно там да отвори нова клиника, какво ще се случи?

- Би трябвало да не получи разрешение или ако отвори, да не работи с касата. Но това предстои да се уточни. Докато не вземем решение за характера на здравната карта, сме спрели издаването на разрешение за нови болници.

- Където потребностите от лечебни заведения не са задоволени, държавата ще има ли ангажимент да се достигне минималният праг?

- Това е също едно от нещата, които трябва да се уточнят, за да има смисъл от картата.

- Какво се случва с усвояването на евросредства?

- Успяхме да отпушим процедурата за получаване на средства по норвежкия финансов механизъм. Те са от порядъка на 16 млн. евро и са предназначени за 4 приоритета - подобряване на управлението, репродуктивното здраве, програма за превенция на самоубийствата и интеграция на ромите. Заложено е даването на стипендии на даровити ромски деца за изучаване на медицина.

- Как ще се осъществява превенцията на самоубийствата?

- Центърът за психично здраве към МЗ има програма за обучаване на 2400 джипита. Целта е те да се обучат да откриват предварителните симптоми у хората и техните пациенти, след което своевременно да им оказват помощ, или да ги насочват към специализирани заведения.

- Как ще улесните специализацията на младите лекари?

- Като начало премахнахме пречките пред усвояването на средствата по европейска програма за младите лекари. В нея беше заложено изискването те да са на трудов договор, което пречеше. Разширихме и обхвата й, като добавихме към реципиентите и денталните лекари. Вече има 280 подписани договора, предстои да подпишем още толкова и се очаква около 600 лекари при заложени 1000 да получат допълнително финансиране от две минимални заплати на месец.

Освен това ще оптимизираме планирането на местата за специализанти. Приоритетно ще дадем повече места за патоанатоми, анестеолози реаниматори, спешна помощ, обща медицина. Смятаме и да либерализираме приема - да премахнем изпита за някои специалности или изобщо. Лично аз съм поддръжник на тази идея, защото ще дадем възможност на повече хора да кандидатстват, а от опит знам, че входящият изпит не е най-добрият критерий за преценка. Друга промяна, която готвим, е свързана с базите за обучение - искаме да възстановим всички звена в областните болници, които са отпаднали. Също така да въведем методичната взаимопощ от страна на преподавателите.

Имаме желание да въведем и трета сесия освен майската и декемврийската, защото много често завършването на специализацията и изпитите съвпадат. Също така предвиждаме да има специална програма за обучение на хората в Спешната помощ или в общинските болници - например 6 месеца да работят, 6 месеца да учат, без да им се губи работното място.

- Защо променихте наредбата за националните консултанти?

- Имаше доста противоречия в старата наредба и някои назначения бяха извършени неправомерно. Сега даваме шанс да се избират национални консултанти по високотехнологични специалности, каквито са репродуктивното здраве, инвазивната кардиология и др. Освен това всеки национален консултант може да създаде около себе си експертен съвет, който да му помага. Дава се възможност да има повече от един републикански консултант, както и здравният министър да може да актуализира списъка с консултанти повече от веднъж годишно - в зависимост от нуждите му.

компанията, съобщиха от общината. Вече са изготвени работните проекти за преустройство на избраното от фирмата помещение. Започва набирането на екип от бургаски специалисти, които ще бъдат обучавани в спецификата на високотехнологичното производство на компанията. Дружеството изработва класически и иновационни материали за операции.

Още в края на 2007-а министърът на здравеопазването на тройната коалиция проф. Радослав Гайдарски настояваше вноската да бъде вдигната от 6 до между 8 и 10% с мотива, че секторът щял да „цъфне и да върже" и особено обслужването на

децата, пенсионерите, безработните и социалнослабите. Но се видя, че с одобрените от тогавашния кабинет 8% само бяха налети грешни пари в продънената „здравна каца", без да последва някакъв ефект. Идеята бе със събираните допълнителни средства от увеличението да оперират частните фондове за здравно осигуряване, за да покриват пакет от дейности, които не се плащат от касата. Само че това така и не се случи. Нещо повече, в средата на 2012-а „наследниците" от ГЕРБ приеха законова промяна, с която дружествата за доброволно здравно осигуряване бяха принудени да се пререгистрират като застрахователи или да престанат да съществуват. И повечето от тях потънаха в небитието.

Реално увеличението на здравните вноски с един процент би имало значителни финансови измерения за приходите на Националната здравноосигурителна каса, но горчивата чаша ще бъде изпита от други. Изчисленията показват, че при среден осигурителен доход от 651 лв. (по данни за май 2013-а) и общо 2.77 млн. души, плащащи здравни вноски, годишните постъпления в касата биха се повишили с над 216 млн. лева. Според министър Андреева с тези пари могат да се покрият денталните пакети за децата и те да станат безплатни. Със сигурност съсловната организация на зъболекарите има право да настоява за допълнителни средства за плащане на детските услуги, тъй като за последните девет години отчисленията за дентална помощ паднаха от 9 на 3% от общите разходи на здравноосигурителното ведомство. Но сумата е колосална за тези, които ще я плащат. Във всеки случай това ще е един повод за голяма част от дребния и средния бизнес да се насочи към „тъмната половина" на икономиката или да съкрати служители, за да оцелее след 130-милионното цунами, което ще му прати държавата. За работник със заплата от 650 лв. пък 78 лв. годишно, които биха излезли от портфейла му, със сигурност значат нещо за семейния бюджет.

Синдикатите логично се обявиха срещу увеличението на вноските. Вицепрезидентът на КНСБ Иван Кокалов отбеляза, че то е неуместно, без доходите на хората да са нараснали. Кокалов смята, че е крайно време да се види структурата на здрав-нонеосигурените граждани. Тоест - кои все още са в България, чии вноски могат да бъдат покрити от социални фондове и кои хора имат възможност да плащат, но не го правят. Именно това било едно от разковничетата на проблема. Няколко правителства поред обаче упорито отказват да въведат работеща схема за повишаване на събираемостта на вноските. Неотдавна депутати от ГЕРБ предложиха законопроект за промяна на Наказателния кодекс, в който се предвижда до осем години затвор за работодатели, които укриват осигуровки. В него са заложени още лишаване от свобода до пет години и глоба до 2000 лв., когато невнесените осигуровки надхвърлят 3000 лева. При сума над 12 000 лв. се предлага наказанието да е до осем години затвор и конфискация на имуществото, а ако до приключване на съдебното следствие осигуровките заедно с лихвите бъдат внесени, санкцията да се намалява. В предложените промени изрично е записано, че работниците не носят наказателна отговорност. Но според представителите на частния сектор такъв закон няма да реши проблема с укриването на осигуровки - стимулиращ ефект биха имали само големи глоби и по-добра осигурителна система.

„Атакуват последиците по един неправомерен начин, а не атакуват причините, които предопределят мащабите на явлението. Това го има навсякъде, дори в страните със строга фискална дисциплина", коментира Димитър Бранков от Българската стопанска камара.

Няма спор, че онези, които укриват доходи в „сивата икономика", трябва да бъдат натиснати здраво, но толкова тежки ефективни присъди изглеждат прекалени. От друга страна, е твърде безочливо да попълваш дефицита в осигуряването, като

искаш по 16.50 лв. на месец от безработен или отчиташ неплатени здравни вноски на хора, които от години работят в чужбина и се осигуряват там. Така че коментарите от партия ГЕРБ, че властта възнамерява да товари допълнително изрядните платци, вместо да накара над 1.2 млн. българи без здравни вноски да се осигуряват, са донякъде уместни. Но нали точно бившият „партиен" управител на здравната каса д-р Пламен Цеков бе казал, че бюджетът на институцията губи по 500 млн. лв. годишно от не-осигурени, а Бойко Борисов и компания не направиха нищо, за да променят негативното салдо.

Всъщност загубите от реално работещите без осигурителен принос вероятно са по-малки. Анализ на Националния осигурителен институт за брутния вътрешен продукт през 2012-а показа, че 3.28 млн. души произвеждат нещо за икономиката ни при 2.77 млн. души осигурени. Това означава, че над 511 хиляди българи работят „на черно". Ако вземем за индикатор средния осигурителен доход, след калкулацията излиза, че

остават около 318 млн. лв. невнесени за здраве. Все пак с тази сума биха могли поне да се покрият дълговете на болниците и те да започнат на чисто.

Съвсем друг е въпросът, че за повечето редовно плащащи вноските си граждани действащата сега здравноосигурителна система е ненужно бреме, което само изсмуква заплатите им, без да има някаква полза от него. Отиваш на зъболекар и си плащаш като поп за нова протеза, защото касата не я покрива. Или лекарят-специалист не работи с касата и пак се бъркаш в джоба си за преглед. Накрая за капак се намесва някой като бившия финансов министър Симеон Дянков и ловко прибира спестените 2 млрд. лв. от нашите здравни осигуровки, а после изчезва безнаказано. Така че проблемът явно е в осигурителния модел и държавната намеса в него, а нетолкова в размера на здравните вноски.