ПОВЕЧЕТО ОТ ЛЕКАРИТЕ В ДОБРИЧКО СА БЕЗ СПЕЦИАЛНОСТ

Повечето лекари в Добричко са без специалност, съобщи директорът на Бюрото по труда Васил Сивков. Според него постоянно има предложения за работа, а кандидати няма. Минимум десетима лекари спешно са необходими в региона, а общопрактуващите лекари алармират, че много села в Добричка област са на практика без медицинско обслужване.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общо-практикуващите лекари - 143, или 27,2%, следвани от педиатрите - 36, или 6,9% и гинеколозите - 27, или 5,1%.

В края на 2012 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в Добричка област са 525 лекари. Стоматолозите са 121, а медицинските специалисти по здравни грижи - 952. На основен трудов договор работят и 828 души друг персонал с немедицинско образование, сочат данните на регионалното статистическо бюро.

□ Проф. Славов, какви промени подготвя ръководството на МЗ в Наредба 34 за специализациите и как те биха задържали младите медици в България?

- Очакваме промените да дадат повече шансове на медицинските специалисти за професионално израстване. Затова, от една страна, работим по изменения в наредбата, а от друга - бърза актуализация в медицинските стандарти по отделни специалности. Двете неща са свързани. От една страна, специализацията на лекари, дентални лекари, специалисти по здравни грижи, от друга - възможността за реализацията на младите кадри, и то не само като база за специализация, но и като работно място за в бъдеще. В момента по-малките болници, общопрактикуващите лекари, както и спешните центрове имат затруднение с провеждането на специализациите. Подготвяните промени ще улеснят този процес. Ще се даде приоритет на по-малко атрактивните специалности като анестезиология и реанимация, патоанатомия, педиатрия. Стремежът ни е да се даде възможност за по-добър достъп и мотивиране на специализиращите.

□ На какъв етап е развитието на проекта "Нови възможности за лекари в България" по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси"?

- По програмата са кандидатствали 479 млади лекари, от които 374 са одобрени, а договори са сключени със 188 от тях. Предстои сключване с още 96 одобрени кандидати. По проект е трябвало да бъдат финансирани 1000 служители от доставчици на здравни услуги до май 2014 г. Кандидатите трябва да са на основен трудов договор, за да получават и тези допълнителни стипендии...

□ Все пак, с какво ще задържите младите медици в България?

- Една от промените предвижда гарантиране на работно място след специализацията. Специализиращите са три групи: държавна поръчка, по сключен договор и нужда от такъв специалист в съответен район и съответна болница и платена специализация. Идеята ни е първо специализиращите лекари да имат договор с лечебно заведение или медицински център, за да получават допълнително субсидиране. Другата страна на проблема е да бъде улеснен достъпът до специализация чрез акредитиране на нови лечебни заведения като база за обучение в това число и частни болници, които отговарят на критериите и стандартите.

□ Такава акредитация няма ли да отнеме много време?

- Има възможност да ускорим процеса, но без да нарушаваме законодателството.

□ За пръв път се заговори за специализация на специалистите по здравни грижи.

- Да, предвижда се такава специализация в определени сектори, важни за здравеопазването. Визираме преди всичко специализация за медицинските сестри. Нещата ще бъдат по-ясни, когато заработи работната група. В нея ще бъдат включени представители по следдипломно обучение от медицинските университети и от медицинските колежи, представители на съсловните и на пациентските организации, юристи и други технически лица. Всеки момент ще бъде утвърдена тази работна група.

□ При изслушването на кандидатите за управител на НЗОК в здравната комисия стана ясно, че дори има стандарти, които взаимно се изключват. Как този проблем може да бъде преодолян и как промените в стандартите биха улеснили достъпа на хората до лечение?

- Стандартите не засягат пряко пациентите, а специалистите и здравните и лечебни заведения. Стандартите са правила, при които работи едно лечебно заведение и се вкарват критерии за оценка на тази дейност, т.нар. нива на компетентност. Те са заложени в Закона за здравето въпреки желанието на някои организации едва ли не да отпаднат. Ние сме склонни да вървим в такава посока, но те трябва да се заменят с друг тип критерии за оценка. Ако изцяло отпаднат нивата на компетентност, например в болницата Х някому може да хрумне да направи трансплантация, а в същото време няма ресурса и потенциала за такава операция. Наистина медицинската професия е свързана с много високо ниво на морал, но все пак контрол е необходим.

□ Нов момента са доста строги, поради което голям брой малки общински болници загубиха около 25% от клиничните пътеки, фалираха, а хората в такива населени места останаха без достъп до адекватна медицинска помощ...

- Да, така е. В изготвени наскоро стандарти тези критерии не са толкова строги. Например стандартът по урология, на чиято комисия по изработване бях председател, предвижда промяна на изискванията за нивата на компетенност. Тази промяна вече ще даде шанс с по-малък брой специалисти, но с високо ниво на компетентност, да се изпълняват дейности по по-сложни клинични пътеки и лечебните заведения да сключват договори с НЗОК. Идеята ни е да задоволим нуждите на малките общински болници, като смекчим строгостта най-вече на първо ниво на компетентност. По този начин ще се даде възможност на дейности от компетентността на първо ниво да се извършват в почти всички болници, включително и малките, където някои от дейностите може да се изпълняват и от общ хирург. Например малките урологични операции може да се изпълняват от общ хирург. Това наистина ще улесни достъпа на хората от малки населени места до медицинска помощ и хората да не се разхождат за нещо толкова малко на по 70-100 км.

□ Затова ли най-напред се заехте със стандартите за педиатрия и вътрешни болести?

- Причината е, че това са най-важните специалности, които биха останали да фигурират в малки болници в отдалечените райони. В такива заведения, съгласете се, не може да се развива например кордиохирургия или миниинвазивна хирургия, но хората могат да получават необходимата им медицинска помощ... Но това, разбира се, ще се уточнява и със завършването на Националната здравна карта. Тя ще формулира какви дейности според нуждите на определен регион е добре да се изпълняват.

□ Значи с тези промени се дава глътка въздух на малките общински болници?

- Не само на тях, но определено посоката е такава, защото в тази сфера са едни от сериозните проблеми в здравеопазването.

□ Част от ангажиментите ви като зам.-министър са свързани и с ресора "Обществено здраве". Какви са най-наболелите проблеми там?

- Приоритет на общественото здраве е профилактиката. В този смисъл бих казал, че липсва отношение на самия гражданин (не пациент!) към профилактичните прегледи. Не става въпрос за неинформираност, а за липса на желание. В масовия случай българинът не отива на преглед, ако нещо не го боли нетърпимо. Струва ми се, че българинът се страхува

от профилактичния преглед и си казва: "Абе, сега кой знае какво ще ми намерят". Разбира се, има и хора, които са много отговорни към здравето си. Например включването в пакета профилактични прегледи на прегледа за рак на простатната жлеза. Аз лично съм участвал в изработването й в качеството ми на национален консултант. За 2 години, откакто е въведен въпросният преглед, рязко се промени статистиката на заболяването: повиши се процентът на заболелите, което се дължи на навременната диагностика, и в същото време намаля процентът на смъртност. Най-важното е, че сред новооткритите случаи вече преобладават тези, които са в ранен стадий. Това означава, че тези пациенти започват навреме да се лекуват, а у нас има всички най-съвременни възможности за лечение на заболяването -и оперативно, и медикаментозно, и лъчетерапия. Така болестта може да бъде години наред добре контролирана и дори човек може да се излекува. А България само допреди 2 години бе на едно от първите места по смъртност от рак на простатата.

□ С доста неща сте се заели, но кои все пак са най-спешните задачи, които трябва да решите до края на 2013 г.?

- Пред МЗ стоят за решаване голям брой задачи и всяка от тях е спешна. И все пак, приоритетът ни е спешната помощ - стабилизиране на организацията, доокомплектоване на оборудването, възможност за професионална реализация на работещите там, допълнителна специализация. Приоритет е и укрепването на общинските болници, както и ефективната им работа. Дори смятам, че във възможно най-спешен порядък трябва да се променят стандартите. Това ще даде възможност на малките болници да се подготвят своевременно за сключване на договори с

НЗОК за 2014 г.

□ Какво предвиждат промените в наредбата за националните консултанти?