2005 –2010 център за икономическо развитие софия, 2005 година Съдържание



страница1/7
Дата11.01.2018
Размер0.7 Mb.
#43782
  1   2   3   4   5   6   7


Насоки

за икономическото развитие

на България

2005 –2010




ЦЕНТЪР ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

София, 2005 година

Съдържание:


  • Параметри на държавната политика 3

  • Рамка на макроикономическата

политика 9

  • Преглед на състоянието на

икономиката в началото на 2005 16

  • Валутна политика 19

  • Бюджетна политика 21

  • Данъчна политика 26

  • Растеж 30

  • Финансов сектор – Банкова система,

Капиталов пазар 33

  • Политика към предприятията 40

  • Малките и средните предприятия 44

  • Икономика на знанието 51

  • Селско стопанство 54

  • Икономическо образование и наука 58

Параметри на държавната политика

Икономическата политика е интегрална част от общата държавна политика. Нещо повече, поради взаимното влияние на състоянието на образованието, здравеопазването, правосъдната система, вътрешната и външната сигурност, инфраструктурите, регионите и икономическото и социалното развитие, за да е успешна една държавна политика, необходим е цялостен подход към секторите на обществения живот. Той не може да бъде конюнктурен, а трябва да е подчинен на единна философия и практика.


Не е възможно например да има едновременно успешно здравеопазване с активна роля на държавата в собствеността и управлението на здравните заведения, разпределението на средствата за тях, здравното осигуряване и профилактиката, а паралелно с това да се развива изцяло частна индустрия, търговия и услуги, основани на идеята за оттегляне на държавата и свобода на пазарните отношения.
Този драстичен пример е необходим, за да обоснове изброяването в следващите редове на виждането за цялостната политическа среда, в която трябва да се развива икономиката през следващите пет години, за да могат реформите в икономическата сфера да са ефективни и успешни.


  • Необходимо е да бъде създадена и развита конкурентна среда в развитието на всички сфери на обществения живот. Там, където държавата има естествен монопол (сигурността, отбраната, външната политика) трябва да се гарантира постоянно участие и контрол на гражданите и заинтересованите страни в изработването, прилагането и оценката на решенията.

  • В рамките на следващите пет години окончателно трябва да бъдат демонополизирани и приватизирани всички държавни днес предприятия от инфраструктурата – енергетика, транспорт, топлофикация, съобщения – което ще гарантира по-високо качество и разумни пазарни цени на услугите в рамките на един либерализиран пазар с истински независими регулатори.

  • Инициативата в икономиката трябва да остава в ръцете на хората. Държавата има задача само да създава среда и не диктува приоритети в икономиката. Държавни гаранции и инвестиции се допускат само в публичната инфраструктура, а всички останали инвестиции, външни и вътрешни, трябва да бъдат осигурявани от частния сектор.

  • Необходимо е продължаване на структурната и реална децентрализация на властта и средствата по посока на общините, както и продължаване процеса на промяна на законодателството с реално включване на гражданите в решенията на общинско ниво. Време е за създаване на второ ниво на изборни областни управи и намирането на устойчив модел на местни референдуми по основните въпроси, с цел приобщаване на гражданите към вземането на решения. Една от най-важните задачи е промяната на баланса на политическата и финансовата власт между централните и местните власти в полза на местните, така че проблемите да се решават там, където възникват, където има заинтересованост и където има желание и ресурси това да стане по най-бързия и добър начин.

  • Реалната децентрализация ще доведе до реформиране на централната администрация и свиването и до разумни граници, със създаване на условия и механизми на реално участие на гражданите както в процеса на законотворчество, така и в процеса на изготвяне на политиките на Министерствата, включително лицензионните и разрешителните режими.

  • Безработицата трябва да бъде сведена под 10 % в рамките на следващите пет години, чрез стимулирането на работодателите за създаване на работни места и непрекъснатата квалификация на работещите, както и от подкрепата за активно търсещите работа за сметка на пасивно получаващите помощи.

  • Необходимо е да се понижи още ставката на личния подоходен данък за всички граждани, а корпоративният да слезе до възможния за функционирането на бюджета минимум. Същевременно не трябва да се допускат никакви експерименти с непреки данъци, които работят добре, като например ДДС.

  • Трябва да бъде стимулирано развитието на потребителското кредитиране и кредитирането на бизнеса до достигане до съпоставими нива с другите страни-членки на ЕС, при строг контрол на обезпеченията и създаване на цялостна информационна система на национално ниво за неизправни длъжници към всички класове кредитори.

  • Необходимо е да се ускори развитието на пазара на земята, чрез опростяване на административните процедури, облекчаване на процедурите на комасация и стимулиране използването на земята за земеделско производство.

  • Устойчивото развитие изисква законова регламентация на всички участници в процеса на производство, преработка и пазарна реализация на аграрните продукти, трайни и предвидими икономически връзки между стопанските субекти, наличие на работеща пазарна среда. От изключителна важност е ограничаването и в рамките на следващите пет години пълното премахване на “сивия сектор” от земеделието, хранителната промишленост и търговията със земеделски и хранителни продукти.

  • Ключов елемент за успеха на икономическата политика развитието на ефективна данъчна и митническа администрация, съчетано с опростяване на процедурите в данъчната и митническата сфера.

  • Необходимо е по-бързо развитие на съдебната система, което да гарантира спазването на договорите, защитата на собствеността и равнопоставеността пред закона на всички юридически и физически лица, както и разумна скорост на съдебното производство.

  • Специално внимание трябва да бъде насочено към преформулиране задачите на полицията, с цел освобождаването и от несвойствени дейности, които отнемат ценен ресурс в борбата срещу престъпността и насърчаване сътрудничеството на полицията с гражданите, НПО, обществените организации и институциите, за да бъде отстранена корупционната среда най-напред и най-вече сред тези държавни сектори, които трябва да гарантират сигурността на гражданите и спазването на законите.

  • Необходим е закон за националната сигурност, който да регламентира ясно правата, задълженията и отговорностите на специалните служби и да създава механизми за стриктен парламентарен контрол над тяхната дейност.

  • Независимо дали ни харесва, трябва да приемем демографската ситуация като даденост и да настроим социалния ни модел спрямо нея. Ясно е, че в следващите 20 - 25 години ще бъдем свидетели на увеличаването на относителния дял на възрастните хора. Именно към тази ситуация трябва да се адаптира пазарът на труда и системите за квалификация.

  • Новият български пенсионен модел трябва да продължи да се изгражда и това ще продължи още няколко години. Необходимо е всякакви изменения на действуващото пенсионно законодателство да бъдат насочени към развитие на пенсионния модел, като създадат така очакваните реални условия за постепенно и значително намаляване на осигурителната тежест. Развитието на модела не трябва да нарушава баланса между трите стълба, който е заложен в стратегията на пенсионната реформа. Трайно и последователно трябва да се насърчават инвестициите на гражданите в допълнителното и доброволното пенсионно осигуряване, както и частните пенсионни фондове като най-големия национален инвеститор, включително и чрез разработването на специфичен данъчен модел относно инвестираните от фондовете средства в реалната икономика и в социалната сфера.

  • Наложително е бързо оптимизиране на училищната мрежа, за да се разходват финансовите средства към повишаване качеството на образованието. Държавата и общините трябва да се оттеглят постепенно от управлението на училищата и да оставят това на учителите, учениците, родителите и общностите. В училищата трябва да се преподава по съвременни учебни програми, задължително да се изучава английски език плюс втори чужд език. За такова образование са необходими квалифицирани и добре платени учители. Затова в рамките на следващия период е необходимо цялостна промяна на статута и подготовката на учителите.

  • Важно е да се стимулират предприемчивостта и пазарните механизми в образователната сфера. Спешно е необходимо създаването преди всичко на общодостъпна информационна система за възможностите за избор на учебно заведение и специалност у нас и в чужбина, както и на модерна система за дългосрочно кредитиране на образованието, независимо от мястото на обучението, както и финансиране/субсидиране образованието на най-даровитите деца на България.

  • Нужна е нова система от законодателни и административни мерки за подкрепа на научноизследователската дейност във висшите учебни заведения, както и за създаване на преки и взаимноизгодни връзки между авторите на интелектуален продукт и потребителите им от средите на бизнеса, което ще позволи създаването на нова финансова автономия на университетите.

  • Държавата трябва да създаде условия за поддържане и насърчаване инвестирането в образование и професионална квалификация на всеки български гражданин по време на целия негов активен живот. За да бъде българската работна сила адекватна на изисквания на модерния пазар на труда, е необходимо без отлагане да се сложи началото на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация. На законодателно и на управленско ниво трябва да се предостави водеща роля на работодателите и техните организации при определяне на стандартите на професионалното обучение

  • Успехът на реформата в здравеопазването се основава на по-нататъшното увеличаване на независимостта на НЗОК и на обществения контрол върху нея. Затова е необходимо делът на здравеопазването в БВП да се увеличи в разумни граници за периода на следващия мандат. През следващите няколко години трябва да се извърши окончателното приватизиране на доболничната помощ. Необходима е смяна на модела на мениджмънт на болниците при по-висока ефективност с по-малка леглова база, като голяма част от болничната база премине в частни компетентни ръце. Така ще се даде възможност за установяване на ефективна конкуренция на лекари и лечебни заведения и висококвалифицираният лекарски труд ще получи адекватно стимулиране.

  • Необходимо е премахване на прякото държавно администриране на българската култура и създаване на специални държавни и общински фондове за нейното финансиране с широко гражданско участие.

Видно е от изброените дотук задължителни параметри на цялостната държавна политика в следващия петгодишен период, колко решаващо е да има адекватна и последователна икономическа политика. Затова България има остра нужда от формулиране на нова ясна икономическа платформа за развитие на страната в средносрочен план. Тази необходимост се обусловя от следното:





  • Очакваното приемане на България през 2007 изисква преосмисляне на икономическата политика от гледна точка на конкретните предизвикателства на европейските пазари, институции и регулации. Поетите ангажименти на България трябва да бъдат изпълнени своевременно, но и с най-малко загуби от необмислени и непоследователни мерки. Икономическият растеж и конкурентноспособността на икономиката трябва вече да се търсят плътно в контекста на тенденциите в икономическото и социалното развитие на голяма Европа.

  • Българският бизнес премина през детския си период и поставя нови сериозни изисквания пред държавата. Тези изисквания, когато са в посока към уточняване на правилата за равнопоставена и честна конкуренция, към намаляване на административните бариери, към обща подкрепа за развитие на инфраструктурата, към държавна подкрепа за преодоляване на проблемите на европейската интеграция и използване на възможностите, които тя дава, трябва да бъдат отчетени в една обща платформа, зад която да застанат основните работодателски организации, частния капитал и формиращото се мениджърско съсловие. Заедно с това такава платформа трябва ясно да показва мерките за ограничаване на сивия бизнес, корупцията, клиентелизма, злоупотребата с монополно положение.

  • Българските граждани са уморени от реформи, но голяма част от тях вече виждат плодовете на пазарната икономика и свободното предприемачество. Те са готови да подкрепят едно ново усилие за подобряване на условията за честен бизнес в страната и за постигане на устойчиво висок икономически растеж, като условие за по-бързо сближаване с другите европейски страни по доходи и качество на живота. За да го направят, обаче, трябва да бъдат убедени от професионален и честен подход към натрупаните проблеми.

Днешната икономическа политика е ориентирана преди всичко към запазване на стабилността и не очертава работещи пътища за задълбочаване на реформите и ускоряване на растежа. Това се дължи както на липса на политическа воля, така и на ясно формулирана икономическа политика. Формулирането на платформа около която да се обединят експерти, представители на бизнеса и политически партии ще даде възможност да се изгради и развие основа за постигане на икономически растеж и конкурентноспособност на българската икономика.



Рамка на макроикономическата политика

Рамката на избраната макроикономическа политика следва да отговори преди всичко на въпроса за ролята на държавата при осъществяване на една нова стратегия за икономическо развитие до 2010 година. След 1990 година и началото на икономическия преход у нас бързо се наложи консенсусът за избор на пазарно стопанство и отдалечаване от модела на централно планиране. Този избор обаче не беше дебатиран и доразвит в различни варианти на икономическа политика, които поне да зададат перспективата за избор на един от трите модела на пазарно стопанство,– направлявано, модифицирано или социално пазарно стопанство.


По принцип намесата на държавата в икономиката се определя от несъвършенствата на пазара - пазарните механизми в някои случаи не са приемливи за обществото, тъй като не успяват да се справят с рационалното, ефективно и справедливо използване на ресурсите.
Държавата се намесва в икономиката по три основни линии:


  • за рационално използване на ресурсите, които често пъти са ограничени,

  • за ефективно използване на ресурсите

  • за справедливо използване на ресурсите.

Изборът на модел /линия на интервенция/ се определя от поставените приоритети. В зависимост от това каква линия на намеса е избрана можем да разпознаем три типа пазарно стопанство:




  1. Направлявано пазарно стопанство - намесата на държавата произтича от недоверието във възможността пазарните сили сами да се справят с разпределението на ресурсите - държавата се намесва за по-рационално разпределение на ресурсите. Това се постига чрез активна индустриална политика, при която се определят основните насоки /приоритети/ на развитие /пример за такъв тип икономики – Япония, Франция/. Появява се необходимост от институционален механизъм, който да определя приоритетите – например Министерство на икономиката и търговията /Япония/, Комисариат по планиране /Франция/.

При този модел се провежда активна индустриална политика. Акцентът се поставя върху едрия бизнес, който определя параметрите и насоките за развитие на малкия и среден бизнес. Особено ефективна е такава политика, ако се фокусира върху преработващата промишленост. В този случай държавата използва различни инструменти за въздействие - данъчни, кредитни облекчения и т.н.. Съществуват два типа активна индустриална политика – микроиндустриална политика, насочена към отделните стопански субекти, и второ макроиндустриална политика, насочена към определяне на приоритетни отрасли.




  1. Модифицирано пазарно стопанство. - При този модел става дума за ефективно използване на ресурсите. Цел на държавната интервенция – създаване на най-благоприятни условия за повишаване на ефективността от използване на ресурсите /пример за такава икономика – САЩ, Великобритания/.

Тук се предполага, че пазарът е способен да се справи с рационалното разпределение на ресурсите, а ролята на държавата е да осигури спазването на конкурентно поведение. Инструменти за намеса – антимонополно законодателство, което създава условия за ефективна конкуренция на пазара; осигуряване на качествени публични услуги; насърчаване на иновативния подход във фирмите. Целта е създаване на максимално добри условия за функциониране на бизнеса, което осигурява ефективно използване на ресурсите в частния сектор.




  1. Социално пазарно стопанство. - Намесата на държавата е с цел справедливо използване на ресурсите и осигуряване на заетост. Държавната намеса е най-активна по отношение политиката на разпределение на доходите /примери – Германия, Швеция/. Държавата интервенира на пазара на труда, намесва се в областта на здравеопазването и образованието – социални програми насочени към равнопоставеност, държавни субсидии в образованието и здравеопазването; силни синдикати.

И при трите типа пазарно стопанство е необходима стабилност на институциите и създаване на благоприятна среда за функциониране на бизнеса.


В действителност икономическите реформи, включително при фактическото им осъществяване след 1997 година, следваха по-скоро логиката на една наложена отвън (главно от страна на международните финансови институции) матрица. Тази логика замени собствения избор на икономическа стратегия, отчитаща едновременно местните характеристики, условията на глобализация и евроинтеграция и дългосрочните икономически интереси на страната. Външната матрица на икономическото развитие следваше в най-голяма степен т.нар. “Вашингтонски консенсус”, така както той през 1990 година беше дефиниран от Джон Уилиамсън. “Вашингтонският консенсус” тогава систематизираше политиката, препоръчвана от международните финансови институции на страните от Латинска Америка: фискална дисциплина, преориентиране на публичните разходи, данъчна реформа, валутна и лихвена либерализация, търговска либерализация, свобода за преките чуждустранни инвестиции, приватизация, дерегулация и защита на имуществените права.
България, особено след 1997 година, се опитваше да следва подобна схема на икономическа политика. Приложимостта на такава политика в страните в преход несъмнено изисква определено адаптиране, но такова не винаги беше налице – не само в България, но и в останалите страни от региона на Централна и Източна Европа. Обръщането към принципите на “Вашингтонския консенсус” беше извършено главно поради отсъствие на алтернативен опит, подходящ именно за условията на преход в тази част на Европа.
Така икономическата политика на прехода беше подчинена на една рамка, която не предполагаше нищо повече от адаптиране и прилагане на местна почва на вече подготвени варианти на икономическа политика. Когато това беше извършвано успешно, икономическите реформи носеха резултат. Нещо повече, по отношение на редица отрасли, институции и сфери на дейност днес вече може да се твърди, че икономическият преход в България е завършен.
Изискванията на икономическите реформи на прехода оставиха за по-късен етап решението за избор на модел на пазарно стопанство у нас. Днес, наред с приключване на основните икономически реформи, пред България се очертават перспективи от ново естество. Проблемите на прехода отстъпват пред въпросите на евроинтеграцията, а икономическите реформи постепенно следва да се насочват в посока на изпълнения на новите стратегически цели. Сред тези цели се откроява ускоряването на икономически растеж, при запазена макроикономическа стабилност, и интегрирането в общото европейско икономическо пространство, на фона на приоритетите на Лисабонската стратегия.
Тази изходна позиция предполага дефиниране на нова рамка на макроикономическата политика, съответно – на новата роля на държавата. Подобна нова рамка означава разработване на ясна политика в няколко основни направления:


  • Валутна политика – Валутен борд, излизане от валутния борд, влизане в Икономическия и валутен съюз, бъдеще на лева, бъдеща структура и задачи на БНБ

  • Бюджетна политика – Философия и структура на държавния бюджет, фискална децентрализация, общински бюджети

  • Политика по дълга – Външен дълг, вътрешен дълг, излизане на международните дългови пазари

  • Брутен вътрешен продукт и икономически растеж – възможни темпове на растежа, фактори за ускоряване на растежа, влияние на външната среда

  • Политика към предприятията – защита на конкуренцията, административни и регулативни бариери, малки и средни предприятия, обществени поръчки, търговска политика, привличане на инвестиции, предприемаческа среда, корпоративно управление

  • Секторна политика – формиране на приоритети, ангажименти на държавата, институционална подкрепа

  • Икономика на знанието – високи технологии, информационни технологии, връзка с научно-развойните центрове и университетите, продължаващо образование

  • Финансова система – банки, кредитен пазар, небанкови финансови институции, регулация, капиталов пазар

  • Земеделска политика – регулация в контекста на Общата европейска земеделска политика, стимулиране, модернизация

Дискусията по тези теми очертава и конкретните измерения на новата рамка на макроикономическа политика. Тези измерения представляват ясните граници на възможната (и необходима) държавна намеса в икономиката.


Трябва да се подчертае, че всички теми и области на новата стратегия за икономическо развитие на България, следва да бъдат съобразени с горните аспекти на новата рамка на макроикономическа политика – особеностите на периода след реформите на прехода, необходимостта от избор на модел на пазарно стопанство, автономия на стопанските решения в рамките на Европейския съюз, и не на последно място граница на държавната намеса.
Никой не може да замени държавата при определени нейни функции в икономиката – създаване и поддържане на конкуренцията и защита на собствеността, както и задължението да осигурява качествена инфраструктура, образование и социални услуги, там където пазарът не може да ги създаде.
Никой не може да замени държавата в нейната отговорност да създаде благоприятна хранителна среда за появата и развитието на субектите на “новата” икономика, на малките и средни предприятия, реализацията на инвестиционни проекти, включително и най-вече на т.н. “проекти” на зелено. В редица от тези случаи неудачен вариант за реакция е “пазарно фундаменталисткият” – равна дистанция, неутралност, пасивност. Отказът от отговорност за дефицити в бизнес средата, създадени в значителна степен от самата държава, в условията на високи непроизводствени разходи, е равнозначно на пряко противодействие на развитието на пазарната икономика, т.е. бюрократично-държавния апарат се превръща в конкурент на бизнеса. Той реализира своите привилегии именно чрез поддържане и възпроизводство на дефицитите в публично-частното взаимодействие.
Заедно с рационализацията на икономическата структура, подобна трансформация трябва да претърпи и административната структура. Възраждането на “новата” икономика е невъзможно без ефективно публично-частна стратегия на икономическо развитие, взаимодействие и споделяне на права и отговорности при нейната реализация.
След отстраняването на държавата от лостовете на въздействие в икономиката, ключово значение придобива освобождаването на държавата от функции по държавното управление, които могат да бъдат предадени на публично-частни институции. Така например цял кръг от правителствени структури могат да бъдат изведени от орбитата на чисто държавните структури и да станат основа на подобни публично-частни съюзи. Това се налага и от актуалните тенденции в развитие на политическата и стопанска демокрация, включително конвергенцията между държавно и корпоративно управление. Реализацията на подобна задача ще повиши капацитета за саморегулация на обществото, което е глобален параметър на развитието.
Богатството има нужда от дисциплина и сигурност. Революционните призиви не само са вредни, но по същество регенерират една изключително нестабилна социална база на реформата, която консумира и ражда популизъм.
Към едрия капитал трябва да има ясно послание – политика на равната дистанция и реалната подкрепа - подкрепа /външна и вътрешна/, но и успоредно с това налагане на правила и безкомпромисна борба със сенчеста икономика и закононарушението.
Аргументът, че ще се стесни социалната база, ако се определят социалните ориентири на реформата – средната класа и двигателите на развитието - трябва да се приема с известен резерв, тъй като обществените стереотипи за средна класа са доста подвижни. Второ, важни са социално активните слоеве, а не воденето на популярна или масова политика. Политиката на висок растеж не може да бъде масова и популярна политика, но може да се ползва са значима обществена подкрепа. Трето, хората са склонни да приемат по-висок социален статус, когато промените са бързотечни и вътрешносоциалната миграция е висока.
Постигането на главната цел на развитието – скъсяване на дистанцията с развитите икономики в областта на доходите и балансираното развитие - не е само и толкова функция на линейните усилия по повишаване на производителността на труда, увеличаването на инвестициите, подобряване на конкурентноспособността на производството и като резултат увеличаването на БВП, а увеличаване на капитализацията на българската икономика, т.е. повишаване на видимостта и признанието/оценката на стопанските активи от гледна точка на международните капиталови и финансови пазари.
Ако по класическият път на догонващо развитие на българската икономика ще бъдат необходими няколко десетилетия за достигане на равнището на развитие на страните в ЕС, то съвременните глобални тенденции и най-вече растящата виртуализация на капиталовите и финансови пазари, при които оценката на корпоративните активи се откъсва от балансовите стойности, дава възможност за изключително ускорени темпове на развитие, при условие, че в центъра на внимание на българската икономическа политика застане контролираното привързване към потребностите на новата икономика. Нещо повече, ние нямаме друг изход, освен да възприемем водещите модели икономическа политика, включително подчинението на корпоративната и държавна политика на законите на капиталовите и финансови пазари.
Основание за подобен подход дава ниската изходящата база на оценка на корпоративните активи в българската икономика и високите растежни възможности, особено в контекста на получения инвестиционен рейтинг. Напълно е възможно оценката на тези активи в рамките на 3-5 години да нарасне в пъти /особено на фирмите от новата икономика и на т.н. Blue chips/, при което да се постигне двуцифрен ръст на БВП и ръст на доходите над прогнозираните. Новата икономическа политика следва да се опре на два основни кита – компаниите на новата икономика /двигателите на растежа и заетостта/ и рекапитализацията на българската икономика. Ключова роля в реализацията на подобна теория на преминаването от трансформационни - специфично преходни - към глобални критерии на развитие, има изграждането на институции и провеждане на политика на ускорено глобално съвместяване – фондови и финансови пазари, освобождаване на инвестиционната енергия на социално осигурителните и здравни дружества, включително и чрез пряко стимулиране /включително данъчно/ на проинвестиционното поведение на българските спестители.

Преглед на състоянието на икономиката в началото на 2005

Когато се опитваме да очертаем политиката на държавата в икономическата сфера за периода 2005 – 2010 година, задължително е да видим изходната позиция на икономиката в началото на 2005 година. Това е необходимо, за да се отчетат положителните тенденции в развитието на икономиката и да не се допускат “революционни” промени в секторите и политиките, които показват устойчиво положително развитие. Там е необходимо да се положат усилия за разкриване на потенциала за по-бързо и плодотворно развитие, без да се разрушава постигнатото и да се започва от нула.


Продължава като цяло положителното, но не достатъчно бързо, развитие на икономиката на България, характерно за последните години. На фона на запазената макроикономическа стабилност се реализира относително висок ръст на брутния вътрешен продукт и подобрение на показателите в редица стопански сектори.
Същевременно в определени сектори и области на икономическата политика продължава забавянето или липсата на развитие и на реформи. Икономическият растеж още не е достатъчен за категорична промяна в доходите и заетостта. Конкурентоспособността на отраслово и фирмено ниво се подобрява, но България остава недостатъчно подготвена за икономическите последици от евентуално членство в Европейския съюз.
От 1998 година насам БВП показва относително постоянен растеж, който в последните четири години се стабилизира между 4 и 5.5 на сто. Няма причини, при запазване на сегашната политика, тази тенденция да бъде драстично променена. Същевременно такъв ръст на БВП не е достатъчен за “догонването” дори и на новите 10 страни в ЕС.

Инфлацията остава сравнително ниска, въпреки че се покачва на 6.1 на сто за 2004 г., след 2.3 на сто за 2003г. спрямо средногодишните цени от предходната година. Последните години се характеризират със сравнително спокойна ценова динамика, в която най-съществен принос за покачването на потребителските цени имат промените на административните цени, а ефектите на международните цени взаимно се компенсират. Сравнително високите темпове на растеж водят до нарастване на заетостта и намаляване на безработицата. След 2002 г. безработицата бързо намалява. Като резултат през 2004 г. средногодишния брой на регистрираните безработни е с над 220 хиляди по-малко в сравнение с 2000 година. Наблюдението на работната сила също потвърждава тази тенденция. Само за три години коефициентът на безработица (по НРС) значително намаля (от 19.2 на сто през 2001 на 11.9 на сто от работната сила за 2004 г.), по-близо е до равнищата на безработица в ЕС15 (8.1%) и ЕС25 (9%) и е вече под средната стойност за 10-те нови страни-членки (14.1%) през 2004 година.

През 2004 година дефицитът по текущата сметка (1 813 млн.долара или7.5на сто от БВП) намаля спрямо 2003 г. (1855.9 млн.долара или 9.3 на сто от БВП), когато надхвърли над два пъти дефицита за 2002 година (съответно 826.7 млн. долара или 5.6 на сто от БВП). Най-голям принос за задържането на дефицита има значителното нарастване на нетния приток на текущи трансфери (от 696 млн.долара през 2003 на 1094 млн.долара през 2004 г.), които наред с нарастването на салдото по услугите (от 593 на 897 млн.долара) и подобряването на салдото по платените доходи (-626 на –431 млн.долара) успяват да компенсират продължаващото влошаване на търговския баланс.


На фона на бавно растящата европейска икономика експанзията на външната търговия на България през 2004 година (нарастване с над 20 на сто в стойностно изражение в евро) може да бъде оценена като положително явление. Тази динамика на стокообмена и продължаващото ускоряване на темповете на нарастване демонстрират способността на икономиката да се справя с неблагоприятното въздействие на външните фактори (високите цени на нефта и ниския курс на долара). В този смисъл сериозна заплаха за икономиката би представлявало само евентуално ново забавяне на растежа в еврозоната.
Продължаващото нарастване на обема на отрицателното салдо предизвиква опасения за състоянието на текущата сметка и възможностите за финансиране на дефицита. Нарастването на вноса се обуславя от високата инвестиционна активност и засиленото вътрешно търсене в резултат на увеличените нетни доходи, намалената безработица и банковото кредитиране. Промишленото производство показва стабилно нарастване, което води до увеличаване на вноса на инвестиционни стоки и на суровини и материали с по-бързи темпове от общите. Този внос не заплашва местните изделия с изместване от пазара. Увеличаването на заетостта, сравнително стабилните доходи и нарастването на отпуснатите потребителски кредити, както и излизането “на светло” на част от нелегалния внос, стимулират потреблението, но достигнатите равнища все още не представляват реална заплаха.
Наблюдаваната динамика на външнотърговския стокообмен вероятно ще се запази. Очакваното стабилно (макар и с не високи темпове) развитие на световната икономика и оставащата все още благоприятна конюнктура на международния пазар ще подкрепят българския износ на суровини и полуготова продукция. Утвърдената вече специализация и нарастващата конкурентоспособност на предприятията от леката промишленост, както и увеличените инвестиции в промишлеността и земеделието, представляват стабилна основа за осигуряване растящ обем експортна продукция. Импортоемкостта на експортното производство, по-нататъшното технологично обновление на икономиката и засиленият приток на чуждестранни инвестиции ще стимулират търсенето на импортна продукция. Всичко това ни дава основания да предполагаме, че досегашните темпове на нарастване на стокообмена ще се задържат.
Очаква се постигане на по-висок икономически растеж на основата на растящ обем инвестиции. Привличането на преки чуждестранни инвестиции е показател за привлекателността на икономиката и нейния потенциал за развитие, както и важен елемент от процеса на догонване на европейската икономика. Те са източник на ресурси за финансиране на дефицита по текущата сметка и за увеличаване възможностите на икономиката да произвежда повече продукция, да създава повече доход и да осигурява експортен ресурс. След ежегодния приток от около 1 млрд. долара в периода 2000-2002 година през 2003 обемът на преките чуждестранни инвестиции беше увеличен на 2 млрд. долара. Очакванията са през 2004 г. да бъде поставен нов рекорд - по наши оценки около 3 млрд. долара. Заявените инвестиционни проекти дават основание да се смята, че обемът на преките чуждестранни инвестиции ще се запази на сравнително високо равнище и през 2005 година.
Валутна политика

За периода 2005-2010 валутната политика трябва да бъде ориентирана преди всичко към стабилност.


Първо, Валутният борд трябва да бъде запазен на всяка цена. Стабилността на борда изисква от своя страна дисциплина от държавата (правителството) и от банковата система. В момента в който се появи дори капка съмнение във Валутния борд, може да се получи катастрофална верижна реакция в следната последователност: (1) масово обръщане на левовете в по-стабилни валути, предимно в Евро, (2) срив в стойността на лева, (3) срив в държавните финанси, (4) неплатежоспособност на длъжниците във валута (5) сътресения,а по-всяка вероятност и срив, в банковата система и (6) общоикономическа криза. При тези обстоятелства, излизането от валутния борд, както и промяната на валутния паритет (курс лев-евро) е недалновидно и несериозно, както сега, така и в бъдеще.
Второ, особено важно е валутната ни политика да отразява процеса на присъединяването ни към Европейския съюз. Предимствата за България във валутната сфера далеч надхвърлят недостатъците, като основното предимство е, че държавата (правителството) ще изгуби контрола си върху валутата си и няма да има алтернативата да печата пари в кризисна ситуация. Това означава, че членството ни в Европейския съюз ще наложи значително по-сериозна дисциплина върху правителството и върху изкушението да се злоупотреби с контрола върху валутата за сметка на народа.
Трето, важно е да се гарантира по един смислен и убедителен начин, че валутния паритет ще бъде запазен при влизането в Европейския съюз и изваждането на лева от обръщение. В противен случай, това би означавало де-факто срив на Валутния борд и може да се задвижи верижната реакция, описана по-горе.
Четвърто, политиката за влизане в Евросъюза може да се подпомогне и съпътства с активна политика на "доларизация" на икономиката ни. Доларизация означава възприемането на чужда валута в обръщение, включително и от правителството, и право на избор от страна на продавача да котира в съответната валута и да изисква плащане в нея. Доларизацията, разбира се, ще бъде в Евро, като изрично уточняваме, че не става въпрос за използване на Шатския Долар, а само за един анахроничен термин, който вече е възприет в световната литература. Този процес на доларизация на една икономика е сравнително безболезнен. Необходимо е да уточним, че пазара ни за недвижими имоти е де-факто доларизиран, отчитайки че котировките на пазара, както и разплащанията, се извършват вече почти изцяло в евро. Този процес не вреди никому, а дори спомага за общата стабилност на икономиката.
Пето, от казаното по-горе, става ясно, че политиката ни до 2010 година трябва да планира изтегляне на лева от обръщение и замяната му в евро.
Шесто, необходимо е запазване на текущата структура на БНБ и на Валутния борд до приемането ни във Еврозоната. Основната политика на БНБ трябва да включва синхронизиране на банковото ни законодателство с Европейското, и реално съобразяване с техните регулаторни механизми. Що се отнася до текущите високи темпове на кредитен растеж, БНБ трябва да предприеме по-пазарни мерки за ограничаване на кредитната експанзия, както и по-крути административни действия срещу нарушителите на правилата за кредитиране.

Каталог: uploads -> publication
publication -> Курсови проекти
publication -> Министерство на икономиката на Република България Германска агенция за техническо сътрудничество (gtz) Център за икономическо развитие
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> България не подобрява конкурентоспособността си
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
publication -> Гъвкавите форми на заетост и конкурентоспособността на българските предприятия
publication -> Макроикономическа среда за развитие на високите технологии в България
publication -> Център за икономическо развитие
publication -> В административното правораздаване целта на концепцията


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница