2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината



страница4/6
Дата06.05.2017
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6

Канализационна мрежа

Населените места в Община Аксаково /общо 23 на брой/, показват много ниска степен на изграждане на канализационна мрежа. Само в гр. Аксаково и с. Игнатиево по настоящем има частично изградена канализационно мрежа.

Селищата в Общината с прилежащата им територия могат да се обособят в три района, в зависимост както от различната им степен на демографско и икономическо развитие, така и от това да се вземат под внимание възможностите за бъдещо канализиране и наличие на особени изисквания в екологично отношение /наличие на многобройни източници на питейно водоснабдяване/.
Първи район – Аксаково, Припек, Игнатиево, Доброглед, Слънчево да се включат чрез доизграждане на съществуващите колектори от Игнетиево и Аксаково в ПСОВ - Варна

Проблеми и проектни решения:

а) В гр. Аксаково и с. Игнатиево да се доизгради канализационната мрежа.

б) Изграждане на канализационна мрежа и в останалите населени места.

Втори район – обхваща територията на с. Кичево, с. Куманово и с. Орешак, които се намират в непосредствена блозост до извори за питейно водоснабдяване, а с. Кичево е зона с високи подпочвени води. Това налага от една страна необходимостта от задължително запазване на чистотата на подпочвените води във водосбора, а от друга – да се понижат високите подпочвени води чрез дренажна система, респективно изгражадане на канализационна мрежа.

Проблеми и проектни решения:

а) Изграждане на канализационна мрежа и в трите села.



Трети район – обхваща останалите села от Общината. В нито едно от тях не е изградена канализация.

Като се отчита екстензивното развитие на селищата, се предлага:

- като база за решение на проблема с отпадните води да се счита изграждането на септични ями;

- като следващ етап /технически обоснован и икономически осъществим/ - отвеждане на механически пречистените води до територия извън селото за осигуряване на биологично пречистване.


4.5. Топлоснабдяване

В населените места в Общината няма изградени системи за централизирано топлоснабдяване. В гр. Аксаково само няколко административно – битови сгради са с локални отоплителни централи с обща топлинна мощност около 2 Гкал/ч. Горивната им база е течно гориво.

По-голям топлоизточник е котелната централа на Летище Варна. Тя има топлинна мощност 4,25 Гкал/ч.

В селищата на Общината отоплението се извършва по индивидуален способ – чрез отоплителни прибори, ползващи течно, твърдо, газообразно гориво и ел. енергия.

Имайки предвид настоящото състояние, можем да обобщим, че няма разработена концепция за топлоснабдяването. Проблемите са в разпръснатите по-големи обекти, които могат да се топлофицират централизирано. Жилищните сгради са с кубатури, които не отговарят на критериите за централизирано топлофициране.
4.6 Газоснабдяване
В град Аксаково и останалите населени места няма централно топлоснабдяване. Общинските обекти /административни сгради, училища и детски градини/ се отопляват с местни отоплител­ните инсталации, като често използваните котли са морално и физически остарели, а инс­талациите са амортизирани. Това прави актуален въпросът за газоснабдяването. В резултат от предварителните проучвания за газифициране към днешна дата е стартиран процесът по изграждане на газопреносна и газоразпределителна мрежа на гр. Аксаково, като се очаква в края на 2005г. I-вия етап да бъде въведен в експлоатация. Съществува техническа възможност за газифициране и на с. Игнатиево. В дългосрочен аспект следва да се разработят идейни проекти за газифициране на всички населени места в общината.


    1. Териториален анализ и перспективи

Общината обхваща 23 населени места в това число и гр. Аксаково. В територията и са обособени няколко селищни зони:



  • първа селищна зона - селата в северозападната част от територията на общината. Има предимно селско - стопански характер.

  • втора селищна зона - селата в източната част на територията. Курортният им потенциал, изразяващ се в близостта до морския бряг, до съществуващи туристически комплекси, добра пътна мрежа и наличие на свободни територии, се повишава с видими темпове. В тази част се забелязва изпреварващ предприемачески интерес, поради бързата ликвидност на крайния продукт.

  • трета селищна зона - общински център и селата в близот до него. Основни елементи влияещи върху зоната, са близостта до гр. Варна и неговото разширение в западна посока, основен транспотен коридор Е772, летищен комплекс, промишлен комплекс Девня. Интересът към територията е насочен към развитие на търговско-производствени паркове по протежение на магистрала и жилищни зони около общинския център. Предпоставка за първия е добре изградената и функционираща пътна мрежа, засиленият товаро и пътнико поток по основните републикански пътища, както и наличието на потребител на стоките и услугите с нарасващ капацитет. Интересът към изграждане на жилищни зони е продиктуван от удобните транспортни връзки с областния град, както и предлаганите добри условия за обитаване и отдих.

  • Във връзка с устойчивото развитие на зоните и възникналите икономически интереси към общината е разумно предпиемането на стъпки в улесняването на тези процеси.

  • първа селищна зона - предвид инертността на селско стопанската дейност и значителната й зависимост от природни фактори, е възможно да се стимулира развитието на допълнителни преработвателни производства във връзка с нарастването на нуждите на втора зона.

  • втора селищна зона - устойчивият интерес към тази територия е необходимо да бъде насочван и към изграждане на техническа инфраструктура за нормалното функциониране на обектите и съоръженията. Оформянето на зони за развитие, дори и без административна стойност, биха улеснили реализирането на частната инициатива. Зона с особен статут, но с много добър курортен потенциал е тази между к.к. Златни Пясъци и с. Кранево. Въпреки сложните инженерно геоложки проблеми, е необходимо завършване на проучванията с проект за укрепване на бреговата ивица. Уточняване на параметрите на реалната инвестиция би поставила общината в коректната позизия на координатор на усвояването на територията. Близостта с областния център и все още достъпните цени на земята, предполагат обособяване на сателитни жилищни зони с по-висок комфорт на обитаване. Завършването на пътна остсечка с. Осеново и с. Кранево е необходимост във връзка с предвидимостта на инвестицонните намерения в общината.

- трета селищна зона - факторите влияещи върху формирането на зоната предполагат обособяването на търговско-производствени паркове на леката промишленост в близост до транспортни възли на магистрален път при "летище Варна" и при "отклонение за с. Слънчево". Реализиране на транспортен възел при "отклонение на с. Игнатиево" би катализирал аналогична агломерация около себе си. Подобна интензификация на застрояването се отчита и в непосредствена близост до гр. Аксаково по протежение на републикански път Варна-Добрич. Другата тенденция за зоната е обособяването на жилищни зони с малкоетажно застроване и сравнително висок стандарт на обитаване в рамките на гр. Аксаково и в непосредствена близост до строителните граници. Резерви в тази насока съществуват в селищните образувания източно и западно от града, чието своевременно регулиране би създало атрактивни жилищни ареали.

4.8 Осигуреност с устройствени планове

Град Аксаково е единственото населено място в общината, осигурено с нов подробен устройствен план, одобрен в края на 2001 година. По-големите населени места на територията на общината имат действащи подробни устройствени планове (ЗРП), създадени в края на седемдесетте и средата на осемдесетте години, които са морално остарели и не осигу­ряват устройствени възможности за съвременно развитие. За останалата част от населените места, за които са налични само регулационни планове, регулацията не е приложена, което възпрепядства изграждането на съвременна инфраструктура и осигуряването на кому­нални услуги.

Вследствие промените в обществено-икономическите и устройствени условия, при които са били съставени наличните устройствени планове, наблюдаващият се интерес за урбанизация на териториите, са налице обективни потребности за привеждане на съществуващата устройствена и градоустройствена основа в съответствие с новите изисквания, свързани с на­растващата потребност от ново строителство предимно за целите на нови производства, ту­ризъм и отдих.

Като основа за изработването на подобни устройствени планове, на първо място е необходимо изготвянето на актуални специализирани (подробни) кадастрални карти за населените места. Приоритетно следва да се разра­ботят подробни устройствени планове за селата: Осеново, Генерал Кантарджиево, Долище, Орешак, Кичево и Яребична, към които е установен потенциален интерес за урбанизация на териториите.



4.9 Екологически условия

Състояние на атмосферния въздух
Настоящата оценка се отнася за равнинната част на община Аксаково, включваща землищата на гр. Аксаково, Игнатиево и Слънчево, както и за сравнително малката част от акваторията.

В останалата част на територията източниците на замърсяване са точкови /малки предприятия, животновъдни ферми и други/ с локално въздействие.

Екологичното състояние в региона Варна-Девня се контролира в общо 48 пункта, даващи информация за атмосферния въздух, повърхностни и подземни води, почва и радиационен фон. Тези пунктове са включени в единната национална система за наблюдение и контрол на околната среда в Република България.

. Изходящата информация се отнася за:



  • източници на замърсяване, разположени на територията на общината и извън нея, които оказват негативно влияние /Девненски промишлено-транспортен комплекс, р. Провадийска и р. Девненска/;

За оценка на състоянието са избрани показатели, характерни за района и степенувани като екологичен риск - С02, N02, NH3, прах, хлор, флуор и други.

Анализирайки данните по различните показатели в отделните зони на региона като следствие от въздействието на различните източници могат да се отбележи следното:

- Различни по вид източници формират фоновите концентрации за едни и същи параметри в различните зони.

-Тенденция към подобряване на състоянието на атмосферния въздух в региона по-силно изразено в зона Девня и Белослав, по-слабо в зона Аксаково. Причините за тази тенденция са няколко: преустановяване дейността на такива сериозни замърсители на въздуха като производство "Сярна киселина" в "Агрополихим" ЕАД - 1987-90 г., ТЕЦ "Девня-2" - 1989 г., Завод за соди и ЗХПВХ-1 - 1991-92 Г.; реконструкция и модернизация на "Азотна киселина" 1991 Г., електролизна зала в "Полимери" ЕАД;


Шум


Общата тенденция е за стабилизиране нивото на шума във високи граници. На територията на общината няма замерени нива на шума над пределнодопустимите норми. Въпреки това особено в общинския център се наблюдава завишено ниво на шума. Източници на шум се явяват :

- въздушният транспорт

- автомобилният транспорт

- промишлеността

- строителство и ремонт

За намаляване нивото на шума приоритетно значение имат действията по:

- оптимизиране на уличното движение

-оптимизиране на въздушния трафик

- подобряване качеството на пътните настилки

- изграждането на шумозащитни пояси, където това е възможно

- контрол въз основа на съществуващата нормативна база.

Отпадъци

По информация от община Аксаково през 2004 г. генерираните битови отпадъци в населените места на общината са общо 26 642 куб.м. В системата на организирано сметоизвозване на битовите отпадъци са обхванати гр.Аксаково, 14 села и селищните образования в землищата им. До 2007 г. се предвижда поетапно в системата да се включат всички населени места в общината.

Извозването на събраните битови отпадъци се извършва различно - от ежедневно, до един път на две седмици. Съществуват временни площадки за събиране на битовите отпадъци в селата, ко­ито периодично се почистват и отпадъците се извозват на регионалното депо. С постепенното въвеждане на организирано сметосъбиране тези площадки по селата ще се третират като стари замърсявания.

Сметищата на територията на община Аксаково са от смесен тип - в тях се изхвърлят как­то ТБО, така и други неопасни отпадъци - строителни, животински и производствени.

Община Аксаково има 23 съставни селища. Във всяко от тях има сметище за събиране на отпадъци. Най-общо за целта са предназначени сухи дерета (с.Куманово, с.Орешак, с. Яребична, с.Климентово и др.), където релефът позволява. В някои случаи отпадъците се изхвърлят на нерегламентиран отк­рит равнинен терен (местност "Лозите" край с. Кичево - вилна зона, която има статут на "се­лищно образование"), а това е крайно недопустимо от екологична гледна точка.

На практика в много села има повече от едно сметище, т.е. формирани са нелегално мик­росметища, някои от които замърсяват горски или земеделски площи, дерета с рекички и др.

В някои селища (с. Орешак, с.Яребична) регламентираните сметища попадат в места, раз­дадени като земеделски земи според земеразделителните планове и трябва да се възстановят на собствениците. Свързаните с това проблеми се отнасят до разчистване, рекултивация и др. мерки по придобиване качества на земята за ползване по предназначение.

Данните за морфологичния състав на отпадъците на територията на община Аксаково са на базата на направените проучвания на сметищата в съставните селища. С най-голямо присъствие са отпа­дъците от различни видове пластмаси (селскостопанско фолио, бутилки, посуда - домакински, кофи, щайги и др.). След тях се нареждат строителните отпадъци, металните, стъклените отпа­дъци, текстил, гума, оборска тор. Почти липсват хартиени, дървени и кухненски отпадъци. За тях се предполага, че се оползотворяват чрез изгаряне или компостиране в домакинството. Тъй като отпадъците се събират смесено, преобладаващите им съставки са различни, в зависимост от икономиката на селището - има ли производствени или преработващи предприятия в него и какви отпадъци генерират те.

На територията на общината функционира регионално депо за ТБО край с. Въглен, което обслужва общините Варна и Аксаково. Същото е приведено в съответствие с изискванията на екологичното законодателство. В края на 2004г. е въведена в експлоатация първи етап на втора клетка. В момента се изгражда втори етап на втора клетка. Експлоатационният срок на депото изтича през декември 2007 година, поради което е наложително осигуряването на алтернативно решение за обезвреждане на неопасните отпадъци преди тази дата.

Независимо от организираното сметоизвозване почти във всички населени места възникват т.н. нерегламентирани (незаконни) сметища, както и терени, заети от изхвър­ляне на строителни отпадъци. По този начин се замърсяват и земеделски. Незаконните сметища водят до трайно замърсяване на почвите и подземните води.

На територията на община Аксаково не се генерират големи количества строителни отпадъци, но на практика се депонират нерегламентирано огромни количества, в резултат на усилената строителна дейност в гр. Варна и крайбрежните курортни комплекси. Целесъобразни са алтернативните предложения за използването на стро­ителните отпадъци за заздравяване на бреговата ивица, при условие че не се депонират и опасни такива, както и разкриване на депа за строителни отпадъци.

Въпросът с третирането на твърдите отпадъци в общината още не е намерил своето пълно решение. Проблемите с третирането на отпадъците ще се решат с подобряване на материалната база чрез внедряване на съвременна техника и специализирани съдове за отпадъци. Няма икономически стимул за рециклиране на някои видове битови отпадъци, а все още населението няма изградено съзнание за важността на отпадъците като ресурс.


Опасни отпадъци
На територията на Община Аксаково най-опасните отпадъци са излезлите от употреба пестициди, както и съхраняването на годните.

При недопустимо занемаряване на отчетността и стопанисването на препаратите за расти­телна защита след 1990 г., в момента наличните количества са с изтекъл срок на годност и с не­известен качествен състав. Във всеки случай обаче, те са силноотровни химически вещества, които с времето са загубили активното си предназначение, но не и опасността си като отрови. При операциите по обезвреждането им, следва да се подхожда с голямо внимание и отговорност, предвид съществуващия риск от замърсяване, компонентите на околната среда и натравяне на хора и животни. В края на 2002г. с осигурени средства от НФООС /ПУДООС/ към МОСВ е извършена реконструкция на съществуващия склад за пестициди в с. Крумово, като е увеличен неговия капацитет и е извършено предепониране на всички налични на територията на община Аксаково пестициди.



SWOT ANALIZ

Силни страни

Слаби страни

  • Наличие на сравнително ниско ниво на замърсяване на въздуха, водите и почвите на територията на общината.

  • Наличие на обширни сравнително екологично чисти и защитени територии.

  • Характерно за Аксаково е, че е от общините със значително биологично разнообразие.

  • Има разработена програма за третиране на ТБО в най-големите населени места, която се изпълнява и предстои актуализиране.

  • Има изградена канализационна система в големите населени места и е започнал процес за изграждане на канализационни системи в по-малките населени места.

  • Изградени са пунктове за изкупуване на вторични суровини на територията на общината.

  • Изграден е център за разкомплектоване на излезли от употреба МПС.

  • Започнал е процеса за газификация на общината.

  • Липса на силно замърсяваща индустрия на територията на общината



  • Общината не разполага с голям финансов ресурс поради сравнително бедно население.

  • Констатира се високо ниво на шума, около района на летището.

  • На територията на община Аксаково няма пунктове за измерване на качеството на атмосферния въздух.

  • Липсва достатъчен административен капацитет за прилагане изискванията на новите нормативни актове на общинско ниво.

  • Липсва изградена цялостна канализационна система в по-голямата част от населените места.

  • През зимните месеци населението се отоплява предимно с твърди горива, което влошава в значителна степен качеството на атмосферния въздух в населените места.

  • Висок трафик на транзитно прерминаващи транспортни средства през територията на общината.

  • Ниско качество на употребяваните течни и твърди горива, както и висока възраст на автомобилния парк в общината.

  • На територията на общината има голям брой незаконни микросметища за строителни отпадъци.

  • Липсват пречиствателни съоръжения, а където има такива те са с ниска степен на пречистване на производствените отпадъчни води.

  • Липсва план за дейности по

рекултивиране и възстановяване на сметища и замърсени селскостопански земи.

Възможности

Рискове

  • Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите свързани с опазването на околната среда в страната /ИСПА, САПАРД, ФАР и др./.

  • Подобряване на обществената нагласа в подкрепа усилията за опазване на околната среда.

  • Използване на ресурси осигурени от неправителствени организации.

  • Повишаване на екологичната култура на населението

  • Развитие на малък и среден бизнес, свързан с екологичните проблеми и отпадъците.

  • Заустване на отпадъчни води с наличие на замърсители над допустимите норми.

  • Физически остарели пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

  • Националната система за екологичен мониторинг и контрол на околната среда няма капацитет да обхване цялата община.

  • Интересът на основните финансови донори е насочен основно към големите общини в страната.

  • Няма насочени национални и международни инвестиционни проекти с приоритетно значение към общината с изключение на сметището в с.Въглен.



5. ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ
5.1 Собствени приходи и субсидии от Централния бюджет.
За 2004 г. Община Аксаково е реализирала приходи в общ размер 5 959 х.лв. Местните приходи имат тегло 24.47% (1 458 х.лв) от общите приходи. Целевият трансфер за капиталови разходи за местните дейности е 25.81 % /1 538 х.лв./ от общите приходи.

Приходите за делегираните от държавата дейности са 49.72 % (2 963 х.лв.) от общите приходи на Общината.

Приходите за 2004 г. показват увеличение 115.80 % от приходите за 2003 г. (5 145 х.лв.)

Приходите за 2004 г., съпоставени с 2002 г. (6 875 х. лв) показват намаление, като представляват 86,68 % от тях. Това се дължи главно на разходите за социално подпомагане, които след 2002 г. не са в бюджета на Община Аксаково.


5.2 Състав и структура на собствените приходи.
Общо приходите за местни дейности за 2004 г. са 2 996 х.лв. Данъчните приходи за 2004 г. са 12,75 % (382 х.лв.) от собствените приходи. Неданъчните приходи са 30,17 % (904 х.лв.)

Приходите от продажба на общинско имущество са 7,44 % (223 х.лв.) от местните приходи.

Взаимоотношенията с Централния бюджет са установили тегло 57,08 % (1 710 х.лв.) в размера на местните приходи.

В периода 2003 г. отношението данъчни и неданъчни приходи към общия размер на местните приходи е съответно 13,05 % и 23,65 %.

Съпоставянето на съотношенията за двата периода показва покачване на дела на неданъчните приходи спрямо данъчните.
5.3 Структура на разходите по функции.


Наименование на функции

Изпълнение за 2004 г.

/х.лв./

Дял в разходите

1. Общи държавни служби

828

13,89 %

2.Отбрана и сигурност

48

0,8 %

3. Образование

2 340

39,27 %

4. Здравеопазване

38

0,65 %

5.Социално осигуряване, подпомагане и грижи

376

6,31 %

6. Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда

1 854

31,11 %

7. Почивно дело, култура, религиозни дейности

146

2,45 %


8. Икономически дейности и услуги

329

5,52 %

Общо разходи по бюджета

5 959






Р
азходи по функции /в хил. лв./

Разходите за 2004 г. представляват като основно перо “Образование” , консумиращо 39,27 % от общите разходи за периода. Близо до тези разходи са и за функция “Жилищно сторителство, БКС и опазване на околната среда”- 31,11 %. По-високия процент се дължи на това, че по-голямата част от разходите са целеви за реконструкция и модернизация на депо за ТБО с. Въглен.

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница