2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината

Внимание трябва да се отдели и да се изследват потребностите на местната икономика и тенденциите за нейното развитие по отрасли. Тези резултати могат да бъдат предложение към образователната система за адекватно отразяване в специализирани учебни заведения.

Фонд работна заплата е водещ по размер разход в общинския бюджет. Капиталовите разходи също отбелязват темп на нарастване, в сравнение с ниската им стойност през 2003 г., но размера на сумите се влияе най-вече от разходите за реконструкция и поддържане на депо за ТБО в с. Въглен, а останалите разходи остават със силно ограничена роля в общинския бюджет. Социалните разходи за помощи след 2002 г. не влияят на общинските разходи, тъй като не се изплащат от бюджета на Общината.

Визията е обобщена представа/желание на една общност за стандарта на живот и качествата на средата, която тази общност изгражда, поддържа и обитава. Записаната в предишната стратегия за развитие на общината през периода 2000-2006 г. визия: "привле­кателно място за живот, бизнес и отдих" е универсална и не адресира проблемите. Местните хора искат сигурен поминък, услуги, комуникации; да има какво да предложат на децата си, да ги задържат до себе си. Макар и скромен, дори този хоризонт на желани­ята би бил трудно реализуем от гледна точка на пазарната среда и конкуренция в утрешна обединена Европа. Необходимо е да се поставят нови цели и критерии на развитието, да се пречупи инерцията на старото мислене и прекомерно облягане на държавата. Това го мо­гат младите и образованите, хората носещи в себе си високите критерии и готовност да се конкурират. Те са стратегическият ресурс за развитие на общината.

От друга страна, скокът в посока на мечтаното развитие изисква определено време и много усилия на общинската администрация, социално-икономическите партньори и цялата местна общност. Възмож­ните опори (екологични храни, туризъм, рекреация, чисти производства) изискват чиста среда и съвременна инфраструктура (в т.ч. комуникации). Те също трябва да станат елемент на визията на общината.

Времето на свръх-концентрация (на инвестиции, услуги и хора) в града отмина. Основната цел на европейската (и националната) регионална политика е „икономическо и социално сближаване”, т.е. премахване на резките различия между стандартите на средата и на живота.

На тази основа е формулирана и визията за развитие на общината:

Община Аксаково – привлекателна за живот, бизнес и отдих, с развити конкурентноспособни лека промишленост, туризъм и селско стопанство;, осигуряваща сигурност, чиста околна среда и висок жизнен стандарт на своите граждани; привличаща младите хора, инвеститори и туристи.

6.1. Стратегически цели за развитие на общината

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички в развитието на общината. Обективните фактори и стимули за такова развитие са:

• 
  Наличие на силно-атрактивни природни и антропогенни ресурси, сглобяеми в конкурентни/продаваеми туристически продукти;
  
• 
  Ключово географско местоположение на общината за развитие на туризма, търговията и услугите.
  
• 
  Сравнително добра степен на изграденост на техничеса инфраструктура /пътната, енергийната, водостопанската системи/ в общината;
  Паралелно се отчитат и факторите, задържащи развитието:
  
• 
  Икономически спад, обхванал структуроопределящите отрасли от икономиката /промишленост и селско стопанство/ в града и общината и ликвидиране на една значителна част от производствата;
  
• 
  Недостатъчни връзки с европейските и световни полюси на концентрация на
  икономическа дейност и предприемачество;
  
• 
  Амортизирани производствени зони и техническа инфраструктура, нуждаещи се от скъпа рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременни производства;
  

Чрез визията си, общината е очертала ясна картина на очакваното бъдеще. Това предполага огромни усилия за мобилизиране на всички свои ресурси и прив­личане на външни. Това предполага още подреденост в действията и следване на подходяща стратегия. Основният извод от проведените анализи съдържа експерт­ното мнение, че общината може и трябва да приложи "укрепваща" стратегия на разви­тие.

След 2 години България ще стане част от общоевропейския пазар. С това за голяма част от бизнеса ще започнат истинските проблеми. За да оцелеят в тежката битка за пазар, местните мениджъри следва ускорено да инвестират в материални активи и оборудване, в човешки ресурси, в нови технологии, а оттам и в качество, бързина и коректност. И в обе­диняването. След 2007 г. българските компании ще трябва да реагират по-бързо на конку­ренцията.

"УКРЕПВАЩАТА" стратегия за развитие на общината предполага:

• 
  Предприемане на изпреварващи стъпки в подготовката за сливане с европейските пазари - привлекателни полета за нови инвестиции, маркетингова реклама, информиран и настроен местен бизнес, обединение, въвеждане на стандарти и технологии, предполагащи конкурентноспособност;
  
• 
  Общината залага на секторите на растеж: и ги подкрепя с всички възможни средства (позволени от закона, приемливи за гражданите на общината и подкрепени от тях);
  
• 
  Отчитайки настоящия профил на човешките ресурси, общината стимулира инвестициите в трудоемки производства от леката промишленост, за да стабили­зира заетостта;
  
• 
  Друга алтернатива на развитие на общинската икономика и укрепване на нейната конкурентноспособност е развитие на нови технологични производства за привличане и задържане на високообразовано и висококвалифицирано население;
  
• 
  Общината прави стъпки към "изпреварваща децентрализация" -укрепва капацитета си за въздействие върху цялостното развитие на общината (ресурси, администрация, партньорства, информация);
  
• 
  Общината се подготвя отрано за максимално усвояване на средства от структурните фондове на ЕС, създавайки "банка стратегически проекти" (по приложимите за общината приоритети на тези фондове);
  

Основната цел съдържа два неотделими компонента: "ИКОНОМИЧЕСКИ РАС­ТЕЖ" и "ЖИЗНЕНА СРЕДА". Първият е двигател на развитието, а вторият осмисля уси­лията на хората, реализирали това развитие. Задължително условие е целта да се прес­ледва успоредно и едновременно в двете сфери.

Първият компонент е "СТАБИЛНИ ТЕМПОВЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИ РАСТЕЖ", но не "на всяка цена", а постигнат от обновена, конкурентноспособна, природощадяща икономика. Икономика, оползотворяваща човешките и природните ресурси на общината. Икономика, приоритетно ориентирана към жизнени традиционни производства, но и към високи технологии. Икономика, разчитаща на нови инвестиции чрез активно привли­чане/насърчаване.

Другата сфера на целта е "НОВИ, ПО-ВИСОКИ СТАНДАРТИ НА ЖИЗНЕНА СРЕДА". Отчитайки констатациите от анализа, това всеобхватно понятие може да се сведе до характеристиките/стандартите в три основни аспекта - екология, инфраструк­тура, жилища. Тук се включват и усилията за подобряване на стандартите в социалния сектор (образование, култура, спорт, здравеопазване, социални жилища, социални грижи). Изборът на редуциран брой параметри на жизнената среда се мотивира с желанието да се постигне лесна измеримост на постигнатото.

Ръст на приходите от продажби;

Ръст на местните и чуждестранни инвестиции "на зелено" и в обновяване/разширяване на съществуващи производства;

Ръст на реализирания износ (в стойностно изражение);

Трайни стандартни параметри на питейната вода (във всички селища);

Трайно премахнати нерегламентирани сметища;

Ремонтирани километри общински пътища в лошо състояние и такива без настилка;

Ремонтирани километри улична мрежа в лошо състояние;

Брой стандартни обитавани жилища на 1000 човека;

Брой жилища с енергиен сертификат;

Допълнителни измерители за постигнатото по основната цел, са:

Относителният дял на заетите (в общото трудоспособно население);

Брой учащи се ( дял от общото население)

Интензитет на културния живот в общината

Реализацията на основната цел е невъзможна без конкретизация на няколко нива - приоритетни сектори, цели към развитието на тези сектори, мерки/програми към всяка от целите и накрая, конкретни проекти или проектни идеи за прилагане на всяка от мерките.

Освен секторите, съдържащи се в основната цел ("икономика" и "жизнена среда"), стратегията обхваща още един - "капацитет".

Сектор "капацитет" е от изключителна важност за приложимостта на стратегията. Той се третира в широк аспект и обхваща: инструменти за управление/въздействие чрез ресурси на местната власт (недвижимости, финанси), специализирана общинска админис­трация по стратегическо планиране, партньорства с бизнеса и нестопанския сектор, ин­формация и мониторинг.

• 
  Разработване на маркетингов профил на общината.
  

• 
  Разработване на система от маркетингови мероприятия по привличане на чужди
  инвестиции, основани на преимуществата на общината за развитие на бизнес.
  
• 
  Представяне на общината на национални и международни форуми за търсене на инвеститори.
  
• 
  Разширяване на връзките на общината с други общини, области и градове в страната и чужбина. Привличане на инвестиции от тях.
  
• 
  Създаване на лоби в национални институции, министерства и агенции и
  регулярни срещи и контакти с посолства в България
  
• 
  Разработване на активна програма за промоциране на свободни търговски обекти, сгради и терени.
  

• 
  Развитие на рекреационни зони за отдих и туризъм в крайбрежната зона, м-ст “Батова”, около природната забележителност “Побити камъни”
  
• 
  Предоставяне на неизползван сграден фонд за частен бизнес;
  
• 
  Изграждане на промишлена зона – Аксаково, Игнатиево, Слънчево;
  
• 
  Създаване на икономическа зона Варна – Аксаково – Белослав – Девня;
  
• 
  Продажба на общински терени за изграждане на нови производствени мощности;
  
• 
  Изграждане търговски комплекси - Аксаково, Игнатиево, Слънчево;
  
• 
  Предоставяне на общински терени за развитие на частен бизнес
  
• 
  Даване на концесия язовири;
  
• 
  Строителство на постоянен базар в центъра на Аксаково, Игнатиево
  

Първата необходима стъпка е към подобряване на диалога и повишаване на взаим­ното доверие както между общината и бизнеса, така и между представителите му. Втората стъпка е в координирането на бизнес-намеренията, тяхното информиране и насочване. Сътрудничеството с частния капитал за постигането на тази цел следва да се основава на базата на коректното партньорство, опростяването на административните процедури – в рамките на законовата уредба и поемането от страна на общинската администрация на ня­кои от функциите на инициатор и координатор на по-важни стопански начинания.

• 
  Анализ на нуждите, проблемите и възможностите за подкрепа от страна на Общината;
  
• 
  Провеждане на регулярни срещи с бизнеса за информиране относно общински проекти;
  
• 
  Подкрепа на бизнеса чрез осигуряване на информация за възможности за участие в Европейски програми и фондове на регионално, национално и междуна­родно ниво;
  
• 
  Създаване на Консултативен съвет за бизнес развитие към Община Аксаково;
  
• 
  Разработване, поддържане и разпространение на разширена база данни за всички търговски и индустриални имоти, които могат да бъдат отдадени под наем или продадени;
  
• 
  Осигуряване на информация за възможностите за финансиране по Европейски програми и фондове на регионално, национално и международно ниво (със съдействието на неправителствени организации);
  
• 
  Насърчаване започването на бизнес чрез правни консултации, обучение, "комплексно обслужване" за достъп до информация, посредничество за издаване на разрешителни, достъп до площ за стопанска дейност;
  

• 
  Развитие на отрасли с потенциал - текстилна и шивашка промишленост, хранително-вкусова промишленост, мебелна промишленост;
  
• 
  Развитие на алтернативни сектори - селско стопанство, нови технологични и наукоемки производства;
  

• 
  Организиране на партньорство между централните власти, общината, местния бизнес;
  

Качеството на човешките ресурси може да стане едно от основните конкурентни пре­димства на общинската икономика. То се основава на доброто образование, наличието на гъвкавост на пазара на труда и сравнително доброто съотношение между цената на труда и квалификацията. Община Аксаково засега разполага главно с работната сила, която в повечето случаи се оказва нискоквалифи­цирана и неподходяща за работа с нови технологии.

Пазарът на труда не гарантира в достатъчна степен възвръщаемост на инвестици­ите - ефектът от обучението не се реализира веднага, а в по-дългосрочна перспектива. Ос­вен това, работодателите са настроени предпазливо и по-скоро негативно към инвестиции в подготовка и повишаване на квалификацията на работната сила. Мярката предлага дейс­твия за насърчаване и подкрепа на професионалното обучение и отговаря на предизвика­телствата на средата. В тази връзка е необходимо да се доразвият и приложат идеите за съвременни образователно-квалификационни центрове.

Създаването на условия за развитие на устойчиво селско стопанство е основно предизвикателство в развитието на общината.

Целесъобразно е да се използват средствата на Структурните фондове на Евро­пейския съюз за реализиране на проекти за обучение и преквалификация, за подобряване на породите в говедовъдството и овцевъдството в общината, за съз­даване на нови масиви от трайни насаждения, традиционни за земеделието в Аксаковския район с прилагане на нови технологии в тази област, за обновяване на машинния парк и създаване на бази за почистване и съхранение на селскостопанската продукцията/етерично-маслени или многогодишни лекарствени растения/ и др.
Мярка 4.1: Създаване на предпоставки за развитие на селското стопанство чрез подобряване на информираността и изграждане на инфрас­труктура:

• 
  Организиране и поддържане на информационен ресурс в общинската администрация относно възможностите за финансиране в селското стопан­ство и регулярно разпространение на актуална информация.
  
• 
  Подобряване на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура в региона, свързана със селското стопанство.
  
• 
  Разработване на програма за промяна в структурата на културите и заетите площи.
  
• 
  Изработване на земеустройствени и комасационни проекти за подобряване структурата на земеползването в общината.
  

• 
  Създаване и инвестиране в бази за екологично чисто производство;
  
• 
  Фамилни ферми , малки мандри и млекосъбирателни пунктове;
  

• Лозаро - винарско дружество;

• Сдружения на преработвателите на селскостопанска продукция;

Мярка 4.4: Подобряване реализацията на селско стопанска продукция

• Изграждане пазари на едро за животните;

• Борси за селскостопанска продукция;

• Цехове за преработка на селскостопанската продукция;

• Подмяна лозя, трайни насаждения, овощни градини, пшеница, царевица,

• Разширение, модернизация на база нови технологии на съществуващи

• Проучване на възможностите за разработване на проекти и отчитане

• опазване и залесяване на горите;

• преработка и маркетинг в горското стопанство;

Специфична цел 5: Развитие на устойчив туризъм, базиран на природните дадености и културното наследство

Мярка 5.1.: Подпомагане развитието на културен, селски, екологичен и ловен туризъм

• 
  Насърчаване развиването на селски туризъм, местно занаятчийство, ловен, риболовен, младежки и научноизследователски туризъм;
  
• 
  Изграждане на туристически бази, спортно-рехабилитационни центрове, голф игрища, тенис кортове;
  
• 
  Изграждане на увеселителни заведения , атракциони и др.;
  
• 
  Реставрация на архитектурно-строителни паметници от античността и срадновековието – къщи, църкви, воденици, чешми, възстановяване на исторически сгради;
  

• 
  Природен парк "Побити камъни" – изграждане и поддържане информационен център, екологични пътеки, места за отдих, пътно обслужващ комплекс;
  

• Социализиране и използване на културно – историческото наследство и

Инвестициите, свързани с местната инфраструктура са основен фактор за регио­нална конкурентноспособност, за повишаване мобилността на населението, намаляват це­ната и увеличават трафика на товарни и пътнически превозни средства в района на пре­носа на хора и товари, за навлизане на информационните и комуникационни технологии.

По-добрите условия за транспорт безспорно водят до повече инвестиции и създа­ване на благоприятни условия за растеж. В тази връзка община Аксаково проявява заг­риженост и включва редица проекти за ремонт, рехабилитация или изграждане на пътища, което обаче е изключително скъпо и изисква анализ на приоритетността на всеки участък. Финансовите ресурси и експертното участие за подобни проекти са силно централизи­рани, което налага обосноваване на исканията за финансиране на пътните проекти и лобиране.

Освен интрарегионалната свързаност, от съществено значение за икономическото развитие на региона е подобряването на пътищата от националната и местните пътни мрежи. Необходимостта от ангажирането на значителни ресурси може да се обоснове в рамките на националната стратегия за транспортните коридори и да се търси поетапно по­пълване на липсващите участъци или на тези в много лошо експлоатационно състояние.

Ефектът от подобрената пътна свързаност може да се търси в следните направле­ния:

• 
  Стимулиране на местната икономика чрез подобряване на транспортните връзки със страната и съседните страни;
  
• 
  Засилване на конкурентната среда на общинската икономика чрез улесняване на транспортните връзки и по този начин стимулиране на нейната ефективност;
  
• 
  Увеличаване на заетостта в региона чрез пряка заетост в ремонтните дейности и косвена заетост в съпътстващите дейности.
  

Тук се включват:

• Доизграждане , рехабилитация и поддържане на общинската пътна мрежа

• 
  Реконструкция на водопроводната мрежа и включване на нови водоизточници
  
• 
  Доизграждане на цифрови централи и селищните телефонни мрежи
  
• 
  Поддържане на електроснабдителната мрежа
  

Едно от важните условия за изграждане на конкурентен профил на районите е дос­тъпът до информационни и комуникационни технологии. Липсата на достъп до подхо­дящи телекомуникационни услуги представлява сериозна пречка в развитието на всички райони.

Регионалната политика следва да подкрепи развитието на мрежата на информаци­онното общество в районите и достигането на значително равнище на изграденост на ши­роколентовите комуникации и прилагането на информационните и комуникационни тех­нологии чрез:

• 
  изграждане на широколентови цифрови технологии за пренос на информация;
  
• 
  подобряване достъпа до и развитие на он-лайн публични услуги;
  

• 
  подпомагане на МСП за възприемане и ефективно използване на информационните и комуникационни технологии;
  
• 
  развиване на умения, свързани с информационните и комуникационните технологии от местното население.
  

Енергийната ефективност не е самоцел, а средство за намаляване на разходите, по­добряване на конкурентоспособността, сигурността на енергоснабдяването и опазване на околната среда. За това ще се разчита на пазарните сили, но също и на целенасочени пред­варителни действия на регионалната политика:

• 
  Насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност при крайните потребители /саниране на жилищни и обществени сгради, енергоикономично улично осветление и пр/
  
• 
  Насърчаване развитието на по-икономични от електрическата енергия възможности за отопление и подобряване на достъпа на населението до тях
  

о Насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/, които подобряват екологичното състояние, като по този начин намаляват нуждата от очистване на околната среда и разходите за здравеопазване и възстановяване на нанесените щети.

Предотвратяване на безработицата и подкрепяне интегрирането на безработните в трудовия процес ще се постига чрез предложените дейности по горните цели, свързани с развитието на икономиката, инфраструктурата и уменията на работната сила, а така също и чрез предлагане на специализирани услуги на търсещите работа под формата на консул­тации и обучение.

Прилагането на превантивни и активни мерки на местните пазари на труда следва да обхванат всички социални групи с особена подкрепа за най-рисковите групи. Борбата с безработицата изисква широкообхватни мерки за взаимна подкрепа на икономическата, социалната политика и политиката по заетостта. Инструмент на тази политика са общинс­ките програми за заетост.

Основните акценти на местната политика за заетост ще бъдат върху развитието на съвременни професионални умения, информационните технологии и подобряване достъпа за обучение за младежите. Тя ще включи дейности за:

• 
  професионална преориентация/повторно обучение/ преквалификация на заетите в районите, в които се осъществяват структурни промени;
  
• 
  подкрепа на бъдещи предприемачи и самонаети.
  

• 
  Подобряване и развитие на останалата материално-техническа база следствие от икономизирането на средства при закриването на неефективни училища;
  
• 
  Постепенно и плавно преминаване на ЦДГ и ПДГ на пазарен принцип.
  

• 
  Осигуряване на преференции на здравни работници, упражняващи дейността си в
  непривлекателни райони на общината.
  
• 
  Развитие и укрепване на материално-техническата база на лекарските и стоматоло­
  гични практики.
  

• 
  Създаване на хосписи и домове за социални услуги.
  

• 
  Приоритетно организиране и насочване на дейността на медицинските кадри в областта на профилактичната медицинска помощ.
  
• 
  Организиране, насочване и координиране на действията на здравната мрежа в борбата със социално значими заболявания като:
  

• 
  Сърдечно-съдови заболявания;
  
• 
  Онкологични заболявания;
  
• 
  Белодробни заболявания;
  
• 
  Ендокринни заболявания
  
• 
  Психични заболявания;
  
• 
  Травматологични заболявания.
  

• 
  Подобряване на майчиното и детското здравеопазване и възпроизводство на населението.
  
• 
  Промоция на здравето.
  

• 
  Подобряване на условията за спорт и отдих на населението
  

• 
  Проектиране използуването на спортни площадки, плувни басейни и други спортни обекти.
  

• 
  Съхраняване и реклама на историческото и културно наследство на територията на
  общината;
  
• 
  Създаване на условия за стимулиране на културния и интелектуален живот в община Аксаково;
  

• 
  Повишаване на ефективността и обогатяване на формите на аматьорското и професионалното изкуство
  
• 
  Рационализиране и усъвършенстване на съдържателната страна на самодейните и детските художествени форми, съобразно заявения интерес от обществеността.
  

Опазване чистотата и подобряване състоянието на водата, въздуха и почвите в районите с потенциал за възникване на екологични проблеми включва прилагането на мерки, които ще подобрят екологичната обстановка в зависимост от териториалния обхват на увреждането, обхвата на засегнатото население, концентрацията на замърсяването и степента на вредност за човешкото здраве и природата. Предлаганите мерки ще въздействат в няколко направления: намаляване или елиминиране източниците на замърсяване, изчистване на замърсяването, възпрепятстване преноса на замърсяване от един на друг компонент и предпазване от замърсяване. Според характера си мерките могат да се групират като: устройствени, програмни, технически и технологични, и институционални мерки, както и партньорство с бизнеса и граж­даните.

Районите следва да се развиват на базата на уст­ройствени схеми и планове, в които се определят специални режими на застрояване и ин­вестиции, и ограничения върху правата на собственост - За целесъобразно устройство, те­риториите с екологични проблеми могат да се групират в устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени планове.

• 
  Закриване на всички нерегламентирани сметища и стари замърсявания;
  
• 
  Разширяване и оптимизиране на система за събиране и разкомплектоване на излезли от употреба МПС;
  
• 
  Въвеждане на организирано сметосъбиране и сметоизвозване във всички населени места;
  
• 
  Въвеждане на разделно събиране на отпадъци;
  
• 
  Въвеждане на такси за всички производители на отпадъци, които да покриват напълно разходите за тяхното екологически безопасно унищожаване;
  
• 
  Разширение на сметището с.Въглен – изграждане на трета клетка, инсталация за оползотворяване на биогаз. Изграждане на предприятие за преработка на отпадъците;
  

За изграждане на успешно партньорство е необходимо да се предвидят информа­ционни кампании, обучение, организиране на семинари и др. за:

• 
  Привличане и повишаване участието на обществеността в процеса на вземане на решения.
  
• 
  Осигуряване на широк достъп на обществеността до информацията, съдържаща се във всички публични регистри и други документи, съгласно нормативната уредба.
  
• 
  Повишаване на познанията, културата и съзнанието на децата и населението по въпросите на устойчивото развитие.
  
• 
  Подобряване капацитета на стопанските сектори за управление на дейности, които въздействат върху околната среда, чрез масово прилагане на доброволни еколо­гични схеми в индустриалния сектор (т.нар. схеми за екологичен мениджмънт и одит).
  

Ограниченията в благоустройствените мероприятия са свързани преди всичко с не­достига на финансови ресурси. От друга страна, приоритетността на разходите за благоус­трояване се гарантира от поименните списъци на обектите за капитално строителство. Подчертан е недостигът на финансови ресурси за благоустрийствени и социални проекти в общинските финанси. Такива се извършват предимно за сметка на централните фондове при невъзможност за акумулиране на ресурси в местния бюджет.

Тази тенденция се усилва от недостатъчните приходи от общинската приватизация и наемите от общинските имоти, както и от липсата на други сериозни неданъчни приходи.

Целта е общината да се справя по-успешно с урбанистичните цели, комбинирайки централни, местни и частни ресурси. Основна слабост на благоустройствените проекти и мероприятия е слабата финансово-икономическа обосновка. Разходването на значителни ресурси по правило не се съпровожда с мотивация на разходите като приоритети и като ползи за населението. Липсва и обществен дебат по различните аспекти на проектите - ур­банистичен, екологичен, функционален. В настоящия план за развитие на Община Аксаково присъстват няколко проекта от този тип:

• 
  Газификация на град Аксаково, проучване за газифициране на остналите населени места
  
• 
  Корекция на реки и дерета, ремонт диги язовири.
  
• 
  Подобряване състоянието на уличната мрежа
  
• 
  Водоснабдителни групи на населени места и др. урбанизирани територии
  
• 
  Изграждане на канализационни системи на всички населени места в общината
  

Наличието на силно-атрактивни природни и антропогенни ресурси, сглобяеми в конкурентни/продаваеми туристически продукти е възможност както за икономическото стабилизиране на общината чрез създаване на допълнителна заетост и приходи за населе­нието, така и за приобщаване към други общности и културен и духовен обмен.

Необходими са както определени действия от страна на общинската администра­ция, така и конкретни проекти за "социализирането " на КИН

• 
  Създаване на специален екип от Общинската администрация и неправителствени организации
  
• 
  Актуализиране на списъка на природните забележителности и културно историчес­ките паметници и контрол върху тяхното състояние
  

• 
  Коопериране на общината с потенциални инвеститори в тази област
  

• 
  Предлагане на КИН като завършен туристически продукт "собствена марка" в рек­ламна страница на общината /т. е. не описание какво има, а как може да бъде ви­дяно с предложения за организация, транспорт, храна, нощувка и пр/
  

• 
  Улесняване на достъпа до историческите места и природните забележителности и подобряване състоянието на заобикалящата ги среда /кандидатстване по проекти за достъп ../
  
• 
  Установяване на контакти с фирми, организиращи регулярни маршрути за реклама на своите продукти или съпътстващи друг отдих
  
• 
  Поддържане и експониране на обектите, представляващи интерес за посещение
  

Подходящи дейности и проекти по тази мярка включват:

• 
  Изграждане на "пазар на производителите" и улесняване реализацията на
  селскостопанската продукция на производителите от общините на областта и съседни области
  
• 
  Коопериране на усилията за преработка на местни суровини, създаване на краен продукт и реализация на пазара
  
• 
  Общи проекти за обслужваща инфраструктура
  
• 
  Изграждане на водоснабдителните системи
  
• 
  Изграждане на регионален център за управление на дейностите по отпадъците;
  

Общината трябва да укрепи своя потенциал в следните приоритетни сфери:

• 
  Координация на общинските политики;
  
• 
  Разработване и управление на проекти за усвояване на средства от
  Предприсъединителните фондове, Структурните фондове и Фонд "Кохезия";
  
• 
  Развитие на публично-частни партньорства;
  

Видовете дейност, които следва да бъдат подкрепени, са:

• 
  развитие на партньорства с частния сектор, неправителствения сектор и цялата местна общност;
  
• 
  изграждане на съвет/консултативна група за партньорство по изпълнение на плана;
  
• 
  обучение на местните партньори в прилагане на принципа на планиране с участие;
  
• 
  развитие на общинския маркетинг в партньорство;
  
• 
  информация и публичност на предвидените мерки в плана;
  
• 
  дискусионни форуми.
  

Тук се включват:

• 
  техническа помощ за подготовка на проекти;
  
• 
  обучение и развитие на уменията за управление на проекти, финансов контрол;
  
• 
  информационно осигуряване на процеса на управление;
  
• 
  системи за мониторинг.
  

В рамките на тази специфична цел ще се изгражда капацитет за подобряване на предоставяните услуги от регионалните и местните администрации, вкл. и на социални партньори и релевантни неправителствени организации (НПО), чрез обучение по мени­джмънт на персонала и специфична подкрепа за ключови услуги, ускоряване и разширя­ване на административното обслужване на едно гише на регионално и местно местно ниво.

Доброто управление и ефективната институционална структура са важен източник на регионална конкурентноспособност, защото те повишават ефективността на предприе­маните действия от публичната администрация на местно ниво.

Опитът показва, че доброто управление изисква преминаване от традиционния подход "отгоре надолу" към по-отворена форма, включваща съответните страни в реги­она. Тези партньорства трябва да обединят всички области на политиката, имащи отноше­ние към икономическото, научното и социалното развитие (интегриран подход) в дългос­рочен хоризонт (стратегически подход).

Друг аспект на проблема за комуникациите в общината е различната информаци­онна осигуреност и свързаност на населените места. Необходими са повече координирани усилия на местните администрации, информационното общество и бизнеса за реализация на информационни проекти. Състоянието и тенденциите при въвеждането на инфор­мационните технологии силно корелира с икономическото и социалното развитие на об­щините и областите и е отново повод за регионални интервенции за смекчаване на нера­венствата. Като възможна цел може да се формулира целенасочено въздействие върху ин­формационното развитие на общината и регионалната икономика, коригиране на неравен­ството във въвеждането на върховите технологии.

Успехът на обсъдените по-горе инициативи изисква и активно ръководство от страна на един предприемчив орган на местната власт, който работи в тясно сътрудничес­тво с бизнес-общността, неправителствения сектор, научно-изследователските институти и неправителствените организации. В следващите години общината ще трябва да поеме по-голяма отговорност за маркетинга на местната икономика и нейните конкурентни пре­димства. В този контекст кметът, Общинският съвет и цялото ръководство на общината ще се нуждаят непрекъснато от консултации за последиците от промените в национален и глобален мащаб върху развитието на местната икономика, за да може обществената и час­тна помощ, свързани с развитието на инфраструктурата, обучението, пропагандиране, лобиране и т.н да бъдат по-добре насочвани.

За реализация на принципа на партньорство общината следва да изгради консул­тативна група за партньорство между обществения/частния сектор по проблемите на развитието на бизнеса, която ще оказва помощ при осъществяването на местната ико­номическа политика и ще упражнява надзор на системата за мониторинг на Общинския план.

Групирани, основните източници за финансиране на планираните дейности и проекти са:

• 
  Национални източници, включващи средствата на държавното финансиране – републикански бюджет, общински бюджети, от търговски дружества с държавно и общинско участие и финансиране от частни търговски дружества;
  
• 
  Средства по Инвестиционната програма за развитие на районите за целенасочено въздействие, която ще включва средства за развитие на тези райони, разпореждана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
  
• 
  Средства с източник Европейския съюз – предприсъединителни фондове Фар, САПАРД и ИСПА до началото на 2007г.; Структорни фондове и Кохезионен фонд, както и останалите инициативи на Общността - след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС (вж. Приложение № 2);
  
• 
  Безвъзмездни средства от други източници и донорски програми.
  
• 
  Привлечени средства чрез кредитни инструменти и инвестиционни фондове (вж. Приложение № 3).
  

Продължаването на процеса на финансова децентрализация и предоставяне на по-голяма автономност на местните власти ще допринесат за повишаване на капацитета на общините, в т.ч на община Аксаково за усвояване на средства по Европейските фондове. Освен това се предвиждат и други мерки за утвърждаване на финансовата децентрализация, напр.:

• 
  Разработване на законови процедури, регламентиращи правомощията на общините да емитират дълг: процедури по обезпечаване, получаване и оповестяване на кредитен рейтинг, публичност и отчетност на операциите;
  

• 
  Стимулиране развитието на общинските кредитни пазари;
  
• 
  Даване на автономност на местните власти при въвеждането на преференции за инвеститорите (от гледна точка на местните данъци и такси, развитие на инфраструктурата и т.н.) - за насърчаване инвестиционната дейност в общините и предвид процеса на финансовата децентрализация. С действието се цели стимулиране на състезателния характер при привличането на инвеститори от отделните общини.
  

За да се осигури постоянното частно съфинансиране на дейностите, финансирани от Структурните фондове, ще се обърне внимание на мерките по Оперативните програми, където се изисква частно съфинансиране. Предвижда се създаването на публично-частни партньорства предимно в областта на концесиите при подобряването на базисната инфраструктура.

Прилагането на принципа на публично-частните партньорства за изпълнението и финансирането на задачите на общинското развитие трябва да се разглежда като въпрос от непрекъснато нарастваща степен на значимост. В настоящия момент участието на частния сектор в изпълнението на програмите за общинско развитие е ограничено почти изцяло до съфинанисрани проекти с крайни бенефициенти МСП.

Прилагането на принципа на партньорство е само по себе си механизъм за повишаване на капацитета за усвояване на средства на общината. Усвояването на огромните средства по Структурните фондове и фонд Сближаване не би било възможно без да се мобилизират усилията на широк кръг от местни партньори, т.е. на цялата общност за развитие, за разработване и предлагане на голям брой висококачествени проекти. В пазарната икономика финансовите средства са съсредоточени основно в частния сектор. Здравите местни партньорства с частния сектор откриват пътя към частно съфинансиране, с което се осигуряват допълнителни средства за местни проекти.

Макета на индикативната финансова таблица е дадена в Приложение1. Финансовите разчети за мерките и проектните идеи ще бъдат изготвени на база експертни предположения, едновременно с изготвяне на тригодишната бюджетна прогноза, след приемане от Общински съвет на предложения проект на план за развитие. Предвижда се изготвяне на детайлизирани таблици обвързани с програмите за реализация на плана за развитие.