2007 г. Уважаеми членове на общото събрание!

България е член на Сократ от април 1999 г., а ВТУ участва в подпрограма Еразъм от учебната 2000-2001 с договори с пет университета и обмен на 8 студенти и реализирани 4 преподавателски мобилности. Актуализираната заявка за предстоящата 2007-2008 година е с 52 договора. Дейнстта по Еразъм включва студентска и преподавателска мобилност и участие в интензивни програми.

През 2003-2004 – 21 преподавателски обмена, като някои са канени два и повече пъти.

През 2004-2005 – 28 преподаватели, всеки е пътувал еднократно;

През 2005-2006 – 34 преподаватели, някои координатори са пътували по два пъти.

През 2003-2004 г. – 20 студенти от областите езици и филологии, информатика, педагогика, социални дейности.

През 2004-2005 г. – 45 студенти от областите езици и филологии, информатика, спорт, география, европейска интеграция.

През 2005-2006 г. – 62 студенти от областите езици и филологии, информатика, спорт, изобразително изкуство, педагогика, история, балканистика, европейска интеграция, социални дейности.

През 2006-2007 г. очакваме успешна реализация на 75 студентски мобилности.

Студентска мобилност: приети студенти. Тенденциите са към увеличаване на броя, увеличаване на интереса от страна на студенти българисти, както и тенденция студенти българи, които се обучават в чужбина, да се включват в краткосрочно обучение в България.

През 2003-2004 г. – 6 студенти в областите езици, спорт, история, информатика.

През 2004-2005 г. – 10 студенти в областите езици, спорт, информатика.

През 2005-2006 г. – 13 студенти от езици, спорт, балканистика.

През текущата 2006-2007 г. – 21 студенти от областите езици, спорт, изобразително изкуство.

Финансиране на програма Еразъм. През 2003-2004 г. сме усвоили средства в размер на 41 258 евро, през 2004-2005 г. усвоените средства са 87 863 евро, а през 2005-2006 – средствата са 106 863 евро. От тях за студентска мобилност средставата се увеличават съответно от 24 450 на 86 707. През текущата 2006-2007г. усвоените средства само за студентска мобилност са 141 000 евро.

Програма Еразъм: участие в Интензивни програми. По тази дейност на Еразъм ВТУ участва като партньор на Париж 13 с кооридантор доц. Л. Костова и на Вират, Финландия с координатор доц. М.Тодорова. Дейността се изразява в двуседмично обучение на наши студенти съвместно със студенти на останалите партньори.

По подпрограма Коменски за стаж на езикови асистенти в училища през периода 2003-2006 г. всяка година селектираме по трима студенти, чиито кандидатури се изпращат в Националната агенция за пренасочване и докуменално уреждане на стажа. За следващата 2007-2008 година са избрани 5 студенти при новите условия на програмата – педагогически стаж за всички специалности.

Важен фактор за обучението по най-говоримите европейски езици, по японски, китайски и арабски, е присъствието на лекторите, които са носители на тези езици и на културата на своята страна. Ръководството на Университета оценява като много положителна преподавателската работа на лекторите, които през периода 2003-2007 г. работиха в Университета. По традиция при започване на учебната година, в навечерието на големите ни празници и 24 май бяха организирани периодични срещи на лекторите с Ректора на Университета и неговите заместници. Битовите условия на лекторите са значително подобрени и са им създадени възможности за работа и отдих, като ВТУ улеснява техните визови проблеми, ремонти и заплащането на труда им.

От учебната 2005 – 2006 г. имаме словашка лекторка, а от 2006 – 2007 г. и лектор по френски език. С тях броят на лекторите във ВТУ достигна 13. Успоредно с увеличаването броя на лекторите бяха открити и нови чуждоезикови центрове и семинари. На 15.11. 2004 г. бе открит Руският културно-информационен център, който бързо се превърна в предпочитано средище за различни прояви с участието на студенти и преподаватели. Партньорите ни от Уфа направиха дарение на книги и техника на стойност пет хиляди лева. Руският център във ВТУ предлага възможности за провеждане на занятия, юбилейни чествания в уютна обстановка.

С финансови средства, обезпечени по проект, бе открит Център по балканистика с библиотека. С подкрепата на съответните посолства през мандата бяха обособени езикови семинари с библиотеки по испански, португалски, гръцки и арабски език. Само за една година съществуване Гръцкият център се утвърди не само като предпочитано място за изучаване на гръцки език и цивилизация, но и като инициатор за отбелязване на различни годишнини, представяне на книги и организиране на дискусии. Би могло да се каже, че Гръцкият център е най-модерно съоръжен със съвременна техника и модерни пособия, ползва финансовата подкрепа на посолството на Гърция в София и на гръцки фирми, установени в България. Похвално е усърдието на гл. ас. д-р Димитриос Румбос, който прояви активност и осигури повече от 30 хиляди евро за нуждите на Центъра.

Много добри условия са създадени и в Арабския център, благодарение усилията на посланиците на арабските страни.

Нашето желание е залите, определени за испански и португалски език, да бъдат използвани по-пълноценно и това в голяма степен зависи както от лекторите, така и от членовете на Катедрата по романски езици.

През мандата 2003-2007 г. работиха като лектори в чужбина следните наши колеги - Ценка Иванова, Христо Бонджолов, Петър Стефанов, Мария Мъжлекова, Живка Златева, Иван Станков, Страхил Попов, Елена Налбантова, Димитър Кенанов. Отзивите за тяхната дейност са положителни. Те изпращаха участници в летния семинар и спечелиха приятели на България, на българския език и култура в чужбина.

През изминалите четири години Академическият съвет избра за "Doctor honoris causa" на Великотърновския университет 13 учени, преподаватели и общественици. Високото отличие бе присъждано на български и чужди преподаватели за доказан принос в развитието на науката и за утвърждаването на ВТУ като престижен национален център за образование и наука. Наши нови почетни доктори са проф. Василка Тъпкова-Заимова, чл.-кор. Михаил Виденов, президентът на Републиката в периода 1990-1997 г. д-р Жельо Желев, проф. Андрей Пантев и акад. Константин Косев от БАН. От чуждите учени високото отличие заслужиха проф. Патрик Льокак от САЩ, проф. Драган Жунич от Сърбия, проф. Предраг Матеич от САЩ, проф. Георги Гачев от Русия, проф. Мухамет Хадисович Харрасов от Башкортостан, проф. Марио Капалдо от Италия, проф. Атанас Ванчев от Франция и проф. Ангел Джамбазовски от Македония.

Ръководството на Университета изразява убеждението си, че с високото отличие би трябвало да се удостояват учени с високи постижения в науката, които съдействат за утвърждаването на Университета и на неговите преподаватели и не прекъсват академичните контакти с катедрите и факултетите на ВТУ.

Летният семинар е една от най-авторитетните институции в Университета, която вече 29 години ежегодно привлича около сто българисти от цял свят. През миналата година участниците в летния семинар пристигнаха от 38 страни и сред тях наред с докторанти, преводачи, дипломати се включиха и чужди граждани, установени трайно в страната, българи от диаспората, младежи и деца от смесени бракове. Най-многобройни бяха групите от САЩ и Русия – по 11, от Германия – 10, Гърция – 9. Най-младите участници бяха на 8 и 12 години, за които е подготвена специална методическа подготовка. За пореден път участваха студенти и преподаватели от реномирани университети, с които ВТУ има традиционни форми на сътрудничество – от Ягелонския университет в Краков, Московския държавен университет “М. В. Ломоносов”, университетите в Йена, Ниш, Труман в САЩ. От Солун в продължение на десет години пристигат на двудневна езикова практика възпитаници на г-жа Стефка Филипова, завършила ВТУ.

Аналогична програма стартира от тази година с Бостън Колидж в САЩ по договор с ВТУ. Седем студенти и преподавателката им по български език г-жа Мариела Дакова също проведоха своята езикова практика в рамките на три седмици във Велико Търново. Очертава се нов профил на Семинара, различаващ го от другите българистични семинари – освен традиционния академичен обмен се увеличи броят на кандидатите, които имат потребности да изучават български език поради членството на България в ЕС или които работят в институции, свързани с разширяването на контактите на страната ни, както и граждани на други страни, установили се трайно в България.

През мандата се промениха и битовите условия на участниците в семинара. Те се настаняват в сградата на мотела в непосредствена близост до Университета. Усилията на директорите на семинара през мандата – доц. Н. Колев, доц. Хр. Бонджолов, доц. Ц. Иванова, на техните заместници и на преподавателите заслужават висока оценка. Предстоящо е провеждането на юбилейния 30 семинар, който се надяваме да премине при рекорден брой участници и да бъде съпътстван с разнообразни изяви – кръгла маса, амбициозна културна програма и подходящи юбилейни издания.

Като утвърден национален център за образование и наука ВТУ продължи през мандата сътрудничеството си с общини, други университети в страната и с културни институти. Успешно се развиват отношенията ни с общинските ръководства на Тутракан и Каварна, което улеснява практиката на студентите художници и организирането на теренни проучвания на археолози и етнографи. Договорът с община Каварна е подписан през 2004 г. и подновен в началото на 2007 г. Наши колеги се включиха в културните празници на града и в археологическите разкопки. Бяха изнесени лекции пред преподавателите по български език.

Дългогодишно и ползотворно е сътрудничеството на ВТУ с Регионалния исторически музей във Велико Търново, благодарение на което наши гости от страната и чужбина имат възможността безплатно да посещават историческите музеи и обекти в града и околностите. Ползотворно сътрудничество има Университетът и с Групата на великотърновските художници.

Наскоро беше подновен старият договор с Драматично-музикалният театър във Велико Търново. Много инициативи бяха замислени и с други наши партньори – Югозападния университет “Н. Рилски” в Благоевград, Академията на МВР, които вероятно ще се осъществят от новото университетско ръководство.

Международното и вътрешно сътрудничество е съществена част от цялостната учебна и изследователска дейност на ВТУ. Очевидно е, че при съвременните пазарни условия то изисква значителни средства, за да се обезпечи както пребиваването на нашите преподаватели в чужбина, така и издръжката на нашите партньори във Велико Търново. Дълг на новото университетско ръководство е да насърчава участието на нашите студенти и преподаватели в международни проекти и програми, финансирани от Европейския съюз, без да се подценява и сътрудничеството по линия на преките договори.

През изминалите четири години Великотърновският университет бе посетен от множество посланици, министри и други високи гости. На 2 октомври 2004 г. в Университета гостува Вицепрезидентът на Република България Ангел Марин. Година по-късно по повод откриването на новата учебна година (3 октомври 2005 г.) на посещение при нас беше Президентът Георги Първанов. На 25 ноември 2003 г. посрещнахме Министър-председателя на Кралство Нидерландия Ян-Петер Балкененде, а година по-късно – Президента на Словашката република Иван Гашпарович.

Създаването на дейността по управление на качеството и акредитацията след изборите за университетско ръководство през 2003 г. беше наложено от необходимостта да се отговори на настъпващите промени в общата политика на държавата в сферата на висшето образование. Може да се каже, че това бе ход с изпреварващо значение, тъй като системата за управление на качеството, акредитацията и кредитната система получиха институционално значение от първостепенна важност при оценката за вътрешното функциониране на университетите в страната година по-късно с промените в Закона за висшето образование през 2004 г. И това не бе еднократна поправка и намерение, а постоянна тенденция в законодателството и налаганите принципи за акредитация на висшето образование в страната.

По тази причина през изтеклия период този нов сектор във дейността на Великотърновския университет работеше по няколко направления, които освен текущата дейност, обхващаха стратегически по своя характер промени. На първо място, съвсем логично беше създаването на Университетска система за управление на качеството и акредитацията. Това стана на няколко етапа. Първо се изработи документацията за институционализирането на системата, което стана през декември 2003 г., когато Академическият съвет утвърди Наръчник по качество на Великотърновския университет, който е основният документ за създаването на системата и определя целите и задачите, поставени пред Университета, както и инструментариума за действие. На базата на този документ се създадоха съответните институционални звена – университетска и факултетски комисии по качеството, бяха избрани и катедрени отговорници. На базата на проект на Световната банка системата получи и необходимото компютърно и софтуерно обезпечаване за своята дейност.

Наръчникът по качество не е документ, който е застинал във времето. С натрупването на опит и подадените идеи от вътрешни и външни одити, през април 2005 г. Академическият съвет прие промени и актуализира целите и задачите, поставени пред университетската система. Създадените според Наръчника институционални звена започнаха своята работа, извършени бяха първите вътрешни одити. Това позволи на ректорското ръководство и деканатите да придобият по-ясна представа за състоянието на учебния процес и за проблемите на вътрешноинституционалните взаимоотношения. Във връзка с тази опит, а и поради очертаващите се законови промени, напълно логично беше решението на Академическия съвет от края на 2006 г. до началото на следващата учебна година новото ръководство и съставът на Съвета да прегледат и приемат нов вариант на основния документ на Системата за управление на качеството, с което да се очертаят новите мисия, цели и задачи, които стоят пред Университета за следващите четири години. По този начин ще се отговори на очакванията на НАОА за по-нататъшното и развитие, а и ще се създаде онази рамка, която е задължителна по закон за осъществяването на ефективна дейност на всички звена.

Безспорен успех е, че така създадената система получи и висока оценка от външни за страната одитори, като през пролетта на 2004 г. на ВТУ бе връчен сертификат за наличието на система за управление на качеството по стандарта ISO-9000-2001. Последното има своето значение, тъй като в Закона за висшето образование бе включена цяла глава за необходимостта от наличие на постоянно действаща система за контрол и повишаване на качеството на образованието, давано от всеки университет. На този етап това бе абсолютно необходимо условие за започване на успешно институционална акредитация и трябва да подчертаем, че ВТУ бе едно от първите шест български висши училища и единственият класически университет, които имаха не само изградена, но и международно призната система.

Безспорен успех е, че след като получи сертификат за наличието на система за управление на качеството по стандарта ISO-9000-2001, през март 2005 г. немската фирма DQS-Helas провери и потвърди своята оценка. Следващият одит, извършен през 2006 г., още повече затвърди становището, че системата не само е необходима, но и вече функционира като неразделна част от университетската общност.

Макар че тази система за одитиране засега не се взема предвид от Националната агенция за акредитация, нашето дълбоко убеждение е, че ресертифицирането на системата е много полезно. Правените всяка година външни одити, паралелно с тези на НАОА и на вътрешноуниверситетската система, спомагат за изграждането и развитието на всички нива и формират необходимото разбиране за значението и мястото на системата за качеството за бъдещето на целия университет.

Второто направление, по което работи отделът през изтеклия период, бе отново с изпреварваща цел – създаването на нови учебни планове, съобразени с държавните количествени изисквания за придобиване на образователните степени Специалист, Бакалавър и Магистър. След утвърждаването на изискванията за времево и количествено задължение на университетските системи към отделните образователно-квалификационни степени, още през 2003 г. всички учебни планове влязоха в обемите, предвидени в Закона за висше образование.

Година след като бяха определени параметрите на отделните образователно-квалификационни степени, се постави и изискването за съобразяването им с Европейската система за натрупване и трансфер на академични кредити. Това изискване не беше само пожелание, но не позволяваше никакво творчество, тъй като бе издадена специална Наредба на Министерството на образованието и науката, която обясни “съобразяването” до последния академичен час. Наложи се през септември 2003 г. да се създаде комисия за разработване на Университетска система за натрупване и трансфер на академични кредити, която за по-малко от три месеца беше предложена на Академическия съвет за утвърждаване. Успешното завършване на този процес доведе до създаването на необходимата документация, която залегна в основата на изработването на учебните планове за всички специалности и на учебните програми.

Определените в университетската документация изисквания, както и структурата на учебните планове и програми съвпаднаха с императивните изисквания, поставени от седемте точки на чл. 44а от Закона за висшето образование, които влязоха в сила от учебната 2004-2005 г. Фактът, че Великотърновският университет бе готов за това предизвикателство още през пролетта, създаде условия за спокойно и законосъобразно посрещане на учебната година, което от своя страна позволи нормална кандидатстудентска кампания и посрещане на първокурсниците с готови учебни планове. Допуснатите грешки и несъвършенства, каквито несъмнено има в приетите над 150 учебни плана, се отстраняват в движение, без да засяга рамката, която напълно отговаря на изискванията на Закона.

Тази година завършва първият пълен цикъл на действие на бакалавърските програми в Университета. С това завършва преходът от пет- към четиригодишно висше образование и налагането и функционирането на системата за трансфер на кредити. Процесът протече без сериозни сътресения, като паралелно се използваха два учебни плана. Разбира се, бакалавърските учебни планове все още не са съвършени. Има учебни планове, в които не се спазени напълно университетските изисквания за съотношението на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини, върви се по-ръба на максималното натоварване на учебните планове до разрешения законов праг.

Завършването на един цикъл на обучение в рамките на един управленски мандат са добър повод за оглеждане на постигнатото по отношение на учебните планове. При магистърските програми, поради техния по-краткотраен времеви обхват, промени в структурата, набора от дисциплини, преподавателския състав, начина на дипломиране и практиките се правеха значително по-лесно. Това показва, че преподавателските колективи, ангажирани в една или друга степен в магистърското обучение, много бързо сами схванаха и необходимостта от промени, отговарящи на изискванията на пазара на труда, желанията на студентите и работодателите. Неслучайно Великотърновският университет си остана един от неоспоримите лидери в страната по предлагане на продължаващо обучение, независимо от ударите от всички страни, с цел да се ограничи пазарният му дял. Идеите на Министерството на образованието и науката за въвеждане на интердисциплинарни програми също е резултат от натиска, който оказва пазарът на образователни услуги и инициативността на отделни факултети и преподаватели.

Малко по-различно стоят нещата при бакалавърската степен. Все още в учебните планове за бакалавърското ниво личи зависимост от петгодишното обучение, която в някои учебни планове се изразява не само в пълния лимит от часове, но и включването на вътрешни микроспециализации, които размиват законовото изискване тази степен да осигурява базова, широкопрофилна подготовка по професионални направления и специалности. Това се отразява на търсенето на магистърски програми в отделни специалности, тъй като студентите получават предварителна подготовка и практически се изчерпва интересът им към дадено направление. Нещо друго, малкият брой на избираеми дисциплини, тяхното раздробяване и други подобни действия, които имат за цел единствено да осигурят аудиторна натовареност, водят до затруднения в прилагането на европейската система за трансфер на кредити, от което на първо място губят студентите.

Третото основно направление, по което работеха отделът и факултетите, беше подготовката за програмна и институционална акредитация на специалностите и Университета. През пролетта на 2003 г. част от докладите за програмна акредитация бяха внесени в НАОА, а друга част, и тя беше по-голямата, бяха спрени при готова документация поради извършените промените в Закона за висшето образование. Тъй като тези промени предвиждаха нови изисквания, университетското ръководство беше изправено пред нелек избор: дали да избърза и да вложи огромни количества финансови средства, неосигурени от държавата за процедури, които може да се повтарят, или да изчака новите изисквания на НАОА. Прие се комбинираният метод – част от документацията, която беше готова по-рано, беше внесена и процедурите започнаха, друга част от докладите бяха върнати от самата агенция, а трета част бе архивирана, за да бъде съобразена с новите принципи според изискванията на Закона и правилата на НАОА.

Прекратяването на програмната акредитация и въвеждането на такава по направления създаде ред неудобства, но спомогна за въвеждане на вътрешен ред, ясна самооценка на възможностите на отделните факултети, катедри и направления, даде възможност за добра съпоставка на възможностите и мястото на отделните специалности в Университета в пространството на българското висше образование.

Бавната и тромава процедура на програмната акредитация, разтеглена във времето до края на 2009 г., показва, че цялостната процедура ще завърши едва при изтичането на следващия ръководен мандат на Университета. До този момент изцяло завърши акредитирането на направление 1.1.Теория и управление на образованието и 2.2. История и Археология. В различна степен на процедура са 1.2. Педагогика, 1.3. Педагогика на обучението по...., 2.1.Филология, 2.3. Философия, 3.4. Социални дейности, 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, 3.6. Право, 3.8. Икономика, 3.9. Туризъм, 4.4. Науки за земята, 4.6. Информатика и компютърни науки и 8.2. Изобразително изкуство.

Що се отнася до документите за институционалната акредитация, през последните четири години те нееднократно бяха прехвърляни от Велико Търново в София и обратно. През 2003 г. бе написан, приет и утвърден доклад самооценка, който в последният момент трябваше да се съобрази със големите промени в Закона за висшето образование. Тези промени обаче пренесоха в бъдеще време не само програмната, но и институционалната акредитация. Трябваше да се изчака още една година Агенцията за акредитация да изработи свои правила, методика и изисквания към доклада и още една за извършване на процедурата, която приключи успешно през лятото на 2006 г. Шестгодишната институциална акредитация, която получи Великотърновският университет, ще даде възможност на новото ръководство да съсредоточи вниманието си върху необходимите институционални промени и нова стратегия, за да отговори на новите предизвикателствата, с които ще трябва да се справя през следващите години.