ИМУЩЕСТВО, РЕМОНТИ И ФИНАНСИРАНЕ

Напълно завършена и актувана беше сградата на Факултета за изобразителни изкуства, предназначена за специалността Скулптура. Трябва специално да се отбележи, че бяха нужни почти 8 години, за да се намерят средства и да се отстранят последиците от незаконните, лошо изпълнени и недовършени строителни работи, допуснати от ръководството на Университета през периода 1995-1999 г., за да може наистина да се актува сградата, която иначе беше обявена за завършена с тържествена церемония още през 1999 г.

За съжаление поради редица административни и чисто субективни пречки не успяхме да актуваме Корпус № 5. Събитията от последния месец обаче ми дават основание да вярвам, че въпросът със земята под Корпуса и следователно с актуването ще бъде решен в първия месец на следващия управленски мандат.

Решен беше в интерес на Университета въпросът със собствеността на терена и недостроена сграда в с. Керека, както и със собствеността на имота в с. Плаково.

Продължаваме да ползваме за нуждите на учебния процес безвъзмездно част от Корпус № 4 в района на Старото военно училище, по силата на чл. 19 на Постановление на Министерския съвет № 151 от 4 август 1993 г. продължаваме да ползваме част от Корпус № 3, актуван на Студентски общежития и столове.

В съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост през отчетния период отдавахме под наем 16 обекта. Процедурите бяха провеждани законосъобразно, а в договорите са залегнали клаузи, които защитават интересите на Великотърновския университет.

Взети бяха мерки за по-надеждна охрана на сградния фонд и имуществото в него. През четиригодишния период бяха допуснати само две произшествия с незначителни загуби.

Продължиха ремонтите на учебни зали, кабинети, центрове и сгради. Значителен ремонт беше извършен на сградата на Факултета за изобразителни изкуства в центъра на Велико Търново. Тази сграда има и художествено външно осветление. Основно беше ремонтирана фасадата и вътрешните помещения на сградата на Централната университетска библиотека, ремонт беше направен и на частта от сградата, където се помещава Университетското издателство.

Ремонтирана беше основно Аулата – една задача, която стоеше за решаване от много време и пред много ръководства преди нас. За по-младите преподаватели и служители ще кажа, че голямата актова зала на Великотърновския университет освен това нямаше отопление и охлаждане, макар че съществуваха въздухопроводи, объркани още при строежа и следователно съвършено безполезни. Сега Аулата има добро отопление, в което вложихме достатъчно, но не много пари. На някого може да се стори излишно като информация, но ще кажа, че след този ремонт нашата най-представителна зала вече има и тоалетни, каквито от много години нямаше. Основно ремонтирана беше и зала № 321. Знае се, че тази зала се използва много често за различни церемонии, публични лекции, пленарни заседания на научни прояви и др. Сега тази зала е в добро състояние и едва ли е нужно да обяснявам подробно какво струваше лично на мен сегашният и вид, който смятам за поносим, но не за най-добър.

И понеже така или иначе говоря за ремонти, не мога да подмина ремонта на ректорския кабинет и добавянето към него на тоалетна – забележете, без баня! Позволих си да попроменя този кабинет едва в началото на втория си управленски мандат. Не искам да казвам в какво състояние беше, когато влязох в него на 5 май 1999 г. Винаги съм смятал, че сиромахомилството е оправдание за комплексари, но аз не съм и не мога да бъда такъв. Но да поканиш да посети Университета президент или вицепрезидент на Република България, министър, посланик или какъвто и да е друг висок наш или чуждестранен гост и да го водиш с ключ в ръка из коридорите, за да му покажеш най-приемливата обща за етажа тоалетна – това аз не можах да приема. И го промених. Преди това разговарях с покойния вече архитект Камиларов – един иначе фин човек, който се оправда с особеностите на онова време и с ограниченията на задачата, която тогава му поставили възложителите на проекта. Спирам се на такъв елементарен въпрос, защото един бивш ректор и настоящ кандидат за този пост намира в преобразуването на една от двете асансьорни клетки в тоалетна към ректорския кабинет повод за генерални обобщения. Не мога да променя естетическата нагласа на този господин, но ще припомня, че именно той като ректор забрани използването на асансьорите в Ректората. Както между впрочем и използването на Спортната зала!

Ще приключа с последните ремонти на партерния етаж на Ректората. Ремонтирана и променена беше портиерната и още три помещения, в които работят ръководители на част от университетската администрация. Може да съм старомоден, но смятам, че първото впечатление на нашите бъдещи студенти и на техните родители е най-важно. Както и на всички гости на Университета, които го посещават за първи път.

Ремонтните работи, както е известно, се извършват със собствени средства, чието осигуряване беше и си остана най-трудната задача на ръководството на Университета. Дано следващият ректор бъде по-изобретателен и да намира повече пари, но трябва да знае, че когато има пари, никой не пита откъде са взети, а липсата на пари е страшно изпитание за всеки ръководител.

През изминалите четири години ръководството взе мерки за поевтиняване на отоплението. Ремонт беше направен на абонатната станция на Корпус № 3 и сега вместо нафта като гориво се използва газ. Газифициран е и Корпус № 5. Направени са първите стъпки за преминаване на газ на паровата централа в района на централните университетски сгради. Имаме разбиране от страна на Великотърновския общински съвет, пред който аз като общински съветник поставих въпроса за включване в инвестиционната програма на средства за прокарване на газопровода от хотел "Янтра" до моста на квартал "Света гора". Имах полезни разговори и с отговорни ръководители на "Раховец газ".

В значителна степен беше благоустроен районът около Ректората, обнови се фасадата на централния вход, обособено беше пространство за паркиране пред Корпус № 5, промени бяха направени и на други места. Това са неща, които могат да се видят с просто око. Освен ако човек не иска да ги забележи!

Започна осъществяването на идеята за построяване на университетски храм. Тази благородна дейност се дължи на г-н Стефан Шарлопов – възпитаник на Великотърновския университет и голям родолюбец. Той даде сумата за изграждането на основите на храма, той беше инициатор и за създаване на Сдружение "Майка България", с чиито средства строежът ще бъде довършен. Университетът участва в изграждането на църквата със символична сума.

Финансирането на Университета продължи и през изминалите 4 години да става от 2 източника: държавна субсидия и собствени средства. Субсидията зависеше от броя средноприравнени студенти и от държавната издръжка за всяка специалност, която едва през 2006 и 2007 г. се увеличи минимално. Тази нова схема създаде големи трудности не само на Великотърновския университет. На практика ние станахме още по-зависими от желанията и настроенията на министерски чиновници. Издръжката на един студент се определяше от Министерството, то решаваше и каква да бъде държавната поръчка. През последените 2 години бяха прекратени договарянията за уточняване на държавната поръчка. Има и парадоксални неща: трима задочни студенти сега се приравняват към един, а иначе сме задължени да обучаваме задочниците най-малко с половината от аудиторната натовареност на редовните студенти. От две години средствата за осигурителни плащания изобщо не идват в Университета – от нас се искат само сведения. Това означава, че държавната субсидия стига колкото да се осигурят заплатите на преподавателите и служителите. Макар че всяка година с много разправии държавната субсидия се издължаваше напълно или с малък недостиг, темповете на нейното увеличаване бяха далеч под равнището на годишната инфлация. От приложенията към доклада се вижда, че през 2004 г. субсидията е била увеличена с 5.8%, през 2005 с 2.2%, а през 2006 – с 5.4%.. През това време заплатите се вдигаха ежегодно с 6-10% (средното процентно увеличение е 9.8), на няколко пъти рязко се увеличи минималната работна заплата. Не вземам предвид нивото на инфлацията. И на нас всяка година ни се обясняваше, че в новата субсидия са предвидени всички промени в плащанията, инфлацията и др. Оставям това без коментар. Ще си позволя само да кажа, че субсидията стигаше горе-долу за заплати и осигуровки. Всички останали разходи се поемаха от собствените средства на Университета. Не бива да се забравя, че всяка година ръководството осигуряваше средства за тринадесета заплата (около 50%), редовно се изплащаха великденски и коледни добавки от фонд СБКО. От началото на 2006 г. всички заплати бяха повишени с 13% със собствени средства, което значи, че през 2006 г. ние сме получили не 12, а 14 заплати.

Каквото и да се говори, ръководството винаги се е грижело Университетът да има достатъчно собствени приходи. Не ми се иска да припомням с какви неприятности бяха свързани нашите усилия. Ще кажа само, че срещу доброто финансово състояние на Университета се бореха наши, великотърновски преподаватели, единият от които като ректор в края на управленския си мандат беше оставил касата почти без пари. Въпреки всичко, въпреки тежката компроматна война, ние успяхме да задържим едно прилично финансово ниво. През 2003 г. собствените средства надвишиха субсидията с 51:49%. След силното свиване на изнесеното продължаващо обучение съотношението между процента на собствените средства към субсидията се измени неблагоприятно: през 2004 г. 46:54% , през 2005 г. 45:55%. Благоприятно развитие се отбелязва през 2006 г., когато делът на собствените средства нарасна на 49 срещу 51%.

Трябва да се има предвид и това, че през всичките четири години университетският бюджет издържаше и двата педагогически колежа, които без преотстъпените средства от програми за продължаващо обучение, което факултетите провеждат на тяхна територия, досега категорично щяха да фалират.

Опитът, който получих като ректор в продължение на 8 години, ме научи не само да търся средства, но и да не ги разпилявам. Всъщност това важи за бюджета и на всяко нормално семейство. Неблагоприятните обстоятелства наложиха да се вземат непопулярни мерки, каквато например беше прекратяване изплащането на средства за наднормени часове. Ще припомня, че наднормени часове започнаха да се изплащат след въвеждане на платено обучение в началото на 90-те години. Това обучение беше премахнато през 1999 г., но наличието на изнесено обучение даде възможност наднормените часове да продължат да се изплащат още няколко години. Такова обучение вече няма. Зная, че едно от първите искания към новия ректор ще бъде да се възстанови старото положение. Моят съвет, уважаеми колеги, е да не го правите поне докато не се появи нов начин за финансиране, който да увеличи собствените приходи. Виждам, че преподавателите упорито не желаят да преработят прекомерно претоварените с часове учебни планове, тъй като се надяват пак да вземат наднормени. Очевидно скоро няма да се премахне разликата в мисленето на онзи, който носи отговорност за финансовата сигурност на 900 семейства и онези, които мислят само за себе си или за своето семейство. Иначе няма как да се обясни защо уважавани хабилитирани преподаватели си позволяват да надписват часове, да представят две командировъчни заповеди за един и същ период и т. н.

През изминалите четири години се стараехме да се грижим еднакво за всички факултети, независимо от това, че само 2-3 от тях носят собствени средства, а останалите предимно харчат. Няма как, все пак работим в университет, а не във висше училище с няколко специалности от едно направление, което се нарича "университет по…". И още нещо, няма кой да ни плати 1 милион лева за отопление, ако не сме го платили. Все пак Великотърновският университет не е Софийският, нали?

В края на този раздел ми се иска да кажа нещо много важно. Преди четири години, когато поемах втория си управленски мандат, аз обявих, че оставям Университета, който през 1999 г. получих с деноминирани 24 141 лв., с повече от 2 милиона и половина. Сега, четири години по-късно, ми е приятно да ви съобщя, че средствата са с 1 милион лева повече, отколкото през май 2003 г. Към 23 април 2007 г. в левовата бюджетна сметка на Великотърновския университет имаше 3 523 954 лв. Дано не намалеят бързо, дано да се умножат!

Като оставям настрана твърденията на хора с вечно незадоволени амбиции, искам да благодаря на всички, с които заедно решавахме най-важните проблеми на Великотърновския университет и които в тежки моменти подкрепяха мен и моите най-близки сътрудници.

На 24 октомври 2005 г. Академическият съвет утвърди предложение за създаване на Университетски кариерен център. Този център беше част от Националната програма за студентски стажове, лансирана от проект "Пазар на труда" на Американската агенция за международно развитие. Дейността на Центъра, която пряко се ръководи от гл. секретар Олег Божанов и неговия сътрудник Деян Хаджийски, има за цел да ориентира студентите за възможностите, които предлага пазара на труда в България. От друга страна, Кариерният център има за задача да насочва бизнеса към изявени млади специалисти, които учат или завършват във Великотърновския университет. Смятам дейността на Университетския кариерен център за много важна, полезна и добре развивана. В момента в Центъра са се регистрирали 485 студенти от различни факултети, най-много от Филологическия и Стопанския. Общо 234 предложения за работа и стажантски практики са постъпили от страна на работодателите. 61 от тях са се регистрирали официално в Центъра.


Накрая дължа искрена благодарност на най-близките си сътрудници, заместник-ректорите проф. дфн Стоян Буров, доц. д-р Христо Глушков, доц. д-р Атанас Дерменджиев и доц. д-р Милко Палангурски, на главния секретар инж. Олег Божанов и главната счетоводителка Благовеста Хаджипеткова. Всички те работиха много отговорно и аз съм благодарен, че в този мандат имах заместници и близки сътрудници, които работеха в екип и сред които се чувствах добре.

Благодаря и на деканите – с повечето от тях имах не само чудесни служебни, но и хубави приятелски взаимоотношения, които се надявам да запазя и в бъдеще.

С най-добри чувства, но и с известна тъга се разделям с чудесната ректорска администрация. Не се наемам да изреждам имената им, за да не пропусна някого.