2012 Стратегически подходи за развитие на културния туризъм

Рецензент: доц. д-р Наталия Христова

2. Туристическа интерпретация на антропогенните ресурси

3. Културно наследство


ІI. Система за управление на културния туризъм
1. SWOT и PEST анализ на културния туризъм

2. Визия, мисия и цели на културния туризъм

3. Стратегически насоки за развитие на културния туризъм


ІII . Продуктови структури на културния туризъм

1. Световни цивилизации и културно – исторически туризъм

2. Бит, традиции, обичаи и етноложки туризъм

3. Поклонничество и религиозен туризъм

4. Езотеричен туризъм


Заключение

Литература

„Паметта е основа на индивидуалната личност, така както традицията е основа на колективния живот на хората. Ние живеем в спомени и чрез спомени, и нашият духовен живот в крайна сметка е нищо повече от усилия да запомняме с постоянството и надеждата нашето минало да бъде наше бъдеще”.

Туризмът е феномен, бизнес и рекреация и се превръща в неотменима част от начина на живот. Той може да бъде средство за повишаване качеството на икономическия, социокултурния и екологичния аспект на живота на хората. Основният въпрос за неговото успешно развитие е да се разработи и реализира стратегия, водеща до устойчива туристическа индустрия. Стратегия, която да носи дългосрочни ползи на трите основни социални групи в туристическия процес – местното населението, туристите и извършващите туристическите услуги, без да се вреди на природната и антропогенната среда в дестинацията

Туризмът като обект на познание и управление изисква интердисциплинарност на знанията. Той е един от ускорителите на глобализацията, обхващащ във все по-голяма степен различните аспекти на социално-икономическото и културното развитие в световен мащаб. Туризмът става част от начина на живот на все повече хора по света. Глобализацията, знаков компонент на която се явява туризмът, определя и нов подход в управлението му – променят се неговите принципи, методи и начини на реализация на функциите му. Ключово значение придобиват проблемите по опазването и туристическата интерпретация на световното и националното природно и културно наследство, устройството и използването на рекреационните територии, екологосъобразността на видовете и формите на туризъм и тяхното устойчиво развитие.

Туристическата индустрия е свързана с редица други сектори и дейности в икономиката на дадена страна – хранителната и леката промишленост, сектора на услугите, транспорта, инфраструктурата, строителството и др. Не напразно туризмът е основен приоритет в икономиката на страната ни, защото неговото развитие довежда до развитието на свързаните с него отрасли и сектори. В зависимост от продуктовите структури на туризма той се интегрира и си взаимодейства с културата, образованието, здравеопазването, екологията.

Приоритетна насока в устойчивото развитие на туристическата индустрия е културния туризъм. Неговото бъдеще и опазването на културното наследство в изключителна степен зависи от това кой го управлява, кои са неговите субекти. Частните музеи, концесионирането на културни ценности, меценатството са форми на активизиране на предприемачеството и повишаване на икономическата ефективност, но от това не следва, че културния туризъм и особено неговата ресурсна основа – културното наследство трябва да бъдат меркантилизирани изцяло.

Стратегическо направление за постигане на устойчиво развитие е разработването и реализацията на многообразните форми на културния туризъм, чиято основна характеристика е устойчивостта. Взаимодействието между социокултурната среда и туризма изисква оптимално решаване на въпроси като: антропогенни ресурси – културно историческото наследство и социалната практика като туристически ресурси; дестинации и приемащи общности; световни цивилизации и религии; национални култури и съвременност; видове, форми и продукти на културния туризъм – културно – исторически, религиозен, етноложки, езотеричен Познанията за антропогенните туристически ресурси също изискват широк теоретичен профил и многообразие на знанията, отнасящи се до научни дисциплини като история, археология, културология, антропология, етнология и др.

Развитието на културния туризъм изисква използването на съвременни те методологии на стратегическото управление и устойчивото развитие. Целесъобразно би било да се постигне ясно разграничаване на държавните и стопанските функции, без те да се противопоставят, взаимно изключват и пречат за постигане на общата цел. За това е нужно разработването на ясна визия, правилна мисия и дългосрочни цели на развитие, както и адекватни форми на сътрудничество и гъвкави финансови механизми.

Устойчивото развитие на културния туризъм предполага максимално съобразяване с интересите на местните общности. Те следва да бъдат основните печеливши от развитието, да бъдат включвани оптимално в разработването и особено реализацията на културни туристически продукти, активно да участват в опазването и управлението на материалното и нематериалното културно наследство.

Културният туризъм и неговата същност се определят от понятието култура и нейните пространствени и времеви характеристики, проявлението й като процес и резултат. В антропологичен аспект тя е общ израз на човешкото поведение, начин на живот, знание, навици, обичаи, вяра, език, идеи, норми. Кант определя културата като “ общият вътрешен дух, откриван в дейността на хората”.

Културата е съвкупност от духовни, материални, интелектуални и емоционални характеристики на всяко общество или социална група и е израз на начина на живот, на основните права на човешкото съществуване, ценностните системи, традициите и вярванията.

Култура е и дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности. В този смисъл, туризмът чрез своята познавателна функция допринася активно за това. В Концепцията за развитие на българската култура, която е основа за разработването на дългосрочна стратегия, е отделено специално внимание на симбиозата култура и туризъм. В нея са очертани перспективите за развитието на културния туризъм в България като фактор за устойчиво икономическо развитие, генератор на приходи и работни места и основополагащ фактор за изграждането на имидж на България като атрактивна туристическа дестинация.

Културният туризъм пресъздава и пренася през поколенията паметта на човечеството и я прави достояние на участниците в него

Регулаторната рамка на Европейския съюз определя свободното движение на професионалисти от културния сектор и на предмети на културата, както и връщане на незаконно изнесени предмети на културата от територията на държава членка. Директивите и регулациите на ЕС са от стратегическо значение за опазването, управлението и популяризирането на културното наследство на България.

Стратегическите подходи за развитие на културния туризъм са свързани с разработването на стратегически насоки, а в последствие и на ресурсно осигурени стратегии на национално, регионално и местно равнище за управление на антропогенния ресурсен потенциал на туризма. Това трябва да става на системна основа с участието и взаимодействието на отговорните и заинтересовани институции и фирми. Възприемането на такъв стратегически подход би осигурило устойчиво развитие на продуктовите структури на културния туризъм и ще спомогне за развитието на териториите и ефективното използване на структурните фондове и оперативните програми на Европейския съюз. Това, от своя страна, ще бъде гаранция за съхраняване на националната културна идентичност и за опазването на културното и историческото ни наследство.

Взаимодействието на туризма и антропогенната среда е многостранно и има различни измерения и ефекти. Устойчивото развитие на туристическата дестинация зависи от отношенията между трите основни антропогенни фактора в нея – местното население, туристическия бизнес и туристите и провежданата политика в тази насока.

Взаимодействието на туризма и антропогенната среда е многостранно и има различни измерения. Негови положителни социокултурни ефекти са местно производство на стоки и сувенири и насърчаване и възраждане на местните форми на изкуство - фолклор, кулинарно изкуство. На макроравнище устойчивото развитие е свързано с повишаване на благосъстоянието на населението и намаляване на бедността и неравенството. Стратегически инструмент в това отношение е индексът на развитието на човека (Human Development Index), който е обобщен показател, даващ възможност за многоаспектни сравнителни анализи между страни, региони и дестинации.

Отрицателните ефекти са свързани основно със загуба на културна идентичност, вреди върху начина на живот, културната и ценностната система на местното население. Новите форми на заетост унищожават традиционните модели на работа на приемащата общност, налагат различни модели на потребление и като цяло формират нови модели на живот, като се размива културната идентичност. Други отрицателни ефекти са: влошаването на международното и етническото разбирателство, заетостта в туристическата индустрия често е дехуманизираща, туристите имат нежелан "ефект на демонстриране". Превръщането на една територия и населените места в нея в туристическа дестинация, води не само до пространствена, но и до социокултурна промяна.

Социалният ефект от жизнения цикъл на туристическата дестинация показва, че в различните му фази настъпват промени в отношението на общността домакин към туризма. При анализа на взаимоотношенията между туристите и местното население може да се използва индексът на Докси за степените на раздразнение на местното население, протичащо в следните етапи:

- еуфория - първоначална фаза на развитие, при която посетителите и инвеститорите са добре дошли. Характеризира се със слабо планиране и формализиран контрол, при които местното население и социалните групи имат по-голям потенциал;

- апатия - посетителите се приемат като даденост и контактите между местни и външни лица са по-формални. Планирането е свързано главно с маркетинг като туристическата индустрия затвърждава позициите си;

- раздразнение - наближава се степента на насищане и в местното население се явяват опасения относно туристическата индустрия. Външното планиране и контрол се засилва чрез увеличаване на инфраструктурата, а не чрез ограничаване на растежа. Появяват се местни протестни групи, деклариращи позициите си;

- враждебност - раздразнението се проявява открито. Туризмът се счита като причина за всички проблеми. Планирането е насочено към "оздравяване", но се увеличава рекламата с цел да се балансира влошаващият се имидж на дестинацията. Борбата между различните групови интереси налага компромис.

Опазването на социокултурната среда и на антропогенните ресурси, съдържащи се в нея, се регламентира чрез съответна правна рамка и специализирано законодателство. Създаването, въвеждането и контролът по спазването на нормативната база се извършва чрез съответни институционални структури, като се създават мрежи за поддържане и опазване на културните обекти. Туристическата интерпретация на антропогенните ресурси се осъществява чрез съответните териториално устройствени решения, както и технологии за консервация и реставрация.

При туристическия достъп и представянето на обектите се оформят две зони. Първата зона презентира културно-историческия ландшафт. Това е резерват на защитени културно-исторически обекти, при който посещенията са съобразени с поемния капацитет на обектите. Втората зона се нарича защитна и служи за отделяне и охрана на обекта, както и за подчертаване и улесняване на възприемането на обекта. Вертикалната планировка на зоната съдържа паркоустройство, водни площи и тревни алеи. В нея са локализирани и обслужващите дейности - информационна, търговска, социално битова.

Туристически бизнес


Местно

население Туристи

Ефективната и правилна туристическа политика би следвало да способства за повишаване жизненото равнище на местното население и да осигурява интеграция на туристическата инфраструктура в местната социалноикономическа среда. Устойчивото развитие на една дестинация зависи в изключителна степен от включването на местното население в туристическия бизнес и то не само като трудова заетост, а като активен участник в него и фактор при вземането на стратегически решения.

В стратегическата програма „ Дневен ред 21 век” на Световната организация по туризъм се определят следните цели, отнасящи се и за културния туризъм:

1. Икономическа жизнеспособност. Да се осигури жизнеспособността и конкурентоспособността на туристическите дестинации и фирми, така че да се гарантира продължителния им просперитет и това да им донесе дългосрочни ползи.

2. Местен просперитет. Да се максимизира приносът на туризма за просперитета на приемащата дестинация.

3. Качество на заетостта. Да се увеличи броят и качеството на работни места, създадени и поддържани от туристическата индустрия, включително и по отношение на нивото на заплащане, условията на обслужване и достъпността на всички, без всякаква дискриминация по отношение на пол, раса, физически увреждания или по друг начин. Туризмът да се превърне в стимул за развитие на човешките ресурси на местно и регионално ниво в зависимост от уникалната специфика на дестинациите.

4. Социално равенство. Да се търси широко разпространение на икономическите и социалните ползи от туризма сред цялата приемаща общност, включително подобряване на възможностите за достъп до услуги и увеличаване на приходите на местното население.

5. Удовлетворение на посетителите. Да се осигури безопасно и удовлетворително пребиваване за посетителите. Туристическите услуги да са достъпни за всички, без всякаква дискриминация по отношение на пол, раса, увреждания или по друг признак.

6. Местен контрол. Да се предоставят възможности на местните общности за участие в процеса на планиране и вземане на решения относно управлението и бъдещото развитие на туризма в съответната област. По – широк кръг от местната общност да бъдат активно ангажирани с този процес и решенията да бъдат вземани след постигане на консенсус между съответните заинтересовани страни.

7. Социално благоденствие. Да се поддържа и засилва качеството на живот в местните общности, включително и достъпа до ресурси, удобства и животоподдържащи системи, като се избягва всякаква форма на социално унижение или експлоатация на населението от приемащата общност.

8. Културно богатство. Да се уважава историческото наследство, автентичната култура, традиции и особености на приемните общества и да се насърчава тяхното съхранение и развитие.

9. Физическа цялост. Да се поддържа и развива качеството на естествената природна среда – урбанистичен и природен пейзаж, както и да се избягва всякакво физическо и визуално изменение на околната среда, което би довело до нарушаване на равновесието или до неестетичност на средата.

10. Биологично разнообразие. Да се поддържа съхранението на естествената природа, хабитати и дивия живот, като се минимизират вредите върху тях.

11. Ефективно използване на ресурсите. Да се минимизира използването на оскъдни и невъзстановими ресурси за развитието и управлението на туристически съоръжения и услуги.

12. Чистота на околната среда. Да се минимизира замърсяването на въздуха, водата и почвите и генерирането на отпадъци от предприятията от туристическия сектор и от посетители.

Туризмът предизвиква едновременно положителни и отрицателни ефекти в страната-домакин и приемащите общности. Правилно провежданата политика и стратегиите за устойчиво развитие на туризма могат да минимизират и дори да премахнат негативните ефекти. Стратегическото планиране изисква добро взаимодействие и целесъобразно разграничаване на дейността на субектите на институционалното и бизнес-управлението в дадена територия - туристическа дестинация. Туризмът може да бъде средство за повишаване качеството на икономическия, социокултурния и екологичния аспект на живота на населението. Основният въпрос е да се разработи и да се проведе стратегия водеща до устойчива туристическа индустрия, такава която носи дългосрочни ползи на населението, туристите и туристическия бизнес без да се вреди на природната и антропогенна среда в дестинацията.

При класификацията на антропогенните туристически ресурси критериите могат да бъдат времеви, пространствени и сфери на живот. Ако приемем времевите критерии, то ресурсите се класифицират в две посоки – минало и настояще.

Миналото на човечеството, като туристическа интерпретация, обхваща културно-историческото наследство и митовете, легендите и преданията на различните общности. Интерпретирането на съвременността от туристическа гледна точка, позволява да се оформят три групи ресурси – събития; културни, спортни и индустриални обекти; бит, традиции, обичаи и фолклор.

Културите и цивилизациите като етапи в периодизацията на историята и териториите, върху които те са се развивали, могат да служат за отправни точки при разработването на дестинациите за културно-исторически туризъм. Продуктовите структури на културноисторическия туризъм могат да се разработват върху антропогенни ресурси, включващи артефакти от различните цивилизации и култури.

Световните религии и различните видове местни култове и вярвания са антропогенни ресурси на религиозния или на култовия и езотеричния туризъм. По-голямата част от култовите обекти на политеистичните религии са вече част от историческото наследство, с изключение на съвременната Индийска цивилизация в регионите, в които се изповядва политеизмът.

Митологията, култовете, езотеричните практики и свещените места пораждат силна мотивация за туристически посещения. Разработваните на тази основа форми на езотеричния туризъм печелят все по-голяма популярност.

Събитията от съвременността и начинът на живот са мотиви за туристически пътувания. Те са социално-познавателни ресурси на туризма, като включват стокови пазари, жизнено равнище, стопански обекти и забележителности.

Ресурсите са териториално разположени и имат съответни географски характеристики. Те са части на природата и културата и за да бъдат дефинирани като туристически ресурси е необходимо да преминат през процес на интерпретация, съдържащ няколко етапа.

Процесът започва с идентификация на ресурсите, която ги определя като такива на базата на определени класификационни признаци. При нея един обект или явление се идентифицира като потенциален туристически ресурс и се определя в класификационна схема. В зависимост от принадлежността на ресурсите към съответната среда (природна или социо-културна), те се подразделят в две основни групи - природни и антропогенни. Вторият етап е свързан с оценката на ресурсите, с техните количествени и качествени характеристики. От особено значение е в следващия етап да се предвидят мерки за опазване, съхраняване и евентуално възпроизводство и ако е възможно - възстановяване на ресурсите. След установяването на режима на ползването се преминава към последния етап - туристическата интерпретация на ресурсите. Тя се извършва както по отношение на туристическото търсене, на пазара и съответните негови сегменти, така и на предлагането на туристическия продукт. В първият случай е необходима туристическа информация за съответния ресурс, която да бъде маркетингово насочена към потенциалните клиенти, а при втория - преди всичко уточняването и създаването на туристически достъп до него и изграждането на съответна инфраструктура.

От методологическа гледна точка на туризма, културните ценности са негови антропогенни ресурси. За ефективността на симбиозата “култура - туризъм”, от съществено значение е хармонизирането или използването от туризма на методиките за идентификация, оценка и интерпретация на антропогенните ресурси. Например, в етапа на заключителната комплексна оценка при културно-историческите ценности фигурират критерии като автентичност и научна и художествена стойност. Ако разглеждаме обектите на културно-историческото наследство и като бъдещи туристически обекти, то при оценката в сферата на културата би трябвало да се има предвид бъдещата им туристическа интерпретация. И обратното - при интерпретацията и разработването на продуктовите структури на културния туризъм, те трябва да бъдат съобразени и съответни на класификационните схеми и критериите за оценка на културните ценности, направени от ангажираните институции.

Процесът на туристическа интерпретация на антропогенните ресурси обхваща етапите на идентификация, оценка, опазване, включване в продукта и позициониране на пазара. Той започва с идентификация на ресурсите, при която един обект или явление се идентифицира като потенциален туристически ресурс на базата на определени класификационни признаци. За основа служи посочената по напред класификационна схема при използването на времевите критерии минало и настояще. На тази основа бихме могли да извършим класификация на антропогенните ресурси по групи – културно историческо наследство; религии; митове, легенди и предания; събития; бит, традиции и обичаи; съвременни културни, индустриални и спортни обекти. Те от своя страна могат да бъдат ресурсна основа на видовете културен туризъм – културно – исторически, религиозен, етноложки, езотеричен.

Оценката на антропогенните ресурси се извършва и спрямо критериите за уникалност и значимост за националната идентичност и тяхното място в световното и европейското културно наследство. В туристически аспект културните ценности могат да бъдат от световно, национално и местно значение. Придобиването на съответен статут зависи от нормативната уредба за това – за тези от световна значимост от критериите за обекти от Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО, а за културните ценности с национално значение от Закона за културното наследство.

От стратегическо значение за устойчивото развитие на културния туризъм е етапът на опазване и съхраняване културните ценности като антропогенни ресурси.

Методологията и цялостния процес на опазване на културните ценности е в зависимост от техния вид, статут и местонахождение. Териториално - устройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща проектирането, съгласуването и одобряването на устройствените, както и финансирането и извършването на дейности за тяхното опазване и експониране. Тя включва:

- режими за опазване;

- устройствени схеми на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство;

- устройствени планове на защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство и специфични правила и нормативи към тях;

- планове за опазване и управление на недвижими културни ценности.

Опазването на културните ценности се осъществява и чрез специализираните дейности консервация, реставрация и адаптация, които целят предотвратяване на разрушаването, стабилизация на състоянието им, както и улесняване на тяхното възприемане и оценка при максимално запазване на автентичността им.

Етапите на създаване и позициониране на туристическите културни продукти на пазара са част от технологията на стратегическото планиране и управление и разработването на продуктови и маркетингови стратегии. Те се отнасят както по отношение на туристическото търсене, на пазара и съответните негови сегменти, така и на предлагането на туристическия продукт. В първият случай е необходима туристическа информация за съответния ресурс, която да бъде маркетингово насочена към потенциалните клиенти, а при втория - преди всичко уточняването и създаването на туристически достъп до него и изграждането на съответна инфраструктура.

Обработката и систематизирането на информацията от анализа и интерпретацията на антропогенните ресурсите е основата, върху която се изгражда целевата ориентация на стратегията за устойчиво развитие на културния туризъм. Тя се състои се от последователност от дейности, които започват с визията, която имат субектите на управление за бъдещето на системата, минават през мисията и процеса на целеполагане и завършват със стратегиите, чрез които се реализира развитието. Целевата ориентация на стратегиите зависи от провежданата политика за развитие на културния туризъм.