4. Езотеричен туризъм
Езотеричният туризъм)е свързан с историята и хронологията на езотеричността, която съпътства човечеството от началото на неговото съществуване. Неговата същност и характеристика са неконвенционалността и мотивацията на участниците, тяхното емоционално и интелектуално тежнение към невидимото, скритото и мистериозното. В митовете и обредите се предава и възпроизвежда легендата за появата на тайнственото и магичното, което се отъждествява с езотерични места, обекти и практики.
През втората половина на миналия век се формира една от популярните в Западна Европа и САЩ форми на езотеричния туризъм - NАТ.( New Age Tourism). Той се дефинира като постмодерен туризъм на постмодерното общество. Предпоставки за развитието му са нестандартните културни течения през 60-те и 80-те години на 20 век. Неговата характеристика е желанието за самовглъбяване и търсенето на собственото „Аз”. Той е и посещение на културни обекти и изследване на алтернативна култура, целта на което е посетителят да преоткрие себе си. Мотивите на туриста са търсене на нестандартното, скритото, трудно обяснимото.
Обекти на NAT, в повечето случаи, са исторически места, познати от древността – свещени места и енергийни центрове, където хората хилядолетия наред търсят отговори, вдъхновяват се или получават видения и пророчества за пътя, по който трябва да вървят. Тези места притежават енергия от минералите в земните недра, подземните води или обединяват енергията на хора, растения и животни, и ред необясними фактори. В книгата си Places of Peace & Power, Мартин Грей класифицира според енергията, която притежават, 32 категории свещени места на земята – древни светилища, пророчески места, свещени планини, острови и лабиринти и др. Повечето от тях са и световни туристически обекти – Мачу Пикчу, Стоунхендж, Делфи, Египетските пирамиди и др.
В тематично и съдържателно отношение, обектите на езотеричния туризъм често се припокриват с тези на културно – историческия и религиозния туризъм. Разликата, освен в мотивацията и убежденията на посетителите е и в степента на доказуемост и обяснимост за произхода, предназначението или периода към който, те се отнасят. Например мегалитната култура, артефакти и достижения на древни цивилизации, религиозни учения и окултни практики.
Вековен езотеричен маршрут е пътят до Сантяго де Компостела в Испания, наречен още “Пътя на Сант Яго (Свети Яков)”, който от 9 век се превръща в най-важния маршрут на пилигримство (поклонничество) в Средновековна Европа, съществуващ и до днес. Да изминеш този “път” означава да се срещнеш с религиозните исторически корени на Европа, да обновиш и осъзнаеш своя “вътрешен път”. Той е символ, маршрут към вярата, изкуството и културата, екологията и хуманизма. Подобен магически тур би могъл да се създаде и в България по древните тракийски пътища в Родопите, Сакар и Странджа.
Всяка от световните официализирани и канонизирани монотеистични религии има своите езотерични учения. Някои от тях, като Кабала в юдеизма са признати езотерични практики на избрани лица, други са скрити, дори забранени и преследвани.
Суфизмът е мистично направление в Исляма. В основата на неговите вярвания и практики стоят любовта и предаността. Неговите школи за вътрешно прозрение и преобразяване , практикувани и в Западна Европа, Средна Азия и САЩ проповядват „просветление на Божествената любов и развитие на сърцето”. Видни представители са шейх Ахмад Зарук, Джалаладдин Руми, Ибн ал –Араби и др. Обект на езотеричния туризъм са неговите мистични традиции, школи и центрове ( Мевлеви – Истанбул), музика и танци ( „Въртящите се дервиши”), гробници на светци.
Езотеричният туризъм има значителен потенциал в България. Част от обектите му главно са исторически места, култови паметници, аязма и енергийни центрове (Рупите, Кръстова гора, Демир баба теке), са широко известни и масово посещавани. В същото време, огромната част от езотеричния потенциал на страната е неизвестен, а това, което е познато, не е систематизирано, опознато и туристически интерпретирано.
Богомилството като дуалистично направление в християнството е възникнало по българските земи. По късно е станало официална религия в Босна, за да се разпространи чрез катарите и албигойците и завърши трагично във Южна Франция (Лангедок).Останки от светилища на богомилите има в Рила и Пирин в местности с надморска височина над 2000м. и силна енергия.
Исихазмът е мистично направление в православието, според което с отшелничество, молитви и пост може да се постигне единение с Бога. То има силна антикатолическа насоченост поради безчинствата и грабителските действия на кръстоносния поход в християнските земи и опустошаването на Константинопол през 1204 г. Става официална православна доктрина в българската, византийската и сръбската църкви, със силно влияние в Русия. Основоположник е византийският духовник Григорий Палама, в България – неговия ученик Григорий Синаит, в Русия – българския аристократ Киприян Цамблак. Артефакти от този период, които са и обекти на езотеричния и религиозния туризъм са Ивановските скални манастири, Аладжа манастир, останките на Странджанския манастир „Света Богородица” (Паририйски) край с. Воден.
Първоначални ориентири, без претенции за изчерпателност, могат да бъдат няколко групи природни и антропогенни ресурси.
Енергийни центрове и места с положителна енергия. Това са зони с особено физиологично и психологично въздействие върху хората, за повечето от тях непонятни и дори с извънземен произход. Такива са пещера “Магура”, м. “Яйлата”, м. „Дамбалъ” край Момчилград и др. Редица обекти на тракийската култура са разположени на такива места. Възможно е древните жреци да са притежавали паранормални способности чрез които да са избирали „свещените територии”.
Планини, ридове, скали – Родопи (загадъчната планина Дъбраш, върховете Виденица, Карлък, Белинташ), Странджа, Сакар; Кожух планина (м. Рупите), Побитите камъни, Лечебните камъни край с. Скалица (Ямбол) и др.; Езотерици вярват, че тази част от България е едно от трите очи на Земята (наред с Тибет и част от Андите). Източните Родопи е територия с голяма и засега необяснима концентрация на мегалитни паметници – скални светилища, скални ниши, менхири, долмени.
Билки и друга флора с особени свойства. Те са основа на фитотерапията като алтернативно или допълващо направление на съвременната медицина. Например орфеевото цвете или родопският силивряк, мурсалският чай, блатното кокиче и много други, част от които са ендемити. България е водеща дестинация по отношение на разнообразието и силата на лечебните растения.
Целебни места, извори, аязма – лековитата вода в Постницата и Провиралото (гробът на Св. Иван рилски); минералните извори в Кюстендил до старото светилище на Асклепий; “Стойна лъка” в с. Ръждавица; изворите на Рупите; аязмото на Бачковския манастир; с. Оброчище; Камен бряг; Мадара.
Свещени и култови места от историята на различни цивилизации и култури – светилища, оброчища и капища, църкви, манастири, параклиси, текета , (траки, езически религии, християнство, ислям).
Мистерии и загадки. Посещавани езотерични обекти са местата – прорицалища – Рупите на пророчицата Ванга и с. Златолист на Преподобна Стойна . Съществуват местности, за които се вярва, че свързани с феноменални явления – НЛО, съкровища, необясними явления. Независимо от несъстоятелността на някои от твърденията за тях, те се ползват с голяма популярност. Типичен пример за това е тракийското светилище в м. Мишкова нива в Странджа, известно като светилище на египетската богиня Бастет (изобразявана като котка).
Обреди, ритуали и езотерични практики – Дионисиеви празници, нестинарство, кукери, лазаруване. В Странджа са възстановени маршрутите за обредните шествия от петте нестинарски села до светилищата Исипасха и Голямата аязма. В анимацията на винения туризъм се използват предполагаеми тракийски езотерични ритуали (напр. Тракийски мистерии).
Учения и специфични религиозни вярвания – Орфизъм, Бялото братство (учение на Дънов), алевити и бекташии.
Заключение
Управлението на културния туризъм би следвало да е функция от опазването и управлението на културното наследство. Ако в това отношение бъдат завишени правата на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператори) относно разпореждането със и ползването на културното наследство, трябва да очакваме профанизация на съдържанието и формите на културния туризъм, загуба на идентичност и деградация на антропогенните ресурси. Такива примери по отношение на природното наследство са практика, включително и законодателна. Резултатът е неустойчиво развитие, което в областта на културата би било и фатално, поради невъзстановимостта на културните ценности.
Всеки разбира от туризъм, защото е спал в хотел, ял в ресторант, къпал се е в морето и е бил на екскурзия в чужбина, а при културния туризъм не дай боже е посетил дори и някой музей (или поне е пил и веселил в битово или чалга заведение). Както биха се изразили някои журналисти „минималната изключителност” на бизнесмените и част от функционерите на туризма доведе до бетонирането на Черноморското крайбрежие и на международните ни ски курорти, до пренебрегване на статута на защитените ни територии, масова сеч на горите и пр. При обсъждането и приемането на Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 се издигна революционния лозунг – „Кои са по важни – хората или птичките?” За културния туризъм, той би могъл да придобие формата „Кои са по важни – хората или камъните ?”. Няма друг пример в света, населението на места – обекти от Световното природно и културно наследство да събират подписи за отпадането им от Списъка („социално слабото” население на Несебър и Банско). Подобно мислене и за съжаление, търпими от институциите действия превръщат Несебър от курорт „бутик” в курорт „битак”. Дано не се наложи за тяхното опазване да се прилага статут на екстериториалност.
При приемането и реализацията на стратегия за устойчиво развитие на културния туризъм, Министерството на културата и неговите структури следва не само да запазят, но и да разширят своите функции по туристическата интерпретация на културното наследство – създаването, ценообразуването, промоцията и реализацията на културни туристически продукт; контролът по опазването на културните ценности – туристически обекти; методическото ръководство и координацията на политиката в сферата на културния туризъм; обучение и квалификация; финансиране и проектно и инвестиционно подпомагане; научно обслужване и международно сътрудничество. Би могла да се преосмисли и разшири и ролята и функциите на музеите в управлението на културния туризъм.
Остава ни надеждата, че една нова стратегия ще гарантира устойчивото развитие на културния туризъм и опазването на културното наследство, а сегашните и бъдещи управленски екипи ще имат доблестта и постоянството да я направят ефективен инструмент за да бъде нашето бъдеще по-добро от нашето минало.
Литература
-
Българска митология. Енциклопедичен речник. С. 1994.
-
Гаврилова, Р. 100 неща, които трябва да знаем за традициите на българите. С. 2008.
-
Григориев, В. Религиите по света. С. 1997.
-
Договор от Маастрихт. Европа от А до Я (Справочник по европейска интеграция). Konrad Adenauer Stiftung. С. 2002.
5. Закон за закрила и развитие на културата..
6. Закон за културното наследство.( Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009, изм. и доп, бр. 54 от 15.07.2011.)
7. Концепция за развитие на българската култура, 2005. (Източник: www.icomos-bg.org)
8. Лисабонска стратегия, ЕС, 2000.
9. Михайлов, М. Стратегическо управление на туризма. НБУ, С., 2005.
10. Нормативни документи за туризма, С., 2005, 2006, 2011.
11. Тойнби А. Изследване на историята – Том 1: Възникване и развитие на цивилизациите. С., 1995.
12. Тончев, Цв.; Михайлов, М. Терминологичен речник по управление на туризма. МВБУ. 2010.
13. Convention for Protection of the World Cultural and Natural Heritage ( www.unesco.org/convention)
14. Grey, M. Places of Peace & Power. N.Y., 1999.
15. Global Ethic Code. (Източник: www.wto-travel.org/document
16. Migel de Unamuno. Del sentimiento trágico de la vida. Madrid. 2001.
17. Report for sustainable development of tourism. (www.unesco.org/report)
18. Report: Our common future. ( www.un.org./report))
19. Rio Declaration. (Източник www.un.org./conferation)
20. Tourism 2020 Vision. (Източник: www.world-tourism.org)
21. UNESKO Report. Източник: www.unesko.org/reports
22. WTO. (Източник: www.world-tourism.org/statistic)
Сподели с приятели: |