2012 Стратегически подходи за развитие на културния туризъм



страница5/5
Дата22.07.2016
Размер0.82 Mb.
#393
ТипЛитература
1   2   3   4   5

4. Езотеричен туризъм
Езотеричният туризъм)е свързан с историята и хронологията на езотеричността, която съпътства човечеството от началото на неговото съществуване. Неговата същност и характеристика са неконвенционалността и мотивацията на участниците, тяхното емоционално и интелектуално тежнение към невидимото, скритото и мистериозното. В митовете и обредите се предава и възпроизвежда легендата за появата на тайнственото и магичното, което се отъждествява с езотерични места, обекти и практики.

През втората половина на миналия век се формира една от популярните в Западна Европа и САЩ форми на езотеричния туризъм - NАТ.( New Age Tourism). Той се дефинира като постмодерен туризъм на постмодерното общество. Предпоставки за развитието му са нестандартните културни течения през 60-те и 80-те години на 20 век. Неговата характеристика е желанието за самовглъбяване и търсенето на собственото „Аз”. Той е и посещение на културни обекти и изследване на алтернативна култура, целта на което е посетителят да преоткрие себе си. Мотивите на туриста са търсене на нестандартното, скритото, трудно обяснимото.

Обекти на NAT, в повечето случаи, са исторически места, познати от древността – свещени места и енергийни центрове, където хората хилядолетия наред търсят отговори, вдъхновяват се или получават видения и пророчества за пътя, по който трябва да вървят. Тези места притежават енергия от минералите в земните недра, подземните води или обединяват енергията на хора, растения и животни, и ред необясними фактори. В книгата си Places of Peace & Power, Мартин Грей класифицира според енергията, която притежават, 32 категории свещени места на земята – древни светилища, пророчески места, свещени планини, острови и лабиринти и др. Повечето от тях са и световни туристически обекти – Мачу Пикчу, Стоунхендж, Делфи, Египетските пирамиди и др.

В тематично и съдържателно отношение, обектите на езотеричния туризъм често се припокриват с тези на културно – историческия и религиозния туризъм. Разликата, освен в мотивацията и убежденията на посетителите е и в степента на доказуемост и обяснимост за произхода, предназначението или периода към който, те се отнасят. Например мегалитната култура, артефакти и достижения на древни цивилизации, религиозни учения и окултни практики.

Вековен езотеричен маршрут е пътят до Сантяго де Компостела в Испания, наречен още “Пътя на Сант Яго (Свети Яков)”, който от 9 век се превръща в най-важния маршрут на пилигримство (поклонничество) в Средновековна Европа, съществуващ и до днес. Да изминеш този “път” означава да се срещнеш с религиозните исторически корени на Европа, да обновиш и осъзнаеш своя “вътрешен път”. Той е символ, маршрут към вярата, изкуството и културата, екологията и хуманизма. Подобен магически тур би могъл да се създаде и в България по древните тракийски пътища в Родопите, Сакар и Странджа.

Всяка от световните официализирани и канонизирани монотеистични религии има своите езотерични учения. Някои от тях, като Кабала в юдеизма са признати езотерични практики на избрани лица, други са скрити, дори забранени и преследвани.

Суфизмът е мистично направление в Исляма. В основата на неговите вярвания и практики стоят любовта и предаността. Неговите школи за вътрешно прозрение и преобразяване , практикувани и в Западна Европа, Средна Азия и САЩ проповядват „просветление на Божествената любов и развитие на сърцето”. Видни представители са шейх Ахмад Зарук, Джалаладдин Руми, Ибн ал –Араби и др. Обект на езотеричния туризъм са неговите мистични традиции, школи и центрове ( Мевлеви – Истанбул), музика и танци ( „Въртящите се дервиши”), гробници на светци.

Езотеричният туризъм има значителен потенциал в България. Част от обектите му главно са исторически места, култови паметници, аязма и енергийни центрове (Рупите, Кръстова гора, Демир баба теке), са широко известни и масово посещавани. В същото време, огромната част от езотеричния потенциал на страната е неизвестен, а това, което е познато, не е систематизирано, опознато и туристически интерпретирано.

Богомилството като дуалистично направление в християнството е възникнало по българските земи. По късно е станало официална религия в Босна, за да се разпространи чрез катарите и албигойците и завърши трагично във Южна Франция (Лангедок).Останки от светилища на богомилите има в Рила и Пирин в местности с надморска височина над 2000м. и силна енергия.

Исихазмът е мистично направление в православието, според което с отшелничество, молитви и пост може да се постигне единение с Бога. То има силна антикатолическа насоченост поради безчинствата и грабителските действия на кръстоносния поход в християнските земи и опустошаването на Константинопол през 1204 г. Става официална православна доктрина в българската, византийската и сръбската църкви, със силно влияние в Русия. Основоположник е византийският духовник Григорий Палама, в България – неговия ученик Григорий Синаит, в Русия – българския аристократ Киприян Цамблак. Артефакти от този период, които са и обекти на езотеричния и религиозния туризъм са Ивановските скални манастири, Аладжа манастир, останките на Странджанския манастир „Света Богородица” (Паририйски) край с. Воден.

Първоначални ориентири, без претенции за изчерпателност, могат да бъдат няколко групи природни и антропогенни ресурси.

Енергийни центрове и места с положителна енергия. Това са зони с особено физиологично и психологично въздействие върху хората, за повечето от тях непонятни и дори с извънземен произход. Такива са пещера “Магура”, м. “Яйлата”, м. „Дамбалъ” край Момчилград и др. Редица обекти на тракийската култура са разположени на такива места. Възможно е древните жреци да са притежавали паранормални способности чрез които да са избирали „свещените територии”.

Планини, ридове, скали – Родопи (загадъчната планина Дъбраш, върховете Виденица, Карлък, Белинташ), Странджа, Сакар; Кожух планина (м. Рупите), Побитите камъни, Лечебните камъни край с. Скалица (Ямбол) и др.; Езотерици вярват, че тази част от България е едно от трите очи на Земята (наред с Тибет и част от Андите). Източните Родопи е територия с голяма и засега необяснима концентрация на мегалитни паметници – скални светилища, скални ниши, менхири, долмени.

Билки и друга флора с особени свойства. Те са основа на фитотерапията като алтернативно или допълващо направление на съвременната медицина. Например орфеевото цвете или родопският силивряк, мурсалският чай, блатното кокиче и много други, част от които са ендемити. България е водеща дестинация по отношение на разнообразието и силата на лечебните растения.

Целебни места, извори, аязма – лековитата вода в Постницата и Провиралото (гробът на Св. Иван рилски); минералните извори в Кюстендил до старото светилище на Асклепий; “Стойна лъка” в с. Ръждавица; изворите на Рупите; аязмото на Бачковския манастир; с. Оброчище; Камен бряг; Мадара.

Свещени и култови места от историята на различни цивилизации и култури – светилища, оброчища и капища, църкви, манастири, параклиси, текета , (траки, езически религии, християнство, ислям).

Мистерии и загадки. Посещавани езотерични обекти са местата – прорицалища – Рупите на пророчицата Ванга и с. Златолист на Преподобна Стойна . Съществуват местности, за които се вярва, че свързани с феноменални явления – НЛО, съкровища, необясними явления. Независимо от несъстоятелността на някои от твърденията за тях, те се ползват с голяма популярност. Типичен пример за това е тракийското светилище в м. Мишкова нива в Странджа, известно като светилище на египетската богиня Бастет (изобразявана като котка).

Обреди, ритуали и езотерични практики – Дионисиеви празници, нестинарство, кукери, лазаруване. В Странджа са възстановени маршрутите за обредните шествия от петте нестинарски села до светилищата Исипасха и Голямата аязма. В анимацията на винения туризъм се използват предполагаеми тракийски езотерични ритуали (напр. Тракийски мистерии).

Учения и специфични религиозни вярвания – Орфизъм, Бялото братство (учение на Дънов), алевити и бекташии.


Заключение

Управлението на културния туризъм би следвало да е функция от опазването и управлението на културното наследство. Ако в това отношение бъдат завишени правата на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператори) относно разпореждането със и ползването на културното наследство, трябва да очакваме профанизация на съдържанието и формите на културния туризъм, загуба на идентичност и деградация на антропогенните ресурси. Такива примери по отношение на природното наследство са практика, включително и законодателна. Резултатът е неустойчиво развитие, което в областта на културата би било и фатално, поради невъзстановимостта на културните ценности.

Всеки разбира от туризъм, защото е спал в хотел, ял в ресторант, къпал се е в морето и е бил на екскурзия в чужбина, а при културния туризъм не дай боже е посетил дори и някой музей (или поне е пил и веселил в битово или чалга заведение). Както биха се изразили някои журналисти „минималната изключителност” на бизнесмените и част от функционерите на туризма доведе до бетонирането на Черноморското крайбрежие и на международните ни ски курорти, до пренебрегване на статута на защитените ни територии, масова сеч на горите и пр. При обсъждането и приемането на Общоевропейската екологична мрежа Натура 2000 се издигна революционния лозунг – „Кои са по важни – хората или птичките?” За културния туризъм, той би могъл да придобие формата „Кои са по важни – хората или камъните ?”. Няма друг пример в света, населението на места – обекти от Световното природно и културно наследство да събират подписи за отпадането им от Списъка („социално слабото” население на Несебър и Банско). Подобно мислене и за съжаление, търпими от институциите действия превръщат Несебър от курорт „бутик” в курорт „битак”. Дано не се наложи за тяхното опазване да се прилага статут на екстериториалност.

При приемането и реализацията на стратегия за устойчиво развитие на културния туризъм, Министерството на културата и неговите структури следва не само да запазят, но и да разширят своите функции по туристическата интерпретация на културното наследство – създаването, ценообразуването, промоцията и реализацията на културни туристически продукт; контролът по опазването на културните ценности – туристически обекти; методическото ръководство и координацията на политиката в сферата на културния туризъм; обучение и квалификация; финансиране и проектно и инвестиционно подпомагане; научно обслужване и международно сътрудничество. Би могла да се преосмисли и разшири и ролята и функциите на музеите в управлението на културния туризъм.

Остава ни надеждата, че една нова стратегия ще гарантира устойчивото развитие на културния туризъм и опазването на културното наследство, а сегашните и бъдещи управленски екипи ще имат доблестта и постоянството да я направят ефективен инструмент за да бъде нашето бъдеще по-добро от нашето минало.

Литература


  1. Българска митология. Енциклопедичен речник. С. 1994.

  2. Гаврилова, Р. 100 неща, които трябва да знаем за традициите на българите. С. 2008.

  3. Григориев, В. Религиите по света. С. 1997.

  4. Договор от Маастрихт. Европа от А до Я (Справочник по европейска интеграция). Konrad Adenauer Stiftung. С. 2002.

5. Закон за закрила и развитие на културата..

6. Закон за културното наследство.( Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009, изм. и доп, бр. 54 от 15.07.2011.)

7. Концепция за развитие на българската култура, 2005. (Източник: www.icomos-bg.org)

8. Лисабонска стратегия, ЕС, 2000.

9. Михайлов, М. Стратегическо управление на туризма. НБУ, С., 2005.

10. Нормативни документи за туризма, С., 2005, 2006, 2011.

11. Тойнби А. Изследване на историята – Том 1: Възникване и развитие на цивилизациите. С., 1995.

12. Тончев, Цв.; Михайлов, М. Терминологичен речник по управление на туризма. МВБУ. 2010.

13. Convention for Protection of the World Cultural and Natural Heritage ( www.unesco.org/convention)

14. Grey, M. Places of Peace & Power. N.Y., 1999.

15. Global Ethic Code. (Източник: www.wto-travel.org/document

16. Migel de Unamuno. Del sentimiento trágico de la vida. Madrid. 2001.

17. Report for sustainable development of tourism. (www.unesco.org/report)

18. Report: Our common future. ( www.un.org./report))

19. Rio Declaration. (Източник www.un.org./conferation)

20. Tourism 2020 Vision. (Източник: www.world-tourism.org)

21. UNESKO Report. Източник: www.unesko.org/reports

22. WTO. (Източник: www.world-tourism.org/statistic)






Каталог: 1295
1295 -> За удостояване с отличието „Българка на годината” на им на Св. Злата Мъгленска на Държавната агенция за българите в чужбина
1295 -> Дати: 03. 10. 2017г., 10. 10. 2017г., 17. 10. 2017г. 8 дни / 7 нощувки
1295 -> Дистрибуция и физическо разпределение на стоките
1295 -> Пазара на енергийни напитки “
1295 -> Създаване на услуга съдържание Увод Вид на въвежданата услуга
1295 -> Промоция и рекламна стратегия на фирмата
1295 -> Католическата църква като търговска фирма
1295 -> Закон за устройство на държавния бюджет
1295 -> "мериа" оод


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница