2016 – 2020 Област Велико Търново



страница2/14
Дата19.07.2018
Размер4.04 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Времеви обхват

В съответствие с предписанията на ППЗСП, областната стратегия обхваща период от 5 години – от 2016 до 2020 година включително, което предполага последователност и дългосрочност на интервенцията за реализацията на избраните стратегически приоритети и общи цели.


Географски обхват

Стратегията задава както областната рамка, така и параметрите на социалните услуги във всяка от общините на територията на областта. В географско отношение обхватът на стратегията покрива всички общини на територията на област Велико Търново, като се обръща специално внимание и на малките изолирани населени места, където живеят малобройни рискови групи.


В общия контекст, създаването на областната стратегия идва да преодолее неравномерността в развитието на услугите и да осигури равни възможности за достъп до услуги за рисковите групи. Въпреки наличието на общински стратегии, до момента социалните услуги са развивани в общините без достатъчно проучване на нуждите на рисковите групи и без да се взема предвид ситуацията в съседните общини. Най-многобройни са услугите във Велико Търново, но в повечето случаи живеещите в по-малките общини и особено в малките населени места остават извън мрежата на социалните услуги. Област Велико Търново се характеризира с голям брой специализирани институции, които продължават да действат, въпреки напредъка в развитието на социални услуги в общността.


    1. Съответствие с международни, национални и местни политики

Стратегията за развитие на социалните услуги в област Велико Търново 2016 - 2020 е разработена в унисон с принципите на:


  • Международни нормативни актове, визиращи насоките за осъществяване на приоритетни политики в сферата на социалното развитие, като:

• Международна харта за правата на човека на ООН;

• Конвенция на ООН за правата на детето;

• Европейска конвенция за правата на човека и неговите свободи

• Международен пакт за социални, икономически и културни права;

• Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания и Факултативния протокол към нея;

• Европейска социална харта

• Стандартни правила за равнопоставеност и равни възможности за хората с увреждания на ООН

• Конвенция на ООН срещу насилието и дискриминацията




  • Документи на национално ниво, като:

• Стратегия за децентрализация и програма за изпълнение на стратегията за децентрализация;

• Национален доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване;

• Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в България”;

• Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания;

Национална стратегия за детето;

• Национална програма за закрила на детето;

• Национална стратегия за демографско развитие на Република България;

• Национална стратегия за дългосрочна грижа;

• Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване.


  • Документи на областно и общинско ниво в област Велико Търново:

• Областна стратегия за развитие на област Велико Търново (2014–2020);

• Областна стратегия за интегриране на ромите в област Велико Търново (2012 – 2020);

• Общински планове за развитие;

• Общински програми за закрила на детето;

• Програми и стратегии, във връзка с развитието на социалните услуги и дейностите за социална интеграция на общности в неравностойно положение на ниво община.
Областната стратегия следва и принципите на законосъобразност и обвързаност с нормативната уредба на Република България – Конституция, Семеен кодекс, Кодекс на труда, Наказателен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за социално подпомагане, Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за интеграция на хората с увреждания, Закон за закрила от дискриминация и др., както и съответните подзаконови нормативни актове.



  1. Изводи от анализа на ситуацията и оценката на потребностите в област Велико Търново



2.1. Тенденции в развитието на област Велико Търново
Област Велико Търново е разположена в централната част на Северна България и се простира от билото на Стара планина до река Дунав. Северната граница - река Дунав, обуславя възможността за преки връзки с всички страни от Дунавския басейн. Дунавската равнина има равнинно-хълмист релеф, а релефът на Предбалкана е хълмист до нископланински. Старопланинската част на района е заета от Елено-Твърдишката планина. Най-интензивно усвоената част на област Велико Търново в средното поречие на Янтра. Областният център гр. Велико Търново отстои на 222 км от София, на 105 км от гр. Русе и на 198 км от гр. Варна. Общата територия на областта е 4661,6 кв. км.

Характеристика на селищната мрежа, опорни центрове
Територията на областта обхваща 10 общини: Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол. Селищната мрежа обхваща 336 населени места, от които 14 са градове. На територията на областта са се формирали две типични разновидности на селищната мрежа, обусловени от природо-географските условия и от историческото развитие: на север в равнинната територия – мрежа от компактни и големи села, на юг в планинската територия – дисперсна мрежа от множество много малки села, махали и колиби, които се обезлюдяват и отмират (през 1970 г. в окръга е имало 394 населени места или с 61 повече, отколкото сега).

Градовете попадат в следните категории (според градоустройствената класификация): 3 средни града с над 30 хил.жители (Велико Търново, Горна Оряховица и Свищов), един малък град с над 10 хил.д. (Павликени), десет много малки градове под 10 хил.д. (Лясковец, Елена, Долна Оряховица, Полски Тръмбеш, Дебелец, Стражица, Златарица, Бяла черква, Сухиндол и Килифарево). Може да се посочи също, че повечето от много малките градове, разположени в равнината и обявени за градове през 70-те години, също имат подчертано аграрен характер и стил на живот.

Селищната мрежа може да бъде охарактеризирана като балансирана и равномерно развита. Общинските центрове са разположени в добра близост до селските населени места, което предразполага за добра връзка град – село.

Териториалната близост на градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец е предпоставка за формиране на съградие - урбанизационно ядро с население около 100 хил. души, което доминира в територията на областта. На запад, изток и юг от това ядро градовете са много малки. Има само един сериозен балансьор на север – град Свищов с 35 хил. души население. Близостта между трите общински центъра предопределя икономически, социални и инфраструктурни връзки между тях. Нарастването на населението на трите града е достигнало своята кулминация през 1991 г. – 129 хил.д., след което започва да намалява. Поради историческите традиции на трите града и съществуването им като отделни общински центрове не може да се говори за агломерация на градовете в обща урбанизирана територия.



Население
Общият брой на населението в областта по последни официални данни на НСИ към 31.12.2014 е 247782 души и представлява 3.44 % от общото население на страната. Спрямо 2013 г. населението е намаляло с 1.33 % (или с 3344 души), а спрямо 1990 година с 25.4 % (или с 84151 души).

В края на 2014 г. в градовете живеят 173327 души или 70 % от цялото население. За страната този процент е 73 %. Разпределението на населението между градовете и селата в края на годината е резултат от неговото естествено и механично движение.

В общия брой на населението в областта жените са по-голямата част - 128030 (51.7 %).

През 2014 година в област Велико Търново се запазва тенденцията от последните години за неблагоприятно намаляване на броя на населението, както и на неблагоприятни здравно-демографски процеси.

Възрастовата структура на населението се характеризира с трайна тенденция на застаряване на населението. През 2014 г. процентът на населението в областта над 60 години е 29.5 % при по-нисък процент за страната (27.0 %). Тенденцията на застаряване на населението е по-силно изразена в селата (39.8 %), което поражда сериозни социални и медицински проблеми и оказва отрицателно въздействие върху възпроиз­вод­ството.

Живородените в областта по данни на НСИ за 2014 година са 2187, а ражданията са 2207 – (20 мъртвородени). Момчетата са 1152, а момичетата - 1055. За 2014 г. година раждаемостта в областта е 8.8 ‰, или с 0.6 по-ниска от средната за страната 9.4 ‰. Коефициентът на раждаемост за 2013 година е 8.9 на 1000 д.н., а за Р България той е 9.2 на 1000 д.н. Сравнени с данните за живородените през 2013 година, които са 2234, се наблюдава намаление с 47 живородени деца.

Броят на живородените момчета (1139) е със 91 по-голям от този на живородените момичета, или на 1000 момчета се падат 920 момичета (92%). По-младата възрастова структура на населението в градовете и относително по-големият брой родилни контингенти определят и по високата раждаемост на населението в тях - на 1 000 души от градското население се падат 9.3 живородени деца (9.3 ‰ за 2013 г., 9.5 ‰ за 2012 г.), а на 1 000 души от населението в селата – 7.6 живородени деца (7.9 ‰ за 2013 г., 8.0 ‰ за 2012 г.).

Извод: След 2009 г., ражданията в областта бележат спад през 2010, от 2011 до 2014 г. раждаемостта в областта е около 9 на 1000 д.н., и е все още по-ниска от средната за страната. Броят на абортите през 2014 година е 842 и след увеличението през 2013 с 38, през 2014 г. отново намаляват.
В общата смъртност на населението през 2014 г. се наблюдава нарастване спрямо предходната година. Броят на починалите е 4244 души и е с 251 по-голям от този през 2013 г., а коефициентът на обща смъртност (17 ‰) е увеличен с 1.2 ‰.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (18.2‰) отколкото при жените (15.9 ‰) и по-висока в селата отколкото в градовете: в градовете са починали 2233 души, което е 52.6 % от общо починалите, а в селата - 2011 души (47.4 %), съотвено смъртността е 12.8 ‰ и 26.8 ‰ в селата.

Силното демографско застаряване на областта е свързано с по-високи стойности на показателя обща смъртност в сравнение с нивото за България. Броят на починалите през 2014 г. в областта представлява 17 на 1000 д.н., като за страната този показател е 15.1 ‰.

Що се касае до детската смъртност, починалите деца до 1 година през 2014 година са 9. Детската смъртност за областта е 4.1 на 1000 живородени и е по-ниска от тази за страната 7.6 ‰. За 2013 година тя е била 7.6 на 1000 живородени или 17 случая по данни на НСИ. Детската смъртност отразява в значителна степен социално-икономическото и здравно благополучие на региона и е един от най-информативните показатели за оценка на общественото здраве, въпреки сравнително малкият обем на наблюдаваното население в тази възраст.


Естественият прираст за областта през 2014 година е отрицателен -8.2 ‰, като за предходната 2013 година този показател е бил -6.9 ‰. Той е по-неблагоприятен от средния за страната (-5.7 ‰), което е трайна тенденция за областта. С най-неблагоприятни показатели са общините Сухиндол, Полски Тръмбеш и Павликени, съответно -29.4, -17.9 и -14.0 ‰, видно от таблица 6. За община Горна Оряховица естествения прираст е по-нисък от средния за страната - 3.6 на 1000 д.н.

Механичното движение на населението включва лицата, които са променили настоящия си адрес в рамките на страната и извън нея. По данни на НСИ през 2014 г. в преселванията между населените места в страната са участвали близо 121 135 души, а в област Велико Търново те са 4177 души.

Липсват точни данни за вътрешната и външна миграция в област ВеликоТърново, тъй като голяма част от мигриращите не променят адресната си регистрация, но ясно се очертава тенденция на обезлюдяване на малките населени места, на замиране на обществения живот там.

Увеличава се броят на населените места под 200 души, което подсказва, че не е далеч времето, когато тези места могат да бъдат заличени юридически от картата на България, защото тяхното население относително намалява. В община Елена голяма част от населените места са с население до 20 души. Това са села, разположени в планинската част на общината. В тях живеят главно хора на пенсионна възраст и самотно живеещи лица.

В чисто икономически план намалението на населението по населени места и неговото застаряване прави неефективни много от предлаганите обществени услуги, в т.ч. социалните, медицинските и образователните услуги, както и осигуряването на достъп до тях. Това води до постепенното им преустановяване или до съществено затрудняване на достъпа до тях. За това свидетелстват особено данните за развитието на образованието в областта.

Като водещ проблем за по-малките населени места на областта е изведена миграцията на активното население към други райони на страната, в по-големите градове, в т.ч. и Велико Търново, както и емиграцията в чужбина. Причина за това е възможността за работа, която носи по-добри доходи и съответно по-добър стандарт за живот.



Извод: При положение, че не всички хора извършват промяна на настоящия си адрес, тези данни не отразяват реалната ситуация на вътрешната и външна миграция. Предполага се, че реалният брой на хората, които са напуснали населените места на областта е много по-висок.

Възрастовата структура на населението в областта показва постоянна тенденция към застаряване. Демографската картина за област Велико Търново, както и за цялата страна е неблагоприятна, населението застарява, както в резултат на естествените процеси на раждаемост и смъртност, така и в резултат на засилените миграционни процеси.


Данните за етническата структура на населението в България са от последното преброяване през 2011 година. При общ брой на населението в областта 258 494 души, като българи са се самоопределили 211 353 души (90,32%), като турци – 17 709 души (6,71 %) и 3 875 души (1,66 %) като роми (цигани). 1 145 души (0,49%) са посочили друга етническа принадлежност. 0,82% от населението на областта не се самоопределя, а 24 502 души при преброяването на са показали етническа принадлежност.

Данните за етническия състав са на база самоопределение и не отразяват реалното съотношение на етническите групи. Тези различия са най-изявени при ромската етническа група. Проучванията показват, че по редица причини голяма част от ромите са се самоопределили като българи или като турци.

Анализът на данните показва основните демографски проблеми в област Велико Търново, които имат пряко отношение към социалната политика и системата на социалните услуги:


  • Отрицателен естествен прираст – по-ниски нива на раждаемост и по-високи нива на смъртност, в сравнение със средното равнище за страната;

  • Застаряване на населението, особено в по-малките населени места от областта;

  • Тенденция към миграция на активното население и прогресивно намаление на относителният дял на лицата в трудоспособна възраст.

Икономическо развитие на област Велико Търново
Водещ отрасъл в икономиката на Област Велико Търново е преработващата промишленост, която формира 35% от нетните приходи от продажби, 31% от печалбата и ангажира 39% от наетите лица в областта.

Традиционни за областта са производствата на хранителни продукти и напитки, захарни изделия, машини и оборудване, производство на дървесна маса, хартия и картон.

Водещо място в промишлената структура е производството на хранителни продукти и напитки, Това производство дава 42.9% от нетните приходи от продажби и ангажира 28% от наетите лица в промишлеността.

Добре развито в областта е и машиностроенето, както и производството на дървесна маса, хартия и картон. Характерно за промишлеността е производството на метални изделия, където се реализират 8.8% от нетните приходи от продажби и са заети 14.7% от наетите лица. Производството на електро, оптично и друго оборудване бележи ръст на развитие, където се реализират 6.6% от нетните приходи от продажби и са заети 1.5% от наетите лица.

Много добре развит е отрасъла „Производството на текстил и облекло”. Характерно за него е, че ангажира предимно женска работна ръка. Други подотрасли, които се развиват в областната промишленост са производството на изделия от каучук и пластмаса, производство на химически вещества и химически продукти, производство на продукти от неметални минерални суровини.

Към 2013 г. област Велико Търново е с по-нисък БВП (7578 лв.) на лице от създадения средно за страната (11050 лв.) и е съизмерим със средния за Северния Централен регион (7794 лв.).

По отношение на размера на показателя „Нетни приходи от продажби” област Велико Търново е на второ място сред останалите области в Региона (след област Русе) - с размер – 3606012 хил. лв., което е 28,0% от общия размер за Северен Централен регион.

Динамиката в размера на БДС за периода 2010-2012 г. показва, че икономическата криза дава отражение върху размера на анализирания показател. При реализирана БДС в размер на 1499 млн. лв. (2010 г.) през 2012 г. същия е 1571 млн. лв., т.е. налице е ръст от едва 4,8%. Относителният дял на БДС в отделните сектори на икономиката показва, че водещо място има третичния сектор (услуги). За периода 2010-2012 г. аграрният сектор бележи ръст и неговия дял в БДС от 6,54% през 2010 г. през става 2012 г. 8,66%. Ръст бележи и делът на индустриалния сектор, който от 27,95% дял в БДС през 2012 г. става 29,66% Третичният сектор (секторът на услугите) бележи съответно спад от 65,51% на 61,68% през 2013 г.


Аграрен сектор

Аграрният сектор е с подчертана растениевъдно-животновъдна насоченост в общините Павликени, Полски Тръмбеш, Лясковец, Сухиндол. В община Елена животновъдството е с по-добри икономически параметри от растениевъдството. Растениевъдството се развива на основата на качествените поземлени ресурси, традициите и опита в отглеждането основно на зърнени култури. Основните култури са зърнените, допълвани с маслодайни. От общия размер на използваните земеделски площи 83,0% са за зърнени култури, а 15,3% - за маслодайни култури. Трайните насаждения са само 0,6% от използваните земеделски площи, а за зеленчукопроизводство се използват едва 0,3% от обработваемите земи. Като зеленчукопроизводствени райони в област Велико Търново са утвърдени общини Лясковец и Стражица.

Животновъдството бележи тенденция на спад, както в броя на някои от групите селскостопански животни, така и в произведената животновъдна продукция. Говедовъдството е основно с млечно направление и независимо от тенденцията на намаляване броя на говедата (характерна и за броя на кравите), количествата събрано краве мляко нараства. Броят на свинете също намалява с 47,6% за разглеждания период, както и броят на овцете бележи трайна тенденция на намаление.

Горското стопанство в областта е с подчинено значение в първичния сектор. Причината за това е в по-слабата представеност на горския фонд (25,1% от територията на областта), а в някои от общините – тя е под 10% (Павликени, Полски Тръмбеш). Горския фонд в областта се стопанисва основно от три горски стопанства – ДГС Елена, ДГС Горна Оряховица и ДГС Свищов.



Промишленост

Промишлеността, в сравнение с третичния сектор губи от своето значение като основен сектор на областната икономика. Данните за размера на произведената продукция към 2014 г. показват ръст с 9,1%. С най-висок размер и съответно – относителен дял от общия размер на произведената промишлена продукция, са отрасли „Производство на храни и напитки и тютюневи изделия” (36,9% от произведената продукция в цялата промишленост), „Производство на дървен материал, хартия и картон” (14,0%), „Металообработване” (10,2%) и др. Промишлеността е водещ отрасъл в община Лясковец. В този сектор на общината са ангажирани 71,9% от общия брой на наетите лица в общината.



Туризъм

Туризмът в област Велико Търново отдавна се е утвърдил като важен отрасъл от третичния сектор на областната икономика, който се развива относително стабилно. През 2014 г. броят на местата за настаняване и местата за подслон (с капацитет над 10 легла) е 112, а броят на леглата в тях – 5438. Това е почти 50% от всички легла в средствата за подслон в Северния Централен регион. Същевременно, приходите от нощувки не са значителни – едва 9 804,78 хил. лв. Основна туристическа дестинация е гр. Велико Търново и околностите му. Други важни туристически дестинации са общини Елена и Свищов.



Структура на предприятията.

Към 2010 г. на територията на област Велико Търново са функционирали общо 10221 предприятия. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”. Средните и големите предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.). През 2013 г. броят на предприятията бележи спад и е 10078.



Капитализация и икономическа активност. Инвестиции

Общият размер на разходите за придобиване на нови ДМА през 2013 г. в областта възлизат на 397,597 млн.лв., което е с 19,865 млн.лв. повече в сравнение с размера им през 2012 г.

Размерът на преките чуждестранни инвестиции в област Велико Търново в периода 2010-2013 г. нараства от 67,211 млн. евро (2010 г.) на 73,034 млн. евро през 2011 г. като през 2013 г. достига 89565,5 млн. евро.

Принос на общините в икономическото развитие на област Велико Търново

Данните показват, че водещо място в икономиката на област Велико Търново имат общините с по-голям икономически и териториален потенциал. Такива са общини Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов. Към тях с по-малък принос за икономическото развитие на областта са още общини Павликени и Лясковец.



Доходи и жизнен стандарт

В периода 2010-2014 г. се наблюдават определени тенденции в доходите на населението, които са свързани с протичане на икономическите процеси, повлияни през последните години и от икономическата криза. Основната част от доходите на домакинствата се формира от работна заплата, а втори основен източник са пенсиите. Другите източници на доходи на домакинствата (от натурално стопанство, от предприемаческа дейност и др.) са с малък дял.

Средната месечна работна заплата на наетите в област Велико Търново към средата на 2015 г. е 708 лв., което е с 9 лв. повече от средната за Северен Централен регион и представлява 81,57% от средната за страната заплата (868 лв.). Отрасловата структура на работната заплата на наетите лица показва, че в отрасловия социално-икономически комплекс с най-висок среден годишен размер на заплатата са отрасли “Финансови и застрахователни дейности”, “Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ” и “Държавно управление”. С най-ниски размери са заплатите в отрасли “Хотелиерство и ресторантьорство”, “Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети” и “Строителство”.

През последните години се наблюдава тенденция на повишаване на доходите на домакинствата в номинално изражение за областта, което е характерно и за страната. Въпреки това доходите на домакинствата за област Велико Търново са по-ниски от средните за страната.

Основни източници на доходи са работната заплата и пенсиите. Тенденция през последните години е увеличаване размерът на социалните плащания (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки, стипендии). В социалните плащания основно място заемат пенсиите. Нарастването на социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи главно на промените във възрастовата структура на населението на областта, увеличаването на броя на пенсионерите.

Съществуват различия в условията на живот между отделните общини на област Велико Търново, дължащи се на спецификата в развитието им. Определящо значение има икономическото развитие, но е важно и значението на социалните фактори. В основата на индекса на човешко развитие е концепцията за устойчивото развитие на човека. Представени са здравни, образователни и икономически индикатори за развитието. Равнопоставеността на тези индикатори означава, че въпреки водещото значение на доходите, важна роля за стандарта на живот като коригиращи фактори имат образованието и здравеопазването.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница