21 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 21.03.2011 г.,с. 19- 20 Как изчезна цяла вила Фокусът с имота на доц. Неделчев в Драгалевци носи печалба 468 000 евро Максим КАРАДЖОВ
- 21.03.2011 г.,с. 8 От Правец до черното злато
- Ани Коджаиванова Преди върха Пътят към „Лукойл"
- 21.03.2011 г.,с. 9 Столичната община се отказа и от по-скъпата „синя" зона
- Красимира Янева Това е добро решение Вили Лилков, общински съветник от ДСБ
- Радослав Тошев, съветник от ГЕРБ и преде, на комисията по транспорт в СОС
- 21.03.2011 г.,с. 11 Холандци инвестират 50 млн. EUR в соларен парк Съоръжението ще се намира в Девня и ще бъде с мощност 15 мегавата
- Засилен интерес "Тошиба" също изгражда соларен парк
21.03.2011 г.,с. 17 С таксата смет живеем още при социализма Димитрана АЛЕКСАНДРОВА Много симптоматично -за данъка върху сградите и таксата смет в България се говори като за едно. Като за данък. За такса рядко се споменава. Което значи, че в нашето съзнание на данъкоплатци двете суми не се различават. Приемаме ги като налог, който общината ни събира, защото притежаваме недвижима собственост. Само че таксата е нещо съвсем различно - тя е цената за конкретна услуга В случая общините ни вземат пари, за да ни изхвърлят боклука и да чистят градовете. Няма как обаче да не мислим данък сгради и такса смет като едно цяло. От десетилетия властимащите не могат или не искат да приложат друг начин за определяне на таксата освен данъчната оценка на имота. В предизборни кампании се кълнат, че щом поемат управлението, ще намерят справедлив подход. А после забравят какво са обещавали. Тонове мастило се изписаха тази дни заради повишените и сгрешени данъчни оценки около презонирането на столицата. Гафът си беше гаф и политически правилно кметът Йорданка Фандъкова реши да върне старото положение. Но наесен местните избори ще минат и напролет-в една от малкото години без вот - данъчните оценки пак ще бъдат вдигнати. Защото е прав и подалият оставка зам.-кмет Минко Герджиков, който в статия за „Труд" („За данъците в София още живеем при социализма") в събота обясни, че е справедливо данъчните оценки да бъдат близки до пазарните. Не само в София, а и в други градове. Един поглед в съобщенията, които ни е изпратила общината, е достатъчен, за да разберем кое е несправедливо - не толкова данъкът върху имотите, а таксата смет, която също се изчислява върху данъчната оценка. Ето конкретно писмо за апартамент от 160 кв. м в широкия център на София –от онези презонираните, с извинение. Данъкът за него е 235,04 лева. А таксата смет е почти двойна -401,14 лева. (Интересно как общинските финансисти пресметнаха, че точно в кризата на пазара на недвижими имоти цената на квадратен метър от този апартамент е 803 евро, но това е друга тема.) За миналата година данъкът е бил 159,52 лева, таксата - 272,26 лева. Даже да приемем, че пазарната цена на това жилище се е увеличила и собствениците трябва да плащат на общината по-голяма сума за поскъпналия си имот, откъде накъде са длъжни да внасят и по-висока такса смет? По-висока със 128,88 лева (401,14 минус 272,26 лева)?! Боклука не го прави апартаментът а хората, които живеят в него. Нито те произвеждат повече отпадъци, понеже пазарната цена на дома им формално се е вдигнала. Нито общината променя конкретната услуга, която им оказва. Защото никой не обещава, че ще възложи да се чистят по-добре кварталите с повишени данъчни оценки. Тогава какво плащаме за смет - такса или данък? Излиза, че е данък, а не такса, защото няма връзка между парите и услугата Логиката на връзването „данъчна оценка - такса смет"е толкова соц,че е направо срамно да съществува при 21 години демокрация и пазарна икономика. Да видим още едно конкретно съобщение за апартамент от 70 кв. м също в широкия център на София - на четири преки от гореспоменатия. Данъчна оценка 62 066,50 лева. Данък 58,19 лева. Такса смет 99,31 лева. Какво става, ако в големия апартамент живеят двама души, а в по-малкия - четирима? Едните плащат 401 лева за боклук, другите - 99. Сумите стават съвсем различни, ако същите апартаменти са в „Младост", „Надежда" или „Левски Г". Някой вярва ли сериозно, че в България двама души с по-голямо жилище правят повече боклук от четиричленно семейство с по-малко жилище? Или че тричленното семейство в „Надежда" изхвърля различно количество отпадъци от тричленно семейство в „Дианабад"? Защо тогава плащат различни такси? Ако с таксите се пълни някакъв солидарен фонд за чистене на града и затова по-богатите (разбирай - хората с по-скъпи жилища) трябва да внасят по-големи суми, тогава нека общинарите ги наричат правилно и откровено, както впрочем се казваше през някакъв период при социализма - данък смет. Ако обаче ще е такса за услуга, нека да се формира по обективни критерии Въпросните критерии не са нещо непознато в Европа или в света, така че няма да откриваме топлата вода. Има държави, в които таксата се плаща на глава. В други гражданите си купуват специални торби за боклук и така си плащат за услугата, а почистващите фирми прибират само тези обозначени чували. Разбира се, не целият световен опит е подходящ за страна, в която отпадъци се изхвърлят и през балкона направо на улицата. Но новите общинари, които ще кандидатстват за доверието на гражданите наесен, могат да потърсят подходящия модел и да го предложат на електората. По това ще познаем леви или десни са Логично е левите да смятат, че хората с по-скъпи жилища трябва да плащат повече и за боклук, а десните - че всеки трябва да плаща конкретно за услугата, която ползва. Всъщност в това отношение ще е добре да помогне и досегашният зам.-кмет на София Минко Герджиков, който остава консултант на Столичната община. Защото може да се спори по твърдението му, че „за данъците в София още живеем при социализма". Но е съвсем безспорно, че за таксите смет в столицата и в цялата страна наистина още живеем при социализма. Снимка на три колони - Както няма връзка между данъчните оценки на апартаментите и таксите смет, които плащаме, така не се забелязва връзка между парите на софиянци и чистотата на града. 
21.03.2011 г.,с. 19- 20 Как изчезна цяла вила Фокусът с имота на доц. Неделчев в Драгалевци носи печалба 468 000 евро Максим КАРАДЖОВ Доц. Недялко Неделчев едва не получава инфаркт, когато отива на вилата си в Драгалевци и вижда, че... я няма!? Не е барака, нито бунгало да се демонтира, а масивна сграда от бетон и тухли. Шокът е пълен, доц. Неделчев се щура из двора от близо 2 дка и открива само изскубани овощните дръвчета. Сякаш торнадо е минало през имота. „От вилата нямаше и следа, заравнена бе до основи. От покъщнината не бе останало нищо", пъшка доц. Неделчев. Той е преподавател в Колежа по електроника в София и въобще не вярва в мистерии и извънземни. Научният подход обаче също не дава резултат, защото имотът на доцента от 2008 г. е завъртян в схема за фалшифициране на нотариални актове. До днес историята няма финал - престъплението не е наказано, точат се граждански дела. По същото време, когато скандалната служителка от отдел „Стара архива" на Софийския районен съд Даниела Малинова-Дани Пачката подменяше нотариални актове (2007-2008), някой с нейния метод е бърникал в тома с нотариални актове от 1965 г. Откъснал е папката за въпросния имот и сръчен фалшификатор пресъздал точно копие на нотариалния акт, като сменил единствено името на собственика - вече не е бащата на доц. Неделчев, а покойната майка на някой си Бранко Павлович по прякор Бушона. Подлепват отново подправения акт в тома на „Стара архива" и 37-годишният Бранко мигом се оказва наследник на близо 2 дка урегулиран имот в Драгалевци, вилна зона „Киноцентъра -1 част". Съседи са му бивш министър, професор, именит художник... По схемата Бранко Бушона е длъжен мигновено да се отърве от придобивката, като я продаде. В този момент, февруари 2008 г., обаче той е в ареста за друга далавера с имот пак в Драгалевци. Но е пуснат и веднага задейства сделката. Имотът на доцента е продаден за 468 000 евро - близо 1 млн. лева! Купувач е Йордан Георгиев, строителен предприемач. Лек дискомфорт в брилянтната схема внася вилата. Тя отсъства в текста на оригиналния нотариален акт за „празно дворно място", защото е строена по-късно. И измамниците действат със замах - поръчват бригада, която да я срути. Съседите професори и художници мислели, че доцентът сигурно е продал имота и новите собственици ще вдигат палат. „Имаше къща там, ама откъде да знаем кой е поръчал фадромата", признава Цветанка Виткова, която живее през няколко къщи. Знаел ли е купувачът Йордан Георгиев, че е част от схемата? Вероятно не, защото при покупката сам е декларирал високата цена от 468 000 евро, платил е високата й такса, а и е превел цялата сума по банков път. Е, може и да е извършил трансакцията, а после да си е изтеглил обратно парите! „Да, знаел е и нарочно е записал такава огромна сума на сделката - убеден е доц. Неделчев. - За да я оспоря в съда, трябваше да внеса близо 10 000 лв. такса за исковата молба по гражданското дело. Ако ги нямах, трябваше да се примиря с грабежа." Софийският районен съд с решение от 25 март 2010 г. прие, че доц. Неделчев е истинският собственик. И осъди купувача Йордан Георгиев да предаде владението на имота. Но Георгиев оспорва на по-горната инстанция за щети, които смята, че не е нанесъл на имота. „Оттам още няма решение", обясни Македони Бизов, адвокат на доц. Неделчев. Двете страни по това дело се оказват ощетени от играча Бранко Бушона - доц. Неделчев си върна имота, но без вила. А купувачът, ако сделката е била действителна, е изгорял с близо половин милион евро! И би трябвало да е пред инфаркт. Нищо подобно. Намирам купувача Йордан Георгиев жив и здрав на телефона на една от петнайсетте му фирми - „Гордан 2001". Той заяви, че не иска да коментира, а и заминавал за чужбина. Препрати ни към адвокатката си Цветанка Михайлова. „Още текат съдебни дела и докато не приключат, няма да давам изявления", лаконична бе тя. фокусът с изчезналата вила е възможен само в страна, където в държавните и общинските институции абсурдите са ежедневие. Абсурд № 1. Службата по вписванията в София издава удостоверение на Бранко, че „няма вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права". Уловката е, че тежести няма не имотът, а персоната Бранко. „Правим справки по персоналните партиди, а не по имотните. Имотен регистър ще има, когато има влязла в сила кадастрална карта за цялата територия на София, а такава още няма", обясниха от Агенцията по вписванията. Абсурд № 2. Новият „собственик" на имота плаща данък за него и старият собственик, доц. Неделчев - също. И данъчните без свян вземат пари и от двамата. Абсурд № 3. Издават скица на имота пак на двамата -на Йордан Георгиев, но и на доц. Неделчев. На едната скица обаче има вила, а на другата - не!? Пълен шаш. В Техническата служба на район „Витоша", издала скиците, знаят, че се водят дела за имота. Има ли въобще институция у нас, която брани гражданите от подобни посегателства?! ДНСК е запозната със случая и отвръща - ние според чл. 222 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се борим срещу незаконното строителство, но не и срещу незаконното събаряне. Омбудсманът Константин Пенчев пък реагира с идея за промени в ЗУТ за повишаване контрола на ДНСК. Дни наред доц. Неделчев не може да обясни на зетя си - французин, фокуса с вилата и имота. Е, и индианец да беше или чукча, пак не би схванал, щом не е живял в родната ни джунгла. Що се касае до наказанието, през 2009 г. прокуратурата е пратила на съд Бранко Павлович-Бушона за документна измама. Софийският районен съд още не се е произнесъл с присъда. Кой забърка кашата Разговаряме с Благой Петков от техническата служба на район "Витоша", изготвила скиците на имота. - Как издавате две скици на един и същи имот, едната е със сграда, а другата - без? - Информацията за сградите се поддържа от дирекция „Софийски кадастър". На едни (скици - бел. ред.) може да из- дадем със сграда, а на други - без сграда. За едната скица на този имот са подадени стари документи и те трябва да се видят. Не знаем какви точно документи са били предоставени на колежката. - Б. Рашковска - тя е изготвила скиците. Мога ли да разговарям с нея? - Тя вече не работи тук. Скицата на имота вляво е за доц. Неделчев и е с вила (в кръгчето), изготвена е на 14.7.2008 г. Другата е правена за другия собственик на 13.11.2007 г. и на нея вилата я няма!? Фалшивият нотариален акт е всесилен Абсурди с Вписвания, данъци и скици Снимка на две колони - Доц. Недялко Неделчев (на снимката) сочи купчината тухли останали от вилата му. Част от катинарите на вратата на имота са негови - другите са на... другия собственик. 
21.03.2011 г.,с. 8 От Правец до черното злато Официално Валентин Златев е само мениджър на „Лукойл-България" и представител на компанията в региона. Неофициално обаче той е много повече Валентин Златев, член на надзорния съвет на „Лукойл" и генерален директор на неговото еднолично дружество „Лукойл-България", не е точно медийна личност. Името му по-често се споменава в контекст, отколкото като повод за новини. Изключение, разбира се, е жълтата преса. В последните няколко дни обаче това се промени. Първо Златев влезе в словесен спор чрез медиите с министъра на икономиката Трайчо Трайков за това висока ли е производствената цена на горивата на компанията. Веднага след това пък зам.-министърът на икономиката Марий Косев съобщи, сякаш малко неволно, че Валентин Златев е участвал в преговорите между България и ръководството на руската компания „Росатом" за АЕЦ „Белене". Валентин Златев не е нито официален, нито неофициален консултант, каза след това Косев. Така мистерията в качеството си на какъв е присъствал там шефът на „Лукойл-България" стана още по-голяма. В публичното пространство името на 45-годишния Валентин Златев обикновено върви ръка за ръка със слухове за огромно богатство, завидни контакти и влияние, което надхвърля границите на България. За него казват, че притежава милиарди, че още от времето на Жан Виденов досега е човекът, който реално управлява България и че представлява много повече руски интереси у нас от тези на „Лукойл" - както частни, така и държавни. Дали това е така обаче, знаят малцина. Официално Валентин Златев няма участия във фирми, а доходите му са само от мениджърската заплата от „Лукойл", чийто размер се пази като фирмена тайна. Факт е обаче, че той винаги е поддържал чудесни отношения с властта, като това важи с пълна сила и за сегашната. Близък е на Бойко Борисов, като премиерът никога не го е крил. Ъндърграунд медии твърдят, че е близък и на президента Първанов и дори че е топлата връзка между двамата. Син на баща си Валентин Златев е роден през 1965 г. в родния град на Тодор Живков - Правец. В далечната 1968 г. баща му Васил Златев става председател на Селския народен съвет, някогашен аналог на длъжността кмет. До 1989 г. той е несменяем управник на Правец. Връзката на Валентин Златев с големия бизнес са именно баща му, както и кипърската офшорна компания „Агриуей холдингс лимитед". Тя е юридически собственик на почти целия бизнес, за който в публичното пространство се твърди, че е на фамилията Златеви. „Агриуей холдингс лимитед" притежава 99.98% от българската фирма „Агрохолд", а шеф и собственик на останалите 0.02% е Васил Златев. Заедно пък те притежават „Благоевград Пропърти", „Тера тур сервиз", „Обществено строителство - Агробилд", „Университетски недвижими имоти Правец", „Агрокар", „Хор-нит", „Езтур", в съвета на директорите на която през 1997-1998 г. е била и не-успелият ни еврокомисар Румяна Желева, и др. Големият бизнес В „Тера тур сервиз" е съсредоточен хотелиерският бизнес на Златеви - голф игрището, ваканционно селище и хотел в Правец, хотелите „Хелиос бийч" и „Хелиос бей" в Обзор и „Хелиос палас" в Слънчев бряг. През 2009 г. пък „Агриуей холдингс лимитед" купи от инвестиционната група „Екуест" за 9.175 млн. EUR хотел „Сердика" и едноименното кино в центъра на София. Капиталът на тези компании не е никак малък - общо над 220 млн. лв. Обявените печалби обаче са нищожни на фона на капитала, а повечето от тях дори работят на загуба, показват последните публични данни за 2009 г. Името на Валентин Златев се свързва и с твърде малко компании и от времето преди „Лукойл". Това са „Агрима" и „Агротех Петролиум", създадени през 1993 г. с участието и на Детелин Сертов, Спартак Жаров. „Агрима" се занимава с производство и дистрибуция на напитки и е изключителен дистрибутор на „Пепси-кола" за България. В по-късен период собственици на компаниите стават „Агрохолд" и „Агриуей холдингс лимитед". От 2007 г. „Агрима" пък е собственост на друга кипърска офшорна компания, за която също се твърди, че реално е собственост на Златев - „Куадрант Юръпиън Бевъриджис". Ани Коджаиванова Преди върха Пътят към „Лукойл" Златев-младши е възпитаник на Първа английска гимназия в София. След военното си обучение започва работа в Общинския комитет на ДКМС в Правец, където е приет за член на БКП. Същата година е приет и в специалността „Счетоводство и контрол" на Висшия икономически институт „Карл Маркс", бързо обаче се прехвърля в по-елитната „Политическа икономия". Година по-късно вече е студент по международни отношения в Московския държавен институт. След като завършва обучението си, Валентин Златев започва работа в руската държавна компания „Росснефт" и стига до позиция началник-отдел „Търговия с Източна Европа". През 1995 г. „Росснефт" става стратегически партньор на България. Създава се смесеното дружество „Росбулнефт", където руската фирма и „Нефтохим" си делят поравно участието, а Валентин Златев влиза в ръководството. С разгара на бензиновата криза през 1996 г. опозицията вини именно руската компания за положението и настоява сътрудничеството да се разтрогне. Изненадващо обаче новото правителство на ОДС не го прави. Малко по-късно Златев успява да убеди „Лукойл" да изкупи руския дял в „Росбулнефт". През 1999 г. пък започва приватизацията на „Нефтохим", а „Лукойл" се оказва най-подходящият кандидат. Така Валентин Златев оглавява „Лукойл-България" и „Лукойл-Нефтохим" и става представител на компанията за Югоизточния регион. Портретна снимка на две колони - Бойко Борисов, премиер на България, в интервю през септември 2009 "Вальо Златев ми е приятел от 20 години. Той казва по този повод: „Най-тежко ми беше, докато ти беше кмет. Не си ми дал да направя една бензиностанция в София, 16 милиона ми висиш - кметството не ми е платило за горивата - без лихви те кредитирам и съм осветил половината църкви и манастири в София с фасадно осветление. Ето, това съм спечелил от теб." Снимка на три колони - Валентин Златев винаги е поддържал чудесни отношения с властта, като това важи с пълна сила и за сегашната. Близък е на Бойко Борисов, като премиерът никога не го е крил. Ъндърграунд медии твърдят, че е близък и на президента Първанов и дори че е топлата връзка между двамата
21.03.2011 г.,с. 9 Столичната община се отказа и от по-скъпата „синя" зона Последната дума ще има Столичният общински съвет Ден след като Столичният общински съвет отмени презонирането, кметът Йорданка Фандъкова обяви, че цената на „синята" зона няма да се увеличава. Така за паркиране в идеалния център на столицата и занапред ще продължи да се плаща по 1 лев, а не както беше предвидено - около 2 лева на час от началото на май. Общината обаче нямало да се откаже от въвеждането на допълнителните „зелена" и „жълта" зона. Обяснението От общината обявиха, че мотивите на кмета за това решение са, че в кризата повечето граждани били затруднени финансово. Това става месец и половина след като нейният заместник Любомир Христов представи идеите на общината за справяне със задръстванията в центъра и в частност - новите граници на „синята" зона, формирането на „зелената" и „жълтата". Според предложението на заместник-кмета по транспорта „синята" зона трябва да бъде оградена от „Сливница", „Васил Левски", „Скобелев" и „Христо Ботев". „Зелената" зона ограждаше „синята". За нейни граници са определени булевардите „Мария Луиза", „Данаил Николаев", „Константин Стоилов", „Евлоги и Христо Георгиеви" и улица „Опълченска". Пътят на един доклад В „синята" да може да се паркира до 2 часа, а в „зелената" до 4 часа, предлага Любомир Христов. В доклада му за промени в наредбата за паркиране на кметството е записано и че платеното паркиране трябва да се осъществява от 8 до 20 часа, а не както досега от 8.30 до 18.30 часа. Документът е внесен в комисията по транспорт на Столичния общински съвет, обсъждан е в нея, но все още не е имало гласуване. В документа няма предложена цена. Той трябва да бъде обсъден от общинския съвет през април. Частите на града извън „синята" и „зелената" зона ще бъдат в „жълтата". Тя ще е безплатна, но ще има възможност със заповед на кмета около търговски центрове и пазари да бъдат определени платени места за паркиране. Цената за тях ще бъде както на „зелената" зона - 1 лев такса и максимум 4 часа престой. Нови права В края на януари парламентът прие промени в Закона за движение по пътищата, с които се разреши на общините сами да определят часовете престой в платените зони. Точно тази поправка чакаше Столичната община. Така хората, които живеят в границите на „синята" или „зелената" зона, отново ще могат да паркират срещу годишна винетка, купена от Центъра за градска мобилност. Това тяхно право беше отменено с решение на административния съд, защото предишният вариант на Закона за пътищата предвиждаше платено паркиарне до 3 часа. Красимира Янева Това е добро решение Вили Лилков, общински съветник от ДСБ Запазването на цената на „синята" зона е добро решение. Но въпреки това трябва да се приемат промени в наредбата за паркирането. Много е важно как занапред ще се администрира т.нар. служебен абонамент. Според мен схемата за него трябва да се определя от Столичния общински съвет. Не трябва да се дава право на фирми, които имат офиси в жилищни сгради, да ползват служебен абонамент за паркиране. Освен това не е задължително винаги парко-мястото да е на входа на сградата. Трябва да има преференциални места за паркиране на хората с увреждания, за да не паркират на отдалечени места от входовете. Гражданите, които живеят в границите на „синята", зона трябва да имат право да паркират в рамките на каре от улици, а не само на тази, на която живеят, и на първата й пряка. Има улици, които са много къси и хората няма къде да паркират автомобилите си. Не трябва да се дава право ма фирми, които имат офиси е жилищни сгради, да ползват служебен абонамент за паркиране Радослав Тошев, съветник от ГЕРБ и преде, на комисията по транспорт в СОС За мен е по-важно да има „синя" зона и правила за паркиране. Цената не е определяща. В комисията сме получили доклад, в който се определят границите на „синята", „зелената" и „жълтата" зона. В него няма определени цени за паркиране в съответните зони Снимка на три колони – без текст Портретна снимка на една колона – без текст Портретна снимка на една колона – без текст
Японската компания "Тошиба" също обяви по-рано тази година, че Започва изграждането на слънчева централа. Тя се намира край Ямбол и е на стойност от 37.6 млн. EUR. Тя трябва да захранва с електроенергия около 2000 домакинства. Компанията обмисля и други подобни проекти в България. Снимка на четири колони – без текст
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|