21 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница5/9
Дата29.08.2016
Размер1.33 Mb.
#7705
1   2   3   4   5   6   7   8   9

21.03.2011 г., с. 17
Само 15 на сто купуват земя, за да я обработват
45,41% биха инвестирали в земеделска земя с цел след време да я препродадат на по-висока цена. Това сочи анкета на сайта imot.bg. Едва 15 на сто са готови да придобият земя с цел да я обработват или да печелят от рента, като я дадат под аренда. Близо 37 процента от анкетираните не биха инвестирали пари в ниви.

Покупката на акции на дружества със специална инвестиционна цел все още не е популярен начин за печелене от земеделска земя. Това биха направили едва 2,61% от анкетираните.

Резултатите от допитването показват, че въпреки тежките последици от кризата спекулативният начин на мислене продължава. Целта на покупката не е да се печели с години от нея, а да се направи “големият удар” - купуваш сега, защото е евтино, и непременно след време, било то една, две или три години, ще продадеш с печалба само защото цените на земеделската земя в Централна и Западна Европа са по-високи и защото населението се увеличава и са необходими повече храни.


21.03.2011 г., с. 2
Умуват как да овладеят ценовия шок
Започва дискусия за това как държавата в следващите месеци да стъпи върху истинска политика, която да доведе до възстановяване чрез растеж и заетост. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество в събота. Работодателите обявиха, че не споделят предложенията на синдикатите за ръст на минималната работна заплата от 240 на 290 лева от 1 юли тази година, за увеличение на минималната пенсия на 159 лв. и социалната на 105,50 лв., както и скок на заплатите в реалния сектор със 7,35 %. В пакета от мерки е и увеличение на гарантирания минимален доход с 40% от линията на бедността, което означава от 65 лв. да се увеличи на 84 лв. Предлага се и семейните помощи за дете да се увеличат с 10 лв. от 35 лв. на 45 лв. Исканията на синдикатите за спешни мерки, които да овладеят ценовия удар, и компенсаторни мерки за доходите, ще бъдат обсъдени отново утре на заседание на Комисията по цени, доходи и жизнено равнище, решиха участниците в тристранката. След 20 дни на ново заседание на съвета за тристранно сътрудничество ще се обсъдят конкретните анализи и разчетите на предложените от синдикатите мерки.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев обаче трябва да се върви към препоръчителен индекс на нарастване на доходите. Предлагаме той да бъде диференциран по браншове, по отрасли, тъй като картината е много различна в различните сектори -някъде имаме възстановяване, ръст на продажбите, в други сфери като строителството например и недвижимите имоти застоят продължава, коментира той.




21.03.2011 г., с. 5
Рузвелт от община Лесичово
Кметът е добър управленец и работи за хората - негови съседи, приятели, роднини
В кабинета си 63-годишният Иван Стоев -кмет на пазарджишката община Лесичово, разлиства отчета за дейността си през 12-годишното кметуване.

- Ето в село Памидово през 2007-2008 г. направихме читалище, наричат го малкото НДК. Проектът беше за 730 000 лв., имаше и съфинансиране по САПАРД. По ромските програми в село Динката изграждаме вътрешна водопроводна мрежа на два етапа на стойност над 1 млн. лева. В местността Крантовица по линия на ФАР направихме мост на Тополница за 750 000 лева. В село Калугерово на единия бряг на Тополница вдигнахме подпорна стена за 450 000 лева. Ремонтирахме дома за възрастни и за хора с физически увреждания в Щърково за 250 000 лева. Ремонтирахме и читалищата в селата Церово, Лесичово и Щърково за 300 000 лв.

Прекъсвам кмета с въпрос, който мисълта изстрелва като на автопилот:

- Добре де, всички общини се оплакват, че за тях пари няма, а при вас веднъж идват 1 млн. лева, после 750 000, след това още 450 000, после други 300 000. Как става тая работа?

Иван Стоев се замисля за момент, отпуска се назад и заразказва кметската си сага. Или защо може да го наречем лесичовския Рузвелт. Той е седесар и за пръв път е избран за кмет на една традиционно червена община през 1999 година. Помним онова време -тогава сините все още са на гребена на вълната. Впрочем Стоев твърди, че не е получил нито лев от СДС, а предизборната си кампания финансирал със собствени 8000 лв., изтеглени от фонд за доброволно пенсионно осигуряване.

Още с първите дни към Иван Стоев завалели анонимки от местни хора да развърти синята метла в 43-членната кметска администрация и да махне тоя или оня. Най-много анонимки имало срещу ветеранката Красимира Варникова, която работи в администрацията от 1984 г., или година след създаването на Лесичовската община. Освен това е не просто бесепарка, а партийна секретарка и местна активистка от години. Поне 50 местни седесари са му казвали: „Тая първа да я изгониш".

Какво обаче прави Стоев: „При постъпването си не съм уволнил нито един човек... Как да махнеш служител, който има квалификация и опит... Не мога да си кривя душата, Варникова беше най-точният човек".

Кметът я оставя на работа до пенсионирането й. Всъщност след време той трябва да съкрати трима души, но заради намаляване на бюджета.

Много колеги правят поголовна смяна на администрацията още с постъпването си на работа. И губят. Най-важни са квалификацията, опитът, работоспособността. Без тези неща кметът е загубен.

По-добре е да запазиш специалиста, вместо да се ръководиш от политическа принадлежност такова е кметското ноу-хау на Иван Стоев.

Между другото от СДС не го закачат. Тогава секретарят на СДС Панайот Ляков му казал, че сам.си е спечелил изборите и никой не е в състояние да му налага промени.

Така стигаме и до конкретния отговор на въпроса как става тая работа: „Ами как, просто хората ни знаят как да оформят един проект, знаят, ако щете, какво трябва да се попълва във формулярите или как се прави документация. Знаят пътечката, по която трябва да мине един проект. И така го правеха, че ние нямахме забележки от институциите. Е, как тогава да ги махнеш!", обяснява кметът.

Ремонти и подмени на водоснабдяването и канализацията, асфалтиране на улици, благоустрояване на детски площадки и градинки, почистване на дерета и корита, с които се предпазват много хора - това също влиза в кметската сметка на Иван Стоев, който впрочем е от евроселото Калугерово. По време на 12-годишното му управление общината от 7 села с 6000 души население е реализирала 30 проекта за близо 5 млн. лева. - това прави по минимум два проекта на година. Явно на глава от населението Лесичовската община е доста по-напред по усвояване на средства в сравнение с други подобни общини.

Несъмнено един селски кмет не може да се сравнява с държавен глава. Няма как един Иван Стоев да е Франклин Рузвелт, който вади Америка от Голямата депресия, побеждава във Втората световна война, поради което го слагат в тройката големи на американската история (другите двама са Джордж Вашингтон и Ейбрахъм Линкълн). По един обаче пункт сравнението е възможно. Избираният четири пъти поред демократ Рузвелт влиза в историята с администрация, в която участват дейци на съперника -Републиканската партия.

Военният му министър Хенри Стимсън е бил военен и външен министър при двама президенти републиканци, а министърът на ВМС Уилям Нокс е бил кандидат-вицепрезидент на републиканците на изборите от 1936 година. Републиканец е бил и един от вътрешните му министри Харълд Икъс.

При беди най-добре личи колко струва един кмет

След наводнението от 2005 г. две многодетни семейства от Лесичово и Калугерово остават без покрив. Иван Стоев се свързва с Би Ти Ви, която подема кампания за събиране на средства. За двете семейства се купуват къщи за 25 000 и 15 000 лева. Самият кмет тича по институции и предприятия из страната, урежда доставки на цимент, керемиди, други строителни материали. Дори тогавашният американски посланик Джон Байърли идва в Лесичово да дари 83 броя бяла техника за пострадалите - печки, хладилници, перални.

Да правиш по два проекта годишно, означава и да си обединител, да балансираш между интересите на селищата, да намираш общ език и с Общинския съвет, който е доста политически пъстър - в него има по четирима от БСП и ГЕРБ-СДС, трима от Земеделския съюз „Александър Стамболийски" и двама от ПД „Социалдемократи". Трябва да си и нещо като национален лидер на местна почва. Лесичово например е пълно с паметни плочи на убити партизани и антифашисти, но Стоев не е посегнал на нито една от тях. Е, има и проблеми, но всички признават качествата на лесичовския Рузвелт.

„Без него нищо не става", уверява 43-годишният Христо Христосков, кмет на село Щърково, където бе обновена църквата. „Цялото село е доволно. То една тоалетна да направиш е трудно, камо ли цяла църква". Христосков обаче е от Съюза на свободните демократи, един вид със Стоев са замесени от дясно политическо тесто. А ето какво мислят за общинския кмет в лявото пространство. 75-годишният лесичовец Николай Найденов, който открито си казва, че е комунист: „По убав не мож се роди. Обича хората, дето са честни, дето си гледат работата".

Съселянинът Сергей Вачев, кмет на Калугерово: „При нас политическите различия са само по време на предизборната кампания и са въпрос на конкретни политики за развитие на селата. Това, че той е от СДС, а аз от БСП, свършва с изборите. Оттам насетне работим само за хората, защото това са нашите съседи, приятели и роднини. Той е не само управленец, но е и човек. Защото има управленци, които не са хора. Понеже е от сферата на здравеопазването, знаете ли колко хора е спасявал, когато лекарите си отидат след работното им време. Викали са го и нощем. Всички го познават, самият той знае района, познава жителите му като пръстите на ръката си. Освен това е прям, казва нещата право в очите, това може да стане, онова не може. При него няма недомлъвки".

На една от улиците в родното му Калугерово може да се види избелял плакат на Иван Стоев от предишни избори. „Заедно можем повече", пише върху лъскавата хартия под портрета му. Община Лесичово наистина може много повече от два проекта на година. Георги СТЕФАНОВ
Снимка на две колони - Иван Стоев и зам. областната управителка на Пазарджишка област Ваня Минкова прерязват лентата на открития в Лесичово през 2010 г. център за настаняване от семеен тип.Центърът обслужва 45 деца от 3-до 14-годишна възраст, които са от рискови и проблемни семейства.


21.03.2011 г., с. 16-17
Резонанси от самовзривяването на ГЕРБ Кои са спънките пред лявата алтернатива?
Сега е историческият момент БСП да покаже, че е най-значимата опозиционна сила
Ще си призная, че не очаквах да съществува такава огромна разлика в протичането на разрушителните процеси през отделните етапи на криминалния преход след 1989 г. Струваше ми се, че незаконното забогатяване на група българи, колкото и да е несправедливо и арогантно, колкото и да става за сметка на излъгания народ, няма да доведе до тотална материална нищета, до социален геноцид. Надявах се също единственото реално постижение, което е в сферата на човешките права, на свободната размяна на мнения в медиите и социума, веднъж завинаги да бъде гарантирано. За съжаление режимът на ГЕРБ и Бойко Борисов опроверга тези мои предвиждания.

Поради няколко обстоятелства.

На първо място, успя да доведе народните маси до дъното на материалната нищета. Комбинирайки управленска неграмотност с корист и корупция, този режим взриви основите на заварената социална държава. Може би само в най-тежките години на Втората световна война България е попадала в такава клопка на галопираща инфлация, неудържимо покачване на цените на стоките от първа необходимост, застрашителен ръст на безработицата, данъчен хаос и пр. Единствено у нас световната финансова и икономическа криза прерасна във вътрешна икономическа и финансова криза, организирана от днешната ни олигархия и нейния политически арсенал -партия ГЕРБ.

На второ място, управлението на

ГЕРБ изцяло циментира

властта на новите

частни монополи

предвождани от техните олигарси с български произход. Досега нито една партия не се е поставяла толкова всеотдайно в услуга на монополния капитал както ГЕРБ. Ако се вгледаме в структурата и анатомията на финансова-икономическия кръг „Глобална България", който от 2002 г. заработи за идването на власт на ГЕРБ и Бойко Борисов, ще забележим, че този кръг представлява интересите главно на три типа монополи: медийния, енергийния и банковия.

Медийния монополизъм го презентира най-големият собственик на медийна реклама, притежателят на основни електронни и печатни медии Красимир Гергов. Като участник в групировката „Глобална България" за фаворизиране на Бойко Борисов и ГЕРБ той продължи да има тесни връзки и с отделни дейци от елита на БСП.

Но най-агресивна политика в полза на ГЕРБ и лично на Б. Борисов провежда медийната империя на Ирена Кръстева и на сина й Дилян Пеевски, депутат от ДПС. Показателно е, че Ирена Кръстева, като Красимир Гергов, е наследница на баща, който спада към местната номенклатура на БКП. Произходът и на нейното богатство е непрозрачен. Първоначалните стъпки на олигарха Ирена Кръстева, по подобие на Красимир Гергов, са подпомагани от дейци на левицата. Само че след придобиването на медийната мощ и Кр. Гергов, и Ир. Кръстева рязко промениха идеологическата си ориентация - от ляво на дясно, както и геополитическите си ангажименти: от посоката СССР към вектора САЩ.

Тепърва ще трябва да се проучва поводът, поради който С. Станишев като премиер подпомогна възхода на Ирена Кръстева - бившата шефка на тотомашинациите. Симп-томатично е, че именно през периода на Бойко Борисов като министър-председател медийният тръст на Ир. Кръстева се срасна с банковия капитал и по-конкретно с Корпоративна банка, натоварена с активите на държавните вземания. Днес благодарение на политиката на ГЕРБ можем да говорим за тотален медиен контрол в България, какъвто не съществува нито в една страна -член на ЕС.

На трето място, медийната диктатура, наложена в българския живот, се съчетава с разширяване функциите на полицейската държава, която обезсиля демократичните завоевания през последните двайсет години. Налице е взаимодействие, а и срастване между изпълнителна власт и прокуратура, използване на масово тиражирани СРС-та за контрол над обществото, безпрецедентно увеличаване на арести без наличие на елементарни доказателства, репресии поради политически причини. Организира се, направлявана от властта, гавра и уронване на достойнството на цели категории българи - лекарското съсловие, учените от БАН, жп работниците, животновъдите, тютюнопроизводителите и пр., и пр.

Типът неототалитарна държава ще бъде увенчан през лятото на тази година със старта на „Специализирания съд", създаден по указание на посланика на САЩ Джеймс Уорлик: свръхзадачата му е да стопира чрез съдебни актове и репресии всеки опит за проява на масово народно недоволство и съпротива. Като се има предвид, че тази полицейщина разцъфтява при енергичната подкрепа на съуправляващата ксенофобска и антисемитска партия „Атака", може да се очаква в близко време драстично ограничаване на демократичните свободи, но и на изборното право на българския народ.

На четвърто място, ГЕРБ и Бойко Борисов за първи път моделираха

държавно управление, което непосредствено да се направлява от чуждестранен финансов фактор

- Световната банка и нейния чиновнически контингент в лицето на вицепремиера Симеон Дянков! По всичко личи, че схемата за разграждане на държавността, на националните ни приоритети, за доубиване на социалните права, за структуриране на социалния геноцид се изготвя от Дянков и неговите наставници зад океана. Бойко Борисов и този път се явява в ролята на декоративен премиер, който трябва да вселява „страх и мизерия".

Не бива да се забравя, че сред организаторите на „Глобална България" фигурират и граждани на САЩ, които освен в качеството си на банкери и медийни босове действат и като сътрудници на американските тайни служби. Заслужава внимание разпространената новина, че в ДАНС са привлечени едни от най-опитните български контраразузнавачи по линия на Руската федерация и че водещ дял в дейността на агенцията е разузнаване на контактите на наши сънародници с руски фирми, държавни и обществени организации, с руски граждани. Обяснимо е защо авторитетни формации на Съединените щати се притичват всякога в кризисни моменти, за да окажат помощ на Борисов и неговия режим.

На пето място, контингентът на ГЕРБ, който трябваше да обслужи новите монополни интереси на чуждата и българската олигархия, беше подбран от среди на подземния криминален свят, както и от кръгове на бившата Народна милиция. Тази симбиоза гарантираше „възмездието" заради криминалния преход да се ограничи в границите на тройната коалиция и да не обхваща най-характерните етапи на грабежа и на формирането на бандитските формирования след 1989 г. Това устройваше кукловодите от „Глобална България", както и чуждестранните представители на глобалния капитал, които след 1996 г. приватизираха българските банки и основните промишлени мощности. Изпълнителският рефлекс на бившите народни милиционери подсигуряваше диригентство на новосформирания капитал. Освен това

криминалното минало и биография на част от новите властници

позволяваше да се ограничи периметърът на свободните им действия. И тук България подобри европейски рекорд. Няма друга държава в ЕС, в която главните лидери на държавата да са бивши милиционери и лица от подземния криминален свят.

В този момент изпълнителната власт изпитва видима тревога от народни вълнения и протести, които биха могли да я свалят от управлението още сега или да подготвят почва това да се случи на следващите (може би извънредни) парламентарни избори. Затова диктатът, пълният контрол върху медиите и тяхната политика вече не подлежат на дискусия! Една от телевизиите, собственост на въздесъщата Ирена Кръстева, даже не скрива, че е обслужващо бюро на кабинета, и по-специално, клонинг на пиар направлението на вътрешно министерство. Стига се до цинизъм. Тези дни нуждата от актуална и обективна информация за трагедията в Япония се преекспонира от електронните медии, за да се „спестят" вестите относно невъобразимото покачване на цените: относно главоломната инфлация; относно контрабандата и корупцията в елита на ГЕРБ; относно данъците, които окончателно обедняват населението; относно въпиещия непрофесионализъм и грабителска практика при строежа на Лот 2 на магистралата „Тракия"; относно безобразното покровителство на монополите, включително и това в областта на горивата.

Да си спомним, че един от главните водачи на кръга „Глобална България" е „енергетикът" Валентин Златев, управляващ корпорацията „Лукойл" в България, субект с комунистически произход, еволюирал до „десен" капиталист с апетити за монополно господство в сектора, който ръководи. Медийното затъмнение е предназначено и за да се избегне фокусирането върху провалените енергийни проекти с Руската федерация.

Според мен въпреки задълбочаващата се глобална криза у нас, въпреки ужасните форми на социалния геноцид изпълнителната власт все още притежава резерв да се задържи с помощта на медийния инструментариум, влиянието и

паричния ресурс на магнатите, поддържащи Бойко Борисов, за да изчака пролетта, възможното подобряване на социалната ситуация и старта на Специализирания политически, в корените си, съд.

Освен това магнатите с червен произход разполагат със сериозни възможности за влияние в лявото пространство! Елитът на БСП, чиито интереси са в бизнеса например, системно съдейства за бъдещо споразумяване между ГЕРБ и соцпартията, даже на равнище парламентарно коалиране. Струва ми се, че някои от колебанията в позицията на парламентарната група на Коалиция за България по отношение на политиката на ГЕРБ могат да бъдат обяснени тъкмо с такъв тип въздействия.

Факт е, че председателят Сергей

Станишев първи в България възвести и оглави

съпротивата срещу режима на ГЕРБ

Но също така е факт, че той нерядко изпада в отчетлива пасивност, а през последните месец-два се наблюдава и при него люшкане между настъпателна опозиционност и белези на политическия конформизъм. Белег на настъпателна опозиционност е изнесената информация за дилетантщината и корупцията при строежа на магистрала „Тракия". Странна изглежда обаче подкрепата, която Коалиция за България даде на ГЕРБ при формиране на новия управителен съвет на БАН, който узаконява намерението на Дянков за държавен контрол над автономната научна организация. Необясним е поривът на ръководството на БСП негови парламентаристи да се срещнат официално със Симеон Дянков, главен виновник за катастрофалното ни икономическо и социално положение, и то предвождани от председателя Станишев. Случайно ли соцпартията остана наблюдател на масовите протести в страната като железничарската стачка, протестите на превозвачите, на животновъдите и др.? Появява се усещане, че има сили, които влияят върху соцлидерите да критикуват ГЕРБ и Борисов, но да не застрашават устоите на сегашната изпълнителна власт! Така ли е? Това са част от мотивите, които ме карат да оценявам скептично шансовете за спасителни реформи и кардинални промени в управлението на държавата. Но те ме и подтикват да се надявам, че циреят е спукан, че истината излиза на видело и че волята на народа се разкрепостява и напуска териториите, овладяни от равнодушието и волското търпение на маргинала...

Според мен сега е историческият момент, когато соцпартията може да покаже ръст на най-сериозна и значима опозиционна сила. Но това предполага съюз между идеи и действия! За съжаление

БСП изпитва недостиг

както на идеи, така и

на активност

Стереотипен чиновнически манталитет владее леви лидери, и то сега, когато би трябвало да оглавят социално-политическите процеси. Те по-скоро протоколират със закъснение драматизма на събитията. Обхващат ги като сносно обучени политолози, вместо да им дадат, наред с това, ясна, недвусмислена политическа оценка и присъда.

След парламентарните избори през юли 2009 г. редица партийни ръководители откриха бой по Станишев и ръководството по всички линии на фронта. Те си позволиха да сочат не само реални слабости, но и да отричат каквито и да било приноси на тристранната коалиция, да пишат за незапомнена изборна загуба на БСП, което не отговаря на истината. Повтори се вредната практика в лявата партия, след поредна изборна загуба, да не се оценява комплексно провежданата политика, а да се струпват всичките криви дървета върху партийния председател.

Всъщност след изборната победа на ГЕРБ ръководството на партията изпадна в смут и шоково състояние, овладя го инертност, която разкри допълнително терен за агресивното поведение на ГЕРБ и неговия водач. По-късно БСП се съвзе от вцепенението и даде пример за значима опозиционна активност и в парламента, и в страната. Нещо повече. Сергей Станишев характеризира безкомпромисно облика и съдържанието на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов. Той намери сили да се противопостави на хора от левицата, които, разполагайки с авторитет и позиции, тласкаха БСП към колаборация с ГЕРБ.

Но в последно време, ако изключим направените разкрития в сектора пътно строителство (магистрала „Тракия"), Станишев изостава от динамиката на случващото се в държавата, върви след фактите на съвременността, показва колебливост и изчерпаност откъм енергия за съпротива. Той коментира, а не дефинира като лидер на партия, претендент за властта, крупните социални, икономически и политически гафове на сегашното управление. От друга страна, не назовава конкретните носители на негативните явления - все едно дали става въпрос за Световната банка, за Валентин Златев, за Ирена Кръстева, за Цветелина Бориславова или за Красимир Гергов. Играе на рицарски морал спрямо Бойко Борисов, което го прави да изглежда в очите на останалите или като прекалено наивен, или като обвързан с договорености, които не са станали публично достояние.

През последните година-две лидерът на БСП беше опозоряван без мярка от същия Борисов. Но Станишев (поради излишна доза възпитаност ли?!) не иска, а и му липсва воля да надникне в толкова оспорваното минало на Борисов. Не намери сили в себе си също така, за да защити репресираните и уволнени кадри на партията от властимащите на Бойко Борисов. Голи декларации останаха обещанията му, че БСП ще осигури правна защита на пострадалите другари.

Навява лоши предположения нежеланието на Сергей Станишев БСП да се извини заради

съучастието в подготовката и приемането на лустрационния по същината си Закон за досиетата

Интересно е защо той е готов да пожертва заради солидарността си с буквата и духа на този закон десетки и десетки българи, които са сътрудничели или работили в органите на бившата Държавна сигурност, отстоявали са националните интереси на България. Българи, които спадаха към твърдия електорат на БСП, а след закона се почувстваха обидени и унизени, предпочитайки да попълнят лагера на негласувалите или на протестно гласувалите за други партии. Кой партиен лидер може така барски да разпилява гласове, и то в навечерието на президентските и местните избори?!

Ето защо няма нищо чудно в това, че при толкова очевидни провали в управлението на ГЕРБ, при такъв крупен срив на доверие, влиянието на БСП не се усилва или ако се усилва, то е в съвсем минимална степен. Сега българският народ очаква конкретно участие на БСП в решаването на народната съдба; воля и категоричност за действие; доказателства, че е партия, нужна на народните маси, изпаднали в тежка беда! Мен ме безпокоят симптомите на инфантилизъм, на малокръвие и интелектуална непродуктивност, каквато демонстрират немалко БСП ръководители. Това особено проличава в поведението на депутатите от Коалиция за България.

Най-малко преди решаващите избори за президент, за кметове и общински съветници е подходяща онази среда, която характеризира застойните тенденции в партийния живот, консерватизма и боязънта от реализиране на необходими реформи в партията и обществото!




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница