21 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/9
Дата23.01.2017
Размер1.28 Mb.
#13311
  1   2   3   4   5   6   7   8   9
21 март 2012 г.


ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:

В. 24 часа 2

В. 24 часа 3

В. 24 часа 3

В. 24 часа 4

В. 24 часа 4

В. 24 часа 5

В. 24 часа 5

В. 24 часа 6

В. 24 часа 8

В. Дума 8

В. Дума 9

В. Дума 9

В. Дума 10

В. Дума 10

В. Дума 10

В. Дума 11

В. Дума 12

В. Дума 12

В. Дума 15

В. Дума 15

В. Дума 16

В. Преса 16

В. Преса 18

В. Преса 19

В. Преса 19

В. Преса 19

В. Преса 20

В. Преса 20

В. Преса 21

В. Преса 22

В. Преса 22

В. Преса 22

В. Преса 23

В. Преса 25

В. Преса 26

В. Сега 27

В. Сега 28

В. Сега 29

В. Сега 29

В. Сега 30

В. Сега 30

В. Класа 31

В. Класа 32

В. Класа 33

В. Класа 33

В. Класа 34

В. Класа 34

В. Класа 35

В. Класа 35

В. Стандарт 36

В. Стандарт 37

В. Стандарт 37

В. Стандарт 37

В. Стандарт 38

В. Стандарт 39

В. Стандарт 39

В. Стандарт 40

В. Стандарт 40

В. Телеграф 41

В. Телеграф 41

В. Телеграф 41

В. Телеграф 41

В. Телеграф 42

В. Новинар 42

В. Земя 44

В. Монитор 45

В. Монитор 46

В. Монитор 47

В. Монитор 48

В. Монитор 49

В. Монитор 49

В. Монитор 50

В. Труд 52

В. Труд 55

В. Труд 56

В. Труд 58

В. Капитал Daily 61




21.03.2012 г., с. 4
Правят цветна борса в Надежда
Цветна борса и пазар за екзотични животни ще строи Столичната община. СОС трябва да разреши утре на общинското предприятие „Пазари Север" да плати 330 000 лв. за изготвянето на проекти за новите тържища. За изграждането им ще се търси европейско финансиране, а строителството може да започне догодина. Цветната борса ще е в Надежда, а пазарът за животни - в Оборище. 498 дка от Западния парк пък ще бъдат дадени на концесия за 25 г. Ако СОС одобри документите, процедурата ще отнеме 4 месеца, обясни зам.-кметът по екология Мария Бояджийска. Общината няма да иска концесионна такса, а оценяването ще е по предложения срок за концесия, които може да е до 25 г. Концесионерът ще трябва да осигури охрана и видеонаблюдение. Минималното изискване е да вложи 2,5 млн. лв. в изграждането на атракционен комплекс, поне 2,7 млн. лв. във възстановяване на парка и 252 000 лв. в спортни съоръжения. 50 000 лв. по-малко ще отпусне кметството по програмата за облагородяване на градинките пред блоковете. Вместо 200 хил. лв. тази година бюджетът ще е 150 хил. Освен етажни собствености и неправителствени организации вече ще могат да кандидатстват и читалища. С месец пък се удължава срокът за подаване на оферти за строителството на завода за боклук.


21.03.2012 г., с. 4
Три училища в столицата със зали за скуош
Столичните ученици вече ще могат да тренират и скуош. Засега умения в играта ще придобиват децата от три училища в район „Слатина", след като вчера министърът на спорта Свилен Нейков и кметът на София Йорданка Фандъкова откриха първите две общински запи за скуош. Кметицата се оказа фен на спорта и демонстрира завидни умения с ракетата, Фандъкова дори разказа как преди 8 г. се запалила по скуоша и покрай нея фенове на спорта станали и учениците й. Кметицата разкри, че скуошът е два пъти по-натоварващ от тениса и с него поддържала добрата си форма. Залите струват 284 000 лв., като 130 000 лв. от тях са отпуснати от спортното министерство, а останалите от общината. Освен скуош учениците ще могат да тренират в тях карате, танци, шах, тенис на маса, аеробика. Скоро залите ще бъдат отворени и за възрастни, след като Столичният общински съвет реши какви ще са цените за тренировка. Идеята е до 17 ч те да се ползват от децата, а след това и от възрастни. „През последните години сме ремонтирали над 80 физкултурни салона за над 5 млн. лв. и 20 площадки в училищните дворове. Скоро ще е готов и физкултурният салон на 72-о училище в Суходол, а до края на годината на Първа английска гимназия, френската гимназия и на 88-о училище в Овча купел. Инвестицията в новите съоръжения е над 1,5 млн. лв.", подчерта Фандъкова. Тя е сформирала работна група начело с главния архитект на София Петър Диков, която да изработи типови проекти за изграждане на многофункционални спортни зали в училищните дворове. Проектите трябва да са готови до края на годината и строителството на залите да започне догодина.
Снимка на четири колони - Кметът на София Йорданка Фандъкова демонстрира добри умения по скуош пред погледа на спортния министър Свилен Нейков.


21.03.2012 г., с. 5
Скандалният Батко пак отива на съд
Попречил да се строи магистрала „Люлин”
ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ

Скандалният бивш шеф на фонд “Републиканска пътна мрежа” по време на тройната коалиция Веселин Георгиев, станал известен като Батко, отново ще се изправи пред съда. Обвинението е за длъжностно престъпление, което представлява особено тежък случай, обяви градският прокурор на София Николай Кокинов вчера. Прокуратурата е внесла обвинителния акт срещу Батко на 8 февруари. Това е втори опит, след като съдът върна делото преди време. Според обвинението престъплението е извършено между 24 октомври 2006 г. и 28 ноември 2007 г. Георгиев е нарушил процедури по Закона за обществените поръчки, от които са настъпили значителни вредни последици за агенцията и за държавата. “Те са подкопали сериозно авторитета на страната”, смята обвинението. Магистратите уточниха, че става въпрос за 8 договора. Разследването срещу Георгиев е започнало след одит на Сметната палата, уточни Кокинов. Преди ден от палатата съобщиха, че са изпратили сигнали за скандални нарушения, открити при обществените поръчки по време на тройната коалиция. От действията на Батко са били възпрепятствани два проекта, установили прокурорите. Единият за изграждането на автомагистрала “Люлин” в отсечката София - Даскалово. Вторият за техническа помощ за подготовка на проекти. На 17 януари е бил внесен и друг обвинителен акт срещу Батко. Той е за 10 договора и за длъжностно присвояване на 99 хил.лв. Освен него обвинени са още двама души - Радослав Колев и Емилия Тончева, които не са от пътния фонд, съобщиха по-късно от прокуратурата. Името на пътния шеф Веселин Георгиев нашумя през 2008 г., когато Европейската комисия блокира субсидиите за строеж на пътища у нас заради конфликт на интереси. По доклад на Сметната палата прокуратурата е започнала и разследване на бившия шеф на фонд “Земеделие”“ Ализан Яхова. Тя беше начело на фонда от януари до август 2009 г. Разследването срещу нея е за безстопанственост при сключване на 12 договора с нейни служители за консултантски услуги за обществени поръчки. Всеки един от тях е за 4750 лв., уточниха от прокуратурата.




21.03.2012 г., с. 8
Полица „бедствие" за имота, не за телевизора
Искат да е задължителна, брокери съветват да не е по-скъпа от 10 лв.
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА

Ако се въведе задължителна застраховка на имота срещу природни бедствия, тя ще покрива основните щети по него. Няма да се плаща обезщетение за скъпия телевизор или луксозната холна гарнитура. Това каза вчера зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Борислав Богоев на семинар за катастрофичния пул. Богоев се обяви "за" такъв пул, който да покрива щети от земетресения, наводнения и свлачища. Освен за обзавеждане полицата "бедствие" не трябвало да важи за градини, за земеделска земя или за кръчмата в гаража. Пулът трябва да е на солидарен принцип, което ще се постигне само ако има елемент на задължителност, смята Богоев. Според него така ще се постигне висок обхват и ниска цена. Той не се ангажира каква би трябвало да е тя, но уточни, че база за изчислението може да е данъчната оценка. От асоциацията на застрахователните брокери обясниха, че тя трябва да е достъпна. Голямо проникване може да се очаква при цена от 10 лв. например, смята Кольо Делев от асоциацията. Той даде пример с доброволните имуществени застраховки. Последните месеци дружества пуснали пакетни полици по 10-15 лв. и бил отчетен ръст от 3 пъти в сключването. Ясен Христов от SDI препоръча въвеждането на задължителната застраховка да не е от 1 януари на съответната година, когато хората са се охарчили по Коледа и за "Гражданска отговорност". Депутатите от ГЕРБ Пили Боянова и Диан Червенкондев също се обявиха в подкрепа на катастрофичния пул, защото ще е полезен и за държавата, и за хората. Експерти от БАН пък разказаха за големия риск от земетресения и наводнения у нас. Раду Попески, главен консултант на румънския катастрофичен пул, обясни, че при тях той не е много успешен. Едва 8% от жилищните сгради били включени. Санкции за не застрахованите не се налагали.




21.03.2012 г., с. 8
Без екотакса за общини, ако почистят
Общините, които се включат в пролетното почистване на нерегламентирани сметища, ще получат бонус от екоминистерството, обяви министър Нона Кара джова. Те няма да плащат екотаксата за боклуците, които ще закарат на сметищата след уборката. Според Караджова поне 3,5 милиона българи ще се включат в пролетното почистване на държавата.Екоминистерството отпуска 1,5 млн. лв. за проекти на общини и учебни заведения, обяви още Караджова. 1 млн. ще бъдат разпределени за междублокови градинки и селски площади.


21.03.2012 г., с. 9
Ловят крадци на парно и вода
ВЕНЕТА НАЧЕВА

Камера проследява дали от блока изтича топлина, има ли кражби на парно и течове от водопровода. Този вид инспекция на сгради е една от новите услуги, които от днес ще бъдат представени на изложението "Стройко". За един вход в 8-етажен панелен блок проверката струва около 240 лв. Изкуствена декоративна облицовка пък осигурява и топлоизолация - вътрешна и външна. Това е имитация на камък с гаранция 50 години. Има идеи и за озеленяването - според специалистите имоти в озеленени комплекси се продавали с 35% по-успешно. Предлагат се храсти, оформени като лебед и ферари. Българска фирма е спечелила търга за доставка на покривни материали за олимпийския проект "Сочи 2014". Общо 300 са участниците тази година - с около една трета по-малко от миналия сезон. Изложението е до 27 март.




21.03.2012 г., с. 10
Хората в Бисер: Къде са ни парите?
47 000 лева били дадени на 40 семейства, без критерий дали имат нужда
Николай Грудев

„Къде са ни парите ", питаха жителите на Бисер, пострадали от наводненията на 6 февруари. Харманлийското село даде 6 жертви на връхлетялата висока вълна след скъсване на стената на яз. „Ива-ново". В понеделник вечерта в селото се проведе общо събрание заради съмнения у хората, че даренията не се разпределят справедливо. „Освен Раздаденото банково дарение от 150 000 лв. допълнително са събрани 17 546 лв. по дарителската сметка. В Харманли са пристигнали 92 000 лв., от които 78 000 са за Бисер. Там акцията обаче е обявена за цялата община, а знаете, ние не сме единственото пострадало село", обясни пред съселяните си кметицата Златка Ангелова-Вълкова. „На 4 април община Харманли ще гласува отпускането на пари за 77 съселяни, които още не са възмездени", уточни Павел Павлов, шеф на обществения съвет за разпределение на даренията. Селяните гласуваха единодушно още 2 жени да присъстват при приемането, осчетоводяването и разпределението на помощите. Вчера следобед възникнаха нови спорове след изваждане на списъците с финансово подпомогнатите. Оказа се, че 47 000 лв. са били разпределени на 40 семейства, без да се прилага критерий дали имат нужда. „Това са помощи, които не можем да насочваме пряко волята на даряващия. Например: идва някой и иска произволен номер от списъка и след това дава нароченото. Или: харесва си герой от медийните репортажи и иска да помогне именно на него", коментираха от селския съвет. „24 часа" вече писа и за брожението около реда и принципа за възстановяване на изравнените със земята домове. Тогава Георги Кръстев каза: „На едни вместо лятна кухня ще строят къща, други за къща ще получим лятна кухня." Май всичко е на принципа наши-ваши, негодуваше вчера в кръчмата мъж, който не пожела да се представи. „Не бива завистта да ни обзема", призова на събранието Петя Павлова. Думите й бяха бурно аплодирани. Неизяснен остава въпросът с ремонта на оцелелите, но силно повредени жилищни постройки. Междувременно специалисти от института „Пушкаров" са взели 10 проби от почвата. Техните резултати трябва да излязат в понеделник, за да стане ясно дали са верни слуховете, че придошлата вода отровила почвата и тя вече не била годна за садене. В късния следобед в понеделник земеделският министър Мирослав Найденов бе в Бисер. „Колко продавате яйцата? 32 ст. за най-големия размер? Не е зле, но ако можете, свалете ги с 2 ст.", каза той на магазинера Тодор Тодоров. „Как да ги пусна на 30 ст., купувам ги на едро по 32. Щом обаче настоявате, така да бъде", отговори собственикът на възстановения минимаркет й кръчма, които също бяха под вода по време на бедствието. „По принцип до 6 февруари никой в селото не купуваше яйца, всички си гледахме кокошки", уточниха местните. Найденов предупреди търговците: „След мен идва Дянков!" Той обиколи пеша село- то и се запозна на място с възстановяването му. В северната махала на Бисер някои от стопаните вече са получили пълните обезщетения за измрелия добитък. „Взех 400 лв. за пернатите. Като компенсация за бялата техника вече имам бойлер и печка, макар и духалка", разказа Димитър Станков. Комшийката му Донка Тодорова обаче нищо не е получила - нито за животните, нито от преките парични помощи. Съседът й бил събрал издавените животни и получил екарисажна бележка. Нейните кокошки били отнесени и сега тя трябвало да доказва с показания на свидетели, че ги е имала. Нейният дерт обаче е друг: „Бяхме скътали 3000 лв. в дюшека, но всичко отиде. Кой сега ще ми ги върне Не мога да докажа, че съм ги имала , кърши ръце стопанката. „Всички стопани ще бъдат обезщетени на 100%. Както собствениците на посеви, така и животновъдите. Това трябва да стане следващия месец", каза Найденов. „Имах 5 дка прасковена градина, всичко е смляно. Уверенията бяха мъгляви, говореше се за наесен. Парите от еднократната помощ от 325 лв. свършиха, пенсията -също. Нямам за оран, за препарати и тор. Дано казаното от министъра не е само обещание", пожела си вчера Петър Златинов. И вчера продължи недоволството, че повече от половината пострадали още нямат компенсации за повредена домашна техника. 150 имат право, но досега е платено само на 73-ма.
Две снимки на шест колони – Да не позволим завистта да вземе връх, призова Петя Павлова на общото събрание. Унищожената прасковена градина на Петър Златинов - снимката вдясно
Снимка на три колони - Донка Тодорова заяви, че водата й отнесла 3000 лв., скътани в дюшека.
22 210 лв. получиха от „ТЕЦ Марица-изток 2"
Дарение в размер на 22 210 лв. получиха пострадалите от наводнението жители в село Бисер от „ТЕЦ Марица-изток 2" ЕАД. Сумата ще бъде изразходвана за строителни материали и обзавеждане домовете на нуждаещите се. „Всички ние - работници, служители и ръководство, бяхме единодушни, че трябва да помогнем. Искаме, възможно най-скоро да видим, че днешните руини ги няма. Дано по-бързо хората от селото подредят живота си и забравят какво им се случи преди месец", заяви Руслан Германов -директор на дирекция „Административен, данъчен и финансов контрол" в централата. След тези думи той и кметът на с. Бисер Златка Ангело-ва-Вълкова подписаха протокола за дарението в присъствието на областния управител на област Хасково Ирена Узунова.
Снимка на две колони – Събраните пари бяха връчени вчера на кметицата на Бисер Златка Ангелова (в средата) в присъствието на областния управител Ирена Узунова.
Снимка на две колони – Министър Мирослав Найденов обиколи пеша селото в понеделник привечер.


21.03.2012 г., с. 12
ЕКСПЕРТНИ

АЕЦ „Белене" не е нужен и на Русия, и на България
27 млрд. евро ще се натовари българската икономика за изплащането на проектав продължение на 19 години
Булат Нигматулин

ПРОЕКТЪТ АЕЦ "Белене" не е нужен нито на България, нито на Русия в сегашния си вид. Това твърди и с днешна дата Булат Нигматулин, първи заместник-директор на руския Институт по проблемите на естествените монополи и бивш зам.-министър на атомната енергетика на Русия. Преди време в София той посочи, че ядреният проект носи високи рискове и за двете страни, тъй като има опасност да не върне направените инвестиции. Заради това твърдение той си навлече възмущението на президента на "Росатом" Сергей Кириенко. В интервю пред руското издание ProAtom.ru Нигматулин отново разкритикува продължаването на българския ядрен проект, който според него е за сметка на рус бюджет и е нерентабилен. Според експерта общата инвестиция в АЕЦ "Белене" се изчислява на 10 млрд. евро, като се включат и допълнителни те разходи на българската страна за строеж на инфраструктурна мрежа за преобразуването и транспортирането на произвежданата в централата електроенергия към преносната мрежа. Товар от 24 млрд. евро за българската икономика вижда в реализирането на този проект Нигматулин. При това положение проектът може да се изплати за 19 години при производство на 14 млрд. квтч електроенергия от двата блока на стойност не по-малко от 10 евроцента за квтч, посочва експертът и сравнява тази цена с тарифата на АЕЦ "Козлодуй", която е 2,2 евроцента. Нигматулин посочва, че българската икономика ще бъде натоварена с 27 млрд. евро за 19-те години за изплащане на проекта. Според него планираната, но с неясно бъдеще втора атомна централа в България не е необходима на българската икономика. Той посочва, че в резултат на деиндустриализацията на страната има спад в потреблението на електроенергия и големи излишъци на електроенергия. През 2010 г. при обща разполагаема мощност 8,6 гигаватчаса (гвт) резервът от мощности в България възлиза на 1,8 гвт или 26 %, а експортът - на 20%. Според прогнозите на Националната електрическа компания (НЕК) от 2010 до 2015 г. потреблението ще нараства с 1,13% годишно. Към 2020 г. потреблението ще е със 7,4% по-високо, а към 2025 г. - с 18,4%. Нигматулин посочва, че това е предвиждане само ако няма икономически кризи. Той дава за пример кризата от 2008 г., след която през 2010 г. потреблението е намаляло със 7,6% -от 39,5 до 36,6 милиарда квт.ч. Независими експерти прогнозират въобще отсъствие на какъвто и да било ръст в потреблението и смятат, че то ще достигне нивото от 2008 г. (39,5 млрд. квтч) едва през 2030 г. Мисля, че прогнозата им е близка до реалността. Това следва, първо, от намаляването на броя на населението на България от 7,5 до 6,6-6,9 милиона до 2030 г. според Националния статистически институт, посочва Нигматулин. Второ, от съпоставката на БВП и производството на електроенергия на глава от населението в България и в съседните й страни АЕЦ "Козлодуй" е достатъчна, анализира експертът. По БВП България е една от най-бедните страни в Европа. Същевременно в България производството на електроенергия на глава от населението е 5900 квтч, в Италия - 4900 квтч, Гърция - 5400, в Унгария -3600, в Турция - 2900, в Румъния - 2700. От което се вижда, че българската икономика има съществен излишък от електроенергия в сравнение със своите съседи дори при годишен износ от 7-8 млрд. квт.ч (20% от обема на производството), посочва специалистът. Ето защо строителството на АЕЦ „Белене" до излизането от експлоатация на двата блока на АЕЦ „Козлодуй", тоест до 2030-2035 г., е икономически необосновано, подчертава Нигматулин. Пазарен риск от 27 милиарда евро представлява непосилно бреме за икономиката на България и е в противоречие с политиката на ЕС за стабилизация, допълва той. Нигматулин коментира още дали България ще може да върне на Русия щедро предлагания й от "Росатом" кредит за дострояване на атомната централа, какви рискове поема Русия в случай, че вложеното в строителството на „Белене" не се върне. Според него на България не й трябва да приема условията на Русия за строеж на АЕЦ, а трябва да се поучи от Турция как се сключва договор за изграждане на ядрена централа. Според експерта България трябва да се притеснява от руски натиск за преждевременно спиране на АЕЦ „Козлодуй" като увеличаване на гаранциите за възвръщаемост на инвестициите в АЕЦ „Белене". Този натиск съвпада с аналогичен натиск от страна на европейските страни, преследващи свои интереси в тази област. Строителството на АЕЦ „Белене" би било оправдано, ако можеше да се организира износ на електроенергия от тази централа за съседните страни. Този експорт обаче ще бъде възпрепятстван от високата цена на електроенергията от новата АЕЦ и политиката на тези страни за обезпечаване на националната енергийна сигурност чрез строителство на генериращи мощности на собствена територия. Пример за това е Турция, посочва Нигматулин. Според него единствената възможност за България да продължи строителството на „Белене" е да покани за съинве-ститори в проекта електроенергийните компании от съседните страни, изпитващи дефицит на енергия. Трябва да се разгледа и вариантът за строителство на 7-и и 8-и блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй". Нигматулин задава и въпроса: "В какво е руският интерес в АЕЦ „Белене", ако, разбира се, не подменяме това понятие с корпоративни или с нечии лични интереси? Според мен опитът за изтегляне от руската икономика на средства, които биха могли да работят за нейното развитие, и влагането им в проекти с голям риск да не бъдат върнати, представлява предателство, както и да се лъже ръководството на страната за ефективността на този проект, казва Нигматулин и пита за какво са й на Русия нови невъзвращаеми дългове.

*Булат Нигматулин е бивш зам. -министър на атомната енергетика на Русия


21.03.2012 г., с.25
С 1 млн. лв. укрепват брега на река Пихла, за да не залива Баня
След изпълнение на проекта ще се търсят пари за последната част от коритото
ТОНИ МАСКРЪЧКА

1 млн. лв. ще бъдат вло­жени за превенция срещу наводнения в с. Баня.

Община Разлог започна да изпълнява проект по програма „Регионално раз­витие". По него от общин­ския бюджет за съфинансиране са отделени 51 500 лв.

„Ще бъде решен много тежък проблем за голяма част от населението на се­лото. Рисковете от навод­няване на 75 имота ще бъ­дат сведени до минимум. Пряко облагодетелствани ще бъдат 350 жители на Баня", каза кметът на Разлог Красимир Герчев.

След уста-герчев новени про­блеми и рискове от бед­ствия, свързани с високите води на реката и ерозира­лите брегове от обилни ва­лежи и снеготопене, е за­ложено да се укрепи и обе­зопаси участък от р. Пих­ла с дължина 829 м. Пред­видени са почистване на речното корито в риско­вия участък и корекция чрез изграждане на под­порни стени.

При преливане на река­та досега се наводняваха приземни етажи на къщи­те. Водите пък изравяха улиците.

Изпълнението на

проекта е третият етап от укрепването на бреговете. Неукрепена остава малка част, за която кметът на Разлог обеща да търси но­во финансиране.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница