21 ноември 2009 г. Тема: здравеопазване роми млатят фелдшер


Страдащи от рядка болест искат стандарти



страница2/3
Дата28.05.2017
Размер354.03 Kb.
#22278
1   2   3

Страдащи от рядка болест искат стандарти
Да бъдат приети модерни стандарти за лечение на болните с муковосцидоза, консултативни центрове за болестта в София, Пловдив, Варна и Плевен, осигурени медикаменти, хранителни добавки за нормално лечение в пълен обем и подходяща рехабилитация за нормално качество на живот. Това са част от исканията на родителите на деца с муковисцидоза.

Днес е Международният ден за борба с това най-срещано сред бялата раса рядко заболяване. У нас с муковисцидоза са около 200 души, като само 28 от тях са над 18 г. Средната възраст на болните в европейските страни е 45-48 г., докато у нас тя достига 12,5 г.

Един терапевтичен курс е от порядъка на хиляди левове, а цената на една пулмологична клинична пътека е 500 лв. В много случаи това е причина болничните заведения да отказват хоспитализация на тези пациенти. Сега действащата нормативна уредба за техническите помощни средства не дава възможност за безплатно отпускане на съвременни инхалатори и помпи за тях.

МЗ отправя запитване към НЗОК за обособяване на клинична пътека за муковисцидоза, съобщи по време на парламентарния контрол здравният министър Божидар Нанев. Според него не липсата на клинична пътека е сериозният проблем, а начинът на финансиране на лечебните заведения чрез клинични пътеки. По думите му винаги се намира начин да се осигури хоспитализацията на деца с тази диагноза.




Не бийте доктора!
АИДА ОВАНЕС

За по-малко от седмица на двама доктори и няколко сестри бе нанесен побой. "Как може? Това е позор за едно цивилизовано общество!", би казал някой. Друг: "Никого не бият безпричинно." Според трети докторите "напълно са си го заслужили", защото "гледат на пациентите като на ходещи портфейли, а на хората вече им писна". Очевидно има разногласия и в самото лекарско съсловие, защото на призива за 15-минутен мълчалив протест на медиците не се отзова никой от колегията в Пловдив. В други градове протестът предстои и тепърва ще видим какво означава за докторите думата "колегиалност". Не само когато става въпрос да "бъде опазен колегата от глоби и наказания, защото утре той може да гласува мен да накажат"!

Иначе на нашенеца наистина му писна от недоразвитата ни здравеопазна система. Защото именно тя, както и купищата законодателни упражнения на гърба на доктори и пациенти, създават пре-предостатъчно предпоставки за конфронтации. От една страна, между различните медицински специалности, а от друга -между лекари и пациенти. Наистина и сред лекарите има такива, които приемат пациента като потенциалния враг номер 1. Не са малко и пациентите, в чиито очи лекарят е олицетворението на сакатото ни здравеопазване.

А няма нищо по-пагубно за човешкото здраве от разрушеното доверие между лекаря и пациента!

На 13-и в петък нажалени от загубата на свой близък пребиха доктор, сестри и санитарка в плевенската "Бърза помощ". Преди няколко дни анес-тезиолог от врачанската болница бе жестоко пребит от близките на починал от множество инсулти пациент. И още. През февруари т.г. роми пребиха д-р Васил Стаменов от спешна помощ във Варна, тъй като нападателите решили", че линейката е закъсняла за техен близък. Само през 2008 г. бяха съобщени 4 случая на жестоки побои над лекари. Тогава покрай кюстендилския д-р Здравко Георгиев, пребит в кабинета си, пострадаха и медицинска сестра, и санитарка, и лежащо болен, които се притекли на помощ на лекаря.

През януари м.г. двама мъже нападнаха началника на отделението по стерилитет към АГ болница "Св. София" д-р Методи Генов в частния му кабинет. А през октомври м.г. бе пребит директорът на болницата в Ботевград д-р Филип Филев.

За добро или зло, България не е единствената държава на света, в която на пациента се гледа като на движещ се банкомат. Щом има парично обращение и здравето е стока, а и лекарите са търговци... Разликата обаче е, че те са дали клетва. И доброто е, че голямата част от тях я спазват. Лошото е, че у нас няма правила нито да бъдат наказвани недобросъвестните и несвършилите работата си доктори, нито да бъдат поощрявани добрите. И границата между двете категории е размита. А това уврежда здравето на цялото съсловие.


Панацята плацебо ефект
ВЕСЕЛКА ВЕНКОВА

Плацебо ефектът (placebo effect) e познат като неспецифичен "метод на лечение". Специалистите смятат, че е феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят при наличие на неуспешно или лъжливо лечение, само защото пациентът много вярва, че ще се възстанови или че лечението му помага.

Лечителят често обяснява на пациента си, че ще му "инжектира" много ефикасно лекарство (примерно балансиран бюджет) за лечение на неговата "болест" (да речем, финансова криза, водеща до обедняване и безработица). В действителност Всемогъщият боде с най-обикновен "физиологичен разтвор" (незапомнен досега и неразпознаваем от българите популизъм), но "пациентът" не подозира за това. Той вярва, че му е инжектирано лекарство, което най-после ще му помогне.

Резултатът? Болникът показва временно подобрение, просто защото вярва в "лечението". Продължава да гладува и да гласува за нуждите на изцелението си. Изглежда бодър

и оптимистично настроен. Ведро се бори с действителността. Вярва, че най-сетне е открил своя истински лекар. Иска състоянието му да се подобри и приема на доверие желаното за действително.

От медицината е известно обаче, че въздействието на плацебо ефекта може да бъде и негативно. Думата плацебо произлиза от латинското placebo (ще бъда харесан). В клиничните изпитания плацебо се използва, като се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като "контролна група". На останалите - т.нар. тестова група, пък се дава изпитваното, истинското лекарство. Сравнението на резултатите от двете групи определя терапевтичния ефект на лекарството. Често при тези тестове плацебото има позитивен или негативен терапевтичен ефект, смятат медиците. Това се дължи на причини от автосугестивен характер, обясняват те. Учените казват още, че "причините" са статистически прогнозиру-еми и измерими за целите на изследването.

Плацебо ефектът се регистрира при терапия, която няма за цел да подобри състоянието на пациента. Ефектът е свързан по-скоро с процесите, протичащи в тази част на мозъка, която се грижи организмът да се адаптира към околната среда.

Адаптацията у нас често продължава през целия човешки живот. През последните 20 години темповете й са ускорени, ефектът -спорен. Изучаването на човешкия мозък в медицината може да доведе до създаването на нови лечебни препарати без негативни странични ефекти. Но в социалната сфера? Докога ще издържим експеримента плацебо ефект? Способността ни да чувстваме, не само болка, вече е около нулата. Вчера експерти на фондация "Медийна демокрация" отчетоха, че сме загубили възможността за разпознаваемост на грубия популизъм...




Грипът уби 17-годишно момче заради липса на лекарства

Отмениха епидемията в страната, очаква се нов пик през януари
Екатерина Митева

17-годишно момче от разградското село Езерче е поредната жертва на новия грип. Тийнейджърът е издъхнал в болницата в Разград. Момчето е било прегледано от лекар и е пратено за домашно лечение. Тийнейджърът е от многолюдно бедно семейство на пастири, поради което и родителите му не са купили предписаните лекарства. След няколко дни момчето е постъпило в болница в много тежко състояние, с гноен излив в белия дроб, сърдечна и дихателна недостатъчност. Направена му е операция и е поставен на апаратно дишане, но лекарите не могли да спасят живота му.

Броят на жертвите в страната, покосени от грипа, вече достигна 26, каза за „Новинар” главният държавен здравен инспектор д-р Тенчо Тенев. Това обаче е вторият случай, при който става дума за толкова млад човек. Първото дете, което почина от вируса е, 15-годишно момче от Каварна, което получи усложнения вследствие на заразяване с грипа. Според медиците причина за тежкото състояние на младежа от Каварна е било наднорменото му тегло, заради което са се получили и ендокринни усложнения.

При всички останали смъртни случаи досега става дума за тежки увреждания, предизвикани от късно потърсената лекарска помощ, но и от наличието на други заболявания и отслабен имунитет на пациентите.

Смъртта на 15-годишния тийнейджър стана повод за спор в пленарна зала между здравния министър Божидар Нанев и народния представител Петър Димитров. Министърът отказа даде повече информация за случая, тъй като няма писмено съгласие от родителите на момчето да огласява данните. Димитров обаче обясни, че е задал въпроса си, за да стане ясно в каква степен работи системата за профилактика и могат ли хората да разчитат на системата на здравеопазването.

В кулоарите на парламента министърът съобщи, че вероятно нов пик на заразата ще има през януари. Тогава епидемиолозите очакват новият грип да се смеси със сезонния грип. Предполага се обаче, че до този момент страната ни вече ще разполага с ваксина.

Официално грипната епидемия в страната беше отменена. В момента болни от грип са под 190 на 10 000 души население. Отмяната на националната епидемия означава, че се възстановяват плановите операции, дейността на женските и детските консултации.


Железничари и лекари протестират
Има реална възможност към края на годината служителите на железниците да обявят национална стачка, съобщи вчера шефът на железничарския синдикат Петър Бунев. Причината са неизплатени заплати и аванси. Вчера сутринта частични протести на персонала имаше в Русе, като днес ще има в Пловдив и така във всеки град, докато не се стигне до решение на проблема или до национална стачка, която ще блокира влаковете по коледните и новогодишните празници, обясниха от синдиката. Междувременно 15-минутен мълчалив протест проведоха вчера лекарите в различни болници в цялата страна. Повод за символичните действия са зачестилите посегателства срещу лекари и медицински сестри. Само за една седмица лекар, две сестри и санитарка бяха пребити в Плевен, а техен колега анестезиолог от Враца бе обезобразен от роднина на починал пациент.


Избор на частен здравен фонд от март 2010 г.
РЕфОРМА Пациентите ще могат да избират в кой частен здравен фонд да бъде внасяна част от задължителната им осигуровка за медицинска помощ от март-април 2010 г. Това съобщи здравният министър Божидар Нанев в интервю пред „Дневник". От 2011 г. България се готви да въведе модел на здравно осигуряване от три стълба. При него основният пакет от медицински услуги ще се поеме от Националната здравноосигурителна каса, ще се въведе задължително допълнително осигуряване в частен фонд и трети доброволен стълб. По думите на Нанев от началото на 2011 г. ще могат да се акумулират приходи в частните фондове и от март 2011 г. те ще могат да започнат директните разплащания. За да бъде финансирано напълно ползването на медицински услуги, здравната вноска ще се увеличи с 2 процентни пункта, а голяма част от 450-те болници ще бъдат затворени, защото не отговарят на критериите за качество или са във фактически фалит.


Рестарт на здравната реформа
От Добромир Живков, Маркет ЛИНКС

През годините общественото мнение почти неизменно поставя здравеопазването сред най-значимите социални проблеми. От друга страна всяко ново управление е изправено пред сериозното предизвикателство за пореден път да рестартира незавършената от предишното правителство здравна реформа.

Към настоящия момент общественото мнение категорично (95%) изразява становище, че здравната система се нуждае от спешна промяна и тази нагласа остава непроменена сред отделните социодемографски групи. Този висок дял на споделящите едно мнение е провокиран от множеството проблеми в здравеопазването. Сред най-сериозните, посочени от гражданите, са: корупция (47%), недобро отношение към пациентите (21%), злоупотреба със средства (17%), квалификацията на медицинския персонал (17%), монополът на здравната каса (15%) и липсата на достатъчно лекарства (14%).

Изразеното от представители на изпълнителната власт намерение за преструктуриране на здравеопазването чрез намаляването на броя на болниците е мярка, която изглежда трудно би получила широко обществено одобрение. Срещу нея се обявяват над 70% от гражданите, докато други около 25% смятат, че такава стъпка е оправдана.

На фона на общата неудовлетвореност от получаваните здравни услуги през последните години немалък дял от българите (38%) подкрепят идеята за увеличаването на здравните вноски с надеждата, че това би имало позитивен ефект върху здравната система. Почти толкова (36%) са и тези, които декларират готовност да приемат планираната за бъдеще по-висока финансова тежест. Скептично настроените към успеха на такава мярка са 42%, а други 18% споделят, че не могат да си позволят да плащат здравните си осигуровки.

Въпреки вече обявените непопулярни мерки правителството и в частност Министерството на здравеопазването се ползват с относително висока степен на доверие. Над половината от хората над 18 години са на мнение, че крайният ефект от предложената програма ще бъде положителен. Тук трябва да бъде отбелязано, че този оптимизъм в една иначе дълбоко проблемна социална сфера вероятно е силно повлиян от широко споделяните позитивни нагласи към настоящото управление.


Данните са от телефонно проучване сред 500 пълнолетни българи в цялата страна, проведено от "Маркет ЛИНКС" на 17.11.2009 г., по поръчка на вестник "Капитал".



Държавата и фирмите в омлет
Бюджетът прехвърля дефицита си към частния сектор. Фирмите и банките не се дават
От Вера Денизова, Яна Бодурова

Има една дупка, голяма колкото милиард и половина лева кеш, която като в играта "Гори, гори кърпичка" обикаля между бюджета, фирмите и банките и никой не иска да се окаже с нея в края на годината. В стремежа си да балансира бюджета правителството рязко сви разходите си, но и отложи плащания към фирми, които са работили по държавни проекти или обществени поръчки. Играта е сложна. За много от фирмите е въпрос на оцеляване да получат парите си. В кризата те са ликвидно обезкървени, нямат достъп до кредит и не могат да си позволят лукса да финансират бюджета, да не говорим, че увеличаването на дълговете им към доставчици и подизпълнители може да създаде цунами от фалити в цялата икономика. Банките от своя страна очакват редовно погасяване на заемите от същите тези фирми и не могат да си позволят загуби. За държавата въпросът е на финансова репутация. Хазната може да се разплати сега, но ще трябва да признае дефицит (към октомври той и без това е близо 550 млн. лв.), ще се свият фискалните резерви, а аргументите, че България задържа стабилност в кризата и заслужава да бъде поканена в "чакалнята на еврото", няма да звучат солидно.

Ще може ли финансовият министър да направи омлет, без да счупи яйцата? Досегашната стратегия да ги държи в хладилника до Нова година, не работи.

Колко?


Точни данни за неизплатените суми няма, защото липсва централизирана официална информация. Ангажиментите са поемани от различни ведомства назад във времето. Говорим само за безспорни задължения - такива, за които документално може да се докаже, че е извършена доставка или услуга. Договорите на отделните министерства са по Закона за обществените поръчки, за плащания по европроекти (включително на общините), за почистване и ремонт на пътища. Основните задължения са в министерствата на регионалното развитие, екологията, транспорта и на отбраната. Според данните, събрани в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), става въпрос за около 1.5 млрд. лв. От правителството неофициално твърдят, че сумата е по-малка. Каквато и да е, проблемите са налице. Освен че във време, в което кешът е най-важен фирмите стават безлихвен кредитор на държавата, те са под натиск и заради данъците, които трябвало да платят. По закон в момента, в който извършената от тях работа по даден проект се фактурира или се актува, компаниите трябва да внесат ДДС (а понякога и авансова вноска за данък печалба). В противен случай са заплашени от блокиране на банковите им сметки и лоши данъчни досиета. Отделно - върху неплатения данък се дължат лихви за просрочия, които също са за сметка на фирмите. И понеже държавата е най-силният кредитор, данъците се плащат за сметка на други проекти, отказ от някои инвестиции, увеличаване на задлъжнялостта и просрочия към банките.

Зазидани с дългове

Най-потърпевш от забавените плащания на правителството е строителният сектор. Сметките на браншовата камара показват, че към момента неразплатените суми от правителството са за близо 300 млн. лв. Логично най-голям длъжник е Министерството на регионалното развитие. Повечето от тези задължения са фактурирани. За друга част фирмите умишлено са забавили осчетоводяването, за не да не се наложи да внасят ДДС и така съвсем да се лишат от оборотни средства. Проектобюджетът на МРРБ за следващата година е едва 115 млн. лв. и в тях не се предвиждат плащания по стари задължения.

"Трябва да се намери решение на този проблем. В противен случай ще станем свидетели на масови фалити на строителни компании. На принципа на доминото те ще повлекат след себе си своите доставчици. Ще спрат да плащат лизинговите вноски за закупеното оборудване, да обслужват кредитите си, ще освободят служителите си и не на последно място - ще спрат да плащат данъци, което пък ще направи бюджетната пица през следващата година още по-постна", обяснява изпълнителният директор на Камарата на строителите Иван Бойков.

Истината е, че забавянето на държавните плащания към строителните фирми е дългогодишна традиция в министерството, а ударното разплащане ставаше след разпределянето на излишъка. Преди кризата обаче секторът процъфтяваше, компаниите имаха лесен достъп до финансиране и нямаше ликвидни проблеми. Сега, освен че няма нови поръчки от частния сектор, няма и излишък.

Не сте сами

По традиция на излишък в края на годината досега разчиташе и здравният сектор. Така и задълженията на болниците към техните доставчици (около 200 млн. лв. на година) бяха разплащани от преизпълнението на приходите над разходите. Сега освен всичко друго натрупаните задълженията на държавните и общински болници са значително по-големи - 352 млн. лв. само до края на октомври. От тях 52 млн. лв. са просрочени по думите на здравния министър Божидар Нанев.

В същото време търговците с лекарства на едро, които са основни кредитори на болниците, започнаха да запорират сметките им и да им начисляват наказателни лихви за просрочие.

"Досега кредитирането на болниците с медикаменти беше на практика безплатно за тях. Имаме договор, по който забавата е такава, че наказателните лихви биха били 600 хил. лв. При нас за разлика от други сектори не става въпрос за влошена ликвидност, а за тотална неяснота какъв ресурс да отделим за работа с болничния сектор и кога някои болници ще са в състояние да си плащат", казва Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма трейдинг".

Сред най-проблемните ведомства е и Министерството на отбраната. Натрупаните задълженията са над 300 млн. лв., обясни пред "Капитал" военният министър Николай Младенов. След преглед от финансовото министерството е било преценено, че неотложните плащания са 150 млн. лв. Става дума за суми по сключените договори за модернизация на армията (около 275 млн. лв.) и извършени строителни работи (8.5 млн. лв.). Според Младенов на заседанието на правителството по-другата седмица ще стане ясно как ще бъдат разплатени тези 150 млн. лв.

Възможните решения

Засега повечето предложения за излизане от ситуацията са на ниво обсъждане. Според източници от финансовото министерство задълженията в момента се описват прецизно и най-приемливият вариант е да се сключи меморандум между държавата, фирмите и банките, с който сумите да бъдат официално признати. Така документът ще може да послужи пред банките като вид обезпечение, срещу което те или да отпуснат финансиране на фирмите, или да откупят вземанията им към правителството. По този начин разходите на бюджета ще бъдат отложени за догодина, без да се раздува дефицитът сега.


"Трябва да се намери някакво решение, но въпросът е да има ясен ангажимент за сроковете, в които държавата ще изплаща тези суми, т.е. да има сигурност", казва Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк. Подобно е и мнението на Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Според него всеки вариант, в който държавата би поела достатъчно солиден, формализиран и ясен ангажимент за бъдещи плащания, би могъл да бъде приет.

За голяма част от бизнеса това също е приемлив вариант, дори ако фирмите ще трябва да плащат лихви по новоотпуснати заеми. "По-добре да се лишим от печалба, но да получим някакви оборотни средства, защото за някои компании е въпрос на оцеляване", казва Симеон Пешов, собственик на "Главболгарстрой".

По-различно е мнението на Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма трейдинг": "Ако банката приема документи и ги третира като 100% гарантирано държавно вземане, тя може да приеме и фактурите, които сме издали, на база на които да направи залог на вземането. Проблемите тук са два - свитото кредитиране, особено със залог на вземането, и това, че фирмите не са калкулирали и допълнителни "тежести" по съответното просрочено вземане – още един оборотен кредит със съответната лихва", смята Димитров. Според него просрочията означават работа на загуба, а допълнителният кредит – още по-голяма загуба.

Обмисля се и друг вариант, при който фирмите да се облекчат поне откъм данъчни задължения. Според Цанка Тъмнишка, шеф на териториалната дирекция на НАП в Разград, цитирана от "Дневник", се обсъжда сключване на тристранно споразумение между фирмите, отрасловите министерства и НАП. Целта е засегнатите компаниите да "нетират" свои задължения към бюджета с преждевременно внесени ДДС или данък печалба по неразплатените договори. По този начин счетоводно това няма да се отрази на хазната, но ще подои ликвидността на компаниите. Ясно е обаче, че това е временна мярка до намиране на окончателно решение на проблема.

Яйцата или омлета

Освен с помощта на банките държавата може да реши проблема сама - като се разплати с фирмите за сметка на фискалния резерв. Това обаче означава голям бюджетен дефицит. А последиците от подобна политика са по-скъпо финансиране заради нарасналия риск и намаляващи шансове страната ни да бъде приета във валутния механизъм ERM II (чакалнята на еврозоната). Друг проблем с директното разплащане е, че намаляването на фискалния резерв ще свие и валутните резерви на БНБ, а това е един от показателите, които следят международните анализатори при оценка на риска на страната.

Ако все пак се намери ресурс поне малка част от задълженията на държавата да се платят, правителството ще трябва да намери механизъм, по който да не бъде обвинено, че поставя фирмите в неравностойно ситуация, като плаща на едни по-напред от други.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" урокът, който трябва да научат управляващите от този казус, е, че оттук нататък трябва да се постави ограничение и да се подписват договори само ако има осигурено финансиране. Крайно време според бизнеса е да се изготви публичен регистър на задълженията на държавата, който да подобри бюджетната дисциплина и да ограничи потенциала за корупция.

За да не прехвърля собствените си проблеми към реалния сектор, правителството ще трябва да намери механизъм, по който фирмите да получат парите си. Ако това стане за сметка на отлагане на бюджетните разходи за догодина, следващият голям въпрос ще е откъде ще дойдат парите тогава. Тези плащания не са заложени в проектозакона за 2010 г. и ако не успее да реализира излишък, новият кабинет ще трябва да обмисли емитирането на дълг.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница