По темата работиха още Десислава Николова и Панайот Ангарев

Съпругът се лекува в София, а семейство­то му се пече на плажа край Варна или се раз­хожда из Созопол през деня и вечер се връща в болницата, за да са заедно.

Такова боледуване се е случило на 300 служители на „Газпром", които през тази година са се лекува­ли в столичната болница „Токуда". Всъщност най-голямата частна клиника в България е построена с перспективата половина­та от 1000-та й легла да се използват от чужденци и тепърва смята да разви­ва още повече бизнеса си с медицинския туризъм. 77% от приходите на болницата идват от задължи­телни здравни осигуровки чрез Националната здравноосигурителна каса, коя­то през миналата година е платила 36.3 млн. лв. за медицински услуги, полз­вани в„Токуда болница". Останалите постъпления са от частни плащания за прегледи и лечение. Три години след старта си най-голямата чуждес­транна инвестиция в ме­дицинския сектор е сим­вол и на още няколко фа­кта - че от здравеопазва­не може да се печели, но трудно и бавно, и че в Бъл­гария инвестицията в ка­чествена медицинска ус­луга е по-висока от тази в развитите държави.

Стъпка по стъпка

Болницата беше откри­та в края на 2006 г. и в нея бяха инвестирани 100 млн. евро. В момента в два­та блока на девететажната сграда работят 700 лег­ла, като използваемостта им е 80%. От откриването й досега в нея са се леку­вали над 520 хил. бълга­ри, според статистиката на самата болница. Инте­ресът към „Токуда" рас­те, което е видимо от поч­ти удвоените й приходи през 2008 г. По думите на икономи­ческия директор Ренета Инджова от работна глед­на точка моделът е органи­зиран така, че да обслуж­ва максимално бързо и удобно пациентите. Около болницата са групирани и още няколко свързани бизнеса(повечето от тях бяха отделени през тази година в самостоятелни фирми) - медицински цен­тър, аптека, хоспис, турис­тическа агенция, здравен фонд. Продуктите на То­куда банк, също собстве­ност на акционера на бол­ницата, са структурирани да обслужват пациентите и лекарите.

Обикновено болници, работещи във всички об­ласти на медицината, се строят в райони с гъстота на населението от 100-150 хил. души, в които хората нямат достъп до медицин­ска помощ. В случая с „То­куда" в София има още 57 болници, с които тя се кон­курира. Явно успешно.

По-скъпо от Япония

По стандартите в Япония половината от болници­те в София би трябвало да бъдат съборени отдавна. „В Япония след 25-годишна експлоатация просто събаряме болницата и я строим наново. В Бълга­рия срокът е поне 40 годи­ни", отбелязва Тарао Сузуки, главен изпълните­лен директор на собстве­ника на болницата„Токушукай груп". Според бизнес плана болницата в София би трябвало да е възвърна­ла инвестицията, с коя­то е построена, за 25 го­дини. „В Япония едно ле­чебно заведение може да се изплати на 10-та годи­на, но тук трябва да раз­ширим хоризонта", пре­смята Сузуки. Той припомня, че това е първа­та инвестиция на група­та зад граница. „Постро­ихме болницата с кредит от японска банка с лихва 2.5%, тъй като тук сред­ствата са много по-скъпи. Въпреки това болница­та струва толкова, колко­то и в Япония", казва той. По думите му това съвсем не е единствената разлика - заплащането за меди­цински услуги в България е средно шест пъти по-ни­ско, отколкото в Япония, а цените на апаратурата, лекарствата и консумати­вите са... по-високи. При­чината е, че ДДС е 20%, а в Япония се плаща 5% за здравни услуги. По думи­те на мениджмънта от на­чалото на 2009 г. болница­та вече не работи на загу­ба. Японският собственик планира, след като въз­върне инвестицията си, да оставя печалбата в бъл­гарското дружество. Това може да значи по-високи заплати за медиците или инвестиции в нови услуги и апаратура.

Добре дошъл

Многопрофилна болница в България може да се ре­гистрира с четири отде­ления, затова кой какво и колко лекува е трудно да се определи само по съ­кращението МБАЛ (многопрофилна болница за активно лечение) на вхо­да. Повечето частни кли­ники, които в момента са общо 71, са специализи­рани в лечението на оп­ределена група заболява­ния. Само няколко от тях - като „Доверие", „Хигия", „Вита" и други, са истин­ски многопрофилни бол­ници, в които се предла­гат множество медицин­ски услуги.

„Токуда"е строена, за да обедини по японско ноу-хау здравето във всич­ки форми - профилактика, лечение, целесъобразен начин на живот, грижи за възрастните. Не си поста­вяме никакво ограничение в развитието на най-модер­ните направления в меди­цината", казва Инджова.

Различното в болница­та е, че медиците нямат право да получат от па­циентите дори едно цве­те, камо ли друга форма на благодарност. Средна­та заплата на екипа от 946 души е 1649 лв., почти два пъти по-висока от сред­ното възнаграждение в големите държавни бол­ници. Разликата е, че в японската болница няма фиксирано работно време - лекарите работят, дока­то пациентите имат нуж­да от тях. Другата разлика е, че за това, колко струва прегледът и колко трябва да се доплати, пациен­тът знае от тарифата на входа, а лекарите не до­косват пари. И още нещо - всяка сутрин персона­лът започва работа, след като чуе 10-те принципа за лечение в корпорация­та „Токуда".

В началото пациентите подхождаха плахо, тъй като се очакваше болни­цата да обслужва само частни пациенти. Те и в момента се преглеждат с предимство - например преглед почти в момен­та, в който са пожелали. Докато потребителите с направление, платено от здравната каса, може да чакат и месец. Това явно не е проблем, тъй като над 70% от приходите идват от здравната каса.

„Публичният ресурс така или иначе се акумулира от вноските на хо­рата и е абсолютно зако­ново те да ползват пра­вото си на избор на лече­ние навсякъде - това, че са избрали нас, означава, че са доволни от услугите ни. Моделът на развитие на болницата не може да бъде откъснат от система­та на публично финанси­ране, той се нагоди, така че да се адаптира към не­достатъците й", отбелязва Инджова. По думите й па­циентите доплащат дей­ностите и стойността на прегледите, които здрав­ната каса не покрива. Вътре парите от печеливши­те отделения се разпреде­лят за дейността на оне­зи, които не печелят толкова добре, защото здрав­ната каса не плаща ис­тинската стойност на ле­чението. Болницата съби­ра средства от такса за из­бор на лекуващ екип и да­рения, допълва Инджова. По думите й формиране­то на приходите, от които една трета са до плащания от пациенти, в момента отразява действителните разходи в здравната систе­ма и може да послужи за осъвременяване на цени­те на здравната каса. Ако няма доплащане в „Току-да", болницата трудно би могла да съществува. В момента в болницата и медицинския център се извършват средно 20 000 услуги дневно. Основната

част от тях са в медицин­ския център и неотложно­то звено (нещо като плате­на „Бърза помощ"), като средно 10% от прегледа­ните пациенти се прена­сочват към болницата.

От началото на година­та в „Токуда" са прегледа­ни 164 хил. души, като най-много са АГ прегледи, въ­трешни болести, дермато­логия, кардиология и не­врология, които съставля­ват 40% от всички прегле­ди. До края на октомври в болницата са лежали 25 хил. души, като най-много пациенти имат вътреш­но отделение и клиники­те по кардиология, кардиохирургия и педиатрия. Операциите само до ок­томври са 11 хил., докато за първите две години са били общо 16 хил.

Сблъсъкът с държавата

"Токуда" навлиза и в ниши, които доскоро бяха монопол на държавата, но услугата беше с лошо качество. Например по­край пика на свинския грип „Токуда" извърш­ваше тестове за вируса и тълпи от пациенти обсаж­даха т.нар. неотложно зве­но. По принцип точно този тип прегледи и спешната помощ са ангажимент на държавата. Такъв са и хемодиализата и лъчетерапията. „Токуда" вече от година има първото, а от дни и второто. Разликата между отделенията, в кои­то държавата инвестира и тези в частната болница, е просто драстична.

Преди две години спе­циално заради „Токуда" беше променен законът за държавния бюджет, за да може хемодиализата да се плаща от здравното министерство не само на държавна, но и на частна клиника. Разрешението за това да се извършва лъчелечение болницата полу­чава след повече от годи­на изчакване администра­цията да се произнесе по документите, отбелязват от болницата.

Отношения държа­ва - частник не вървяха гладко. Миналата годи­на здравната каса дълго време отказваше да пла­ти прегледите и опера­циите в болницата, защо­то „Токуда" надвиши ли­митите й. Затова плаща­нията й бяха забавени, а в болницата имаше провер­ка. Намери нарушения, които се правят във всяка българска болница. Всъщ­ност спорът е за това как един пациент е лежал в болница с шест различни диагнози. Но това е плод на самия модел - здравна­та каса плаща за лечение­то само на една болест, а не за придружаващите ус­ложнения, и ако болницата не иска да работи на за­губа, тя отбелязва на хар­тия само най-скъпоплатената услуга. Именно зато­ва в момента пневмонии­те са повече от лекувани­те вирусни инфекции от свински грип - просто са -^ по-скъпо платени.

„Има много заболява­ния, които по принцип из­искват многократен прес­той в болница, което не е разрешено от здравната каса в рамките на месец. Докато не се реформира, системата ще е такава, че лекарите да са прину­дени да напишат различ­на от истинската диагно­за, за да могат да лекуват пациента достатъчно. Що се отнася до миналого­дишния спор със здрав­ната каса, през 2008 спря­мо 2007 г. беше очаквано, Z. че при болница с гигант­ски възможности ще има голям интерес и това, че сме лекували повече, би трябвало да се оцени по­зитивно", отбеляза д-р Иво Петров, завеждащ отделе­нието по кардиохирургия на болницата.

Очакваните чужденци

„Токуда" се опитва да при­влече платежоспособните пациенти с бързина на из­вършваните процедури и добри специалисти. Спо­ред мениджмънта страте­гическа цел е англичани­те да не се лекуват в Аф­ганистан и Шри Ланка, а руснаците - в Германия, след като биха могли да идват в България. От на­чалото на годината през болницата са преминали 2300 чужденци от цял свят - 300 от тях са руски граж­дани, 270 - американски, а 150 - македонски.

От 2009 г. „Токуда" е сключила договор със СОГАЗ-МЕД - здравния фонд, в който са осигуре­ни 11 млн. души, основно служители на „Газпром". По думите на Сузуки пък вече имат споразумение, според което университет­ската болница в Кембри-дж ще предлага на своите пациенти да се лекуват в България.