21 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница1/11
Дата23.07.2016
Размер1.59 Mb.
#2725
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
21 януари 2012 г.


ТЕМА: СТРОИТЕЛСТВО, СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ,
СТРОИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ, АРХИТЕКТУРА, ИМОТИ

Съдържание:

В. Капитал 2

В. Капитал 2

В. Капитал 3

В. Капитал 5

В. Капитал 7

В. Капитал 12

В. Капитал 13

В. Капитал 17

В. Капитал 19

В. Капитал 23

В. Капитал 23

В. Капитал 23

В. Капитал 23

В. Капитал 23

В. Капитал 24

В. Капитал 24

В. Капитал 26

В. Капитал 28

В. Капитал 30

В. Стандарт 34

В. Стандарт 34

В. Стандарт 35

В. Стандарт 35

В. Стандарт 35

В. 24 часа 37

В. 24 часа 40

В. 24 часа 41

В. Дума 41

В. Дума 42

В. Дума 42

В. Дума 43

В. Дума 43

В. Дума 44

В. Сега 46

В. Сега 47

В. Сега 47

В. Сега 48

В. Банкеръ 50

В. Банкеръ 51

В. Банкеръ 51

В. Банкеръ 51

В. Банкеръ 52

В. Банкеръ 55

В. Банкеръ 60

В. Банкеръ 61

В. Банкеръ 62

В. Класа 62

В. Класа 63

В. Класа 64

В. Класа 65

В. Класа 65

В. Класа 65

В. Класа 65

В. Новинар 66

В. Новинар 66

В. Телеграф 67

В. Телеграф 68

В. Телеграф 68

В. Телеграф 69

В. Телеграф 69

В. Труд 69

В. Труд 70

В. Труд 71

В. Труд 71

В. Труд 72

В. Монитор 72

В. Монитор 72

В. Монитор 73

В. Монитор 75

В. Преса 76

В. Преса 77

В. Преса 77

В. Преса 77

В. Преса 78





21-27.01.2012 г., с. 3
"Софийски имоти" ще има ново ръководство
Общинското дружество "Софийски имоти" ще има ново ръководство. Това съобщи на семинар в Правец заместник-председателят на Столичния общински съвет (СОС) от квотата на ГЕРБ Николай Стойнев, цитиран от "Фокус". "Смяната се налага, тъй като има депозирани оставки от двама от членовете на съвета на директорите. Това са Камен Манев и Георги Гегов. На тяхно място ще предложим Диян Цветков и Полина Витанова", каза още Стойнев. Съветникът от ГЕРБ допълни, че първите задачи на новото ръководство ще предприеме всички мерки, за да може да бъде изчистен капиталът на дружеството.


21-27.01.2012 г., с. 6
Капитално

"Бойко Борисов е на път да ги надмине."…
Божидар Димитров на въпроса "Значи ли, че римляните са построили повече магистрали, отколкото в момента имаме пред Vsekiden.com


21-27.01.2012 г., с. 8-9
Шистова паника
Отлагането на добива е разумно, но не и забраната за проучване
Илин Станев

Нека да е ясно от самото начало: в "Капитал" имаме съмнения в технологията за добив на шистов газ (тук не успяхме да открием твърд привърженик). Но нямаме и достатъчно факти, за да се произнесем опасен или не е добивът му. Още по-малко доказателства, че проучванията са заплаха за здравето и природата. Така че решението на парламента тази седмица да забрани изцяло не само използването на технологията за хидравлично разбиване, но и възможностите за проучване на евентуалните залежи ни изглежда лудитизъм. Това е нещо като да се забрани рентгенът поради опасността от рак. Добивът на газ от шистови скали е доста нова индустрия. Тя масово започва да навлиза в САЩ едва около 2005 г. и избуява изключително бързо. Ако през 2000 г. едва един процент от газа в САЩ идва от неконвенционални източници, сега такъв произход има една трета синьото гориво. Въпреки повдигащите се от време на време съмнения около икономическата състоятелност на шистовия газ фактите са ясни - от нетен вносител на газ в началото на новото хилядолетие САЩ през тази година могат се превърнат в износител. Институтът "Джеймс Бейкър" дори прогнозира, че американските компании могат да започнат да конкурират "Газпром" на европейския пазар чрез доставки на втечнен газ. За последните четири години цената на едро на електроенергия в САЩ е спаднала с 50% отчасти заради рецесията, но най-вече заради резкия спад в цената на природния газ. Не само това, но той може би става дори по-евтин от газа на руския вътрешен пазар, както писа тази седмица в. "Независимая газета". Дори и в България да не започне добив, шистовият газ носи ползи и за нас - благодарение на него спаднаха цените на втечнения газ и страната може сериозно да се замисли за изграждането на връзка до някои от регионалните терминали в Турция или Гърция. В същото време екологичните предизвикателства са големи. Макар на фона на десетките хиляди кладенци в САЩ няколко дузини проблемни места да изглеждат статистически незначителни (като твърдят поддръжниците на шистовия газ), те са крещящ пример за проблемите - изтичане на газ, замърсяване на околната среда с токсични отпадъци, заплахата за водните резерви... По-лошото е, че повечето от замърсяванията и течовете в САЩ според специалистите се дължат на лоша технологична дисциплина, липса на регулаторен надзор и пропуски в законодателството. А ако Съединените щати не могат да се оправят в тази област, как България ще успее? Но за това трябваше да се проведе дебат, а технологията и администрацията да се тестват. Рубладжии и доларджии, шистови демони и летящи килимчета Ако за еколозите е разбираемо да преувеличат, дори да истеризират по някой проблем, за да се чуе гласът им, в парламента се очаква да кънти гласът на разума. Дебатът в икономическата комисия на Народното събрание този понеделник ипоследвалото го пленарно заседание в сряда, което наложи мораториума, обаче бяха нов връх в парламентарното празословие. По време на дебата в понеделник в залата бяха едва трима души, които имат нещо общо със сондажите. И те нямаха думата. Един от тях, геологът проф. Кристалина Стойкова, която е работила на практика с всички компании, които сондират в България (включително Texaco, която беше придобита от Chevron през 2000 г.), беше обвинена, че защитава интересите на американската фирма. След като никой не си направи труда да изслуша геолозите, накрая тя отчаяно каза: "Явно вече експертността е грях." Иронията в случая е, че в челото на атаката бяха двама депутати на БСП, подписали като министри споразумения с "Газпром". По подобна глупава логика те, както и друг депутат от БСП, известен с близостта си до консултанта на проекта АЕЦ "Белене" Parsons E&C Europe Limited, можеха да бъда обвинени, че работят за Москва. Елементарните обвинения в обвързаност и корупция, които иначе са нормални в българския политически дискурс, обаче бяха засенчена от подвиквания кой от кого взема указания - КГБ или ЦРУ в зависимост от политическата окраска. Депутатите на "Атака" естествено водеха ударната група, да го кажем по-меко, на тези без възпитание. За народните представители е естествено да се съобразяват с общественото мнение, така че мораториумът, който наложиха, е политическо решение. При това положение научните аргументи едва ли биха имали сила. Но абсурдът е, че ако депутатите бяха опитали да поискат експертно мнение, можеха лесно да го намерят. Има доста българи, които работят в САЩ и Канада - както в газовия сектор, така и в неправителствени организации, които се борят с фракинга и даже работещи в местните и федералните власти. Ако не друго, щяха да направят жест към емиграцията, която иначе търсят само за снимка и дарения. И щяха да избегнат съмненията в помисли, които не са свързани с екоидеята. Какви ефекти ще има забраната Прекият ще е изтеглянето на Chevron. Причината е изненадващото решение на правителството да прекрати и разрешението за търсене и проучване на американската компания. В него не се казва какво методи ще се използват за проучване, т.е. правителството можеше да опита да предоговори работния план на компанията. Такова предложение направи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков. Освен ако Chveron не са заявили изрично желанието си за оттегляне, в действията на кабинета няма логика. Американската компания отдавна следи дебата и решението за мораториума едва ли е било изненадващо. От отдела за връзки с обществеността на Chevron на всички въпроси отговаряха накратко "проучваме ситуацията". Ако обаче мотивът на кабинета е, че само така може да се гарантира неизползването на фракинг в България, тогава трябва да бъдат прекратени разрешенията за търсене и проучване и на другите компании, които имат стандартни лицензи. Иначе се създава усещането, че някой пак се облагодетелства. Компаниите, които сега сондират, ще направят проучвания за залежите и в момента, в който отпадне забраната за фракинг ще влязат с летящ старт в бизнеса с шистов газ. Има поне един случай, в който българска компания използва независимата съдебна власт на страната, за да отстрани свой западен конкурент. Нещо, което например вече се е случвало в Полша с Exxon, припомня Гжегош Пител, изследовател в института "Собиески". "Просто в началото не бяха си наели правилен консултант." Подобно поведение влиза в руслото на публичното говорене срещу чуждите инвеститори, което правителството упорито следва от две години насам. Така че дългосрочният ефект ще бъде охлаждане на инвеститорите, поне на тези от САЩ. Меко казано, неразумно поведение в продължаващата между народна инвестиционна суша. Още по-интересно ще бъде обяснението на правителството, когато излезе пазарният анализ за АЕЦ "Белене", изготвен от консултантите от NERA (наети от HSBC). Вариантът, в който проектът изобщо няма шанс, е именно излизането на пазара на шистов газ. Защо е глупава забраната Първо, защото проучването безспорно не е толкова рисково, колкото добива (вижте в следващия текст). На подобно мнение са дори скептиците по отношение на шистовия газ (виж интервюто с проф. Джонсън на стр. 13). Без да има надеждно проучване, няма как да се направи оценка на потенциала и рисковете. Може в България да има места, където добивът на шистов газ е възможен - достатъчно отдалечени от населени места и с надеждни източници на вода. Може обаче да се установи, че извличането му е икономически неизгодно или дори опасно. Шистовите пластове са разположени надълбоко и може да се окажат скъпи за експлоатация. В Добруджа няма чак толкова много източници на вода, която да захрани сондажите, а може и геологията около т.нар. сладки места (точките, които са най-удобни за добив) да е неподходяща - дали сондираният скален масив е в релаксация, или се намира под геодинамичен стрес, както вероятно биха се изразили геолозите. Процесът по оценка на въздействието върху околната среда на евентуалния сондаж би бил най-добрата процедура по проверка на всички тези хипотези. Сега трябва да разчитаме на интернет и консултанти, които ще правят заключения по принцип, или пък на враждуващите крила в Българската академия на науките (Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН всъщност представи още в средата на 2011 г. нелошо становище - скептично, но все пак конструктивно). И сега? Ще започнем отново. Оттук нататък е важно държавата да върне доверието към себе си. Повечето българи имат съмнението, че тя може да се справи със сложен регулаторен проблем, какъвто е добивът на шистов газ. Както се изразява Гжегош Пител: "Норвегия, не е Норвегия, защото има газ. Дори и да нямаше, тя пак малко щеше да се различава от Дания и Швеция. Докато при нас това не е точно така." Наскоро в Полша бяха арестувани седем висши чиновници начело с директора на департамента за геология и концесии на министерството на околната среда Ева Залевска (която е била разследвана, докато "Капитал" я търсеше за интервю) за опит за подкуп при определянето коя фирма да вземе поредния лиценз. Много циници биха казали, че това се е случило, тъй като подкупът не е стигнал по-нагоре. Според Пител обаче това все пак признак, че полската държава работи и нещата се подобряват. България не само не прилича на Норвегия, но не прилича и на Полша. Така че, както ще напишем за хиляден път, добре е правителството да стане малко по-прозрачно, да опише по-добре процедурите и да направи режим за добив на шистов газ, който да се ползва с повече доверие. И когато всички други успеят да привлекат големите компании, да се надяваме, че те отново ще обърнат внимание на България.


21-27.01.2012 г., с. 10-11
Една истина, една полуистина и една заблуда
Извличането на шистов газ крие рискове, но те трябва да се познават
Илин Станев

Процесът на извличане на шистовия газ крие рискове. Привържениците му твърдят, че опасността не е по-голяма от конвенционалния добив. В някои аспекти пък е дори по-малко ресурсоемък от други енергийни източници - например на единица произведена енергия шистовият газ поглъща много по-малко вода, отколкото електрическите централи на въглища. И пейзажът, който добивът му оставя след себе си, е далеч по-приемлив от този на откритите рудници. В същото време обаче проблемите му са много. Като се започне от тривиалните, които съпътстват всяка индустрия, до специфичните за това какво да се прави със замърсената вода. По-долу избрахме да представим три, които смятаме, че са най-важни. Други като евентуалното предизвикване на трусове са също реални, но те не са свързани само с шистовия газ. В България добивът на сол в Провадийско също води до земетресения с локален характер. Токсични химикали попадат в питейната вода Има случаи, но причината е не технологията, а нейното неспазване. При фракинга се отварят микропори, от които започва да изтича газът. За да не се затворят, с помощта на вода под високо налягане в тях се вкарват песъчинки. В нормални условия пясъкът би се сплъстил и не само не би влязъл в порите, но и би задръстил целия сондаж. Затова към водата се добавят химикали, които не позволяват това да се случи. Някога се е използвала комбинация от нафта, дизел и солна киселина. Сега комбинациите са далеч по сложни - от специални смазочни масла и разредители до органични мазнини, използвани например в сладоледите. Между 50 и 70% от използваната течост се връщат обратно на повърхността, което намалява риска от замърсяване на подпочвените води. Колкото и малки да са концентрациите на химикали във водата, самото споменаване на бензен няма начин да не ви изправи косата. Въпреки опитите на индустрията да посочи, че голяма част от съставките, които се използват, ги има и в шампоаните или дори в газираните напитки, това не успокоява никого. Някои от химикалите дори в малки количества могат да бъдат канцерогенни. Ето защото около фракинг течността е съсредоточена основната битка. В САЩ, както и в Европа фирмите са длъжни да обявяват всички съставки на течността, но не и тяхната комбинация поради търговската тайна. Това е стандартна практика - все още никой не е спрял да пие кока-кола, въпреки че точната комбинация на изписаните на бутилките съставки е секрет. Там обаче практиката се е произнесла. Въпреки че европейското законодателство не изисква задължителното разкриване на химическите съединения, които са в минимални количества, при определени случаи това може да бъде направено, потвърдиха за "Капитал" от Европейската комисия. "Всеки химикал, които е класифициран като опасен, трябва да бъде разкрит." Крис Тъкър от Energy in Depth (лобистка организация на една от големите нефтогазови асоциации в САЩ) твърди, че шансът за подобно замърсяване е 1:1 200 000. Гари Лаш, професор по стрaтография, геохронология и седиментология в Университета на щата Ню Йорк (SUNY), напомня, че от близо 1 милиона кладенеца, при които е използван фракинг, няма доказано замърсяване на подпочвените води. "Това не означава, че на повърхността не са изхвърлени други вещества", казва Лаш. В края на миналата година американската Агенция за защита на околната среда (ЕПА) публикува доклад, който с голяма доза вероятност твърди, че в подпочвените води на Павилиън, щата Уайоминг, има наличие на 10 химикала, използвани в индустрията. Замърсяването се е получило най-вероятно чрез оттичане на токсична вода от резервоарите за съхранение на използваната течност, но има вероятност това да се е получило и при самия фракинг (ЕПАне е изследвала тази хипотеза). Друго важно заключение е, че концентрациите са такива, че почистването е икономически неизгодно, както и че точките на замърсяване, взети заедно, представляват значителен риск. ЕПА подчертава, че оплакванията са били само за мириса и вкуса на водата от кладенците в околността, а концентрациите в питейната вода не представляват здравословен риск. Според специализираната Agency for Toxic Substances and Disease Registry местните жители трябва да сменят от време на време източника си на питейна вода и да вентилират кладенците срещуевентуално натрупване на метан. В момента ЕПА проверява още 40 такива случая в няколко щата. Поне няколко пъти властите на различни места в САЩ са заповядвали на компаниите да доставят питейна вода. Засега няма категорично доказана здравна вреда, но няма и категорично отречена. Тя се доказва още по-трудно от самото наличие на химикалите. Но дори и някакъв процент от оплакванията да не са свързани с добива на шистов газ, доста от тях сигурно са причинени от него. Важно е обаче да се знае, че докладваните случаи са близо до самите кладенци, често буквално в задния двор на някоя къща (обикновеностава въпрос за фермерски къщи). Вероятно замърсяванията са повече, тъй като много малко от тях могат да бъдат доказани, други не са докладвани, а за трети просто никой не е разбрал. По-важното в случая е, че не става въпрос за неконтролируем риск. "В придобилите известност случаи в града Димок (Пенсилвания) отново ставаше въпрос за недостатъчно обезопасяване на кладенците", казва Лаш. Важно какви практики за пречистване на отпадните води се възприемат, какъв е контролът върху сондажите. В бъдеще се очаква и промяна на самите течности за фракинг, като вече има експерименти с биоразградими съставки. Фракингът неизбежно замърсява околната среда с метан Понякога, но не неизбежно и много рядко е опасно. При добива на нефт и газ, от конвенционални източници или не, се отделя метан. Точно както и при въгледобива. Въпросът е в количеството - в повечето случаи това е безопасно, но има и рискове. Най-популярни станаха кадрите в документалния филм "Газланд", в който водата, излизаща от чешмата, може да се запали. Въпросът е кой е източникът и защо се е стигнало до натрупването на газ. За един от примерите във филма беше доказано от властите в щата Колорадо, че метанът няма нищо общо с фракинга, просто кладенецът за вода е в зона с високо съдържание на естествен метан. В САЩ повечето находища се намират в стари въгледобивни региони в Пенсилвания или Ню Йорк. Например проф. Лаш припомня, че в града, в който живее - Фридония, газ винаги е изтичал във водоносния слой, далеч преди да се появи не само фракингът, но дори и да започне добивът на газ. Обикновено това е обяснението на индустрията за всеки проблем. "Метанът винаги е присъствал в нашата подпочвена вода, като деца палехме шишета с него и това бе много преди да се вдигне сегашният шум", обяснява Крис Тъкър от Energy in Depth. Едва в средата на миналата година проучване на Duke University доказа, че има статистическа зависимост между изтичането на метан и фракинга. Пробите на изследователите освен това доказаха, че произходът на метана няма биогенен характер (т.е. не е резултат на естествено отделяне). Какъв е размерът на проблема обаче е трудно да се установи - метанът сам по себе си не замърсява питейната вода, често дебитът му е много малък и затова не се правят изследвания. Почти всички изследователи се обединяват около тезата, че макар на теория да може да има изтичане на газ през микропорите, създадени от фракинга, по-вероятна е хипотезата, че проблемите са предизвикани от лошо изградени кладенци. Българин, който работи за канадска фирма, която се занимава именно с контрол на течностите, използвани в нефтогазовата индустрия, твърди, че между 20 и 30% в Канада от кладенците имат този проблем. "Често при сондирането се използва вода от заблатени източници, която може да попадне в плитките водоносни слоеве. Метан от такова замърсяване се образува за ограничен период от време - докато бактериите унищожат органиката. После изчезва (изяжда се от микроорганизми)." Другият източник според експерта са седиментните скали, богати на природен газ, през които минава сондажът на път към по-дълбоките продуктивни хоризонти. Така се получават течове извън сондажната изолация. "Този тип замърсяване не зависи от това дали кладенецът е стимулиран (с фракинг) или не. В повечето случаи тези течове са с много малък дебит и често изтичащият природен газ бива унищожен напълно от аеробни бактерии в почвата около сондажите и/или във водоносните хоризонти." Третият случай настъпва при разпукване на сондажната изолация – рядък, но възможен сценарий. Проучването е точно толкова опасно, колкото и добивът Категорично не. Просто няма как да се сравни ефектът на 4-5 сонди, които експериментално разбиват скали и работят в рамките на няколко седмици, с действието на стотици кладенци цяла година. Например за разработването на един стандартен кладенец за добив на неконвенционалния газ се използват между 15 и 20 хил. куб. метра вода. При проучването на полската PGNiG в Лубочино-1 до този момент са използвани 1600 куб. метра течности (малко над половината от обема на басейн с олимпийски размери). Първия факел сондажът даде на 18 септември миналата година. Сериозните изследователи, дори и да са скептични за шистовия газ като цяло, са съгласни, че особен риск няма (вижте интервюто на проф. Джаксън на стр. 13). Те дори смятат, че това е единственият начин да се докаже би ли бил добивът безопасен. На второ място, регулацията в Европа е значително по-строга от тази в САЩ. Според Болеслав Реи от полската държавна компания PGNiG водата, която след пречистване компанията връща в реката, е дори по-чиста от тази, която е взела първоначално. Причината са изискванията на европейското законодателство за отпадните индустриални води. В Европа например е изцяло забранено инжектирането на замърсена вода под земята, както уточниха от Европейската комисия на въпрос на "Капитал". Анджей Кублик от полския вестник "Газета виборча" (който като цяло подкрепя добива на шистов газ) каза, че поне на него не му е известно до този момент проучванията да са довели да някакви сериозни екопроблеми. Полски еколози разпространяват видео, в което фермери близо до град Люблин се оплакват от замърсяване на водата. От индустрията обаче отговарят, че в момента сондажите се правят точно в другия край на страната.



21-27.01.2012 г., с. 14-15
Росен Плевнелиев: Не съм фен на революциите, а на постоянните усилия Новоизбраният президент пред "Капитал"
Срещаме се с Росен Плевнелиев само два часа след края на церемонията по заклеването му като президент в стаята, която той дели с екипа си в сградата на партийния дом. Настроението на всички е леко приповдигнато, а на масата има шоколадови бонбони и чинии с парчета торта. Новият държавен глава и екипът му се нанасят в сградата на президентството в неделя, след военната церемония по предаване на властта...
Профил
Росен Плевнелиев е четвъртият български президент след 1989 г. В четвъртък той положи клетва в парламента, а в неделя е военната церемония, след която той официално ще встъпи в длъжност. Плевнелиев влиза в президентството с амбициите да наложи изцяло нов стил на работа, като превърне институцията в място за обсъждания и дефиниране на дългосрочните приоритети за държавата.


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница