22 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Георги Първанов отхвърли тезата на Иван Костов, че не трябва да се рови повече в миналото. Най-важният въпрос е срастването на политическата с икономическата власт, подчерта президентът. "Вземам повод от репликите на г-н Костов и апелирам ние да извадим икономическите досиета на прехода. Защото са важни въпросите кога и кой вербува и зачисли в службите Алексей Петров, кой му помогна да се развие от НСС до ДАНС. Тук имам предвид и работата на министерства, говоря дори за отговорността на най-високо политическо ниво", каза Първанов. Държавният глава се ядоса на поканата на Командира да обяви на чия страна е в борбата с престъпността и дали е на тази, на която са и премиерът, вътрешният министър и обвинител номер 1. "Доживяхме Иван Костов да ме пита дали подкрепям главния прокурор", отговори президентът. Той бе категоричен, че винаги е подкрепял действията на МВР. И даде висока оценка на акциите "Наглите", и "Октопод".

Първанов бе категоричен, че никога на четири очи не е срещал Алексей Петров, нито пък си е кореспондирал с него. Според президента има много върхове на организираната престъпност в България. "Може би става дума може би за около 300 босове, т.е. има да се извървят още много стъпки в стремежа да постигнем реален резултат в борбата с престъпността, а оттам и с корупцията", изтъкна Първанов.

Трябва да се отклони категорично тезата за предсрочни избори, заяви още той. Според него е още рано да се дават оценки на ГЕРБ. Партията трябва да преодолее не малко трудности, които не само миналото, но и кризата поражда. Президентът Първанов, в качеството си на непушач, разкритикува премахване на забраната за цигарен дим на обществени места. "Имам чувството, че нещата наистина, ако ми позволите тази шега, нещата в икономически и социален план не се случват добре, след като правителството прибягва до този жокер за успокояване на общественото мнение. Мисля, че това беше излишно като жест", обясни той.

Първанов не пожела да отговори на въпроса дали би подкрепил Сергей Станишев за бъдещ президент. Но подчерта, че за кандидатирането му има формални пречки - роден е извън България.

Милена Минчева


21.02.2010 г., с. 4
Пито е, но не е платено
Георги Първанов, президент

За Иван Костов

Аз не съм съгласен с неговата теза, че било каквото било, пито-платено, вече няма да ровим в миналото и вече ще гледаме само в бъдещето. Последният арестуван, този нашумял случай с Алексей Петров, е свързан с неговата дейност именно в миналото. Ако МВР прилага такива действия спрямо човек, който е охранявал "Кремиковци", аз се питам защо ние да не бръкнем по-дълбоко и да видим кой хариза "Кремиковци" и на каква цена, както и кой източваше комбината през всичките тези години. И това е само един епизод от "богатата" история на смяната на собствеността в България.

За мафията

Никога не съм имал колебания и винаги съм подкрепял действията на вътрешното министерство и дори съм призовавал за по-голяма настойчивост. И тази активност, като се започне от предишната операция - от "Наглите", минавайки през последните действия около "Октопод", може да бъде оценена положително. Никога на 4 очи не съм се срещал с Алексей Петров, но може и да сме се засичали някъде.

За енергетиката

Трябва да се разшири максимално проектът АЕЦ "Белене" с участието не само на Русия, но и на Франция и Германия. Не е изключено да върнем германското участие там.

За предсрочните избори

Рано е да се прецени дали мандатът ще бъде успешен, все пак са изминали само 5-6 месеца. Виждаме, че има не малко трудности, които са породени не само от наследството, но по-скоро от кризата, която се разгаря. Във всеки случай аз смятам, че трябва да се отклони категорично тезата за предсрочни избори. Това е последното нещо, от което България има нужда в условията на криза. Имаме нужда от стабилност. Аз поне ще съдействам на правителството за това.

За лихвите

Един държавен глава трябва да се изказва много предпазливо, когато става дума за политиката на банките. Не смятам, че е сериозен аргументът, че някой може да бъде санкциониран за подобна идея (предложението на Алексей Петров за намаляване на лихвите, б.р.). Такива идеи се чуха и на дискусията, която проведох преди 5-6 месеца, и не виждам никой да е преследван за това. Във всеки случай смятам, че с излизането от кризата банките сами ще го направят. Когато усетят повече сигурност, те ще бъдат мотивирани да променят и своята лихвена политика.

Радомирската фирма, която взе част от бившия машиностроителен гигант "Червена могила", е правила съоръжения за атомните централи в целия соцлагер. След това е работила по поръчки за Германия и Франция.

Оборудването трябва да отговаря на изискванията за първа категория на сеизмична устойчивост и за втора категория на ядрена безопасност. "Бесттехника-Тежко машиностроене" експлоатира една трета от мощностите на бившия машиностроителен комбинат край с. Червена могила.

До няколко месеца може да започне изпълнението на АЕЦ "Белене", стана ясно преди дни след посещението у нас на руския енергиен министър Сергей Шматко. Финансирането ще бъде осигурено със заем от руската страна, като впоследствие част от парите ще се върнат от бъдещите инвеститори. Престои и намирането на консултант по проекта.

- Г-н Асланов, президентът Георги Първанов призова да се отворят икономическите досиета на прехода. Възможно ли е да се случи това?

- Не знам какво изобщо съдържа терминът "икономическо досие". Съмнявам се, че изобщо съществуват такива. Ако се имат предвид някои банкови архиви, не вярвам, че е толкова лесно да се отворят. Предполагам, че президентът има предвид това, което и много граждани очакваха - да се изясни произходът на богатствата от прехода. Особено на онези, които натрупаха парите си невероятно бързо - буквално за броени месеци. Историята на придобиване на капитала е свързана с банките, особено с онези, които в даден момент фалираха или бяха продадени. Не знам обаче доколко е възможно да се случи подобно нещо.

- Първанов говори за връзките на политиците с бизнеса, които трябва да се разкрият, така ли?

- Връзките на политиците с бизнеса могат да се разкрият само по един начин - като се освети имуществото на политиците и се съпостави с данъчните им декларации през годините.

- Но това не е ли направено вече, данъчните им декларации са факт?

- Не мисля, че е направено. От известно време с това се занимава т.нар. комисия "Кушлев", но не се прави от началото на прехода.

- Комисията "Кушлев" се занимава с имотите на разследвани и осъдени?

- Така е, нищо не е направено за имотите на политиците и начините, по които са придобити.

- Какво ще последва от призива на президен-та?

- Нямам представа каква е целта на Първанов, но ако не последва някаква законодателна инициатива, в което се съмнявам, думите му ще увиснат във въздуха.

- А възможно ли е изобщо да се разкрият тези връзки бизнес - политика?

- И да е възможно, няма да стане. Защото това ще удари не само политическия, а целия елит в държавата. А и не става дума само за преки връзки на политици и бизнесмени, има изградени и много косвени връзки. Поради което не вярвам, че се подготвя такава революция.

Юлиана Ончева


22.02.2010 г., с.15
Пращаме тежка артилерия посланици във Вашингтон, Париж, Анкара и Скопие
Без емоции към Русия
Не водим преговори за ракетен щит в България, категоричен е Николай Младенов
България трябва реално и качествено да участва в европейската политика като страна, която лансира инициaтиви, а не да се държи като страна кандидатка. Това означава да мислим по-различно за начина, по който въобще правим външна политика. Това сподели Николай Младенов пред "Стандарт" в новото си амплоа на министър на външните работи. Как се стигна до скандала с американската противоракетна отбрана и кои посланици ще поемат овакантените мисии - попитахме министър Младенов.

- През последните дни у нас много се дискутира въпросът за американската противоракетна отбрана. С българския посланик в Москва Пламен Грозданов бяха проведени консултации в руското Външно министерство. Какво обясняваме на руската страна, г-н Младенов?

- Срещата на посланика в руското МВнР е била по друг повод, но логично въпросът е бил повдигнат. Посланикът е казал това, което неведнъж всички сме казвали и нямаме какво ново да добавим. Когато не водиш преговори, означава, че не водиш преговори. Когато участваш заедно със своите съюзници в изработването въобще на концепцията как да изглежда тази защита за Европа, това означава, че правиш точно това. Това е процес, който тече от много години, не е от вчера. За нас заплахата, срещу която се изгражда бъдещата противоракетна отбрана на НАТО, е валидна както спрямо България и НАТО като цяло, така и спрямо Русия. Защото нито Русия, нито НАТО имат интерес от разпространение на балистични ракети в райони, в които има нестабилност. Това е заплаха за всички. Така че ние сме готови да дадем на всички всякаква информация, но тя няма да се различава от това, което вече сме казали. Ако водим каквито и да е преговори по който и да е въпрос, то това се прави с мандат на българското правителство, Народното събрание, обяснява се на българското общество защо се прави. Ние не сме на такъв етап в момента.

- Защо сега се появи този дебат в България?

- Защото според мен сме свикнали да търсим под вола теле в думите на всеки американски, руски или друг посланик на велика сила в България. И когато те кажат нещо, винаги търсим нещо друго скрито зад тях. В случая няма нищо скрито.

- Притеснявате ли се от евентуален ефект върху двустранните ни отношения с Русия?

- Мисля, че в двустранните си отношения с Русия имаме достатъчно много теми, върху които трябва да работим заедно. Разбира се, по някои имаме абсолютно съгласие, по други имаме различия, но това е естествено. Не смятам, че тази медийна истерия би трябвало да се отрази на диалога между нашите държави.

- Как се развиват енергийните ни проекти с Русия?

- Трябва да разделим два въпроса. Единият въпрос са отношенията ни с Русия като две суверенни държави. Другият е сигурността на енергийните доставки за България. Без значение откъде те идват, къде отиват, никоя страна не бива да бъде 100% зависима от един източник. И затова през последните месеци правителството предприе действия да имаме повече гъвкавост на енергийните доставки. Но този въпрос е отделен и принципен. Това, че една държава трябва да търси диверсифициране на източниците, да има сигурност на доставките, това не означава по никакъв начин, че въпросът е насочен срещу Русия. Отношенията ни с Русия трябва да се базират на съвместното разбиране и на двете страни, че сме суверенни държави, които решават проблемите помежду си в рамките на нормален диалог. И в него ние решаваме всякакви въпроси без излишна емоция. Защото част от проблема за мен е, че много често цялата тази дискусия за отношенията между Русия и България свършва в една емоционална дискусия, която играе от крайно да любиш до крайно да мразиш. Можеш да любиш и мразиш конкретен човек, не можеш цяла държава. Затова трябва да изчистим емоцията, да подредим приоритетите си, да знаем какво е важно за нас, да разберем какво е важно за тях и да видим къде можем да се срещнем.

- В САЩ и Турция, както и във Франция и Македония, посланическите постове са вакантни. Има ли внесени за съгласувателна процедура предложения за имена или тепърва това ще се направи?

- Започнали сме разговори както в министерството за потенциални номинации за тези постове...

- Т.е. ще бъдат различни номинации от тези, които предлагаше Румяна Желева?

- Не искам да коментирам имената, докато нямаме съгласието както на Министерския съвет, така и на президента. Целта и мотивите, с които ще бъдат предложени кандидатите, ще бъдат те да са професионални дипломати, да знаят приоритетите, по които работи правителството в момента, и да могат да ги реализират по най-добрия начин в столиците, в които отиват. И четирите поста са много важни за България. Моето желание е предложенията да бъдат високи топки в българската дипломация. Това са места, на които ние трябва да изпратим "тежката си артилерия".

- Три години след влизането ни в ЕС какво не ни достига, за да се държим като член, а не като кандидат за ЕС?

- На 1 януари 2007 г. очаквах да чуя от тогавашното правителство, че основните приоритети, които си поставяме в европейската политика на България, е влизането в Шенген и в еврозоната. Това не се случи. И затова сега имаме толкова голямо забавяне по тези две теми. Защото едва след като тези две неща се случат, всеки български гражданин ще знае, че той и страната му са абсолютно граждани на Европа. Това е окончателната интеграция на България в ЕС. Като страна членка на ЕС не можем да избягаме от региона, в който живеем. Не можем да се правим, че Западните Балкани не съществуват и че ние нямаме отговорност за това да формулираме политика към региона в европейски контекст. Например - сега виждаме всички, че най-накрая започна битката с организираната престъпност и корупцията. Тази битка в България може да бъде спечелена, но тя трябва да бъде спечелена в целия регион, защото това не е само наш проблем. Друг пример е механизмът за проверка и сътрудничество. Искам да избягаме въобще от разбирането, че реформираме съдебната си система заради Европа. Правим го заради България, заради българските граждани. А това, че имаме сложен от ЕС мониторингов механизъм, е, защото не сме го направили досега.

- В края на февруари предстои първият мониторингов доклад след идването на новото правителство. Той е междинен и в него няма политически оценки, но все пак какъв очаквате да е тонът му?

- Докладът е технически, в него ще се отрази това, което реално е направено до този момент, то не е малко. Ще се отразят и намеренията, които са заложени, и законодателните инициативи на правителството за промени. Смятам, че ще бъде обективен от тази гледна точка, нямам някакви притеснения за него.

- Каква ще бъде вашата политика към Македония?

- Подкрепяме интеграцията на Македония в евроатлантическите структури. Въпросът кога това членство ще се случи е в ръцете на македонските ни колеги. Те имат да извървят своя път, както ние извървяхме нашия с преговорите. Но имат също нужда от това да се освободят от това постоянно подозрение, че някой в България им мисли нещо лошо. Откакто е признала Република Македония, България е правила всичко възможно да й помага, нашата политика е напълно добронамерена. Надявам се да видим това, което вече се коментира и в Европа, че не е добре в една страна кандидатка постоянно да се натякват някакви настроения срещу България. Разбирам, че има пак много емоция в случая. Но ние заедно можем да направим много повече, отколкото ако го правим поотделно.

- Кой стол е по-удобен - този на военния или този на външния министър?

- Настоящият стол е по-ветровит. Не знам дали е по-удобен или по-неудобен, но със сигурност нивото на видимост и нужда от бърза реакция изисква много повече внимание за всяка дума, която казваш.

Красимира Темелкова