22 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Румъния предяви териториални пре­тенции към част от нашата аквато­рия на Черно море. Северната ни съсед­ка иска 17 квадратни километра от шелфа, обяви в интервю за телевизи­онния канал „Диджи 24" румънският външен министър Кристиан Дяконеску. Той посочи, че страната му все още не е поставила официално въпроса на масата, но допълни, че „между европейски държави, сътрудничещи си мак­симално в много аспекти", не вижда за­що проблемът да не бъде решен много бързо. Дяконеску гарнира щенията на Букурещ и с друга тема - правата на румънското малцинство у нас.

Суровата зима акти­визира свлачищата в крайбрежната алея Дамбата, която свърз­ва Балчик и Албена, каза кметът на Балчик Николай Ангелов.

В близост до курорта има едно по-малко и ед­но по-голямо свлачище. Пораженията са доку­ментирани и са изпрате­ни писма до областния управител и до МРРБ, тъй като тази част от Дамбата е държавна собственост. Самият проект за Дамбата е бил сбъркан още през 80-те години и всяко свличане на земни маси води до свличане на самата алея. Проблемът трябва да се реши кардинално с проектиране на нова Дамба, защото ремонти­те са само наливане на пари от пусто в празно", каза Ангелов. Става въпрос за 3-километров участък, който е забра­нен за движение от 2004 година.


22.03.2012 г., с. 5
Външно: Преговаряме в приятелска атмосфера
Румъния поиска морето ни
Букурещ се прицели към 17 кв. км. от шелфа
ПЛАМЕНА Д ЖЕНЕВА

Румъния предяви териториални претенции към част от нашата ак­ватория на Черно море.

Северната ни съседка иска 17 квадратни километра от шелфа, обяви в интервю за телевизионния канал Диджи 24 румънският външен министър Дяконеску. „Съ­ществува една спорна зона по отно­шение на държавната граница, на териториалните води на двете дър­жави. Става дума за 17 кв. км., не е много. Но между европейски държа­ви, сътрудничещи си максимално в много аспекти, с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не могат да бъдат решени много бързо", заяви Дяконеску и до­пълни: „Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защо­то това са сфери от национален ин­терес и за двете страни, които в да­ден момент трябва да бъдат реше­ни". По думите на Дяконеску Румъ­ния още „не е влязла в етап на пре­дявяване на претенции", като не даде детайли кога ще се случи това.

Малцинство

Дяконеску гарнира претенциите към шелфа ни и с темата за права­та на румънското малцинство у нас. Макар подобен проблем никога да не е имало, министърът заяви, че не го притеснявало „абсолютно нищо дотогава, докато правото на румън­ците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наимено­вание, произлизащо от едно възпри­ятие на държавно ниво, се спазва".

Коментар

в двуст­ранните ни отношения". Оттам добавиха, че исканата територия е „абст­рактно понятие", тъй като била от­въд 12-милната зона, която е същин­ска територия за нас. МВнР отказа да коментира въпросите с румънско­то малцинство у нас.

Преди седмица трябваше да има среща между Младенов и Дяконес­ку, но тя бе отложена в последния момент заради вътрешни за Румъния проблеми.
Взеха украински води, добиват газ
Дяконеску припомни и тери­ториалните претенции на Ру­мъния към Украйна, които бяха решени в полза на Букурещ. През 2009 г. международният съд в Хага даде на северната ни съседка 12 000 кв. км. от чер­номорския шелф на Украйна. В момента от тази „придобивка" румънците може да добиват газ и петрол. Претенции по от­ношение на малцинствата Ру­мъния отправи и към Сърбия. В последния момент преди засе­данието на Европейския съвет на 1 март Букурещ се противо­постави на членството на Белг­рад в ЕС.
Снимка на една колона - Кристиан Дяконеску


22.03.2012 г., с. 6
Хит на „Стройко”
СТРОИМ ПРИКАЗНИ КЪЩИ
Бирата в дивана -мачът уреден
ПОЛИ ПАНТЕВА

В малка спретната къщурка с две липи отпред - така иска да живее бъл­гаринът. Новата мода и абсолютен хит тази годи­на е да се строят къщи, досущ като от приказки­те.

„Телеграф" видя няколко такива къщи да се предла­гат на строителното изло­жение „Стройко", което от­вори врати вчера в 11 часа и ще продължи до 27 март. С формата на Кумчо Въл­чо, Зайо Байо и Червената шапчица са покривите на новите къщи, а самите те изглеждат уютни, с малки китни прозорци и изцяло от дърво. Първата приказ­на къща у нас дори влезе в топ 50 на най-странните сгради в света. Тя се нами­ра в софийския квартал „Симеоново" и се нарича къщата „Охлюв". Освен нея обаче вече са построе­ни още няколко такива къ­щи. 15 са реализираните обекти на сглобяеми къщурки във всякакви при­чудливи форми. Така наре­чените „Приказни къщи" са с размер от 16 до 100 кв. м и могат да се използват за вили, павилиони, бунгала,

гаражи, складове или на­веси.

Направи си сам

Подобна къща човек мо­же да си сглоби дори сам. Една такава, в която спо­койно може да си изкарате морето, излиза около 10 хи­ляди лева.

Цената на квадратен метър е между 150 и 260 евро в зависимост от вът­решното оборудване. Дру­гият вариант е стопанинът на приказния дом да си го сглоби сам. Тогава квад­ратен метър върви от 120

до 180 евро.

Първата подобна къщич­ка е построена през 2008 г. -тя е под формата на охлюв. Такава постройка, но под формата на автобус, „ле­жи" на автомивка в квартал „Овча купел". И морският курорт Обзор е притежател на „приказна къща,, - дино­завър. „В момента прегова­ряме със Столична община. Идеята е на няколко места в Зоологическата градина да има къщички на различ­ни животни. Те са красиви и определено ще привличат вниманието на посетители­те и разбира се най-вече на децата", разказаха пред „Телеграф" от фирмата производител.

Енергия

Глезотии

Пет от бившите казарми в Кюстендил са дадени за стопанисване на област­ната управа.

Това стана ясно по време на гостуване на военния и културния министър Аню Ангелов и Вежди Рашидов в града. Една от изоставе­ните бази ще се превърне в учебен център за отдих и иг­ри съвместно с Национал­ната спортна академия. Там ще се обучават хора, които искат да вземат тапия по магистратура. В проекта ще участва и община Кюстен­дил, уточни военният ми­нистър Аню Ангелов. Кюс­тендилската джамия е изб­рана за обект от национал­но значение, която да бъде възстановена и реконструи­рана. Такова уверение е дал министърът на културата Вежди Рашидов. Пред два­мата министри кметовете от Кюстендилска област са поставяли и въпроси, свър­зани с инфраструктурата.


22.03.2012 г., с. 9
200 БАРА В СТУДЕНТСКИ ГРАД
Ректорите с над 60 дискотеки
Университетите се издържат от кръчмарски бизнес
СТАНИСЛАВ ДИМОВ

191 дискотеки, кръчми и барове гърмят в Сту­дентски град. Блокове­те, в които живеят мла­дите надежди на Бълга­рия, пък са 52. На студен­тска глава се пада диско­тека.

Това показва простатата сметка на вътрешното ми­нистерство, което предс­тави данните си на комиси­ята по образование в пар­ламента.

60 от дискотеките пък са собственост на универси­тетите. Според ректора на УНСС проф. Стати Статев тези заведения носят до 30% от издръжката на ву­зовете и с парите от наеми се обновяват блоковете. Доклад на Анкетната коми­сия към парламента от 2009 г обаче сочи, че някои университети отдават имо­ти без конкурси, а впослед­ствие продължават мно­гократно договорите им.

Разпределението на за­бавленията в Студентски град е следното - 22 са дискотеки, 15 са вечерни барове, 33 - ресторанти и 96 - кафенета. В същото време общежитията са 52. Простата сметка показва, че на едно общежитие се падат по над 4 увеселителни заведение. Над 60 от всички барове са пост­роени върху земи, отдаде­ни под наем от седемте висши училища в столица­та, сочат още данните. Въпреки големия им брой обаче от 2009 г. насам в по­лицията са получили само 7 жалби за вдигане на шум.

Изнудване

Освен че университети притежават дискотеки, от които се издържат, сту­дентските съвети, които трябва да са пример за добро образование, орга­низират купоните. По ду­мите на председателя на синдикат „Висше образование" Лилия Райчева соб­ствениците на дискотеки изнудват представители на студентските съвети. Според нея представите­лите на студентските съ­вети били изнудвани от собствениците на кръчми­те, за да водят студенти­те именно в техния бар. „Намират ги къде живеят и им крадат главно тех­ника. После им купуват но­ва, но в замяна искат да се организират студентски партита в техните заведе­ния", обясни Райчева. В момента най-грандиозни университетски партита вдигат УНСС и Техничес­кият университет. Предсе­дателят на студентски съвет на ТУ Емил Красенов обаче отрече да е бил из­нудван.

Решение

Сума малко над 1 млн. лв., осигурена по Опера­тивна програма „Регио­нално развитие", ще бъ­де вложена в укрепва­нето на речното корито на Телки дере край па­зарджишкото село Гелеменово, което при на­водненията през август 2005 г. преля и вода, ти­ня и кал нахлуха в близ­ките къщи. Подписан е договор за безвъзмезд­на финансова помощ с Министерството на ре­гионалното развитие и благоустройството, ка­то проектът беше класи­ран като първа резерва и се очакваше през 2012 г. да бъде одобрен, обясни пазарджишкият кмет Тодор Попов, който положи подписа си за­едно с министър Лиляна Павлова под важното споразумение.

В шумотевицата около арогантното изявление на румънския външен минис­тър Кристиан Дяконеску яс­но се чуха /ре неща: първо­то е, че в близост до спорна­та зона в Черно море бълбу­ка "голямо находище" на газ, а второто, че Букурещ ненадейно се е натъкнал и на някакво онеправдано ру­мънско малцинство у нас.

Идеи

Както каза господин вън­шният министър на Румъния обаче, между европейски държави с общи интереси в толкова много области, ня­ма причина приятелските спорове да не бъдат реша­вани бързо. Ето защо едва ли някой ще намери причи­на да не си сътрудничим и когато става дума за експ­лоатация на новото газово находище в нашето море, например. Също бихме мог­ли да обединим сили около защитата на правата на населението с румънско и бъл­гарско самосъзнание на те­риторията на днешна Сър­бия, която някак все не успя­ва да се справи добре с тази задача. Обикновените белградчани и бездруго не пра­вят разлика между румънци и българи.

Пропуски

Непредвидимост

Както стана ясно, офици­ален Брюксел не се ангажи­ра с позиция по въпроса, но висш европейски чиновник отбеляза, че страните от ЕС са добре запознати с глав­ното условие за приемане в общността, а именно отсъствието на нерешени терито­риални спорове със съседи­те им.

Румъния обаче направи няколко резки движения за кратък период от време. Пример за това е острото й противопоставяне на кан­дидатурата на Сърбия за членство в Съюза. Тогава тя обърна гръб на солидарна Европа, а разочарованието на Брюксел лесно си проли­ча. Нарастващата непредвидимост на Букурещ и все no-агресивното поведение на северната ни съседка обаче може да се обърне и в наша полза, независимо от глухата ни позиция по пове­чето въпроси.

- Г-н Радев, предлагате законови промени, с кои­то въвеждате таван на таксите на частните съ­дебни изпълнители. Как­во налага това?

- Още през 2006 година, когато се е приемал зако­нът за частните съдебни изпълнители, Министерс­кият съвет е поставил та­ван на таксите. Незнайно как обаче в 40-ото народ­но събрание при тройната коалиция между първото и второто четене на проекта този праг изчезва без ни­каква аргументация. От­там нататък се приема та­рифа, която съвсем пък дава право да се събират такси по всякакви основа­ния. Подобно ограничение на таксите има при нотари­усите - друга делегирана с публична функция профе­сия. При тях таксите, неза­висимо че по процент мо­гат да стигнат десетки хи­ляди лева, са ограничени до 6000 лева. При частни­те изпълнители има много фрапиращи случаи. Така например за дълг от 200-300 лева към мобилен опе­ратор, електроразпреде­лително дружество или топлофикация като част от събирането на дълга частният съдебен изпъл­нител описва наследстве­на къща в центъра на гра­да за 1,5 милиона лева. То­гава той си начислява не 1,5 процента от стойност­та на дълга, а процент и половина от стойността на имота. Немислимо

е в случая да се ис­ка такса от 15 000 лева за дълг от 200 лева!

- Какъв според вас тогава тряб­ва да е най-висо­кият праг на так­сата?

- С промените каз­ваме, че трябва да има таван, а точните цифри ще се одобрят с наредбата за так­сите на частни­те съдебни изпълнители. Министерският съ­вет и Министерството на правосъдието след едно широко обсъждане ще де­финират тарифата, която да защити както длъжни­ците и кредиторите, но съ­що така и интереса на час­тните съдебни изпълните­ли. Но трябва частните съ­дебни изпълнители да спрат да съдират три кожи от гърба на длъжника, и то за минимален дълг. В на­редбата може да има и текстове, че тарифата не може да надминава по стойност дълга. При опре­делянето на прага ще се обсъдят разходите на час­тните съдебни изпълните­ли. Освен таксата за опи­са, която е 1,5 на сто, се съ­бира и допълнително въз­награждение за вещото лице, което получава око­ло 1000 лева, за да напра­ви оценката на имота. От­там насетне се събират и други пропорционални такси и накрая се оказва, че за 2010 година таксите, които получават частните съдебни изпълнители, са 81 млн. лева при събрани 400 млн. лева задължения, което е 16,4 на сто над задълже­нията. Това е много голям процент дори и за развити европейски държави.

- Какъв е този дял в различните страни?

- Варират от един до се­дем процента, девет, де­сет. Ние сме съвсем на гор­ната граница при различ­на икономическа обста­новка. А в дните на криза има наистина много голя­ма задлъжнялост. Откак­то частните съдебни из­пълнители съществуват -от 2007 година досега, има 610 000 дела. И всичките такси ги плащат длъжни­ците.

- Няма ли да намалите стимула на частните съ­дебни изпълнители, ко­гато стигнат предела на таксата си, да не работят ефективно?

- Не бих казал, че когато става дума за хиляди ле­вове такса, липсва стимул. Освен това тяхната про­фесия се състои в това да изпълняват делегирана им от държавата дейност. Нотариусите, които имат таван на таксите, да не би да са спрели да изповяд­ват сделки и да не би да са спрели да про­веряват законосъо6разността им? Не може да толерираме това. Да не го­ворим, че когато държава­та е делегирала събиране­то на издръжки например, съдът плаща от бюджета си авансово таксите си, както и кредиторите суб­сидират дейността им предварително. Няма риск в нито един момент част­ният съдебен изпълнител да не си вземе таксата -той не извършва нито ед­но действие, преди тя да му бъде платена в аванс. Освен това законът пред­вижда възможност част­ният съдебен изпълнител да сключи допълнително споразумение с взискателя, в което да се уговори допълнително възнаграж­дение, ако вземе дълга. Пък и ако стане неефек­тивно събирането чрез частните съдебни изпъл­нители, има алтернатива-държавните. Те също действат, и то доста доб­ре, въпреки че са на запла­та.

- Какви други промени предвиждате да напра­вите?

- Предлагаме, когато длъжникът се издължи в срока на доброволно из­пълнение, да не му се на­числяват такси. Ако пос­тъпва добросъвестно и направи това в срок, той не трябва да бъде длъжен да плаща направения от частния съдебен изпълни­тел опис. Така задължени­ето се товари с още пари, а много често хората разби­рат за тези задължения от поканата за доброволно издължаване. Причината е, че когато става дума за неплатени сметки към мо­билни оператори, топлофикации, енергийни раз­пределителни дружест­ва, ВиК, банки, те се съ­бират извън съда и няма процес на три инстан­ции, за който длъжникът да знае. Много често до­ри и сметката да бъде на­числена неправомерно, човекът я плаща, почва дело, за да докаже, че не дължи такава сметка, но таксата за частния съде­бен изпълнител не се възстановява за разлика от неправомерната смет­ка. Интересното е, че държавните съдебни из­пълнители не вземат так­са, ако длъжникът се из­дължи доброволно. Ние искаме да уеднаквим ре­жимите. Винаги сме се стремили да бъдат израв­нени правомощията и да не се ощетяват длъжни­ците.

- Каква е причината да въвеждате регистър на публичните продажби и срок те да бъдат обявя­вани месец преди търга?

- Сега регламентът за публичната Продан, която извършват частните съ­дебни изпълнители, ги за­дължава месец преди тър­га да залепят едно съоб­щение на имота, който се продава, по едно в канто­рите си, в общината и в ра­йонния съд. Когато става дума за апетитни имоти, тези съобщения до един час след това изчезват. Така няма информация и започват спекулациите. Когато не се появят канди­дати на първия търг, пада цената с 20 процента, явя­ва се фирма, близка до съ­дебния изпълнител, и ку­пува имота понякога на по­ловин цена. В тези случаи страда не само длъжни­кът, защото имотът му е продаден на безценица, но и кредиторът, защото стойността на имота вече не може да покрие задъл­жението. След това кре­диторът има още да взема от дълга и отново печели частният съдебен изпъл­нител. За да се стигне до реалните продажни цени, трябва да има максимален брой потенциални купува­чи. За да има публичност, предлагаме месец преди търга съобщението да се качва в сайта на районния съд и всеки един потенци­ален купувач да може да го види. Сега Камарата на частните съдебни изпъл­нители качва на сайта си продажбите, но това не е законово задължение -това е тяхно изискване, ко­ето не всеки спазва и няма наказание за това. Имаме наблюдение, че съобще­нията за дадени имоти се качват ден преди самата продажба или се качват след самата продан, или изобщо не се качват. Тряб­ва да се помисли за подоб­ряване на дисциплинира­щите мерки на камарата. Ние получаваме страшно много сигнали срещу час­тните съдебни изпълните­ли и всеки юрист се е сблъсквал с тях. За съжа­ление обаче от 2006 до 2010 година има само 16 дисциплинарни наказа­ния, наложени от камара-

та. Едно от тях е отстраня­ване от длъжност. Както и налагане на санкции от 1000 до 5000 лева, но те на фона на таксите, които се събират, не са стряскащи. А злоупотребите често пъ­ти са по реда на Наказа­телния кодекс.

- Какви други промени тогава трябва да се нап­равят, за да се избегнат всички злоупотреби?

- Трябва да има по-голя­ма публичност, контролът трябва да се завиши и да се укрепи инспекторатът към Министерството на правосъдието, защото не може няколко инспектори да контролират дейност­та на 200 частни съдебни изпълнители, пръснати в цялата страна. Трябва да се помисли контролира­щите органи да получа­ват адекватни възнаг­раждения, за да не се поддават на корупционни практики при частни съ­дебни изпълнители и но­тариуси, които имат мно­го големи доходи. Трябва да се повишат и наказа­нията при самата камара.