22 Подготовка на болен и участие на м с при рентгенови изследвания на неврологично болен

Пневмоенцефалография

– при него се замества определено количество ликвор с въздух, кислород, азотен окис или други благородни газове, който се намира в субарахноидалното пространство и вентрикуларната система на главния мозък с последваща рентгенография при определени положения на черепа. Извършва се при: различни форми на епилепсия; мозъчни тумори; малформации на мозъка и др. Не се прилага при: тежък синдром с повишен вътречерепен натиск; тежко общо състояние; напреднала възраст; атеросклероза; сърдечна декомпенсация и др. Странични явления са: главоболие; поблвдняване на лицето; общо неспокойство; тахикардия; колапц; менингиален синдром; въздушна емболия.

– извършва се със специални рентгенови апарати, като през изследвания орган се пуска тесен сноп рентгенови лъчи. Срещу въртящата се рентгенова тръба са разположени определен брой детектори, които се движат синхронно с нея. Те улавят преминалите през изследвания орган и отслабени в различна степен лъчеви импулси, преобразуват ги в електрически сигнали, които в последствие се превръщат в цифри и с помощта на компютърна програма изразяват томографски образ.

Дава информация за наличие на туморно ядро (абсцеси, хидроцефалия) – локализация, конфигурация, размери, съотношение с околни тъкани; наличие на калцификати; дислокация на околни тъкани; определя хеморагични огнища; визуализира дискова херния, стеноза на медуларния канал; проследява следоперативното състояние на пациента.
ЯМР – неинвазивен метод, неизползващ йонизиращо лъчение, при който изобразяването на изследвания орган се базира на реакцията на протоните в силно магнитно поле. Предимството му пред компютърната томография е, че дава възможност за по-добро разграничаване на бялото от сивото мозъчно вещество и изображение във всички плоскости. Скенирането и магнитният резонанс се правят със или без инжектиране на контрастно вещество за повишаване плътността на патологичния участък.
Доплерова сонография

– неинвазивен метод за изследване на хемодинамиката на екстракраниалните мозъчни съдове, за установяване на стенози, които са 50% от лумена на изследваната артерия, както и за запушване в следствие на тромботичен или емболичен процес. С нея се измерва скоростта на кръвния ток, основавайки се на Доплеровия принцип, т.е. към определен кръвоносен съд се насочват ултразвукови вълни с определена позната честота. Предимството й е, че посредством компресионни проби може да се оцени колатералното кръвообръщение и с прилагането на функционалните тестове се установява реактивността на магистралните и мозъчните артерии, нарушенията в авторегулацията на мозъчното кръвообръщение и хемодинамичния му резерв. Прави се на принципа на ултразвука – с контактен гел. Продължителността е от 20 до 40 мин. Според броя на изследваните съдове.

– неинвазияно изследване на линейната скорост и посока на формените елементи на кръвния ток в артериите и вените при норма и патология. Прави се за оценка на: всички магистрални екстракраниални мозъчни артерии; съдове изграждащи Вилизиевия кръг; сифона и останалата интракраниална част на сънната артерия; подключичните артерии.

– контрастно рентгеново изследване, при което по артериален път се инжектира контрастната материя. Това изследване дава информация за състоянието на мозъчните съдове и е показано при наличие на: тромбози, венозен застой, ИБС, тумори и др. Не се прави при: тежка кахексия, напеднала възраст, тежки сърдечно-съдови разстройства, хемофилия, непоносимост към йодните препарати, увеличена урея в кръвта, лечение с антикоагуланти.

– метод за транскраниална регистрация на електричните потенциали на мозъка, записаната потенциална разлика между две точки от повърхността на скалпа; представлява своеобразно трансфорирана част от общата електропродукция на мозъка. СЛабите електрически сигнали се улавят и усилват чрез специална апаратура. Колебанията на ЕЕГ-вълни са от 0,5 до 30 Нz и се разделят на 4 основни честотни диапазона. Изследването има голямо приложение за доказване на различните видове епилепсия. Чрез ЕЕГ се извършва контрол върху лечебната ефективност на антикоагулантната терапия.

• 
  косата на пациента да е чиста;
  
• 
  пациентът да не е гладен;
  
• 
  за активиране на мозъчната дейност трябва да се изяде 1 шоколад 1 час преди изследването;
  
• 
  да не се прави по време на менструация.
  

Върху главата на пациента се поставя подобно на каска устройство с електрод, регистрира биоелектричната активност на мозъчните клетки и функцията на мозъчната кора. По време на изследването пациентът трябва да е със затворени очи и в покой. Продължителността е от 20 до 40 минути. Правят се и проби с дълбоко дишане – хипервентилация и фотостимулация.

– неврофизиологичен метод за изследване на биоелектричната активност на мускулите и периферните нерви. Тя записва и изучава спонтанната и волева мускулна биоелектрична активност. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система. Прави се с контактен електрод, който се поставя последователно върху точките по хода на нерва или върху изследвания мускул. Изследва се мускулната и двигателната активност на нерва (10мин. За един нерв или мускул).

– анализира биоелектричните потенциали на периферните нерви, получени в отговор на електрически или физиологични стимули. Прилага се при много възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни патологии на нервната система.

– бива индиректна и директна; нормално очно дъно е с оранжево-червен цвят. Офталмоскопията се извършва при: хипертония, анемия, захарен диабет, заболяване на бъбреците, мозъчни тумори, очни заболявания, заболявания на нервната система. Планува се консултация с офталмолог, разширява се зеницата на пациента.

– радиоизотпно изследване на нервната система; прилага се за поставяне на диагноза при съмнение за някои неврологични заболявания, като: тумори на мозъка, мозъчен хематом, мозъчен инфаркт, менингоенцефалити, мозъчни абсцеси и др.

Участие на медицинската сестра

• 
  информиране на пациента и вземане на информирано съгласие;
  
• 
  планиране на изследването в рентгеновото отделение (дата и час);
  
• 
  осигуряване на контрастна материя – изписване на табела, съобразено с датата на изследването, необходимото количество;
  
• 
  попълване на медицинската документация – фиш за рентгеново изследване, лекарствена табела и др.;
  
• 
  анализ на двигателните възможности на неврологично болния;
  
• 
  адекватно на физическото състояние транспортиране до и от рентгеновото отделение;
  
• 
  получаване и предоставяне на резуктатите на лекуващия лекар.
  

Подготовка на пациента за ЕЕГ

• 
  заплануване на пациента за изследването в лаборатория за функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;
  
• 
  предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;
  
• 
  вземане на информирано съгласие;
  
• 
  3-4 дни преди изследването пациента да не приема сънотворни медикаменти;
  
• 
  вечерта преди изследването пациентът трябва да измие главара си с топла вода и сапун;
  
• 
  в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.
  

Подготовка за ЕМГ

• 
  заплануване на пациента за изследването в лаборатория за функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;
  
• 
  предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;
  
• 
  вземане на информирано съгласие;
  
• 
  в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.
  

Подготовка за офталмоскопия

• 
  заплануване на пациента за изследването в лаборатория за функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;
  
• 
  предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;
  
• 
  вземане на информирано съгласие;
  
• 
  разширяване на зениците чрез очни капки – ЯдвлЬшидзсхс яквоьшся 1% по 1-2 капки и Sol.Mydrium по 1-2 капки в двете очи;
  
• 
  в деня на изследването пациента се придружава с нужната документация.
  

Каталог: sesgriji -> 4sem
4sem -> 1 Подготовка на набор за интубация и анестезиологична масичка Основни принципи
4sem -> 3 Обработка на асептична рана. Сваляне на конци
4sem -> 4 Обработка на септична рана. Дренажи
4sem -> 2 Обработка на рани. Вземане на раневи секрет. Приложение на тап и sat
4sem -> Сестрински грижи при пациенти с съдови заболявания. Разширени вени (Варици)
4sem -> 5 Сестрински грижи при пациенти с Илеус – предоперативен и следоперативен период
4sem -> 39 Сестрински грижи при деца с заболявания на дихателната система. Бронхопневмония
4sem -> 18 Подготовка и извършване на функционални бъбречни проби Видове изследвания на урина
4sem -> 17 Подготовка за рентгенови излсевдания, узд, радиоизотопни изследвания на отделителната система
4sem -> 27 Специални тоалети на очи, уши, нос и устна кухина

Изтегляне 67.7 Kb.

Сподели с приятели: