221 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.39 Mb.
|
|
Освен дрехите, церемониите и украшенията, има някои събрания, които са крайно светски и греховни. Хистиянинът трябва да се отдалечава от сбирки, в които хората се срещат, за да подхранват и да насърчават плътските си желания, да разжегват умовете си и да ги отдалечават от благочестивата скръб по Бога, необходима в приготвянето на сърцата за семето на Божието Слово. Дали това е просто дискотека или нейният религиозен еквивалент на “хваление и поклонение” – и в двата случая събранието е светско. Пътешественикът към небето не се занимава с присъждане на титли по какъвто и да е начин. Обединителните събирания на местна и племенна основа, наречени “събрание за всички вярващи”, често срещаните увеселителни салони за игри и забавления, както и срещите на рода, са места, които не трябва да се докосват “дори с 10 метрова пръчка”. Истинският, сериозен християнин ще се държи далеч от такива събрания. Обстановката в тях е плодотворна основа, върху която плътта избуява. Модните тенденции, конкуренцията за обществено положение, пожеланието на очите и гордостта на живота процъфтяват в подобни събрания. Те не помагат на християнина да се фокусира върху небето, а охладяват сърцето му и потушават мъждукащото пламъче в сърцето на новоповярвалите. Господ заповяда: “Въздържайте се от всякакво зло” (1 Солунци 5:22).
ОПРАВДАВАНЕ НА СВЕТЩИНАТА (Откровение 22:18-19; Яков 3:15; Римляни 12:2) Някои християни искат да имат най-доброто от два свята. Те искат всички привилегии на царството, докато едновременно с това копнеят за всички очарования на този свят. Такива вярващи оправдават светщината. Жалко! Те изопачават фундаменталните истини и принципи, залегнали в Божието Слово. Те са ония, които “преместват стари межди” (Притчи 23:10) и “отнемат” от Словото на Бога. “Аз свидетелствувам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, които са описани в тая книга” (Откровение 22:18-19) Как тези модерни еретици оправдават светщината? Онези, които одобряват и запазват светските си облекла и украшения, дори след като са познали истината, казват, че тяхното неприлично облекло е с цел да се завземат нови територии за Божието царство. Те претендират, че се присъединяват към грешниците в техните светски стилове, за да ги поканят в Божието царство. Те убедително говорят: “Присъедини се към тях, за да ги спечелиш”. На това отговаряме с това, което казва писанието: “И недейте се съобразява с тоя век {Или : Свят.}*, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Римляни 12:2). Нещо повече, някои смятат, че това, което обличаш, няма значение, тъй като спасението е в сърцето. Но те грешат. Ако нашите сърца са спасени и подчинени на Господа, нашето външно поведение определено ще бъде съответно на тяхната промяна. По-лошо, докато някои отчаяно търсят претекст и извинение, за да бъдат като света, възприемат за свои модели западните и американските църковни водачи, които живеят в Холивудски стил, украсени с бижута и превзети в гордостта си. Те забравят, че Исус ни учеше да бъдем като Него, а не като който и да е проповедник. “Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик” (Лука 14:26-27). Има някои, които казват, че ако не се обличат светски, ще загубят работата си. По тази причина те се плъзгат назад, гмуркат се отново в света и изпадат в духовна дрямка, похъркващи в скута на светщината. Колко ужасен път на духовна смърт и вечно отделяне от Бог! Онези, които се втурват в светщината с такива оправдания, забравят, че писанието казва: “...Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна” (Йов 23:12). Те вероятно са забравили, че душата ни е пренесена в жертва, но не на олтара на светщината. Със сигурност Господ Исус не поучаваше напразно Своите последователи да търсят първо “Неговото царство и Неговата правда” (Матей 6:33). Християните, които не могат да решат какво да правят в светските ситуации, са забравили, че е писано: “Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла” (Матей 5:29).
СВЕТСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ Модерните технологии, безделният ум и лекомисленият стремеж към пари за сметка на душата, са напълнили нашите градове с всякакви видове забавления и места за “убиване на времето” или, меко казано, места за “развлечения”. Модерните компютърни игри, билярд, телевизионните игри и т.н. са начини за разсейване на ума и отвличането му от важната и сериозна тема за вечните последствия. Това е опасен наклон! Вярващи, бдете! ОПАСНОСТИТЕ ОТ СВЕТЩИНАТА И СВЕТСКИТЕ ЗАБАВЛЕНИЯ (Яков 4:4) Първо: светщината не е само опасна, но и смъртоносна. Последствията от нея са описани в Библията с много негативни термини. Яков разкрива светския християнин като враг на Бога и приятел на света (Яков 4:4). Второ: светщината води до отстъпване от вярата. Склонността към светското е един от най-ранните симптоми за отстъпването от вярата. Трето: допускането на светщината в Църквата води до изгубване на убеждението и, окончателно, до поквара на ума на Божието дете. Четвърто: допускането на светщината в личния живот или в местното събрани ще доведе до намаляване и дори до пълно изгубване на Божието присъствие и сила. Пето: светщината не позволява изграждането на богоугодни домове. Шесто: пожеланието за светски неща предизвиква плътска конкуренция в църквата. Седмо: Светщината си навлича Божия гняв и това, понякога, е фатално. Осмо: светските забавления отслабват църквата като цяло и личностите поотделно, тъй като хората губят ценно време за незначителни и суетни неща. Когато членовете на църквата са се предали на развлечения, за нещата с вечна стойност, като благовестяване или посещения, няма много време или изобщо няма време. Девето: светщината разрушава бъдещето на църквата и прави от членовете й номинални християни. Затова тя трябва да се избягва като язва.
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Яков 5:1-20 Въпреки че не е запазено много за служението на апостол Яков, изучавайки писанията му ние можем да научим много за неговата личност. Яков се разкрива пред нас като истински мъж на Бога; той се нарежда измежду най-откровените проповедници на ранната църква. Той беше достатъчно бдителен, че да познава истинското състояние на стадото си. Беше достатъчно практичен, че посланията му да докосват реални теми от живота на слушателите му. Никой не може да чете писанията му и да не се запита: “Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32).
Има седем урака, които можем да научим от живота и служението на Яков. Първо: Яков носеше в сърцето си товар за братята. Той не спестява думите си, докато видението за съвършенство на братята му не бъде изпълнено. Когато най-накрая поставя писалката на масата, той мобе да каже като апостол Павел: “Аз се подвизах в доброто войнствуване, попрището свърших, вярата опазих... Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички” (2 Тимотей 4:7; Деяния 20:26). Второ: Яков беше проповедник, който не се страхува от нищо. Той проповядваше без да се страхува кого ще нарани. Посланието му разкрива, че в сърцето му нямаше страх, противоречащ на писанията му. Той се страхуваше само от Бога, не от човек. Трето: Като проповедник, той живееше живот достоен за подражание. Той беше безпристрастен. Когато богатите отстъпиха от пътя на благовестието, той незабавно ги изобличи. Що се отнася до него, богатите не бяха застраховани от порицание и дисциплиниране Четвърто: Яков беше верен в изявяването на цялото Божие Слово; посланието му докосва всички аспекти на Библейското учение. Пето: Яков не избегна адресирането на посланието до определена група християни – вярващите евреи. В сърцето му беше натежало от болка като гледаше греховете на повярвалите евреи. Той не покри нищо – разкри греховете им и ги призова към покаяние. Шесто: Яков беше загрижен повече да изпълни вярно служението си, отколкото за това дали хората, на които служеше чрез писанията си, ще го разберат правилно. Още в началото на посланието си той изясни на кого служи: “Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа...”. Той изпълни служението си като служител Господен. Седмо: Той беше апостол, който проповядваше дързостно и, все пак, беше много смирен. Той не гледаше отгоре на хората. Навсякъде в посланието си се бръщаше към тях с “братя”, освен в четвърта глава, където ги порицаваше за техните явни грехове (Яков 1:2; 2:1; 3:1; 5:7,10,19). Апостол Яков слизаше на тяхното ниво и ги наричаше свои братя. Несъмнено, това негово поведение го предпази от гордост. Той успя да намери чудесен баланс. От една страна беше уважаван апостол, от друга страна не забравяше да се предава на “скромни неща” (Римляни 12:16). Какво пердизвикателство! Ние днес трябва да се молим Бог да напои нашия характер с тези качества. ОСТРО ИЗОБЛИЧАВАНЕ НА БЕЗБОЖНИТЕ БОГАТАШИ И НАВРЕМЕННО ОКУРАЖЕНИЕ ЗА ГРИЖОВНИТЕ ВЯРВАЩИ (Яков 5:1-11) “Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.” (Яков 5:1-4)
Богаташите водеха луксозен живот и бяха разточителни в техните разходи. И този празен живот беше за сметка на бедните, които мамеха. Със “заплатата за работниците” (стих 4) те бяха съградили палатите си и купили леглата от слонова кост, върху които лежаха. Те бяха направили това “на земята” (стих 5), сякаш щяха да живеят тук вечно. Несъзнаващи предстоящата гибел, те живееха сладостарстно, като угоени говеда, които продължават да пируват на богатите пасища в деня на клането! Моралния закон на Мойсей забраняваше заплатата на работниците да бъде задържана дори и само една нощ (Второзаконие 24:14-15), но тези зли мъже не обръщаха никакво внимание на този закон. Те продължаваха да забогатяват като мамеха бедните. Вместо да облекчават нуждаещите се чрез милостини, те дори не плащаха законните си задължения към тях. Потиснатите викаха; и дори техните, мошенически задържани заплати, викаха от касите на богатите. Но има Eдин, Kойто има уши, които чуват, и сърце, което негодува срещу неправдата. Господ на Силите ще отмъсти на бедните, които уповават на Него.
Господ Исус, Който дойде в този свят преди повече от 2000 години , скоро ще се върне. Неговото Второ Идване е най-великото предстоящо събитие в историята на църквата. То е пътеводната звезда на надеждите ни. Когато Той се яви, духовната жетва ще бъде пожъната. Ние, съответно, ще подхранваме истински дух на дълготърпение, само докато обичаме Неговото пришествие и осъзнаваме, че целта Му е да награди Своите люде и да отмъсти на враговете им. Признак на слаба вяра е, ако ние рядко размишляваме и малко се молим за Второто пришествие на нашия Господ. Колко различно беше поведението на апостолите и ранната църква! Но ако окончателното идване на Христос беше близо в първия век след Христа, сега е още по-близо; и до тогава ще се натрупва Божието отмъщение! Това, че “Господ е близо”, трябва да ни е утеха в трудни времена (Филипяни 4:5). Защото когато Той дойде, ще награди Своите служители, ще поправи недъгавото и ще вземе людете Си у дома.
Силната наклонност на човешката природа да използва скверен език е забележителна илюстрация на нашата поквареност. Колко много порочност има в разговорите, които се водят около нас! Колко широко разпространи са греховете на ругаене и псуване по нашите улици! Печално е да се чуе, че най-скверните прояви понякога са плод от устните на т.нар. църковни членове. И дори хора, които проповядват страх от Бога, си позволяват да изговарят Божието име напразно. Християните трябва да си спомнят, че всяко такова говорене е оскърбление за Господаря на небесата и болка в сърцето на нашия Господ Исус. В това отношение трябва да има ясна граница между вярващи и невярващи. Устните, които изговарят първата строфа на Господната молитва “Да се свети Твоето име” не трябва да говорят за Бог и за божествените неща по друг начин, освен в дух на благоговейно поклонение. Трябва да посветим устните си да говорят само за Божия прослава. “И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния” (стих 16) Истинското покаяние трябва да бъде последвано от изповядване и признаване на греховете. Цялата Библия поучава за тази най-необходима част на покаянието. Виждаме това по времето на закона в постановлението на деня за изкупление (Левити 16:21) и заповедта за принасяне на принос за грях (Левити 5:1-5; Числа 5:6-7). То е и основата за служението на Йоан Кръстител (Матей 3:6; Марк 1:5). В случаите, където грехът беше срещу човек, изповедта трябваше да се направи пред човека, срещу когото е съгрешено, и искрения християнин може честно да изповяда всеки таен грях пред близък вярващ или пред християнски водач. Това води към смирение. И, също така, проверява искреността на покаянието. Покаяние без възвръщане е непълно. “Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове” (стихове 19-20)
Голяма превилигия е да можеш да спасиш душа от смърт. Представи си една мъртва душа с помрачен разум, вързана от продажни и изродени взаимоотношения, с покварена воля, живееща противоестествено. Колко чудесно би било ако такава душа се спаси чрез твоите усилия. О, каква радост е да се захванеш с такава благословена работа! Ти ще покриеш “много грехове”. Помисли колко много хора нараняват Божието сърце чрез греха. Помисли за изкуплението, което извърши Христос, и личната намеса на Бога в премахването на греховете. Чрез благовестяване и възстановяване на вероотстъпниците ние можем да ускорим идването на деня, когато Господ ще ни бъде вечна Светлина дните на нашето жалеене ще се свършат (Исая 60: 19-20). Вдъхновяващо е да знаем, че някой може да изтръгне главня от вечно-горящия огън. За това се проля кръвта на мъчениците. Затова ние работим ден и нощ. Когато погледнем живота на мъже като Лутер, Уесли, Уайтфийлд, ще видим че те са го изживяли славно. Небето наистина ще бъде пристанище, за “мнозина в правда” (Даниил 12:3).
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.39 Mb. Сподели с приятели:
|
