221 поучения върху стария завет



страница2/10
Дата14.01.2018
Размер1.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Има някои забележителни уроци, които можем да научим от начина, по който се издавиха Фараон и цялата му войска.



Първо: събитието стана на двадесет и първия ден от месец Авив, седмият ден след напускането на Египет и бидейки последният ден на Пасхата, това беше ден за свято събрание и ден за почивка в Израел. Какъв ден за избавление от жестокия враг и ден за истинска почивка, защото Израел окончателно се освободи от ръката на египтяните.

Второ: унищожението на египтяните имаше поразителен ефект върху израилтяните. Виждайки разпръснатите по морския бряг мъртви тела на онези, за които си мислеха, че са непобедими, израилтяните се убояха и повярваха в Бога.Те също повярваха и на Мойсей, техния водач, и се покориха на неговото водачество. Мощните изяви на Божията сила в Църквата ще ни доведат до същите резултати. От нас се очаква да вярваме и да почитаме Бога и да се покоряваме на определените от Него водачи.

Трето: Ние виждаме изпълнението на закона за сеене и жънене. Египтяните някога издавиха бебетата на израилтяните в река Нил, но техният управник и най-добрата част от армията им беше потопена от морето. Сигурно е, че каквото и да посее човек, това и ще да пожъне (Съдии 1:4-7).

Четвърто: ние научаваме, че осъждението на непокаяните грешници е сигурно. Фараон имаше няколко възможности да се покае, но той не го направи и беше унищожен. Библейски коментатор, написал надгробни слова за Фараона: “Тук лежи онзи кървав тиранин, който открито се противопостави на своя Създател, на Неговите изисквания, предупреждения и съдби; бунтовник срещу Бога и роб на собствените си варварски страсти; съвършено изгубил всякаква човечност, добродетел и истинска почит; тук лежи той, погребан в дълбокото, вечен паметник на божествената справедливост. Тук той слезе в ямата, въпреки че беше ужас за мощните в земята на живите.” Такъв е краят на онези, които ходят в упорство и високомерие срещу Бога.


Въпрос 8: Какви стъпки трябва да предприемат грешниците и отстъпниците от вярата, за да избегнат Божието окончателно осъждение?

Единственият начин да се избегне окончателното осъждение, като на Фараона, е искреното покаяние от греховете и приемането на Исус Христос като Господ и Спасител.


ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Лука

..

..



..

..

..



..

15-16

17-18


19

20

21



22

23








2 Царе

3 Царе


..

..

..



..

..


23-24

1

2



3-4

5-6


7

8









Урок

210



МОЙСЕЕВАТА ПЕСЕН ЗА ПОБЕДАТА



Стих за запомняне: Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. Изход 15:1


Текст: Изход 15:1-21
След чудното преминаване през Червено море Мойсей беше вдъхновен да напише и поведе изпяването на първата записана в Писанието песен. Това беше песен на триумф, притежаваща някои забележителни белези, които трябва да характеризират всяка християнска песен.

Първо: песента беше вдъхновяваща. Тя вдъхнови мнозина други да я пеят и да славят Бога.

Второ: тя беше центрирана върху Бога. Текстът не издигаше, нито прославяше който и да било човек; нито Мойсей, нито неговият жезъл, с който морето беше разделено, бяха възхвалени.

Трето: песента имаше свята цел и беше угодна. При нейното съставяне и изпълнение нямаше скрити мотиви на алчност, съревноваване, оскърбителен език или угодничество.

Четвърто: тя беше пророческа песен. Мойсей не гледаше само на мрачното минало или на настоящето освобождение на Израел. По-скоро неговата песен съдържаше пророчески намек за вълнообразния ефект върху враждебно настроените народи по пътя на Израел, които щяха да чуят как Бог раздели Червено море пред тях. Освен това, песента отправяше поглед и по-нататък, към вечното царство на Бог: “Господ ще царува до вечни векове” (стих 18).

Пето: песента съдържа непринудено хваление, благодарение и посвещение. Мойсей обеща да прослави Бог и да Му приготви обиталище.

Шесто: песента е подобна на победната песен на множествата пред стъкленото море, които бяха победили антихриста (Откровение 15:2-4).


Въпрос 1: Спомени някои отличителни белези на Мойсеевата песен, които трябва да характеризират нашите църковни песни днес.



ИСТИНСКИ ПРИМЕР ЗА ХРИСТИЯНСКО ХВАЛЕНИЕ И ПОКЛОННЕНИЕ

(Изход 15:1-13; Псалми 118:14,28; 136:1-26; 146;147:1; Исая 12:2; Колосяни 3:16; Евреи 13:15; Откровение 15:2-4)
Песента в нашия текст, като първа спомената в Писанието, дава на Църквата истински духовен пример за хваление и поклонение на Бог. Освен това е Божията воля да съставяме нашите песни по примера на Мойсей, за което ще бъдем богато възнаградени, а не да се опитваме да имитираме светските стилове на пеене.


Въпрос 2: Коя е главната характеристика на християнското хваление и поклонение?

Истинското християнско хваление и поклонение се фокусира върху Бога, а не върху себето. Независимо от нашите обстоятелства и чувства ние сме призвани да прославяме Бога. Ние сме създадени да Го прославяме (1) заради това, което е Той, заради присъщите Му качества; (2) заради това, което Той е направил за нас и (3) заради това, което Той е направил за другите. Също така част от нашето хваление е да посветим наново себе си на Бога и тържествено да Му обещаем, че ще Му служим. Ние виждаме този пример в песента на Мойсей. Мойсей заяви какво Бог беше направил за Израел; после пя за Божията мощ и величие и обеща да възвеличи Господ, както и да Му приготви обиталище. “Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Му приготвя обиталище, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша” (KJV, стих 2).

Когато и да разсъждаваме за многобройните Божии благословения, ние трябва да Го хвалим и да Му бъдем благодарни. Въпреки Мойсей да знаеше, че в пустинята ще срещнат още много предизвикателства, той поведе Израел да възхвали Бога, Който тъкмо им беше дал победа. Много пъти пречка за нашето хваление става факта, че ние сме прекалено ангажирани или с настоящите си трудности, или с лоши предчувствия за бъдещето. Но Павел и Сила в затвора на Филипи ни показаха, че нашето хваление към Бога не трябва да зависи от окръжаващите ни обстоятелства (Деяния 16:23-26).

В своята песен Мойсей заяви какво е Бог за Неговите люде. (1) Той е тяхна сила (Изход 15:2). Израилтяните излязоха от Египет невъоръжени и бяха почти без сила от дългите години жестоко робуване, а техните преследвачи бяха тежко въоръжени и изглеждаха така непобедими. Все пак Бог стана сила на Израел и Египет претърпя поражение. Много пъти в Писанието Бог заявява, че Той е сила на Своите люде, за да окуражи вярващите, които се чувстват вътрешно слаби (1 Царе 15:29; Псалми 18:1-2; 27:1; 118:14; Исая 26:4; Филипяни 4:13). (2) Бог е тяхна песен (Изход 15:2). Това загатва, че Бог е темата на тяхната песен; че те само Го хвалят и възпяват Неговата същност и мощните Му дела (Второзаконие 10:21). (3) Бог е техният Спасител и Освободител (Исая 12:2). (4) Той е техен Бог, Силният и Мощният (2 Летописи 16:9а; Второзаконие 7:21). (5) Той е Бога на бащите им, Авраам, Исаак и Яков (Изход 3:6). Знанието за това кой е Бог и какво може да направи за нас, укрепва нашата вяра.


Въпрос 3: Какво откровение за Бога можем да получим от песента на Мойсей?

Тази песен ни разкрива много неща за Бога. Първо: ние виждаме Неговия славен триумф над враговете Му. Той винаги проваля онези, които Му се противопоставят, било то Фараон, Навохудоносор, Ирод, императори или модерните противници на праведността.



Второ: Бог е наречен мъж на война, защото Той може да воюва и да поразява враговете Си. Той е Йеова Нисий (Господ наше знаме) и Ел Шабаот (Господ на войнствата) (Псалми 24:8; Откровение 19:11-21; Изход 17:15). Неговата “праведна ръка”, израз на Неговото всемогъщество, разбива враговете Му и детронира онези, които възстават против Него. Тук Мойсей правилно обяснява противопоставянето на египтяните срещу Израел като противопоставяне срещу Бога. Това беше така, защото по силата на заветното взаимоотношение Израел беше едно с Господа. Затова всеки, който им беше противник, беше по невнимание противник на Бог. Подобно и вярващите днес са едно с Исус Христос и онези, които ги преследват, всъщност преследват Господа (Деяния 9:1-5). Както Бог повали враговете на Израел, така Той ще се разправи и с гонителите на Църквата.

Трето: ние виждаме върховната власт на Бога, величието на Неговата мощ и нищожността на човешката съпротива срещу Неговите цели. Всичките Му противници са сравнени със стърнище, което лесно бива погълнато от огъня. Възвеличавайки мощта на Бог, Мойсей унищожава силата на враговете Му. Винаги, когато се заемем с искрена прослава на Бога, нашите страховити противници изглеждат незначителни и безсилни.

Четвърто: Бог е несравним в мощ и слава. Няма идол или събрание на владетели, които могат да се сравнят или да засенчат Неговата личност. Той е славен в святост и е страшен в слава поради чудесните Си дела. Когато Мойсей възпя Божията сила, той също разкри, че Бог е свят и че Той очаква онези, които Му принадлежат, да бъдат също святи. Непокаяните грешници и закоравените вероотстъпници също са описани като стърнище, което ще изгори в деня на Божия гняв (Исая 5:24; Матей 3:12).


Въпрос 4: Като знаем, че Божията сила и присъствие са с Неговите хора, какво трябва да е поведението на вярващите по отношение на заплахите и самохвалствата на враговете?

В стих 9 от нашия текст Мойсей прекъсва хвалението към Бога, за да разкрие високомерието и арогантността на Фараона: “Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби” (Изход 15:9). Египтяните бяха толкова надменни и дръзки. Те бяха толкова сигурни, че могат отново да поробят Израел, преодолявайки малка или никаква съпротива от тяхна страна, но те пропуснаха да сложат в сметките си Израилевия Бог. За тази гордост и арогантност на Фараона един забележителен човек от миналото е отбелязал: “обикновено хората са пълни с надежди точно когато са на ръба на разрухата, което прави тяхното падение още по-болезнено”. Фараон, Сенахерим, Ирод и други известни противници на Божиите хора се превъздигаха и се осмеляваха да нанасят вреди на Божиите хора, но в крайна сметка бяха унищожени (Исая 37:24-29; Деяния 12:1-24).

Вярващите не трябва да се страхуват от гонението и заплахите на враговете. Те ще бъдат повалени, защото Бог е винаги с нас, дори и в беда. Фараонът и неговата армия се издавиха в морето; те потънаха като камъни или олово в Червено море. Така ще загинат и всички, които се противопоставят на Бога и Божиите хора!

ПРОРОКУВАНЕ ЗАВЛАДЯВАНЕТО И ПРИТЕЖАВАНЕТО НА ХАНААН

(Изход 15:14-17; 13:5; Числа 22:3-5; Второзаконие 2:4,25; Исус Навиев 2:9-11; 5:1; 9:24)
Докато хвалеше Бога Мойсей предрече завладяването и притежанието на Ханаан от Израел. Той пророкува, че Божието постоянно присъствие и велики чудеса в полза на Израел ще имат вцепеняващ ефект върху ханаанците и, като последствие, те ще бъдат разгромени от Израел.

Въпреки че по времето, когато Мойсей написа тази песен, израилевите чеда не бяха стигнали далеч по пътя към Ханаан, нито знаеха кои ще бъдат враговете по пътя им, пак Мойсей чрез пророческо видение им говори със слово на знание, че Израел ще ги разгроми до един. Той предрече и ги увери, че сам Бог ще води Израел в ханаанската земя, както и съвсем точно назова враждуващите народи, които израилтяните щяха да срещнат по пътя си.




Въпрос 5: Изброй пророческите моменти в песента на Мойсей.

Мойсей пророкува, че наследниците на ханаанската земя ще се вкаменят, когато чуят как Израел премина през Червено море. Това означаваше, че те няма да могат да обезпокоят Божиите хора докато преминават към Обещаната земя. Бог направи подобно нещо за Яков и неговото семейство, когато те пътуваха през Сихем към Ветил (Битие 35:1-5). Страх от Господа беше върху онези градове, през които минаваше Яков и те не можеха да нападнат него и домочадието му, въпреки че те можеха да използват тази възможност да си отмъстят за жестокостта на Симеон и Левий (Битие 34). “Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му” (Притчи 16:7). Ако живеем угоден на Бога живот няма защо да се страхуваме от враговете си, нито има нужда да се молим за смъртта на хората от обкръжението ни, просто защото ги възприемаме като врагове. Бог е силен да ни държи в безопасност дори ако сме заобиколени от лоши хора.

За нещастие, израилевите чеда не успяха да извлекат всички ползи от пророчеството на Мойсей. Ханаанците, едомците и моавците се опитаха да се съпротивят на Израел и това беше свързано с постоянното им неверие и роптание, което по-късно ги и доведе до 40-годишното забавяне в пустинята. Това даде на някои от техните врагове достатъчно време частично да се съвземат от шока след чудото на разделяне на Червено море и преминаването на река Йордан и да измислят причини за съпротива. Но Бог, в Неговата милост и вярност, все още съхраняваше в сърцата на ханаанците въздействието на чудото при Червено море. Дори четиридесет години по-късно, когато Израел влезе в обещаната земя, жителите й изповядаха, че се страхуват от Израел.

Темпото на пророкуване в песента на Мойсей достигна своята кулминация, когато той заяви с увереност, че Бог ще засели и установи Израел в Ханаан и че Бог ще царува завинаги (стихове 17 и 18). Мойсей говори чрез вяра, без да мисли за предстоящите трудности. Той разчиташе на Божията сила да извърши начертаното от Него, без да обръща внимание на това кой се противопоставя. Когато и да говори вярата, тя го прави с увереност и без да гледа на никакви въображаеми или реални противоречащи обстоятелства. Трябва да вярваме в Бога относно всичко, което Той е обещал, без значение на всевъзможните “доказателства” говорещи, че изпълнението им е невъзможно. Бог е силен да изпълни това, което е обещал. Освен това Той може да направи несравнимо повече отколкото искаме или мислим (Ефесяни 3:20). Дали касае нашето спасение, изцерение, освобождение, снабдяване, работа или каквото и да е друго нещо, ние трябва да вярваме в Бога и Той ще изпълни обещанията си към нас.

Поглеждайки по-далече от временните царства на земята, Мойсей говори за Божието вечно царство: “Господ ще царува до вечни векове”. Божието царуване не може да се сравни с царуването на Фараона, което позорно завърши на дъното на морето. Царуването на всички жестоки, тиранични царе и господари няма да трае вечно. Като Фараон, те са ограничени във времето и неизменно ще бъдат изместени от други. Но царството на Бога ще пребъде завинаги (Псалми 10:16; 29:10; 146:10; Даниил 2:44; Матей 6:13). Всеки от нас трябва старателно да се подготви, за да вземе участие в това царство.

УЧАСТИЕТО НА НОВОРОДЕНИТЕ ЖЕНИ В ЦЪРКОВНОТО СЛУЖЕНИЕ

(Изход 15:20-21; Съдии 4:4; 4 Царе 22:14; Йоил 2:28-29; Лука 2:36; Деяния 18:26; 21:9; Римляни 16:1-3)
Както Мойсей водеше цялото израилево общество, така и Мариам поведе жените, така че и те да могат да прославят Бога по начин присъщ на техния пол. “Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния” (стих 20).

Мариам не поведе жените далеч от общението с Бога, а тъкмо в общение с Бога. Нейната роля беше необходима поради специфичността на женския пол и за да се избегне нарушаването на характерната им срамежливост при смесването им с мъжете в този радостен ден. Бог е дал права на жените и ги е подготвил да заемат своето място заедно с мъжете в християнското служение. Но ако ние участваме в служението трябва да взимаме под внимание библейските принципи.



Първо: човешките инструменти, които Бог използва в служението, се допълват, а не да се конкурират. Мойсей беше пророк и Мариам беше пророчица. Очевидно е, че Мойсей не можеше да бъде пророчица. Затова Бог издигна Мариам,за да го допълва. От друга страна, на Мариам й се наложи да осъзнае, че нейното призвание е ограничено и че не трябва да говори против Мойсей, както беше направила в Числа:12. Тя беше поставена, за да служи под Мойсей, а не за да си присвоява власт над него.

Второ: Мариам запя същата песен, която Бог беше дал чрез Мойсей. Тя не я редактира, нито предложи друга песен, за да удовлетвори собственото си желание. Тя поддържаше образеца, който даваше цялото събрание – тя поведе жените да пеят. В която и област на служение да сме ангажирани, ние трябва да поддържаме стандарта. Ние трябва да предаваме същите послания, които Бог е изпратил чрез Своите помазани водачи, и да бъдем сигурни, че всичко, което правим, е да допълваме и изпълняваме оригиналното видение за святост и печелене на души. Служението в църквата не е за изява на нашата личност; то е за да се изпълнят и достигнат божествените цели.

Трето: Мойсей от своя страна не позеленя от завист като видя, че Мариам поведе жените. Той не пробута жена си да поведе жените, имайки пред вид нейното духовно състояние по това време. Мойсей не се почуства застрашен от издигането на Мариам като пророчица между жените или от факта, че всички жени я последваха в хваление към Бога. Още повече, че по това време, броят на жените превишаваше този на мъжете, поради египетската политика срещу мъжките деца на израилтяните (Изход 1:16,22). И така, Мойсей не попречи на Мариам да изпълни нейната, поставена от Бога, задача.


Въпрос 6: Какво предизвикателство отправя към нас поведението на Мойсей и Мариам към женското служение в събранието?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Лука

Йоан


..

..

..



..

..


24

1

2-3



4

5

6



7







3 Царе

..

..



..

..

..



..

9-10

11

12



13

14

15



16








Урок

211



ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ИЗЦЕЛИТЕЛНИЯ ЗАВЕТ



Стих за запомняне:Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявамИзход 15:26
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница