221 поучения върху стария завет



страница5/10
Дата14.01.2018
Размер1.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

След като Бог изведе израилтяните от Египет със силна ръка, естествено беше да очаква от тях да бъдат достатъчно духовни, че да разбират духовните неща. Но не беше така. Роптанието стана основната “стока”, с която търгуваха, тяхна “запазена марка”. Те роптаеха непрестанно, вместо да се молят непрестанно. Те възроптаха при Червено море, когато египетската армия ги настигаше (Изход 15:22-24); в пустинята Син и в местността Тавера, поради липсата на храна (Изход 16:2-3; Числа 11:1,3-6); при Кадеш в пустинята Фаран, заради лошите вести, донесени от десет от дванадесетте съгледвачи (Числа 13:26-28; 14:1-2,27); в пустинята Цин, защото нямаха вода за пиене (Числа 20:1-5) и между планината Ор и Едом (Числа 21:4-9). В тези случаи израилевите чада не само опетняваха и злословеха своите водачи, те също така предпочитаха да си бяха останали в Египет или даже и сега да се върнат там, предпочитаха смъртта в пустинята, отколкото да продължат пътуването си към обещаната земя. Беше невероятно, че така роптаеха. Дори и пред обещаната земя те заплашваха Мойсей да го убият с камъни и даже и тогава искаха да умрат. На това Бог отговори така: “...Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене... Заклевам се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя...” (Числа 14:27-30). В резултат на това израилтяните изгубиха 40 години в пустинята (Притчи 18:21). Като вярващи ние трябва да сме внимателни как използваме нашия език. Ние трябва да вършим “всичко без роптание и без препиране”, за да бъдем “безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение”, между които да блестим “като светила на света” (Филипяни 2:14-15).

При Рафидим те не успяха да разберат, че докато има проблеми, които можеха да бъдат разрешени чрез внимателно обмисляне, или пренареждане на приоритетите, или съдържателни дискусии, или добро съветване, има други, които могат да бъдат разрешени само с молитва. На практика, молитвата не беше част от тяхната програма. Има някои пророкуващи християни днес, които вместо да изградят навик да се молят, имат навик да излизат на протести, да носят плакати и т.н., за да постигнат това, което си мислят, че по право им принадлежи. Те не разбират, че роптанието довежда страховете до краен предел. Само чрез молитва могат да бъдат препасани мислите и укротени бушуващите емоции, и, по този начин, човек да бъде приготвен да слуша това, което Бог има да каже. От друга страна, когато роптанието и оплакването вземат връх над нечии думи и действия, това е показателно, че в живота на такъв човек няма благодат. Истинския християнин знае, че каквото и да срещне по пътя си, то е допуснато от Бог.

Трябва да подчертаем, че желанието на израилтяните да пият вода беше напълно основателно, но погрешен беше начинът, по който те се опитваха да го постигнат. Мислите, които имаха за себе си, бяха далеч по-ниски от мислите, които Бог имаше за тях. Докато те търсеха вода, Бог беше готов да им даде мед от скалата (Псалми 81:13-16). За жалост, те можаха да пият само вода от скала. Какъв урок само за вярващите днес! Някои вярващи мислят и живеят за момента, и, по този начин, жертват тяхното бъдещо щастие. Бог знае нашите нужди, дори преди ние да сме ги разбрали. Няма нужда да роптаем против Него, за да бъдат посрещнати нашите нужди. Божият съвет към нас е: “…първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33).

Предишните им преживявания разкриваха, че настоящето им положение не е чак толкова лошо, че да дава повод за обезкуражаване. Ако не друго, те поне трябваше да погледнат назад на това, което Бог вече беше направил за тях. Те не успяваха да се молят, а когато някои от настоящите им нужди не бяха посрещнати, те роптаеха. Поведението им показваше, че те са незрели относно Божиите неща. Те не можеха да направят разлика между това, което е духовно, и това, което не е. Ако бяха зрели, те щяха да отхвърлят всички трудности, които сега носеха на раменете си под формата на тревоги и страхове. Колко вярващи днес слагат несметни товари върху себе си и семействата си чрез роптание и оплакване; товари, които може да избегнем просто чрез подчинение на волята на Всемогъщия Бог!


Въпрос 4: Коя е великата противоотрова срещу роптанието и оплакването?


МОЛИТВАТА: ПРАВИЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ТРУДНИТЕ СИТУАЦИИ

(Изход 17:4; Лука 18:1-7; Матей 7:7-11; 21:22; Яков 4:2)
Мъдрите вярващи не правят молитвата свое последно средство; те й дават приоритет. По такъв начин, те имат възможност да се справят с лошите ситуации, преди те да се влошат. В случая с израилтяните, те изглежда не използваха молитвата. Нищо чудно, че когато проблемите изникваха, те не можеха да им се противопоставят. Това ни учи да си изградим навик да се молим,а не да чакаме докато нещата излязат извън контрол.


Въпрос 5: Какво е мястото на молитвата в трудните ситуации?

Измежду милиони израилтяни в стана само за Мойсей е записано, че отиваше винаги да се моли пред Бога. Въпреки, че беше в същия стан като другите, той беше различен. Докато всички други роптаеха поради липсата на вода, ситуацията само придвижи Мойсей по-близко до Бога. Другите израилеви чада лишаваха себе си от възможността да искат и да получат, докато Мойсей яхваше преследванията и смъртните заплахи от скъпите си съотечественици и се придвижваше все по-близко до Бог. Вярващите трябва да позволят преследванията, оскърбленията и заплахите да ги доближат до Бога, а не да ги отдалечават от Него. Липсата на молитвен живот осигурява добра почва за избуяването на роптание и оплакване.

Те можеха да превърнат молитвата в преимущество – време за чакане на Бога. Все пак, те не успяха да се възползват от нея. Противно на израилтяните, Соломон не лиши себе си от това преимущество, когато търсеше небесна мъдрост, с която да се изправи срещу великото предизвикателство да управлява израилтянския народ. Той се нуждаеше от Божията мъдрост, за да бъде способен да управлява успешно, защото той знаеше, че ако има мъдрост би могъл да има и всичко останало. “Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам прилично пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ?” (2 Летописи 1:10). Уверението от Исус е достатъчно, за да ни подбуди да се молим: “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.” (Матей 7:7,8).

Както Мойсей и Соломон, всяко Божие дете има правото да моли за мъдрост, знание, разбиране и други благословения за живота. Ние не можем да получим, ако не поискаме, защото, въпреки че Бог знае нашите нужди, Той чака да поискаме с вяра. Неверието и, като следствие от него, липсата на молитвен живот са сериозни проблеми, които тормозят мнозина днес, включително вярващи хора. Роптанието, препирните и оплакванията ще бъдат забравени, ако вярващите отидат при Бога в молитва. Ако вярващите се молят и повече вярват в Бога за всички техни нужди и разчитат най-малко на човеци, роптанието и оплакването ще изчезнат от събранието на Божиите люде. От друга страна, молитвеният ни живот ще ни направи кротки, святи, единни, доволни и свързани с Бога хора.


БОЖИЯТ ОТГОВОР НА НУЖДАТА НА НЕГОВИТЕ ХОРА

(Изход 17:5-6; Псалми 78:20а; 105:41; Битие 2:18-25; 2 Коринтяни 9:8; Филипяни 4:6-7,19; 2 Петрово 1:3-4)
Бог е верен и Той никога не се проваля. Писанието казва: “Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея” (3 Царе 8:56). Както обикновено, Бог прие искането на Мойсей и им снабди изобилие от вода. Като им даде вода от скалата, Той им показа Своята милост. Той беше милостив към тяхната неправедност и гледаше да победи тяхното зло като изливаше върху тях Своите незаслужени благословения. Той не връщаше зло за добро, но побеждаваше злото чрез доброто. Бог винаги завладява човека със Своята любов. Неговата любов избави човека от греха. Той първо ни възлюби, дори когато бяхме още в греховете си (1 Йоан 4:19; Римляни 5:6-8).

Дарът на водата отново беше изобилен; имаше достатъчно за всеки един от милионите в пустинята. Вярващите няма нужда да излизат от пътя на праведността,за да снабдят своите нужди, защото: “Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело” (2 Коринтяни 9:8). Затова вярващият ще направи добре да се довери на Бога за всяка от своите нужди в живота и за благочестието.

Във време на трудности, вярващите трябва да се научат първо: да почиват в Бога - милостивият и любящ Баща, Който никога не забравя Своите (2 Летописи 13:18). Второ: да си почиват върху обещанията на Божието Слово, независимо от обстоятелствата: бедност, бури, противопоставяне, гонение или критикуване (2 Летописи 32:8). Трето: да си спомнят, че Бог е винаги верен относно тези обещания и никъде не е записано, че Той е постъпил невярно (Псалми 36:5). Четвърто: да знаем, че каквото и да е обещал Бог, “Той е силен да го изпълни” (Римляни 4:19-21). Пето: да бъдат сигурни, че получават всекидневния хляб от Бога чрез вяра (Псалми 68:19). Накрая: трябва да се радват в каквато и ситуация да се намерят (Авакум 3:17-18). Така вярващите ще намерят удовлетворение и мир, който никой ум не може да схване.


Въпрос 6: Как могат вярващите да укрепят вярата си в Бога?



ЗНАЧИМОСТТА НА МАСА И МЕРИВА

(Изход 17:7; Числа 20:13; Второзаконие 33:8; Псалми 81:7; 106:32)
Маса и Мерива са станали нарицателно име за място, където израилтяните проявиха неверие в силата на Божията вярност. Винаги, когато се използват тия имена, те напомнят за техния бунт срещу Божията власт и Неговия представител, Мойсей. Те получиха водата, която искаха, но те се провалиха в изпитанието. Въпреки, че жаждата им беше удовлетворена, провалът им на изпитанието беше катастрофален и злочест. Вместо да спечелят твърда увереност, че Бог е с тях, те спечелиха утвърждаване на техните съмнения и неверие в Бога.

По подобен начин Бог използва изпитанията, които идват към вярващите, за да трансформира истината, на която ги е учил, в убеждение от вяра. Затова вярващите не трябва да позволяват нуждите на живота да ги противопостави на Всемогъщия и, по този начин, да лишат себе си от благословенията, които Той им е приготвил. Трябва да бъдем достатъчно мъдри, за да не жертваме утрешния си ден на олтара на лакомията и сребролюбието. Изпитанията на вярващите никога не свършват. Те могат да бъдат под формата на вземане на решение, борба с бедността, управляване на благосъстояние или справяне с напрежение. Дано Бог да ни помогне да преминем изпита!




Въпрос 7: Какво е значението на Маса и Мерива?

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Деяния

..

..



..

..

..



..

7

8

9



10

11-12


13

14








4 Царе

..

..



..

..

..



..

13-14

15

16



17

18

19



20-21







Урок

214



ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ



Стих за запомняне: И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар Марк 16:15


Текст: Марк 16:15-20

Заключителните стихове на евангелието от Марк са запис на Великото Поръчение, което Господ Исус Христос даде на Своите последователи, преди да се възнесе в Небето. Той им остави последната Си воля и желание. Великото поръчение ни разкрива сърцето на Бог и Неговата програма за тоя свят, която трябва да е главната грижа на всеки истински вярващ. Поръчението изисква от последователите на Христос да проповядват евангелието на всяка твар, с цел да ги направи покорни на вярата в Христа. Английската дума gospel произхожда от англо-саксонска дума, която означава: “историята за Бог”. На гръцки тази дума е “евангелие”, което буквално преведено е “блага вест”. Следователно, Великото Поръчение е заповедта на Христос към вярващите да проповядват добрата вест за спасението на грешниците.




Въпрос 1: Кое е Великото Поръчение и защо всеки вярващ е длъжен да му се подчини?

Вярващите са деца на Бога и, като такива, от тях се очаква да следват Божиите стъпки. И Бог-Отец, и Бог-Син, и Бог-Святият Дух са напълно заети с проповядване на евангелието. Бог-Отец първи проповядва благата вест, когато търсеше Адам в Едем, и провъзгласи идването на “семето на жената” (KJV, в бълг. превод “потомството на жената”), което ще нарани главата на змията (Битие 3:9,15). Исус Христос, Бог-Син, беше най-великият и най-посветен проповедник на евангелието, който някога е стъпвал на тая земя (Матей 9:35-38); и Святият Дух е ангажиран с тази задача вече повече от две хилядолетия. Следователно дълг на Божиите деца е да бъдат също ангажирани с проповядване на благата вест. Печеленето на души е “семейният бизнес” на християните. Това е занятие, към което никой не трябва да бъде равнодушен или бездеен.

Още повече, че вярващите получиха задължението да проповядват евангелието на всяка твар като директна заповед от възкръсналия Христос. Всеки вярващ е обвързан с Христовото Поръчение и неподчинението повлича тежки и трагични последствия. Задължението да се проповядва благата вест е и законно, и морално. Законно, защото Христос го заповяда; морално, защото, както някой е казал подходящо: “Този, който има знание, което е съществено за добруването на неговите близки, се намира под моралното задължение да предаде това знание и на тях. Няма значение кои са тези хора или къде живеят, дали осъзнават своите нужди или колко неудобства или средства ще струва достигането им”. Апостол Павел също казва: Защото не се срамувам от благовестието; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника (Римляни 1:16). Благата вест е Божия сила за спасение. Това означава, че то е инструмент, чрез който Святият Дух работи в сърцата на грешниците, за да ги доведе до обръщане към Бога. Следователно, ако не кажем на грешниците благата вест, ние ги лишаваме от възможността Божията сила да ги спаси.


Въпрос 2: Спомени някои последствия от пренебрегване на Великото поръчение?

Всеки вярващ трябва да лично да положи усилие и всяка група, независимо от големината й, трябва да положи колективно усилие, за да изпълни Великото Поръчение. Ако ние се провалим в това отношение, грешниците ще умрат в греховете си и ще бъдат загубени завинаги. Нещо повече, небрежните вярващи ще срещнат Божия гняв и осъждение. Преживяното от пророк Йона илюстрира ужасните последствия от пренебрегването на Великото Поръчение (Йона 1:1-17;2:1-3). Подобно и ранната Църква, която се умножаваше в Йерусалим и пренебрегваше другите райони, до които Христос я беше изпратил, беше, в крайна сметка, разпръсната чрез гонение и заставена насила да достигне пренебрегваните места (Деяния 1:8;8:1-4).



ОБХВАТЪТ НА ВЕЛИКОТО ПОРЪЧЕНИЕ

(Марк 16:15; Матей 28:19; Лука 24:46-47; Деяния 1:8)
И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка тварМарк 16:15.
Повелителното ударение на Великото Поръчение се съдържа в думата “идете”. Това е военен термин, който предполага нападение. Като войници, вярващите са упълномощени да напредват с благовестието независимо от противопоставянето или рисковете; и целта е да направят ученици от всеки народ. В началото благовестието беше ограничено до загубените овце на Израел (Матей 10:5-6); но сега, ограниченията са премахнати и благата вест трябва да бъде проповядвана по целия свят. Това означава, че проповедниците трябва да се разпръснат – едни тук, а друг и там – по домовете, по местоработата, по почивните места, по обикновени и необикновени места, където може да се намери човек под слънцето.


Въпрос 3: Опиши обхвата на Великото поръчение.

Великото Поръчение няма географски, професионални, културни, расови, социални, полови или възрастови ограничения. “Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога” (Римляни 3:23), всеки човек има нужда от Спасителя, Исус Христос, Който да го избави.

Главният фокус на благовестието е да спаси грешниците, а не само да разшири фронтовете на нашата деноминация. Изпратени сме да проповядваме Христос, а не себе си. Като ранните вярващи, ние трябва да проповядваме разпнатия Христос, а сега прославен, както и да наблягаме на Неговите изисквания за всеки човек по земята (Деяния 8:4-5,25). Благовестието, което проповядваме, трябва да включва:

първо: пълната поквара, греховност и вина на всеки човек.

Второ: обяснението на изкупителното дело на Христа, положено като основа за вярата ни, с цел да ни приближи до Бога (Ефесяни 2:13-18; Колосяни 1:14).

Трето: провъзгласяване на прошката и изцелението от греховете чрез вяра в Христос (Деяния 13:38; 10:43).

Четвърто: изискването за покаяние от греха и вяра в изкупителната жертва на Исус Христос (Марк 1:15; Деяния 26:20).

Пето: представяне на помиряването и мира с Бога (Римляни 5:10; 2 Коринтяни 5:18-21).

Шесто: обещание за оправдание и приемане от страна на Бога (Деяния 13:39; Римляни 5:1).

Седмо: обещание за осиновение и възстановяването ни като Божии синове (Йоан 1:12-13).

С оглед на широкия обхват на Вeликото Поръчение, ние се нуждаем от стратегии и подходи, подходящи за специфичните обстоятелства, в които се намираме. Въпреки, че посланието е същото, ние можем да променяме метода. Очевидно е, за достигането на децата, младежите, религиозните фанатици и т.н., е нужен различен подход. Личното благовестване, масовият евангелизъм, благовестването в приятелски кръгове, благовестване чрез литература и най-различни други методи на благовестие могат да бъдат използвани, за да се изпълни заповедта на Великото Поръчение. Нашият план и цел в печеленето на души трябва да включва не само непосредственото ни обкръжение, но и районите отвъд. Ние трябва да имаме видение за мисии и трябва да сме готови да отидем, да стенем в молитва и да дадем нашите притежания, за да бъде изпълнено Великото Поръчение.



ПРЕДРИЧАНЕ НА СИЛНО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ НА БЛАГОВЕСТИЕТО

(Марк 16:16; Матей 10:16-42; Исая 53:1; Йоан 3:18,36; Деяния 13:6-8,40-41,45-50; 14:4-7,19-20)
Христос предрече, че покорявайки се на Великото Поръчение, ние ще се сблъскаме със силно противопоставяне, и пророкува каква ще бъде реакцията срещу нашите благовестителски усилия.


Въпрос 4: Какво е предречено, че ще следва Великото поръчение и как трябва да се отнасяме към духовното противопоставяне докато проповядваме благата вест?

Някой ще повярват, други – няма. Измежду онези, които отказват да повярват, ще има и агенти на Сатана, които ще поставят препятствия пред проповедниците на благата вест и ще преследват вярващите. Замисълът на всичко това ще бъде осуетяването на главната цел на Великото Поръчение. Ние би трябвало да осъзнаем предварително това, най-малкото, за да не се обезкуражим или объркаме от вековната стратегия на врага.

Когато проповядваме евангелието, ние често се срещаме с различни категории слушатели. Това са:

(1) Хора, които ревностно търсят Бога, каквито бяха етиопският скопец, Корнилий и Лидия (Деяния 8:27:38; 10:1-48; 16:13-15). Това са примери на будни и подготвени сърца, които имат нужда само да чуят цялото благовестие, за да повярват.

(2) Религиозни лицемери, които се самоизмамват. Те се носят безцелно по течението на една или друга религия, било по рождение или заради личен избор. Тези хора в сърцата си се чувстват обвинени за своята собствена неправда, но, вместо да отстъпят пред Христос, се ангажират с разнообразни религиозни дейности, за да успокоят съвестта си.

(3) Закоравени грешници, които не претендират за праведност или религиозност. Като Галион, те не се интересуват от “такива работи” (Деяния 18:14-16).

(4) Страхливци, които отказват да повярват в Христа, защото ги е страх от мнението на другите или от преследването, което може да последва тяхното решение за Христа (Откровение 21:8; Йоан 12:42-43). Ние трябва да сме адекватно подготвени и напълно зависими от Святия Дух, за да ни покаже как най-добре да работим с тези различни категории слушатели.

Проповядването на благата вест винаги е било съпроводено с демонични противопоставяния и препятствия. Но, независимо от опозицията, Божият план за спасението и освобождението на човека от робството на Сатана винаги се е изпълнявал. Сатана използва главно два метода, за да се противопостави на Божията работа. Първият е измама и поквара отвътре, а вторият е гонения и пречки отвън. Двата метода отразяват двуликата природа на дявола, маскиран като змия и рикаещ лъв. Ако лукавството му пропадне, той използва сила, за да попречи на благовестителската работа. Класически пример за дяволското лукавство, което се опитва да преиначи благовестието, е девойката от Филипи. Нечистият дух в нея се скри под религиозна маска и следваше благовестителския екип на Павел, опитвайки се да се идентифицира с тях и, по този начин, да постави под съмнение тяхната мисия. Но с помощта на Святия Дух, Павел успя да види кой стои под маската и разобличи нечистия дух. Веднага след това Сатана промени тактиката си и се противопостави на Павел и неговия екип със сериозно гонение (Деяния 16:16-24). Същото поведение на дявола виждаме и по времето Ездра при възстановяването на храма (Ездра 4:1-24). Христос наставлява вярващите да отвръщат на тези интриги също двояко: “бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобиви като гълъбите” (Матей 10:16). Имаме нужда от Святия Дух и за да разпознаем, и за да преодолеем дяволската съпротива срещу благовестието.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница