221 поучения върху стария завет



страница6/10
Дата14.01.2018
Размер1.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА: БОЖЕСТВЕНА ЕКИПИРОВКА ЗА ЕФЕКТИВНО БЛАГОВЕСТЯВАНЕ

(Марк 16:17-18; 3:13-15; Матей 10:1; Деяния 8:5-8; 9:32-42)
Господ Исус Христос е снабдил подходяща екипировка за последователите Си и ги е упълномощил, с оглед на противопоставянето и предизвикателствата, които те ще срещнат докато проповядват евангелието. Той им е обещал Своето присъствие и Своята сила (Матей 28:20; Марк 16:17-18; Лука 10:19). Знаменията и чудесата са крайно необходими за ефективно прогласяване на евангелието.

Много учени твърдят, че знаменията и чудесата са били средство за разпространяване на евангелието само до канонизирането на писанията. Те не вярват, че в наши дни свръхестествените знамения и чудеса са сериозни “препоръчителни писма” за проповедниците на евангелието. Но те грешат. Исус прикрепи към проповядването на благата вест и силата, вършеща чудеса и знамения. Където и когато и да се проповядва евангелието в силата на Святия Дух, ще има знамения и чудеса.




Въпрос 5: Каква е ролята на знаменията и чудесата в печеленето на души?

Ролята на знаменията и чудесата в проповядването на благата вест е първо: да потвърди свръхестествения произход на посланието, което се проповядва (3 Царе 17:24; Йоан 3:2; Евреи 2:4). Второ: да подчини всяко противопоставяне и да накара хората да повярват (Деяния 13:6-12). Трето: да отвори врати за служението и да изяви Христовата сила (Деяния 3:1-12). Четвърто: да укротят и объркат гонителите (Деяния 4:13-16). Пето: да освободят пленниците на Сатана и да укрепят вярата на вярващите (Деяния 10:38). Шесто: да прославят името на Господа и да накарат хората да Му се поклонят (Деяния 19:11-17; 3 Царе 18:39).

Исус каза: “в Моето име...” (Марк 16:17). Това означава, че името на Исус е официалния печат на силата, която упълномощава вярващия и му дава възможност да служи на страната на Христос. С други думи, вярващите могат да използват силата на Неговото име, т.е. Неговата сила, като че ли Той присъства лично. Ние не можем да използваме името на Исус като талисман, или магически думи, или дори просто като обичаен рефрен по време на молитва. По-скоро, ние трябва да стоим със съзнанието, че представляваме Христос, за да извършим всичко, което Той би направил, ако присъстваше лично.


Въпрос 6: Изброй знаменията, които трябва да следват вярващите, заети с изпълнение на Великото поръчение.

Господ специално подчерта, че чудни знамения би трябвало да съпровождат онези, които се покоряват на Великото Поръчение. “...в Мое име бесове ще изгонват...” (Марк 16:17*а): вярващите имат власт да изгонват зли духове. Ние не трябва да общуваме с тях или да отдаваме значение на техните изповеди; по-скоро трябва да ги накараме да млъкнат и да напуснат техните жертви. Това потвърждава поражението на Сатана и неговите демонични орди, както и прилага на практика победата на Христовия кръст в полза на вярващите. “...нови езици ще говорят...” (Марк 16:17*б): това е божествена способност за говорене на нови езици, които никога не са били учени или познати отпреди това на говорещия ги. Това се случи в деня на Петдесятница (Деяния 2:4-11) и това се повтаря и до днес. “...змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди...” (Марк 16:18*а): Това е имунитет срещу отрова и змии. Тази закрила не се отнася за езическите практики, при които заклинатели правят шоу като въртят из ръцете си змии, нито пък някой може да се осланя на него, за да изпитва Бога като преднамерено приеме отрова. Все пак, ако вярващият случайно бъде ухапан от змия или бъде отровен, той няма да бъде повреден. Павел имаше точно такъв инцидент на остров Малта (Деяния 28:1-6). “...на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват...” (Марк 16:18*б): на вярващите е обещана сила да изцеляват и телата и умовете на хората в хода на проповядването. Тези знамения са следвали повярвалите от Петдесятница дори до днес.

Тъжно е да се отбележи, че, вместо да се проповядва пълното благовестие днес, много вярващи тичат подир знаменията и чудесата. Мнозина се скитат от едно място на друго в търсене на чудеса и помазание, докато в своя личен живот не се покоряват на благата вест. Ако ние сме наистина верни на Христовата заповед, знаменията ще ни следват и няма да има нужда да ги търсим.

ЗНАЧИМОСТТА НА ХРИСТОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ И ПОКОРСТВОТО НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ

(Марк 16:19-20; Лука 24:51; Деяния 1:9; 8:4)
След като даде заповед на последователите Си, Исус беше взет в небето пред очите им. Изпълнил възложената от Отца Му задача, Той се възнесе във висините и седна отдясно на Бога (на почетеното място).

Въпрос 7: Какво е значението на Христовото възнесение за вярващите?

Възнесението на Христос е твърде значимо за вярващите по много причини.



Първо: то доказва, че Отец приема Него и делото Му за изкупване греховете на човечеството.

Второ: то е преобраз на грабването на истинските вярващи. След като нашата задача на земята бъде свършена, ние също ще бъдем взети във висините, за да бъдем всякога с Господа.

Трето: то стартира обратното броене до изливането на Святия Дух и до започването на т.нар. диспенсация на Святия Дух, по време на която Той ще бъде главната фигура зад програмата на благовестието.

Четвърто: то означаваше прехвърляне на отговорността за благовестието върху последователите. Оттук нататък Той изискваше от Неговите ученици да разпространят добрата новина за Неговото царство до краищата на света. Учудващо, но Исус не предвиди никакъв друг план, в случай, че последователите Му се провалят или се отрекат от Него. Той напълно разчиташе на покорството на Своите ученици.

Въпрос 8: Какво предизвикателство поставя пред нас покорството на ранните вярващи към Великото Поръчение?

Ранните последователи покорно изпълняваха Великото Поръчение в тяхното поколение. А те излязоха и проповядваха на всякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха (стих 20). Те бяха толкова предадени на проповядването на благата вест, че дори техните противници признаваха: ето напълнили сте Ерусалим с учението си (Деяния 5:28). Павел също свидетелства, че не е бил непокорен на небесното видение и е проповядвал напълно благовестието и в Йерусалим, и извън него (Деяния 26:19; Римляни 15:19). Понеже бяха покорни, Бог работеше с тях и потвърждаваше тяхното послание с удивителни чудеса.

Днес, в много от църковните общества, има липса на верни проповедници на евангелието. Докато всекидневно загиват скъпоценни души и се потопяват във вечността, за да се изправят пред вечния съд, обезсърчително е да виждаме вярващи, които са заети с печелене на пари и търсене на удоволствия, като че ли несъзнаващи вечните последствия от тяхното нехайство. Предизвикателството е огромно; и в местните, и в задграничните мисии. Жетвата наистина е изобилна, но работниците са малко. Бог търси мъже, които да застанат в пролома и да издигнат оградата, за да бъдат грешниците спасени. Ти ще отидеш ли за Бога?
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА





сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Деяния

..

..



..

..

..



..

15

16

17



18

19

20



21







4 Царе

..

..



1 Летописи

..

..



..

22

23

24-25



1

2

3-4



5







Урок

215



РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ



Стих за запомняне: Но ангелът му рече: Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан Лука 1:13


Текст: Лука 1:1-25,57-80
Това учение ни запознава с евангелието на Лука. Лука беше повярвал езичник, лекар и възлюбен съратник на апостол Павел. Неговата главна тема е представянето на Исус Христос като Бого-Човека Спасител, който дойде да спаси човешкия род от греха. Той писа предимно към езичниците, за да опише живота и служението на Исус Христос през погледа на очевидците, като се затрудняваше да обясни юдейските термини и обичаи, които не бяха познати на аудиторията му.

Лука посвещава евангелието, както и Деяния на апостолите, чийто автор е също той, на човек, наречен Теофил (името означава “обичащ Бога”). Затова, в по-широк смисъл, евангелието е посветено на всички онези, които обичат Бога и жадуват да Го познават повече. Интересно е да отбележим колко духовни бяха ранните вярващи; дори техните лични писма бяха поучителни, вдъхновени от Святия Дух. Нямаше и следа от лекомислие или плътска похот в тяхната кореспонденция, което се вижда в евангелията и посланията. Когато Лука започна да пише на Теофил, той не планираше, нито дори имаше и най-малка представа, че дава своя принос към Святото Писание. Той, вероятно, имаше намерение с писмата си да помогне за внимателното запознаване с вярата. Но Святият Дух така дойде върху него, че това, което планираше, стана част от канона на Святата Библия. Как имаме нужда да се предадем на Бог, дори и в най-обикновените неща на живота, така че да станем канал за благословение за мнозина.




Въпрос 1: Посочи предизвикателствата, които получи от предговора на евангелие от Лука.



ПРОИЗХОДЪТ НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

(Лука 1:5-7,36,57-64)
Йоан беше роден в благочестивото семейство на Захарий и Елисавета. И двамата му родители бяха от свещеническия род и живееха праведно пред Бога, въпреки проблема с продължителното безплодие в тяхното семейство. Въпреки, че бяха възрастни и бяха прекарали години, молейки се за дете, те не бяха позволили на физическия си проблем, който сякаш нямаше решение, да разбие брака им или да възпрепятства тяхното служение и посвещението им пред Бога. Вместо това, виждаме Захарий да изпълнява пред Бога задълженията си на свещеник. На своя ред той служеше в храма, независимо от неотговорената молитва и неизпълненото очакване в неговия живот.

Мнозина днес не са верни в службата си пред Бога. Те позволяват техните проблеми да ги затиснат и те или се отклоняват от служението си, или просто се мотаят в мърморене и роптаене. По време на специалните програми (като конференциите), много хора отказват да поемат “на свой ред” служението си по една или друга причина, но не и Захарий, който: свещенодействуваше ... пред Бога по реда на своя отред(стих 8).

Давид беше разделил свещениците на 24 отряда (или на съвременен език – 24 смени). Той им беше направил разписание на дежурствата, така че всеки да може да поеме на свой ред задълженията си (1 Летописи 24:1-19). Редът на Авия, от чийто род беше Захарий, беше седми; и тяхното задължение беше да кадят тамян в храма. Докато правеше това, Бог изпрати ангел Гавраил да му съобщи радостната новина, че ще има син. Най-после, молитвата на много години беше отговорена. Но той можеше да пропусне отговора, ако, в отчаянието си, се беше отдръпнал от службата си пред Бога.


Въпрос 2: Какъв урок могат да научат вярващите от живота на Захарий и Елисавета?

Йоан Кръстител имаше привилегията да се роди в семейство на вярващи. Неговите праведни и почтени родители му повлияха в не малка степен и той имаше възможност да бъде поучаван от тях не само с правилата, но и чрез техния пример. Ние научаваме няколко урока от родителите на Йоан Кръстител.



Първо: посвещението и верността на Бога и на службата пред Него не предпазват непременно от появата на проблеми. По една или друга причина, Бог, в Неговия суверенитет, допуска да преминем през трудни ситуации. Но Господ никога не ни оставя да се борим сами с проблемите или да страдаме напразно. Той винаги идва да ни спаси.

Второ: християнинът не бива да допуска трудностите или проблемите да го отклонят от благочестието или от служението му пред Бог. Всъщност, трябва да преобърнем това, което изглежда като невъзможност, в преимущество.

Трето: трябва да се научим да предаваме всичките си проблеми на Бог в молитва и да устоим, докато отговорът дойде.От случая с родителите на Йоан ние научаваме, че отговорът на нашите молитви може да бъде забавен, но не може да бъде отменен.

Четвърто: напредналата възраст не е извинение за отказване от служенето на Бога. Ние трябва да продължаваме да служим на Бога докато Той ни повика у дома, дори и когато косите ни посивеят. “Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата” (Притчи 16:31). Ако и да беше в напреднала възраст, Захарий се намираше на попрището на успешната служба пред Бога.

Пето: брачните двойки трябва да отбягват взаимните обвинения или да търсят оправдания за себе си, когато раждането на дете са забавя. Въпреки, че Елисавета беше безплодна, Захарий не я осъждаше; по-скоро чакаше на Бога за божествено разрешение. Той не мислеше за развод или за вземането на втора жена, за да заобиколи проблема.

Шесто: Елисавета също беше благочестива и праведна жена. Тя не се предаде на самосъжаление и на плътски начини, за да разреши проблема си. Нито беше източник на обезкуражение за мъжа си в неговото служение.

РАЖДАНЕТО НА ЙОАН – ПРЕДРЕЧЕНО ОТ АНГЕЛ

(Лука 1:8-17)
Докато Захарий служеше в храма, пред него се появи ангел Гавраил и му извести, че Елисавета, неговата жена, ще роди син, чието име ще бъде “Йоан” (“Бог показва благоволение”). Неочакваната поява на ангела уплаши Захарий, но страховете му се поуспокоиха, когато ангелът му каза: “Не бой се, Захарий”. Това е част от служението на всеки истински ангел – те уталожват страховете на Божиите хора. И до днес ангелите служат на тези, които са наследили спасение. Те донасят отговорите на молитвите, пазят вярващите и ги спасяват в опасности. Служителите на евангелието също са наречени “ангели на Църквата” (Откровение 2:1,8,12,18; 3:1,7,14); и те също са предназначени да се отнасят с хората по начин, който няма да създаде страхове в техните умове.


Въпрос 3: Какво окуражение могат да получат тези, които вярват в Бога за плод от утробата, като се има предвид факта, че Елисавета забременя в напреднала възраст?

Отговорите на нашите молитви често идват по неочаквани и озадачаващи пътища. От начина, по който ангелът говори със свещеника, можем да заключим, че Захарий беше престанал да се моли за дете, поради напредналата си възраст. Изглежда той се беше примирил със съдбата си и беше приел положението си като Божията воля за техния живот. Както и да е, Бог изненада Захарий. С Бога всичко е възможно; следователно, ние не трябва да се отказваме от нито едно нещо, обещано ни от Бога в Неговото Слово. Ние трябва да постоянстваме в молитва докато отговорът дойде (Лука 18:1-8; 11:5-13).

Ангелът пророкува и някои други детайли, като даде и наставления, касаещи детето, Йоан. Всичко, което ангелът говори за детето, се изпълни. Той каза, че мнозина ще се зарадват за неговото раждане (Лука 1:14,58); че детето ще бъде велико пред очите на Господа (Лука 18:1-8; Матей 11:11); че няма да пие вино или спиртно питие (съгласно закона на назарейството в Стария Завет) (Лука 1:15; Матей 3:4); че ще бъде изпълнен от утробата със Святия Дух и, впоследствие, ще бъде упълномощен със служение, подобно на служението на Илия в Стария Завет (Лука 1:17; Матей 17:10-13); и че той ще бъде предтеча (предвестник) на Месия (Лука 1:17; Йоан 1:6-8; Матей 3:3).

Въпрос 4: Изброй някои други хора в Библията, освен Йоан Кръстител, на които са били предречени раждането и името им?

Има и други хора в Библията, на които е било предсказано раждането и назовано името им. Някои от тях са Исмаил (Битие 16:11); Исаак (Битие 17:19); Соломон (1Летописи 22:9); и Исус Христос (Матей 1:21). Това ни учи, че Бог е Всезнаещ – Той изявява края от самото начало. Ние също виждаме, че Бог има план за всяко дете, което се ражда в този свят, и е дълг на родителите да осигурят подходяща среда за развитието на техните деца, както и за изпълнение на Божия план в техния живот.

Децата, от тяхна страна, трябва да са покорни на благочестивото обучение, което им дават техните родители. Йоан не се противи на добрите наставления на своите родители и дори отиде отвъд техните представи. Той стана не просто Левитски свещеник, но пророк, чието служение хвърли мост между диспенсациите на Стария и Новия Завет и оповести края на 400-те “тихи” години, през които нямаше пророчески глас в Израел.

СЪМНЕНИЕТО НА ЗАХАРИЙ И БОЖЕСТВЕНОТО ПОПРАВЛЕНИЕ

(Лука 1:18-22)
Захарий отговори с неверие на пророчеството за раждането на Йоан (стих 18). Той искаше знак, за да повярва. Несъмнено, неговата вяра беше отслабнала, поради дългото отлагане, както и поради възрастта му. Знанието, което имаше за естествения начин на възпроизводство, му пречеше да повярва в свръхестествената вест, донесена от ангела.

Трябва да бъдем внимателни и да не позволяваме нашите естествените или академични познания да ни попречат да се възползваме от откритото ни в Божието Слово знание чрез вяра. Природните закони не са по-могъщи от Божията Всемогъща чудотворна сила. Затова, когато Бог обещава да направи нещо, истинският вярващ трябва просто да отговори с “Да!” и “Амин!”. Има моменти, когато изглежда, че нашите проблеми нямат решение и всяко обещание в Божието Слово изглежда неприложимо или нереалистично в нашата ситуация. В такива моменти трябва да упражним вяра и да размислим, че Бог е силен да изпълни това, което е обещал, независимо от очевидно негативните обстоятелства (Римляни 4:20-21).

Захарий беше поразен с онемяване до раждането на Йоан. Това стана, защото той говори в неверие. Много пъти хората попадат в проблем, заради погрешното им говорене. Мариам и Аарон (Числа12:1-2,9); израилтяните (Числа 14:1-4,27-30); и “сановникът, на чиято ръка се подпираше царят” (4 Царе 7:1-2,17-20) са все примери на хора, които се хванаха в клопката на езика. Разюздания език е примка за душата; затова трябва да бъдем бдителни и да обуздаваме езика си. Вярващите трябва да се научат да мълчат и да се въздържат от прибързани коментари или заключения относно неща, за които не знаят всички факти.


Въпрос 5: Посочи опасностите от неверието и необмисленото говорене, като имаш предвид случая със Захарий.

Окончателно, Елисавета зачена, както беше предсказал ангелът. Тя се кри пет месеца, вероятно, за да потвърди сигурността на чудото, преди да даде публично свидетелство за това, как Бог отмахна укора от нея. Въпреки, че Захарий беше под дисциплинираща мярка, Бог му даде син. Тук научаваме, че когато Бог ни поправя, Той не се опитва да ни се противопоставя или да ни отмъщава. Той не е заинтересуван от нашето разболяване, когато ни наказва; всъщност Той иска да ни усъвършенства.


РАЖДАНЕТО И ПЪРВИТЕ ДНИ НА ЙОАН

(Лука 1:57-80)
Когато Елисавета роди сина си, всичките им съседи и роднини дойдоха, за да се зарадват с нея. Това е съвсем според библейското предписание: “Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат” (Римляни 12:15). Очевидно е, че тя поддържаше добри отношения с хората около нея и те трябва да са били загрижени за нейното безплодие.

На осмия ден детето беше обрязано и наименувано. По обичая роднините наричаха детето по името на баща му, Захарий. Но Елисавета им се противопостави и го нарече “Йоан”, както ангелът беше заповядал. Въпреки протеста на роднините, Елисавета настояваше, покорявайки се на божествените наставления. Захарий също се съгласи с Елисавета, и детето беше наречено “Йоан”. Колко жени са като Елисавета, които биха се съпротивили и преодолели натиска на взаимоотношенията, роднински или социални, за да се покорят напълно на Бога? (Деяния 4:19; 5:29). Покорството на Бога носи благословения. Едва бяха дали името “Йоан” на детето и устата на Захарий “се отвориха ... и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога” (стих 64; Езекиил 24:27). Той се изпълни със Святия Дух и пророкува.




Въпрос 6: Посочи детайли в пророчеството на Захарий при раждането на Йоан.

Пророчеството на Захарий съдържа някои поразителни детайли. Първо: той прослави Бог, че Той изкупи Своите люде. Той с пророческа проницателност позна, че това е времето за идването на Месия, Който ще дойде от Давидовия корен (стихове 68,69). Второ: той разпозна, че старозаветните пророчества трябваше да се изпълнят и че това е времето, дадено на човеците, за да служат на Бога в непрестанна святост (стихове 74,75). Божията воля е всеки вярващ да жадува и да получи това преживяване, наречено “освещение”. Трето: Трето, той предрече призванието на Йоан и служението му. Той щеше да се нарече Божий пророк и щеше да бъде предшественик на Месия. Нещо повече, мнозина щеше да бъдат спасени чрез неговото служение (стихове 76,77).


Въпрос 7: Какво предизвикателство получават младите хора от детството на Йоан Кръстител?

Йоан растеше и физически, и духовно. Това беше балансиран растеж, който е пример за всички нас, особено за младите хора. Бог очаква Неговите деца да имат балансирано, всестранно развитие. Да имаме академичен и физически растеж за сметка на духовното израстване, е пагубна липса на баланс.

Доказателството за духовния растеж в живота на Йоан беше неговото умение да търси усамотение и тихо общение с Бога. Той също живееше живот на себеотрицание, фокусиран върху Бога. Той не беше горделив, нито търсеше популярност. Неговият живот ярко контрастира на живота на много млади хора днес, които са толкова шумни, себеправедни и плътски. Не е чудно, че те не успяват да разберат Божият план за живота си. Но Йоан нямаше проблем да разпознае Божието намерение и призвание за неговия живот. Той беше близо до Бог; следователно и Бог беше близо до Него. Той стана човек, използван от Бога. Ние днес, все още, имаме нужда от семейства, които ще възпитат благочестиво потомство като Йоан Кръстител; и Бог също, все още, търси деца, които ще отдадат себе си на благочестивото обучение и ще предадат себе си на съвършената Божия воля. Може би Бог ще ги издигне измежду нас!

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Деяния

..

..



..

..

..



Римляни

22

23

24-25



26

27

28



1







1 Летописи

..

..



..

..

..



6

7

8



9

10-11


12

13-14










Урок

216



ПРЕДРИЧАНЕ НА ХРИСТОВОТО РАЖДАНЕ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница