221 поучения върху стария завет



страница7/10
Дата14.01.2018
Размер1.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



Стих за запомняне:И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш ИсусЛука 1:31


Текст: Лука 1:26-56
Пророчеството за Месия, дадено още в Битие 3:15, сега трябваше да бъде изпълнено. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си, и няма да излъже... (Авакум 2:3). Библейските откровения, касаещи значими за вечността теми, са практически неизчерпаеми. Винаги има нови и стойностни истини и уроци за тия, които ревностно търсят вечните съкровища, когато и да отворят Книгата на книгите. Това твърдение се потвърждава особено, когато някой разгледа отблизо темата за раждането на Христос. Това е божествена тема, към която всеки трябва да се отнася с страхопочитание и трепет. Раждането на Христос и неговата цел бяха известени още при падението на Адам (Битие 3:15), наистина от създанието на света (Откровение 13:8). И оттогава се повтаря практически във всяка книга на Библията.

Въпрос 1: Кое доведе до първото пророчество за раждането на Христос? Кой извести това пророчество?



ПРОРОЧЕСТВА ЗА ХРИСТОВОТО РАЖДАНЕ

(Битие 3:15; Исая 7:14; 9:6; 11:1; Михей 5:2)
Както и другите аспекти от живота на Христос, така и Неговото раждане е изпълнение на много Старозаветни пророчества. Първото пророчество, дадено от Самия Бог при падението на човека в Едем, беше известяването на идването на “семето на жената” (или “потомството на жената”). То беше препотвърдено от много святи мъже на Бога, движени от Святия Дух.


Въпрос 2: Какви доктринални факти можем да извлечем от различните пророчества, касаещи раждането на Христос?

Всяко пророческо изказване относно Неговото идване мълчаливо съдържа някои доктринални откровения, които не подлежат на разискване. Първо: Той трябваше да се роди от девица (Битие 3:15; Исая 7:14). Това буквално се изпълнени в Мария. Второ: Той трябваше да бъде син на Давид (Лука 1:32; Еремия 23:5; Исая 1:11). Това също беше изпълнено при божествения избор на Мария, която беше от Давидовото потомство заедно с Йосиф, за когото беше сгодена. Трето: Той беше споменат също и като Божий Син (Псалми 2:7). Четвърто: Той трябваше да се роди във Витлеем (Михей 5:2; Матей 2:1). Пето: мъдреци трябваше да му донесат дарове (Матей 2:1,11). Шесто: невинни деца масово щяха да бъдат избити в опит да бъде убит Той в ранна възраст (Еремия 31:15; Матей 2:16). Нито едно от тези пророчества, както и всяко друго, касаещо Спасителя, не е останало неизпълнено. Обективното разсъждаване върху изпълнението на тия пророчества е достатъчно, за да бъде убеден безпристрастният и искрено търсещ човек, че Исус е Христос (Месия).



ЛИЧНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

(Лука 1:26-31,38; Матей 1:18-25)
Това беше времето, за което Бог беше говорил векове по-рано в Битие 3:15, че ще дойде Изкупител, за да изпълни Неговото Слово. Той казва: Аз Господ не се изменявам (Малахия 3:6). Той никога не променя това, което е излязло от устата Му. Ангел Гавраил донесе великата вест на девицата Мария. Той беше същият, който по-рано беше изпратен до Захарий и Елисавета, за да им съобщи за раждането на Йоан Кръстител, Христовият предтеча. Той също беше изпратен и до Даниил 500 години по-рано (Даниил 8:15-17; 9:21).


Въпрос 3: Какво е мястото на верността в служението?

Когато и да се появеше (ангел Гавраил), винаги беше ясно, че идва с важно послание от Всемогъщия Бог. Той беше посланик, на когото Бог разчиташе. Бог очаква ние също да се намерим верни и достойни за доверие независимо от мястото или спецификата на наше то служение (1 Коринтяни 4:1-2).




Въпрос 4: Какво окуражение можем да получим от Божия избор на “скромната” Мария за тази задача с вечни последствия?

По това време ангел дойде при Мария “в галилейския град наречен Назарет” (Лука 1:26-27). Мария беше скромна, млада жена. Тези й характеристики сами по себе си бяха достатъчни, за да я направят негодна за такава важна задача. Но Бог е специалист в това да избира долните и глупави неща, за да посрами мъдрите (1 Коринтяни 1:27-29). Той реши да избере Мария като божествен инструмент за това, което щеше да стане най-важното събитие в човешката история, от самото начало на живота чак до безкрая на вечността. Няма нужда да се страхуваш, че твоите малки възможности, липсата на опит или ниския ти образователен статус ще те направят непривлекателен кандидат за Божията работа. Не ограничавай избора на Бога, който имаше нужда само от едно магаре, за да предаде на Валаам, отпадналия пророк, провокиращо мислите и задвижващо душата послание. Заекващият език на Мойсей и тоягата в неговата ръка бяха всичко, от което Бог се нуждаеше, за да издигне велик избавител на израилевите чеда. Той се нуждаеше само от един “цивилен” тийнейджър – Давид, за да сложи край на хвалбите на Голиат. Спомнете си за Петър и за някои от апостолите на Христос, върху които легна бремето на ранната Църква и разпространението на евангелието, че те бяха “неграмотни и неучени човеци” (Деяния 4:13). Той може да те използва в твоето поколение, ако само Му се довериш напълно и предадеш всичко на Него.



СИЛАТА ЗАД РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

(Лука 1:34-35,37; Матей 1:20)
Христос беше роден посредством Святия Дух. За Мария, тази Бого-вдъхновена възможност, беше загадка. Тя удивено възкликна: “Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?” (Лука 1:34). Последвалият отговор на ангела за ролята на Святия Дух и за “силата на Всевишния” в настъпилата мистерия, беше успокояващо откровение. Веднага тя разпалено откликна: “...нека ми бъде според както си казал...”. Святият Дух е съзидателната Сила на Бога, Който трансформира изговореното Слово в действителност. Той беше при сътворението “А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина” (Битие 1:2-3).


Въпрос 5: Обясни ролята на Святия Дух в живота и служението на вярващите днес.

Всепроникващото влияние на Святия Дух в живота на вярващия ще оживотвори тленната му плът и ще го упълномощи за успешно служение. Неговото въздействие преобръща всички случаи на доказана невъзможност в добро.



ЦЕЛТА НА ХРИСТОВОТО РАЖДАНЕ И ПОЛЗИТЕ ОТ ТОВА

(Лука 1:31-33; Матей 1:21; 1 Йоан 3:8; Лука 1:45; Марк 9:23; Евреи 11:1-6)


Въпрос 6: Изброй и обясни главните цели на Христовото въплъщение.

Причината, поради която Исус дойде в човешко тяло, не е трудна за разбиране. Първо: да разкрие Бог на грешното човечество. Захарий говори за Него като “зора свише”, който идва да даде светлина на ония, които са в тъмнина (Лука 1:78-79). Симеон се изрази по подобен начин (Лука 2:32); докато значението на ‘Емануил’ потвърждава същото (Матей 1:32). Нещо повече, това беше и посланието на евангелиста, който изяви, че познанието на Бога сега става по-ясно чрез идването на Словото в плът (Йоан 1:14,18). Второ: Той дойде, за да осъществи Божия план за спасението на човека. Преградите на човешката греховност и безпомощност бяха премахнати при идването на Всемогъщия в човешка форма. Трето: да прояви превъзходство. Бог стана човек и роди цар (Матей 2:2), за да управлява Якововия дом завинаги (Лука 1:33).




Въпрос 7: Как можем да извлечем полза от въплъщението на Исус?

Имаме нужда от неколеблива вяра, за да успеем да ходим с Бог, Който се наслаждава да “повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17). Не е чудно, че Елисавета говори с Мария за необходимостта от изявяването на такава вяра и за неизменните резултати от нея: “И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа”


ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Римляни

..

..



..

..

..



..

2-3

4-5


6-7

8

9-10



11-12

13-14








1 Летописи

..

..



..

..

..



..

15-16

17-18


19-20

21-22


23-24

25-26


27-28









Урок

217



РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС




Стих за запомняне: “А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността(Михей 5:2)


Текст: Лука 2:1-52
Изучаването на раждането на нашия Господ Исус Христос и събитията около него ни водят към едно от удивителните доказателства на истинските пророчества, а именно, тяхното точно изпълнение.

Прецизното изпълнение на пророкуваното стотици години по-рано раждане на Христос е невероятно доказателство за Бого-вдъхновеността на Библията. То също ни служи като място, където се закотвя надеждата на вярващите и на света изобщо. Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда (Римляни 15:4).




Въпрос 1: Защо раждането на Христос е уникално в Библията?


БОЖИЯТА НАМЕСА В ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ОКОЛО РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС

(Лука 2:1-3; Битие 49:10; Исая 7:14)
Според нашия текст, Христос се роди във време, когато Израел беше под Римско господство, при управлението на императора Цезар Август, който е царувал от 29г. пр.Хр. до 14г. сл.Хр. Двадесет и шест години преди раждането на Христос, военачалника на Рим, Помпей, превзе Ерусалим, приготвяйки основата за изпълнението на отдавна пророкуваните събития около Христовото раждане, без да знае за тях.

И поради това, че Израил тогава беше под Римска власт, декрета на Цезар Август за преброяване на населението, засегна Мария и Йосиф. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов) (Лука 2:4). Всичко това ни заставя да замълчим и да се възхитим от сръчността на Божия пръст, с който се чертае лъкатушещия път на човешката история според това, което е пророкувано вече в Писанията. Девицата зачена чрез силата на Святия Дух (Исая 7:14; Михей 5:2). Без никакво намерение от страна на Мария да роди Христос във Витлеем (понеже тя живееше в Назарет), и още по-малко намерение от страна на Цезар Август да изпълни пророчеството на Михей (Михей 5:2), имперският декрет доведе Мария и Йосиф във Витлеем на определеното време. Наистина “...Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще (Даниил 4:25).


ИЗРЕЧЕНОТО ОТНОСНО СПАСИТЕЛЯ

(Лука 2:8-20; Матей 1:21; Изход 3:1-10; Съдии 6:11-14; Матей 11:29)
В резултат на императорския декрет, Витлеем беше толкова препълнен, че единственото място за пренощуване, което можаха да намерят Мария и Йосиф, беше един обор. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата (Лука 2:7). Това, че Бог избра бедността на обора за раждането на Месия е урок по себеунижение и смирение, който не бива да бъде пропуснат от днешните вярващи. Защото, чрез дадената ми благодат, казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил (Римляни 12:3). Верен на принципите Си, по време на Своето земно служение, Господ Исус Христос се отличи с доброволно себеунижение и ни каза: Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си (Матей 11:29).

Важно е също да отбележим, че първото известие за раждането на Христос не беше дадено на религиозните водачи в Ерусалим, а на обикновените овчари, пасящи овцете си по полето. Бог често призовава и говори на хората там, където е всекидневната им работа, както говори на Мойсей (Изход 3:1-10) и Гедеон (Съдии 6:11-14).




Въпрос 2: Въз основа на предреченото от ангела за Христовото раждане, каква е надеждата и ползата от неговото раждане за всички човеци и как могат да бъдат реализирани те?

Ангелът каза: благовестявам ви голяма радост – раждането на Спасител, Който е Христос Господ (Лука 2:10-11). Тук забелязваме, че спасението се намира в Личността, а не в някои религиозни символи на вярата или учения. От изказването на ангела научаваме, че Христос беше роден Спасител – факт, който беше отразен в името му още преди да беше роден: Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им (Матей 1:21). На овчарите им беше казано, че Исус е Христос Господ(стих11). Той е “Христос” – помазаният от Бог, Месията на света, и “Господ”, защото Бог беше изявен в плът. Според ангела, важността на тази добра вест ще бъде за всичките люде – не само за юдеите, защото Той трябваше да бъде Светлина да просвещава народите, и слава на Твоите люде Израил (стих 32). Събитието беше с толкова безпрецедентни и величествени последствия, че ангелът прослави Бога и поздрави човеците поради идването на Божието спасение, което Той е приготвил пред (лицето на) всички люде(KJV Лука 2:31). Вестта от ангела беше последвана от ангелски войнства, всички хвалещи и прославящи Бога, Който, изпращайки Месия, изяви добрата Си воля към човеците. Както извести ангелът, Бог, чрез Спасителя, се помири с човеците, като уби враждата причинена от греха. Веднъж щом бъде възстановен мира с Бога, ще имаме мир с нашите съвести и мир с близките си хора. Не е ли наистина учудващо, че събитие, което толкова много развълнува небесните войнства, може да бъде нещо толкова незначително за тия, които реално могат да имат полза от него.


ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ХРИСТОС В ХРАМА

(Лука 2:21-24; Битие 17:12-13; Колосяни 2:11,13; Галатяни 4:4-5; Левити 12:1-4)
Три различни религиозни обичая по закона бяха спазени от уважение и от Христос, и от майка Му Мария. Първият беше обрязването на Христос. Това, според Мойсеевия закон, ставаше на осмия ден. То е взето от завета на Авраам с Бога (Битие 17:12-14). Вторият ритуал беше очистването на Мария. Третият касаеше представянето на Исус в храма в Ерусалим. Бог беше заявил, че първородните синове са Негови (Изход 13:2). По-късно, племето на Левий беше отделено, за да служат като свещеници (Изход 28:1-2). Мария и Йосиф, при посвещението на Христос в храма, се подчиниха на тази заповед. Като християни, ние трябва да посвещаваме децата си на Бога.


Въпрос 3: Какъв урок научаваме от представянето на Христос в храма?

Симеон, човек праведен и благочестив, на когото Бог беше обещал да не види смърт, докле не види Христа Господен, беше заведен от Святия Дух в храма (Лука 2:25-27). В неговото пророкуване той описва Христос като Божието спасение. Тук отново виждаме, че Божието спасение е в Личността на Исус Христос. Христос също е описан и като утехата на Израиля (стих 25). Точно както това се случи на поробения Израел, така и всеки индивид, доведен до отчаяние под натиска и властта на злите сили, може да намери своето утешение и избавление в Христа. “...Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола (1 Йоан 3:8). Симеон беше описан като праведен и благочестив. В противовес, днес има хиляди, ако не и милиони, които казват, че чакат Господното завръщане, а , а живота им не може да бъде описан като праведен и благочестив, а напротив – като нечестив и светски. Изпълнен с неизразима радост, Симеон отговори на Бога: Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир ... Защото видяха очите ми спасението (Лука 2:29-30). Подобно на Симеон, всички, които са новородени, могат да се изправят пред смъртта без страх.




Въпрос 4: Защо Исус остана назад след празника на Пасхата?


УРОЦИ ОТ ДЕТСКИТЕ ГОДИНИ НА ХРИСТОС

(Лука 2:40-52; Псалми 127:3; Марк 7:10; Ефесяни 6:1,3; 2 Летописи 20:13)
Скритата в Бебето Христос слава на Единородния Божий Син започна да се изявява при първото посещение на Христос в Йерусалим на дванадесет години. Поводът беше празникът на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника (стих 42). Утешителен за всички членове на християнските семейства е фактът, че Христос, нашият любящ Спасител, премина през всички нормални периоди на физическо, интелектуално и социално развитие от бебе, през юношество чак до зрял мъж. Въпреки, че беше свободен от недостатъците, които загрозяват останалите хора на всеки един от тези етапи, Той може да ни съчувства във всеки период на растежа ни, било като родители или деца. Докато растеше, по отношение на ума, Христос беше пълен с мъдрост. Той не само беше изучил всичкото общоизвестно знание по неговото време, Той също растеше и в мъдрост, което е практическо приложение на знанието в житейските ситуации. Духовно, Христос растеше и ходеше в близко общение със Святия Дух, напълно разчитайки на Него. Той изучаваше Старозаветните писания, като прекарваше много време в молитва и се наслаждаваше да върши волята на Отца Си.

Относно Неговите земни родители ние научаваме (стих 41), че те ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата. Въпреки, че пътуването до Ерусалим беше дълго, а те не бяха богати и не можеха лесно да си позволят да платят цената на пътуването, все пак, те “не преставаха да се” с Божиите хора (Евреи 10:25). Мъдрите родители, които се грижат за духовното си израстване и за духовното израстване на децата си, няма да бъдат прилежни само в светския си бизнес; те също трябва да бъдат пламенни за духовните неща, бидейки редовни и точни при богослуженията. Това, заедно с редовно Семейно Посвещение (Тихо време), ще помогне всички членове на семейството да бъдат изградени интелектуално и духовно, всеки в съответствие с възрастта си.



Въпрос 5: Как може някой, който е изгубил общение с Христос, да го възстанови?
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница