221 поучения върху стария завет

Всяко пророческо изказване относно Неговото идване мълчаливо съдържа някои доктринални откровения, които не подлежат на разискване. Първо: Той трябваше да се роди от девица (Битие 3:15; Исая 7:14). Това буквално се изпълнени в Мария. Второ: Той трябваше да бъде син на Давид (Лука 1:32; Еремия 23:5; Исая 1:11). Това също беше изпълнено при божествения избор на Мария, която беше от Давидовото потомство заедно с Йосиф, за когото беше сгодена. Трето: Той беше споменат също и като Божий Син (Псалми 2:7). Четвърто: Той трябваше да се роди във Витлеем (Михей 5:2; Матей 2:1). Пето: мъдреци трябваше да му донесат дарове (Матей 2:1,11). Шесто: невинни деца масово щяха да бъдат избити в опит да бъде убит Той в ранна възраст (Еремия 31:15; Матей 2:16). Нито едно от тези пророчества, както и всяко друго, касаещо Спасителя, не е останало неизпълнено. Обективното разсъждаване върху изпълнението на тия пророчества е достатъчно, за да бъде убеден безпристрастният и искрено търсещ човек, че Исус е Христос (Месия).

Когато и да се появеше (ангел Гавраил), винаги беше ясно, че идва с важно послание от Всемогъщия Бог. Той беше посланик, на когото Бог разчиташе. Бог очаква ние също да се намерим верни и достойни за доверие независимо от мястото или спецификата на наше то служение (1 Коринтяни 4:1-2).

По това време ангел дойде при Мария “в галилейския град наречен Назарет” (Лука 1:26-27). Мария беше скромна, млада жена. Тези й характеристики сами по себе си бяха достатъчни, за да я направят негодна за такава важна задача. Но Бог е специалист в това да избира долните и глупави неща, за да посрами мъдрите (1 Коринтяни 1:27-29). Той реши да избере Мария като божествен инструмент за това, което щеше да стане най-важното събитие в човешката история, от самото начало на живота чак до безкрая на вечността. Няма нужда да се страхуваш, че твоите малки възможности, липсата на опит или ниския ти образователен статус ще те направят непривлекателен кандидат за Божията работа. Не ограничавай избора на Бога, който имаше нужда само от едно магаре, за да предаде на Валаам, отпадналия пророк, провокиращо мислите и задвижващо душата послание. Заекващият език на Мойсей и тоягата в неговата ръка бяха всичко, от което Бог се нуждаеше, за да издигне велик избавител на израилевите чеда. Той се нуждаеше само от един “цивилен” тийнейджър – Давид, за да сложи край на хвалбите на Голиат. Спомнете си за Петър и за някои от апостолите на Христос, върху които легна бремето на ранната Църква и разпространението на евангелието, че те бяха “неграмотни и неучени човеци” (Деяния 4:13). Той може да те използва в твоето поколение, ако само Му се довериш напълно и предадеш всичко на Него.

Всепроникващото влияние на Святия Дух в живота на вярващия ще оживотвори тленната му плът и ще го упълномощи за успешно служение. Неговото въздействие преобръща всички случаи на доказана невъзможност в добро.

Причината, поради която Исус дойде в човешко тяло, не е трудна за разбиране. Първо: да разкрие Бог на грешното човечество. Захарий говори за Него като “зора свише”, който идва да даде светлина на ония, които са в тъмнина (Лука 1:78-79). Симеон се изрази по подобен начин (Лука 2:32); докато значението на ‘Емануил’ потвърждава същото (Матей 1:32). Нещо повече, това беше и посланието на евангелиста, който изяви, че познанието на Бога сега става по-ясно чрез идването на Словото в плът (Йоан 1:14,18). Второ: Той дойде, за да осъществи Божия план за спасението на човека. Преградите на човешката греховност и безпомощност бяха премахнати при идването на Всемогъщия в човешка форма. Трето: да прояви превъзходство. Бог стана човек и роди цар (Матей 2:2), за да управлява Якововия дом завинаги (Лука 1:33).

Имаме нужда от неколеблива вяра, за да успеем да ходим с Бог, Който се наслаждава да “повиква в действително съществуване онова, което не съществува” (Римляни 4:17). Не е чудно, че Елисавета говори с Мария за необходимостта от изявяването на такава вяра и за неизменните резултати от нея: “И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа”

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

Урок № 217

РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС

Прецизното изпълнение на пророкуваното стотици години по-рано раждане на Христос е невероятно доказателство за Бого-вдъхновеността на Библията. То също ни служи като място, където се закотвя надеждата на вярващите и на света изобщо. “Защото всичко, що е било от по-напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда” (Римляни 15:4).

И поради това, че Израил тогава беше под Римска власт, декрета на Цезар Август за преброяване на населението, засегна Мария и Йосиф. “И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов)” (Лука 2:4). Всичко това ни заставя да замълчим и да се възхитим от сръчността на Божия пръст, с който се чертае лъкатушещия път на човешката история според това, което е пророкувано вече в Писанията. Девицата зачена чрез силата на Святия Дух (Исая 7:14; Михей 5:2). Без никакво намерение от страна на Мария да роди Христос във Витлеем (понеже тя живееше в Назарет), и още по-малко намерение от страна на Цезар Август да изпълни пророчеството на Михей (Михей 5:2), имперският декрет доведе Мария и Йосиф във Витлеем на определеното време. Наистина “...Всевишният владее в царството на човеците и го дава комуто ще” (Даниил 4:25).

Важно е също да отбележим, че първото известие за раждането на Христос не беше дадено на религиозните водачи в Ерусалим, а на обикновените овчари, пасящи овцете си по полето. Бог често призовава и говори на хората там, където е всекидневната им работа, както говори на Мойсей (Изход 3:1-10) и Гедеон (Съдии 6:11-14).

Ангелът каза: “благовестявам ви голяма радост” – раждането на “Спасител, Който е Христос Господ” (Лука 2:10-11). Тук забелязваме, че спасението се намира в Личността, а не в някои религиозни символи на вярата или учения. От изказването на ангела научаваме, че Христос беше роден Спасител – факт, който беше отразен в името му още преди да беше роден: “Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им” (Матей 1:21). На овчарите им беше казано, че Исус е “Христос Господ” (стих11). Той е “Христос” – помазаният от Бог, Месията на света, и “Господ”, защото Бог беше изявен в плът. Според ангела, важността на тази добра вест “ще бъде за всичките люде” – не само за юдеите, защото Той трябваше да бъде “Светлина да просвещава народите, и слава на Твоите люде Израил” (стих 32). Събитието беше с толкова безпрецедентни и величествени последствия, че ангелът прослави Бога и поздрави човеците поради идването на Божието спасение, което Той е “приготвил пред (лицето на) всички люде” (KJV Лука 2:31). Вестта от ангела беше последвана от ангелски войнства, всички хвалещи и прославящи Бога, Който, изпращайки Месия, изяви добрата Си воля към човеците. Както извести ангелът, Бог, чрез Спасителя, се помири с човеците, като уби враждата причинена от греха. Веднъж щом бъде възстановен мира с Бога, ще имаме мир с нашите съвести и мир с близките си хора. Не е ли наистина учудващо, че събитие, което толкова много развълнува небесните войнства, може да бъде нещо толкова незначително за тия, които реално могат да имат полза от него.

Симеон, “човек … праведен и благочестив”, на когото Бог беше обещал да не види смърт, “докле не види Христа Господен”, беше заведен от Святия Дух в храма (Лука 2:25-27). В неговото пророкуване той описва Христос като Божието спасение. Тук отново виждаме, че Божието спасение е в Личността на Исус Христос. Христос също е описан и като “утехата на Израиля” (стих 25). Точно както това се случи на поробения Израел, така и всеки индивид, доведен до отчаяние под натиска и властта на злите сили, може да намери своето утешение и избавление в Христа. “...Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). Симеон беше описан като праведен и благочестив. В противовес, днес има хиляди, ако не и милиони, които казват, че чакат Господното завръщане, а , а живота им не може да бъде описан като праведен и благочестив, а напротив – като нечестив и светски. Изпълнен с неизразима радост, Симеон отговори на Бога: “Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир ... Защото видяха очите ми спасението” (Лука 2:29-30). Подобно на Симеон, всички, които са новородени, могат да се изправят пред смъртта без страх.

Относно Неговите земни родители ние научаваме (стих 41), че те “ходеха всяка година в Ерусалим за празника на пасхата”. Въпреки, че пътуването до Ерусалим беше дълго, а те не бяха богати и не можеха лесно да си позволят да платят цената на пътуването, все пак, те “не преставаха да се” с Божиите хора (Евреи 10:25). Мъдрите родители, които се грижат за духовното си израстване и за духовното израстване на децата си, няма да бъдат прилежни само в светския си бизнес; те също трябва да бъдат пламенни за духовните неща, бидейки редовни и точни при богослуженията. Това, заедно с редовно Семейно Посвещение (Тихо време), ще помогне всички членове на семейството да бъдат изградени интелектуално и духовно, всеки в съответствие с възрастта си.