221 поучения върху стария завет



страница8/10
Дата14.01.2018
Размер1.39 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

След празника Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му (стих 43). Това не е защото Христос мразеше условията и атмосферата в Своя Си дом, както някои деца от християнски семейства днес. По-скоро, Той искаше да напомни на родителите Си, че има Баща в Небето, на Когото дължи най-висша лоялност и подчинение. Той съвсем не приличаше на някои младежи от нашето време, които могат да се намерят на всяко друго място, но не и в дома на Бога.

След няколкодневно пътуване, Мария и Йосиф откриха, че Исус не беше измежду роднините им, както предполагаха. В днешното забързано и напрегнато време, ние можем да продължаваме напред, предполагайки, че Исус се движи с нашата компания, когато, всъщност, сме загубили контакт с Него чрез неизповядани грехове и пренебрегване на духовните си задължения. Ако е такъв случаят, трябва да се върнем там, където общението се е прекъснало, и тогава да изповядаме и да изоставим нашите грехове. “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли че Христос е във вас, освен ако сте порицани?” (2Коринтяни 13:5). Освен това, ония, които възстановяват изгубените си преживявания и утеха в Христа, трябва да се връщат към Божия дом и Неговото Слово с увереността на вярата. “Върнете се при Мене, и Аз ще се върна при вас, казва Господ на Силите” (Малахия 3:7).

Като се върнаха в Ерусалим, Мария и Йосиф “Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше” (стих 46). Въпросите и поведението на Исус като дете между законоучителите беше далече от високомерие или снизходителност. Християнството не учи детето да бъде грубо, въпреки, че може всъщност да знае повече, отколкото възрастните край него. Никакво знание или разбиране не може да осовбоди сина или дъщерята от задълженията им да уважават биологичните си или духовни родители.

Накрая, Христос “слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше” (стих 51). Христос още веднъж се върна към скромния живот в Назарет и се покоряваше на Мария и Йосиф. Покорството и послушанието на родителите е задължение. Исус, нашият Господ и Спасител, остави на всяко Божие дете пример, който да бъде последван.


Въпрос 6: Спомени някои важни уроци, които научихме от бързия преглед на детските години на нашия Господ Исус Христос.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА







сутрин

вечер

Понеделник

Вторник

Сряда


Четвъртък

Петък


Събота

Неделя






Римляни

1 Коринтяни

..

..

..



..

..


15-16

1-2


3-4

5-6


7

8-9


10-11







1 Летописи

2 Летописи

..

..

..



..

..


29

1-2


3-4

5-6


7-8

9-10


11-12







Урок

218



СЛУЖЕНИЕТО НА ЙОАН И РОДОСЛОВИЕТО НА ХРИСТОС




Стих за запомняне: ...както е писано в книгата с думите на пророк Исаия - Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му... (Лука 3:4)



Текст: Лука 3:1-38

В нашият текст Лука използва историческо събитие, а именно царуването на римски император и неговите подвластници (Лука 1:1-2), за да датира началото на служението на Йоан Кръстител. Историята е описание на определени минали събития, от които сегашните и бъдещи поколения могат да извлекат полза. Тя работи с факти и имена и е едно от основните доказателства, които подкрепят истинността на писанията, върху които почива нашата вяра и надежда като християни. Библейското описание в нашия текст не е измислица, то почива на определени исторически събития.

Служението на Йоан Кръстител започна в един определен исторически момент, когато израилтяните бяха подчинени на Цезар Тиберий, третият от дванадесеттте владетели на Рим. Император Тиберий, който дойде след Август, вече петнадесета година властваше жестоко и подтискаше Божиите хора. Както винаги, израилтяните бяха поробени под властта на Рим поради грях. Те някога победиха езическите царства, но сега те бяха победени. Онези, които живеят победоносен християнски живот днес, трябва да бъдат внимателни, да не би да станат грешници утре и заради това да попаднат в плен. Онези, които са веднъж спасени от греховете си, не са завинаги спасени. “Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне” (1 Коринтяни 10:12). Така подтиснати, те се нуждаеха от Спасител, Който да ги освободи от политическото робство.

Като израилтяните, всеки грешник е роб на греха и Сатана. Исус описва жалкото положение и пленничество на грешниците в Йоан 8:34 като подчертава за яснота: “Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха”. Святият Дух също потвърждава робството на грешника (Ефесяни 2:1-2; 1 Йоан 3:8).

Пленът на израилтяните доведе до измяната на божествената заповед за първосвещеничеството, дадена им от Бога. Службата на първосвещеника трябваше да бъде доживотна. Обаче Анна, първосвещеника, беше свален след превземането на териториите на израилтяните от Рим. Това павира пътя за поставянето на Каиафа, друг първосвещеник – решение, което беше диаметрално противоположно на директната Божия заповед винаги да има само един първосвещеник. Това беше пълно светотатство и престъпване на Божия закон. Дяволът винаги ще променя Божият план за всеки, който успее да плени чрез грях.



Въпрос 1: Какъв урок могат да научат грешниците, отстъпниците от вярата и вярващите от пленничеството на израилтяните в тяхната собствена земя?



БИТИЕТО НА ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

(Лука 3:2-3,12; Матей 21:25; Марк 1:4; Лука 7:29; Матей 3:1-2,6; Деяния 10:37; 13:24; 19:3)
Служението на Йоан беше задвижено от Бога. Бог го призова и го упълномощи във време, когато в земята на Израил царуваше беззаконие. Въпреки, че Йоан трябва да е разбрал от родителите си за загадъчните обстоятелства около неговото раждане и за работата, която той трябва да свърши за Бога, Той чакаше търпеливо за Божият призив и упълномощаване. Той знаеше, че “никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон” (Евреи 5:4). Ония, които хукват в служение без да чакат Божия призив и Божието време, се предават на всякакво зло в святото име на Бога и, окончателно, се провалят. “А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък” (Яков 1:4).



Въпрос 2: Обясни как Йоан Кръстител започна своето служение и какви са уроците, които научаваш от това.

Има някои полезни урока, които можем да научим от призоваването на Йоан Кръстител.



Първо: словото не дойде към главните свещеници, но към Йоан. Пастори, дякони и водачи, които са загубили общението си с Бога, трябва да се покаят и да търсят Божията прошка и възстановяване.

Второ: словото дойде към Йоан в пустинята. В чакане на задвижващата заповед от Бог, Йоан се отдели от грешното общество и широко разпространената светщина по неговото време. Той живееше дисциплиниран живот, без да се самоизтъква, и избираше храната и облеклото си. В неговия живот мощно се изявяваше благодатта на себеконтрол и на доволство, в каквото и състояние да се намираше. Той със сигурност беше усвоил изкуството да размишлява, да общува и да чува от Бога, тъй като той не се съмняваше кой говори или откъде идва словото (1 Царе 3:1-10). Християнските работници и водачи трябва да поддържат живот на преданост и непрекъснато общение с Бога, преди да достигнат другите.

Трето: призивът от Бога поставя отговорност върху призвания, не да си остане насаме с призванието, а да излезе навън при грешниците и да им проповядва благата вест. Йоан се покори на Господа, придвижен от общение към упълномощаване – “по цялата страна около Иордан” (Лука 3:3). Йоан излезе да проповядва покаяние на народа в “Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност” (Матей 3:5). Това отхвърля вярванията на някои християни, че личното благовестяване е небиблейско; защото онези, които Бог е призвал към спасение, определено ще бъдат спасени, дори и да не бъдат достигнати. И преди, и след Кръста, личното благовестяване беше заповядано и практикувано от Христос и Неговите последователи (Йоан 4:7-42; Матей 28:19-20; Марк 16:15; Деяния 1:8; 8:4,30-37). Отговорност на всички християни е да полагат усилия, за да спечелят изгубените души.


ОБХВАТА И ЦЕЛТА НА ЙОАНОВОТО СЛУЖЕНИЕ

(Лука 3:4-6; Исая 40:3-5; Малахия 3:1; Матей 11:10; Лука 1:15-17,76-79)
Съгласно Писанието, Йоан дойде:

(1) за да приготви пътя на Господа (Лука 3:4);

(2)за да проповядва спасение на хората и опрощаване на греховете им, приготвяйки ги за диспенсацията на изобилната благ одат (Лука 1:77;3:3);

(3) за да обърне много от израилевите чеда към Господа, техния Бог (Лука 1:16);

(4) за да кръщава във вода всеки, който показва доказателство за покаяние (Матей 3:11);

(5) за да ги научи на мъдрост и справедливост, за да могат да живеят в мир помежду си (Лука 1:17);

(6) за да подготви хората за Господа – дългоочаквания Месия (Лука 1:17);

(7) за да насочи хората към Месия, Божия Агнец, Който носи греха на света (Йоан 1:29,36; 3:28). Йоан започна и продължи служението си, фокусирайки се върху тези божествени заповеди. Той беше покорен да поеме служението си; да проповядва цялото Божие Слово на хората.

Проповядването на Йоан привличаше хората към Бога, както се виждаше от множеството души, които “излизаха при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата Иорданска околност, и се кръщаваха от него в реката Иордан, като изповядваха греховете си” (Матей 3:5-6). Ако и твоето мисионерско поле да е като пустиня в сравнение с Йоановото, ти можеш да бъдеш плодоносен там.





Въпрос 3: Какво е покаяние? Кой е годен за водно кръщение според Божието Слово?

Йоан кръсти новообърнатите от греховете си във водите на Йордан. Покаянието от греховете предшества кръщението. Онези, които се кръщават, са изповядали греховете си и са се отказали от тях (Матей 3:6; Марк 1:5). Бог изисква покаяние от всички грешници и вероотстъпници. Покаянието, т.е. съзнателното обръщане от греховете и Сатана към Бога, е заповед от Бога към всеки човек (Езекиил 14:6; 18:30). И Христос, и Писанието наблягат на него (Матей 9:13; Марк 2:17; Лука 5:32; Деяния 3:18-19,26; 11:18). Господ заповяда на Своите последователи да го проповядват; и покаянието стана центъра на благата вест. Когато някой се покае от всичките си грехове и прояви спасителна вяра заместващата жертва на Христос на кръста, начинът му на живот и поведението му се променят и той започва да дава плодове на праведност (Галатяни 5:22-23).

Йоан очакваше тези плодове и се учудваше, че някои реагират неподходящо на благата вест и идват да се кръщават без да се покаят. Той не пощади непокаяните, които идваха за кръщение – той ги порица. Така че, ако ти си кръстен преди каквото и да е доказателство за покаяние, кръщението ти не е библейско. Няма никъде записано в Библията, че са били кръщавани малки деца, нито пък, че при кръщението е била поръсвана вода върху някой от повярвалите.

Служението на Йоан Кръстител осигурява връзката между Стария и Новия Завет. Бидейки последният старозаветен пророк, той видя Месия и Го посочи на хората, готови за Неговото идване. Служителите на евангелието трябва да бъдат мост между старите и подрастващите християнски работници, водачи и членове, за да се осъществи физическото и духовното нарастване на църквата.


ПРОПОВЕДТА ЗА ПРИНАСЯНЕ НА ПЛОДОВЕ

(Лука 3:7-9; Матей 3:7-10; Йоан 15:1-8; Тит 3:8)
Йоан стратегически се разположи на уединено място по бреговете на Йордан, за да утвърди спечелените новоповярвали, както и да спечели нови. Там той можеше да разпознае хората в множеството, които първоначално не бяха се покаяли, но все пак, по-късно, идваха за кръщение при него, вероятно след размишление върху неговото изявление за надвисналата опасност над непокаялите се. Той се обърна към тях с комбинация от въпрос и проповед (Лука 3:7-8). Тези юдейски множества идваха да се кръстят от Йоан, парадирайки с техните външни предимства, вместо вътрешната промяна, която проповядваше Йоан. Те биваха остро изобличавани и им се проповядваше да принасят плодове на покаяние, иначе рискуваха да останат негодни за кръщение и за Божието Царство. Той ги предизвика да обърнат внимание на Божията сила и способност да издигне деца даже от камъни, които да се радват на духовните благословения на благодатта Му чрез вяра, а не на външни предимства.

Духовното усамотение е добро, но не всички в християнските събрания са новородени. Правилното разбиране на слушателите ни, ще ни помогне да проповядваме евангелието по-ефективно. Новоповярвалите трябва да бъдат обучавани да принасят плодове, достойни на покаянието им. Същото се споменава и като добрите дела, които следват спасението (Тит 3:8).

Йоан Кръстител посочи на слушателите си пагубните последствия на духовното безплодие (Лука 3:9). Бог описва израилтяните като Неговите дървета или като приятна градина (Исая 5:7). По този начин Йоан изявяваше на множествата, че съда е близо до тях, ако те, като живи и приятни на Бога насаждения, имащи привилегията да се радват на Божието снабдяване и благодат, не принасят плодовете на правдата. Той не смекчи думите, нито промени посланието, заради присъствието на множествата. Нито се поколеба да говори за съда пред самите фарисеи. Какъв урок за служителите, които променят истината, плашейки се да изявят цялото Слово на Бога или се забъркват с онези, които отхвърлят древни библейски истини! Верният служител трябва да остане непреклонен и непоколебим в изявяване на истината. Вярващите трябва да положат усилие, за да принасят плодове на правда за Божията слава и за съграждане другите членове на Христовото тяло. Онзи, който отказва да принася плодове на праведност рискува да бъде отсечен от Бог и да бъде наказан завинаги в ада.

БЛАГОЧЕСТИВИ НАПЪТСТВИЯ ЗА ИСТИНСКИ ТЪРСЕЩИТЕ

(Лука 3:10-14; Деяния 9:6; 16:30-31)
Един от белезите, по който се познава истински търсещия Божието спасение, е задаването на правилните въпроси. Тук хората, бирниците и войниците, които бяха докоснати от животопроменящото послание на Йоан, попитаха: какво да правим? (Лука 3:10,12,14). Те осъзнаха, че са далеч от изискванията на закона за техния морален и социален живот, ясно описани от посланието и самия живот на Йоан. Съвестта им се пробуди за правдата. Те не бяха като фарисеите и законниците, които задаваха въпросите си, за да впримчат някого. Нито бяха като някои лукави християни, които задават въпроси в религиозните събирания, за да намерят грешка или да злепоставят служителя на евангелието.



Въпрос 4: Какъв урок могат да получат съвременните християни от поведението на Йоан и неговите отговори на зададените му въпроси от трите групи вярващи?

Ловците на души трябва да посещават новоповярвалите и да отговорят на въпросите им, които могат да причинят съмнения и отстъпване. Служителите трябва да се научат как да отговарят подходящо на вярващите, които искрено търсят духовните истини. За тази цел, те трябва да се научат да бъдат “одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тимотей 2:15). Йоан даде наставления за праведен живот на три различни групи хора, които зададоха един и същи въпрос по различни начини. Отговорите му бяха също три, съобразени с конкретните им занятия, проблеми и нужди. Той не само ги събуди за праведността, но също и ги научи какво да правят.

Йоан учеше хората на милосърдие. Бог е любов и всички, който Го познават, трябва да се обичат един друг. Той ги учеше да споделят техните земни притежания, за да облекчат страданията на други, които се нуждаят от храна и дрехи (Лука 3:11).

От бирниците се изискваше да осигуряват социалната справедливост. Йоан им заръча: “Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено” (стих 13). Те не трябваше да използват символа на политическата и юридическа власт, за да потискат другите чрез грабителство или експлоатация. Като правителствени служители в ония дни, те не трябваше да използват събраните суми за лично облагодетелстване, като не превеждат дължимите суми към съкровищницата (1 Тимотей 6:9-11). Това е ясно послание за всеки, който по достойнство е натоварен с материална отговорност, било в светските или духовни си ангажименти. Той не трябва да мами, а да бъде верен на неговите работодатели.

Накрая, Йоан посъветва войниците да обичат мира, да говорят истината и да са доволни със заплатите си (Лука 3:14). Начинът на живот на непокаялите се войници и днес се описва с думата “смущение”. Това се изявява в грубо отношение към цивилните, с което те съгрешават срещу Бога. Войниците се предполага да защищават националната сигурност и суверенитета на страната. Ако те започнат да обвиняват хората фалшиво и да използват униформите си, за да потискат беззащитните цивилни – това е неправда. Войниците трябва да контролират техния нрав, дори и да са недоволни от техните заплати. Те не трябва да обръщат своята агресия към бедните цивилни или да причиняват каквото и да било цивилно или военно смущение в обществото. Отбележете, все пак, Йоан не осъди светската ангажираност на бирниците или войниците, защото тя сама по себе си не е грешна. Мързеливата ръка противоречи на святото сърце (2 Солунци 3:10, 12). Трудолюбивата ръка в комбинация с безбожен характер е бедствие.

ВЪЗВЕСТЯВАНЕ НА ПЪРВОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС И НЕГОВОТО КРЪЩЕНИЕ

(Лука 3:15-18,21-22; Матей 3:13-17; Марк 1:9-11; Йоан 1:33)
Йоан, “…глас на един, който вика в пустинята, ставаше все по-силен в проповядването и поучението. Чрез последователно изпълнение на дадената му от Бога задача да обърне хората към Господа, някои престъпници бяха морално укрепени; хората с нисък морал или бедните по дух бяха издигнати до почит чрез висока нравственост; докато високоумните и себеправедни фарисеи останаха без почит. Тези прeобразования, плюс святият начин на живот на Йоан, провокираха някои святи разсъждения и очаквания измежду людете, относно чакания Месия. Те виждаха в Йоан ходенето и работенето на Месия и мислеха, че той е Помазаникът. Като християни трябва да осъзнаем, че ние можем чрез свят и Христо-подобен начин на живот, да насочваме хората към Христос и да печелим дущи за Него много повече, отколкото чрез нашето служение.

Като верен вестител на първото идване на Христос, Йоан заяви пред народа, че той не е Месия. Това послание отговори на въпроса в сърцата им за самоличността на Йоан. Нашето послание не трябва да оставя никакво съмнение относно нашата самоличност в умовете на нашите слушатели. Ние сме безполезни слуги; Той е Спасителят на света. Боговдъхновеното послание, правилно проповядвано, ще подреди много пъзели в умовете на нашите слушатели и така ще намали нуждата от съветване, което също е наш дълг като христови работници и служители. Трябва да се поучим от смирението на Йоан (Лука 3:15-16; Йоан 3:27-31), за да не се възгордяваме като служители. Бог ни е дал задача да издигаме Христос като Спасител на света. Ако започнем да проповядваме друго благовестие, издигащо нас самите, и да си вземаме от славата и почитта, принадлежащи единствена на Христос, ние поемаме по пътя на сигурна погибел. Отбележете, че дори роднинската връзка на Йоан с Христос не можа да му създаде такива предразсъдъци, които да отклонят погледа му от божествеността в Личността на Христос.

Йоан разкри, като пророк, че Исус е:

(1) Този, Който кръщава със Святия Дух и с огън;

(2) Този, Който освещава и желае да очисти стадото Си, и

(3) Този, Който ще съди целия свят. Достатъчно е да кажем, че Йоан изяви самоличността на идващия Месия, най-малко като даде ясно да се разбере, че не е той.

Той със сигурност изговори много повече проповеди за личността на Христос, които не са записани. Но докато Йоан говореше за Него, Самият Исус дойде при Йоан да се кръсти. Тогава Йоан изяви, че Това е Божият Агнец, Който носи греховете на света. Господарят изявява Себе Си, когато е проповядван вярно; много по-често при ловенето на души, отколкото в църквата.

Преди първото идване на Месия, в Израел цареше пълно беззаконие и страната беше поробена. Така също, преди Второто идване на Христос, мерзостта, която докарва разрушение, ще се настани в самия храм. Затова служителите, като Йоан, трябва да проповядват, за да приготвят грешниците да приемат Христос, а светиите – за грабването.



Въпрос 5: Какво е значението на Христовото кръщение?

Исусовото кръщение е значимо по много начини.



Първо: Той прие водно кръщение, за да изпълни всичко, което е право.

Второ: Това стана, за да се идентифицира с хората.

Трето: То беше небесно одобрение на Йоановото служение – че Бог го изпрати.

Четвърто: То потвърди човешката природа на Исус – не че имаше нужда да изповяда и да се покае от греховете си, а като съвършен човек, Той трябваше да се покори на божествената заповед.

Пето: Това беше подготовка за Неговото земно служение, на което се положи началото. От всичко това научаваме, че Исус одобрява и благославя всяко водно кръщение, извършено съгласно Писанията.

След кръщението на Исус, “Светият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Лука 3:22).

Кръщението на Исус в Святия Дух, както и Гласът и думите от небесата, Който Той чу са решаващи за нашата християнска вяра. Тук ние виждаме три различни личности: Исус, Синът на Бога; Святият Дух; и Отец, Който проговори от Небесата на Своя Син на земята. Тук виждаме благословеният, Триединен Бог да работи чрез вечния Син за изкуплението на човека. Въплъщението на Сина, Исус Христос, за да бъде изкупен човека, беше угодно на Бог Отец.

Христос, Който Сам беше кръстен в Йордан, учеше, че водното кръщение, по правило, трябва да бъде направено чрез потапяне в името на Отца, и на Сина, и на Святия Дух (Матей 28:19). Водното кръщение чрез потапяне е символ, че сме умрели за греховете, както Христос умря и се погребваме с Него, а после възкръсваме за нов живот с Него, както Той е възкръснал (Римляни 6:3-5; Колосяни 2:12). Спасението не идва чрез водното кръщение, а по благодат, чрез вяра в изкупителната кръв на Исус Христос (Ефесяни 1:7; 2:8-9; 1 Йоан 1:7,9; Евреи 9:22; Матей 26:28; Йоан 1:12; 3:16-17).


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница