Борисова надделя над Борисов за тавана на лекарските заплати

По думите на Борисова заплатите на медиците ще са в зависимост от размера на работата, сложността и тяхната квалификация. Според Борисов пък би могло да се намери алгоритъм на заплащане, така че много добри лекари и специалисти да могат да получават високи заплати. “Ако има толкова добър хирург, за чиято дейност е необходимо да се платят толкова пари, министерството ще намери такъв алгоритъм“, обясни премиерът. Той обаче уточни, че не може да продължава практиката някои директори на болници да взимат 70 000 лв. заплати.

Въпреки че се отказа от един таван, Борисов веднага намери друг. Той поиска таван на цените за лекарствата в държавните болници. „Всяка болница си измисля цени, каквито си иска. Затова ще сложим таван”, отсече премиерът. Даде и пример как в "Пирогов" са намалили с 50 на сто цената на медикаментите. На месец те вече харчели по 800-900 хил. лв. вместо досегашните 2 млн. лв. Сега болниците си доставят лекарства чрез обществени поръчки.

Оказа се обаче, че Борисова е успяла да надделее над премиера и за друго решение. Гергана Павлова, която той гласял за нов шеф на здравната каса, ще бъде зам.-министър на здравеопазването. От 2008 г. досега тя е била мениджър в IMS Health – България. Преди това е работила в "Софарма”. Кой обаче ще заеме поста на директор на касата след смяната на Жени Начева ще стане ясно в сряда, обеща премиерът. Обсъждали се две кандидатури, които във вторник ще бъдат представени на депутатите от ГЕРБ на заседание на парламентарната им група.

В началото на тази седмица в България беше отбелязан Европейският ден за защита на правата на пациентите. По този повод се срещам с Теодора Захариева – жената, която осъди Министерството на здравеопазването, поради отказано й лечение. Тази й победа освен че я постави в центъра на медийното внимание, привлече обществения интерес върху проблема с лечението на онкоболните.

Няколко години по-късно тези процеси срещу държавата не са прецедент. Но те почти винаги са съпроводени от трагедията да не доживееш края на съдебното дело.

„Това беше един от първите актове на повдигане на завесата за липсата на лекарства на онкоболни. Всеки говореше под сурдинка, че са възможни такива неща. Вследствие на делото се доказа тази перманентна липса на онкологични лекарства”, спомня си Теодора Захариева.

Първият акт всъщност е делото на Росица Шкодрова. Тя обаче не доживява края на процеса. Това, което вдъхновява Теодора, е именно интервю с Росица Шкодрова. Делото е спечелено отдавна, справедливостта сякаш е възстановена и Теодора Захариева не крие радостта от победата си. Години по-късно обаче проблемът не е решен. Според нея едва една трета от онкологично болните се лекуват в България. А другите две трети? „Ако притежават имоти, коли, имущество, хората ги продават и се лекуват сами”, отговаря тя.

Намирам г-жа Захариева в една стая на бившата 20-а поликлиника в София. В тази стая се намира Центърът за защита на правата в здравеопазването. Тя е председател на тази неправителствена организация, която изпълнява ролята на посредник между пациенти и институции.

„Аз много се радвам, че намерихме съмишленици и на 17 септември 2007 година основахме този център. Аз съм единственият „действащ пациент”. Останалите учредители са юристи, журналисти, лекари и за мен това беше удовлетворение, че съм с хора, които имат своята гражданска позиция и не се притесняват да я изявят гласно”, казва тя.

Здравето – конституционно право

Но защо продължава да е възможно на практика да се отказват лекарства на тежко болни българи, въпреки че правото за достъп до лечение е гарантирано от конституцията? Дали липсата на пари е толкова сериозно оправдание? Според Теодора Захариева липсата на пари не трябва да се подценява, но съществуването на информационна система, с която да се контролират и проследяват медикаментите, би решило много проблеми. Убедена е, че не би имало финансов министър, който да се противопостави на такъв вариант.

Изобщо липсата на статистика в здравеопазването ни е проблем – не само защото дори не знаем на колко именно пациенти в България се нарушават правата. „Статистиката в здравната сфера се прави избирателно, т.е. държавата прави проучвания в сфери, където ще излезе добрата, но примерно информация като рейтинг на лекар, нарушени права и т.н. не се търси”, смята Теодора Захариева.

Тъй като тяхната организация постъпват все повече сигнали за лекарски грешки, това, което искат да направят, е свой регистър на лекарските грешки, които да са публично достъпни. Според нея такъв тип оценка на лекарите и лечебните заведения би направил изключително „лесен” избора затова коя болница да се закрива коя не.

„Дано да се лъжа, но мисля, че за да не се случва това в България, някой има сметка. Има сметка от това пациентът да се лута. Ние искаме обратното. Имейлът ни е задръстен с оплаквания от лошо поведение, от отказано лечение. Това са минимум 30 имейла на ден”, казва Теодора.

Здравна политика, а не търгове

Естествено не само липсата на информационна система е проблемът. Да бе забравяме и търговете в МЗ. Тя смята, че е абсурдно МЗ да се занимава с лекарства. „Работата на министерството е да провежда здравна политика, а не да търгува. Всички се хващат за главата, като им разкажем в Европа за тези неща”, казва тя, „работата на министерството е да провежда здравна политика, а не да търгува с лекарства”. Според нея законовите промени, които трябва да се направят, за да се прекрати тази практика са минимални, но, разбира се, трябва да има воля.

„Това е една корупционна практика, която продължава вече 5-а година. Търговете се правят въз основа на определен бюджет, който не е достатъчен за всички болни и оттам се оформят списъците на чакащите. В момента дори не са обявени много от търговете по спецификация. Когато няма тръжна процедура, пациентът седи и чака. Минимум два месеца, ако няма обжалвания”, казва Теодора.

А МЗ би трябвало да работи по две основни направления – превенция и профилактика на общественото здраве. Каква обаче е действителността?

Според Теодора ролята на държавата е да направи така, че профилактиката да бъде гарантирана. Вместо това профилактиката е вменена на джипитата, без обаче да има предвиден обществен ресурс за целта. И така българските граждани, за да си направят профилактика, трябва да си платят.

„Аз питам къде е държавата? Защо тя не изпълнява един от основните си ангажименти към обществото? Защото именно заради тази занемарена дейност се получава високата заболеваемост. Онкологично болните се увеличават всяка година в България и нищо не се прави - ядосва се Теодора Захариева. - Ние сме единствената държава в Европа, която няма нито една действаща програма за наблюдение на рисковите групи заболявания. А това би позволило онкологичните заболявания да бъдат хванати в много ранен стадий, когато лечението е успешно и евтино”.

Парите следват пациента

Воля е необходима и за да стане факт дълго време обещаваният закон за защита на пациента. Теодора Захариева казва, че от 2002 година досега в парламента отлежават доста закони за правата на пациентите, но закон така и не е приет.

„Последният закон е на д-р Вальо Шарков от Синята коалиция. Бяхме поканени, за да изкажем своето становище. Не го подкрепихме, защото в закона за защита на пациентите бяха разписани повече правата на лекарите. На последната кръгла маса в парламента ние използвахме възможността да представим наш законопроект. За да стане обаче, трябва да се направят законови промени, които до момента не са започнати. Не е въпрос на време, а на желание, приоритет, контрол”.

Питам Теодора Захариева няма ли механизъм системата сама да се контролира. Според нея единственият начин за прекратяването на изтичането на средствата е личната електронна карта на всеки един пациент.

„Когато отидете на преглед, този преглед само вие може да го отчетете, докато не мине вашата карта през четеца. Пациентът може да не отчете един преглед, ако лекарят е бил груб с него или не му е оказал необходимото внимание. Може да откаже разплащане, ако му е казано, че има нужда от ехограф, а изследването не е направено. Така прословутите лозунги „парите следват пациента” ще станат реалност. Не откриваме топлата вода – в Европа е така. А не да си говорим за досадните пациенти и лошите лекари. Това е бягане от проблема. Разделят ни и ни владеят”.

Според нея е крайно време да се спре да се прехвърля топката между институциите. Ако държавата наистина има ангажимента да спре течовете, има всичките инструменти да го направи, спазвайки правата на пациентите.

"Не може да няма таван на цените на лекарствата. Не може всяка болница да си измисля каквито си иска цени, затова ще им сложим таван", заяви премиерът Бойко Борисов, след като откри ремонтираната централна реанимация на "Пирогов" заедно с новия здравен министър Анна-Мария Борисова. Лимитите ще важат за държавните болници, допълни тя.

Не стана ясно какво ще представляват тези тавани. Премиерът само обясни, че в "Пирогов" са намалили цената на лекарствата. "От 2 млн. лева на месец харчат 800 - 900 хил. лв. сега", каза той. "ДАНС ми докладваха за няколко образувани производства срещу болници", обяви още министър-председателят.

Често директорите на болниците злоупотребяват при търговете за доставки на медикаменти, като най-обичайната практика е те да се купуват на твърде високи цени. За да има намаление, при търговете се обявява като основен критерий най-ниската цена, обясни пред "Сега" директорът на Втора градска болница в София Красимир Пандев. Така например т.г. неговата болница ще плаща с 20% по-малко за контрастни вещества. Освен това се купуват основно генерични продукти, които обикновено имат по-ниски цени от оригиналните. При офертите не важи критерият качество, тъй като, щом един препарат има разрешение за употреба от агенцията по лекарствата, значи той отговаря на това изискване, допълни Пандев. Според него, ако законодателно се намаляват цените, това може да стане през надценките, на които имат право търговците на лекарства, т.е. те да са по-ниски, когато става дума за медикаменти за болниците.

От близо 400 млн. лв. дългове на държавните болници в момента близо 300 млн. лв. са за лекарства. След заплатите медикаментите и консумативите са второто по големина перо в бюджетите на лечебните заведения.

От друга страна обаче, държавата отдавна е сложила тавани на цените. В МЗ се регистрират пределни стойности на медикаментите, над които не може да се продава. Освен това по закон болниците са длъжни да купуват лекарствата, посочени им в позитивния лекарствен списък, и то на цените, определени в него. В момента обаче това не се спазва и дори предстои промяна в закона за лекарствата, която да върне стария режим - в позитивния списък да няма цени и всяка болница да си ги определя сама.

За сметка на новия таван Борисов се отказа от идеята си възнагражденията на лекарите в болниците да не превишават неговата собствена заплата, т.е. 3500 лв. "Ако има толкова добър хирург, за чиято дейност толкова пари да са необходими да му се платят, министерството ще намери такъв алгоритъм", каза вчера Борисов. Здравният министър пък разясни, че заплатата ще се определя от "обема на работата, сложността, квалификацията и всичко останало". "Заплатата трябва да се подчини на обективни показатели", каза Анна-Мария Борисова.

РОКАДИ

"Аз си бях харесал Гери за шеф на здравната каса, но г-жа Борисова надделя и я взе за зам.-министър", съобщи още Бойко Борисов. Става дума за Гергана Павлова, за която от седмица се твърди, че ще поеме поста в МЗ и ще отговаря за лекарствената политика. Тя идва от фирмата за анализи на фармацевтичния пазар IMS Health, а преди това е работила като мениджър в "Софарма". До следващата сряда трябва да е ясно кой ще е новият директор на НЗОК, след като досегашният шеф Жени Начева беше отстранена, а прокуратурата й повдигна обвинения за престъпления по служба. Начева е обвинена, че е платила дейност над лимита на 3 болници. Сега има две нови предложения за шеф на касата, направени от новия здравен министър, които ще бъдат предложени на депутатите. Борисов не уточни кои са новите кандидати, нито потвърди дали сред тях са главният секретар на МЗ Нели Нешева и зам.-директорът на НЗОК Албена Златарева.

Варненската окръжна прокуратура разследва лекарска немарливост за смъртта на 2-годишния Данаил Донев. Детето издъхна в четвъртък в болница "Св. Марина" след неколкодневно повръщане и разкарване по болниците. Обяснението на ръководството на клиниката е, че момчето е имало преплитане на червата вследствие на рядката вродена аномалия, открита по време на операцията.

Близките пък твърдят, че са завели момчето в спешния детски кабинет на "Св. Марина" в понеделник следобед. Болницата се води за най-престижната във Варна. Там то не било прегледано, а директно било препратено към друга болница - "Св. Ана". Сестрата обяснила, че при тях няма места, а и без това дежурният лекар вечерта поемал смяна в "Св. Ана". От "Св. Марина" пък твърдят, че детето било в задоволително общо състояние.

Малко след полунощ срещу вторник родителите завели детето в "Св. Ана". Оттам обаче е върнато за хоспитализация в "Св. Марина", където е по-добрата техника. Във вторник преди обяд му направили изследвания, а след това е оперирано. В четвъртък сутринта обаче умира най-вероятно след септичен шок.

Роднините се оплакаха, че след операцията момчето е било настанено в общо отделение. От "Св. Марина" отрекоха и обясниха, че детето е било стриктно следено в интензивно отделение. Шефката на "Св. Ана" Лидия Петкова заяви, че при краткия престой там родителите не искали детето да бъде изследвано с апаратура, което бе отречено от близките.


Който не уважава своята история, ще уважава чужди
От социализма вземахме мързела и безотговорността, от капитализма - безкрайната лакомия. И родихме урод, който представяме за демокрация, твърди професор Младен Григоров

Национализмът е лоялност към държавата и към народа, от който произхождаш

Смятам, че на – лошият български израз е „Карай да върви”.”
Проф. Младен Григоров е доктор на медицинските науки с над 200 научни публикации.Трето поколение лекар. Кариерата си започва като военен лекар, после е ръководил кардиологията на Военна болница, а от 1988 до 1992 г. е бил директор на Правителствена болница. Сега е началник на кардиологичната клиника във Втора градска болница и изпълнителен директор на 4 частни болници на Българския кардиологичен институт в Плевен, Велико Търново, Ямбол и Варна. Негови са инициативите за издигане на паметник на загиналите воини в Сръбско-българската война край Сливница, барелеф на Патриарх Евтимий в Бачковския манастир, на цар Симеон край Ахелой и на саркофаг, който да побере костите, открити в църквата "Св. Петър и Павел" във Велико Търново.
Григор Николов

- Защо ви наричат "най-добрия лекар между историците и най-добрия историк между лекарите"?

- Ами може би защото в съсловието - за добро или за лошо, една голяма част от колегите имат хоби към историята. А втората причина е, че аз много отдавна се занимавам с история заради своите корени и заради възпитанието, което съм получил. Затова претендирам, че съм добре запознат с много от фактологията от българската история.

- Какъв беше личният ви мотив за това?

- О, това беше един спомен, който за дълго време бях изгубил. Моята прабаба, която е от Ловеч, ми беше казвала, че в нашия род има един много именит възрожденец, неин брат. Но тя почина, когато бях много малък, и тези думи се бяха изличили в паметта ми. След години се позвъни на входната врата вкъщи, беше дошъл един непознат, който каза: "Аз съм ваш роднина, името ми е инженер Драсов от Варна." Извади голямо родословно дърво и посочи: "Ето, вие сте тук, вашият брат е тук." И действително всичко съвпадаше. Оказа се, че Иван Драсов, приятелят на Левски и Ботев, участник в българския революционен комитет, първият или вторият кмет на Варна, е брат на моята прабаба. Това, естествено, предизвика гордост в мене.

- Припомняте думите на вашия баща, който на колебанията между археологията и медицината ви е казал да не се занимавате с неща, които са безвъзвратно отминали.

- За да те развълнува миналото, трябва да го усетиш. Мнозина, като видят един стар камък с надпис, си мислят: "Ами камък. Умрял отдавна. Какво толкова!" Там е работата, че не е умрял. Просто трябва да усетиш в камъка живота, който е преминал, стъпките на тези, които са били преди тебе. Бях в Рим на Виа Апия и целият съм настръхвал, че точно по тези камъни са минали робите на нашия предшественик Спартак и са разпънати на кръст по пътя. Когато пипнеш едно дърво като това в село Гранит, Чирпанско, което е на 1650 години... Но днес е останал само един жив клон. Занемарено е в последните 20 години, както много неща у нас. Тогава пък усещаш, че нещо се влива в тебе, защото то е живо. И в този момент се замисляш колко стотици хиляди ръце са го пипнали, защото кой ли не е минал по нашите земи. Когато е дошъл хан Аспарух, това дърво е било на 300 години.

- След изминалите години давате ли си сметка кой спечели и кой загуби - медицината или археологията?

- Опитвам се да ги съчетавам. Не мога да си се представя като професионален археолог. Нищо чудно да се бях издънил. Мисля обаче, че в медицината нещата се получиха. И това особено ме радва, смятам го за патриотизъм. Ако щете, го считайте за национализъм, в смисъла на великите френски мислители, че национализмът е лоялност към държавата и към народа, от който произхождаш. Като лекар се гордея, че съм 100 процента рожба на българската медицинска школа. Никога не съм се хвалил с някакви особени специализации в чужбина, макар че съм ходил много пъти - и съм изцяло продукт на българската медицинска школа.

- Боли ли го сърцето българина днес за нещо?

- О, сърцето наистина е свързано с емоциите. Смятам, че най-лошият български израз е "Карай да върви", който показва пълно равнодушие. Сега се връщам от Сингапур. Преди 40 години тази страна е била едно блато. Там живеят два етноса - китайци и малайзийци. Нито едните, нито другите могат да се похвалят с особено трудолюбие, камо ли чистота. Но тази държава без никакви полезни изкопаеми, без газ и нефт е най-чистата в света и има невероятен стандарт. Това е постигнато с труд. А българското трудолюбие се срина след двете национални катастрофи и годините след тях и това за съжаление остави тежки последици в българската душа, които ги има и понастоящем. От социализма вземахме мързела и безотговорността, от капитализма - безкрайната лакомия, за която самите американци казаха, че е докарала световната криза. И от съчетанието на тия двете ние родихме един урод, който представяме за демокрация.

- А след уважението към труда не загубихме ли уважението към миналото?

- Ако трябва да го кажа с едно изречение, историята е необходима, за да ни пази. Има една римска поговорка, която казва: "Който вижда назад, той вижда по-добре и напред". Който не уважава собствената си история и собствения си народ, той ще уважава други. И за съжаление точно това у нас напоследък се развива с бесни темпове. Непрекъснато изпадам в сериозни спорове с хора, които познавам много отдавна и които непрекъснато казват, че ние сме лошо генетично скроени, ние не сме случили на народ, като че ли те не са част от тоя народ. На всичкото отгоре и политиците си позволяват да говорят така, а това е най-лесното измиване на ръце - все народът крив. Ами като ти е крив тоя народ, що искаш да го ръководиш? Иди при други народи, дето не са криви. А ние сме с много добри генетични качества. Факт е, че 80 на сто от българите се реализират добре в чужбина - значи не умеем на собствена почва да създаваме това, което трябва да създадем. И това става сериозен морален проблем. Непрекъснатото хвалене: "Ето виж в еди коя си държава какво е, а у нас как е". Разбира се, не трябва да хвалим нашето, като е лошо. Ама дайте да запретнем ръкави и да го направим както е по света, а не да плюем собствената си държава и собствения си народ, което между другото е адски удобно за управниците. Този същият наш народ е имал империя, граничеща с тази на Карл Велики и Харун ал Рашид, той отвори очите на "вси славяни" за културата, той тръгна с черешови топове да сваля една империя и т.н., и т.н. Както казва самият Алеко Константинов, "когато говориш за народа, стани прав и си свали шапката!".

- Докъде стигна идеята ви за саркофаг на избитите боляри в Търново след падането на България под турско робство? Доскоро се твърдеше, че няма да се реализира.

- О-о-о, открихме го преди месец. Тържествено пренесохме костите, положихме ги в скъпоструващ саркофаг.

- Какво ви струваше това като нерви?

- Честно казано, най-много нерви имах при поставяне на плочата на патриарх Евтимий в Бачковския манастир, и то със Светия синод. Твърдяха, че не било правоверно, не било доказано, че гробът му е там, било католическо, защото барелефът се издава малко. Имаше идеи да го свалят, но, слава богу, не го направиха. Не съм ходил няколко месеца, но се поддържа добре. По-малко неприятности имах с паметника на българските офицери и войници в Сливница по време на Сръбско-българската война, защото на мястото на сражението нямаше нищо. Общо взето, имаше разбиране. Казвам, общо взето, защото след поставяне на паметника никой не се грижи за него.

- Не е ли това работа на държавата в лицето на министерството на културата?