24 Часа 4 стр. Плевнелиев отваря вратите на „Дондуков” 2 за народа

За първи път обикновените хора ще могат да влязат и да разгледат подробно сградата на президентството. Това ще стане в събота и по този начин президентът Росен Плевнелиев ще отбележи първите си сто дни на поста. Той лично ще посрещне на входа първия посетител. Народът ще може да разгледа и кабинетите на президента и на вицепрезидента, Гербовата зала, зелената и червената зала, залата, в която държавният глава посреща гостите си и заседава с КСНС, както и работните помещения на администрацията. Пред Гербовата зала ще бъде подредена експозиция от бойните знамена на България, взети назаем от военно историческия музей. В самата зала ще има експозиция от ордените, които държавният глава връчва.

Георги Първанов също пусна народа в сградата, но само на първия етаж за изложбата „По стъпките на историята".

Вчера под ръководството на президента Плевнелиев се проведе и първото заседание на Съвета за икономическо развитие и социални политики на тема „Конкурентоспособност и инвестиционни приоритети". Президентът определи децентрализацията на администрацията като положителен процес.

Социалистите са поставени пред труден избор - кого да изберат за лидер: Сергей Станишев или Георги Първанов? И ако решат да подходят прагматично, а не емоционално към него, ще им е доста трудно - двамата не са се изправяли в пряк двубой на идеи, а предпочитат да разменят реплики задочно при обиколките си из страната. Дори на директно зададен въпрос: Знаете ли позицията на опонента си, искаме да сравним платформите ви?, конкретен отговор не се дава. Едно от обясненията за подобно поведение е, че съществена разлика в платформите на двамата кандидати за лидер няма. И то е вярно, що се отнася до икономическите им виждания за развитието на страната. Различията стават очевидни, когато се погледнат международните позиции и идеите им за партийното развитие на БСП.

Интересното е, че в основата на сегашните им икономически виждания е отрицание на основните неща, които двамата въведоха, докато управляваха държавата. Например - плоския данък. На пленума на БСП преди два месеца се заговори за първи път официално за преосмислянето на този налог, както и за въвеждане на данък богатство. Това дори е записано в управленския проект на левицата, одобрен от Националния съвет под ръководството на Станишев. На същата позиция е застанал Първанов, даже и по-рано - той заговаря за отмяната на данъка още от 2009 г. А по-късно допълва: "Богатите да поемат своя дял от данъците, особено в условията на криза". В четвъртия годишен президентски доклад от септември 2009 г., изготвен от икономисти и сериозно критикуващ кабинета "Станишев", е записана следната скала на данъчно облагане: забележителен необлагаем минимум от 1000 лв., 10% данък за доходи от 1000 до 3000 лв., 20% - за тези, които получават над 3000 лв. В БСП не са уточнили конкретна скала, но една от идеите, представена от бившия икономически министър Петър Димитров, изглежда така: не се облагат само минималните доходи, на най-заможните българи се удържа 20-30% данък, а на останалите - 10%.

Ситуацията става още по-шизофренична, след като на фона на тези намерения и Първанов, и Станишев уверяват, че всъщност не трябва да има никакво увеличаване на данъците. Още през 2009 г. доскорошният президент твърди, че "в условията на българската криза задачата на деня трябва да бъде насочена към подобряване събираемостта на данъците, а не към тяхната промяна". Същата позиция изразяват и от БСП, макар че миналата година покрай приемането на бюджета заговориха за увеличаване на вноските за пенсия и здраве. Няма съществени разлики и във вижданията на Първанов и Станишев, че е необходима повече държава в икономиката

БСП го записа в управленската си програма, а през април 2011 г. Първанов също зове: "Държавата да се намеси в икономиката. Държавата трябва да има регулираща роля в икономическите механизми и Западът ни го показа. Смятам, че кризата няма да се реши само с административни средства". Тогава той го казва все пак в контекста на това държавата да изплати задълженията си към бизнеса, за което също непрекъснато говорят и от "Позитано" 20.

Съвпадат вижданията им и за това, че трябва да има повече държава и в здравеопазването. В централата на БСП в момента се разработва проект по темата, който предвижда болниците вече да не са търговски дружества, а държавата да има по-съществена роля. В позицията си, публикувана на неговия сайт, Първанов пише: "Държавата трябва да се превърне в реална опора и гаранция за ефективното и пълноценно функциониране на здравната система". Не уточнява дали болниците да са търговски дружества и занапред, но пък смята, че във всяка от сегашните области трябва да има една държавна болница, която да е съобразена с конкретните условия и реалности в района. И двамата говорят за увеличаване на дела от БВП за двата сектора, за иновациите, за реформи. "Заделеното в България за наука и образование е убийствено малко. Българската икономика не е наукоемка", смята Първанов. Според него през последните 20 години не са създадени достатъчно стимули бизнесът да инвестира в наука. От БСП също пишат, че трябва да се увеличат разходите за наука от БВП, както и да се стимулират иновациите. Говорят и за подкрепа за новите технологии в индустрията.

Съвпадение се наблюдава и по други въпроси като ускоряване на големите инфраструктурни проекти, увеличаване на доходите - пенсиите, заплатите и социалните помощи, както и в отношението към малкия и средния бизнес. В областта на енергетиката, която Първанов рекламира като един от най-големите си успехи, макар да не е много ясно какви са му заслугите, също не се откриват отлики. От проектите от т.нар. Голям шлем остана само "Южен поток", след като наскоро кабинетът отказа и строителството на АЕЦ "Белене" след излизане от петролопровода "Бургас-Александруполис". И Станишев, и Първанов обявиха, че ако БСП се върне на власт, ще рестартират проекта за втора атомна централа, и двамата харесаха и идеята за референдум по темата, която стана и пореден мотив за вот на недоверие към кабинета, който обаче се провали. Единомислие показаха и по темата за проучванията и евентуалния добив на шистов газ в България, като се обявиха "против".

С приликите дотук.

По-сериозни отлики могат да се открият във вижданията им за партията - като например за това дали председателят да се избира пряко от социалистите (както предлага Първанов, а Станишев смята за неуместно), и по коалиционната политика. Сегашният председател вече обяви, че след конгреса ще се ревизира партньорството от формата "Коалиция за България", докато Първанов не крие амбициите си да го разшири до нещо като български вариант на ПАСОК. В това число са и намеците на Станишев, че опонентът му работи за коалиция с ГЕРБ, което пък Първанов яростно отрече, поиска доказателства и извинение.

Тези чисто партийни позиции обаче надали биха били решаващи при избора за редовия социалист, макар в соцсредите да не могат да простят на Първанов неговия неуспешен опит за еманципация от партията, поетично озаглавен АБВ. Според повечето активисти това беше не само пътят на Първанов да подготви почвата за българския ПАСОК, но и да конкурира БСП и дори да направи нова лява партия, въпреки че претенциите на автора уж не бяха такива.

Може би най-същественото различие между двамата обаче е как гледат на всеки от тях извън България. За два мандата Първанов не успя да се пребори за симпатиите на западните партньори и на САЩ, а Станишев стана първият голям шеф, макар и и.д., на европейско ниво - оглави Партията на европейските социалисти. Косвено за липсата на интерес към Първанов говори и статистиката на официалните му визити зад граница, които за последните две години от втория му мандат намаляват драстично и през 2011-а са в едва четири държави. Широко рекламираните от него връзки с Русия са доста съмнителна автореклама. Русия очевидно преследва икономическите си интереси и е готова да работи с всеки, който е на власт.

В графата на различията може да причислим и бизнес връзките им.

Първанов се свързва с най-разнообразни олигархични кръгове и има, меко казано, опасни връзки. Например - с разследвания за злоупотреби по САПАРД и по други обвинения бизнесмен Людмил Стойков, който е спонсор на предизборната му кампания. Или доста дразнещото му и скъпо ловно хоби, при което го придружават видни петролни босове. За разлика от него Станишев няма толкова ярки връзки с олигарси, а по-скоро оставя отделните икономически лобита в БСП да си поделят и защитават завоюваните територии. Което му донесе доста главоболия като премиер - за да не наруши баланса, той на няколко пъти забавяше отстраняването на компрометирани шефове на агенции и обираше негативите. И още една малка отлика - за разлика от бившия президент, за Станишев няма данни да разполага със собствен псевдоним в архивите на бившите тайни служби. За социалистите остават и други аргументи - първият е кой има по-голям шанс да спечели, другият - стари познанства, шансове за кариерно израстване, във и извън партията. Това е и още едно обяснение за все по-засилващите призиви да си ходят и двамата. Преди време социалисти от Перник сравниха избора, пред който са изправени, с историята за магаре, което умряло от глад, докато трябвало да избира между две еднакви купи сено. Колкото повече наближава заветният конгрес, толкова по-мършаво става това магаре, и дори да не загине от недохранване, ще бъде толкова слабо, че до парламентарните избори не е сигурно дали ще е в кондиция дори и за достойна загуба. Дали те ще се окажат лоши пророци зависи от това как ще реагира загубилият вота на конгреса. Ако той продължи да атакува опонента си, БСП ще продължи да хаби сили във вътрешнопартийни разправии и без бой ще подари следващите избори на ГЕРБ. Справка - възходът и падението на СДС.

***

На отчетно-изборна конференция в Смолян миналата събота лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че започват национална подписка за свикване на референдум за изграждане на ядрената централа АЕЦ „Белене". Той изрази гордост от факта, че ще може да постави подписа си именно в Смолян. Освен това поясни, че гражданите имат шанс да изкажат своето мнение за първи път от 22 години насам. Направи и прогноза, че до три месеца могат да се съберат над 500 000 подписа, за да принудят управляващите от ГЕРБ да се вслушат в мнението на хората. Веднага ще отбележим, че това е кьорфишек, предназначен единствено за вътрешнопартийна консумация. Конгресът, който трябва да избере нов лидер на БСП, е след по-малко от три седмици. И напрежението нараства с всеки изминал миг, а битката между него и бившия президент Георги Първанов става все по-ожесточена.

Според социологичните проучвания, както и от резултатите от номинациите бившият премиер би трябвало да спечели битката. Той има и два бонуса - не е свързан с бившата ДС, (както Първанов, който се оказа с две имена) и е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Но както се казва, страх лозе пази. Нито един от двамата няма да е спокоен, преди да е видял крайния резултат. Затова и двамата се цакат освен с апаратни хватки, и с популистки номера. Такъв беше провалилият се вот на недоверие към управляващите, сега темата трябва да бъде продължена с подписка за референдум. Тя е не по-малко проблематична за осъществяване, но резултатът ще се види най-рано след три месеца, когато БСП ще има вече лидер, а и Станишев може окончателно да бъде избран за председател на партията на евросоциалистите.

Всъщност димката около ядрената централа се поддържа от лидера на БСП само от кумова срама. Видя се, че той е имал възможност да ускори процедурите около строителството и по време на своето премиерстване, но не го е направил. Бившият президент дори го обвини за това му бездействие. За Станишев обаче „ядрената дъвка" е много удобна, защото основната вина за всичко се носи от Първанов, който истински се изложи с провала на преждевременно обявения от него „голям шлем".

Тук няма да се спираме на това, което би изскочило от новото ро-вичкане на прокурори в гьола на „Белене". Факт е, че е имало достатъчно време проектът да бъде преструктуриран, но по причини, които тепърва се очаква да станат известни, той е бил забавен. И днес топката е най-вече в двора на човека с харамийския псевдоним. Той обаче вместо да си трае, се опита доста неуместно да спечели точки за своята кампания за лидер на соцпарти-ята. Почти бяхме забравили за ония мрачни години, когато предвождаше в Кърджали националистически митинги на ОКЗНИ. Тогава ми-тингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. Дори през 1990 г. беше и техен кандидат за народен представител., но бе избран чак през 1994 г., когато листата на ОКЗНИ и БСП е обща. По този повод си припомнихме и писмото, което написа в подкрепа на Слободан Ми-лошевич и как дейно участваше в антинатовските митинги в края на деветдесетте години на миналия век. Сега същите хватки Първанов приложи преди седмица в Плевен, където оглави протест в защита на АЕЦ „Белене". Там той отправи поредното предизвикателство към Станишев, като обяви пред протестиращите, че е сложил подписа си под започналата подписка с искане за референдум за АЕЦ „Белене". И гръмко каза, че само за няколко седмици ще се съберат 1 милион подписа. Така че съвсем обяснима е реакцията на Станишев. Ще оставим настрана евентуалния спор, който би възникнал за първенството на подписа и коя от двете подписки - започналата в Плевен или тази в Смолян, са автентични. Но няма как да пропуснем казаното онзи ден от социалиста и депутат Михаил Миков по TV7, че Първанов е можело да избере друг път на участие в партийния живот и че е трябвало да оцени подкрепата, която е получавал от социалистите по време на двата президентски мандата. Особено интересен бе намекът, че най-вероятно Първанов не е взел сам решението да се кандидатира за лидер. Това всъщност е публично признание за все още съществуващата задкулисна власт, опитваща се да си върне статуквото на криминалния преход. Потвърждава го и начинът, по който действа първият български президент, разкрит като агент на бившите тайни служби. Само че това едва ли ще му даде успех в състезанието за лидерския пост. Лошата новина за Станишев е, че той трябва засега да се юди по свирката на Първанов - да организира и участва в безсмислени мероприятия като въпросната подписка. Защото отсега е ясно, че 68% от българите не искат ядрени централи. Изолирането на БСП в парламента също не вещае нищо добро за тях. Но, от друга страна, крайно време беше бившата комунистическа партия да заеме полагащото й се място на малка партия, бореща се за оцеляването, както стана със СДС.

По този повод само мимолетно ще отбележим, че конгрес предстои и на сините. Там също има неяснота както за това дали Мартин Димитров ще запази поста си, а така и дали ще я има Синята коалиция. Лидерът на ДСБ Иван Костов вече заяви, че до 15 май ще има споразумение. Мартин не само си мълчи по този въпрос, но и не казва какво смята да прави, ако сините на 18 май решат повече да не играят с разпадащата се ДСБ. Това, с което лидерът на СДС иска да спечели бонификация е едно закъсняло намерение да се предложи на ГЕРБ лустрацио-нен закон срещу бившите агенти на ДС. Според него сътрудниците на репресивния апарат на комунистическия режим няма да могат за срок от 5 години да заемат ръководни постове в държавната и общинската администрация. Проектотексто-вете ще важат още за ВСС, военното министерство, МВР, съвременните служби за разузнаване, БНБ, институцията на Омбудсмана, ръководните органи на НЕК, БЕХ. Ограничения ще има и за заемането на постове и в ръководствата на всички предприятия с преобладаваща държавна собственост. За целта сините започват и консултации с останалите политически сили в парламента за промяна на конституцията в тази посока. Абсолютно популистки ход, който единствено цели да заздрави сред хард седеса-рите олевялото поведение на синия лидер. През последната година той заедно с Командира игра с червените в един отбор срещу управляващите. Ако намеренията на сините да прокарат такъв закон бяха истински, те можеха да проведат консултациите, преди да афишират проекта си. И чак след като получат подкрепата най-малкото на управляващата партия, трябваше да пристъпят към реализирането на лустрационния закон. Сега обаче има опасност тази синя пушилка да отвее лидера Димитров. Той най-вероятно се е договорил с Костов за Синята коалиция и сега разиграва познатия цирк от предишните избори, когато постави сините пред свършен факт. Командира не крие, че Мартин му е в кърпа вързан. Но това е само привидно. И двамата знаят, че може да си отидат от политиката - Мартин да бъде свален от поста, а Костов да бъде изоставен от всички и на практика да остане лидер сам на себе си.

„Светът е малък” бе написал неповторимият Иван Радоев

Два дни преди да излязат „умопомрачаващите” „разкрития” на доцент доктора Николай Слатински, случайно станах свидетел на нещо твърде любопитно: Слатински разговаряше в един голям столичен хотел с дама! Загледах се, защото ми стана интересно, коя ще е тази жена, да седне да си губи времето с не толкова изумително привлекателния като мъж Слатински, и какво видях? Дамата беше Моника Янова, изгората на Сергей Станишев! Почти бях забравила тази картинка, докато не чух в прегледа на печата за някакви словоизлияния на същия този доцент доктор Слатински по адрес на бившия държавен глава... Влязох в интернет и се зачетох: таткото на три деца, перничанчето и радикалдемократично партийче Николай Слатински, бивш секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов бе заличил белите петна от паметта си и бе прозрял колко лош човек го е взел на работа! След години Слатински бе получил „смелост” да говори против Първанов! И тази „смелост” имаше име: Моника Янова и парите й! Поредният кошаревски разказвач за бившия държавен глава – след ударилия на камък Николай Марков и категоричния му провал, Слатински бе поел щафетата да мята кал в знак на благодарност срещу своя бивш работодател! Няма ненаказано добро е рекъл народният мъдрец и тук това приляга много. Със завършената математика и работа като програмист в Радомир, със скучните, пълни с клишета речи от партийни сборища на радикалдемократите, със специализацията в Гармиш Партенкирхен и стипендиантството от НАТО така и можеше да си останеш скромно платен преподавател, ако не бяха те взели в президентската администрация в 2001 година, като секретар по националната сигурност на президента. Но птичето кацна и на твоето рамо, Слатински, и това назначение ти позволи да заработиш цял мандат пишейки предимно поздравителни адреси и паметни записки и нищо конкретно като предложения по така наречената национална сигурност! Чула-недочула почти снахата на Димитър Станишев, Моника Янова вероятно ти подари и версия за ловна дружинка. По историите за ловната дружинка на Тодор Живков, за която синът на чавдареца Димитър Станишев няма как да не е поназнайвал. Историята с ловната дружинка се върза чудесно със сценария от приказките на Яне Янев за някакви купени пушки на Първанов с пари на Националната разузнавателна служба!

Само че един от шефовете й, Бриго Аспарухов взе, че срина тази версия като даде интервю, в Нова телевизия, в което чухме следното:

„Водещ: Допускате ли, че е възможно с неговата благословия, или благодарение на негова инициатива да са правени финансови злоупотреби в Националната разузнавателна служба? Да са купувани пушки, например, за ловната страст на президента?

Бриго Аспарухов: Това не вярвам. Сигурен съм, че не е вярно. Що се касае до първата част на въпроса ви, във всяка институция, в която има бюджет е възможно да се направи това, ако не си добросъвестен.

Водещ: Какъв е бюджетът на Националната разузнавателна служба?

Бриго Аспарухов: Не мога да го съобщя, тайна е, бюджетът е тайна. Въпреки, че когато се приема бюджетът на страната се съобщава, но е тайна... Не мога да ви кажа, а и не го знам сега колко точно е, но в рамките на прилична сума е.

Водещ: Каква част от този бюджет, който казвате, че е прилична сума, отива за тайни разходи? Например - за агентура, за плащане например на различни информатори...?

Бриго Аспарухов: Давам ви пример, за да се разбере от всички: Един кораб излиза в океана на риболов, разходи има в пълен обем, пуска мрежите - не хваща нищо, а е изразходвал парите. Втори вариант - пуска мрежите и хваща много. Парите пак са същите, но след това идва друго. Трябва да обработиш рибата, тоест, трябва да обучиш източника, трябва да изразходваш много пари за обработката му, за да го накараш и да го преведеш в състояние да бъде полезен в разузнаването. Така че, тази материя е много променлива.

Водещ: И в единия и в другия случай, независимо дали корабът е хванал риба, харчиш пари и тези пари трябва да ги отчетеш, нали така? НРС отчита ли се пред Сметната палата, както всички други институции в България?

Бриго Аспарухов: НРС, като бюджетно ведомство, в Закона за отбраната и въоръжените сили, сега е там, се контролира от специална дирекция в Министерство на финансите. Тоест, държавата има пряк поглед върху изразходването на бюджета...”

„...1993 година предложих първия проект за закон за разузнаването. Дойде представител на голяма специална служба, специалист в тази област, в правната материя, не беше приет. 2001 година като депутат, внесох в парламента първия проект за разузнаването, не беше приет, единодушно беше отхвърлен...”

Парламентът е отхвърлил проект на Бриго Аспарухов за разузнаването – парламентът с мнозинство на НДСВ.

Не държавният глава Георги Първанов, а парламентът – обясни Аспарухов. И то във години, когато Главен секретар на МВР бе не друг, а Бойко Борисов!

За какво е вземал месечна заплата с години Николай Слатински докато е работил в президентския екип – да е чул някой той да е настоял да се разгледа този проект на Аспарухов от депутатите? Никой нищо не е чул.

Няма и да го намерите в архивите – Слатински е получавал работа, за да пише някакви си текстове – работа, която всеки що годе интелигентен журналист би могъл да свърши!

Т. е. Слатински е получавал месечното си възнаграждение като един вид благотворителност – хора от екипа на Първанов от първия му мандат поясниха, че бившият държавен глава пази документите, които е писал Слатински и винаги може да ги публикува, и така ще се види, че Слатински е сътворил срещу заплатата си едно Нищо!

Дали си дава сметка за това Слатински като пада толкова ниско да се включва в хора на клеветниците на своя бивш работодател?

Правомощията на президента - сред тях няма законодателна инициатива

Чл. 98.

Президентът на републиката:

2. отправя обръщения към народа и Народното събрание.

3. сключва международни договори в случаите, определени със закон;

4. обнародва законите;

5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет;

6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;

7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;

8. награждава с ордени и медали;

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;

10. предоставя убежище;

11. упражнява право на помилване;

12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

13. наименува обекти с национално значение и населени места;

14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.

Президентът Георги Първанов /2001-2011/Президентът няма законодателна инициатива, той не може да налага на парламента какво да върши – това всички, които си позволиха да сипят обвинения срещу Първанов прекрасно знаят, но обикновеният гражданин не знае... И точно това се използва умело, за да се изфабрикува вина на Първанов, че нищо не е направил за НРС и НСО!

Тук бих запитала бившият секретар по националната сигурност Николай Слатински какво направи по въпроса, докато служеше при Георги Първанов? Излезе с конкретно предложение ли за създаване на Закони за НРС и НСО, или?

2001 година. Главен секретар на МВР е днешният премиер Бойко Борисов, същият който след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, 11 години по-късно заяви, че е „...недопустимо е след 22 години да няма закон за службите”, е "пропуснал" да изиска от депутатите на НДСВ за разгледат проектозакона на Аспарухов за НРС!

За настоящия президент Росен Плевнелиев да се изказва популярно и неподготвен е нормална практика, както се приема за нормално той да го играе ту министър от кабинета си на държавен глава, ту да се връща към битността си на президент. И той да изрече, че „досега КСНС е работил без правила за работата на съвета и отбеляза, че това е законово задължение на президентската институция” е разбираемо, но за Борисов – не върви! Още повече, че е бил част от „миманса” на така наречения цар Симеон Борисов!

Ето още едно твърдение на Цветан Цветанов по повод твърденията за злоупотреби с милиони от НРС, което показва за пореден път колко е бос вътрешният министър откъм познание на Конституцията:

„Защото лоши или добри, парламентарният контрол е изключително важен, защото винаги може да бъдат установени злоупотреби или слабости, които, разбира се, със законодателя могат да бъдат коригирани. Така че при положение, че не е имало абсолютно никакъв парламентарен контрол, сами разбирате, че това дава възможност отново за самозабравяне. А ние го видяхме през целия този мандат на Георги Първанов и неговото високомерие, което той демонстрира с начина, по който се отнасяше и към подобни служби като НРС и НСО.

„Не е имало абсолютно никакъв парламентарен контрол...ние го видяхме през целия този мандат на Георги Първанов...”

Да не би Цветанов да смята, че парламентарният контрол се направлява и влияе от президента? Или свързва административно президента с парламента, та да сътворява толкова безумни изречения?

Цветанов не уточнява дали през първия мандат на Георги Първанов не е видял парламентарен контрол, докато настоящият му шеф Борисов бе Главен секретар на МВР, или говори за втория мандат на Първанов – когато управляваше Тройната коалиция, начело със Станишев.

Важното бе, че Станишев удобно замълча на заседанието на КСНС от 14 април т. г., по вината, вменена на бившия президент - да няма парламентарен контрол над НРС и НСО, докато бе премиер на страната!

Все пак с мълчаливото съгласие на ГЕРБ той ще бъде коронясан за лидер на БСП, като най-удобен политически партньор!

Но да се върнем към политическия „смелчага” Слатински...

2012 година, поне пет години след като спря да работи за Първанов, той мълча за това, което днес „си спомни”. И защо си го „спомни” точно сега – защото Георги Първанов е единствената смислена алтернатива на ГЕРБ, а това изважда Станишев зад тъчлинията. По тази причина и Моника е поела битката в свои ръце – за да замине и поживее в Брюксел например...

Нищо не е толкова просто

„Не разбирам защо ти, безпартийната, си се захванала да защитаваш тоя” /имаше в предвид Първанов – бел. Л. М./ – попита един, също работил по PR-кампанията на бившия държавен глава и даже празнува за избирането му. Той бе работил за „тоя”!?!

„Не разбираш ли, че има условие – Станишев да бъде избран за лидер, за да може да бъде избран за постоянно за лидер на Партията на европейските социалисти – продължи бившият PR и ми обясни по телефона следноо: Без да е лидер, Станишев не може да оглави ПЕС!”

Същото безумие тресе и доктора доцент, стипендиант на НАТО, Слатински:

„Георги Първанов е главната преграда да не се приемат закони, въпреки че това беше наложително, защото знаеше, че отвори ли се място за нови наредби – службите ще се изнижат от него през вратата"...

Разбирам един Цветан Цветанов да изрече подобно твърдение, но да го каже някакъв накичил се с титли радикалдемократ и бивш депутат – това ми идва в повече!

Ловна дружинка на бившия президент решавала важни държавни проблеми, твърди доктора доцент Слатински.

А бил ли е Слатински в тази ловна дружинка, чул ли е това, което твърди, или го преразказва от съшития с бели конци сценарий на изгората на Станишев – Моника?

Не му отива нито на титлите, нито на скромните резултати, които е постигнал като секретар по националната сигурност при президента да говори подобни неща!

Една истина казва накрая на интервюто си Слатински: „...не съм останал и през втория му мандат - всеки има предел на търпимост."

Вярно е това, но предела на търпимост на Първанов се е изчерпал. Той е търпял Слатински цял мандат с паметните му записки, поздравителни адреси и писания постфактум - затова Слатински не е назначен при втория мандат на държавния глава.

Днес става ясно, че президентът е постъпил правилно, но е закъснял. Той е търпял доцента доктор и стипендиант на НАТО и не го е освободил, за да запази достойнството му. Оказва се, че за това изчакване историка Първанов е сгрешил като е държал до себе си един недостоен човек.

„Търсете жената!” - «Cherchez la femme!» казват французите, в случая изразът би следвало да е: търсете Моника!

Утре ще прочетете документално за истините по войната в Ирак и кой как се отнесе към Решението на правителството на Кобургготски за включване на страната ни в тази чужда война.

Защо Слатински обвини бившият президент за виновник в убийството на българските войници в Кербала избирателно и защо пропусна други политици.