24 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Всички язовири в страната стават строежи от първа категория по Закона за устройството на територията (ЗУТ) заради рисковете при експлоатацията им, предвиждат предложенията за промени в закона на регионалното ведомство, съобщи Николай Нанков, зам.-министър, цитиран от БТА. Според него дуализмът в правомощията на държавата и общините по отношение на контрола върху незаконното строителството е неефективна практика. Това е причината да се предлага с изменения в нормативната база строежите от първа, втора и трета категория да бъдат изцяло под контрола на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а останалите (от 4-та до 6-а категория - масови строежи) - към местните власти. Строежи първа категория се приемат от държавна приемателна комисия, т.е. ДНСК ще ги въвежда в експлоатация. Тя ще контролира строително-монтажните и ремонтните дейности по водните съоръжения.

Сред новите изменения е и завишаването на част от санкциите при неспазване на разпоредби на ЗУТ. Предлага се дейността на консултантите в строителството да премине от сегашния лицензионен към регистрационен режим. Предложението е във връзка с въвеждането на изисквания от ресорна евродиректива. Други предложения предвиждат с решение на общинските съвети да се допускат по-големи отклонения от нормативите за застрояване. Досега това ставаше със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлага се също общинските съвети да могат да одобряват подробните устройствени планове за селища с национално значение, което сега също е в правомощията на министъра. В измененията се прецизират отговорностите на всички участници в строително-инвестиционния процес.
Снимка на две колони - Водоемите, които се стопанисват от общините, са най-опасни при обилни валежи и снеготопене.


24.02.2012 г., с. 10
Проекти за 2 милиарда лева за ВиК мрежи чакат оценка в МОСВ
Димчев, форумът на "Класа"

54 проекта за изграждане на ВиК инфраструктура е на­истина мащабно строителство, още повече че стой­ността му от 2 млрд. лв. е осигурена по Оперативна про­грама "Околна среда". Освен че новата инфраструктура ще обслужва над 1,800 млн. Жители, ще бъдат създадени много нови работни места и най-важното - ще бъдат све­дени до минимум загубите на питейна вода.

Всички язовири на територията на страната стават строежи от първа категория по смисъла на Закона за устройството на територията (ЗУТ) заради рисковете при експлоатацията им, предвиждат промените в закона, които предлага регионалното ведомство. Преди около 10 дни бе обявено, че големите язовири, които са от национално значение, ще бъдат под управлението на Министерството на икономиката, а тези, които са за стопански нужди, към земеделското ведомство. Сега пък част от тях ще станат национални обекти под шапката на регионалното ведомство.

Това показва, че водоемите в страната пак ще бъдат под различно ръководство и отговорността също ще бъде споделена. Приравнено с българските стандарти, това означава, че когато дойде време за контрол, всеки ще каже: „Това не е наша отговорност“. Друга възможност за промяна е дългоочакваната водна стратегия. Официалното й представяне беше обявено за средата на януари, но това не се случи. По предварителни данни в нея се предлага водните ресурси и инфраструктура да се управляват от единно звено.

Ако поредните промени в ЗУТ минат, ще бъдат осуетени всички опити за централизирано управление на водоемите.

- Г-н Стефанов, според предварителните данни на БНБ страната ни е привлякла 1,06 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции през цялата 2011 г. За сравнение – през 2010 г. у нас са постъпили инвестиции на стойност 1,78 млрд. евро. Това означава, че има годишен спад от близо 59 на сто. Разочароват ли ви цифрите, или по-скоро сте доволен?

- Данните не са лоши от гледна точка на икономическата ситуация като цяло. Освен това да не забравяме, че цифрите са предварителни, а винаги окончателните са с корекция в посока нагоре. Например за 2010 г. предварителните разчети бяха за около 1,359 млрд. евро. Те бяха коригирани на 1,78 млрд. Така че тези 1,06 млрд. евро за 2011 г. са само с около 15% по-ниски от първоначалните за предходната година. Очаквам, като теглим чертата, цифрата на преките инвестиции да е с около 300-400 млн. повече, ако се запази тенденцията от последните години.

- Статистиката сочи, че секторът на транспорта и съобщенията е бил най-привлекателен за чуждите компании. През миналата година в тази област са били вложени 446,3 млн. евро. На какво се дължи това и можем ли да очакваме тенденцията да се запази и през тази година?

- Основен дял в сектора на транспорта и съобщенията заемат телекомуникациите, т.е. там са инвестициите на мобилните и кабелните оператори, за фиксираната мрежа или на всички фирми, които имат отношение към преноса на данни. Тази година няколко от големите телекоми имаха инвестиционни проекти на стойност над 50 млн. всеки.

- Парите, вложени в недвижими имоти, изпревариха нивото от 2010 г. Постъпленията от инвестиции на чуждестранни лица в недвижимости за периода са 246,1 млн. евро при 225,1 млн. евро за януари–декември 2010 г. Има ли опасност налетите капитали в непроизводствени сектори отново да станат двигател на капиталовите потоци към страната?

- Има два начина да се отчетат инвестициите в недвижимости. Единият е, когато те се разделят на четири големи категории, както прави БНБ: дялов капитал, друг капитал, реинвестирана печалба и недвижимост. Ако така гледаме на потока независимо от сектора, наистина данните сочат 246 млн. евро, което е повече от 2010 г. Но ако се гледат инвестициите по сектори с класификатора на икономическите дейности (КИД), се оказва, че сегментът „Операции с недвижимост“ в края на годината е привлякъл 122 млн. евро, което е голям спад спрямо 2010 г., когато са били 402 млн. евро, или с 280 млн. евро повече. Финансовият поток е насочен към фирмите, които се занимават с проекти на жилищно строителство.

- Като цяло какви са прогнозите ви за инвестициите тази година? От кои външни и вътрешни фактори ще зависят те?

- От една страна, има две основни категории на инвестициите – едните са във финансите, недвижимост и търговия, които биха били големи като размер, но са трудни за прогнозиране, защото зависят основно от финансовата ситуация навън. От друга страна, са инвестициите в промишленост, телекомуникации, услуги като аутсорсинга – те като размер са по-малки, идват от сравнително по устойчиви сектори. Но пък тук ролята на държавата е по-голяма.

За последните две години тези капитали са около 70% от всички постъпили у нас, или около 1 млрд. евро. Предишните години размерът им също е бил около 1,5 млрд. Както доста пъти съм казвал, дори в годините, когато се говореше колко големи са били инвестициите с по 6 млрд. и по 9 млрд. евро на година, всъщност голямата част са били капитали във финансовия сектор и в недвижимости. Докато средствата, налети в заводи, телекомуникации, информационни технологии, са приблизително в един и същ размер. Най-вероятно през 2012 г. тенденцията ще се запази. Оттам нататък финанси, недвижимости и търговия от 2007 г., която е била рекордна по ПЧИ с 9 млрд. - 6,6 млрд. евро са били именно в тези сектори. Такава е била картината и през 2005-2009 г.

Въпреки това, ако глобално обстановката се промени, едно отпушване на капиталовите пазари би довело отново до възможността за повече спекулативни проекти в търговията и недвижимите имоти. Под спекулативни се има предвид такива с по-къс срок на изпълнение и по-висока заложена норма на печалба. Тук трябва да имаме предвид, че под инвестиции във финансите се имат предвид най-вече постъпленията към българските банки от техните чужди банки майки, тези в търговията обхващат парите за закупуване на оборотни средства. Ако банките отпускат повече потребителски кредити, с които се купува техника, в очакване на това големите вериги ще внасят повече отвън – на практика ще имаме повече капитали както в търговията, така и във финансовия сектор. В ситуацията, която наблюдаваме у нас – не се отпускат заеми, първо спаднаха инвестициите във финансите и след това и тези по линия на търговията и недвижимост. Затова и трите сектора са толкова свързани помежду си.

- Но според банките финансирането идва не толкова отвън, колкото от вътрешния ресурс и депозитната маса...

- Да, но преди няколко години не беше така. Според нашите данни за 2011 г. в банковия сектор общите инвестиции са около 180 млн. евро, като през 2007 г. са били почти 1,7 млрд, 2008 г. също са останали над 1 млрд. евро. На практика миналата година парите, които са постъпили в българските трезори от техните майки в чужбина, са една десета от нивото през 2007 г. В това отношение сме се върнали на нива 2002-2004 г. В небанковия сектор ситуацията е още по-драматична – тук влизат предимно фирми, занимаващи се с лизинг на коли, на техника. Те през 2007-2008 г. също са получили около 1 млрд. евро отвън, което статистиката на БНБ е отчела като ПЧИ в сектор финанси. А последните три години потоците са отрицателни. 2011 г. е била малко по-добра от 2010 г., когато тези фирми са върнали около 400 млн. А година по-късно върнатите пари към собственици в чужбина са 200 млн. Евро.

- Приключи ли процесът по изплащане на вътрешни задължения и дългове от български компании към техните майки в чужбина?

- Това е един постоянен процес. В интерес на истината тенденцията по връщане на взети кредити от дружествата навън се забави в последните месеци. Но все пак 2011 г. е първата година от 2000 г. насам, когато върнатите вътрешнофирмени заеми към дружествата в чужбина изпревариха взетите със 110 млн. евро. За миналата година сумата на получените вътрешнофирмени кредити е 3,160 млрд. евро, а изплатените са за 3,270 млрд. евро. През 2006 г. разликата е била 2 млрд. евро в полза на средствата от чужбина. За мен лично това е добър знак, защото показва, че фирмите у нас са си стъпили на краката и са в ситуация да връщат тези пари, без това да се отразява на бизнеса им. За статистиката това е зле, защото изглежда като намалели инвестиции. Но е по-важно да се гледа какво седи зад цифрите, а не само дали крайният резултат е с плюс или с минус отпред.

- Докъде стигнаха промените, за които настоявате по Закона за насърчаване на инвестициите? Икономисти и представители на бизнеса останаха скептични към предложенията, тъй като те ще създадат нелоялна конкуренция, ще отблъснат инвеститори, които идват от сектори извън списъка на приоритетните. Вашият коментар?

- От една страна, съм съгласен, че трябва да избягваме противопоставянето на икономическите сектори един спрямо друг. Но каквито и мерки да се предложат, винаги някой ще се почувства ощетен. Факт е, че държавите около нас имат и използват много активно своите мерки, за да привличат инвеститори. Затова настоявам страната ни също да предприеме инициативи, с които да сме по-конкурентни на съседните ни държави. Голямата промяна е, че искаме да въведем насърчителни мерки на база създадените работни места. Преките ни конкуренти вече ги имат.

Но все пак законът за инвестициите няма как да реши проблемите на съдебната система, на пазара на труда или като цяло на бизнес средата. Срокът за вкарване на законодателните промени е средата на годината, но смятам, че това ще стане и по-рано. А и като изпълнителна агенция БАИ няма отношение към законотворческата дейност, но работим с колегите от икономическото министерство в екип.

- Кои страни в региона са ни основни конкуренти и от кои страни има излизане на инвеститори, които евентуално да привлечем?

- Нормално е основните конкуренти да са държавите в региона - Румъния, Турция, Сърбия, Чехия, Словакия, като цяло Централна и Източна Европа, но много зависи и от сектора. В аутсорсинга и услугите, където в последните години има най-голям ръст на инвестиционния интерес, си съперничим с Румъния и Сърбия, доколкото разходите за труд в Полша и Чехия са доста по-високи. В Сърбия например има фиксирана субсидия, която се дава от държавата за всяко разкрито работно място. В сферата на промишлеността понякога конкурентите ни са Чехия и Полша – нашият плюс е, че имаме ниски цени за бизнес не само като заплати, а и земя, данъци, електричество. Минусът е, че географски сме по-далеч от пазарите в Западна Европа.

- През миналата година възможностите за инвестиции в България бяха представени в САЩ. Тази година на какво ще акцентирате?

- Планираме да организираме повече събития, финансирани основно по ОП „Конкурентоспособност“. В края на март имаме събитие в Германия, където ще се опитаме да привлечем средноголеми фирми в сферата на електрониката, електротехниката и машиностроенето. След това ще имаме събитие в Белгия и Франция, посветено на транспорта, логистиката и хранително-вкусовата промишленост. По- нататък през годината се очертават мероприятия в Азия, в Близкия изток, също така ще се опитаме да пуснем голяма поръчка за организирането на три конференции в следващата година и половина, които да са подкрепени от световноизвестна бизнес медия. Сега приключихме работата и по новите промоционални материали, които да представят различни икономически сектори у нас.

Индексът на сините чипове SOFIX бе на косъм от поло­жителната територия, но в крайна сметка затвори на -0,05% до 306,25 пункта. Понижението при BGTR30 бе по-отчетливо - с 0,25 на сто. Показателят, обединя­ващ компаниите с добро корпоративно управление -CGIX, също светеше В чер­вено - с 0,58% до 83,38 пункта. Оборотът на регу­лиран пазар достигна 2,133 млн. лв., а на извънрегулиран пазар минаха сделки за над 43 хил. лв. През пазара на ак­ции минаха 1,019 млн. лв.,

като първенци по оборот бяха "Експат бета" АДСИЦ (+16,8%) - 466 хил. и "Химим-порт". Вчера бяха прехвър­лени около 9,4 на сто от ка­питала на "Експат бета", или 481 013 акции. Средната им цена бе 96,9 cm. за лот, което е скок с 16,8% В рамките на сесията. Дружеството е от групата на фонда "Експат капитал", чи­ито изпълнителен директор е бившият депутат и мини­стър в правителството на НДСВ, Николай Василев, при­помни Darik Finance. По-голям оборот имаше и при "Булгартабак холдинг", "Централна кооперативна банка" и "фонд за недвижими имоти Бълга­рия". Вчера от изтъргувани 44 емисии на зелено приклю­чиха 15, други 20 останаха на отрицателна територия, а в 9 позиции нямаше про­мяна.


24.02.2012 г., с. 23
Варна може да остане без футбол през пролетта
Стадионите в морската ни столица все още са без документи за сигурност
Един от градовете в България – Варна, може да остане без футбол през пролетта заради състоянието на стадионите в морската ни столица. Стряскащата новина идва само седмица преди подновяването на шампионата в родната „А“ футболна група. Причината за евентуалното затваряне на стадионите във Варна се крие в липсата на каквито и да е документи за сигурност. Такива към днешна дата не са предоставени от двата варненски клуба - „Черно море“ и „Спартак“, в комисията „Сигурност на спортните съоръжения по време и след спортните мероприятия“.

„Преди началото на всеки полусезон се извършва рутинна инспекция за състоянието на стадионите в градовете. Нашата проверка обаче показа, че „Черно море“ и „Спартак“ не са предоставили никакви документи. Големият проблем идва от състоянието на козирките. При това положение ние не можем да дадем разрешение за извършването на каквито и да е събития на стадионите“, заяви председателят на комисията Петър Пасев. Той допълни, че двата клуба имат срок от една седмица, за да сформират екип от конструктори и специалисти, които да дадат гаранция, че козирките на съоръженията са безопасни. В противен случай, стадионите ще бъдат затворени. Крайното решение естествено ще бъде на Българския футболен съюз, но то ще бъде съобразено със становището на комисията. „Гарантирам на всички, че няма да правим никакви компромиси. Знаете, че през тази зима рухнаха две спортни конструкции в страната. Евентуален инцидент ще тежи на нашата съвест, затова ще бъдем стриктни“, каза още Петър Пасев. Той все пак уточни, че липсата на документи не означава задължително, че двете козирки са опасни.

Потърсени за коментар, от „Черно море“ и „Спартак“ (Варна) в един глас обявиха, че няма проблем със състоянието на техните стадиони и за този срок от една седмица всички неща ще бъдат изчистени, за да може във Варна и през пролетта да се играе футбол.
Снимка на три колони - Според клубното ръководство на „Черно море“ и през пролетния полусезон привържениците ще могат да подкрепят отбора на стадион „Тича“.


24.02.2012 г., с. 4
Подписваме с комшиите за газовата връзка
Бойко води кабинета в Анкара
Двете правителства заседават през март
Премиерът Бойко Борисов и голяма част от министрите ще посетят турската столица Анкара в средата на март, съобщи в Шумен посланикът на Турция Исмаил Арамаз. В момента се уточняват последните детайли по визитата. Министрите ни ще имат съвместно заседание с турското правителство, на което се очаква да бъде подписано споразумението за газовата връзка между двете държави, научи "Стандарт" от правителствени източници. В края на март Борисов ще пътува до Азербайджан, откъдето се очаква да бъдат осигурени нужните количества газ за новата връзка през Балканите.

Борисов и Ердоган се видяха през юли 2011 г. в Истанбул, където хапнаха риба на Босфора. С българския премиер тогава пътуваха вицето му Симеон Дянков и министърът на културата Вежди Рашидов. Визитата бе дни след като в София бе турският президент Абдуллах Гюл. Самият Ердоган бе гост на Борисов през октомври 2010 г.

Исмаил Арамаз анонсира, че на срещата в Анкара българската страна ще получи пълна информация за проекта на Турция за изграждане на високоскоростна жп мрежа, част от която вече функционира. Намерението на Турция е през 2015 г. един от "лъчовете" да достигне границата с България при ГКПП Капитан Андреево, като така българите ще имат възможност за лесен високоскоростен достъп до някои от най-големите турски градове.

"Двете страни са добри съседи и полагаме усилия към това да прибавим много сериозно сътрудничество. Желанието ни е то да се развива така, че да отразява добрите политически взаимоотношения, които имаме", заяви дипломатът. Според него България е добър домакин на турския бизнес и доказателство бил нарастващият стокообмен между двете държави, скочил с 600 милиона евро от 2010 до 2011 г. За миналата година размерът му се изчислява на около 3 млрд. евро. "През 2011 г. сме продали стоки на България за 1,3 млрд. евро, а сме купили за 1,7 млрд. евро", каза Арамаз.