Хомеопатията дава енерго-информационен стимул

- Д-р Пачова, дори лекари оспорват успехите при лечение с хомеопатични средства. Един от доводите е, че за едно състояние на трима болни се изписват три различни медикамента.

- Така е, защото и тримата имат различна симптоматика. Един има болки, по-високи стойности на ензимите, друг е сънлив, третият например кърви. Индивидуалните особености на болестта налагат индивидуални лекарства. Вторият момент е, че в хомеопатията потенцията или силата на лекарството се определя от интензивността на симптомите. Така че ние предписваме не само различен медикамент, но и го предписваме с различна сила, с други думи с различна потенция. Например не на всички пациенти с хепатит А предписваме фосфор 30. На един ще дадем фосфор 15, на друг 30, на трети – 200. Това се определя в зависимост от интензивността на симптомите на заболяването и жизнеността на пациента.

- Има ли начин лечебната сила на тези лекарства да се докаже научно?

- Дозите са нематериални и обикновено не се вписваме в стандартните схеми за двойно слепи проучвания, през каквито преминават лекарствата.

- И тук идва най-силният довод на опонентите – как така в едно лекарство може да няма нито една молекула от изходното вещество?

- Хомеопатичното лекарство е енерго-информационен стимул. Аз преподавам хомеопатия вече 20 години и още на първите занятия обясняваме това на всички студенти. Когато разреждането е над 12 СН – с други думи субстанцията е разредена 12 пъти в съотношение 1:100, ние преминаваме отвън числото. Това означава, че в крайния разтвор, който пациентът приема, няма нито една молекула от началното вещество.Този факт се знае повече от 200 години и е бил предизвикателство към науката, която иска да обясни как действат хомеопатичните лекарства. Факт е, че 200 години и повече хомеопатията работи и се е справяла изключително ефикасно при много епидемии в Европа. Така е станала популярна, набрала е скорост. Тя се е утвърдила по време на холерни и грипни епидемии, както и при вирусни конюнктивити. Има събрани статистически данни, които потвърждават това. Тези разтвори или гранули, в които няма материално вещество, имат понякога много по-бърз ефект, отколкото стандартните лекарства.

- Какво казват точните науки по този повод?

- Ако преди 20-30 години не е имало доказателства от страна на физиката, в днешно време нещата не стоят така. Вече са направени достатъчно експерименти, има и обяснение от страна на физиците. Немската физичка Фарен Ленгер направи опитни постановки и доказа научно, че когато тези „сладки” топчета влязат в контакт със слабо магнитно поле, каквото е човешкото тяло, настъпва отделяне на биопротони. И се задвижва цяла верига, по която се предава информация в клетките – от клетка в клетка. И така се разпространява сигналът, който носи хомеопатичното лекарство. На практика хомеопатичното лекарство е енерго-информационен стимул. И когато стимулът е точен, организмът го разпознава и той има нужда от този сигнал, той го приема с благодарност и се лекува. Когато сигналът не е точен, на практика нищо не се случва. И това обяснява факта защо някой може да изпие голямо количество гранули, без да му се случи нищо. Моят син беше изпил цяла опаковка сулфур М, което е голямо количество с високо разреждане. Това е мощно енергийно-информационно лекарство, но той нямаше нужда от него и съответно нищо не се случи.

- Трябва ли човек да вярва в хомеопатията, да й се доверява и да е убеден, за да се повлияе болестта му от това лечение?

- Категорично не. Резултатът не се дължи на автосугестия. Защото хомеопатията се прилага във всички възрастови групи – от бременността, през новородено до възрастни, дори и при пациенти в кома. На такъв болен, както и на бебе не можете да му обясните как го лекувате и да разчитате, че обяснението, а не лечението ще подейства. В същото време съществува ветеринарна хомеопатия. Има достатъчно данни, че хомеопатично лечение помага и лекува животните. Вече е добре развит нов клон - аграрна хомеопатия за лечение на растения с хомеопатия. Така че категорично не става дума за плацебо ефект.

- Хомеопатичното лечение иска доста дисциплина, а понякога е трудно да се следват всички предписания?

- Колкото по-сериозен е проблемът и колкото по-дълго е „чакал” лечение, толкова повече дисциплина изисква. Защото здравето е ред, а болестта - хаос в човешкото тяло. А ако редът току-що и много леко е разрушен, той по-бързо може да бъде възстановен. Тогава не е нужно да имаме кой знае какво упорство и дисциплина при изпълнение на предписанията на лекаря хомеопат. Може да дадем на детето един-два или три дни лекарство и то да се възстанови. Ако обаче става дума за ревматоиден артрит или за други автоимунни заболявания, хроничен пиелонефрит или сериозно заболяване, което носим 10-15 години, тогава дисциплината е много важна. Зависи и с какви потенции се работи. И ако се работи с по-високи потенции, тогава е много по-важно да се спазват правилата – по време на лечение да не консумираме кафе, нито ментови продукти. Това са храни, които могат да „обезсилят” високата потенция. Това не е така с по-ниските потенции или когато се предпише ежедневен прием за 20-30 дни. Лекуващият хомеопат винаги преценява и отчита дали пациентът е много дисциплиниран, дали може да разчита на него или не толкова и съобразява лечението и с това. Ако не може, той ще направи схема с по-малко приеми, за да е сигурен, че пациентът ще я следва. Предписанията са индивидуални. И на мъжете например лично аз избягвам да давам много сложни за изпълнение схеми, освен ако наистина не се налага. Защото повечето от тях трудно ги спазват.


Изсмукват болния далак на дете през отвор 1 см.

След лапароскопска интервенция възстановяването е 2 пъти по-бързо
Веселина Мончева

Увеличен до 1,5 килограма болен далак на 12-годишно дете извади по безкръвен начин екипът на проф. Владимир Димов, началник-отделение „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия” в болница „Токуда”.Лапароскопската операция премахнала болния орган без никакви усложнения и детето вече е изписано и си е у дома.„Детето, което оперирахме, е с диагноза майорна форма на таласемия – вродено заболяване, което уврежда далака. Решението за операция е взето още когато момчето е било на 8 години, но родителите близо 5 години не са се решили на такава стъпка. Просто са се страхували от традиционните методи на операция, които се прилагат в такива случаи, и са чакали.

Така минават 5 години

То навършва дванадесет години и тогава разбират, че и в България операцията може да се направи безкръвно. По принцип далакът се оперира с традиционните методи или лапароскопски. Безкръвната операция обаче се прави по-рядко при деца. Момчето, което оперирахме, беше с тегло 32 килограма, а далакът му беше достигнал 1,5 килограма. С други думи болният орган беше близо 5 процента от общото му тегло”, разказва проф. Димов.Далакът е орган, без който човек може да живее. Обикновено се налага той да се махне заради заболяване или травма, при която се разкъсва и силно кърви. В тези случаи се отстранява, за да се спаси животът на пострадалия.Има заболявания на кръвта, при които далакът е основният „виновник” - той може да намали средната продължителност на живота на кръвните елементи – еритроцити, левкоцити и тромбоцити. За да спре процесът, се налага болният орган да се отстрани.В други случаи, при някои заболявания на кръвта, далакът може да усложнява състоянието. Защото уголемяването на болния орган още повече съкращава живота на кръвните клетки и причинява тежки анемии. То води до силно увеличаване на желязото, освободено от разпадането на еритроцитите, и уврежда целия организъм.„Хирургът оперира по индикации на хематолозите. Те решават дали далакът трябва да се махне, а ние оперираме.Една от основните индикации е таласемията – вродено генетично заболяване. И това се налага да се прави и при деца, разказа проф. Димов.

Днес, когато все още не можем да се опомним от зашеметяващата тотална разруха на някакъв демагогски демократичен преход, е задължително да се връщаме добронамерено към недалечното ни минало, за да се поучим както от неговите негативни краски, така и от неоспоримите му високи социално-икономически, нравствени и духовни стойности. Именно такава задача си е поставил нашият забележителен покоен медик проф. Стоимен Дъбов в своята мемоарно-документална книга "Моята вселена" (изд. "Стено" - Варна).

В това рядко вълнуващо и дълбоко изповедно автобиографично заглавие авторът, повеждайки ни по своите трудни и напрегнати житейски пътеки, съзнателно се е постарал да разкрие мащабността на креативната динамика, която възроди страната ни през годините на нейното социалистическо развитие. Това предопределя и цялостното житейско съдържание на вселената на бъдещия изтъкнат лекар.

А нейните първи селения започват от родното му село Мало Конаре, Пазарджишко, където в семейството на родолюбивите Борис и Севдалина Дъбови през 1925 г. се ражда този ревностен труженик на родната ни офталмология и строител на възроденото ни народно здравеопазване. Оттам, от оживените селски кърища и старата кирпичена стряха, той ще вземе първите си важни уроци по труд и родолюбие, за да ги продължи по-късно в местното основно училище и Мъжката гимназия в Пазарджик, където винаги се нарежда сред първите отличници. С нескрито вълнение ни връща към романтичните си гимназиални години, които заедно със съучениците си Александър Старев, Иван Илков, Паун Мишев и др. обогатяват с нелегална дейност като организирани ремсисти в антифашистката съпротива. А от 5 август 1944 г. се вливат ентусиазирано като бойци в партизанския отряд "А. Кънчев" в Родопите. Редят се страници, наситени с много напрежение, драматични и героични акции в с. Малко Белово.Шеметното развитие на събитията след прогонването на хитлеристите от родината ни заставят довчерашния боец от Балкана да захвърли военната униформа и да се озове в аудиториите на Медицинския факултет на Софийския университет. Потопявайки ни в примамливата атмосфера на първите си любовни трепети, разказвачът ни завладява с удивителната си неподкупна скромност и висока нравствена извисеност, с кристално чистата си любов, бликнала към гимназистката Лили, която ще се окаже и бъдещата му незаменима съпруга. Неугасващата им обич ще им дари две чудесни момчета, настоящите талантливи доценти-офталмолози Борислав и Димитър Дъбови. А той, човекът на дълга, с възрожденска всеотдайност поема пътя на своето стремително професионално израстване. Започва като клиничен ординатор в ИСУЛ, става доцент, по-късно и професор, доктор на медицинските науки. Публикува над 300 приносни научни статии и 12 монографии, самостоятелно и в съавторство.

Значително място проф. Стоимен Дъбов е отделил и на усилията си да следи и внедрява у нас върховите научно-технически постижения в областта на офталмологията в Европа и света. Проф. Дъбов и негови колеги имат решаващ принос за издигане на родната офталмология на европейско и световно равнище. Неслучайно това му отрежда място и на ръководител на Очната клиника към Медицинската академия и директор на Националния научноизследователски институт за очни болести.

Книгата ще бъде представена днес от 17 ч. в Регионалната библиотека "Никола Фурнаджиев" в Пазарджик


Дянков дава бонуси на авторите на бюджета

И през 2012 г. държавната администрация се е стимулирала допълнително над заплатата
Дина ХРИСТОВА

Финансовият министър Симеон Дянков смята да раздаде премии на хората в администрацията си, които са правили бюджета за 2013 г., защото са си свършили добре работата. "Аз съм за даването на бонуси", обяви той пред Нова тв, но уточни, че трябва да са само за хора, извършили нещо по-добро от това, което всички останали вършат. М.г. обаче работата по бюджета не беше кой знае какво предизвикателство, тъй като липсваха големи промени.

Дянков отказва ведомството му да даде информация какви бонуси са раздавани през 2012 г., стана ясно от поредния опит да се разберат допълнителните плащания в администрацията - на Дарик радио. Според вицепремиера питането на "Дарик" е само за коледни премии, а според последните промени тяхното плащане предстои, тъй като стимулите за последното тримесечие на предходната година се получават през януари на следващата. Той обеща да даде информацията с удоволствие, но я обяви за популизъм.

"Ако се дават бонуси, които са огромни спрямо заплатите, това е проблем", смята Дянков. И припомни греховете на тройната коалиция как са си давали големи възнаграждения чрез участия в бордове на фирми и т.н. През 2010 г. ГЕРБ премахна допълнителните възнаграждения на чиновниците за участие в бордове, комисии и съвети. С промените от 1 юли 2012 г. пък се регламентира, че парите за премии в едно ведомство не могат да са повече от 30% от сумите за възнаграждения, а ДМС-то не може да надхвърля 80% от заплатата на стимулирания служител.

В новата справка първенец по раздадени стимули е Националният осигурителен институт с 6.95 млн. лв. за 2012 г. От НОИ уточняват, че парите са разпределени на близо 4000 служители от около 6500, което е средно по 144 лв. на човек месечно, или 17.6% от общата сума за възнаграждения. Ръководството не е взело премии. В Комисията за финансов надзор са си разпределили 470 000 лв., но на фона на малката численост на персонала - около 200 души, това е по 179 лв. над заплатата на месец. И оттам твърдят, че ръководството не е вземало бонуси. КФН е една от най-скандалните структури в администрацията по отношение на възнаграждения и премиране. За 2013 г. оттам намериха депутатско лоби да бламира намерението на Дянков да намали бюджета на комисията.

Във Външно през 2012 г. са си разделили общо 823 500 лв., но не е ясно на колко души. В социалното министерство отчитат 203 000 лв. премии, но за резултати през 2011 г. Зам.-министрите и главният секретар са получили 11 700 лева, които са дарени. Излиза, че това са сумите от скандала с бонусите в началото на м.г., когато премиерът Борисов нареди министрите, политическите им кабинети и областните управители да върнат парите в специална дарителска сметка. От министерствата в нея бяха върнати общо 498 008 лв., а от областните управители - 105 000 лв. А шефките на НЗОК Нели Нешева и на Агенцията по вписванията Виолета Николова си отидоха, след като обявиха, че са си заслужили премиите от 30 000 и 72 000 лв.

ЕК замрази отпускането на разрешителни за отглеждане на генномодифицирани култури в ЕС до края на сегашния й мандат, който изтича през 2014 г., обяви Фредерик Венсан, говорител на еврокомисаря по здравеопазването Тонио Борг, цитиран от агенциите. Брюксел се надява да бъде постигнато споразумение по изготвената вече директива, позволяваща на страните членки самостоятелно да решават дали да разрешат или да забранят отглеждането на ГМО на своя територия. Франция, Германия и Великобритания обаче категорично се обявиха срещу предложенията, които трябва да бъдат одобрени от страните членки и от ЕП, преди да влязат в сила. "Надяваме се да успеем да убедим тези три държави да се съгласят на възобновяване на преговорите за проектодирективата", допълни говорителят Венсан. "Ако иска, ЕК може да стартира процес за разрешение за отглеждане на един сорт соя и 6 сорта царевица, сред които и MON810, но няма да го направи", обясни още той. Венсан бе категоричен, че приоритет на еврокомисар Тонио Борг е да се подновят разговорите по съществуващата проектодиректива.