25 септември 2010 г. Тема: здравеопазване

Интересът към агенцията е обясним - това е една от институциите, които регулират производството, търговията и качеството на лекарствата. Тя генерира и милиони левове от такси за услуги от фармацевтичните компании. Скоро обаче назначенията в агенцията може да станат не толкова важни за сметка на една нова структура.

Проектът за промяна на лекарствения закон, който беше публикуван за обсъждане в началото на седмицата, предвижда всички институции, които имат отношение към медикаментите, да бъдат обединени в държавна комисия на подчинение на Министерския съвет, която да носи пряка отговорност за регулацията на фармацевтичния сектор. Структурата ще бъде подобна на другите регулатори – Комисията по финансов надзор, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и др.

Тъй като проектът е в начална фаза на обсъждане, първата реакция беше, че едва ли не новият орган ще има правомощията да казва на лекарите какво да изписват. Експерти в сектора се притесниха дали ще бъде закрита лекарствената агенция и какви точно ще бъдат промените в регулация. Според един от авторите на проекта, заместник-министъра на здравеопазването Гергана Павлова, промените означават по-ясна отговорност от онези, които определят лекарствената политика. В момента в комисиите за лекарствата работят национални консултанти, директори на дирекции от различни министерства и нито един от тях на практика не носи отговорност за това, което са подписали.

Защо трябва да има промени

Досега упреците на индустрията и на пациентите към здравното министерство бяха, че процедурата за пускането на едно лекарство на пазара е тромава, документи се подават на няколко места, а комисиите отказват достъп до заплащане или цена, като дори и не посочват мотиви (повече по темата на www.capital.bg).

На практика Изпълнителната агенция по лекарствата контролира регистрацията, вноса и производството на лекарствата, както и клиничните изпитвания, търговията на едро и дребно с тях и рекламата на медикаменти. Де факто за целия контрол отговарят 20-на инспектори за цялата страна, което е абсолютно недостатъчно. Традиция е самата агенция да се бави с решенията, а директорът да е политическа фигура и непрекъснато да се спряга за смяна.

Веднъж регистрирано на пазара, лекарството кандидатства за цена в една комисия, а след това – за Позитивния списък (за заплащане от здравната каса, болниците и здравното министерство). Експертите там са национални консултанти, служители в различни министерства, лекари, които заседават сравнително рядко и затова тези процедури се бавят. До момента няма нито един публично наказан чиновник или експерт за това, че лекарство не е получило навреме цена или не е получило място за заплащане от здравната каса например.

Идеята на здравното министерство е тези комисии и агенцията да бъдат обединени в едно ведомство, да бъдат редуцирани членовете им, а експертите в тях да са държавни служители, които да носят пряка отговорност за срока, в който взимат решение. Самата комисия пък ще бъде от петима членове, всеки от които ще отговаря пряко за определен сектор от лекарствената регулация.

"До момента упреците бяха, че процедурата е много сложна, разпокъсана, което води до размиване на отговорност и съмнения за корупция на много места и предпоставки за забавен достъп на лекарството до пазара и забавено лечение. Разглеждането на документите на лекарството на едно място ще намали разходите на производителите и ще увеличи отговорността на държавата", казва Гергана Павлова, заместник-министър на здравеопазването с ресор "Лекарствена политика".

Освен това в новото ведомството се предлага да има и дирекция, която пряко да се занимава с подготовката на терапевтични алгоритми. "Това не означава да се каже на лекарите какво да изписват, а да се изчисли на база на фармакоикономически показатели колко граждани са болни, от каква терапия имат нужда, с каква продължителност и в какви дози е курсът на лечение. Досега при нас беше водеща единичната цена на опаковката. Цената на целия курс на лечение и ефективността от него обаче са водещи в останалите европейски страни", коментира Гергана Павлова. Според нея по този начин в списъците бързо ще бъдат включени най-ефективните терапии.

"На всички е ясно, че разходите за здравеопазване в България са едни от най-ниските в ЕС, цените на лекарствата – също. Целта ни е да обхванем максимален брой нуждаещи се от лечение и да постигнем по-голяма ефективност от лечението", коментира Павлова. По думите й терапевтичните стандарти трябва да са готови до края на 2011 г. и са по подобие на начина, по който се заплаща в ЕС – за терапевтичен курс, или по т.нар. протоколи в САЩ.

Въпреки идеите на здравната каса да може да си върне договарянето с производителите, това не е заложено в новия проект. В него е записано само, че при добра воля от тяхна страна касата ще може да преговаря с производителите за допълнителни отстъпки.

Проектът предвижда и завишен контрол върху даренията на лекарства, какъвто до момента нямаше. В част от болниците се получаваха дарения на медикаменти с изтичащ срок на годност. "Сега дарителите ще трябва да уведомят ИАЛ за всяко дарение, а болниците с държавно участие – да информират здравното министерство, за да е ясно дали някой се лекува с медикаментите и дали пациентите не са принуждавани да си купуват дарени лекарства, каквито случаи имаше досега", казва Павлова.

Кой ще дава лицензите

Със създаването на новата мегакомисия здравното министерство ще престане да се занимава и с издаването на лицензи за аптеките и дрогериите. В момента лиценз за аптека се дава от министъра, след като документите са минали през Висшия съвет по фармация, където на практика конкурентите фармацевти на съответната аптека от съсловната организация дават или отказват лиценз. Идеята за това независим орган да дава разрешителните е на Съвета по административна реформа като част от мерките за намаляване на лицензионните процедури. С документите на дрогериите пък ще се занимават регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, които на практика и ще контролират какво се продава там.

Резонансът в сектора

Първите реакции около проекта в сектора бяха, че по този начин се закрива лекарствената агенция и се прави опит да се контролира какво изписват лекарите. Аргумент на експерти в сектора беше и че точно такъв мегарегулатор не съществува в останалите европейски страни, а винаги поне две ведомства се занимават отделно с лекарствената регулация и с цените.

Според Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании, която обединява представителствата на 24 фирми, за тях е важно да не бъде закрита комисията по прозрачност, в която фирмите могат да обжалват присъствието си в списъците за заплащане и справедливостта на одобрената цена. Асоциацията ще има обща позиция по проекта през следващата седмица. Като цяло компаниите приемат практиката лекарствените списъци да се определят на основата на фармакоикономически анализи, както е в останалите европейски страни.

По въпроса със стандартите от консултантската компания за сектора TMA отбелязват, че фармако-терапевтичните ръководства и алгоритмите за лечение не могат да се въвеждат от държавна комисия, тъй като това не е отговорност и компетентност на държавата, а на медицинското съсловие. Според Юлиан Узунов, управител на ТМА, разглеждането на въпроса за алгоритмите крие опасност да се постави цената на лекарствения продукт над медицинската наука. Според него трябва всеки здравен фонд да е наясно какви разходи за лечение може да плаща, но без да се отменя експертното мнение на лекарската гилдия.

Дали мегарегулаторът ще успее да реши проблемите с бавните процедури, лобизма и политическите решения в сектора е все още рано да се каже. Досега България няма лекарствена политика, както повечето европейски страни, нито пък достатъчен контрол върху това, което се случва във фармацевтичния сектор. Въпреки това държавата по всякакъв начин оказва натиск върху фармацевтичните компании за по-ниски цени и отстъпки, и то при положение че покрива едва 34% от покупките на медикаменти и не осигурява достатъчно лекарства за всички. Останалите средства, които са значимите 1.2 млрд. лв., се плащат от пациентите в брой в аптеките.

Ако мегарегулаторът реши поне част от проблемите в сектора, от които до момента имаше много пострадали и нито един виновен, съществуването му ще е от полза. Ако не – здравното министерство ще се е отказало от правенето на една от политиките си и ще се е провалило в един от опитите си за реформа. Което няма да е нищо ново.

Това се казва в отговор от здравното министерство до Българския лекарски съюз. Въпросът им е бил как да се организират листите на чакащи. Според МЗ всяка болни­ца при липса на капацитет за планов прием трябва да нап­рави листи с чакащи за всяка клиника, отделение или сек­тор. Пациентите трябва да получават номер плюс дата и да бъдат викани според тях за операция. Създаването на листи с чакащи се наложи заради свиването на бюджети­те на болниците. Основните им липси са от консумативи, медикаменти и пари за персонал.

Най-авторитетните лекари у нас - репуб­ликанските консул­танти, ще идват по поръчка, ще работят денонощно и ще ид­ват с линейка.

Това става ясно от нова наредба на здравното министерст­во, обнародвана вчера. Само шефовете на болници ще могат да „поръчват,, консултант, и то за спешни случаи. Те ще попълват фиш. В него ще пишат мотива, диагнозата, кратка ис­тория на заболяването на пациента, заради когото викат консул­танта, часа на повиква­не, пристигане и отпъ­туване на специалис­та.

Превоз - Центровете за спеш­на помощ ще са длъжни денонощно да следят за тези заявки и да пра­щат линейки, които да превозват консултанти­те до и от лечебните за­ведения. За превоз мо­же да се използват и хе­ликоптери, ако специа­листите преценят, че пациентът трябва да се премести в друга болни­ца.

Изисквания - Всяка година до края на ноември здравният министър ще назначава

национални и републи­кански консултанти. Единственото изисква­не към тях е да не са ли­шени от правото да уп­ражняват професията. Те могат да бъдат номинирани от болници, вис­ши училища или други организации.

Разликата между ед­ните и другите ще е, че националните ще имат по-скоро теоретична ра­бота - ще съветват ми­нистъра по здравната политика например. Ре­публиканските ще имат изцяло практическа, ди­агностична и лечебна дейност. Те ще бъдат търсени и когато в даде­ната болница няма ле­кар с необходимата спе­циалност или ако случа­ят е сложен за диагностициране дори и от спе­циалист.

Брой - Според новата наред­ба за 21 медицински спе­циалности ще има по двама републикански консултанти за всяка от 28-те области на Бълга­рия. Те ще откликват на спешни случаи по месеч­ни графици. Според на­редбата на републикан­ските консултанти ще се плаща по 50 ст. на час.


Операция ли? Чакай си реда!
Пациентите за планов прием трябва да се викат по номера за операции в болниците, смятат от здравното министерство
Този регламент важи за случаите, когато лечебното заве­дение няма нужния капацитет - липсват му легла или лека­ри. В случая обаче става въпрос за недофинансиране и се появява явно несъответствие между съвета на МЗ и реал­ността. Системата, която искат да се приложи, прилича на тази в КАТ, с което за пореден път принизяват човешкия живот. В страната ни често се забравя, че здравето трябва да е с приоритетна важност. Оказва се, че пари могат да се намерят за всякакви маловажни неща, но не и за здраве.

Въвеждането на номерцата обаче има и други недомис­лици. Никой лекар не може да предвиди колко пациенти ще му се натрупат. Затова и ще е трудно, като се дадат точ­ни дати, те да се спазват. В същото време трябва да се взе­ма предвид и състоянието на болните. Което отваря въп­роса- какво ще стане, ако някой от пациентите се влоши, но са му дали далечен номер, а няма как да бъде приет в дру­га болница?

Той е разработен от екип британски учени от лондонс­кия Кралски колеж. Методът работи, като отчита промяна­та в съдържанието на пет точно определени молекули в кръвта. Именно те се считат за показател, по който се следи за риск от развитие на диабет тип 2. В момента тези молекули се използват като маркери за откриване на он­кологични или сърдечно-съдови заболявания. Британс­ките учени обаче ги използ­вали и за основа на разработ­ване на кръвен тест за откри­ване на опасност от диабет. Проучванията показали, че методът може да открие бо­лестта при над 50% от хора­та, които има опасност да я развият. Тестът може и да се използва от пациенти, които имат вече диабет, за да се определи рискът от усложне­ния, които възникват заради нарушената функция на кръ­воносните съдове.

Болниците ще издават номерче, което ще определя кога пациентите могат да бъдат приети за лечение. Системата ще наподобява реда за нови лични документи, който въведе полицията, коментираха вчера от Българския лекарски съюз. Съсловната организация получила разяснението за принципите, по които да се съставят т. нар. листи на чакащите от здравния зам.-министър проф. Иван Миланов. В писмото той напомня, че наредбата за достъп до медицинска помощ всъщност е въвела ясен регламент как да се формират листите на чакащите пациенти.

Заради липса на средства все повече болници в страната връщат болни и отказват да ги лекуват. Проф. Миланов обаче припомня на БЛС, че при липса на капацитет зa планова хоспитализация лечебното заведения изготвя конкретна листа на чакащите за всяка клиника, отделение или сектор. Болните получават пореден номер и дата за приемане, като лечебното заведение следи редът да се спазва стриктно

Според д-р Цветан Райчинов, шеф на съсловната организация, обаче така цялата отговорност, в това число и съдебна, се прехвърля на лекаря. Той трудно може да предвиди на следващия ден какви болни ще дойдат за хоспитализация, но ще е длъжен да спазва последователността на номерата независимо от тежестта на заболяванията им. Така докато чака реда си, състоянието на пациента може да се влоши значително, коментира д-р Райчинов. Но само ако случаят стане спешен, той ще има шанс да бъде приет преди определената си дата. Само че по този начин докторът ще трябва да отговаря за живота на хората без реално да има възможност да се погрижи за тях.

В писмото на зам.-министъра уточнява, че лекарите вземат решения съобразно медицинските показания на пациентите. Което сигурно ще означава, че все пак те могат да пререждат номерата.

В момента Здравната каса дължи вече 125 млн. лв. на болниците за вече извършена дейност. Въпреки обещанието на финансовото министерство болниците до края на годината да получават всеки месец по 80 млн. лв. сумата ще стигне да покрие между 80 и 90% от извършената дейност, пресмята д-р Райчинов. Заради безпаричието лечебниците спират да хранят пациентите, карат ги да плащат консумативи или бавят заплатите на персонала си.

Според здравното министерство обаче болниците трябва да подобрят приема на болни, да намалят административните разходи, като орежат дублиращи се структури и персонал, както и да ревизират сключените си договори за услуги.


Лягаме в болница само с номер

Датите и манипулациите ни ще са в списък, регламентиран с наредба
За да преборят тълпите пред болниците, служителите на здравното министерство му намериха цаката. Това се случи, след като вече няколко месеца има проблем с недостига на средства за лечебните заведения. И подобно на други ведомства, като КАТ или банката, вече и болниците ще трябва да дават входящи номерца за постъпване и приемане.

Това става ясно от отговор на здравното министерство до лекарския съюз. От съсловната организация изпратиха запитване до министерството за това как да формират листа на чакащите предвид липсата на регламент. От няколко месеца болниците отлагат плановия прием и връщат хора, тъй като не могат да ги лекуват. НЗОК дължи пари на болниците, които по последни данни са около 125 млн. лева.

Именно заради това има и липса на консумативи, лекарства, персонал и обслужване. А от началото на тази година всеки, който три месеца не е внасял здравните си осигуровки, вече се води здравно неосигурен.

От здравното министерство обаче обясняват, че все пак има технология за формиране листа на чакащите. Те се позовават на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Именно там в чл. 22 се казва, че при липса на капацитет за планова хоспитализация лечебното заведение изготвя листа на чакащите за всяка клиника, отделение или сектор. В листата се включват всички подлежащи на хоспитализация лица с изключение на тези, които се нуждаят от спешна диагностика и лечение. Лицата, включени в листата, получават пореден номер и дата за хоспитализация.

Хоспитализацията на лицата се извършва при спазване последователността на поредните им номера.

Лекарите обаче няма как да предвидят при определянето на дати какви пациенти и с какви показания ще дойдат в болницата през следващата седмица. Дори някой да е в по-тежко състояние от друг, ако получи по-заден номер, ще бъде приет по-късно. Единственият вариант той да бъде по-скоро хоспитализиран е, ако е поискал номерче и от друга болница и там се дореди в срок.

Българският лекарски съюз обаче не възприема прилагането на наредбата.

В последно време доста болници бяха принудени да спрат да дават храна или нощни дежурства за пациентите си заради липса на средства.

Трифон Колев от Велико Търново е подал жалба в прокуратурата и ще заведе дело срещу три болници и онкодиспансер за неадекватно лечение на онкоболната му съпруга Антоанета, на 46 г. Тя е с рак на дебелото черво. От март 2009 г. досега 3 пъти е оперирана. В онкодиспансера в Търново й правили химио- и лъчетерапия. “Изтърпели сме много обиди и унижения от лекари и персонал. При химиотерапията установиха кисти. Оказа се, че те са растели по време на вливанията. Това означава или слаба, или неправилна химиотерапия. За другата болница търсихме кръв, пазарих се цял ден с дилъри”, възмущава се Колев.

Сега Антоанета е на легло, с висока температура и разбита имунна система. Лекарите казали, че е в последен стадий и не могат да направят нищо повече. "Искам независима експертиза. От онкодиспансера не ми дадоха медицинското досие, за да отидем другаде. Софийски професор каза, че има шанс тя да се подобри, но колегите му са допуснали много грешки”, допълва Колев. Над 5000 лв. е дало вече семейството.

Онкодосието е наш документ, длъжни сме да го пазим се 20 г., каза шефът на онкодиспансера д-р Мария Рачева. Съпругът получил епикриза, но отказал да я вземе. Евентуално дело можело да се обърне срещу него, защото ставало дума за клевета и злоупотреба с доверие.

ТОВА лято фестивалът Spirit of Burgas беше идеален - море, приятели, Джони Деп (разбирайте Жоро) и Серж Танкиян за десерт.

Прибирайки се от многото музика на плажа, спрях на бензиностанция на 4,5 км от Созопол в 4,30 ч сутринта. Заради нощта, умората или заради това, че някой беше забравил отворена шахта на територията на обекта - не знам, но получих разкъсна рана на десния крак, заради която поне два месеца още ще куцукам нервно и няма да мога да сложа обувки на ток, дори и Обама да ме покани на прием в Белия дом.

Падането в шахтата всъщност не беше толкова лошо. Вмъкнах се в дупката до ханша, но с единия си крак, а с другия се подхлъзнах и усуквайки го, нараних палеца. Приспособление, върху което беше някакъв маркуч в шахтата, ме спаси от падане до дъното й и вероятно поне от гипсово корито за около година. Късметлийка съм си аз!

В шок, че очите ми изведнъж се оказаха на нивото на земята, бях измъкната от шахтата от приятеля ми. С негова и на персонала на бензиностанцията помощ установихме, че около 15 см от крака ми са разкъсана, кървава плът. В 5,30 ч вече бях в Спешното отделение на Созопол. Нервни медицински лица поляха раната с кислородна вода и ме превързаха с последните съмнително стерилни марли в отделението. Поради “професионалната” работа на сестрата превръзката падна веднага и ме посъветваха да държа раната открита, да я пека на слънце и да се топя в морската вода, за да заздравее по-бързо. Не си мислете, че ваксината против тетанус ми е струвала малко молби. То не беше “Раната е огромна”, "Има много кръв", “Ама надълбоко е”, “Шахтата беше мръсна”... Примряла от досада, лекарката ме насочи към близката аптека, която отваряла в 8,30 ч, с думите: “Ние нямаме ваксина. Ако толкова държите, купете си я и елате да ви я бием!” О, не, докторке, аз не държа. Само съм чувала, че не е лошо, в случай че не искам застрахователите ми да се видят в разход...

Отивайки за поставяне на ваксината, по моя молба в Спешното ме прегледа втори лекарски екип, който потвърди, че “раната трябва да стои открита и на слънчице”.

Моята рана обаче кървеше и подозрението ми, че се случва нещо нередно, ме заведе отново в аптеката, където едва не се хвърлих да целувам фармацевта, посъветвал ме да направя консултация и в частен кабинет. Дори не платих за преглед - дъвчейки баничка, докторът ме погледна от 2 метра, прати ме да се къпя до безпаметност и ме закле да не превързвам раната. След 7 дни за трети път бях в Спешното на Созопол, отново по съвет на фармацевта, чието име за жалост не знам. Този път с рана и със зачервявания около нея, заплашващи да обхванат целия прасец. Дежурният д-р Бахов реагира толкова професионално, че може би спаси крака ми - проми и обработи раната, превърза я с изричната забрана за дори и случайно мокрене. И ме закле - да отида веднага при специалист в столицата.

В София обиколих трима доктори, които така и не разбраха, че под некротиралата тъкан на раната има гной. Никой не поиска снимка. Твърдяха, че ако има проблем, ще си проличи. Явно за лекарите силното зачервяване не е сигнал за неовладяна инфекция. Предполагам, че и отвратителните корички с бели меки тъкани наоколо също не са им се сторили страшни. Както и смешното ми патешко ходене, провокирано от острата болка в крака. Обаче аз като истинска дъщеря на баща си, която е научена да слуша тялото си, а не докторите, отидох на своя глава в Гнойно-септичната хирургия на “Пирогов”.

Там попаднах на д-р Любомиров, който въпреки писъците ми махна част от коричката, образувала се върху раната, и веднага ме изпрати на снимка със съмнения за възпаление на обвивката на костта. Приеха ме за операция. Д-р Любомиров беше познал. Защото ми беше обърнал внимание и защото знае какво прави.

Сега съм добре. Ходя на работа с патерица. Вдигам си крака върху едно шкафче и се надявам след месец-два да оздравея напълно. Така, след като един куп доктори объркаха лечението ми, имам чувството, че майка ми ще се успокои чак като ме види да изкатеря Черни връх без почивка. Но първо по маршрута ще мине тя, та да се убеди, че няма случайно оставени без капак шахти.

И се чудя. Дали например кметът на Бургас ще ме обезщети по някакъв начин за инцидента. Защото на територията на Бургаска община някой не си върши работата. Там има опасни отворени шахти на обществен обект, както и лекари, които май са си взели дипломите с “200 марки и едно прасе”.

Те пък трябва да са на вниманието на здравния министър. Там обаче т.нар. реформа в сектора е до под крушата, щом дори в спешните отделения нямат марли, бинт и лепенки. За професионализма на докторите, от който бях потърпевша, да не говорим. Както се казва - всеки със своето си безхаберие и безотговорност. А аз си пия 40 дни антибиотици и съм благодарна, че с малко късмет най-страшното ми се размина.