Пациентите ще чакат ред за прием в болница

Заради липса на средства от няколко месеца болниците отлагат плановия прием. Здравната каса дължи на лечебниците около 125 млн. лв., бави плащанията, а от август въведе и делегирани бюджети, с които средствата за лечение намаляха допълнително. В отговор болниците започнаха да връщат пациенти, да трупат дългове, като редица клиники вече са заплашени и от запори на сметките от доставчици.

МЗ отговаря на БЛС, че при липса на капацитет зa планова хоспитализация всяко лечебно заведение трябва да изготви листа на чакащите за всяка клиника, отделение или сектор. Според наредбата в листата се включват всички с изключение на спешните случаи, родилки и деца, които се приемат веднага. Останалите болни получават пореден номер и дата за хоспитализация. Така болните влизат по ред на номерата, както се чака на опашките в КАТ за смяна на личните документи.

Сега обаче болниците отказват да приемат пациенти не защото са изчерпали капацитета си, а защото не получават навреме парите за лечение на болните. Освен това няма ясен регламент кои случаи са спешни, кои неотложни и кои планови. В указанията се посочва, че лекарите вземат решения съобразно медицинските показания на пациентите за включването в листата на чакащите и за определянето на датите за прием.

"Искаме ясен регламент кога, защо и по какъв начин един пациент се включва в листата на чакащите, защото в момента излиза, че единствената отговорност е на лекаря, а ние не сме съгласни на подобно нещо", изрази недоволство председателят на БЛС Цветан Райчинов, цитиран от mediapool. Той коментира, че в момента единственият признак, по който лекарят е принуден да отлага приема на даден пациент, е наличието или липсата на пари в болницата, а не медицинските показания.

Сред мотивите на БЛС срещу такъв ред за формиране на листа на чакащите е, че лекарите няма как да предвидят при определянето на дати какви пациенти и с какви показания ще дойдат в болницата през следващата седмица. Дори някой да е в по-тежко състояние от друг, ако дойде по-късно, ще бъде приет по-късно. Има вариант да бъде приет по-скоро, ако междувременно състоянието му се влоши толкова, че се наложи да влезе в болница по спешност.

СЪВЕТИ

Здравното министерство препоръчва на болниците да подходят с "особена отговорност" към подобряване организацията по приема на болни. За пореден път МЗ препоръчва и "намаление на административните разходи, вътрешно преструктуриране и редукция на дублиращи се структури и персонал, преоценка на сключени договори за услуги и спомагателни дейности".

Към вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които неизоставено дете с увреждания - много увреждания след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е бивш, защото се превърна в болногледач на детето си и във виеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции "Великолепната шесторка" и "Байландо" да не успеят, въпреки че няма такъв шанс. Не искаме да успеят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани благотворителни PR акции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави призиви за илюзорна помощ. А провалът на тези две шоута е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Нямаше да си позволя да съм толкова груба,

ако цялата медийна гилдия си беше направила труда да обясни на обществото и на властта защо България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н.

Основната причина за многото изоставени ромски деца е "помощната" социална политика, която стимулира раждаемостта сред най-бедното ромско население. Стимулира я липсата на управленски капацитет и воля за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос. Написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани.

Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв. на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички. Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, "грижи се" за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплати, с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата, рехабилитацията, лечението, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството... Най-често майката става болногледач, зарязвайки кариера и професионално бъдеще - срещу 200 лв. обезщетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност... Една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се "произвежда" основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна структура заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. Нямат статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най-важното причините за този интензитет, както и за регламентираното обедняване на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, правилника му, наредбите и т.н. Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти.

За да се затворят домовете за изоставени деца, каквито претенции има "Великолепната шесторка", е нужно яростно да се притисне властта да регламентира реална подкрепяща политика за "семейното" отглеждане на децата с увреждания, а не политици и шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях, цинично използвани като марионетки.

Отчетът на УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за закриване на дома в Могилино и за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане.

Това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известен ниският бюджет, с който годишно разполагат центровете за настаняване от семеен тип. Тази услуга, така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за "деца". Следователно не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с тях, след като навършат пълнолетие? В две от къщите например са настанени младежи. Но не е ясно има ли официално одобрена методика за такъв център за младежи. Т.е. как се финансира тази услуга, сигурен ли е бюджетът и за следващите години?

В момента т.нар. деинституционализация се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и не знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при близките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа, от едната страна ще се налива - от другата ще изтича. Няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания... А децата ни с увреждания умират много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими. (със съкращения)

Откъде накъде на Проспер Мериме му е хрумнало Кармен да е циганка? Защо после Жорж Бизе е направил опера от новелата на писателя, (над либретото са се трудили Меляк и Алеви), пък след това режисьорът Сесил де Мил спретнал и ням филм по оперния сюжет? Дори Жан-Люк Годар се включва и създава през 1983 г. нова филмова версия за прочутата циганка, красив филм, ако помните.

А Есмералда на Виктор Юго? А "Цигани" на Пушкин? А Гьоте, който през 1773 г. описва благороден и див циганин в драмата си "Гьоц фон Берлихинген"?

Истината е, че историята на ромите е преплетена доста тясно с историята на Европа, а това преплитане в културната област е особено значително. Дали като обект на вдъхновение, дали като артистично присъствие на представители на етноса, циганите са чест гост в широкото пространство, наречено изкуство на стария континент.

Странно защо е така, като се имат предвид пластовете недоверие и негативизъм, винаги съществували между рационално устроените общества, особено в Западна Европа, и склонните към често нарушаване на обществените норми номади от ромски произход.
Николаус Ленау

ТРИМАТА ЦИГАНИ

Пусто поле, през полето полека

моята бричка се влачи едвам,

насред полето върба - и троица

цигани видях, излегнати там.

Къдра глава е отпуснал едина,

сграбчил цигулка в извита ръка,

буйна и весела песен подкарал,

и като вихър премята лъка.

Другият къса лулица засмукал,

гледа из нея как пушек се вий,

сякаш че всичко световно блаженство

заради него се в пушека крий.

Третий цимбал окачил на върбата,

спи там, извърнал нагоре лице,

вятърът тихо струните подръпва,

блян му вълшебен витай над сърце.

Нищо и никакви, дрипави, голи,

тям изпод дрипи месата лъщят,

хич и не искат да знаят - с усмивка

гледат презрително те на света

Те ме научиха тройна наука -

тоя безсмислен живот на света

как се просвирва, пропуща, проспива,

гордо, с презрителен смях на уста.

Тримата цигани...Татък далеко

моята бричка в полето изви;

дълго се ази извръщах и взирах

в техните рошави, мурги глави.

В книгата си "Светът на циганите" А. Славов твърди, че подобен тип поведение е свързан с тяхната гордост и непримиримост към живот, подчинен на рационализма и предвиждането, на пестеливостта и трупането на "бели пари за черни дни". Много интересен пример за живота на унгарските цигани привежда изследователят Майкъл Стюарт. Той е убеден, че дори редовното получаване на заплата противоречи на това, което се смята за "цигански възглед за живота". Отказът от живот според "законите на късмета", продаването на самия себе си за заплата и работно място, което принадлежи на някой шеф-гаджо, е равносилно от отказ от самоличност, смята Стюарт. То е все едно да се откажеш от искрите на бога Агни, комуто техните прадеди са се кланяли в далечна Индия. В тази връзка Стюарт разказва за обичай на цигани - фабрични работници в Унгария. Преди работа те имали навик да удрят по един голям коняк или ракия, които сякаш ги пречистват от опетняването (палесидото) на мястото, където циганската им гордост ще бъде унижена. В края на работния ден, когато им се изплаща дневната надница, те се събират всички заедно, и правят следното. Започват да играят комар, за да пречистят мръсните (гаджовски) пари, изкарани по неподходящ начин - със старание и методичност. И преразпределят печалбата по "чистите" закони на късмета! Понякога един от тях обира братята си с един удар - "баро", но него не шефът-гаджо, а

провидението е изсипало върху му.

Парите вече са чисти.

Всъщност, ако се замислим, героите-цигани в произведенията на изкуството: и при Шилер ("Разбойници"), и при Лермонтов, и при Пушкин, и при Маларме, и при нашия художник Златю Бояджиев, и в съвременни филм като "Бяла котка, черен котарак" на Костурица, и в стихотворения като това на Ленау, демонстрират все същия дух на несъгласие с обвързващите норми на цивилизацията, построена на рационален принцип.

По време на Екатерина Велика става изключително модно да се веселиш в компанията на цигани и циганки - циганите свирят на ухо, циганките танцуват, и това карало аристократите и забогателите търговци да свържат задълго добрия гуляй с присъствието на циганите. Някои от музикантите и танцьорките печелели много добре от тези веселби и определено забогатели. Въпреки това не приели - нито те, нито жилищата им, облика на елита, чийто живот услаждали. Историкът на циганската музика Владимир Бобри пише по този повод: "Ако посетите циганско жилище в Москва..., веднага ще ви обхване чувство на празнота...Контрастът с претрупания обикновен старовремски руски интериор е направо поразяващ. Циганите просто не са свикнали с това да притежават много неща

Един или два стола, някоя счупена маса, много голямо легло с десетина пухени възглавници - това е домашното им обзавеждане. Меки кресла и дивани не са нужни, според циганите, и само претрупват стаята."

Според А. Славов и други изследователи тъкмо музиката на циганите е помогнала на гаджосите да преодолеят някои свои нетърпимости към тази общност, и да се получи взаимопроникване на културите. Едно от първите прониквания на циганска музика в европейската музикална традиция се свързва с рома Ейбрахам Ууд, който идва в Уелс с цигулката си през XVIII век. Тук, съответствайки на местния вкус, той и синовете му овладяват и свиренето на арфа, и стават извънредно търсени. През следващия век циганските музиканти вече са предпочитани от местните любители на музикалните хармонии. Най-много циганите-музиканти преуспяват в страни като Унгария, Русия, Испания. В Унгария например става немислимо всяко празненство без цигански оркестър. Самите оркестри обикновено се управлявали от цигулар-виртуоз, който стоял току до стола на чорбаджията, готов да задоволи тутакси какъвто и музикален каприз да му хрумне - на шефа или гостите му. Цигуларят ром Янош Бихари (1764-1827) е така известен, че тъкмо той и оркестърът му са избрани да свирят на прочутия Виенски конгрес през 1814 г. на събраните там монарси и държавници. Композиторът Ференц Лист е между най-големите му почитатели и го описва надълго в книгата си Des Bohemiens et de leurs musique en Hongrie (1859).

Традиционно силни са изявите на ромите в областта на музиката, танца, имат успехи в лириката и в живописта. Между прочутите цигани си заслужава да споменем танцьорката на фламенко Белен Мая, белгийския джазмен Джанго Райнхарт, испанската група Джипси Кингс, Есма Реджепова от Македония, унгарците Романо Дром, фолк звездите от сърбия Шабан Байрамович, Мухарем Сербезовски, нашите Азис и Софи Маринова, акордеониста Ибро Лолов, цигуларя Венци Такев...И много други. Имаме и роми поети - Усин Керим, Сали Ибрахим, имаме художници - Кеазим Исинов и др.

Всъщност целта на тази статия не е да покаже, че съществуват преуспели роми - в медицината, футбола, музиката, търговията или друга някоя област. А да се опитаме да осъзнаем, че вероятната причина за техния облик и начин на живот е избор, стихиен или не, който отговаря на друг тип отношение към битието. Един не точно апологет, но опитващ да разбере подобна философия автор, А.Славов, определя това така: "Гаджосите мразят да се поддават на хазарта. Мразят риска. Те прилежно трупат богатства за бъдещето си и за осигуровката на семейството си. Циганите - точно обратното - мразят да трупат средства за бъдещето. Те никога няма да изпосекат горите на Уисконсин, или Амазонската джунгла (ако можеха), за да ги превърнат в спестени пари в банката, което всеки гаджос умира да направи, ако може. Циганите не биха имали ясна представа как да похарчат толкова пари на място и в момента, и биха секли, колкото да изкарат зимата, да дигнат къща, или да купят билет на сина си до Америка. Те уважават шанса, който им е предложен от провидението на момента. А ако имат повече, ще го разпилеят с братята си в един къс ярък момент на духовно опиянение".