25. Състояние и развитие на туристическата анимация. Конкурентоспособност на хотелиерската анимация. Квантифициране въздействието на хотелиерската анимация. Тенденции в повишаване на активността

Анимацията в туризма може да се определи като дейност, развивана от предоставящо туристически услуги предприятие или организация (хотел, туристически комплекс, туроператор и др.), която има за цел да насърчи туристите към активно и разнообразно прекарване на свободното време чрез участието в специално разработени програми. Тази дейност следва да се разглежда като своеобразен вид туристическа услуга, чрез която се задоволяват определени потребности – предимно от социално – психологически характер (общуване с хора, творческа изява и др.), възникващи по време на туристическото пребиваване или пътуване. Причините, пораждащи гореспоменатите потребнсти на съвремениия човек са много и трърде разнообразни, като в основата им стоят същите стимули, които подтикват туристите да предприемат туристическо пътуване. Анимацията в туризма е единствената дейност, която решава въпросите, свързани предимно със свободното време на туристите. На тази основа анимацията придобива нарастващо значение като важен фактор за привличане на туристи и повишаване степента на тяхната задоволеност.

В исторически план анимацията бележи началото си с развитието на груповата социална дейност във Франция през 30 – те години на миналия век. По това време в младежките съюзи и организации възниква представата за значението на участието на младежите в социалния живот и свободното време. След Втората световна война анимацията е пренесена в концепцията за свободното време в туризма. През 50-те години на ХХ век пионер в тази област е френският клуб “Медитеране”, който изгражда верига от семейни ваканционни селища , които интегрират в своите оферти анимационни програми от най-разнообразен характер. Напълно самостоятелно и паралелно с клуб Медитеране, през 1936г. във Великобритания започва развитието на т.нар. курорти “Бъртлин”, носещи името на основателя им. В началото на 70-те години се появяват немските клубни комплекси “Алдиана” и “Робинзон”. В началото на 80-те години на миналия век възникват първите класически клубове в съвременната им форма. По същото време се появяват и първите анимационноориентирани ваканционни програми извън клубните селища – в туристческите средства за подслон, като хотели, къмпинги, бунгала и др. Една по-нататъшна стъпка в развитието на анимацията бележат мениджърите на редица средни по големина хотели, когато разбират, че в добрата анимация се крият добри възможности за по-голяма удовлетвореност на гостите, по-добро качество на услугите и по-добре гарантирано бъдеще. Две десителия по-късно /1999 г./ учените Пайн и Гилмор поставят края на “икономиката на услугите” и слагат началото на “икономиката на преживяванията”, като изтъкват, че привличането на потребителя посредством преживяване е далеч по-ефективно от самия характер на процеса “обслужване”, както и необходимостта от преживяванията като добавена стойност в една изключително конкурентна бизнес среда.

Като се има предвид важността на преживяванията в бъдещето на икономиката, е необходимо да се даде точна дефиниция и измерения на понятията “преживяване” и “анимация”, както и структурата им. Преживяването само по себе си е твърде широко и трудно за дефиниране понятие. Анимацията от своя страна може да се определи като съживяване, поощряване, подбуда, увличане към дадено действие. Тя постоянно насърчава към активно действие. Нейната същност е, че тя се реализира чрез хората, т.е. процесът на подбуда, подтик инциатива трябва да изхожда от хората. Най-често анимацията има колективен характер, насочена е към активното участие в съвместни дейности. Взаимодействието е в основата на анимацията – именно то я отличава от понятието забавление

Различните анимационни прояви обикновено се конкретизират в т.нар. анимационна програма. Разработването на анимационни програми се предшества от задълбочена и грижлива предварителна подготовка, която има за задача да изясни условията и предпоствките, свързани с реализацията на анимационните прояви. За да се изготви една програма, трябва да е ясна целевата група – структурата и състава на туристите, техните възраст, пол, езикова характеристика, национална принадлежност, социално положение. Необходимо е да се вземат предвид организацията на обслужване в мястото за пребиваване, материалната база /помещения, сцена, спортни площадки и др./, природо – географските особености на туристическото място, средствата за анимация, налични кадри и др. След установяване на наличните условия и предпоставки се преминава към съставянето на анимационна програма и към детайлно планиране на отделните прояви в нея. Особено внимание трябва да се обърне на финансирането на проявите. В повечето случаи финансовият план се изготвя от акционерите на хотела, в който се провеждат анимационните програми и е неразделна част от финансовият план на самото място за пребиваване. Хотелът поема разходите по настаняване на аниматорите, изхранването им, осигурява помещенията, складове и технически средства.

За да може да се развива устойчив анимационен продукт, е необходимо да са налице фактори като оригиналност на офертата, достъпност на атракциите, маркетинг стратегия и добро познаване на пазара, потребителите и потенциалните клиенти, конкурентна ценова политика, както и адекватна доставка на всички услуги. Има различни индикатори, които дават оценка на качеството на всеки един от посочените фактори. Тенденциите за развитие на съвременната анимация сочат, че тя се ориентира към качеството повече, отколкото към цената. Колкото и субективен фактор да е качеството на услугите, обслужването и всички дейности в анимационния сектор, налице са 9 нива на оценка на оптимална качествена и функционална стратегия в анимацията и те изискват участието както на обслужващия персонал, така и на самите туристи. Нивата на оценка могат да бъдат обобщени на базата на следните ключови думи: опит и дейности, настаняване, изхранване, пътуване до, от и в рамките на дестинацията, други услуги, записване, избор и организация на ваканция, продажби и търговия, информация, имидж. Разглеждайки подробно качеството на услугата на всяко едно от тези нива, следва да се даде адекватна оценка за качеството на туристическия продукт и в частност на анимационния.

За да може да се даде реална оценка на анимационните продукти и услуги, трябва да се вземе предвид сегментацията на пазара на туристическата анимация, както и нейната конкурентоспособност. Разграничават се 3 основни пазара за анимация в туризма – пазар на анимационни продукти, пазар на хотелиерска анимация и пазар на персонал, зает в предоставянето на анимационен продукт. Всеки от своя страна се разделя на подгрупи. Пазарът на анимационни продукти има 4 подразделения – пазар на детска анимация, пазар на културно – познавателна анимация, пазар на спортно – развлекателна анимация и пазар на шоу анимация. Всеки от тези пазари има строга специфика и различна същност. Детският анимационен продукт е фокусиран предимно върху материалната база – подбрани пространства за игра, наличие на вода, както и специално оборудвани площадки, които да позволяват максимално движение и да спомагат за реализирането на детските фантазии. Детската анимация е продуктът, който се развива най-динамично от всички анимационни продукти и акцентира най-вече върху водещия за анимацията елемент на игра. По-различна е същността на пазара на културната анимация, защото той предполага наличието освен на културни забележителности, така и на професионални квалифицирани аниматори – историци, изкуствоведи. Водещ за този пазар е Европейският регион, като Франция заема първо място с 9 милиарда души годишно. На второ място е Италия с 8 милиарда, а на трето Испания с 7,7 милиарда души. При спортно- развлекателната анимация отново на първо място е европейският регион, като този продукт е най-старият от палитрата анимационни продукти. Пазарът на шоуанимацията характеризира третия елемент от същността на анимацията – забалението. Тук лидер е Северна Америка, конкретно САЩ, където е родината на шоубизнеса, с 81 % от общия пазарен дял. Шоуанимацията е най-доходната от всички видове анимация, въпреки наличието на съответна несигурност и непостоянство на туристопотока.

Анимацията сама по себе си е конкурентно предимство, както в икономически, така и в аксиологичен план. Нейната структура, както и практическата й насоченост са водещи фактори при диференциацията и като допълнителна услуга от ново поколение.