26 април 2011 г. Тема: здравеопазване

- Думата разпад ми се струва твърде драстична, но ще приема термина криза. Здравеопазването у нас е наистина в перманентна криза. В нея има и пикове, и опити за някакво оправяне. Един от основните проблеми е, че в продължение на над 20 години, през които България се променя политически и икономически, в здравната система се извършва някаква реформа, но в края на краищата и днес не е ясно какви са параметрите на тази реформа и нейните елементи обвързани ли са. В нашата здравна система липсва общата концепция и дългосрочната перспектива за развитие.

Миналата година имаше един пик, когато се смениха за месеци трима министри. Всеки развива някаква своя концепция, всеки подхваща един проблем, следващият не го наследява или го развива по друг начин. Резултатът е, че нищо не се развива така, както трябва. Винаги съм бил привърженик на тезата, че има дейности в държавата, които трябва да са предмет на общо съгласие, на национален обществен и политически консенсус. Сред тези дейности е и здравеопазването. Другите са наука, образование, транспорт, социални проблеми. За съжаление нашите управленци не показаха зрялост в това отношение, не виждаме обща позиция от тяхна страна. Въпреки че, ако трябва да бъда честен, в парламентарната комисия на предишното Народно събрание виждах стремеж за еднопосочно обсъждане.

Най-драстичните реформи в здравеопазването станаха в периода 1998-2000 г., когато нещата бяха заложени в сравнително ясна концепция, но тя беше приложена без апробиране, с щурм, без съгласие. Направи се реформа в доболничната помощ, въведе се статутът на общопрактикуващите лекари, които обаче нито бяха обучени, нито подготвени за този тип дейност. Те започнаха да изпълняват някакви задачи, които и до днес са напълно раздробени. Болничната помощ започна да се реформира няколко години по-късно. А грижата за здравето е единна дейност, реформата не може да се прави на части - един път в доболничната помощ, друг път в болничната. Трябва да има етапи, но двете дейности трябва да следват една ясна обща концепция.

Второ, още тогава реформата не се извърши с достатъчно финансиране. Това беше една от причините да се прави на части. Този подход продължава и до днес, в здравеопазването постоянно няма достатъчно пари и проблемите се натрупват. Сега отново концептуално не е изяснено какво трябва да се случи в болниците, какъв да бъде техният брой. На обществото се казва: 50-60-70... Или 100? Колко е нормативът?

- Редно ли е изобщо броят на болниците да се определя с норматив?

- В съседна Сърбия например има около 60 болници, а в Холандия са 200. Кое е вярното? Според мен не трябва предварително да се определя бройката. Дълги години се говори за национална здравна карта, вече я има и дори е публикувана, но, ей богу, аз - лекарят, случайно попадам на нея. А хората знаят ли я? Единици са здравните министри, които лично излизаха да разясняват концепцията си пред българското население. Първо, трябва да се изясни пред обществото каква реформа се прави и какво искаме да постигнем с нея. Това трябва да бъде обвързано в общонационална и дългосрочна концепция, подкрепена от различните политически сили, така че линията да е ясна, без да е важно кой кога ще управлява. И в никакъв случай да не се опитваме да направим реформа в рамките на следващите два месеца или следващата половин година. Във всяка реформа трябва да има елемент на постепенност и постоянство.

- Как трябва да се определи къде колко болници да има?

- Мисля, че във всяка област първо трябва да протече един разумен разговор на няколко етапа между национални и местни експерти, задължително с представителство на пациентските организации. Имат значение географското разположение, разпределението на населението по пол и възраст, демографското разпределение. Едва тогава може да се каже коя общинска болница се използва достатъчно или няма смисъл да бъде поддържана в досегашния обем. Тогава на нейно място може да се остави малък медицински център с 5-10 легла например и 5 до 7 лекари, специалисти по обичайните патологии - вътрешни болести, нервни болести, педиатър и др. Тогава самото население няма да се чувства безпомощно и зависимо изцяло от областния център при всеки здравен проблем. Определящо значение имат географските особености на района, състоянието на пътищата. В една област в равнината болниците могат да бъдат на по-голямо разстояние. Но в Родопите например трябва да има повече медицински центрове.

- Но сега се слагат количествени изисквания и вътре за самите болници...

- Напоследък се заговори за нива на компетентност и се поставят изисквания да има точно определена бройка специалисти и еди-каква си апаратура - скенер, ехограф и пр. Ако ги няма, болницата няма право да съществува. Грешен подход! Обадих се в министерството, че ако изискват да има петима ендоскописти, дори университетските болници вече не могат да отговорят на това изискване. Специалистите изтичат извън страната. А какво се случва с кадрите от болниците, които се закриват? Създали сме тези лекари, инвестирали сме в тях, а сега безгрижно казваме: да отидат "някъде в мрежата". Аз работя, за да създавам хирурзи. А при закриването на една общинска болница с хирургично отделение тези хирурзи изведнъж не са необходими и остават "в мрежата". Как така? Защо те не бъдат поканени другаде, където се запазва хирургичното отделение и където кадрите започват да не достигат?

- Общопрактикуващите лекари не останаха ли по същия начин "без специалност"?

- Доста от тях, преди да станат джипита, имаха специалност, но им забраниха да работят и по нея. Страшно богата държава сме, щом можем да създаваме кадри и в определен момент да им забраняваме да работят като специалисти. Какво лошо има един общопрактикуващ лекар да бъде едновременно и ендокринолог или кардиолог? Той има такава специалност. Това е абсолютно погрешно.

Видях в Холандия център с групова лекарска практика от 22-ма общопрактикуващи лекари. Плюс това обаче всеки бе специалист в определена област и когато имат заплетен случай, се събират да го обсъждат заедно - всеки със своите компетентности. Това при нас с лека ръка бе унищожено, а такъв беше преди моделът на нашите поликлиники. Сега се опитват да тласнат общопрактикуващите лекари към груповата практика, да върнат модела, но те вече са "еднолични търговци" и предложението не сработва.

- И в университетските болници ли вече не достигат кадри?

- Това са национални центрове и като такива трябва да бъдат подкрепяни с държавни средства, да им се помага да поддържат нивото, което се иска от тях. По принцип с болниците у нас има поредица нелепости. Не може в голям областен град като Стара Загора в една сграда да съществуват две болници - областна и университетска, това държавата да го търпи десетилетия. Грешка. Не може на територията на областна или общинска болница да се открива частна болница. Държавата трябва да наложи регламент и той да се спазва. В България трябва да има например не повече от пет кардиохирургични центъра, защо те са осем? Достатъчни са не повече от 10-12 центъра по инвазивна кардиология, но ако не ме лъже информацията, те са над 20. Къде е държавата със своята регламентация и правила?

От друга страна, не бих препоръчал да се случва това, което става с частните болници, центрове и практики. Те са въпрос на частна инициатива. За да създадеш болница, тя трябва да отговаря на определени условия. Но след нейното откриване да променяш правилата на всеки 1-2 години и да казваш: ти не отговаряш на новите условия, трябва да бъдеш закрит, това категорично не е редно. След като веднъж си дал разрешителен режим за откриване на частна болница, можеш само да надграждаш обстоятелства, но не да я съсипваш.

- Защо и в държавните болници постоянно се иска да доплащаш, много хора вече просто не ходят на лекар.

- Промените, които се направиха, постепенно тласнаха лекарското съсловие към търговско мислене. Всички общопрактикуващи лекари в България бяха направени еднолични търговци. На кой търговец му е безразлично какво става в магазинчето или в работилничката му? Той гледа да си върже бюджета, защото трябва да покрива разходи за електричество, отопление, наем, вода, за медицинска сестра, компютър, комуникации и пр. Личният лекар е поставен в условията не само да се чувства като едноличен търговец, но и да мисли като такъв. Направихме болниците търговски дружества. Слагаме им един мениджърски екип, който няма изход и започва да гледа на цялата работа в болницата като на търговска дейност. Освен това медицинският персонал е поставен в условията на постоянен недоимък. Но и населението е в постоянен недоимък. В Гърция здравната осигуровка е 19%, нашата е 8%. Българинът не може да плаща повече, как да се съберат пари за обслужване на здравната система?

У нас милион и 900 хил. души плащат здравни осигуровки, за останалите - деца, ученици, възрастни, хора в неравностойно положение, трябваше да плаща държавата. Но изведнъж тя казва: за тях няма да плащам 8%, а 4%. Защо? На всичкото отгоре финансовият министър заяви, че няма да плати дължимия един милион на държавата, ще даде за 2010 г. 111 хиляди. По моите и на финансисти пресмятания за здравеопазване в държавата би трябвало да се събират над 3,5 млрд., а определят бюджет за здравеопазване в рамките на 2,2-2,4 млрд. лв. Защо другите пари изчезват? Защо парите, останали като резерв на здравната каса, бяха прибрани в бюджета? Това е престъпление. Здравната система е в постоянен недостиг. Заплатите остават ниски, сестрите бягат в чужбина, младите лекари започват с ниски доходи, студентите по медицина намаляват и учат с ясната идея, че в момента, в който вземат диплома и специалност, ще се отправят за чужбина. При това положение ви се казва: не ви стигат парите, намерете начин да ги покриете. При всяка операция аз ползвам определени консумативи, а в клиничната пътека ясно е записано, че пари за тези консумативи няма да ми се отпуснат. Тогава аз се изправям пред пациента и му обяснявам как трябва да си купи нещо за 50-100 или повече лева. Пациентът няма пари и започват конфликтите. А нещата тръгват от нездравословния път към комерсиализация при реформите и недофинансирането.

- Затова ли се плаща и избор на екип?

- Това стана масова практика, независимо дали човек избира специалист с висша квалификация или лекар с 5-годишна практика. Изборът на екип трябва да важи единствено за суперспециалистите, когато човек иска да се лекува непременно при много качествен лекар, доказан на национално и международно ниво. Доплащане може да има също, ако пациентът иска някакви специални условия и екстри при престоя си в болницата. Поголовното въвеждане на плащане за екип е грешен принцип.

- Според здравния министър догодина ще премахнат клиничните пътеки и ще се мине към т.нар. диагностично свързани групи...

- Клиничните пътеки поначало са една недобре обмислена стъпка. Където са въведени по света, са модел за контрол на качеството, не за разплащане. При нас се превърнаха в модел за разплащане, без да представляват модел за контрол или за налагане на качеството. Напротив, качеството беше изпуснато.

В страни, които са въвели диагностично свързаните групи, се доказа, че това е много по-добра форма на заплащане от гледна точка и на пациента, и на медицинския персонал. Всяка дейност се заплаща, всяка болест се заплаща. Когато пациент постъпва едновременно с три заболявания, по коя клинична пътека да го насочим? Ако го насочим по една, другите две клиники, които трябва да го лекуват, пият една студена вода. При диагностично свързаните групи това не би трябвало да се случва. Освен това заплащането трябва да отговаря и на капацитетните възможности и квалификацията на персонала. Ние аплодираме въвеждането на тази форма. Тя е по-добра и за двете страни, но силно ще затрудни държавата, защото е свързана със сериозни финансови разходи. За мен е под въпрос ще може ли държавата да отговори на това. Не мисля, че клиничните пътеки ще отпаднат изцяло догодина. Но диагностично свързаните групи трябва да влязат поне в няколко болници, да се сравнят разходите при двата модела на национално ниво и да се каже ясно, че средствата за здравеопазване трябва да се увеличат с толкова и толкова. Иначе нищо няма да се промени.

- Не знам да се предвиждат повече средства за здравеопазване, така че не виждам как ще се осигурят пари.

- Държавата трябва да определи един разумен и оптимален пакет от здравни услуги, които реално се покриват от солидарните вноски. За останалите 10 до 30% от здравните услуги принос трябва да имат доброволните здравноосигурителни фондове, здравните застраховки, евентуално директно заплащане. При това доброволните фондове могат да поставят високи изисквания към болниците и лекарите, за да допуснат своите клиенти при тях.

За да има пари в здравеопазването, средствата от здравните вноски трябва да се инвестират само там, а НЗОК да стане самостоятелно дружество, контролирано от държавата. Допълнително инвестираните в здраве пари трябва да се дават честно, а не след обещанията да следват проблеми. Силно обществено звучене имат периодичните засечки с онколекарства, за редки и някои социалнозначими заболявания и пр. Лекарстворазпределението и осигуряването се нуждаят от сериозна реорганизация, ясни финансови граници и изчистени принципи на разпределение.

Особено изоставане има в профилактиката, здравното възпитание и култура. Само акцентираме, че профилактиката трябва да бъде водеща, а не лечението. Драстичен е примерът с рака на маточната шийка. Нашите познания днес показват, че водеща роля за заболяването, което е много разпространено, имат т.нар. папилома вируси. Ако се прави ваксина на 12-14-годишните момичета, честотата на болестта драстично ще спадне. Това е по-евтино, но не се прави.

Не мога да подмина и факта, че нормативните проблеми и финансовият недоимък изострят отношенията между пациенти и медицински песронал, които са изкупителна жертва на несбъдналата се добра раформа в здравеопазването.

Г-н Семерджиев, как ще коментирате идеята на здравния министър д-р Стефан Константинов за спешно преминаване от клинични пътеки към диагностично свързани групи и нужна ли е тази радикална промяна в начина на финансиране на системата?

- В това правителство трети министър казва, че "от утре" започва да въвежда диагностично свързаните групи. Първоначално министър Константинов каза, че това ще се случи от януари 2012 г., онзи ден чухме, че ще е от 2013 г., а вече се промъкват и фрази, че ще изисква повече време, ерго - след края на неговия мандат.

Хубаво е, че осъзнава, че не става от днес за утре едно такова нещо, но е време да осъзнае и че това не е негова работа, а на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която е скептична по въпроса. Всъщност дигностично свързаните групи са инструмент, а не политическа цел в здравеопазването. Такъв инструмент от десет години се развива в България и това са клиничните пътеки.

В момента пътеките са 300 и могат да бъдат направени още. Ние сме ги залагали като диагностично свързани групи в началото, но за съжаление този процес не продължи. Ако се развият като такъв модел и достигнат до 500-600, клиничните пътеки ще вършат достатъчно добра работа.

Диагностично свързаните групи не са модел, с който може да се управлява качеството, а клиничната пътека е най-добрият инструмент за това. Ако някой иска да смени модела на финансиране, по-добре да развие клиничните пътеки, а не да прибягва към коренно различен механизъм. Дори става въпрос и за национална гордост, защото клиничните пътеки ние сме си ги направили сами, само методологията сме я взели от Австралия.

Лично авторът на тази концепция дойде в България, представи я, подари ни я и въз основа на това и труда на българските научни медицински дружества ние създадохме клиничните пътеки. Така спестихме на данъкоплатците огромни разходи и адаптирахме модела към постиженията на най-добрата медицинска практика у нас.

В лекция за това какво се случи в здравеопазването в България от 1999 г. досега споменахте, че за последните десет години средствата за сектора са се увеличили значително. Защо тогава хората са все по-малко удовлетворени от здравните услуги?

- Факт е, че от въвеждането на здравното осигуряване - в началото с 6%, а сега с 8% вноска, публичните средства за здравеопазване се увеличават симетрично на ръста на доходите на българите. Растат и касовите плащания.

Публичните пари в системата днес са около 3 млрд. лв. - много повече, отколкото преди десет години, когато се справяхме с около 1.2 млрд. лв., но са много по-зле управлявани и с тях се постига по-лош резултат. Всъщност с почти три пъти повече пари се предлагат много по-ниско качество и много по-малко услуги, отколкото преди десет години.

Какво трябваше да се направи през тези десет години, за да се осигури по-качествено здравеопазване?

- Когато започнахме реформата, набелязахме детайлно 100 стъпки. В рамките на нашия мандат направихме 79 от тях. Създадохме стратегия до 2010 г., план за действие и проекти, финансирани от Световната банка.

- Един от най-големите проблеми беше блокирането на приватизацията на лечебните заведения още през 2002 г. Трябваше да започне приватизация на диагностично-консултативните и медицинските центрове, а после и на някои болници. За съжаление през 2002 г. глава 13 от Закона за лечебните заведения, която третираше приватизацията, беше отменена, така израсна частна паралелна здравна мрежа и броят на болничните заведения стана два пъти по-голям от необходимото.

За да се издържат двойно повече структури, отиват двойно повече средства, но резултатът не е двойно по-добър, а точно обратното. Друга много сериозна стъпка, която трябваше да се направи, е доброволното здравно осигуряване да стане конкурент на НЗОК. Да, ние тръгнахме с една национална каса, но и с множество доброволни частни фондове, които с времето трябваше да бъдат допуснати да я конкурират, както стана в Холандия, която в момента е с най-добрата система на здравеопазване.

Какво е бъдещето на частните фондове, след като здравният министър Константинов обяви, че засега няма да им бъде позволено да се конкурират с НЗОК?

- Министър Константинов твърди, че той е за конкуренция на здравната каса, но в един друг мандат, т.е. това е директен отказ от правене на реформи. Да имаш властта да промениш нещата към по-добро и да не го направиш... Не може да си министър заради позицията, славата и медиите. Идеята догодина болниците да се финансират чрез фиксирани бюджети е връщане в периода преди 1989 г.

Как си обяснявате факта, че у нас за десет години така и не беше изградена единна информационна система в здравеопазването. Дори има упрек към вас, че сте започнали реформата без такава система.

- Това не е вярно, информационната система на касата беше изградена, но през 2002 г. беше деинсталирана. Най-интересното е, че и до днес може да се види в архива на НЗОК заповедта на тогавашния директор да се деинсталира софтуерът на "АремисСофт", а при миграцията на данните голяма част от тях бяха изгубени.

Впоследствие бяха направени 17 вида експертизи, за да се установи какво е било нивото на системата през 2002 г. и защо тя е била съсипана. Българската експертиза на "Информационно обслужване" АД показа, че 95% от системата е била готова. Международната експертиза, платена от Световната банка, даде оценка, че системата е изисквала много малко усилие, за да бъде изцяло завършена и пълноценно работеща.

И в момента има много единични информационни системи в здравеопазването, но те не могат да говорят помежду си, нямат единен стандарт за обмен на данни и не са интегрирани. И досега няма валидно електронно отчитане от лечебните заведения към касата, което ние бяхме започнали да правим през 2001 г. Резултатът от липсата на интегрирана информационна система е видим в преразхода на средства и множеството измами, които сега е невъзможно да бъдат адекватно контролирани.

Как ще коментирате споровете около установяването на лекарските грешки и предложението на гилдията и прокуратурата оплакванията от пациенти да минават първо през лекарски комисии и те да преценяват дали да има разследване? Необходим ли е специален текст в Наказателния кодекс за тези грешки?

- Няма кой друг освен лекар да коментира материя, която е с медицински характер. Но има един драстичен конфликт на интереси - по закон съсловните организации на лекарите и зъболекарите защитават интересите на своите членове. Когато се възложи на такава организация да работи за уличаване на грешките на свои членове, очевидно това не е добър и работещ модел.

По принцип не бива да се прави квалификация на грешките - лекарска, шофьорска, журналистическа, учителска, адвокатска. В българското законодателство има два модела, които преследват този, които е навредил. Ако има физическо увреждане на пациент, има си съд - той е независимият орган, който решава. Към съда има вещи лица и те не са в управата на Българския лекарски съюз, те са подбирани от съда и са независими, за да няма конфликт на интереси.

Ако пък грешката е по-скоро административна, има си дисциплинарно производство. Трябва да се върви по тези два пътя, те са заложени в правната система. Ако се тръгне по пътя на субективните преценки - някакви колективни съсловни формации да дават преценки за грешки, това е връщане към миналото, когато имаше другарски съд.

Лекарският съюз определи минимална цена за преглед при частен медик от 24 лв., но заради това ще бъде разследван за картел от Комисията за защита на конкуренцията. Според вас тази цена адекватна ли е?

- Решението ми напомня за късния социализъм, когато лелеяният комунизъм се оказа фикция, но концепцията за капитализма още не обитаваше главите на тези, които вземат решения.

С две думи - цената в частния сектор се определя от търсенето и предлагането, така че опитите на някакви колективни събрания да определят какво ще се случва на пазара мога да квалифицирам само като сънуване в будно състояние.

Директно казано - лекарите от големите градове си уреждат високи доходи.

emacs

Министърът не да мрънка, а да предложи за отмяна текстовете в законите, които дават право за такова картелно поведение на БЛС.

Съвременният доктор настигна по заплата 2-4 бона даже и продажното съдийско съсловие, пишейки си едновременна работа на 2-3-4 места, извънредни, нощни, лунни и прочие дежурства и в резултат болниците не си плащат ни вода, ни телефон. Докторите търговци нямат нищо общо с Хипократ.

аман бе

Добре де, аз само да попитам, кой направи болниците търговски дружества и ги вкара в ТЗ? Кой напоително обясняваше как пазарът и само и единствено той ще регулира търсенето и предлагането във всички сфери? Е, защо сега ревете, а?

Всичко това се прави, разбира се, с грижа за пациента. Той както винаги е на първо място, както счетоводителите с бели престилки са се клели. Те, разбира се, са се клели и да не вредят, затова не позволяват и на други да вредят, особено ако те не могат да се вредят.

dr.lev

Щом като адвокати или други прилагат такива мерки, значи и другите би трябвало да могат.

При мен ценоразписът си виси на стената и в него пише, че частните и неосигурени пациенти за първичен преглед плащат 20 кинта от нашенските. Гювеч пускам само веднъж, и то на пациенти, които не са идвали отдавна в кабинета и за които има, макар и малка вероятност да не са знаели за проблемите си със здравните осигуровки. За упоменатата група прегледът си е срещу потребителската такса, естествено направления и изследвания по каса за тях няма. Знам, че поне половината се правят на ударени, но постъпвам така заради останалата половина свестни люде. Информирам ги за положението, в което се намират, и при всяко следващо посещение прошка няма. Свестните или отиват и си оправят бакиите (често става дума за 4-5 неплатени вноски отпреди 2 и повече години), или пък по-нататък плащат без проблеми и толкова.

dr.lev

Хипократе, браво на Вас. Все пак, например когато отидеш на адвокат или нотариус, никой не те пита за хала ти, а направо плащаш по ценоразписа, нали така? Не можеш да се направиш на ударен.

Съображенията ми да постъпвам така са повече практични, отколкото алтруистични. Практиката съм си я създал от нищото и пациентите съм ги събирал един по един, така че не върви да се конфронтирам за щяло и не щяло. Все пак някои от тях може и наистина да не са знаели за проблема си. От друга страна, неосигурените в моята практика са под средното за страната, много от тях са по чужбините и не съм им виждал очите от години, така че приходите от прегледи на подобни люде са несъществени, така че, което си е мое - мое си е. От трета страна погледнато, пък винаги е по-добре да острижеш една овца десет пъти, отколкото да я заколиш еднократно и в крайна сметка след дълги размисли стигнах до извода, че тактиката, описана в предишното ми писание, е най-печеливша поне в средно- и дългосрочен план!

aldycrown

Засега се осигурявам за всичко - и пенсия, и безработица, и здравно и др.

Ама отивам при лекаря, а той ми отказва да ми даде направление, щото нямал и талоните били ограничени. Трябва да си плащам от джоба, при положение че десетки години тоя джоб са ми го тършували точно за такива случаи. Наистина трябва да съм луд да продължавам да си давам джоба (задника) под наем и да плащам за всеки друг, но не и за себе си. Защо? Ако тези здравни осигуровки си ги бях събрал в банкова сметка, щяха да ми стигнат за едно много сериозно лечение с придружаваща операция. Не искам повече да ми тършуват по джобовете.

Същите разсъждения са валидни и за пенсионното осигуряване. След години някой непрокопсаник ще ми свие паричните вноски и ще ги гепи или изхарчи за всичко друго, но не и за моите старини.

Т_Живков

Търговците завладяха храма - време е светът да свърши!...

paragraph39

Както и откъдето и да го погледнеш, т`ва си е картелно споразумение за цени!

А при адвокатите е още по-фрапиращо: там става въпрос за фиксирана и задължителна за всеки адвокат долна граница на адвокатското възнаграждение, но не и за горна негова граница (такава няма - а защо!)!

Sta

Kotka

Т_Живков

генек

gorro

гошо

Manrico

Федор Венедиктович Езерский

"Ако започнеш да говориш за възнаграждение, болният ще се убеди, че няма да го изоставиш. Ако не говориш по този въпрос, той може да си помисли, че го подценяваш. Трябва впрочем да знаеш, че болните по правило не познават благодарността. Болните в началото са почтителни и скромни, но по-късно хитри и неблагодарни. Колкото до богатите, когато са болни, се разтапят от обещания, а после се извиняват под претекст, че още не са придобили своите доходи."

Хубаво е, че тези неща идват към справедливия си край и че истината, макар и без ключовото значение, което имаше за медиците ни преди 4 години, официално ще види бял свят. Винаги при тези ситуации обаче остава една горчива подробност - миналото и нервите на оневинените са опропастени безвъзвратно. Такъв беше случаят със Сергей Антонов, когото обвиниха в участие в атентата срещу папата през 1981 г., такъв е и сегашният. Антонов беше оправдан, но вече беше преминал съкрушителни мъчения и разпити в италиански арест, които съсипаха както физическото, така и психическото му здраве. И в момента се случва същото. Медицинските ни сестри, за щастие, отърваха разстрела, но осемте години на мъчения и презрение не могат да бъдат изтрити или преправени. И светът най-после ще узнае това, което те са твърдели от самото начало - че са невинни. Но каква е тяхната полза? Те спяха с чиста съвест и преди, и сега.

Решението на БЛС гласи, че долният праг за цена на медицински преглед е 10% от минималната работна заплата в страната. В момента тя е 240 лв. Ако обаче минималната заплата се повиши или понижи, стойността на прегледа за неосигурените лица също ще варира спрямо нея.

Защитна реакция

Българският лекарски съюз не отрича, че неговото решение би могло да противоречи на Закона за защита на конкуренцията. Съсловната организация обаче има друг аргумент в своя защита, основан също на нормативен акт. Тя позовава решението си на правомощията, дадени й от Професионалния етичен кодекс, който пък е създаден по Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС). В етичния кодекс наистина се казва, че БЛС има право да определя минимални цени на медицинските услуги. Нещо повече, лекарите, които не ги спазват, може да бъдат санкционирани. В чл. 57 от етичния кодекс на медицинските лица изрично е записано, че "при определяне на своя хонорар е недопустимо лекарят да го намалява под приетия от БЛС минимум за тази дейност".

Разковничето

И тук идва тънкият момент. Законът за съсловните организации не съдържа разпоредби, които да определят съдържанието на професионалния кодекс, нито казва, че БЛС има възможността да определя нивото на хонорарите на членуващите в него лекари. Затова БЛС няма право да се позовава на етичния си кодекс в случая, въпреки че той е създаден по закона за съсловните организации.

"Най-често нарушенията, които се правят от браншови организации, идват точно от етичните им кодекси", казва адвокатът по конкурентно право Румяна Карлова. Според нея проблемът се корени в това, че самите организации залагат правомощия в тях, които, що се отнася до цени, не би трябвало да фигурират в такива актове на саморегулация. Така се получава пълна нормативна неразбория. Етичният кодекс на лекарите противоречи на Закона за защита на конкуренцията. С по-голяма тежест обаче е законът, тоест текстовете в етичния кодекс не може да бъдат основателен аргумент за определяне на минимални цени или разпределяне на пазари. "Комисията най-често казва, че нормите в подобни професионални кодекси противоречат на правилата на конкуренцията и не бива да се прилагат", допълва адвокат Карлова.

Аргументи против

В своя защита лекарското съсловие твърди, че здравеопазването не е обикновен пазар и при него чисто пазарните принципи са неприложими. Според БЛС медицинска услуга на стойност под 24 лв. е некачествена. "Не съм убеден, че цените може да бъдат едни и същи в големия град и малките населени места", коментира по този повод здравният министър д-р Стефан Константинов". Според лекарския съюз обаче липсата на установен минимален праг снижава качеството на лечението като цяло. И това твърдение има опоненти. Според адвокат Карлова минималната цена гарантира определен доход на лекарите и те нямат стимул да се борят за повече пациенти. "Губи се смисълът на предприемачеството", казва тя. В същото време здравеопазването е и държавна политика. В такъв случай само държавен орган би могъл да прави регулация на пазара на медицински услуги. "Причини от по-широк обществен интерес биха могли да наложат подобни изключения", коментира адвокат Карлова.

В заключение

►Госпожо Карлова, има ли основание КЗК да реши, че споразумението между лекарите за минимална цена на преглед е картел-но?

►Здравеопазването не е ли по-специфичен пазар?

►Лекарският съюз се позовава на етичния си кодекс, който наистина казва, че организацията може да налага минимални цени на лекарските услуги.

►Съсловните организации имат ли по-големи правомощия от другите браншови организации?

► Споразумението на лекарите за минимална цена на преглед не е единственият случай с фиксирани цени, по който КЗК се самосезира. Преди по-малко от месец Върховният административен съд потвърди решението на комисията да глоби със 175 хил. лв. Камарата на строителите заради определяне на ориентировъчни цени.

►Санкцията беше наложена заради картелно споразумение. Камарата на строителите в България също като лекарския съюз беше нарушила чл. 15, ал. 1 от Закона За защита на конкуренцията. Тя беше публикувала на сайта си ориентировъчни цени във високото, хидротехническото и пътното строителство.
„Струва ми се, че не е това начинът в една пазарна икономика да се определят такива минимални цени, още повече че не съм убеден, че цените може да бъдат едни и същи в големия град и в малките населени места. Аз съм против въвеждането на такса от 24 лв. за преглед. В момента здравната каса поема от 8 до 15 лв. от тази сума. Надявам се предложената такса да не бъде приета”

Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването


Лични

Защо е важно лекарят да обича пациентите
А не да действа по схемата „ Диагноза-лечение-да влезе следващият!"
ПРЕД мен стоеше жена на около 35-40 г. Елегантна, образована. Гледаше ме в очите и говореше със самочувствие. Говорехме за детето й, което лежеше при нас в клиниката. Току-що то беше прегледано от педиатър. Колегата се съмняваше, че почва да развива пневмония, и препоръча да започнем лечение с антибиотици. Трябваше да спрем една започваща тежка инфекция с непредвидими последици. Обясних на майката положението. Тя се чудеше. Не искаше да дава на детето си „химия". „Няма ли друг начин? Не може ли да се приложи алтернативна медицина?", питаше ме тя. „Досега съм

я лекувала само с хомеопатични лекарства."

Не можех да разбера защо ми задаваше тези въпроси. Нали преди малко й бях обяснил какво е пневмония/ Защо тази жена се занимава с хомеопатия, когато има толкова ефективно средство за борба с инфекциите? Бях чувал подобни мнения и преди и не разбирах защо хората не харесват антибиотиците.

Нека погледнем фактите. В края на XIX век в индустриалния свят хората са живеели средно 35-40 г. Умирали са най-вече от инфекции (туберкулоза, пневмония, червен вятър и др.). Днес положението е коренно различно. Хората в развитите страни живеят двойно по-дълго (средно около 80години). Тази промяна се дължи на няколко фактора. Един от най-важните е откриването на антибиотиците. Те са спасили стотици милиони, дори милиарди човешки живота. Имената на Bartolomeo Gosio, Alexander Fleming, Ernest Duchesne, Paul Ehrlich ще останат завинаги като едни от най-великите откриватели в историята на медицината.

Хомеопатията използва силно разредена форма на вещество, причиняващо симптомите на съответната болест. Хомеопатичните препарати са направени от минимални дози от едно вещество, което се разрежда във вода, докато от него не остане и една-единствена молекула. С други думи, вода, която не съдържа нищо освен подсладители. Многобройните научни изследвания не успяват да докажат никакъв ефект на хомеопатичните лекарства.

Въпреки всички тези факти все повече хора се обръщат към „алтернативната" медицина, т.е. към медицината, където ефектът не може да бъде доказан с научни методи чрез опити и наблюдения.

В нашето общество, което на пръв поглед изглежда доминирано от знание и наука, това изглежда абсурдно. Истината е, че научните подходи почти не участват във вземането на нашите житейски решения.

Трябва да си дадем сметка, че вярата играе много голяма роля в нашия живот. Ние вярваме на дадена марка и затова купуваме даден продукт, вярваме на учебниците по биология и затова приемаме хипотезата за еволюцията за доказана истина, вярваме на даден лекар и затова приемаме лекарството, което той ни предписва, вярваме на даден човек и сключваме с него брак.

По принцип в това няма нищо лошо. Аз самият се занимавам от години с медицинска генетика и вярвам в нашия Господ Исус Христос. Научният подход е абсолютно неприложим за повечето решения, които вземаме. Големият проблем започва, когато направя избор, вярвайки, но бъда заблуден, че става дума за наука. Един почтен лечител хомеопат би трябвало да информира коректно всеки един пациент, че многото опити с алтернативни медикаменти не показват никакъв ефект, но че приемайки даден препарат с вяра, немалко хора са се почувствали по-добре. Трябва да допълним,

че „алтернативното лечение" струва немалко и това допълнително издига неговия авторитет. Доказано е, че колкото повече плащат пациентите за преглед, толкова по-доволни са от консултацията и толкова по-стриктно спазват указанията на лекарите.

За съжаление не са малко примерите в „научната" медицина, когато се злоупотребява с лековерието на пациентите. Въоръжени с предизвикващите доверие бяла престилка и слушалка лекари, водени от користни подбуди, с лекота могат да убедят пациенти да се подложат на ненужни за тях операции. В моята кариера съм наблюдавал не един или два случая, завършили трагично.

Какви поуки може да си направим? Когато хората отиват при лекар, освен правилна диагноза и правилно лечение те имат нужда и от правилно отношение. Това отношение в Библията се нарича ЛЮБОВ. Често ние, лекарите, действаме бързо по схемата „диагноза-лечение-да влезе следващият". Врачки, народни лечители и всякакви други „продавачи на надежда" действат различно. Те изслушват, съпричастни са и предлагат „индивидуален подход". Ние, лекарите трябва да се научим да обичаме нашите пациенти.

Броят на университетските болници в София да бъде намален и те да се редуцират от 18 до 7. Това предвижда проект на ректора на Медицинския университет (МУ) проф. Ваньо Митев, който той ще внесе до дни в образователното министерство. С проекта ще бъде запознат и премиерът Бойко Борисов, уточни професорът.

Сега университетските болници към Медицинския университет в столицата са осемнадесет, като само в карето на Александровска са осем. Всяка една от тях е с отделна администрация и куп дублиращи се звена, така се разхищават държавни пари мотивира се проф. Митев.

По думите му в отделните лечебни заведения под шапката на Медицинския университет се дублират и куп диагностични дейности, извършвани със скъпа апаратура, разпределена неравномерно в отделните сгради. В едни от тях техниката прегрява от работа, а в други стои недостатъчно използвана. Така изразходваните пари за покупката й на практика носят повече загуба, отколкото печалба. Ако обаче университетските болници бъдат окрупнени, като се запази дейността им, апаратурата ще се използва от пациентите на всички лечебни заведения, които са в непосредствена близост, а специалистите ще могат да консултират болните и от другите клиники, а не само в своята, изтъкна още едно преимущество на проекта си проф. Ваньо Митев. Проектът му предвижда още принципал на всяка университетска болница да бъде ректорът. Това се подкрепяло и от ректорите на всички останали медицински университети в страната.

Управителните съвети ще бъдат запазени като структура, но всяка една от тях ще има и изпълнителен директор. Той обаче ще бъде назначаван от ректора, а не от министъра на здравеопазването

Според проф. Митев така няма да има конфликт на интереси между университета и университетските болници, които сега са акционерни дружества, а сградният фонд и земята, на която са построени зданията, са с различна собственост – на лечебните заведения и на медицинските университети. Това е и една от причините куп сгради в карето на Александровска болница да стоят незавършени и полуразрушени, а други да са занемарени.

Окрупняването на университетските болници ще ни развърже ръцете за създаването на клъстър, чрез който ще можем да кандидатстваме по-свободно по европейски проекти и да ги печелим, изтъкна още едно от предимствата на проекта си проф. Ваньо Митев.


Лекари от същата болница в Бенгази:
Кадафи поръчал заразяването на децата

Медицинските ни сестри нямат вина, категорични са колегите им
Заразяването на 400 либийски деца с ХИВ не е по вина на петте българските медицински сестри и палестинския лекар, които бяха осъдени на смърт за трагедията през 2004 г. Това смятат работещи в педиатричната болница в град Бенгази. Либийските медици започват да говорят все по-смело по темата, след като страхът от отмъщение не е фактор в показанията им.

Според работещата от 15 години в болницата в Бенгази, Амел ал Саиди децата са били заразени умишлено. По думите й „престъплението трябва да е било планирано на високо ниво". Саиди е категорична, че причината за огнището на СПИН не е в лоши хигиенни условия в болницата. "Ако бяха заразени десетина деца, можеше и това да е причината, но над 400? Невъзможно", категорична е тя и добавя, че на децата не е преливана заразена кръв.

Колегата й Али ал Туайти също е сигурен в невинността на медиците ни, въпреки че има друго мнение за трагедията. „Децата сигурно са били заразени при преливането, но определено не е заради използвани многократно игли, както твърдят някои хора тук в Бенгази. Ние използваме пластмасови канюли, а те не могат да се употребяват повече от веднъж", уточнява Туайти. Той подчертава също, че обвинените медици са работили в различни крила на болницата, а инфекциите са избухнали само в едно от трите й отделения. Това карало Туайти да мисли, че заразяването не е станало случайно, но се чудел кой е способен да извърши толкова жестоко деяние и защо. "Трябва да е бил някой, който е искал да предизвика хаос или е изпитвал дълбока омраза към жителите на този град", предполага Туайти.

Друг лекар, който е работил в болницата при избухването на заразата е по-смел в предположенията си, но въпреки намаляването на силата на режима не желае да разкрие самоличността си. "Муамар Кадафи. Той го е направил, за да накаже града", смята анонимният лекар.

В края на февруари т.г. след започването на масовите протести в Либия и бившият министър на правосъдието Мустафа Абдел Джалил заяви в ефира на „Ал Джазира”, че за заразяването на либийските децата със СПИН е виновен Кадафи. Ексминистърът обаче не уточни какво има предвид.

400-те либийските деца бяха инфектирани със причинителя на СПИН в педиатричната болница в Бенгази през 1998 г. Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха изпратени в затвора, измъчвани и осъдени на смърт. През 2007 г. те се върнаха в България, където бяха помилвани и освободени.

Въоръжени с брадви и ножове роми нападнаха свои ранени събратя в Университетската болница в Пловдив вчера. Агресивните мъже връхлетели в спешния център на здравното заведение, за да довършат караницата си с противници от пловдивската Аджисан махала.

Заради опасността от саморазправа, която би застрашила здравето и живота на други пациенти в спешното и дори на лекари и сестри, по-късно вчера болницата бе окупирана от полиция и гардове от частен СОТ. В спешния приемен център ранените роми също бяха здраво охранявани от униформени.

Историята между ромите започнала вчера около обяд. Въоръжена групичка от „Столипиново” нападнала дома на ром от Аджисан махала. Него го ударили с брадва по главата, след което дъщеря му и синът му се хвърлили да защитят баща си. Така децата му също били ударени с брадви по главите и изпаднали в несвяст. „Не знам защо ни нападнаха, нищо не им дължим. Не е и за момиче. Най-тежко пострада дъщеря ми, която сега дори не може да ходи. Ето, возят я в инвалидна количка. По главата цапардосаха и сина ми”, твърдеше вчера бащата. Той и останалите пострадали били откарани в спешния център, а час по-късно вътре нахлули мъжете, които ги нападнали по-рано. Те размахвали заплашително брадви и ножове, като издирвали къде са откарани ранените. Искали да ги доубият и да се свършвал скандалът между двата рода, разказаха пациенти, станали случайни свидетели на екшъна.