26 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 0.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 26.03.2012 г.,с. 8 400 000 кв. м отровени от стари пестициди Проверяват защо текат бетонни кубове с гаранция от 300 години ВИКТОР ИВАНОВ
- 26.03.2012 г.,с. 16 Ще вземе ли Вълканов концесията на два рудника заради миньорските заплати От петък бизнесменът е четвъртият собственик на ГОРУБСО-Мадан
- 26.03.2012 г.,с. 18 Глобите за кучешко ако в парка влизат в съда Всички парични санкции да могат да се обжалват, иска националният омбудсман
- 26.03.2012 г.,с. 22 Глобалното затопляне ще ни струва 214 млрд. лв. ВИКТОР ИВАНОВ
- 26.03.2012 г.,с. 24 Пълнят дупките с 20 т горещ асфалт В събота плевенчани излизат да чистят града БУРЯНА БОЖИНОВА
- 26.03.2012 г.,с. 24 Спортна зала без вентилация, ще я ремонтират спешно РОСИЦА ХРИСТОВА
- 26.03.2012 г.,с. 25 Общини искат закон за старите къщи Кръгла маса за сградите паметници на културата, тръгва на 5. IV. в Търново ДИМА МАКСИМОВА
- 26.03.2012 г.,с. 25 3,7 млн. лева отиват за топли класни стаи
26.03.2012 г.,с. 5 Азиатци оглеждат летището на Стара Загора ВАНЬО СТОИЛОВ На мястото на затвореното от десетина години военно летище край Стара Загора да бъде изграден голям карго аеропорт. Такава идея имат големи корпорации от азиатските държави Южна Корея, Китай, Сингапур и дори Казахстан. Намерението е аеродрумът да се превърне в логистичен хъб (разпределител) на стоките, идващи от Азия за Европа с капацитет до 250 000 тона годишно. Той може да има и граждански терминал. 3 часа е полетът от Стара Загора до най-отдалечените точки на Европа. Неотдавна интересът на своята държава към обекта потвърди и посланикът на Корея у нас Чън Би Хо. В момента затвореното летище разполага с площ от 6000 дка и писта с дължина 2550 м. Идеята е тук да бъдат изградени две писти с дължина поне 4200 м, за да могат да приемат самолети от типа на „Боинг 757" и „Ербъс 380". Според експерти, ако сегашната писта бъде удължена с още 2 км на юг, ще се избегне прелитането на самолетите над населени места. . Автомагистрала „Тракия" е само на 3-4 км, което ще позволи стоките да продължат пътя си и с камиони. Собственици на летището са министерствата на отбраната и на транспорта. 
26.03.2012 г.,с. 8 400 000 кв. м отровени от стари пестициди Проверяват защо текат бетонни кубове с гаранция от 300 години ВИКТОР ИВАНОВ 400 000 кв. м земя в страната ни са отровени от стари пестициди. В момента у нас има 14 083 тона негодни селскостопански отрови, като 6403 тона се намират в необезопасени складове. Тези земи ще трябва да бъдат очистени до 2019 година, а негодните селскостопански отрови от складовете да бъдат изнесени в чужбина за унищожаване. Това предвиждат плановете на екоминистерството по проект за изгаряне на пестицидите, който ще бъде финансиран безвъзмездно от Швейцария. Днес екоминистър Нона Караджова трябва да обяви, че алпийската държава ни отпуска около 38 млн. лв. за решаване на проблема. Парите от Швейцария обаче ще стигнат само за изнасянето и унищожаването на 6403 тона пестициди, тези, които в момента са по складовете, а не в обезопасени хранилища. Според екоминистерството такива складове има на територията на 60 общини. Трябва да бъде направен и пълен преглед на ББ кубовете, в които се съхраняват останалите близо 8000 тона пестициди, обясниха пред в. "24 часа" от екоминистерството. Бетонните хранилища бяха изградени в началото на този век, като обещанието бе, че ще могат да съхраняват безопасно отровите в продължение на поне 300 години. Все повече от кубовете обаче протичат и има реална опасност от замърсяване на почвите и водите. Целта на екоминистерството ще бъде да успее да унищожи и пестицидите от протеклите бетонови гробници. След като се направи преглед на ББ кубовете, ще се вземе решение дали да бъдат санирани по някакъв начин, или да бъдат отворени, а пестицидите да бъдат изпратени за унищожаване. Все още обаче остава открит проблемът със събирането и унищожаването на пестицидите, които се намират в частни и кооперативни складове, а не в такива, собственост на държавата и общините. В момента не са известни нито бройката на складовете, нито колко са отровите в тях. Със сигурност обаче тези пестициди няма да може да се унищожават с парите от Швейцария. Снимка на три колони - Кметицата на Атия Ренета Стоева показва теча от ББ-кубове с пестициди край селото,които протекоха само преди дни.
26.03.2012 г.,с. 16 Ще вземе ли Вълканов концесията на два рудника заради миньорските заплати? От петък бизнесменът е четвъртият собственик на ГОРУБСО-Мадан ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ „Много хубав човек. От всичко разбира - къде да има язовир, как да работят мините. Чел е много и от много работи разбира." Това коментираха една част от жителите на Мадан за бизнесмена Николай Вълканов. Други казваха, че е завзел вече целите Родопи и е станал „чорбаджията" в Смолянско, след като стана сделката с ГОРУБСО. Трети отбелязваха, че в родопските си сделки досега е воден от Ахмед Доган, а в събота - от Бойко Борисов. Миньорският град най-накрая се видя с пари - над 1 млн. лв., изсипали се за ден след месеци мизерия, не са малко. Бакалиите и кръчмите въздъхнаха с облекчение, че ще захвърлят тетрадките с вересии. Има и хора, които се питат дали това не е пир по време на чума. Само за часове съдбата на града от отчаяние премина във възторг. „Как се дават 30 млн. за сделка, станала в петък в 5 часа", се питаха миньори. Други се радваха, че ще изхарчат за дни сума, почти равна на хонорара, който получи Ахмед Доган от Вълканов за хидросъвети по строителството на яз. „Цанков камък". Новият собственик на ГОРУБСО - бившият вицепрезидент на „Мултигруп" Николай Вълканов, ще плати 30 млн., за да покрие борчовете на предшественика в концесията на мините Валентин Захариев. Преди седмица Вълканов заяви, че не проявява интерес към ГОРУБСО-Мадан. Захариев обаче по-рано директно го обвини, че подклажда стачката, за да му вземе концесията. Всъщност бизнесменът става 4-ият собственик на предприятието през последните 15-ина години. Всички продажби и придобивания стават по един сценарий - бунт за пари, и после влиза нов собственик. През 1999 г. след поредната стачка държавата в лицето на финансовия министър Муравей Радев го продаде на консорциум „Родопа инвест", в който влизат турската „Сома кюмюр", руската „Восток инвест" и РМД. Цената бе 170 хил. лв. плюс задълженията на маданския клон на ГОРУБСО за заплати към НЕК и НОИ. Недоволни от консорциума, миньорите пак вдигнаха тогава бунт. Дори се покачиха на комини и обявиха гладни стачки. Така през 2001 г. се стигна предприятието да бъде продадено - собственик стана бившият шеф на „Кремиковци" Валентин Захариев чрез компанията си „Интертръст груп". Маданските рудници, които са най-богати на олово и цинк у нас, са най-ефективни, когато работят всички, твърдят в минния бранш. Валентин Захариев настояваше пред държавата да получи концесия освен на „Крушев дол" и „Петровица", но и на „Върба", „Шахоница" и „Печинско". През 2007 г. той дори обвини в корупция икономическото министерство, че бе обявило търговете и ги отмени. Едва в края на м.г. министерството пусна „Върба" на концесия и тя бе взета за 30 г. от консорциум между „Минстрой" и „КЦМ-Пловдив". Дружеството, което ще го експлоатира, всъщност ще има затворен цикъл на производство - от добив до директната продажба на метала КЦМ-Пловдив" инвестира 100 млн. евро в нови технологии и до няколко години ще е най-модерният металургичен комбинат в Европа, обявиха тогава шефовете на двете компании Николай Вълканов и Никола Добрев. През октомври министър Трайчо Трайков анонсира, че до месец-два министерството пуска концесия за „Шахоница" и „Пе-чинско". Официално обаче още не са дадени. Според запознати те ще бъдат дадени на „Минстрой" и КЦМ в замяна на изплатените онзи ден миньорски заплати. Дни преди премиера Бойко Борисов да доведе на площада новия собственик, се спрягаха 4-ма кандидати - „Химимпорт", „Асарел", „Елаците" и „Минстрой", като последният имаше най-малко фенове сред рудокопачите. Вълканов е собственик на ГОРУБСО-Златоград и те са наясно колко се плаща и какви са условията на труд. Вълканов взе предприятието там през 2002 г. чрез холдинг „Минстрой", дъщерна компания на някогашното величие „Мултигруп". След смъртта на Илия Павлов основна фигура в холдинга е Николай Вълканов. Рудниците в Златоград бяха закупени за $ 1,52 млн. Преди това ГОРУБСО-Златоград бе 4 г. в процес на ликвидация. В Мадан Вълканов изтъкна, че в неговите рудници миньорите получават редовно заплати. И това е факт, коментират в Златоград. Там обаче казват, че плаща малки заплати, а в последно време смъртните случаи под земята зачестиха.Бизнесменът, който обича да изтъква, че е инженер и доктор на техническите науки, се захвана и с друг бизнес в Златоград. Засега обаче търпи провал. Дни преди последните парламентарни избори Вълканов спечели проект за докарване на геотермалните води от 13 кмв града за 16 млн. лв. Стартът бе даден лично от бившия премиер Сергей Станишев. Топлата 96 градуса вода с дебит 100 л/сек извира в с. Ерма река, където са рудниците на Вълканов. Финансирането обаче бе спряно от кабинета „Борисов" Преди това при опит за отдаване на концесия на водите на дружество „Родопи еко проджект" на Вълканов бяха образувани 2 дела-срещу бившия кмет на Златоград Младен Чаушев и шефа на общинския съвет Пламен Чингаров. Според обвинението Чаушев е благословил концесията, без да има решение на съвета. По-късно се появява такова решение, но то се оказва фалшиво и за това са обвинени двамата местни лидери. Съдът прие споразумение с Чингаров за пробация 1 г., а срещу кмета отпаднаха обвиненията по фалшивото решение на съвета. Златоград е само брънка от следата на Вълканов в Смолянско. Много по-шумно бе неговото присъствие в Девин, където СПА амбициите на бизнесмена успяват. В хотел „Орфей" инвестира чрез „Бългериън еко проджектс". Той заработи през 2005 г., а лентата бе прерязана съвместно с лидера на ДПС Ахмед Доган. „Това е най-модерният комплекс на Балканите", каза тогава Доган и се гордееше, че сам начертал как да изглежда арката в центъра на басейните, висока 17 м, колкото беше тогава номерът на бюлетината на ДПС. Вълканов отвърна прочувствено, че девинци трябва да са щастливи, че има човек, който ги е заобичал, в лицето на Доган и благодарение на когото функционирала инвестицията в СПА хотела. „Някой ден девинци ще издигнат паметник на Доган", обяви тогава развълнуван Вълканов. Бизнесменът плати хонорара на Ахмед Доган за хидросъвети за яз. „Цанков камък". Хидроразработките на лидера на ДЦС пред Института за строителство и минно дело, дъщерно дружество на „Минстрой", му донесоха 1,5 млн. лв. Покрай това СПА комплексът в Девин взе да се спряга като сарая на Доган заради честите посещения на лидера на ДПС. Няколко години в него хора почиваха и чрез НОИ, но с новото правителство това приключи. А Доган спря да идва, разочарован, че не му се отчитат заслугите. Самият Вълканов бе дълго време подизпълнител на „Цанков камък" чрез „Алпине България", където „Минстрой" е акционер, но по-късно австрийците започнаха да строят сами и да наемат фирми и техника по тяхна преценка. Сараят постепенно загуби очарованието си на такъв за туристите, докато не се стигна дотам през м.г. община Девин да обяви, че иска да си продаде акциите в него. Управата притежава 17,33% в луксозния хотел, а останалите 82,67 % от общо 29 835 203 акции на дружество „Орфей хотел" АД с номинал по 1 лв. са на „Био проджект" с основен акционер Николай Вълканов. Дяловете са предложени на Вълканов, но и той ги отказва. Идеята на местната управа бе да продаде дяловете си и със свежите пари да погаси дълговете на МБАЛ. Снимка на две колони - Лидерът на ДПС бе гост на встъпването на „Минстрой" в клона на ГОРУБСО-Златоград. Той бе закупен от приближените му бизнесмени - Илия Павлов и Николай Вълканов. Снимка на две колони - 5 юни 2005 г. - Доган и Вълканов режат лентата на хотел „Орфей" в Девин. снимки: авторът Снимка на пет колони - Яз. „Цанков камък" - хидро съвети за построяването му е давал Ахмед Доган. Хонорарът му бе 1,5 млн. лв. Снимка на три колони - Мадан,14 март 2012 г. поредният митинг на миньорите,които не бяха получавали заплати от месеци
26.03.2012 г.,с. 18 Глобите за кучешко ако в парка влизат в съда Всички парични санкции да могат да се обжалват, иска националният омбудсман АНИ ПАРМАКСИЗЯН Наред с имотните спорове между съседи и обвиненията за кражби и изнасилвания районните съдии ще решават и дали са законни глобите от 50 лв., наложени на собственици на кучета, които не са почистили тротоара или парка от изпражненията на домашния си любимец. Те ще атакуват в съда и 100-те лв. санкция, ако са ги хванали да разхождат кучето си без повод или намордник, на детски площадки или на забранени от общините места. Ще обясняват на съдиите колко са били заети, че са забравили да закарат палето си на ветеринар, който да го регистрира, ваксинира и обезпаразити, и затова глобата им от 20 лв. трябва да падне. Магистратите ще изслушват колко фотьойла е разнищило котето и колко обувки и чехли е разкъсало кучето, че се е наложило да им бъдат извадени ноктите и зъбите, преди да решат дали собствениците им правилно са санкционирани с 50 или 100 лв. Към съда ще се обръщат и роми, изкарващи прехраната си с танцуващи мечки или маймунки по улиците, заради глобите от 50 до 100 лв., които са им наложени. Такива са и санкциите за насъскване на животни едно срещу друго, за дресура, която причинява болка или страдание на животното, за даване на допинг при състезания. Те също ще могат да се обжалват. Сега тези глоби не се атакуват в съда, защото законът не го позволява. Но в решението си, с което отмениха необжалнаемите санкции до 50 лв., налагани от КАТ, 12-те конституционни съдии написаха, че не може законът, който и да е той, да решава вместо човека как да постъпи, ако е санкциониран. Затова националният омбудсман Константин Пенчев, по чието искане Конституционният съд (КС) отмени текста от Закона за движение по пътищата, според който шофьорите не могат да обжалват глобите до 50 лв., призова парламента да промени всички закони, които предвиждат необжалваеми санкции. Пенчев се закани, че ако депутатите не го направят, ще атакува в КС всеки закон поотделно. Стори ли го, текстовете в тях, че глобите до определен размер не подлежат на обжалване, ще бъдат заличени. Конституционните магистрати вече казаха, че подобно "елиминиране или редуциране на основни права на гражданите или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо." Текстът" не подлежат на обжалване глобите до..." фигурира в поне 11 закона. Размерът на санкциите, които не могат да се атакуват в съда, е различен в отделните закони. Според Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който са записани глобите за собственици на домашни любимци, необжалваеми са санкциите до 150 лв. (Кои други санкции по този закон не могат да се атакуват в съда - виж таблицата.) 50 лв. е глобата за авджия, който не съобщи в горското или ловното стопанство, че билетът му е изгубен, откраднат или унощожен, или отиде на лов,без да носи билета си Не може да я оспори, защото според Закона за лова санкциите до 100 лв. са необжалваеми. Ограничението важи и за собствениците на овчарски и пастирски кучета без спъвачки и за тези, които събират яйца от птици -обект на лов, или присвояват незаконно дивечови рога. В тези случаи глобите са от 50 до 100 лв. От 50 до 400 лв. е санкцията за лов без заверен билет, без писмено разрешително, извън определените в него места или за отстрел на едър дивеч, различен от вписания в разрешителното. Ако нарушителят се размине с по-ниска глоба, до 100 лв., също не може да я атакува. Според действащия от 1974 г. Закон за опазване на селскостопанското имущество необжалваеми са глобите до 5 лв. До този размер са санкциите, които органите на полската охрана налагат срещу квитанция на мястото на нарушението - от 1 до 5 лв. В Закона за горите пише, че не могат да се оспорват в съда глобите до 100 лв. и конфискацията на вещи на стойност до 1000 лв. Такава ниска санкция отнася човек, който сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява или преработва дървесина в нарушение на закона, но не и търговци или фирми. За тях са предвидени по-тежки санкции. Текстът в Закона за устройство на територията е още по-прецизен - не подлежат на обжалване глобите до 100 лв. на граждани и до 5000 лв. на търговци и фирми. Те се налагат от строителния надзор или кметовете за нарушения при строежи. За неспазване на изискванията към продуктите, които са предназначени за пускане на пазара или за пускане в действие, шефът на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор налага глоби и имуществени санкции. Те са необжалваеми съответно до 500 и 1000 лв. според Закона за техническите изисквания към продуктите. Шефът на агенцията може да накаже с глоба от 50 до 150 лв. физически лица, които произвеждат или внасят бутилки без предварително одобрен идентификационен знак, който се поставя върху тях. Те също не могат да се обърнат към съда - по Закона за измерванията санкциите до 200 лв. са необжалваеми. Законите за управление на отпадъците и за чистотата на атмосферния въздух предвиждат по-високи по размер неатакуеми наказания - глоби до 500 и 1000 лв. и имуществени санкции до 2000 и 5000 лв. Текст, който Конституционният съд би отменил, има и в Кодекса на труда. Според него за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни последици за работници,работодателят се глобява от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - от 50 до 100 лв., които не подлежат на обжалване пред съда. Не може да се атакува и глобата от 50 лв., наложена на този, който не се е явил във "Военна полиция" без уважителна причина, въпреки че е бил редовно призован, според Закона за военната полиция. Недопустимо по мнението на конституционните съдии ограничение има и в Закона за административните нарушения и наказания. Той е ключов, защото определя общите правила, по които се установяват нарушенията и се налагат санкциите, предвидени в различните закони. Според него всяка глоба може да се атакува пред районния съд, в региона на който е извършено нарушението, стига тя да е над 10 лв. Ако е до 10 лв. включително, е необжалваема. Въпреки че Законът за административните нарушения и наказания е основен, другите закони предвиждат по-висок размер на необжалваемите глоби. Въвеждат минимална санкция - например 50 лв., която гражданите не могат да атакуват в съда. Тя може да е минимална в сравнение с другите глоби, предвидени в съответния закон, но съвсем не е минимална от гледна точка на обективни критерии като 270 лв. минимална и 700 лв. средна работна заплата, подчертават конституционните съдии. Снимка на четири колони - Глобите се обжалват в районните съдилища. След като Конституционният съд реши, че шофьорите могат да оспорват и санкциите до 50 лв., омбудсманът Константин Пенчев (на снимката вдясно) поиска парламентът да промени всички закони, които предвиждат необжалваеми санкции.
26.03.2012 г.,с. 22 Глобалното затопляне ще ни струва 214 млрд. лв. ВИКТОР ИВАНОВ 214 млрд. лв. по цени от 2011 г. ще ни струват мерките за адаптацията на България към климатичните промени. И това е размерът на нужните инвестиции само в периода 2012-2020 г. според разработен от екоминистерството национален план за адаптация на България към климатичните промени. Сценариите за България предвиждат повишение на средногодишните температури между 2 и 5 градуса, смекчаване на зимите и жежки лета. Целта на самия план обаче всъщност е България да се вмести в новите цели за намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, какъвто ангажимент е поет колективно от страните в ЕС. До момента България е намалила емисиите си с над 52% спрямо 1988 година -базова за Протокола от Киото. 214 млрд. лв. е целият потенциал за инвестиции от страна на държавата, бизнеса и гражданите в изпълнение на мерките за намаляване на емисиите и адаптация на икономиката към новите климатични явления, обясни експерт от екоминистерството, който е участвал в изработката на плана. Реалистичните мерки, които са задължителни за изпълнение, за да бъдат спазени ангажиментите на България, са на стойност 13,8 млрд. лв. Според изчисленията на екоминистерството това представлява поне 6,4% от инвестициите в българската икономика до 2020 г., ако се сбъднат сегашните прогнози за икономическо развитие, които е направило Министерството на финансите. Инвестициите заради глобалното затопляне обаче могат да се приемат и като бизнес възможност, защото реално ще позволят на бизнеса и държавата да продават квоти на европейската борса благодарение на по-доброто и по-екологично производство, което ще имат, твърдят от екоминистерството. Само държавата например ще има възможността да реализира приходи в порядъка на 2,5-3 млрд. лв. на година от продажба на емисии. Според новите европейски правила за търгуване на квоти бедните държави ще имат право да продават парникови квоти за своя сметка, докато за богатите такава възможност няма. Според предварителното разпределение на България се полагат права да изтъргува 43 млн. квоти, като очакваната цена на една квота е около 30 евро. Само през тази година страната ни ще може да продаде 33 млн. парникови квоти на т.нар. ранни търгове. Енергетиката ще е отрасълът, в който ще трябва да се вложат най-голяма част от задължителните 13,8 млрд. лв., за да отговори на политиките по изменение на климата, прогнозира планът на екоминистерството. Според предварителните разчети се предвиждат инвестиции в размер на близо 10 млрд. лв., което е около 5 % от общите инвестиции в българската икономика до 2020 г. Целта е, след като бъдат вложени тези 10 млрд. лв., страната ни да получи намаление на вредните емисии от над 33 млн. тона въглероден еквивалент. Въглеродният еквивалент е условна мерна единица, при която парниковите газове се преизчисляват като въглероден двуокис, за да има единна отчетност на спестените вредни емисии. Основните източници на нужните за енергетиката инвестиции трябва да са европейските структурни фондове, схемата за зелени инвестиции, която се захранва от продадените от страната парникови квоти, държавният бюджет и фонд „Козлодуй". Инвестициите в енергетиката ще трябва да бъдат насочени към преминаване на тецовете от въглища към природен газ и внедряването на „чисти" въглищни технологии. Освен това е предвидено делът на ядрената енергетика да достигне 45%, а на възобновяемите източници 15% в общия енергиен микс на страната. Въпреки че представляват внушителен дял от нужните заради климатичните промени инвестиции, реално тези в промяната на горивната база на централите ще ни излязат най-евтино, сочат изчисленията на екоминистерството. Само за подобряване ефективността на производството в тецовете ще бъдат нужни 240 млн. лв., още 720 млн. ще трябват, за да преминат централите на природен газ вместо на въглища. Ефектът обаче ще бъде намаляване на парниковите емисии съответно с 4,68 млн. и 11,7 млн. тона. Това означава, че всъщност това са най-изгодните инвестиции, защото ще излязат между 50 и 60 лв. на спестен тон парникови газове, което се очаква да е по-евтино, отколкото тези квоти да бъдат закупени на европейските търгове. Допълнителен плюс за държавата бил, че в тази част от енергийния сектор шгвестициите ще са повече частни, отколкото от публични фондове. По 494 лв. на тон пък ще ни излязат инвестициите в когенерация на тецовете, показват предварителните разчети. До 2020 г. в комбинирано производство на електро- и топлоенергия ще трябва да бъдат инвестирани 790 млн. лв., а спестяването ще е едва 1,6 млн. тона въглероден еквивалент. Пряко засегнати от най-голямата единична инвестиция ще бъдат голяма част от българските домакинства, които ще трябва да платят част от 2,5 млрд. лв. за развитие на мрежите за природен газ до поне 30 % от домовете ни. Тук реално единичната цена на спестените вредни емисии ще е 227 лв. за тон. Целта е 430 хил. домакинства да заменят досегашните си източници на енергия -ток, въглища, дърва, с при-доден газ, обясниха от екоминистерството. По168 лв.на тон спестени въглеродни емисии пък ще ни излезе широко прокламираното енергайно саниране. Целта в националния план е всяка година да бъдат санирани поне 3% от сградите, които са общинска и държавна собственост, като голяма част от тях всъщност са жилищни. Очакваните инвестиции са в размер на 34,2 млн. лв., а намалените емисии са 204 хил. тона въглероден двуокис. Част от мерките за спестяване на емисии от бита е и оборудването на 1000 покрива в страната с фотоволтаични панели Целта е те да произвеждат електроенергия и топла вода за сградите, като предвижданата инвестиция е 1404 млн. лв. 361 млн. лв. пък ще трябва да инвестират индустриалните предприятия в подобряване на енергийната им ефективност. Според предварителните разчети инвестицията ще им излезе по 40 лв. на тон спестени емисии, което е евтино и ще направи мярката привлекателна за частни инвестиции. Мерките за индустрията предвиждат както закупуване на ново по-ефективно оборудване, така и преминаване на заводите към гориво от отпадъци вместо въглища и нефт. Най-сложна засега е ситуацията в сектора на транспорта, на който се падат 98 % от сегашното потребление на енергия в страната. Проблем за целенасочените инвестиции е, че 60% от вредните емисии на транспорта се падат на личните автомобили. Затова повечето мерки тук са насочени към подобряване на обществения транспорт и намаляване на потреблението на горива. Според предварителните разчети за сектора на транспорта ще са нужни инвестиции в размер на почти 2 млрд. лв., като около 10% от тях ще са насочени към подобряване на пътната инфаструктура. 410 млн. лв. пък ще бъдат дадени за внедряване на интелигентни системи за управление на трафика, за да се намалят задръстванията в градовете. Освен това около 350 млн. лв. ще бъдат инвестирани, за да се откажат хората да ползват често личните си автомобили. Първата мярка в тази насока е подобряване на градския транспорт, а втората -изграждане на велосипедни алеи на стойност 150 млн. лв. Най-малко инвестиции засега се предвиждат в областта на селското стопанство и залесяването. Според предварителните разчети в земеделието и животновъдството ще са нужни 377 млн. лв. Двете най-скъпи мерки тук са изграждане на нови инсталации за съхранение на оборски тор за 130 млн. лв. и системи за използване на растителните отпадъци в земеделието за 230 млн. лв. За залесяване и . поддръжка на горите, които естествено поглъщат въглеродния двуокис, пък се очакват едва 54 млн. лв. инвестиции. Цената на един спестен тон въглеродни емисии в този сектор обаче достига до 3200 лв., което е най-високата цена в държавния план за адаптация. 514,2 млн. лв. ще са нужните инвестиции в нови инсталации за обработка на отпадъците, за да се ползват като гориво и в изграждането на пречиствателни станции за отпадни води. Тук фокусът ще е върху улавянето на метана от сметищата и фекалните води и използването му като гориво. Снимка на четири колони - Преоборудването на тецовете да горят природен газ вместо въглища е една от най-изгодните за държавата инвестиции.
26.03.2012 г.,с. 24 Пълнят дупките с 20 т горещ асфалт В събота плевенчани излизат да чистят града БУРЯНА БОЖИНОВА В Плевен започнаха да пълнят дупките по уличните платна. Наливаме горещ асфалт, за да заличим пораженията от тежката зима, поясниха спецове от фирмата, поела изкърпването. Пътните експерти отказали студения асфалт. Преди месеци го ползвали за заглаждане на платната, но ефектът бил кратък - след обилния сняг в паважа зейнали огромни пукнатини. За начало в уличните ремонти ще се вложат 20 т горещ асфалт. Офанзивата тръгва от маршрутите на градския транспорт - там трасето е най-натоварено и затова белезите са жестоки. В събота на 31 март плевенчани излизат да чистят града. В голямата трудова инициатива ще се включат и учащи, и чиновници от общината. фирмите по почистването имат грижата да доставят допълнителни съдове за събиране на боклука, както и за извозването му. Домоуправителите и кметовете на малките населени места пък ще посочат незаконните сметища, за да бъдат изгребани и ликвидирани. „Ще мием улиците, но след като паднат първите дъждове, които ще махнат солта и пясъците, останали от почистването на снега. Ще спестим доста вода и пари, ако изчакаме дъждовете да облекчат работата ни. Сега всичко е спечено и ще оскъпи разходите ни 3-4 пъти", пресметна кметът Димитър Стойков. По-рано той разпореди в пролетното миене на улиците да бъдат вложени парите от глобите, наложени на фирмите, които не са се справили добре с почистването на снега. Стойков уточни, че са събрани 72 000 лв. от санкциите през зимните месеци.
26.03.2012 г.,с. 24 Спортна зала без вентилация, ще я ремонтират спешно РОСИЦА ХРИСТОВА Незабавно да започне ремонт на спортната зала в Ловеч, настояват от Регионалната здравна инспекция. В началото на март дори за кратко бе издадено предписание за затварянето й. Тогава инспекторите установили при проверка, че състоянието на единствената зала в града е повече от окаяно. Течащ покрив, дупки на тавана, необезопасени прозорци, изпочупени седалки, почти липсващо осветление, неработеща вентилация, лошо хигиенно състояние на бани и тоалетни в съблекалните били констатациите. Кметът на града Минчо Казанджиев обаче помоли за отсрочка до май, за да не бъде нарушен спортният календар на общината. В отговор директорът на РЗИ д-р Цветолюба Генкова настоява веднага да започне ремонтът на залата. Спортната зала в Ловеч е в окаяно състояние Градоначалникът се ангажира до 3 месеца нарушенията да бъдат отстранени. Все още обаче нищо не се прави, видя репортер на вестника. Няколко години вече търсим възможности за финансиране по различни програми, каза Казанджиев. Направени са геоложки проучвания, за да се види какво е състоянието на конструкцията на залата и дали позволява разширението й, за да се провеждат спортни събития от голям мащаб.
26.03.2012 г.,с. 25 Общини искат закон за старите къщи Кръгла маса за сградите паметници на културата, тръгва на 5. IV. в Търново ДИМА МАКСИМОВА Проблемите с падащите стари къщи - паметници на културата, ще обсъждат на кръгла маса в Търново на 5 и 6 април. Над 40 архитекти и юристи от различни градове ще дискутират как да се преборят със самосрутващите се вековни сгради и неподдържаните фасади. Срещата е по идея на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Целта е да се подготвят законови промени, които да задължават собствениците да реставрират къщите. Проектът ще бъде внесен в парламента от Националното сдружение на общините. „Проблемът е много остър в Търново. Понякога тези необитаеми сгради в старата част имат по 10-15 собственици и издирването им е доста дълъг процес. В момента търсим адресите на собственици, които са в Швейцария, Англия, САЩ. Необходимо е и техни роднини по съребрена линия да могат да получават предписанията", каза Панов. Той ще представи и намерението си да създаде общинско предприятие, което да се грижи за занемарените търновски къщи. То ще изпълнява контролни и консултантски функции, ще може да санкционира и ще търси програми, по които да се финансират реставрации на частния сграден фонд. Приключва паспортизацията на старите къщи в Търново. Тя е по съвместен проект с побратимения Байон, франция. Преди няколко дни в Търново се срути поредната необитаема сграда на ул. „Опълченска". По чудо тя не взе жертви. Снимка на три колони - Една от опасните необитаеми къщи във Велико Търново
26.03.2012 г.,с. 25 3,7 млн. лева отиват за топли класни стаи Договор за ремонт на 4 училища и една детска градина в Търновско ще подпише на 28 март в строителното министерство кметът Даниел Панов. Проектът на стойност близо 3,7 млн. лв. е по оперативна програма „Регионално развитие". В реализацията общината участва със 760 700 лв. собствени средства, уточниха от местната администрация. С тях ще бъдат поставени нови дограми и ще се санират сградите на гимназиите „Вела Благоева" и „Владимир Комаров", както и основните училища 6 селата Ресен и Водолей. Обновена ще бъде сградата и на детска градина „Първи юни" в Търново. Ще бъдат модернизирани отоплителните инсталации. Двугодишният проект включва също ремонт на топлопреносната и електрическата мрежа, хидроизолация и нови покриви на училищата. 1125 ученици и 235 малчугани ще имат по-добра среда за обучение след приключването на ремонтите. „Включените в проекта училища интегрират деца от ромски произход. Надяваме се, че приветливите и отоплени класни стаи ще ги привлекат да останат в училище", казаха от отдел „Образование" на общината. Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|