26 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.18 Mb.
|
СЪДЪРЖАНИЕ
Текст: Битие 5:18-24 Вдъхновената от Святия Дух биография на Енох, най-ярката звезда на небосклона на патриарсите, е събрана само в девет стиха на писанието. Макар и кратко, записаното за него е достатъчно да направи името му много по-велико от името на другия Енох, синът на Каин, на чието име беше наименуван цял град (Битие 4:17). Оригиналният запис в Битие е допълнен с два други от Новия Завет, единият от които говори за събитията в неговия живот, а другия – за забележително пророчество, дадено от самия него. Записаното в Битие отразява неговото раждане, кризисният момент в живота му, в който се корени посвещението му, и безпрецедентното му грабване на триста шестедсет и пет години. Посланието на Евреите допълва историята от Битие, разкривайки тайната на неговото благочестиво ходене с Бога и уникалното му грабване (Евреи 11:5-6). Юда ни открива, че Енох живя всред безбожно и беззаконно поколение; в неговите дни царуваше нечестието, а благочестието беше крайно непопулярно. Той издигна своя пророчески глас и предупреди хората за предстоящия съд (Юда 14-15). В нашия урок днес, ние виждаме неговия забележителен характер. От битие разбираме, че той ходеше с Бога. Послание към Евреите допълва, че той угаждаше на Бога. Юда прибавя, че той свидетелстваше за Бога. Животът му беше пълен и удовлетворителен. Чрез него Бог даде надежда на вярващите, че привидната победа на смъртта не е вечна. Някои светии на Бога ще я победят при Грабването.
Несъмнено настъпи денят, в който Енох се примири със Създателя Си; този ден сложи началото на втората част от живота му. Всеки човек, който претендира, че ходи с Бога, трябва да носи свидетелство за божествената трансформация от греховност към святост. Той трябва да преживее умирането на стария живот и започването на новия. Благородното потекло, принадлежността към църква, водното кръщение, участието в светото причастие или даването на милостиня са добри неща, но не са достатъчни, за да препоръчат някого за небето. “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство” (Йоан 3:3). Посланието към Евреите рисува промяната на Енох към “вяра”. Той беше угоден на Бога чрез вяра. Той беше човек на прошката. Той започна с опитността на прощението, както трябва да започнем и всички ние. Не е възможно от една духовно мъртва душа да произлезе нещо достойно за небето. “Енох ходи по Бога...”. В книгата на пророк Амос се задава уместен въпрос: “Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят?” (Амос 3:3). Тук заключаваме, че той е ходил с Бога в съгласие и хармония. Той беше примирен с Бога. Той достигна до лични взаимоотношения с Бога. Ходенето с Бога включва в себе си участие в Божията природа. Светлината няма съучастие с тъмнината (2 Коринтяни 6:14). Грешникът, който отказва да се помири с Бога, няма нищо общо с Него и в ума си е враждебен на Бога. Грехът отделя от Бог. Ходенето с Бога започва с отделянето от греха и вземане на участие в божественото естество. Ходенето с Бога е морален фитнес. Бог не може да ходи другаде, освен в пътя на святостта. Когато Бог щеше да минава през стана на израилтяните, те трябваше да отстранят всяко нечисто нещо (Второзаконие 23:14). Бог, Който е трикратно свят, не може да е в компанията на нещо нечисто. Следователно ходенето с Бога означава, че ние забравяме своите собствени пътища, отказваме се от света завинаги и следваме Божия път. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЕНОХ (Битие 5:22,24; Евреи 11:5-6; Псалми 101:2-3; Михей 6:8; Ефесяни 5:15-17; 1 Йоан 2:6) Важно е да се отбележи, че Енох имаше свидетелство от Бога. Библията ни казва за него: “...понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога” (Евреи 11:5) В допълнение на това, Енох също говореше за Бога. Той свидетелстваше за Бога. “За тях пророкува и Енох... като рече: Ето Господ иде с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички, и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него” (Юда 14-15) Има две красиви фрази, по една съответно в Стария и Новия завет, които ни показват Божието свидетество за Енох. В Битие, той “ходи с Бога” и, в Евреи, той беше “угоден на Бога”. И двата израза са еквивалентни, както по-късно великият апостол на езичниците ни разкрива в своето послание към вярващите в Солун: “Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да ходите (с Бога) и да угаждате на Бога, така да преуспявате повече и повече” (1 Солунци 4:1) Енох имаше навик ежедневно и непрестанно да угажда на Бога. Неговото “ходене с Бога” не беше пазено за някакви специални и велики моменти, нито само за часовете на поклонение и посвещение. Този навик беше поддържан през всичките превратности на живота. Той ходеше с Бога и запазваше ходенето си с Бога в радост и мъка, през изпитанията и изкушенията в живота, по върховете на въодушевлението и в дълбините на депресията, във време на издигане и време на унижение, в одобрение и преследване, в здраве и болест, у дома и в чужбина, в публичния блясък и в тайната си стая. Търпеливо, грижливо и предавайки се на молитва, той всекидневно продължаваше да предприема онази последователност от малки, къси, на пръв поглед незначителни стъпки, които взети заедно представляваха неговото ходене с Бога. Той никога не спря. Напредваше стабилно докато влезе направо в небето. Каквото и да правеше ходенето на Енох угодно на Бога, то се изисква и от всички ония, които искат да “ходят и да угаждат на Бога”, защото у Бога “няма изменение, или сянка от промяна” (Яков 1:17). Бог се радва, когато ние ходим с Него във вяра, смирение и святост. ЛИЛИЯ В ТИНЯТА Близостта на Енох с Бога за толкова дълго време ни дава увереност за три неща: Първо: непрекъснатото ходене с Бога е възможно дори в несвято обкръжение. Юда използва само в един стих четири пъти думи с корен “нечестие”, което ни дава бегла представа за света на Енох. Другите, в неговите дни, ходеха “по своите нечестиви страсти”, “по своя суетен ум” и изпълняваха “волята на плътта и на помислите”, но той “ходи с Бога”. Той беше свят, макар че всички покрай него бяха безбожни. Докато “нечестиви човеци и измамници” се влошаваха “повече и повече”, неговият път беше “като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден” (Притчи 4:18). Открояващата се святост и интимното общение с Бога са възможни за нас “по благодат чрез вяра” дори и в най-лошите времена и на най-лошите места. Второ: Ходенето на Енох с Бога включваше предаване на волята. Това беше резултат от собствения му освобождаващ избор. Той не беше насилен да го направи, тъй като Бог не натрапва компанията си на никого. Никой не е заставен да ходи с Бога, но това е една привилегия, открита за всички. В основата на всяко свидетелство за ходене с Бога стои желание, преднамерена готовност да вземеш игото на Христос и да се учиш от Него. Трето: неговото ходене го постави в Божията посока. Той напълно приемаше Божията воля. Напълно се съгласяваше с Божиите неща. Бог никога не е ходил индивидуално с някого или с цяло събрание, което ходи противно на пътя на благочестието. Той няма нищо общо с несправедливите и непокорните. Ако ние копнеем за Божието присъствие в личния си живот, в семействата си и в местните си събрания, ние всички – възрастни, младежи и деца, служители, работници и членове на църквата – трябва да се посветим да живеем свят и праведен живот пред очите на Бога. Отсега нататък в живота ни не трябва да има области, скрити от Божия поглед. Във ежедневието ни не трябва да има нито един въпрос, при който да не се покорим на Божията воля и водителство. Необходимото следствие от Божието свидетелство за Енох беше неговото свидетелство за Бог: “Ето Господ иде...” (Юда 14-15). СПАСЕНИЕ ПРЕДИ СЛУЖЕНИЕ Преди неговото свидетелстване беше неговото ходене. Колко важно е това! Този ред, посочен от Бога, не бива да се променя. Страшно е, че повечето от тези, които минават за “християнски служители” в наши дни, не са продукт на такова ходене с Бога. И, разбира се, такива служения ще се окажат само “дърво, слама и плевели” в деня на изпитанието. Нещо трябва да предхожда служението, а именно, ходенето с Бога. Ти не можеш да издигнеш пророчески глас като Енох, ако в твоя живот е прояден от поквара и осквернение. На Юда дължим краткото, но ярко пророчество на Енох. Само с четиридесет и седем огнени думи той пламенно пророкува срещу широко-разпространеното зло в неговите дни. В някои случаи може да не е така, но точно в този случай посланието подхождаше на човека. То беше силно, защото човекът беше силен, беше мощно, защото човекът беше чист, беше пророческо, защото човекът се молеше. Безгрижните грешници трябва да са ги побивали тръпки под тежестта на божественото осъждение, което е идвало върху тях, докато Енох е проповядвал. В онези праисторически времена, Енох говори за Второто Идване на Христос (а не за Грабването, което ще стане седем години преди това) с “с десетки хиляди Свои светии, да извърши съдба над всички” (Юда 14-15). Нашият Господ Исус Христос и апостол Павел пророкуваха с почти същите думи (Йоан 5:22; 2 Тимотей 4:2). Виждаме, че пророческото предупреждение на Енох отеква през вековете. Днес, то все още е използвано от Святия Дух като предупреждение за вечната участ, която чака всички непокаяни грешници и вероотсъпници.
Енох не живя като своите съвременници, така също и не умря като тях. В един момент той беше заобиколен от грешници; а в следващия се намери в обществото на святите ангели. В един момент той живееше в скромна шатра, а в следващия се намери в града и в палата на Царя. В един момент тялото му беше дори по-крехко от останалите, а в следващия тялото му се превърна в славно тяло, сияйно и безсмъртно! Каква промяна, какво преселване! Енох ходи с Бога чак до небесния Му дом. Общението им беше толкова близко, че преходyт беше почти естествен, възстановяване местоположението на събитията и славна кулминация на едно уникално партньорство. Един теолог, пишещ за Енох, веднъж задал въпрос и му дал отговор. Той попитал: “Къде е Енох?” и отговорил: “Те го търсеха на местата, където обикновено се уединяваше, където вършеше всекидневната си работа и където се усамотяваше за молитва на отдалечените полета. Търсиха го, но той “не се намираше, защото Бог го пресели”. Той беше един от двамата такива мъже в историята на човечеството. Макар, че вторият беше видян, когато си заминаваше към небето във вихрушка с огнена колесница, за заминаване то на Енох нищо не беше казано. Само това, че някъде, както си ходеха с Бога, една врата се отвори и те двамата влязоха”. Забележително е, че три грабвания отбелязват трите периода на Божията милост към човечеството, като последното беше най-славно. Първото: Преселването на Енох въвъ времето преди потопа; Второто: Грабването на Илия по времето на пророците; и Третото: Възнесението на нашия Господ Исус Христос в периода на християнството, когато облак Го прие в слава пред очите на последователите Му. Енох е преобраз на всички онези вярващи, които ще дочакат живи Господа, при Неговото слизане, за да грабне хората, които е изкупил за Себе Си със Собствената Си кръв. Точно както Енох беше преселен на небето (преди да дойде Потопът на земята), така също и Божиите хора ще бъдат грабнати преди времето на Голямата скръб. Нашата част е да продължаваме да “ходим с Бога” и през останалия кратък период, който остава до Грабването. Може и да сме едни от ония, които ще бъдат грабнати в слава, без да минат първо през портите на смъртта. Ако нашият Господ дойде скоро или ако се забави, нека всички да бъдем намерени в очакване мъртвите да възкръснат “нетленни” (1 Коринтяни 15:52).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Битие 6:1-7 Урокът ни тази седмица описва ясно пълната поквара, греховност и виновност на всички човеци. Предишната глава ни показа родословието от Адам до Енох. Примерът на хората от това родословие, които живяха според собствената си воля, рязко контрастира с примера на малцината, които следваха пътя на благочестието. Хората като Енох, които не следваха множествата, за да съгрешават, бяха забележителни. Те наистина се покоряваха на Господната заповед: “Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш правосъдието” (Изход 23:2). Тези бележити примери поставят голямо предизвикателство пред новозаветния вярващ, който може много да се научи от старозаветните патриарси, за да не е напразно служенето му пред Господ. ПЪТЯТ НА НЕЧЕСТИВИЯ (Битие 6:1-3; Римляни 1:29-32; 3:12-18; Марк 7:20-23) “Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха” (Битие 6:1-2) Невероятно е, че размножаването на човека по лицето на земята се съпровождаше неотлъчно от вършенето на зло. “Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери...” (Битие 6:1) Би трябвало това благословение да доведе до позитивен отговор от страна на човека, отколкото да го подтикне към вършене на зло. Божията цел за човека беше да се размножава, да напълни земята и да я подчини (Бития 1:28). И, разбира се, по това време Той беше започнал да изпълнява Своя план за човечеството, с което показа наяве Своята вярност и доброта. На свой ред човекът би трябвало да оцени божествения жест и като се покори на Господа. Но, изненадващо: “... Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха” (Битие 6:2). ПОЖЕЛАНИЕТО НА ОЧИТЕ (Битие 3:6; 34:1-2; Исус Навиев 7:21; Съдии 16:1; 1 Йоан 2:16) Източник на техния грях стана това, което виждаха. “... Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери...” Не бива да пропуснем да си припомним, че падението на Адам и Ева започна от това, което виждаха: “И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание” (Битие 3:6) Грехът в този случай, както и в нашия текст, може да бъде проследен до неговия източник, а именно, нещата, които гледаха. Сърцето размишлява върху това, което гледат очите, и произвежда страстно желание, макар и в противоречие с Божията воля. Какво ще кажем за изповедта на Ахан, който взе вещи и злато, върху които тегнеше Божието проклятие: “Когато видях между користите...” (Исус Навиев 7:21). Ахан видя златната плочка и не можа да устои на изкушението да вземе от прокълнатите неща. Ева също видя и не можа да се съпротиви на изкушението да отстъпи пред страстите на плътта. По същия начин Божиите синове виждаха човешките дъщери и ги пожелаваха. Наистина, имаше високопоставено поколение от Божии синове, направено по Божия образ и подобие, което толкова се принизяваше, че се впрягаше несходно с човешките дъщери. Това беше връх на неподходящото обвързване, изявен чрез похотта и своеволието. Божиите синове не позволяваха на Бог да избере за тях; те сами си избираха и “си вземаха за жени от всички, които избираха”. НЕПОДХОДЯЩОТО ОБВЪРЗВАНЕ В ЖЕНИТБАТА (Битие 24:3; Второзаконие 7:3-4; Ездра 9:12; Неемия 13:25-26; 1 Коринтяни 15:33; 2 Коринтяни 6:14) През всичките времена Божието проклятие е почивало над браковете между истинските вярващи и противниците на вярата. Той никога няма да даде съгласието Си, ако ние предпочетем красотата, богатството или светската слава пред вярата и святостта. Каквито и да са били мотивите за женитбата между Ахав и Езавел, бракът им не се радваше на Божието благоволение. По-скоро си навличаше Божия гняв. Така е и с всяко неподходящо обвързване през всичките години, дори до днес. Библията ни казва: “Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?” (2 Коринтяни 6:14) Така ни става ясно и посланието на Господа, Който ни каза: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца” (1 Йоан 2:15). Злото и безбожно влияние, което идва чрез светщината, е станало причина мнозина да се отвърнат от Христа и да станат врагове на Бога. Нищо чудно, че Библията ни казва: “Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4) В нашия текст Божиите синове се радваха на удоволствията на греха и по този начин прегръщаха света и се оказваха врагове на Бога. Все пак Бог, в Неговата безкрайна любов и милост, не стовари ужаса на гнева си над тях, без преди това да ги предупреди. Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.18 Mb. Сподели с приятели:
|
