27 септември 2010 г. Тема: здравеопазване



страница4/4
Дата05.09.2017
Размер0.57 Mb.
#29564
1   2   3   4

Аида Паникян


Дерматолозите очакват вълна от сифилис
България е в навечерието на поредна вълна от сифилис, множат се случаите на пациенти в различни региони, най-тежко за момента е в столицата, Кърджали и Варна, коментира в Стара Загора пред близо 200 специалисти проф. Николай Цанков, председател на българското дружество на дерматолозите.Страната ни е особен феномен, епидемиите от това заболяване по необясними причини се появяват циклично през 11-12 години, последната е била през 1998 г., когато заболеваемостта е достигнала над 50 на 100 000 души. В основата е ниската здравна и сексуална култура, сред най-застрашените са рисковите групи от циганското малцинство, коментира националният консултат проф. Цанков, който работи в болница "Токуда" - София.Сериозно предупреждение според него бил и фактът, че се увеличават ражданията на деца с вроден сифилис - 42 случая са били регистрирани през 2007-а, а през 2008 г. те били 45. В повечето от тези случаи децата са с психични и физически увреждания за цял живот. Най-тревожна е ситуацията към момента в София, Кърджали и Варна, все още не са обобщени данните за останалите региони. Една от причините е занемарената профилактика.Участниците в националния форум на дерматолозите, организиран от медицинския факултет при Тракийския университет - Стара Загора, отправиха към МЗ предложения за преоценка на клиничните пътеки и алармираха, че сега здравната каса осигурява едва по 180 лв. за лекуване на сифилиса и то само за бременните

Христо Христов



Виктор Шемтов - Социалните дейности са най-важният приоритет
Политикът не обяснява защо няма пари, а ги намира, казва бившият здравен министър на Израел, българин по произход
Стимули, а не наказания карат хората да се осигуряват
Г-н Шемтов, бил сте министър на здравеопазването на Израел и през икономически кризи и войни, но въпреки това не сте закривали болници заради липса на средства, а сте открили 10 нови, с около 5000 легла. Как става такава магия?

- Наистина бях министър по време на войната "Йом Кипур", както и след това. Имаше много убити и ранени. Болниците бяха необходими. Те винаги са необходими. От мен като министър на здравеопазването се изискваше много такт и гъвкавост. Министърът не обяснява защо не достигат парите за неговия сектор, а намира начин как да ги набави. Установих много топли, приятелски връзки с министъра на финансите. За щастие той бе от моята партия, което означаваше, че споделеше социалистически идеи.(В Израел винаги управлява коалиция, б.а.) Заедно се обърнахме към нашата диаспора по цял свят. Има богати хора, които не са склонни да се завърнат в родината на дедите си, но биха развързали кесиите си, ако болницата или отделението в нея, за които са дали средства, носи тяхното име. Освен това в цял свят се опрощават данъци за парите, дарени за здравеопазване, наука и култура. Убедихме тези хора, че да финансират създаване на болници е не само престижно, но и изгодно за тях. Обяснихме им, че са нужни болници в периферията на страната. Някъде съществуваха здравни пунктове, но липсваха психиатрии например. Освен това в крайния север на страната, близо до ливанската и сирийската граница, в градове като Цват (свещен град на кабалистите, б.а.) построихме болница, която в по-късните войни посрещаше и ранени войници.

□ Болницата не е само леглови фонд и апаратура, много важно е лекарите и сестрите да имат добра квалификация.

- В това отношение е много съществен приносът на преселниците от България от моето поколение и малко по-младите. Когато през 1948 г. откриха за пръв път в Ерусалимския университет специалност хуманитарна медицина, за местните хора имаше първи курс, а имаше и един четвърти курс. Той бе предназначен за изселниците от България. По време на фашизма в България (независимо че сега някои политици при вас се опитват да докажат, че не било имало фашизъм) на еврейските младежи бе забранено да учат в университетите. Веднага след Девети септември еврейчетата записаха Медицинската академия в България, но по договореност между Георги Димитров и Бен Гурион и заради желанието на българското еврейство да подкрепи възраждащата се след 2000 години разселение еврейска държава, тези младежи прекъснаха образованието си и пристигнаха в новата страна. Тя отвърна на тяхната саможертва именно с този жест - даде им възможност да продължат образованието си и да го завършат.Тази група бе в основата на израелската медицина, която е световно призната. По времето, когато аз бях министър, тези хора вече бяха с позиции в средното ниво на управление на болниците и поликлиниките - завеждащи отделения, преподаватели в медицинските факултети, на по-късно създадените и други израелски университети, начело на ученическото здравеопазване, което също е пренесено тук от преселници от България. Това бяха лекарите, на които можех да се опра, за да създам истинско народно здравеопазване.

□ По ваше време бе създадена и системата от здравни каси на Израел. Как успяхте да предизвикате интерес у хората да плащат здравни вноски? У нас се опитват да ги заставят чрез административни мерки: глоби, опити за забрана да излизат в чужбина, ако не са се издължили към здравната каса. Но и това не помага. Хората не искат веднъж да плащат здравна осигуровка от заплатата си, а после и суха пара под масата на лекарите, за да ги обслужват.

- По времето, когато бях министър, имаше само една здравна каса. Създадохме няколко алтернативни каси едновременно. Те се конкурират и до ден днешен. Освен това имаше привилегии и поощрения за здравно осигурените, например при получаване на банков заем за закупуване на жилище, или при включване в жилищни кооперации върху парцели осигурени от профсъюзите. Смяташе се, че тези, които си плащат здравните вноски и се включват в колективното, солидарно подкрепяне на здравеопазването, трябва да бъдат стимулирани не само при ползването на здрави услуги, но и по друг начин. Предпочетохме да ползваме стимули, а не санкции, и това наистина имаше ефект. Що се отнася до тези, които искат да получават повече здравни услуги, и за тях е помислено. Съществуват няколко вида здравни карти - обикновена за основните видове здравни услуги, "златна" и "платинена", за които се плаща малко повече. Има карта за алтернативна медицина. Във всяка болница, както и в частните клиники, има и ВИП отделения за тези, които искат директно да си плащат услугите.

□ В по-нататъшната си политическа кариера бяхте от другата страна на барикадата - бяхте член на финансовата комисия към Кнесета (парламента). т.е. от хората, които съкращават бюджетните разходи, включително и тези за здраве.

- финансовата комисия не разпределя парите, а формулира приоритетите за финансиране от бюджета. Споделям социалистически идеи. За мен социалните дейности бяха и са най-важният приоритет за една държава. Правех всичко възможно да наложа това си разбиране и за щастие обикновено успявах.

□ Бяхте действащ политик по време на поне две войни на Израел. Много пъти, когато Арафат и израелските политици след това водеха мирни преговори, сте изказвали съмнение в успешния им край. Сега смятате ли, че преговорите ще доведат до "Две държави за два народа"?

- Това е лозунгът, който ние от левицата издигнахме преди повече от 40 години. Вече се приема и от десницата. Това, че Натаняху се ангажира с тези преговори, е пробив.

□ Не мислите ли, че неговите избиратели ще се дистанцират от него, ако продължи мораториума върху строителството на териториите?

- Лично аз винаги съм гласувал против строителството на селища в окупираните територии. Не само сега - на Западния бряг на река Йордан, но и преди -в

Синай. Много добре помня как се наложи да разрушим всичко, което бяхме построили на Синайския полуостров, дори да изкореним дърветата и плантациите там по молба на египетската страна.

□ Да, но град Ариел (на териториите б.а.) е построен през 1974 г., като един от инициаторите е бил Шимон Перес, а и Натаняху нищо не говори за изселване на заселниците.

- Напротив, говори. Доколкото знам, има предварителни разговори на хора от екипа му с палестинците за замяна на територии. Те ще получат земя, която е в пустинята Негев, срещу части от Източен Ерусалим и землищата на някои поселения, които да останат.

□ Наистина Ерусалим, или както палестинците го наричат - Ал Куц, е най-спорният въпрос в преговорите. Десните партии издигат лозунга "Ерусалим единен и неделим".

- Е, ще се разделим с източните му части, където и сега живеят предимно араби. По-тежка ще е подялбата на стария град, но и там ще има райони, над които ще се вее палестинският флаг, ще има тяхна полиция. Ще има и територии, които ще са еврейски. Те и сега съществуват.

Не е ли по-просто да бъде обявен за световен град?

- И двете държави държат точно той да е тяхната столица. И ще бъде!

□ Да се върнем на Ариел и на селищата в окупираните територии. Наскоро израелски артисти от двата най-реномирани театри - "Абима"(Народния театър, б.а.) и 'Театрон камери" подписаха петиция, че отказват да играят на териториите, независимо че в Ариел има прекрасна сграда за театър. В отговор държавата ги заплаши, че ще спре субсидиите за тях и ще лиши артистите от държавни награди. Дори по време на представление група десни активисти начало с депутат от Кнесета са се качили на сцената и са им пречили да играят.

- Националисти хулигани има за съжаление в много страни. Това, че някой е депутат, не му дава право да се държи неприлично. А интелигенцията на Израел винаги е била с ляво мислене.

А какво ще стане с евреите, които отказват да напуснат домовете си, и при това деление се окажат на арабска територия?

- И в Израел има араби. Те са равноправни граждани. Нищо не пречи в арабската държава да има евреи. А демографският проблем е наистина много важен за Израел. Ако не се отделят много бързо териториите, където естественият прираст е много бърз, не е изключено при едно бъдещо преброяване арабите да се окажат мнозинство в Израел.

А какво ще стане с арабските бежанци? Техният девиз е "Да изтикаме израелците в морето", независимо че голяма част от земите на днешен Израел са купени от евреите още преди създаването на държавата. Освен това фактът, че поне две поколения палестинци са израсли като бежанци, свикнали да живеят от помощи, не ги ли е направило неспособни да работят?

- Никой няма да изтика израелците в морето. Има резолюция на ООН от 1949 г. за създаване на две държави и тя най-сетна трябва да бъде спазена. Мисля, че дългото пребиваване в бежански лагери не е направило хората неспособни да работят. Сред тях има добри работници и уважавана интелигенция. Със създаване на собствена държава ще заемат достойно място в нея.

Едно от опасенията, които се прокрадва в израелската преса, е, че Абас няма никакви правомощия да подписва договори, защото неговият мандат като президент е изтекъл, а в Газа въобще не го признават за представител на палестинците.

- Газа и Западният бряг са две различни неща. Газа е бивша част от Египет, която при връщането на Синай той отказа да си получи. Там е на власт групировка, призната за терористична от ООН. А Абу Мазен (Абас, б.а.) е умерен и авторитетен политик. Той е законен представител на палестинския народ и ние затова разговаряме с него.

Усилени полицейски патрули спират цялото движение (включително и градския транспорт) по бул. "Цар Давид" на Ерусалим. Мотоциклетисти в пълно бойно оборудване охраняват колона от 12 коли. Пристига Абас. Водят се преки преговори между Израел и Палестина.

Парализираното движение едва не проваля срещата ми с родения в София, бивш министър на здравеопазването на Израел в две правителства - ВИКТОР ШЕМТОВ. Той живее недалеч от резиденцията на президента на Израел. В този квартал всяка къща е произведение на изкуството. Но домът на Виктор Шемтов е необикновен. Оградата, обикаляща цяло каре сред тихи улички, не дава представа, че щом я прекрачиш, попадаш... на село. Профсъюзите на Израел са построили два такива комплекса с по 10 типични за кибуците (селскостопански комуни) триетажни къщички с голям общ вътрешен двор, но и с малки градинки с плодни дръвчета и много цветя, с пейки за всяка фамилия. На дивана е метната българска черга, а на стените има картини, донесени от България. 94- годишният мъж ни посреща изправен и с бодра походка. Чете въпросите без очила. Единствено слуховото апаратче издава възрастта му.

Интервю на Феня ДЕКАЛО


Лекарската колегия

Защо забравяме, че нашата професия е „най-благородното от всички изкуства"?
Какво е определението за колегия? Може би най-вярното е хора с еднакви професии, работа, длъжност. Колегията е сьюз от личности с равни права и една цел. В нашата професия целта е опазване здравето на хората. В недалечното минало думата колега беше много популярна сред лекарите. Днес все по-малко се чува това обръщение, а същността на професията е такава, че изисква взаимопомощ.

Болестта много често е загадка и да решиш сам как да я спреш е изключително трудно. Налага се да се правят консилиуми, консултации, т.е. да се действа съвместно. Отговорността е голяма. Но за пациентите е много трудно да се доберат до заветния талон за консултация. Важно е как се формират взаимоотношенията между лекарите и това не е само тяхно дело. Сега лекарската колегия е обладана от материален интерес. Започна взаимно клеветничество и унижение. Ала не е възможно в търговски дружества, каквито са всички лечебни заведения, кьдето работят лекари, да има други отношения. И стана така, че колегата е човек, когото често не можеш да тьрпиш.

И дo това доведе здравната реформа

Ръждата, завистта, честолюбието, егоизмът, равнодушието разяждат душевността на лекарската колегия. Ако не се приспособиш, здравната система те изхвърля. Но грубият с колегите е още по-груб с болните. Вежливостта и деликатността вече се оценяват като проява на слабост. Липсва осведоменост, включително и медицинска. Информационният вакуум се запълва с криворазбрани мисли, многозначителни намеци, клюки. Така възниква враждата.

Лекарската грешка е драматичен факт. В медицинската енциклопедия, а и не само там, е написано: "Добросъвестно заблуждение на лекаря в неговата професионална дейност". Какво значи добросъвестно? Да се направи добро? Нарочно никой не греши. Но грешките не бива да бъдат оправдавани. Лекарската специалност, подобно на микроскоп,увеличава всяка грешка хиляди пъти

превръща я в катастрофа. За да не се греши, са нужни консултации. Ето защо колега означава чиста съвест и вярност към дълга. Консултацията е потребна много повече в до-болничната медицинска помощ, а тъкмо тук тя често липсва. В болницата е много по-лесно да направиш консултация. Това е една от многото

причини за увеличаващия се прием в болниците. Лекарят е длъжен да квалифицира болните, защото те имат различна душевност и проявление. Знаете ли колко различни са болните? Ето някои групи:

- Болни, които не се смятат за такива и държат на своето: "Аз съм здрав".

- Нетърпеливи болни. Това са агресивни болни. Техният девиз е: "Вие сте лекари, из-

лекувайте ме!"

- Трудещи се болни. Те са първи с лекарствата, с процедурите, или както се казва -работят за похвала.

- Непокорни болни. Те не се предават никога, а известно е, че болестта е нещастие. Няма щастливи нещастници.

- Болни романтици. Сами си приготвят лекарствата. Искат "да сплашат" болестта.

- Мнителни болни. Винаги смятат, че нещо се скрива от тях.

- Болни професионалисти. Болестта за тях е професия. Удар е, ако им кажеш, че са здрави.

- Болни рентиери. Най-опасни. Използват болестта като предимство: за безплатно лечение в санаториум, за квартира с предимство, за удостоверение или болничен лист, отлагащ съдебно дело и т.н.

Всеки ден болни от посочените групи попадат при лекар. Нека не се засяга никой пациент, но лекарят е длъжен да определи и неговото душевно-психологическо състояние. Иначе няма да може да постави диагноза, по която трябва да се лекува конкретният болен човек.

Естетика в болестта няма, естетика има в здравето. В днешно време между лекаря и болния са апаратите: рентгени, електрокардиографи, електроенцефапографи, ехо-графи, скенери, ядрено-магнитни резонанси и много други. Апаратите поставят диагнози, но те не могат да разговарят с болния, нито да го утешат. И това са трудни минути. Желанието да се разговаря с лекаря днес е много по-голямо от когато и да било. Сякаш все по често звучи молбата: "Докторе, поговорете с мен". Но уви, сега това вече рядко се случва.

Често ни спохождат стихийни бедствия, пожари, земетресения, лавини, урагани, наводнения, автомобилни и влакови катастрофи. Има разочаровани, несбъднати мечти, несподелена любов, загуба на близки, конфликти. Всичко това понякога води до заболяване. Ето защо лекарската професия е професия на сърцето

Тя е като писателския и композиторския труд. В архивите на Лев Толстой са намерени 19 варианта на негова статия. Хеменгуей е преписвал 39 пъти последната страница на романа "Сбогом на оръжията". Чехов не признава написан разказ без безсънни нощи, задрасквания и поправки. Пастернак пренаписвал с удоволствие сьс сьлзи. Веднъж при Балзак дошъл негов приятел. Великият писател лежал в креслото с аритмия. "Бързо лекар!", извикал приятелят, "Господин Балзак умира!". От вика Балзак дошъл в съзнание и казал: "Ти нищо не разбираш. Току-що умря дядо Горио".

Писателската, композиторската и лекарската професия са творчество, изкуство. Но днес това се забравя и от лекари, и от граждани. Отговорът: съществува медицински далтонизъм за човешкото съзнание. Той води до заболяването ятрогения, възникващо от психотравматично поведение на пекаря: неуместен жест, думи, мимика. И болният решава: край, всичко е свършено. Ако навремето медицината бе така развита, както е днес, Байрон щеше да е спасен от маларията, Пушкин от нараняването в корема, Шевченко от сърдечния порок, Шопен, Шуберт, Добролюбов, Белински, Чехов - от туберколозата, Горки - от възпалението на белите дробове. Милиони щяха да останат живи. Тежка и отговорна е нашата професия. Винаги е било така. Рубинщаин е казал: "Щом не свиря един ден, чувствам го аз, щом не свиря два, чувства го публиката". Трудно е да си представим какво би станало, ако равнодушието стане стил в живота на лекарите. Ние ще слушаме мелодията на сърцето на болния, но няма да чуваме неговата душа. Просто гражданското общество започва да загива. В България особено. Лекарствените фирми ни превърнаха във фармакоядни животни

Медиите ни заливат с най-отвратителни интоксикации: убийства, отвличания, произшествия, проституция, педофилия, порнография, корупция. И се забравя, че нашата професия е професия на сьрцето. Тя е нашата монета, с нея се разплащаме, и винаги в брой. За съжаление корупцията, ниските лекарски заплати, пролетаризацията на медицинския труд ни лишава от това удоволствие. Питам се какво е нужно да прочетеш, за да бъдеш добър лекар? Отговорът ми е - "Дон Кихот" на Сервантес. Трудно се свиква с понятието "медицинско обслужване". Нима лекарят обслужва болните? Лечебните заведения не са модни ателиета или бръснарски и фризьорски салони. Да спасиш някого от смърт, това обслужване ли е? Конституцията на Република България -чл. 52, ал. 1, гласи: Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно медицинско обслужване при условие и по ред, определен със закон". Дано, като дойде време да се създава нова конституция, това понятие изчезне. Защото нашата професия е и изкуство, а изкуството не търпи изкуствеността. Изкуството е красота, която е съюзник на здравето.

Страданието на болните изпепелява лекаря. Справедливо е сравнението със свещта ■ изгаряйки, тя свети за другите. Може да има много красота в нашето изкуство, но тя изчезва със смъртта на болния. Както изчезва светлината, когато настъпва нощ. Ако, разбира се, имаме усещането за красота: "Медицината е най-благородното от всички изкуства", е казал бащата на медицината Хипократ в IV век преди Христа. "Без страданието човек не разбира щастието", е написал Достоевски в XIX век.

Медицината е любов, нежност, страдание, милосърдие, безсънни нощи, напрежение, професионализъм, дълг, литургия, съвършено изкуство. Ето защо е щастие да й служиш.



Кънчо Марангозов


Лекар от Казанлък започва гладна стачка в понеделник
Д-р Захари Стойчев, АГ-специалист от многопрофилната болница в Казанлък, започва тридневна гладна стачка в понеделник, 27 септември. „Не го правя само заради болницата, а заради положението на здравеопазването в цяла България”, обясни пред Zdrave.net д-р Стойчев. Той напомни, че от месеци здравната каса изплаща в непълен размер и със закъснение средствата, заработени от болниците. Така например за месец юни касата е платила на казанлъшката болница чак през август, и то едва 68% от заработеното. С тях от ръководството успели да раздадат 70% от заплатите на персонала. Юлските пари също били изплатени в намален размер, и то на 21 септември. По думите на д-р Стойчев, служителите в лечебното заведение не могат да покриват сметките и кредитите си, а сред санитарите имало и хора с 0 лева заплати заради дължими суми към банки. В същото време министрите и държавните служители си получават заплатите в пълен размер, отбеляза АГ-специалистът. „Значи за едни в България има криза, а за други не”, коментира той.

Не по-розово ще е и положението през 2011 г., за която проекто-бюджетът предвижда да се увеличат средствата за военните и полицията, а парите за здраве остават на нивото от миналата година. Това е абсурдно, смята д-р Стойчев и отсича, че при това положение не може да се говори, че болниците източвали държавата.

Хроничният недостиг на средства поставя под въпрос и сигурността на пациентите. Д-р Стойчев споделя, че често се случвало пациентите да си плащат кешово, защото при джипитата няма направления, понеже са лимитирани. „И ние като специалисти имаме лимити за използване на изследвания, което означава, че като дойде при мен болна жена, аз не мога да й пусна изследвания на кръв и урина, щом съм надвишил лимита. Когато дойде една жена с раничка, случайно открита по време на преглед, аз не мога да й пусна цитонамазка по каса, защото имам право на две или три на тримесечие. Че как можем да правим профилактика на хората, да ги лекуваме, това е геноцид към хората”, възмущава се д-р Захари Стойчев.

АГ-специалистът обаче е категоричен, че финансовите затруднения са последният проблем. „Най-обидното е отношението на управляващите към здравеопазването”, смята той.



Д-р Стойчев се надява с гладната си стачка да постигне обществен отвзук. „Със стачка пари не се намират, искам да обърна внимание на обществото”, казва той. И допълва, че има пълната подкрепа на пациентите си.


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница