27 юли 2009 г. Тема: здравеопазване жена роди на тротоара Не знаела кой месец е, не ходила на консултации



страница5/5
Дата21.08.2018
Размер481 Kb.
#82285
1   2   3   4   5

Нов министър на стар кръстопът
Елица Тодорова
„Аз съм един от вас” – с това послание преди шест месеца варненският хирург д-р Божидар Нанев спечели доверието на колегите си и през януари 2009 г. беше избран за председател на Българския лекарски съюз. За свой основен приоритет той посочи възстановяването на доверието в съсловната организация. През юли 2009 г. бъдещият премиер Бойко Борисов пък видя в негово лице човека, който ще върне доверието в здравната ни система и го превърна в министър на здравеопазването. В понеделник Народното събрание ще гласува състава на новия кабинет. След тази дата съдбата на лекарската съсловна организация изглежда сложна, но предвидима – избори за нов председател с всички произтичащи от това затруднения по време на преговори за нов рамков договор. Какво обаче може да очаква българското здравеопазване от този избор?
Пред новия здравен министър днес има точно два пътя. Единият е да продължи с политиката на имитация на дейност, така умело овладяна от неговите предшественици, като аргументира бездействието си с финансовата криза например. Това ще нагнети допълнително напрежението сред лекари и пациенти и по всяка вероятност ще доведе до предсрочното му освобождаване от поста. Вторият път е да предприеме непопулярните мерки, за които се говори от години, и да изнесе на раменете си последствията от тях – вероятно отново с цената на министерския пост.
Последните паднали
През август 2005 г. уважаваният коремен хирург проф. Радослав Гайдарски влезе в сградата на здравното ведомство с обещанието още през 2006 здравната вноска да скочи от 6 на 8%, а средствата за здравеопазване да нараснат от 4,3 на 5% от БВП. Улеснен достъп до специалисти, затваряне на корупционните кранчета и разумна приватизация също влизаха в намеренията на червения министър. През април 2008 г. именитият професор сдаде поста, а година по-късно обяснението му за причините, наложили това, продължават да бъдат в посока „без вина виновен”. „Това беше решение на политическия съвет на управляващите партии. Тогава трябваше да си отиде един министър от ДПС, от НДСВ беше министър Свинаров . При нас единият беше решен - това беше министър Румен Петков. Другият се търсеше. Понеже аз съм единственият, който е заявил, че по всяко време, когато се наложи, мога да бъда освободен, това бях аз”, обяснява проф. Гайдарски през юни 2009 г. пред в. „Видински мост” – вече като мажоритарен кандидат за депутат от БСП. Ако все пак трябва да се посочат някакви достойнства в неговото управление, това са заделянето на средства за трансплантации и за специализации на лекари, както и прехвърлянето на болничното финансиране към НЗОК – ход стратегически правилен, макар и не финансово обезпечен. Най-големият му минус вероятно беше тоталното неумение или отказ да проявява дипломация и такт – както пред журналистическите микрофони, така и в средите на политическите си партньори, което го лиши от възможността да постигне консенсус за бъдещето на здравеопазването у нас.
Бившият старозагорски кмет и най-краткотрайният шеф на Държавната агенция за българите в чужбина д-р Евгений Желев седна на стола на проф. Гайдарски, съпровождан от ореола на успешен мениджър. И той на свой ред обеща повече пари за здраве, приемане на здравна стратегия и национална здравна карта, преструктуриране на болничния сектор и твърда ръка срещу корупцията. В края на мандата споменаването на името му обикновено предизвиква асоциация с прерязване на ленти – дали защото солидна част от краткия мандат на д-р Желев съвпадна с предизборната кампания на партиите, но надделява впечатлението, че основна дейност на здравния министър беше да „открива”. Обикновено откриваше звена в лечебни заведения, ремонтирани с пари от бюджетния излишък за 2008 г. и удобно отварящи врати в периода да предизборната кампания.
Големите надежди
„Интересно решение” и „приятна изненада” е изборът на д-р Нанев за здравен министър според д-р Иван Костов – един от често спряганите за здравен министър през последните дни, който обаче остава директор на столичната АГ-болница „Шейново”. В сферата на здравеопазването имаше големи интереси от различни посоки, отбеляза д-р Костов и допълни, че в крайна сметка управляващите правят балансиран избор, защото като председател на БЛС д-р Нанев би трябвало да представлява интересите на цялото съсловие.

От всички имена, които се спрягаха напоследък, д-р Божидар Нанев е добър избор, твърди и председателят на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров. Това все пак е шефът на лекарската гилдия, отбеляза той. Според д-р Димитров, за краткия стаж на д-р Нанев като председател на БЛС, диалогът между съсловната организация и работодателите е бил много ползотворен.

Изборът е добър и според заместник-директора на НЗОК и член на управляващата партия ГЕРБ д-р Глинка Комитов. „Д-р Божидар Нанев не е обременен от никакви идеологии и никакви предварителни нагласи в разнобойните изказвания на колеги, занимаващи се с високото ниво на мениджмънт в здравната система”, аргументира се д-р Комитов.

За съжаление нито един здравен министър при последните правителства не изкара цял мандат, отбеляза д-р Иван Костов. Според него за да изкара пълен мандат, новият министър трябва да има лидерски качества, ясна визия и стратегия, която да следва. И не на последно място – обществен съвет, на който да се опре. В него могат да влязат лекари, пациентски организации и пр., с които министърът на здравеопазването периодично да се консултира, за да не бъде сам в непопулярните мерки, които трябва да предприеме.


Според д-р Комитов пък, каквато и крачка да направи бъдещия здравен министър, тя ще бъде плюс, след като през последните осем години здравеопазването тъпчеше на едно място. „Поне едно нещо да бъде направено, хората ще го оценят. А аз съм убеден, че той няма да направи само едно нещо. Той ще направи и националната здравна карта, ще спомогне за въвеждането на втория стълб на здравното осигуряване, който вече ще бъде наистина изключително и само на конкурентна основа. Пациентът в центъра на системата означава, че самият пациент ще може да избира както къде да бъде лекуван, така и къде да си внася вноските. Затова съм убеден, че той ще вкара втория стълб. А към края на мандата му мисля, че ще може да се опитаме да въведем заместващо осигуряване, т.е. вече да може лицензираните доброволни здравноосигурителни фондове да започнат да изпълняват и част от основния или задължителен пакет на НЗОК”, каза още Глинка Комитов.
Пълен напред
Преди шест месеца д-р Божидар Нанев оглави лекарската съсловна организация, натоварена с неуспехите си от последните години във всичките й ключови функции – защита интересите на лекарите при рамковото договаряне, вътрешносъсловен контрол и продължаващо обучение. Пое я белязана от недоверието на политиците, обществото и самите лекари. Сега д-р Нанев се наема с управлението на целия здравен сектор у нас, който е недофинансиран, недореформиран, натоварен с недоволството на пациенти и медици, с неадекватна здравна статистика, проблемна лекарствена политика и въпросителни, надничащи зад всеки ъгъл.
Ако може да се направи компилация между предизборните обещания на ГЕРБ и твърденията в медийните изяви на самия д-р Нанев, то в здравния сектор у нас би могло да се очаква известно раздвижване. В предизборната си кампания от партията на Бойко Борисов обещаха плавно покачване на дела от БВП за здравеопазване. Д-р Нанев пък нееднократно е говорил за необходимостта да се намери по-добро финансиране за системата. За целта трябва или да се ограничи основния пакет медицински услуги, или да се освободи доплащането, каза хирургът в интервю за „Труд” през април. Той е застъпник и на идеята за премахването на клиничните пътеки и въвеждането на диагностично свързаните групи като механизъм за финансиране на болниците. Болници за долекуване пък лесно ще се създадат след създаването на прост финансов инструмент – сега няма клинични пътеки, по които да се лекуват тези болни, заяви д-р Нанев в интервю за БНР през април.
По въпроса за свиването на основния пакет и надграждането му от доброволни здравни фондове изглежда също има пълно единомислие между новия министър и партията, която го посочи за поста. На среща с Лекарския съюз преди изборите д-р Глинка Комитов от името на ГЕРБ обеща в 6-месечен срок от началото на мандата партията да излезе с предложение на развитие на втория стълб в здравното осигуряване. „Искаме да стимулираме развитието на здравното осигуряване. Сега, когато лечението на един пациент излиза по-скъпо от това, което поема касата, на него му е забранено да доплаща. А когато го разрешим, хората ще имат стимул да се осигуряват в допълнителни фондове”, каза д-р Нанев пред в. „Банкер” през месец май.
Създаването на национална здравна карта, която предизвика сериозни брожения в медицинските среди към края на мандата на тройната коалиция, също е залегнало в предизборната програма на ГЕРБ. Един от критиците на последния й вариант беше и самият д-р Нанев, който в интервю за Zdrave.net през април заяви, че удачен вариант може да се изготви само след много сериозно проучване на ресурсния капацитет и натоварването на болниците у нас. Количеството на болниците трябва да се съобрази с качеството на лечение, затова и пазарът трябва да определя кое лечебно заведение да остане, каза неотдавна бъдещият здравен министър пред „Стандарт”.
Сега хирургът от Варна, който само за година извървя пътя от председател на регионална колегия до министър на здравеопазването, ще разполага с необходимите лостове, за да приведе идеите си в действие. От месеци той повтаря, че за да се случват нещата в здравеопазването е нужен синхрон между институциите. Сега този синхрон ще зависи основно от него.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница