Хирургията: изкуство на възможното

Когато ви предложиха да оперирате Елцин, веднага ли се съгласихте? Не възникна ли у вас желание да се откажете, да не поемете такава отговорност?

Възможността за тази операция беше обсъждана неколкократно и аз не бях първия хирург, с който те разговаряха за това.

Означава ли това, че другите бяха отказали?

Да, много хирурзи бяха отказали, при това по категоричен начин.

Вероятно ги е притеснявала огромната отговорност?

Ами, не, просто заради медицинските детайли. Това беше един крайно тежък случай. Изключително тежко болен човек. Но аз ценя моя екип именно заради това, че ако взема някакво решение, те ще застанат зад мен и ще направят всичко по силите си. Така стана и в този случай.

Взехте ли бързо решение?

Като цяло, да. При някои други болни, преди да бъдат оперирани, все пак е нужно да бъдат подложени на наблюдение. Елцин беше именно такъв пациент. Аз казах: „Сега е невъзможно да се оперира. Дайте да помислим, как да го подготвим за операция”.

Колко време продължи подготовката?

Три месеца.

През цялото това време общувахте ли си с Борис Николаевич?

От време на време.

Беше ли това общуване между доктор и пациент или по-скоро установихте някакъв човешки контакт с разговори на различни теми?

Не сме водили никакви странични разговори. Това не влизаше в моите функции, а най-вероятно не е било нужно и на самия Борис Николаевич. Ние си общувахме като лекар с пациент.

Ако не е тайна, получихте ли хонорар за тази операция?

Не, нямаше никакъв хонорар.

Наистина ли?

Това е самата истина. Все пак, в качеството си на ръководител на моя екип, не можах да не се възползвам от този случай. Ние получихме осем или девет – сега вече не помня точно – апартамента. В това число – за две от операционните сестри.

Това си е много добър хонорар.

Аз също мисля така.

Вие правите на ден по две-три операции. Ясно ми е, че няма как да запомните всички пациенти. Все пак, запомнили ли сте някой? Бихте ли го разпознали, ако се срещнете?

Едва ли. Коронарната хирургия е стандартна работа. Всички пациенти тук си приличат един на друг, като кибритени клечки. Оперираме един човек и той си тръгва. Ако не е бил някакъв тежък случай, за който се е наложила сложна процедура, или пък човек, който е изискал от нас да съсредоточим всички си усилия, то няма как да го запомниш. Като се срещнем и той попита „не ме ли помните?”, започваш да си припомняш. Все пак, в навечерието на операцията, като разговаряш с болния, ти поемаш определена отговорност за него. Така запомняме болния именно в съчетание с отговорността.

А ако пациентът почине под скалпела ви? Освен съжалението за неговата кончина, не възниква ли във вас разочарование от самия вас, особено от рода на: ех, не трябваше да се решаваме на тази операция, която не обещаваше успех? Не ви ли минава мисълта, че вашите асистенти са станали неволни свидетели на вашия провал?

Не. За тази цел, най-вероятно трябва много силно да се обичаш, самия себе си, за да съжаляваш в последствие, че твоите асистенти са били свидетели на твоето лекарско безсилие. От друга страна, ти никога не се решаваш на операция, която има висока вероятност да завърши неуспешно. Пациентите, които си загубил, като правило, се запомнят за цял живот. Веднъж оперирах в една страна и ми изключиха тока за девет минути. Ни най-малка светлинка. Абсолютно тъмна операционна. слава Богу, в екипа ми имаше перфузионист, който продължи да върти машината и операцията приключи успешно. Но девет дни по-късно пациентът почина от мозъчни усложнения. Запомних това за цял живот.

Случвало ли ви се е да общувате с роднини и близки на пациент, на който не сте успели да помогнете?

Ние винаги правим това. Обясняваме причината за смъртта.

Какви думи намирате за това?

Нашата медицинска професия е устроена така, че не можеш да се отнесеш спокойно към такива неща. Често казвам на помощниците си: хирургът е най-строгия съдник на собствения си неуспех. Преживявайки смъртта на пациент, хирургът е длъжен преди всичко да запита себе си за причините. Същевременно, често съм ставал свидетел на съвсем друго. Много пъти съм бил председател на комисии, които са проучвали причините за една или друга неуспешна операция, и съм виждал как хирурзи са започвали да обвиняват всички около тях за смъртта на пациента им. И това при все че е било ясно, че именно докторът е очевидната причина за смъртта, защото не е направил правилно операцията, не е подбрал правилно показанията, надценил е собствените си възможности и тези на екипа си. Длъжен съм да отбележа, че хирургията винаги е продукт на колективни усилия. Дори само двамата с медицинската сестра вече представлявате екип. И не дай си Боже, тя да сгреши. Това е един цялостен организационно-лечебен процес. При него има значение не само майсторското прилагане на ръцете и знанията си, но и съставянето на екип.

Какво означава успеха за вас? Не от гледна точка на успешно проведена операция, а в по-широкия, философски смисъл?

Знаете ли, аз съм си мислил за това. Животът е толкова сложен, че те кара да мислиш за това. Мога да го формулирам по този начин: няма успех в много широкия смисъл. Просто няма. Трябва да сме готови за всичко. Винаги. Във всяка една минута. Аз не поддържам особено и не разбирам хора, дори артисти, които общо взето се хвалят с успеха си и се надуват за това. Не разбирам много и тези, които се надуват и искат да изглеждат абсолютно преуспели. При всеки се случват грешки, беди, падения. Това е живота. Честотата на повтарящите се успехи създава усещане за щастие. Това усещане, обаче, е измамно. Защото то може да бъде последвано от някаква беда или просто голям проблем. В този смисъл аз понякога се сдържам и не си позволявам да се отпускам. На това ме научи големият ми брат. Когато следвах в Медицинския институт, аз му рапортувах: ето, взех този изпит с отличен, и другия изпит също с отличен, и като цяло имам само една-единствена оценка „Много добър” за цялата година. Той все ме връщаше на земята: почакай, откъде знаеш, че другата година няма да навъртиш едни двойки и тройки. Така постепенно си създадох разбирането, че успехът не може да ти е гарантиран веднъж завинаги. Самият живот ми доказа, че това е така.

След института вие започнахте като районен терапевт в Реутовската болница. Беше ли ви ясно от началото, че няма да се задържите дълго там?

Да. Аз силно исках да се занимавам с хирургия.

Защо се съгласихте тогава да работите като терапевт?

Вероятно защото след завършването на института се полагаше да получа и такъв лекарски опит.

След Реутовската болница и продължителна практика в други медицински заведения в нашата страна, вие попаднахте на стаж в клиниката на Майкъл Дебейки. Какво най-много ви впечатли там?

Простите отношения между сътрудниците. Простият подход към болния. Ако вземете нашите болници, в тях не беше рядкост да се чуе: „Какъв труден случай, какъв тежък пациент!” Като цяло се внушаваше, че сърдечната хирургия е нещо невероятно, неземно. Аз постъпих при Дебейки, когато вече бях натрупал 15-годишен работен опит в областта на микрохирургията и травматичната хирургия. След като наблюдавах работата в тази тексаска клиника, разбрах, че в сърдечната хирургия всичко е по-просто, отколкото в реплантационната хирургия. Реплантационната хирургия изисква незабавни действия: да се премахнат мъртвите тъкани, да се пришие откъснатия крайник така, че той да се възстанови отново. И всичко това в бясно темпо. В сърдечната хирургия всичко е по план и всичко си е стандартно. Нещо като монтиране на детайли на конвейер. В Русия си нямаме конвейер и затова всички са с едни такива изплашени очи. В това число и при сърдечните хирурзи. Затова, като се върнах в Москва, казах на сътрудниците си: отсега нататък започваме да работим по съвсем друг начин.

Често ви се налага да оперирате високопоставени лица. Какви са те като пациенти?

Напълно нормални хора.

Не е ли трудно с тях?

Ами не. Главното е да се абстрахираш от високото положение на болния. Да не взимаш под внимание това обстоятелство. В противен случай то ще те паникьоса, ще те уплаши и ще те доведе до изцяло неоправдани действия. Помощниците, консултантите, цялата тази свита... Могат да те побъркат с въпросите си. Понякога ми звънят и ме молят да оперирам някого. При това започват да разказват, какъв невероятен човек е той и колко много е направил за процъфтяването на Отечеството ни. С една дума, правят партийна и стопанска характеристика на болния. Един вид, вижте го, какъв е той и затова трябва да го оперирате по-добре, отколкото останалите! Смешно ми е да слушам всичко това.

На какво сте готов в името на успеха и на какво – не?

Винаги съм готов да направя всичко, за да спася болния. Ако това обаче е свръх силите ми, то направо си го казвам. Хирургията е като политиката –изкуство на възможното. А в морален смисъл... Не разбирам успеха, постигнат чрез предателство.

Трябва ли да се плаща за успеха?

Да, разбира се. Като постигате успех, вие неизбежно губите нещо друго.

Как смятате, вие самият скъпо ли сте платили за успеха си?

Страхувам се да си задам този въпрос. От време на време се връщам към него, а след това си мисля: не трябва да се разстройвам. Нека да обясня. Аз исках синовете ми да станат лекари. Убеждавах ги да постъпят медицина. Обаче и двамата станаха бизнесмени.

-За какво е безсмислено да ви молят?

Да напусна Русия.
Досие
Ренат Сулейманович Акчурин е лауреат на държавни награди на СССР и РФ, академик в РАМН, почетен академик в АН на Башкортостан и Татарстан, доктор на медицинските науки, професор.Роден е на 2 април 1946 г. в гр.Андижан (Узбекистан), в семейството на педагози. След като завършва института, започва работа като районен терапевт в Реутовската градска болница в Московска област. По съвместителство работи като хирург в 70-та болница на гр.Москва и като травматолог в Балашихинската районна болница. През 1984 г. по предложение на академик Евгений Чазов започва да специализира в областта на кардиохирургията. Разработва основните принципи на коронарната макрохирургия. Самият той е обучил 6 лекари и над 20 кандидата на медицинските науки. Увлича се от музика, спорт, лов, риболов, туризъм.

Не разбирам много тези, които се надуват и искат да изглеждат абсолютно преуспели


Първо обвинение за лекарите с „бебето от фризера”
ИВАН ПЪРВАНОВ

Първо обвинение сре­щу трима от горнооря­ховските лекари, замесе­ни в скандала с „бебето от фризера,,, повдигна Окръжната прокуратура във Велико Търново.

То обаче не касае неяс­ната смърт на бебето на

ученичката Боряна през декември м.г. и извадени­те записи с бруталния на­чин, по който докторите го обсъждат. Тримата гинеко­лози - д-р Стефан Лаза­ров, д-р Димитър Сотиров и д-р Катя Гецова, са обви­нени в причиняване на смърт на друго новородено поради немарливо изпълнение на служебните за­дължения.

Става въпрос за кончината на роденото през юли 2009 г. бебе на Стела Доб­рева от Дебелец. Тя ги об­вини ден след избухването на скандала.

Бебето било родено с цезарово сечение. Заради влошаване на състоянието

му малко след раждането е прехвърлено от горноо­ряховската във великотър­новската болница. Там по­чинало. Прокуратурата за­почна разследване. Уста­новиха се сериозни нару­шения от гинеколозите в Горна Оряховица. До дни съдът в Търново ще реши дали ще насрочи дело.


ГАФ
Какво включва "Обществено здраве", попита по време на срещата Татяна. Просветният министър побърза да отговори, че според него хората сами трябва да се грижат за здравето си, особено по празниците, които са "дълги и напоителни". Все пак Игнатов успокои момичето, че здравната система у нас работи добре и тя не би имала проблеми, ако се наложи да ползва здравни услуги. Веднага след министъра шефката на дирекцията за висше образование в МОМН Мария Фъртунова обясни кои специалности влизат във въпросното професионално направление, какъвто беше и въпросът на Татяна.

Дискусията се оживи, когато Ралица Ангелова от Кишинев попита дали ако завърши "Международни отношения", може да стане посланик на България и има ли корупция в университетите. "След като има живи хора, има и корупционен натиск. Дори и в гробището има корупция. В крайна сметка положението не е по-лошо, отколкото в останалите страни", отговори Игнатов и добави, че в България се предлагат всички модерни специалности с изключение на "полет до Марс".

Решението на здравното министерство да прехвърли търговете за доставки на лекарства за рак на болниците дава очакваните тежки резултати. "Залети сме от сигнали за пациенти, които остават без лекарства", обяви председателят на Националната пациентска организация Станимир Хасърджиев. Все още има много неприключили търгове в болниците и стотици пациенти остават без терапия, твърди той.

Болниците трябваше да поемат доставките от 1 март, но това се оказа невъзможно и министерството все още осигурява медикаментите. "Закъсняват търговете по болниците, закъсняват доставки и се получават много големи луфтове", каза пред "Фокус" и Теодора Захариева, председател на Българския пациентски форум. Тя припомни, че за процедурата по обществена поръчка отнема 52 дни, а след това участник може да обжалва, което допълнително бави доставките.

Още преди месеци неправителствените организации и производители предупредиха и за друг проблем - няма как болниците да успеят да купят препарати на цените, на които МЗ е купувало, тъй като поръчваните количества са по-малки. Така лечебните заведения ще са принудени да осигуряват по-малки количества, които едва ли ще стигнат за всички болни. В по-малки болници пък може изобщо да не се появят кандидати за по-рядко използвани препарати и така пациенти ще останат без никакво лечение.

Няма основание за напрежение, във всички болници има медикаменти, твърдят обаче от МЗ. "На места може да липсва определена търговска марка, но това не означава, че даден пациент ще бъде оставен без лечение. Може да се наложи смяна на препарата, с който се лекува пациентът", уточниха оттам.


Абсурди около трагедията във Варна

Дежурните лекари не можели да издават смъртни актове след 19 часа
Дежурните лекари, които заместват личните, нямали право да издават смъртен акт след 19,00 часа. Това стана ясно вчера, след като във вторник бе съобщено, че труп на майка на четири деца е пренощувал в мазе, защото нямало кой да издаде смъртен акт. В понеделник вечерта варненка умряла внезапно, след като хазаинът изгонил нея, съпруга й и четирите й деца, защото не са успели да платят остатък от наем в размер на 34 лева.

В. „Народно дело“ съобщи, че домоуправителят извикал патрул, който установил смъртта на жената и се опитал да се свърже с личната лекарка, която празнувала и отказала да се яви на място. Униформените отишли в ДКЦ-то, където им заявили, че дежурен лекар, който замества, няма право да издава смъртни актове след 19 часа.

Така бездомното семейство пренощувало на стълбището, а трупът на майката - в мазето. На другия ден съпругът уредил погребението. От отдел „Закрила на детето“ заявили, че тепърва ще проучват случая, за да видят с какво могат да помогнат. Не се съобщава дали „Бърза помощ“ е била извикана.


Подредете държавата или просто я закрийте!
Разпоредбата, ако нямаме жилище, да не умираме след 19 часа, защото няма кой да ни издаде смъртен акт, е за съд
Иглика Горанова

Една втрещяваща история не успя да се класира за широко отразяване във високотиражните вестници, но взриви форумите на агенциите, които я съобщиха. Става дума за Варна – града, който няколко години поред бе избиран за най-добър за живеене.

На Великден в кв. „Младост“ семейство с четири деца е изгонено от хазяин заради остатък от наем от 34 лева, който не е могъл да бъде платен. Майката умира от стрес на стълбището пред очите на невръстните си деца, на съпруга си и на домоуправителя. На 25 април в 20 часа идва патрул (за „Бърза помощ“ не се съобщава), който установява, че няма насилие и тръгва да издирва кой ще издаде смъртен акт. Няма кой, защото: личната лекарка активно си почива, а дежурният не издава смъртни актове след 19 часа заради разпоредба. Трупът е закаран в мазето, образно казано под краката на щастливо празнуващите съседи, а децата прекарват нощта на стълбището. В очакване на следващия вече работен ден, когато баща им ще може да уреди погребението на майка им, налазена най-вероятно от хлебарки и плъхове в мазето.

В случая се намесва и общината, която по информация на агенциите, праща свой чиновник да пита сираците как са и си тръгва, без да им предложи временен подслон, защото нямали такъв в момента. Което говори освен за мърлящина и за нечувано нахалство.

Историята е за Стивън Кинг, защото е достатъчно абсурдна и достоверна - със сигурност може да се случи във всеки български град, където хаосът в местното управление е безграничен.

Извън нормалните въпроси за напълно отсъстващата човещина, върху които може да се разсъждава безкрай, със сигурност трябва да бъдат зададени поне още няколко. Първият е: кой от Министерството на здравеопазването или от подопечните му институции ще си подаде оставката заради разпоредбата, че след 19 часа в ДКЦ-та не се издават смъртни актове и трябва да изчака следващия ден, когато личният лекар ще благоволи да си свърши работата? Вторият е: кой носи отговорността защо труп се складира в мазето на жилищен блок, а не в моргата на една от болниците, каквито във Варна със сигурност знаем, че има? (Поне от криминалните сводки напоследък е ясно, че в морската столица е обичайно да се умира от неправилно поставени диагнози и прости хирургически интервенции). Третият въпрос е: защо полицията не е уведомила социалните служби, че има четири деца в беда и да им предложат временен подслон, или пък ако нямат такъв, да изискат общината да се погрижи за това?

Четвъртият е: защо няколкото агенции, отдели и служби, които се занимават със закрилата на децата, изобщо съществуват? Изумително е, но в техните функции пише, че те обитават сгради, взимат заплати и ползват консумативи, за да издават някакви безсмислени указания и предписания на деца в нужда и беда, които след издадените предписания са в същата нужда и беда.

И петият е: при тази уредба Варна ли е наистина най-добрият град за живеене?
Изгубени в разпоредби

Подобни частни случаи показват как е подредена държавата ни, което би трябвало да накара всички ни да се изчервим от неудобство.

И да изискаме отговорните фактори да закрият спешно ненужните структури, които са вредни за живота и здравето на хората. Да вземат бюджетите им и от тях да изградят временни домове за такива случаи като във Варна и за оказване на реална помощ. Общините да си спазват законите и да разполагат с резервни жилища. А в Министерството на здравеопазването или в подопечните му институции да спрат да произвеждат безсмислени разпоредби, които унищожават здравето – и физическо, и психическо - на българите. Защото как по друг начин да тълкуваме нареждането ДКЦ-та да не се издават смъртни актове след 19 часа, освен като призив: ако нямате собствен дом и личен лекар със съвест, не умирайте вечер, защото ще ви свалят в мазето.


Без „скрито-покрито“ в аптеките
Новият закон за лекарствата трябва да организира тази дейност в интерес на пациента
Фармацевти се заканиха вчера да протестират ефективно в цялата страна заради предстоящи промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. От гилдията не приемат премахването на публичността в издаването на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти чрез елиминиране на ролята на Висшия съвет по фармация. В същото време промените предвиждат абсурдното положение в аптеките да могат да продават и хора без фармацевтично образование.

Фармацевтите са прави. За всички е ясно, че хаосът в аптеките трябва да спре и че има нужда от нов закон. Но как прикриването на публичността при издаване на разрешително за търговия с лекарства ще помогне на пациентите – не е ясно. Няма спор, че държавата трябва да осъществява строг контрол върху тази дейност. Но когато има нещо скрито-покрито, винаги остава впечатлението, че се работи в полза на едни и в ущърб на други. Затова отговорните хора трябва да се вслушат в гласа на фармацевтите и, разбира се – в предложенията на пациентските организации.

Само така скоро може да имаме нов закон за лекарствените средства в хуманната медицина, който наистина да регулира тази дейност в името на общия интерес. Другият вариант също е ясен – хаос в аптеките, лекарства с неясен произход, пари в сивия сектор. А това не трябва да се допуска.


Медицинският университет строи нов ректорат
Силвия Николова

Модерна административна и функционална сграда ще бъде вдигната на мястото на разрушен ведомствен стол в карето между Александровска болница, „Майчин дом” и кардиологията „Света Екатерина”. Това съобщи за „Монитор” ректорът на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев. Тя ще включва ректорат, деканат на медицинския факултет, аула магна и учебни зали, предвиждат изменение на плана за регулация и застрояване в карето между 18-те университетски лечебни заведения в столицата.

В обновения план за регулация на терена е залегнало обособяването на просторен парк. Между Военномедицинска академия и Александровска болница ще бъде прокарана нова улица, по която линейките и автомобили с болни ще могат безпрепятствено да достигат и до най-отдалечената във вътрешността университетска клиника.


Експертиза установила грешки на гинеколозите от Горна Оряховица
Лекарите на бебето от фризера отиват на съд

Скандалните гинеколози ще отговарят за смъртта на друго новородено
Иван Първанов

Окръжната прокуратура в Търново внесе в съда първото обвинение срещу скандалните горнооряховски лекари, които се разследват и за бебето от фризера. Гинеколозите д-р Стефан Лазаров, д-р Димитър Сотиров и колежката им д-р Катя Гецова ще отговарят за причиняване смъртта на новородено поради немарливо изпълнение на служебните си задължения. През декември м.г., само ден след като гръмна скандалът с бебето от фризера, великотърновката Стела Добрева също обвини горнооряховските гинеколози, че са причинили смъртта на детето й през юли 2009 г. Бебето било родено с цезарово сечение. Малко след раждането състоянието му се влошило и то било откарано от горнооряховската във великотърновската болница, където починало. Според майката обаче именно лекарите в Горна Оряховица са убили рожбата й. Стела Добрева внесе жалба в прокуратурата, където беше започнато разследване. В началото на тази година назначената по случая съдебно-медицинска експертиза установи сериозни грешкии нарушения, извършени от горнооряховските гинеколози при израждането на бебето на Стела. До дни съдът в Търново ще трябва да реши ще бъде ли насрочено дело по внесения от окръжната прокуратура обвинителен акт срещу тримата медици. Ако съдът прецени, че са събрани достатъчно доказателства, ще даде ход на делото. Разследването на случая с бебето от фризера обаче още продължава. Скандалът избухна в края на миналата година, когато лекарите бяха арестувани заради това, че са оставали новородено да умре. Разговорите между гинеколозите, записани със СРС-на, ужасиха цяла България. Реплики като „е сега какво да го правим, в кофа ли да го давим” накараха полицаите да нахлуят в болницата и да арестуват докторите.