28 юли 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

приходната агенция. Това потвърди и бившият министър на финансите Пламен Орешарски, като според него това е станало в хода на преговорите за създаване

на смесеното дружество между държавата и издателско-полиграфическия комплекс „Родина“ (собственост на Кръстева). ИПК трябваше да построи нова сграда на

НАП чрез публично-частно партньорство, но аргументите за отказа били, че сделката е неизгодна. В съвместното дружество държавата планираше да участва с непарична

вноска – недовършената синя постройка на „Цариградско шосе“, сградите

на НАП на бул. „Дондуков“ 52, ул. „Аксаков“ 21 и ул. „Шести септември“ 10. В замяна на това компанията на Кръстева трябваше да финансира изграждането на нова сграда на агенцията по приходите. По неофициална информация от Министерския съвет финализирането на сделката е било до последно в дневния ред на кабинета.

България има ново правителство. То ще е вероятно четвъртото поред, което ще си изкара мандата докрай, и третото, което е пълно със загадки, защото е съставено по крайно необичаен начин. Това, което ще определи и очакванията от него, и най-вероятната посока, в която то ще потегли, е идеята за "крайното време".

Страната е претъпкана като стар таван с неща, за които е

крайно време някой нещо да направи

И наистина онова, което засега Бойко Борисов най-ясно заяви, че ще прави, да довърши магистралите, е нещо, за което хората смятат, че беше крайно време да бъде свършено. Не е обаче само с магистралите. Крайно време е да се уредят субсидиите на млекарите. Крайно време е да се направи смислена икономическа оценка на проекта "Белене", а не само да се дават периодично по едни (големи) пари, за да се придвижи проектът още една стъпка в неясна посока.

Крайно време е да се прекара бърз влак до Бургас. Крайно време е да се приеме енергийна стратегия на страната (тя сега продължава уж обществено да се обсъжда, а всъщност просто да се влачи и да не се приема). Крайно време е да се реши какво да се прави с БАН. И е крайно време да се направи нещо. Крайно време е да се махне ВАК. Но е и крайно време да се появи и ясна идея какво да го замести.

Крайно време е да се спре безразборното изсичане на гори. Крайно време е да се приеме програма за увеличаване на производителността на труда в България, която, ако не се промени, според Световната банка ще остави страната след 40 години точно толкова отдалечена от стандартите на Европейския съюз, колкото е тя и сега. Крайно време е да се подобри националната енергийна ефективност, която е също най-ниска в ЕС и обрича страната на висока енергийна зависимост, икономиката на неконкурентоспособност, хората на високи сметки за отопление и безобразни жилищни условия.

Крайно време е Министерството на отбраната да престане да се занимава с имоти и строежи и да се занимае с армията. Крайно време е да се изгради система за грижа за изоставените деца, за да не се допуска отново и отново Могилино, случаят, чиято международна публичност отбеляза началото на главоломния спад на международната репутация на България. Крайно време е да се обърне тенденцията на нарастваща езикова и математическа неграмотност сред младите. Да не говорим за боклука на София, който се превърна в емблематична неразбория на страната. И така нататък, и така нататък.

България наистина е пълна с неща, които е крайно време да се свършат и които досега бяха просто занемарени или напълно изоставени. Вероятно първите шест месеца на това правителство биха могли спокойно да мината под лозунга, залепен на всяко второ дърво в София:

"Кърти, чисти, извозва"

За някои от нещата, за които е крайно време да се свършат, няма да стигне и цял мандат, други могат да се оправят за месец-два, като например достъпа до досиетата, за който Борисов по типичния си начин по време на откриване на спортен комплекс заявил: "Аз съм поставил като задача на парламента разсекретяване на всички досиета, за да може да се отиде и да се чете."

Ако правителството на ГЕРБ се захване с цялата несвършена работа и свърши поне половината от нея, то ще мине за горе-долу успешно правителство. Влакове и коли ще тръгнат, ЕС ще престане да ни натяква, че не ставаме за нищо, децата ще започнат да си пишат домашните, вместо да се напиват преди училище. Никой обаче няма да се въодушеви особено от такъв тип управление. Всяка свършена работа ще бъде посрещана със скептично вдигане на рамене и намръщена оценка: "Ами, крайно време беше."

Избирателят е конструктивно неблагодарно същество. Неговото одобрение не може да бъде задържано с работа, която е било крайно време да бъде свършена. Той трябва да бъде постоянно изненадван, а неговите очаквания - надхвърляни. Тук e основният риск за относително експертното правителството на ГЕРБ. Експертите знаят какво е редно да се свърши и кое е крайно време да се свърши, но правителство, което разчита на експерти, може лесно да се провали, ако това знание не е свързано

с политическа воля

Това дали знаеш как се строят магистрали и дали можеш да ги построиш няма особено значение, ако знанието ти не е подкрепено изцяло от политическа воля и власт за построяването на въпросните магистрали. Онова, по което избирателят ще оцени правителството, е умението му да върши и работа, която не е крайно време да бъде свършена.

Например по това дали ще обхване в образованието всички деца от предучилищна възраст; дали ще въведе успешна система за превантивно здравеопазване; или дали ще изгради поне един смислен музей или галерия с международно значение (не като президентския трафопост, превърнат в исторически музей); или дали ще махне всички билбордове от всички пътища; или пък нещо друго, което хората не очакват, че ще се случи или пък което не е крайно време да бъде свършено.

Засега именно тази решимост, или както някои обичат да я наричат визия, не се забелязва в правителството. Това не значи, че тя няма да се появи, но в момента от правителството на ГЕРБ се очаква да "оправи нещата", "да спре неразбориите", да "проговори" с ЕС и други от категорията на "крайно време е". Дали ще свърши онова, което е крайно време да бъде свършено, е може би най-важният практически въпрос в момента. Дали правителството ще преодолее капана на свършване на недовършеното е може би най-интересният политически въпрос.

Други коментари от Юлиан Попов може да прочетете на блога му

От понеделник Симеон Дянков застана начело на Министерството на финансите. Той е вторият финансов министър в последните 12 години след Муравей Радев в правителството на ОДС, който поема този пост във време на криза. През 1997 г. тя беше вътрешна, следствие от нежеланието на правителството на БСП да прави реформи. Днес кризата е глобална, държавата и частният сектор са в много по-добро състояние, но предизвикателствата от забавените реформи отново са големи. Преди 12 години всяка непопулярна мярка можеше да се оправдае с тежкото наследство. Днес това оправдание вече не върви и единственият шанс на кабинета "Борисов" е да доведе идеите си докрай. А за икономическия пакет като вицепремиер ще отговаря именно Дянков.

Кои са първите три най-важни краткосрочни икономически мерки, които трябва да предприеме новото правителство, и трите най-важни задачи за целия мандат?

- Първите не 3, а 15 мерки сме описали като "Пакт за стабилност I" и те тръгват от днес. Дори вече сме започнали работа по голяма част от тях. Целта е бързо да бъде овладяна кризата и да запазим колкото се може повече работни места, както и да разкрием нови. По мои изчисления тези краткосрочни мерки ще запазят 100 000 работни места. И, разбира се, ще имат оздравителен ефект за бюджета. А там заварваме плачевно положение. Само за юни бюджетният дефицит е 360 млн. лв. Държавата е на годишен дефицит още от 15 юли - нещо, което Пламен Орешарски така и не посмя да признае. Но съм сигурен, че ще се справим.

След този пакет от 15 краткосрочни мерки ще подготвим и втори - "Пакт за стабилност II." Той ще съдържа мерки за влизането на страната в еврозоната, както и по-широки, които трябва да доведат до увеличаване на производителността в България. Те ще засягат образованието, строителството на пътища, екологията и усвояването на еврофондовете. Вторият пакет ще е готов през септември.

Трите най-важни икономически задачи за мандата са лесни за дефиниране - излизане от кризата с безработица под 10%, влизане в еврозоната и построяване на колкото може повече километри магистрали. Последното зависи и от това как ще рестартираме еврофондовете и ще подготвим бюджета.

Прогнозите на експертите са в България кризата да се усети най-силно в края на тази и в началото на следващата година. Не се ли опасявате, че мерките за смекчаването й може да се окажат закъснели?

- Ако предишното правителство беше стегнало разходите от началото на годината и беше признало, че сме в условия на криза, сега нямаше да сме на годишен дефицит. Но това е минала тема.

Това, че тръгваме с мерки по-късно, не е причина да не ги започнем - по-добре късно, отколкото никога. Мерките в "Пакт за стабилност I" ще помогнат - просто не толкова, колкото ако бяха започнали да се прилагат от януари-февруари.

В "Пакт за стабилност I" предвиждате поетапно понижаване на осигуровките, защо променихте виждането си да паднат с 5 процентни пункта наведнъж?

- Никога не съм казвал, че осигурителната тежест ще падне веднага. Винаги съм казвал, че ще падне с 5 процентни пункта, вече как е въпрос на бюджет. Според мен 2-1-1-1 през годините, в рамките на мандата е по-разумно по време на кризата.

Този поетапен вариант пак ли ще спаси поне 100 хил. работни места?

- Да. Всъщност, ако беше станало още през февруари, когато с Георги Ангелов правехме това изследване, спасените работни места щяха да бъдат 195 хил. Колкото по-навътре влизаш в кризата, толкова ефектът от антикризисните мерки намалява. Така че ефективността на тази мярка реално е паднала наполовина с тези 6 загубени месеца от началото на годината досега, но все пак 100 хил. работни места е голямо число и има смисъл на фона на всички други мерки. Хубавото на намаляването на осигуровките е и че не може да създаде корупция, защото важи за всички, докато при останалите трудови политики - обучения или проекти за строителната промишленост, се минава през договори, има забавяне, а и не е явно колко чисто ще стане, особено ако се прави бързо.

Как ще гарантирате, че намалението на осигурителните вноски ще бъде последвано от изсветляване на скрита заетост и доходи, а няма да "прелее" в луксозни автомобили, както смятат критиците на мярката?

- Намалението на осигурителната тежест е мярка за запазване на работни места и ръста на производство. Работодателите искат да върви производството - едва ли ще изхарчат допълнителните пари за лукс. Не е в тяхна полза.

Споменахте за еврофондовете - кои ще бъдат първите стъпки, за да възстановите доверието на Европа и плащанията?

- Тези стъпки вече са предприети. Досега водихме неформални разговори с Евросъюза по какъв начин да се организира работата по еврофондовете. Сега разговорите ще станат официални. Вече има принципно съгласие, от днес започват действия по административните промени. За тях ще разберете съвсем скоро.

В тази област тръгнахме с летящ старт и това е голям плюс. Другият е, че с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев работим от два месеца заедно по тези теми.

Каква ще е архитектурата на управление на еврофондовете?

- Не се знае дали ще е дирекция или съвет, но ще има структура в Министерския съвет. Формата зависи от преговорите, които от 2 седмици се водят с ЕС. Няма да има министерство.

В тази структура ще се концентрират хората, които работеха досега с Меглена Плугчиева (бел. ред. - бившият вицепремиер по усвояване на европейските средства); хората, които бяха с тези функции в Министерството на държавната администрация, може би и част от хората в Министерството на финансите. Това ще е основното ядро за работа с еврофондовете. Оттам всички министерства, които имат оперативни програми, също трябва да си организират идентични еврозвена. Така че, като дойде някой от Европейската комисия, да говори като цяло с Министерския съвет и в частност с ресорното министерство и тези звена да са свързани. Как ще се свържат и кой ще отговаря за това, ще се разработи в следващите няколко дни.

Дирекцията "Управление на средствата на ЕС" и Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите какво ги очаква?

- Част от тях трябва да останат в Министерството на финансите, защото те одитират останалата част от системата. Но екипът, който комуникира с Европейската комисия, трябва да е централизиран в Министерския съвет.

Казахте, че от 15 юли държавата е на годишен дефицит, а в пакта сте записали като цел приключване на бюджета на плюс. Откъде ще съкращавате разходи?

- Министерството на финансите ще представи идеите си на първото заседание на Министерския съвет, надявам се още този четвъртък. Над това работехме с министър Орешарски и с директорите на дирекции в последните седмици. Целта е да стигнем не балансиран бюджет, а излишък в размер на 0.5% от БВП. Затова е необходимо да се съкратят 2.1 млрд. лв. от планираните разходи. От тях близо 1 млрд. ще дойдат от спестяване на капиталови вложения, така че тази част е сравнително лесна за намиране. Другият милиард е по-труден. Част от него ще дойде от съкращаване на администрация - премахваме две министерства, някои държавни агенции ще си отидат, някои дирекции в министерствата ще се закрият. Това ще се отрази много по-сериозно върху бюджета за следващата година, но и през тази според изчисленията ще доведе до икономия от около 300 млн. лв. Другите спестявания трябва да дойдат от съкращаване на текущи разходи на министерствата. Екип от Министерството на финансите вече е минал по другите министерства и агенции и е набелязал кое може да се спести, без да пречи на основните им задължения.

Кои агенции ще се закрият и кои ще се преструктурират?

- В правителството вече имаме ресорен зам.-министър по туризма и изниква въпросът трябва ли ни държавна агенция, или тя влиза в министерството. Щом има отраслов зам.-министър, според мен има смисъл да се влее там като дирекция или поне да стане изпълнителна агенция по-малка от сегашната. В Министерството на финансите има друг пример - Агенцията за икономически анализи и прогнози. Идеята за нейното създаване, доколкото разбирам, е била тя да е независима, но поне на този етап явно не е. Вместо да има анализатори и в министерството, и в агенцията, тя трябва да влезе в портфейла на зам.-министъра, който отговаря за макроикономика и държавен дълг. Общо взето, последния път, като ги броих, от 40 държавни агенции 15 до 20 може да влязат към министерствата и по този начин да се съкратят и щатове, и правомощия. След 2 до 3 седмици ще има и идея как да се организират. Моята идея е първо да се организират агенциите около двете министерства, които ще се съкращават, и особено структурите около еврофондовете. Те ще са приоритет, другите промени ще следват.

Казахте, че, освен да се свият разходите, трябва да се увеличат приходите - как може да стане това в условията на криза?

- В нормални държави това наистина е трудно. Но предишното управление не беше нормално - голяма контрабанда, много харчове по безсмислени проекти, некомпетентност в използването на еврофондове. Това, като се промени, ще доведе и до повече приходи. Особено в бюджета за 2010 г.

И все пак откъде може да дойде ръст в приходите?

- Ръст на приходите реално ще се появи в бюджета за следващата година. В този може да има 100 - 150 млн. лв. повече от митниците, от противодействие на контрабандата, за което е ясно как трябва да стане и според мен ще стане сравнително бързо. Другото, което ще отнеме около 2 месеца, е да се разгледа сериозно работата на държавните предприятия от енергийния сектор. Защото аз недоумявам как на фона на подобни предприятия в други държави тук са, грубо казано, 10 пъти по-малко рентабилни. Това е невъзможно от производствена гледна точка. В тези фирми явно се губи много. Ще проверим дали има вътрешни одити, какво показват от финансова гледна точка и след това с външни одити ще се провери къде отиват парите. Ако парите не изтичат в безсмислени проекти, те ще остават като печалба и тя след това ще влиза в хазната. Това са двата най-бързи начина да получим повече приходи.

Как ще се спестят разходи от проекти като АЕЦ "Белене", след като финансирането при тях е проектно?

- Проектно е, но пак излиза от държавата. Един вид Българският енергиен холдинг, вместо да плаща данъци на държавата, е харчил пари за необмислени проекти. В условията на криза всеки допълнителен лев в бюджета е важен. И енергийният сектор ще плаща както всички останали. Иначе как ще намерим повече пари за образование, магистрали и здраве?

Кой ще носи отговорност, ако след свързването на информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" ефектите не са очакваните и контрабандата продължи?

- Аз. Отговорността се носи от този, който изпълнява реформата. Разбира се, премиерът Борисов и министър Цветанов също ще носят тази отговорност - без тяхна помощ трудно ще стане.

Как оценявате работата на приходната администрация - сигурно ли е, че няма да се правят промени в ръководството на НАП и Агенция "Митници"?

- НАП работи добре, макар че някои служители са ми казали, че моралът е нисък. Това ще променя веднага - смятам да пътувам из страната и да се срещна с всички служители на приходната агенция. Тяхната работа е още по-важна по време на кризата. Освен това заедно трябва да разработим системата за по-бързо връщане на ДДС. Това ми е приоритет.

В митниците има какво да се подобри. Как - тепърва ще мисля.

Дали ще се сменят ръководствата на двете институции - това зависи от работата им. Аз ще отговарям пряко за двете приходни агенции и след известно време ще преценя има ли нужда от промени.

Ускореното възстановяване на ДДС е сред 15-те антикризисни мерки. Как може да стане това, при положение че информационната система на НАП не е усъвършенствана?

- Още от тази седмица ще се проверява къде има най-много забавени пари, сектор по сектор, след това фирма по фирма. Моята идея е просто да започне да се връща. След като не са засечени нарушения, много по-лесно е парите да се върнат и след това да минават инспекции. И ако при тях се окаже, че има измами или неточности, да се предвидят и наказания. Трябва тежестта да пада върху държавата, не върху фирмата. Постановката, че фирмите може би правят някакви измами и затова не трябва да им се възстановява ДДС, трябва да се промени. Ние първо трябва да върнем на всички и междувременно да търсим нарушенията.

Но има целенасочено източване на ДДС?

- Проблемът не е в частния сектор. Проблемът е, че има хора в държавните структури, които позволяват това да стане.

Решението на тези неща не е трудно. В Световната банка съм правил секторни анализи колко данъци средно се плаща в енергийния сектор например или в селскостопанския. В енергетиката например тук нищо не плащат в сравнение с други държави. Определено има голям проблем.

Като се тръгне от този анализ, се вижда защо не плащат - защото не могат, защото не са рентабилни или защото някой, който е трябвало да проверява, не го е направил. При последния вариант изходът е лесен - тези хора изчезват от държавната администрация.

По време на криза трябва винаги да се смята, че фирмите са честни и си плащат, или ако не си плащат, то е, защото нямат достатъчно пари. Ние като правителство трябва да смятаме, че фирмите са честни, защото, ако смятаме, че са нечестни, не би трябвало да им връщаме никакво ДДС.

В мерките се говори за няколко холдинга, които ще държат държавните дялове в търговските дружества...

- От самото начало за мен идеята е да има един холдинг за миноритарните дялове и друг за мажоритарните.

Миноритарни има в около 220 до 250 предприятия. Ще е трудно с тези дялове да се тръгне към листване на борсата, защото мажоритарните собственици могат да кажат, че не искат. Тези миноритарни участия ще се съберат в един холдинг, който да развие Сребърния фонд. Вече сме разговаряли как може да се използват като активи, като инвестиции, ако част от тези дялове се продават и средствата влизат в пенсионната система. Така и частните пенсионни фондове ще имат къде да инвестират в по-дългосрочен аспект.

Мажоритарните държавни дялове, част от енергетиката и други фирми, които общо са 120, може да пуснем в пакет като холдинг за листване на борсата, но това ще е трудно от правна гледна точка. Затова предполагам, че ще става предприятие по предприятие или в група от предприятия. Така процесът ще стане по-прозрачен, ще помогнем на борсата, оттам и на чуждите инвеститори, ще се помогне и на пенсионните фондове.

Кога можем да очакваме Българският енергиен холдинг, а и други дружества да се листват на борсата?

- За такива сложни компании, които не са били особено прозрачни, опитът на други държави показва, че юридическият процес отнема около 6 месеца. Смятам, че още в първите седмица-две трябва да се съберем с новия министър на енергетиката, с борда на директорите на БЕХ, да видим отчетите и финансовите показатели, защото за БЕХ не съм виждал все още пълен отчет за миналата година. Тогава ще се разговаря дали като холдинг може да тръгне към листване, или е по-добре някои от основните дружества, като НЕК например, да тръгнат. Това зависи и от външния пазар, защото става дума за големи активи и искаме да привлечем и чуждестранни инвеститори. Въпросът е кое е по-добро в условията на криза. Работата трябва да започне и в края на август ще се знае дали БЕХ ще се листва като холдинг или поотделно.

Говорим за БЕХ - в каква степен ще се ограничат инвестиционните разходи на правителството?

- Оттук нататък бюджетни пари ще се използват само за съфинансиране, а не както досега за цели проекти, където предишното правителство се е провалило с еврофондовете. Европейски пари има достатъчно, само трябва да се използват прозрачно.

Ще се наложи ли да използвате фискалния резерв за финансиране на проекти и политики, за които в бюджета няма пари?

- Не, а не е и редно... С едно изключение. Може би трябва оттам да се отдели допълнителна сума за Българската банка за развитие, която пък ще даде тези пари на търговските банки за увеличаване кредитирането на малки и средни предприятия. Такава програма вече работи, но трябва да се засили.

Какъв е минималният размер на фискалния резерв, под който стойността му не може да пада?

- Както е преценен и сега в закона - 6.8 млрд. лв. Искам да си остане така.

Това ли ще е сигнал да се търси споразумение с Международния валутен фонд?

- Не, сигналът е, като направим проектобюджета за 2010 г. и видим колко допълнителни приходи ни трябват. Разговорите с фонда ще започнат първо с анализ на състоянието на бюджета, не на тема заем. За състоянието на икономиката ще се допитваме и до Световната банка, и до ЕБВР.

Главният оперативен директор на Уникредит Булбанк Андреа Казини лансира наскоро идеята за по-активно управление на фискалния резерв от страна на правителството - част от него да се сложи на депозити в търговските банки и да се използва при нужда за кредитиране. Възможно ли е да водите такава квазимонетарна политика?

- Донякъде това съвпада с нашата идея за използване на част от фискалния резерв за кредити за малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие. Така че - да, идеята е добра. Но само резерва над 6.8 млрд. лева. Изискванията на закона ще бъдат спазени и резервът до тази сума няма да се пипа.

Ако се стигне до споразумение с МВФ, на какви компромиси за намаляване на разходите е склонно правителството?

- Няма да има компромиси. Ние вече знаем къде могат да се свият разходите, без да има отрицателен ефект върху потреблението.

Този анализ и тези мерки правим самостоятелно. Но ще поканим фонда да работят с нас и също да дадат мнение. Решенията обаче са наши. Аз съм работил в тази област доста години, а и в министерството има добри кадри по тази тема. Познавам добре предишните трима главни икономисти на фонда - Кенет Рогоф, Рагхурам Раджан и Саймън Джонсън, и при нужда ще се съветвам с тях. Както познавам и сегашния главен икономист на фонда Оливие Бланшар, главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф и голяма част от икономическия екип на Обама. За мен в международните финанси и борбата с кризата тайни няма.

Ако споразумението означава повишаване на данъци, ще се съгласите ли и кои?

- Не, тук няма място за компромиси. А и да се повишават данъци по време на криза е тъпо.

Остава ли позицията ви, че трябва да се преразгледа изборът на управител на БНБ от стария парламент, за който твърдите, че е извършен в разрез със закона?

- Да, остава. Законите трябва да се спазват от всички. Това обаче е решение на парламента. И аз се уповавам на мъдростта на депутатите.

Къде виждате България след 4 години управление на ГЕРБ?

- С повече младежи, които остават да учат в България, а не напускат семействата си да учат в чужбина. С по-голяма продължителност на живота заради успешни реформи в здравеопазването. С повече магистрали. И най-вече със съзнанието, че най-после България е станала нормална европейска държава. Това ще даде основа на следващия ни мандат, в който България ще надмине средноевропейското ниво на икономическо развитие.