29 ноември 2013 г. Тема: здравеопазване

Цените на 704 медикамента са били понижени в периода от май до ноември. Това съобщи вчера председателят на Националния съвет по цени и реимбурсация на лекарствата проф. Таня Бенишева.

„На базата на понижените ценит в НЗОК са направили анализ как се отразява това върху публичните разходи. Взети са разходите за 25 медикамента, които са реимбурсирани на 100%, в периода януари-март 2013 г. и разходите за същите препарати, но в периода юли-септември. Така става ясно, че само за три месеца са спестени над 1,6 млн. лв.”, уточни проф. Бенишева. По думите й само тези 25 илача ще доведат до годишни икономии в размер на 6,5 млн. лв. Тепърва предстояло да се оцени финансовият ефект от останалите 697 намалени лекарства.

Вчера стана ясно още, че Словакия е държавата, която дърпа цените надолу в Източна Европа

„Словакия, заедно с Гърция и Румъния, не позволяват рязък скок в стойността на медикаментите. Това обаче им създава същите проблеми, каквито наблюдаваме и у нас – наличието на паралелен износ”, каза още проф. Бенишева. По думите й в момента се търсят механизми за балансирана оценка на цената и терапевтичната ефективност от всеки нов медикамент, влизащ на нашия пазар.

В законодателната ни база е записано, че трябва да има фармако-терапертични ръководства, които да помагат на членовете на съвета по цените да вземе по-информирано становище при определяне на стойностите и процентите на заплащане от НЗОК. Проблемът бил, че не е много ясно кой и с какво финансиране ще пише тези наръчници. В момента оценката се прави на базата на ценовото рефериране в ЕС, фармакоикономическата оценка, дадена от производителя и медицинските проучвания. Моделът обаче не бил съвършен и позволявал натиск от страна на производителите, констатираха останалите експерти, които се включиха в кръгла маса в НС „Оценка на здравните технологии - 3-ти модул”. Те се обединиха около необходимостта от по-ясни критерии при вземането на решение кои лекарства да се реимбурсират и на какъв процент. „Страните от Балканския регион често използват фармакоикономически анализи в процеса на вземане на решение за реимбурсиране на лекарства, но в този процес често липсва прозрачност”, отбеляза проф. Давид Данко от Университета „Корнивус” в Унгария. Според президента на Международното общество за фармакоикономически проучвания и анализи в Словакия проф. Доминик Томек определянето на цените в региона не бива да бъде базирано единствено на реферирането, а да се вземат под внимание и възможностите на всяка отделна държава. Идеята е нашите експерти да отчитат не само дали стойността на илача е ниска, но дали той води до увеличаване продължителността на живота и съществено подобряване на трудоспособността. Затова бе предложено да се сформира независим комитет по фармакоикономика към съвета по ценообразуване. Експертите в него трябвало да търсят този баланс, за да се избегне натискът от страна на производителите.

Чрез стипендии и допълнителни възнаграждения по ОП „Развитие на човешките ресурси” ще бъдат подпомагани младите медици, които са останали в България. В същото време в МТСП не очакват вълна от емигранти след отпадането на трудовите ограничения в ЕС за българи и румънци от догодина. Притесненията на страните членки, че български граждани ще атакуват трудовия им пазар били неоснователни, твърдят от ведомството. „Точно с тези държави, които имат опасения, сме подписали споразумения за превенция и контрол върху злоупотребите със социално-осигурителни права”, подчерта Янкова.

В днешна пазарна България има лекари, за които по-възрастните с носталгия си спомнят и наричат просто „доктори". Те не се показват по телевизиите, но когато хората имат нужда от помощ, търсят точно тях. Такъв е доцент д-р д.м.н. Добромир Гочев, началник на Клиниката по кардиология във ВМА. При това не е просто кардиолог, а както народът го нарича, сърдечен лекар.

Самият той казва за себе си, че е от старата генерация. Включително и затова, че никога не е вземал пари от болни или техните близки. Изминал е целият път на военен лекар - от поделение, през ординатор по вътрешни болести към Катедра по военнополева терапия във ВВМИ, старши ординатор в Клиниката по сърдечно-съдови и ставни заболявания, началник на отделение и зам.-началник на Клиника по функционална диагностика на сърдечносъдовата система към ВВМИ/ВМА. Има специалности по вътрешни болести, кардиология и военнополева терапия. Кардиологията за него вероятно е съдба, щом и съпругата му има същата специалност. Професор Нина Гочева е началник на Клиника по кардиология и интензивна терапия към Националната кардиологична болница. През 2012 г. тя бе обявена за най-добър лекар в София от своите колеги в проучване на Дарик радио.

Оптималният баланс

Доцент Гочев има и нещо в повече. От това, че е военен лекар, е получил самодисциплината, по-голямата отговорност, организацията на работата, свързана с по-строги правила. „И това не е клише, допълва той. Общо взето - доста неща човек може да научи само в битността си на военен лекар". От доста години се правят конгреси на военномедицинските дружества в страните от Балканите, но не само на членките на НАТО, а и на Албания и Македония, които са кандидати за Алианса. Там се обменя този специфичен опит, който имат лекарите под пагон. Доцент Гочев е убеден, че военна медицина без военни лекари не може да се прави, не става. Мястото на военния лекар е във военната част, в мисията, в специализираните структури като авиомедицинската служба, в съответните звена за експертиза. А военната наука се прави комбинирано - и в тези структури, и във военните болници. Въпрос е да се намери оптималният баланс между броя на военните и на цивилните медици. Защото всички, които работят във Военна болница, имат отношение към военната медицина и наука. На въпроса има ли школа 6 кардиологията

на Военна болница, доцент Гочев е отново скромен: „Да го наречем приемственост". Самият той, като е постъпил тук, се е учил не от когото и да е, а от професор Димитър Шишманов, определян от по-старото поколение като лекар от европейска величина. И ще остави след себе си млади талантливи лекари Станислав Иванов, Александър Александров, д-р Лилия Демиревска, началник на отделение. Те не престават да се учат от най-добрия опит, а д-р Демиревска по лично желание периодично специализира в болница „Света Екатерина".

Какво обаче се е променило

Понеже доходите на лекарите и болниците много зависят от клиничните пътеки, за съжаление, статистиката на сърдечните заболявания се променя и расте нагоре, смята доцент Гочев. Според него България не е в някакъв черен списък по заболеваемост и смъртност в сравнение с другите европейски държави, както се твърди. За съжаление, статистиката у нас е изкривена. Откакто се въведоха т.нар. клинични пътеки, се промени отношението на гилдията и на системата към статистиката. Например, класическата форма на острия миокарден инфаркт няма как да се „интерпретира", защото електрокардиографските доказателства са безспорни. Но за друга голяма част от острите форми на исхемичната болест на сърцето нещата могат да се интерпретират различно.

„Убеден съм, че има две стратегически неща, които трябва да се направят в системата на българското здравеопазване, казва доцент Гочев. Първото, най-главно и болезнено нещо е рязкото намаляване на броя на болниците в страната. В момента 7-милионна България има повече от 400 болници. По Конституция всеки български гражданин има право на безплатно и качествено здравеопазване.

Но дали качеството е еднакво в злополучната болница в Девин и която и да е голяма столична болница... Такава мярка на намаляване на болниците са възприели много страни. Например, Белгия, преди много години е направила тази стъпка и сега белгийското здравеопазване е проспериращо. Там има около стотина болници. У нас трябва да спадне дори под 200. Съответно обаче преди това трябва рязко да се промени качеството на „Бърза помощ", да се хвърлят големи ресурси, за да стане този преход по-безболезнен. И второ, трябва да се премахне системата на клиничните пътеки, тя не съществува в Европа. И трябва да се въведе системата на диагностично свързаните групи. Защото пациентът не трябва да се лекува чсегментирано, на парче, което предпоставят клиничните пътеки.

Толкова ли са болни българите

Доцент Гочев преобръща изградената през последните години представа, че сме толкова болни. Индиректен белег за това са някои от големите епидемиологични проучвания на ЕС, в които участва и нашата страна. И по отношение на рисковите фактори като артериалната хипертония, захарния диабет и особено на затлъстяването в страни, като Великобритания проблемът е много по-голям. В Северна Америка нещата и с културата на хранене са доста по-трагични. Докато в България има все пак някакви елементи на т.нар. средиземноморска диета, която предпазва от това затлъстяване и всичко, произтичащо от него. Българинът не заменя трапезата със салата и едно питие с фаст фууд, както правят в САЩ и това е в културата им на хранене и на живот. И тези проучвания показват, че макар да сме под средата в класацията, не сме чак в черната зона. Друг е въпросът, че у нас не се обръща внимание на профилактиката и всичко, свързано с това-съветите за физическа активност, хранене и лечение на вече установени заболявания, т.нар. вторична профилактика. За това са виновни поравно и лекарите, и пациентите.

Голяма част от хората с високо кръвно налягане не знаят, че го имат. А голяма част от тези, които знаят, че са го получили, не го лекуват адекватно с разбирането, че нямат оплаквания... Но високото кръвно налягане „работи" подмолно човек свиква с него, а то уврежда особено сърцето, мозъка, бъбреците и съдовете на долните крайници. Това е най-краткият път към инфаркта, инсулта или бъбречната недостатъчност. Кръвното налягане с право е дефинирано като тихия убиец. Има обаче една „малка" разлика при храненето между нас и французите, например. И тя е в количеството. Ако световните и европейските здравни препоръки са 1-2 питиета дневно, българинът разбира под това 100-200 г., докато в някои страни стандартната доза достига до 25 г. Във Франция, например, чаша вино е включено в менюто на пациентите в болниците.

Контингентът на Българската армия е значително подмладен, така че като при по-млади хора заболеваемостта е по-ниска. Но на доц. Гочев е направило впечатление, че при връщащите се от мисия, вероятно заради тежките условия, заради физическия и психическия стрес, има тенденция за увеличаване на някои от сърдечно-съдовите заболявания. На първо място това е артериалната хипертония.