29 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

АЕЦ „Белене" е пример как не трябва да се прави проект, коментира министър-председателят. От тази ситуация само някой нестандартен млад ум може да ни извади, категоричен бе Борисов. Премиерът обясни пред студентите, че вчера сутринта е преговорил проекта „Беле­не" заедно с генералния директор на RWV Юрген Гросман, който е на посещение у нас. Нем­ската компания желае да продължи участието си по изграждането на атомната централа и въпре­ки финансовите затруднения, които имаме, тя ня­ма задължения по договора да плаща неустойки, поясни Борисов. Той съобщи, че от RWV са пре­поръчали да не се харчат парите, докато не се направят финансовите разчети. За съжаление старото правителство е профукало тези пари и ние сме отново на ну­лев изходен етап, ко­ментира премиерът. Бо­рисов обеща на студен­тите, че ако го поканят, може да изнесе лекция пред тях за втората българска атомна цен­трала, за да им пока­же как не трябва да се договаря един проект -без пазар, без осигу­рено финансиране, без да се знае крайната му цена и стойността на електроенергията, която се произвежда. По думите му в голямата си част кабинетът е представителна извадка на обществото и е съставен от млади хора. Който намира реалните пари да му заверят сметката, той е и добрият икономист, поясни Борисов във връзка с отпуснатите 185 млн. евро от Евро­пейската комисия за изграждането на втория етап от софийското метро.

Борисов не пропусна да пожелае на студен­тите да не забравят кой им е изградил хубавия булевард до университета.

При откриването на академичната година в УНСС присъстваха министърът на образование­то Йорданка фандъкова, нейният заместник Сер­гей Игнатов, енергийният министър Трайчо Трай­ков и членове на управителния съвет на Съвета на ректорите.

В краткото си слово пред студентите ректо­рът проф. Борислав Борисов каза, че премие­рът Бойко Борисов е част от академичната общ­ност, защото има защитена докторска дисерта­ция по психология и е завеждал катедра в Ака­демията на МВР.
Снимка на две колони - Министър-председателят Бойко Борисов откри новата

академична година в УНСС. На церемонията присъстваха и министрите

Йорданка Фандъкова и Трайчо Трайков.


29.09.2009 г., с. 1
Последни сме в ЕС и no бюджетите за общините
България е на последно място сред страните от ЕС по дял на об­щинските бюджети в цялостния бю­джет на държавата. Това заяви вче­ра министърът на финансите Симе­он Дянков в Монтана на среща с кметовете на 11-те общини от област­та.

Министърът предложи три начи­на за преодоляване на този дисбаланс - прехвърляне на държавни имо­ти на общините, прехвърляне на уп­равлението и издръжката на поли­цията към общините, с което би се увеличил делът на общинските раз­ходи и управление на европейските фондове на регионално ниво. Дян­ков обяви, че в близките месеци фи­нансовото министерство ще изготви списък от имоти, които да се пред­ложат на общините и при желание от тяхна страна да бъдат прехвърле­ни. Министърът подчерта, че фондо­вете са създадени от ЕС като мярка за подкрепа на регионите в съюза и е редно да се управляват от тях, а централната власт да има функции по контрол и мониторинг на израз­ходването им. Симеон Дянков посо­чи още, че до края на тази година няма да има пари за повечето от про­ектите на общините и за покриване на дефицитите в общинските бюдже­ти от централния бюджет. Министъ­рът помоли кметовете за разбиране и обяви, че от следващата година ще започне приоритетно финансиране на най-важните инфраструктурни и со­циални проекти. Дянков увери, че ня­ма да се допусне да се загубят сред­ства от ЕС по одобрени вече проек­ти заради кризата. Той обеща още до края на тази година държавата да вър­не на общините парите, платени като съфинансиране от тяхна страна по европейски проекти, и средствата, да­дени на държавата от общини и фир­ми под формата на ДДС.

Идеята е добра, защото тези, които не си плащат данъ­ците, трябва да бъдат санкционирани. Правилно е обаче и ако държавата бави връщането на ДГДС, също да си плаща за забавянето, смятат експерти. Логично е всички да играят по правилата, а не да се гледа едностранчиво как да се напълни хазната, когато заради финансовата криза приходите рязко се свиват, обясняват те. Сега след изтичане на законово установените срокове за внасяне на задълженията към държавата на фирми и граждани се начислява лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 %. Промените, които правителството планира, се очаква да вдигнат добавката на 20 процента. От Нацио­налната агенция за приходите коментираха, че средният годишен обем на просрочените данъчни задължения е около 850 млн. лв. За близо 650 млн. лева има обезпечителни действия като запор на банкови сметки. В условия на икономически растеж и добри условия за компаниите средната продължителност на просрочията е по-кратка, а в момента достига до 9 месеца.

Статистиката на приходната агенция показва, че прос­рочени задължения над 50 хил. лв. се бавят средно меж­ду 6 и 9 месеца, а тези под 50 хил. лв. се изплащат със забавяне от 2 до 3 месеца. Новината се посреща различ­но от представителите на бизнеса. Изпълнителният ди­ректор на Конфедерацията на работодателите и индуст­риалците в България Евгений Иванов коментира, че е правилно както държавата начислява наказателна лихва на длъжниците си при забавени плащания, така и тя да плаща, когато неправомерно бави плащания към корект­ните фирми. Иванов призовава и за равнопоставеност при дължимите лихвени плащания по данъчни задълже­ния и невнесени осигурителни вноски. В момента при забавяне на данъчни задължения се дължи добавка от 10 пункта над ОЛП, а при осигуровките 20 пункта. Според него правилно е тази добавка да се унифицира и да е 10 пункта. Експерти посочиха, че според закона за ДДС, ако има данъчна ревизия срещу дадена фирма, не се

дължи никаква лихва, докато ревизията продължава. То­ва нито е почтено, нито е честно. Ако се окаже, че една фирма е чиста, то тя има право на лихва върху задържа­ните й пари, заявяват от КРИБ.

Автопаякът на частния съдебен изпълнител Иван Ха-джииванов вече е в Русе и скоро ще е верен помощник при отнемането на автомобилите на длъжниците, съобщи Русе инфо. Русенската кантора е първата в страната, ко­ято ще използва специализираната техника, за да гаран­тира изпълнението на делата. С паяка съдия изпълните­лят ще може да вдига запорираните коли. Очакваният ефект е собственикът на автомобила да започне да изп­лаща дълга си.

Машината е доставена от Англия и доскоро е била използвана от британската полиция. Габаритите й са та­кива, че лесно ще влиза и в малките улички. Хидравлика­та й обаче позволява да вдига близо 4,5 тона. Така няма да има спасение и за тежките джипове, дори и за брони­ран хамър. През последната година има сериозен спад в реализирането на недвижимите имоти, а нашата цел е да съберем вземанията, затова се насочваме към колите, коментира нестандартната си идея Хаджииванов. Паякът е необходим, защото макар автомобилът на длъжника да е запориран, той продължава да го кара и обикновено отказва доброволно да предаде ключовете и талона си. Полицията не може да съдейства, тъй като за да отнеме колата, е нужно прокурорско нареждане. То пък се дава само ако с превозното средство е извършено престъпление.

- Да. Има стратегия за изпол­зването на водите на нашите ре­ки и тя бе изработена по запо­вед на премиера С. Сганишев от много тесен кръг експерти. В качеството си на ресорен зам.-министьр ръководех тази малка работна група в течение на ня­колко месеца и крайният резул­тат е именно стратегия с много силна аналитична част. Но това е стратегията за управление на водите на нашите реки и прео­доляване на ефекта от глобал­ното изменение на климата вър­ху намаляването на оттока. Ре­шаването на проблемите, свър­зани с управлението на водите, е невъзможно без решаването на въпросите, свързани със собст­веността и стопанисването на хидротехническите системи и съ­оръжения. Това е нещо като да знаеш откъде трябва да мине ма­гистралата, но да не знаеш кой ще я построи и кой ще я под­държа. Този проблем е известен отдавна и през 2004 г. бе изра­ботена национална стратегия за водния сектор с хоризонт до 2015 г., чиято цел е именно да се сло­жи ред в собствеността и стопа­нисването на водната инфраст­руктура.

За „съжаление изпълнението на тази стратегия зависи от ня­колко министерства без център за контрол. Стана ясно, че Ми­нистерството на регионалното развитие и благоустройството е крайно незаинтересовано от та­зи стратегия. За разлика от МРРБ, колегите от енергетика­та и най-вече от „Язовири и каскади" ме подкрепяха в желание­то ми да се актуализират сроко­вете и да се започне изпълне­ние на стратегията. И то прио­ритетно в частта собственост и стопанисване на водностопанските системи и съоръжения.

- Какво от неизпълненото в стратегията за водния сектор е най-големият проблем?

- Големият проблем е,, че на България е нужно създаването на национална водна компания, която би сложила администра­тивен и финансов ред във вод­ния сектор. Не бива да се смес­ват или. бъркат националната водна компания с агенцията по водите, за която се заговори от­ново. Създаването на национал­на водна компания има за цел да се преодолее вредният и опа­сен и в прекия, и в преносния смисъл тесноведомствен подход при стопанисването на водох­ранилищата. Сега комплексни и значими язовири стопанисват „Напоителни системи" към Ми­нистерството на земеделието, предприятие „Язовири и каскади" към Министерството на енергетиката и ВиК дружества към Министерството на регио­налното развитие и благоустрой­ството. В предишното правител­ство, може би поради коалици­онния му формат, не се намери политическа воля този проблем да бъде решен. Смятам, че е крайно време да бъде създаде­на националната водна компа­ния, за която пледират „вода-рите" у нас още от началото на 90-те години.

- На чие подчинение трябва да бъде националната водна компания?

- Тя трябва да бъде подчине­на на структурата в държавата, която прави политиката за уп­равление на водите. Сега това е Министерството на околната среда "к водите (МОСВ).

- Напоследък се говори за агенция по водите. Как трябва да бъдат разделени функциите на агенцията по водите от тези на националната водна компа­ния?

- Ако се прави агенция по во­дите, то тя трябва да бъде с мно­го висок статут и на пряко под­чинение на министър-председателя, както е било в недалечно­то минало. Тази агенция трябва да включва настоящата дирек­ция „Управление на водите" в МОСВ и четирите Басейнови ди­рекции. Не е толкова важно как ще се нарече агенцията, а това къде и кой ще формира държав­ната политика за управление на водите като ресурс и оттам да се даде основата за управление­то на целия воден сектор и стра­тегията за инвестициите в негр. След 1990 г. е разрушен мостът между тези два стълба на дър­жавността в областта на водите. В процеса на това обвързване трябва да се включи и науката, защото управлението на водите е свързано с много научни раз­работки и модели. Ако се създа­де агенция по водите, то там трябва да се прави и политика­та, макар че това не е много присъщо за този тип структури. Човекът, който ще бъде начело на тази агенция, трябва да има съответния висок политически ранг да разговаря със съседните страни по общите въпроси. Ни­как не е без значение кой ще води разговорите със съседните страни, които изобщо не са ле­ки. Що се отнася до национал­ната водна компания, то тя не дублира агенцията, защото там политика няма да се прави. Ком­панията трябва да бъде търговс­ко дружество, което да стопанис­ва всички комплексни и значи­ми язовири и да предоставя во­да на „Напоителни системи" и ВиК дружествата. Състоянието на напоителните системи е пла­чевно и според мен е добре те също да бъдат включени в на­ционалната водна компания.

Стотици милиони трябва да се инвестират в хидромелиорации­те, ако искаме да възродим зе­меделието ни. Публично-частно-то партньорство е един от изхо­дите, който би могъл да бъде ре­ализиран от една силна нацио­нална водна компания.

- Известно е, че Министерст­вото на регионалното развитие и благоустройството не е подк­репило тези идеи. А ВиК дру­жествата не желаят да се раз­делят с язовирите. Защо?

- Това беше една от големите битки, която водих буквално до последните часове на предиш­ното правителство, когато в пар­ламента се правеха поредните промени в Закона за водите. На косъм висеше язовирите, които се използват в момента за пи­тейно водоснабдяване, да бъдат с различен статут от останалите комплекснозначими язовири. ВиК дружествата не искат ня­кой друг да стопанисва тези язо­вири, защото ако има друг на изхода на един язовир, той ви­наги ще търси сметка на ВиК оператора колко вода е взета и ще ги задължи тя да бъде плате­на, макар и по две стотинки на кубичен метър. Когато язовирът се стопанисва от ВиК дружест­вата, де факто няма външен кон­трол. Оттам дойде голямата съп­ротива за създаването на такава национална водна компания. Убедена съм, че стопанисване­то на комплексните и значими язовири трябва да бъде само на едно място. Мога да ви дам при­мер с язовир „Искър", който се стопанисва от „Язовири и кас-кади", язовир „Панчарево" от „Напоителни системи". Двата са

свързани, но при пълноводие по­ради това, че нямат общо уп­равление, е трудно да се овладя­ват кризисни ситуации. А има­ше такава подобна ситуация пре­ди 2 години и столицата беше на косъм от мащабно наводне­ние. След този случай свиках Висш консултативен съвет спе­циално по темата „Управление на риск от наводнения при кас­кадно свързани язовири" с на­деждата, че обсъжданията и пре­поръките ще доведат до поли­тически решения, но за съжале­ние нищо не се промени.

- Какво представляваха про­мените в Закона за водите, кои­то са били приети, както казва­те, в последните дни на предиш­ното правителство?

- Голямата битка бе да се за­пише текст, че комплекснозначимите язовири се стопанисват от дружество, което е сто про­цента държавно или смесено държавно-общинско, в което държавата има мажоритарен дял. Тези язовири, които са сто­жерите на водния суверенитет на страната, трябва да останат и да се управляват от държавата. Те и сега се управляват от държав­ни дружества, но без общ ин­формационен център, който да разполага с информация в реал­но време за притока, обема, раз­хода на вода във всички комп­лексни и значими язовири. Ето това е големият проблем при ви­сока вълна или обилни валежи.

Язовирите на енергетиката имат централно диспечерско управле­ние, но с другите не е така. Съз­даването на национална водна компания ще реши и този проб­лем.

- Кои бяха най-големите проблеми в МОСВ, докато бях­те зам.-министър?

- Най-големият проблем бе­ше това, че не бях от партията на министъра на околната сре­да и водите. Работеше се с неп­рекъснато съмнение в лоялност­та на другия. Не съм го казвала друг път, цо тази коалиция бе­ше коалиция на тройното съм­нение. Извън това голям проб­лем се оказа всеобщото възпри­емане на МОСВ като ведомст­вото, което има ангажименти преди всичко към опазване ка­чеството на водите. Извън по-лезрението оставаха далеч по-важните въпроси, свързани с по-ефективното урравление на во­дите, които н$*всичкото отгоре намаляват с всяко десетилетие заради изменението на клима­та. Нас трябва да ни интересува не само колко чисти са реките ни, но и как управляваме води­те в тях. Трябва да сме наясно, че с пречиствателните станции ние правим по-чисти две море­та - Черно море и Бяло, защото там се вливат всичките ни реки от Южна България без Резовс-ка и Велека. Но пречиствател­ните станции не са съоръжения, с които можем да решим проб­леми, свързани с количеството на ресурса. Пречиствателните станции не са инструмент за уп­равление на водите, който има пряк икономически ефект извън по-чистите крайбрежни води на Черно море. Това, което може да ни направи по-богати като държава, са язовирите, каскадите и деривациите за прехвърля­не на води от по-богатите към по-бедните на води райони. То­ва е всъщност ролята на държа­вата по отношение на управле­нието на водите. И пред управ­ляващите водите на България ви­наги е стоял въпросът как да се справим с неравномерното се­зонно и географско разпределе­ние на оттока - как да ги прех­върляме между съседните басей­ни, за да помагаме на поливно­то земеделие, как да натоварва­ме максимално изградените мощности, за да печели енерге­тиката, особено след затваряне­то на четирите реактора на на­шата АЕЦ. Ние трябва да завър­шим освен пътните и водните ни магистрали. Трябва да разбе­рем, че водната архитектура има силен икономически ефект. Мал­ко хора у нас знаят, че каскада „Белмекен-Сестримо" работи с почти 50 процента от капаци­тета си, защото не са довър­шени деривациите и каналите, за да можем да прехвърлим во­дите и да я натоварим на пъл­на мощност. Язовир „Яденица" стои полупостроен вече десе­тилетие. А това е чиста загуба от непреработените води. И аз четири години не спрях да се боря, за да се разбере на всич­ки политически и експертни ни­ва, че инвестициите в съоръжения, чрез които се управля­ват водите у нас, са не по-мал­ко важни от тези в пречиства­телни станции. Напротив! Все­ки лев, инвестиран в язовир, каскада или деривация, е инвес­тиция в нашия воден суверени­тет, икономически просперитет и национална сигурност. Зато­ва винаги съм казвала, че ние трябва да завършим освен път­ните и водните ни магистрали

- Как трябва да се процеди­ра в бъдеще според вас?

- Управлението на водите трябва да бъде обвързано с изг­раждането на водната инфраст­руктура - от каптажите, през де­ривациите до язовирите. Въпро­сите свързани с количествения аспект на водите и изменението на климата трябва да бъдат пър­ви приоритет, а не последна гри­жа. Ако по тези въпроси започ­нем да мислим чак след като построим пречиствателните станции, както ни задължава до­говорът с ЕС, т.е. 2014, рискува­ме да бъдем в много по-неиз­годна позиция спрямо нашите съседи. А те не спират да проек­тират и строят язовири, в които ще правят ток с водата, която извира в нашите планини. А в тези водосбори българската дър­жава е инвестирала стотици ми­лиони в залесяване и поддръж­ка на горите. Водата не е прос­то само^дар от Бога. Ако тег­лим чертата колко сме инвести­рали във водосборите и как из­ползваме водите в сравнение със съседите ни, сметката ще ни раз­вали настроението за много дъл­го време.

Румен Петков опровергава министър Плевнелиев, че не е работено по магистрала “Хемус”, и показва трасето, изготвено от агенция

Румен Петков съди вицепремиера Симеон Дянков за клевета и набеждаване. Преписката е заведена под №52660 в Софийската районна прокуратура вчера. Това обяви Петков пред репортери в Плевен.

"Подадох жалба в прокуратурата, защото с клеветническите си твърдения Дянков накърнява косвено авторитета и интересите на държавата пред партньорите ни от ЕС. За злепоставянето ми ще заведа и частен иск по-късно", заяви Петков.

Той е обиден на Дянков за думите, че като вътрешен министър Петков не допуснал изграждането на компютърна връзка между информационните системи на националните митнически и данъчни служби.

Моята намеса би била абсурд, защото и двете структури са в Министерството на финансите. МВР шефът няма как да влияе върху подобни управленски решения, отсече Петков.

Червеният депутат оспорва и твърденията на Дянков, че през мандата му на МВР шеф са поръчвани хеликоптери с туристическа цел. Той поясни, че купуването на 4-те хеликоптера е част от стратегията за изпълнение на Шенгенските стандарти и България не е имала отношение като финансиране. Технологията по доставката на машините още не е започнала, поясни Петков. Той настоява прокуратурата да провери данните, изнесени от Дянков, и да образува срещу него производство за престъпление от общ характер.

Финансовият министър вчера отказа коментар.

Петков нападна и Росен Плевнелиев, че е неподготвен за магистрала "Хемус". Строителният министър казал, че е начертана само оста, но не и конкретното трасе на аутобана. Петков обаче показа документи на трасето, изработени в агенция "Пътища". През 2008 г. излязъл доклад и на екоминистерството. От ЕБВР пък предлагали сценарии за изграждане на аутобана. "Значи Плевнелиев или не знае какво става в министерството му, или лъже на ангро", заключи Петков.

Трасето не е окончателно, то се нуждае от актуализация заради промени в нормативите за строителство. Думите на Петков са импровизация, коментираха от НАПИ.

Условието за това е Министерството на отбраната да прехвърли собствеността на луксозната сграда на общината.

За дострояването на Националния армейски комплекс ще са нужни между 2 и 10 млн. лв., заяви неотдавна министърът на отбраната Николай Младенов.

Според зам.военния министър Валентин Радев предложението на арх. Диков подлежи на обсъждане. В момента специална експертна група от ведомствотопроучвала възможностите за използване на комплекса. Тя разполага и с десетките идеи, които породи дискусията на "24 часа" "Кой да влезе във военното НДК".

Освен това в МО се извършва и проверка на начина, по който сградата е строена, и на парите, които са били изразходвани.

Арх. Диков вероятно ще бъде поканен в състава на експертната група на МО, твърди зам.-министър Радев. "Не може нещо, което някой е решил, че струва 9 млн. лв. след това да струва 32 млн. лв. Това веднага поражда доста съмнения. Трябва нещо да се направи с тази сграда", смята Радев. (24часа)