29 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В международния ден на правото да знам - 28 септември, "Програма достъп до информация" за седми път връчи своите награди за активни граждани и организации и раздаде антинагради на институции, които възпрепятстват правото на информация.

Антинаградата "Златен катинар" получи община Разград за липса на регистри за собственост и системно възпрепятстване на правото на информация. Община Варна получи "Срамота" за многобройни откази, свързани с достъпа до информация. В категорията "Най-смешно и абсурдно решение" наградата "Завързан ключ" беше присъдена на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" към Министерството на транспорта за отказ да предостави информация, свързана с броя и техническите параметри на тунелите в страната. В предишните години с негативни награди бяха присъдени на МВР, земеделското министерство и на Министерския съвет.

Димо Карабашев получи награда за най-активен гражданин през 2009 г. за последователно изискване на информация от висок обществен интерес, засягаща хората с увреждания. Като най-активна неправителствена организация с наградата беше отличено Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията във Варна. Наградата за медии беше присъдена на Диян Николов от в. "Сега" за публикации, свързани със строежа на "военното" НДК в София. Грамота получи и вестник "Капитал".

Без да навлизат в конкретика от японска страна заявиха интерес към участие в продължаването на изграждането на софийското метро, магистрала "Хемус", жп транспорт, възобновяеми енергийни източници и ядрена енергетика.

Представителите на FEC, както и тези на КРИБ увериха, че новите възможности след парламентарните избори в двете държави благоприятстват растежа на чуждите инвестиции въпреки кризата.

България е в най-тежкия момент на кризата, но очакванията ни са да излезем по-конкурентоспособни от икономическото забавяне, заяви Иво Прокопиев, председател на КРИБ и съиздател на в. "Дневник" и "Капитал". Ръководител на делегацията на FEC е Акито Найто, заместник-председател на Японския съвет за международен обмен и

председател на корпорация "Риннай". В делегацията на FEC участват и

представители от високите нива на компании в различни структуроопределящи браншове от реалния и финансовия сектор на японската икономика, както и академични фигури.

"Германците имат желание да продължат. Когато станем готови, ще кажем до края на октомври за съдбата на проекта", обясни той. До края на октомври се очаква да станат ясни и следващите стъпки по строителството на новата централа, които са свързани с намаление на държавното участие от 51% в проекта и привличане на нови инвеститори в него.

Щом сме на панаира, значи преодоляваме кризата." С тази най-често повтаряща се реплика изложителите на започналия вчера есенен технически панаир в Пловдив накратко описаха състоянието на тежката индустрия в страната година след началото на кризата.

Иновации са акцент

Страна - партньор на форума, е Унгария, чието представяне е под мотото "Иновации и креативност". В 65-ото издание на изложението участват 1985 фирми от 44 държави - 787 български и 1198 чуждестранни. Те представят 15 световни новости и 72 продукта, които идват за първи път на българския пазар. Не случайно акцентът е върху новите технологии, тъй като форумът се провежда по време на Европейската година на иновациите.
Снимка на три колони- Очакванията бяха за по-скромно участие на изложители заради кризата, но всъщност се наблюдава обратна тенденция
/Компании и финанси

29.09.2009 г.,с. V
Йордан Терзийски, управител на "Меркатор България": Планираме да постигнем 3% пазарен дял до 2012 г.
Деница Ватева

Словенската верига за бързооборотни стоки "Меркатор" стъпва на българския пазар след двегодишна подготовка. Компанията ще открие няколко хипермаркета в най-големите градове, след което ще започне експанзия и в по-малките. За това какви са плановете и целите на дружеството разговаряме с управителя на "Меркатор България" Йордан Терзийски.

Г-н Терзийски, предстои отварянето на първия магазин на "Меркатор" в Стара Загора. Какви са ви плановете в средносрочен план?

- Действително на 7 октомври ще отворим първия магазин в Стара Загора. През 2010 г. планираме да имаме седем магазина в страната, които ще бъдат в шестте най- големи градове. Общите инвестиции в тях са 40 млн. евро. До 2012 г. планираме те да се повишат до 80 млн. евро. Идеята е да сме представени във

всички големи градове на България на първо място, след което вече ще работим и по навлизане в по-малките градове.

Първите ви 7 обекта ще бъдат във формата хипермаркет. Договорили ли сте вече места, където те ще бъдат разположени?

- За повечето от обектите вече имаме подписани договори за дългосрочен наем. Такива са София, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.

Планирате ли строителството на собствени обекти или ще работите само с наети площи?

- Засега идеята ни е да наемаме площи за нашите магазини. Считаме, че това е по-изгодно като инвестиция за нас.

Къде ще бъде следващият ви обект след Стара Загора?

- Ако всичко се развива нормално, вторият ни обект ще бъде завършен в началото на следващата година и ще се намира във Варна, много скоро последван от този в София.

Казахте, че следващата стъпка от експанзията ви ще бъде навлизането в по-малките градове. С какво население ще бъдат тези градове и с какъв формат ще присъствате в тях?

- Размерът на нашите хипермаркети при всички случаи е съобразен и с градовете, в които влизаме, като брой на потенциалните клиенти. Съвсем логично в по-малките градове ние ще търсим по-малки площи. Ще се постараем да запазим същия формат, но, разбира се, с редуциран асортимент заради по-малките площи.

Кои по-конкретно ще са по-малките градове?

- Засега нямаме конкретен списък на по-малките градове. Това е въпрос на маркетингов анализ и на конкретната икономическата ситуация в България към момента. Ще се съсредоточим върху градове с население от порядъка на 50-100 хил. жители.

На какво най-много залагате в асортимента си?

- Залагаме най-вече на разнообразието на асортимента, което е отличителна черта за нас. Залагаме и на качеството и изключително добре балансираната ценова политика по отношение на различните артикули. Ние искаме да бъдем различни, да бъдем веригата, която взима "палмата на първенството" по качество на стоки и услуги, включително и за собствените марки.

Коя компания определяте за ваш пряк конкурент в България?

- Няколко пъти са ми задавали този въпрос. Аз не бих искал да коментирам по никакъв начин конкуренцията или да се сравняваме с други вериги. Считаме, че нашият

формат има определени конкурентни преимущества и ще донесе нова стойност за клиента. В това искаме да сме лидери.

Какъв е вашият таргет от клиенти?

- Аз вече споменах, че идеята ни е да имаме широка потребителска кошница, което да позволи на хората с всякакви доходи да намерят стоки при нас, и то с добро качество. Ние си поставяме високи вътрешни критерии за качество, под които не искаме да падаме.

Защо избрахте да навлизате в България с хипермаркети? В последните години има ясна тенденция веригите да се насочват към по-малки магазини.

- На първо място, ние смятаме, че в България потребителят вече е узрял за един точно такъв формат магазини, които определено предоставят услуги на по-различно ниво. В тези магазини продуктовата гама е подбрана по такъв начин, че отговаря на по-високи изисквания. Това, разбира се, не трябва да се асоциира веднага с по-висока цена.

"Меркатор" има богато разнообразие от собствени марки в различни класове - от най-евтините до премиум класове. С колко собствени марки ще тръгнете в България и в кои класове ще бъдат те?

- Естествено, че няма как да тръгнем веднага с всички съществуващи собствени марки. Ние ще започнем с определен кръг собствени марки и акцентът ще е в бъдеще да ги развиваме заедно с местните производители, които пък ще могат да получат достъп до други пазари.

Каква цел си поставяте за България?

- Идеята ни е да постигнем 3% пазарен дял до края на 2012 г.

Групата "Меркатор" има и други бизнеси освен ритейла, като туристически например. Планирате ли да развивате някои от тях и в България?

- При нас това е допълваща услуга към основния ни бизнес. Вероятно визирате "М-холидейс". На този етап идеята е да се концентрираме върху ритейл бизнеса, а естествено, ако намерим почва за допълващите услуги в бъдеще, бихме работили и по тях.

След двумесечен спад на лихвите по депозитите през август статистиката отчете ново покачване, сочат данните на БНБ. При срочните депозити за домакинствата ефективният годишен лихвен процент средно за пазара се покачва с 0.21 процентни пункта при левовите до 8.20% и с 0.29 пр. п. до 6.63% при евровите. Увеличенията са при най-предлаганите от банките и най-търсените от депозантите срочности - един, три, шест, дванайсет месеца.

Движението на лихвите по депозитите е един от факторите за посоката на движение и на лихвите по кредитите. След двата поредни месеци - юни и юли, на намаления при набирания ресурс в началото на септември няколко банки, които са сред основните играчи на пазара, предприеха понижения на лихви по кредити. Те са основно по новоотпускани заеми за физически лица. Две банки намалиха и лихвите за фирми. Сред другите фактори, които оказват влияние в тази посока, са натрупаната свръхликвидност в банките в резултат на депозитната война през последната година за привличане на ресурс от местния пазар и в същото време свито кредитиране, както и психологически фактори.

През миналия месец лихвите по кредитите са отчели спад. Поевтиняването при потребителските кредити в левове е с 0.19 пр. п. спрямо предходния месец, до 13.96% ефективен годишен процент средно за пазара. Това е спад за трети пореден месец при този тип заеми. През август има понижение и в лихвените нива по потребителските кредити в евро, макар и незначително - с 0.07 пр. п., до 11.65%. На годишна база лихвите си остават по-високи в сравнение с миналата година по това време. Според банкери пониженията, които се наблюдават, ще бъдат по-скоро корекции и нивата няма да достигнат до тези от времето преди кризата. Все пак прогнозите до края на годината са за спад на лихвите.Понижение има и на ефективния годишен процент при жилищните кредити в левове - с 0.39 пр. п., до 10.13%. Увеличава се само лихвата по този тип заеми в евро - с 0.3 пр. п., като средният ефективен годишен процент е 9.04%. Като цяло обаче общата цена на кредитите за домакинства се покачва. Годишният процент на разходите (ГПР включва лихва, такси, комисиони) по потребителските заеми в левове се увеличава, както и по жилищните в евро и в левове. Това означава, че банките компенсират и с покачване на такси. При фирмените кредити има намаление при левовите (с 0.19 пр. п.), докато евровите поскъпват (с 0.22 пр. п.).

139 генерират дефицити

В 139 общини има небалансирани бюджети, които генерират дефицити. Според експертите от НСОРБ увеличаването на цените на услугите също води до влошаване на финансовото състояние на общините.

„България е на последно място сред страните от ЕС по дял на общинските бюджети в цялостния бюджет на държавата“, заяви вчера министърът на финансите Симеон Дянков, който беше в Монтана по повод Деня на диалога. Там той се срещна с кметовете на 11-те общини от областта. Министърът предложи три начина за преодоляване на този дисбаланс - прехвърляне на държавни имоти на общините, прехвърляне на управлението и издръжката на полицията към общините, с което би се увеличил делът на общинските разходи и управление на европейските фондове на регионално ниво.

Министър Дянков обяви, че в близките месеци финансовото министерство ще изготви списък от имоти, които да се предложат на общините и при желание от тяхна страна да бъдат прехвърлени.

Децентрализират европейските фондове

Ще се работи и за създаване на общинска полиция, а също за прехвърляне на управлението на европейските фондове на регионално ниво. Министър Дянков подчерта, че фондовете са създадени от ЕС като мярка за подкрепа на регионите в съюза и е редно да се управляват от тях, а централната власт да има функции по контрол и мониторинг на изразходването им.

Министърът подчерта, че до края на тази година няма да има пари за повечето от проектите на общините и за покриване на дефицитите в общинските бюджети от централния бюджет. Дянков помоли кметовете за разбиране и обяви, че от следващата година ще започне приоритетно финансиране на най-важните инфраструктурни и социални проекти. Министърът обяви, че няма да се допусне да се загубят средства от ЕС по одобрени вече проекти заради кризата. Той предупреди кметовете, че 2009 г. ще е най-трудната за общините, и заяви, че очаква от средата на 2010 г. да започне излизане от кризата. Той обеща още до края на тази година държавата да върне на общините парите, платени като съфинансиране от тяхна страна по европейски проекти, и средствата, дадени на държавата от общини и фирми под формата на ДДС.